Мотиви 1
21-11-2014
Мотиви към присъда № 34 от 13.10.2014 г. по ВНОХД № 25/2014 г. по описа на ВоАпС – София С обжалваната присъда № 51 от 24.04.2013 г. по НОХД № 51/2013 г. Военен съд Плевен е признал подсъдимия о. з. майор И. Ч. И. – пом. началник на отделение оперативно при под.- гр. С., бригада „Логистика“, за ВИНОВЕН в това, че за периода от 01.08.2006 г. до 10.08.2006 г. в гр. С., обл. В. Т., действайки при условията на продължавано престъпление на два пъти – на 01.08.2006 г. и 10.08.2006 г., в качеството си на ръководно военно-длъжностно лице - зам. началник на в. ф. /под./ - гр. С., временно изпълняващ длъжността „Началник“, съгласно т. 3 от Заповед № 165/25.07.2006 г. на началника на военното формирование /поделението/ м-р С. е присвоил чужди вещи в големи размери – 7 884 бр. 85 мм месингови гилзи за ТО „Д-44“ с общо тегло 28 800 кг на стойност 115 056 лв., собственост на Министерство на отбраната на Република България, поверени му в това му качество да ги пази и управлява, като ги предал без правно основание на фирма „М. К.“ – ООД – С., независимо от изпълнението на договореното количество от 250 тона по договор № 3 – 386/07.06.2006 г. между тази фирма, представлявана от П. П. Н. и в. ф. /под./ - С., кв. Ч., представлявано от началника м-р инж. М. и гл. счетоводител гр. л. Ц. П., като първия път – на 01.08.2006 г., за улесняване на присвояването извършил и друго престъпление по чл. 311, ал.1 от НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание: като длъжностно лице – зам. началник на в. ф.- С., временно изпълняващ длъжността „Началник“ на същото военно формирование /поделение/ в кръга на службата си съставил официален документ – два екземпляра от протокол рег. № 136/01.08.2006 г. за определено брутно тегло и тара на товарен автомобил „М.“ рег.№, в които удостоверил неверни обстоятелства относно теглото на предадените на тази дата месингови отпадъци от в. ф. /под./- С. като удостоверил, че на товарен автомобил „М. “ №, с който се извършвал курса, били натоварени 9 880 кг месингови отпадъци, но не удостоверил, че същият е с ремарке, нито теглото на товара от 9 880 кг месингови отпадъци натоварени в това ремарке, с цел да бъде използван за доказване на тези обстоятелства, а вторият път – на 10.08.2006 г., за улесняване на присвояването е извършил и друго престъпление по чл. 387, ал. 1 от НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание: като длъжностно лице – зам. началник на в. ф. /под./– гр. С., временно изпълняващ длъжността „Началник“ на същото военно формирование /поделение/, не е изготвил лично, нито разпоредил и проконтролирал изготвянето на необходимите съпътстващи товара документи - /протокол за определеното брутно тегло и тара на товарен автомобил, нареждане за експедиране на стоки, акт за повторна проверка на метални отпадъци и удостоверение за взривобезопасност на отпадъци и отломки от черни и цветни метали и сплавите им/, както и не уведомил командването на в. ф. /под./– Ч., за извършеното предаване на гилзи, с което не изпълнил задълженията си по служба регламентирани в т. 5 от Наставление за отчитане на материалните средства в Българската армия /НОМС/, като не организирал и извършил своевременно, пълно, достоверно и точно отчитане на материалните средства, т. 17 от НОМС, като не изпълнил задължението си като временно изпълняващ длъжността началник на военното формирование /поделение/ да вземе необходимите мерки за организиране и поддържане в нужния ред на отчитането на материалните средства и опазването на държавната собственост, т. 390 от НОМС – като длъжностно лице от БА, на което е предоставено правото да се разпорежда с материални средства, не изпълнил задължението си да организира текущ вътрешен контрол за правилното им използване и отчитане, чл. 260, ал. 2, т. 3 от Устав за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България /УВС на ВС на РБ/ - като временно изпълняващ длъжността началник на военното формирование /поделение/ не взел необходимите мерки за опазване и правилно използване на материалните средства, в резултат на което настъпили вредни последици за МО, изразяващи се в създаване на непълнота в счетоводната отчетност на в. ф. /под./- гр. С. и в. ф. /под./– Ч. и на условия, благоприятстващи разхищенията с материалните средства, поради което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 387, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наказанието със срок от 5 /пет/ години изпитателен срок. С присъдата си първоинстанционният съд на основание чл. 202, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от НК е наложил на подсъдимия И. наказание КОНФИСКАЦИЯ на една втора идеална част от лек автомобил „А.Р.“ с ДК №, а на основание чл. 202, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК го е лишил от право да заема държавна и обществена длъжност и да упражнява професия свързана с управление на чуждо имущество и материално-отчетническа дейност за срок от 5 /пет/ години. С присъдата си съдът е признал подсъдимия И. за НЕВИНЕН по същото време и място да е извършил престъплението в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, предвид настъпилите значителни имуществени вредни последици с парична равностойност 115 056 лв. в момент, когато Министерството на отбраната на Република България изпитвало сериозни финансови затруднения като продажбата на излишно въоръжение, техника, имущества и имоти с отпаднала необходимост са били основен и особено важен източник на собствени приходи за него, и други отегчаващи обстоятелства, разкриващи изключително висока степен на обществена опасност на деянието, изразяваща се в дръзкия начин на извършване на присвоителните действия – действайки открито, възползвайки се от ръководното си служебно положение в БА, чрез подчинените му военно длъжностни лица - к-н Н. К.и к-н В. Д., на които предоставил да подпишат съставения от него протокол рег. № 136/01.08.2006 г., без да им е известно, че съдържа неверни обстоятелства, с користни подбуди материално облагодетелстване на трети лица – фирма „М. К.“-С. и изключително висока степен на обществена опасност на дееца, проявяваща се във високата обществена опасност на извършеното деяние от длъжностно лице на ръководна длъжност, с отговорно служебно положение, овластено да се разпорежда с военно имущество на значителна стойност, като на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 387, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. По отношение на подсъдимия С. със същата присъда Военен съд Плевен е признал подсъдимия о. з. м-р О. С. – бивш началник на под.– гр. С., за ВИНОВЕН в това, че за времето от 21.08.2006 г. до 09.11.2007 г. в гр. С., обл. В. Т., в качеството си на ръководно военно-длъжностно лице – началник на военно формирование /поделение/ – гр. С., умишлено не изпълнил задълженията си по служба, регламентирани в: чл. 260 ал. 2 т. 31 от УВС на ВС на РБ, като не направил всичко необходимо за разкриване и отстраняване причините, които пораждат условия за извършване на престъпления и произшествия от подчинените му; чл. 262, т. 12 от УВС на ВС на РБ, като не докладвал на старшия командир и не уведомил служба „Военна полиция“ и военния прокурор за извършено произшествие от подчинения му военнослужещ к-н И. Ч. И., който на 01.08.2006 г. и 10.08.2006 г. предал неправомерно поверени му материални средства – 7 884 бр. 85 мм месингови гилзи за ТО „Д-44“ с общо тегло 28 800 кг на стойност 115 056 лв.; чл. 262, т. 27 от УВС на ВС на РБ – след като научил за неправомерно предадените от подчинения му к-н И. материални средства не извършил /изискал/ административно разследване на случая, материалите от което да бъдат предадени на съответната военна прокуратура и се заведат искове срещу виновните длъжностни лица за реализация на имуществена отговорност; чл. 6, ал.1 от Инструкция № И-4/25.10.2004 г. за дейността на командирите /началниците/ от Министерство на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на Министъра на отбраната при инциденти и чл. 7, ал. 1 от Инструкция № И-4/26.09.2007 г. за дейността на командирите /началниците, ръководителите/ от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на Министъра на отбраната при инциденти, като след констатиране на инцидент с липсата на материални средства – 7 884 бр. 88 мм месингови гилзи за ТО „Д-44“, с общо тегло 28 800 кг на стойност 115 056 лв., не уведомил незабавно органите на служба „Военна полиция“; чл. 7, ал. 1 от Инструкция № И-4/25.10.2004 г. и чл. 8, ал.1 от Инструкция № И-4/26.09.2007 г., като не уведомил непосредствения си началник за същия инцидент и не създал организация за протичането на информацията по линията на дежурните, чрез изпращане на предварително донесение /приложение 1/ и чл. 166 от Счетоводен документооборот в МО, БА и структурите подчинени на Министъра на отбраната, обявен със Заповед № ОХ-655/25.10.2006 г. – в случай, при който била установена липса на 7884 бр. 88 мм месингови гилзи за ТО „Д-44“ с общо тегло 28 800 кг на стойност 115 056 лв., като началник на войсковата единица не донесъл по команден ред и до съответния контролен орган и не разпоредил да се състави протокол за установените липси за сметка на вземания от неизвестни лица и от това произлезли вредни последици, изразяващи се в осуетяване на своевременното установяване на причините и виновните военнодлъжностни лица за възникването на липсата и предприемането на фактически и юридически действия за търсене на отговорност от тези лица и възстановяване на причинената на Министерството на отбраната вреда в размер на 115 056 лв., като на основание чл. 387, ал. 1, алт. 3 НК, във вр. чл. 78а, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК /ДВ бр. 75/2006 г. в сила до ДВ бр. 26/2010 г./ го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 3 000 /три хиляди/ лева. С присъдата си първоинстанционният съд е признал подсъдимия С. за НЕВИНЕН по същото време и място в качеството си на ръководно военно-длъжностно лице – началник на военно формирование /поделение/ – гр. С., да е извършил престъплението с цел да набави за фирма „М. К.“ ООД – гр. С., представлявана от гр. л. П. Н. имотна облага и да е причинил вреда на Министерство на отбраната на Република България като умишлено не изпълнил задълженията си по служба регламентирани в: т. V „Специфични задължения“ от длъжностната му характеристика, като не изпълнил задължението си да организира и управлява мероприятията по съхранение, поддържане и опазване на БП и видовете имущества; чл. 260, ал. 2, т. 3 от Устав за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България /УВС на ВС на РБ/ като не взел необходимите мерки за опазване, съхранение и правилно използване на материалните средства съхранявани в повереното му военно формирование /поделение/; чл. 260, ал. 2, т. 27 от УВС на ВС на РБ като не изискал от подчинените си да спазват законите и военните устави и да изпълняват служебните си задължения и заповедите /разпорежданията/, като настъпилите последици да са „тежки“, както и извършеното да представлява особено тежък случай, предвид настъпилите значителни имуществени вредни последици с парична равностойност 115 056 лв., в момент, когато Министерството на отбраната на Република България изпитвало сериозни финансови затруднения, като продажбата на излишно въоръжение, техника, имущества и имоти с отпаднала необходимост са били основен и особено важен източник на собствени приходи за него, и други отегчаващи обстоятелства, разкриващи изключително висока степен на обществена опасност на деянието, изразяваща се в дръзкия начин на извършване – действайки открито, възползвайки се от ръководното си служебно положение в БА, с користни подбуди – материално облагодетелстване на трети лица – фирма „М. К.“-С. и изключително висока степен на обществена опасност на дееца, проявяваща се във високата степен на обществена опасност на извършеното деяние от длъжностно лице на ръководна длъжност, с отговорно служебно положение, овластено да се разпорежда с военно имущество на значителна стойност, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението му по чл. 387, ал. 3, алт. 2 и 3, пр. 3, вр. ал. 2, алт. 1, вр. ал. 1, алт. 3 от НК. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия С. за НЕВИНЕН в това, че на 31.10.2007 г. в гр. С., обл. В. Т., в качеството си на ръководно военно-длъжностно лице – началник на в. ф. /под./ – гр. С., с цел да набави за фирма „М. К.“ ООД – гр. С., представлявана от гр. л. П. П. Н., имотна облага и да причини вреда на Министерство на отбраната на Република България, умишлено злоупотребил с властта си като съобразно „Албум на първичните счетоводни документи“, след като вече била изготвена и оформена складова разписка № 495/22.10.2007 г. в изпълнение на нареждане № БП-127/04.05.2007 г., подписал за наредил /разрешил нова складова разписка за предаване на материални средства със същия номер и дата, в която било посочено, че в. ф. /под./– гр. С., предава на в.ф. /под./ -Ч., количества стоманени гилзи, различни от посочените в нареждане № БП-127/04.05.2007г., в първата складова разписка № 495/22V10.2007 г. и от реално предадените 27 564 бр. гилзи, а именно 34 439 бр., за да бъде прикрита създадената във в. ф. /под./– гр. С. липса на месингови гилзи за ТО „Д-44“, и от това произлезли тежки вредни последици, изразяващи се в осуетяване на своевременното установяване на причините и виновните военно-длъжностни лица за възникването на липсата и предприемането на фактически и юридически действия за търсене на отговорност на тези лица и възстановяване на причинената на Министерството на отбраната вреда в особено големи размери, с парична стойност 115 056 лв., като извършеното представлява особено тежък случай, предвид настъпилите значителни имуществени вредни последици с парична равностойност 115 056 лв., в момент, когато Министерството на отбраната на Република България изпитвало сериозни финансови затруднения, като продажбата на излишно въоръжение, техника, имущества и имоти с отпаднала необходимост са били основен и особено важен източник на собствени приходи за него, и други отегчаващи обстоятелства разкриващи изключително висока степен на обществена опасност на деянието, изразяваща се в дръзкия начин на извършване – действайки открито, възползвайки се от ръководното си служебно положение в БА, с користни подбуди – материално облагодетелстване на трети лица – фирма „М. К.“-С., и изключително висока степен на обществена опасност на дееца, проявяваща се във високата обществена опасност на извършеното деяние от длъжностно лице на ръководна длъжност, с отговорно служебно положение, овластено да се разпорежда с военно имущество на значителна стойност, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението му по чл. 387, ал. 3, алт. 2 и 3 пр. 3, вр. ал. 2, алт. 1, вр. ал. 1 от НК. С присъдата съдът е признал подсъдимия С. за НЕВИНЕН в това, че на 27.03.2008 г. в гр. С., обл. В. Т., като началник на в. ф. /под./- С. е направил опит противозаконно да присвои чужди движими вещи – метални отпадъци, придобити от автобус „Ч.–А.“ на стойност 410.40 лв., собственост на Община-С., предоставен от кмета на общината за безвъзмездно ползване, без изготвянето на съответни документи за това и незаприходен по съответния счетоводен ред в поделението и компресор тип „ПКС 4 Е“ на стойност 424.80 лв., с неустановена собственост, намиращ се на територията на военното формирование /поделението/, също незаприходен, или вещи на обща стойност 835.20 лв., които владеел и пазел, като разпоредил на подчинените си с-на Н. Ц. К. и гр. л. Г. Д. П., да ги натоварят на товарен автомобил „З.“ с № и придвижат до пункт за вторични суровини на фирма ЕТ „Б.“ – гр. С., където лично участвал в действията по предаването им без правно основание на тази фирма, като деянието останало недовършено по независещи от него причини като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението му по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Със същата присъда първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ подсъдимия о. з. м-р И. Ч. И. да заплати на МО на Р България обезщетение за претърпените в резултат на престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 387, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди в размер на 115 056 лв., заедно със законната лихва считано от 10.08.2006 г. до окончателното й изплащане и в полза на държавата 4% държавна такса върху уважения размер на граждански иск – 4 602.24лв., а е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен предявения граждански иск от МО на Р България в частта му срещу подсъдимия о.з. м-р О. С., за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението по пункт 2 от обвинението му по чл. 387, ал. 3, алт. 2 и 3 пр. 3, ал. 2, алт. 1, вр. ал. 1, алт. 1 от НК в размер на 115 056 лв. заедно със законната лихва, считано от 31.10.2007 г. до окончателното му изплащане, както и в частта му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С присъдата си съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства и направените по делото разноски. По делото е постъпил въззивен протест, в който се твърди, че посочената присъда на Плевенския военен съд е неправилна без да се излагат конкретни съображения и се иска същата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, както по отношение на подсъдимия о.р. м-р И. Ч. И. – бивш зам. началник на в. ф. /под./– гр. С., за когото се иска да бъде осъден за извършено от него престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 387, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 от НК, така и по отношение на подсъдимия о. р. м-р О. С. – бивш началник на в. ф. /под./– гр. С., за когото се иска да бъде осъден за извършени престъпления по чл. 387, ал. 3, алт. 2 и 3, пр. 3 вр. ал. 2, алт. 1, вр. ал. 1, алт. 1 и 3 от НК, и по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. В допълнително представени съображения към въззивния протест се излагат съображения, че изключително високата степен на обществена опасност на деянията на подсъдимия о.р. м-р И. проличава от дръзкия начин на тяхното извършване – и при двата случая той е действал открито пред състава на военното формирование, който ангажирал с товаренето на неправомерно предаваните гилзи, без притеснение от неправомерния характер на извършваното и възползвайки се от ръководното си положение в БА, използвал за неговото осъществяване своите подчинени длъжностни лица к-н К. и к-н Д., а изключително високата степен на обществена опасност на дееца според обвинението се състои в обстоятелството, че същият е бил военно-длъжностно лице на ръководна длъжност, на което било поверено и което отговаряло за имущество значително по обем и на значителна стойност. Излагат се съображения, че вредните последици, които са неимуществени, следва да се приемат за тежки именно с оглед обстоятелството, че са довели до осуетяване на своевременното установяване на причините и виновните военно-длъжностни лица за възникването на липса в особено големи размери и осуетяването на фактическите и юридически действия за търсене на отговорност на лицата, отговорни за нейното възникване, а наличието на квалифициращия признак „особено тежък случай“ според обвинението се обуславя от изключително високата степен на обществена опасност на деянието, предвид дръзкия начин на извършването му и изключително високата степен на обществена опасност на личността на дееца – военно-длъжностно лице на ръководна длъжност, с отговорно служебно положение, овластено да ръководи множество подчинени военнослужещи и цивилни служители и да се разпорежда с военно имущество, значително по обем и на значителна стойност, които съображения се отнасят и за подсъдимия о.р. м-р С., по отношение на когото има изложени съображения, че личното му присъствие в пункта за предаване на метални отпадъци ясно показвало намерението му да присвои това имущество, което не завел на отчет съобразно изискванията. По делото е постъпила въззивната жалба на подсъдимия о.з. м-р С., чрез неговия защитник адвокат Б. от АК – С., в която се обжалва посочената присъда на Плевенския военен съд само в осъдителната й спрямо този подсъдим част като се твърди, че в тази й част обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, без да се излагат конкретни съображения за това. В съдебното заседание пред възивния съд адв. Б. изложи доводи, че не са налице основанията за търсене на наказателна отговорност от подзащитния му, за престъплението за което е осъден, тъй като видно от представените по делото писмени доказателства от извършените проверки в повереното му военно формирование- С. за 2006 г. и за 2007 г. не са допуснати нарушения и липси при съхранение и разход на повереното му по надлежен ред имущество. Адв. Б. моли съда да има предвид, че по отношение на имуществото, касаещо месинговите гилзи, след предаването му, съгласно Наряд –Б-146 от 12.05.2006 г., е напуснало частта, която е поверена на подсъдимия С. и той няма никакво задължение по съхранение, движение и предаване. Фактът, че по делото е изготвен приемо–предавателен протокол, в който е посочено, че се предава полученото по Наряд Б-1468/2006 г. имущество от под.– Ч. на под.- С. е протокол, който е изваден в нарушение на Заповед № 769/12.10.1990 г., защото, за да се предаде едно имущество за съхранение е необходимо писмено разрешение, чрез издаване на заповед от Генералния щаб /св. Г./ до командирите на военните формирования, като е следвал в последствие сключване на договор за съхранение между командирите според броя на хранилищата. Този ред не е спазен. Ето защо въпросното имущество не е предадена да съхранение по надлежния ред на поделението в С., поради което не може да се търси наказателна отговорност от подсъдимия С., респрективно от подсъдимия И., така както е визиран по обвинителния акт. Той не е страна по договора и фактът, че имуществото е на поделението в Ч. и разпоредителни действия с него по време на изпълнение на договор № 3-386 от 07.06.2006 г. е изпълнявал св. М. и св. П. – лицето определено за браковчик, не поражда никакви правни последици за подсъдимия. Ето защо адв. Б. моли съда да постанови оправдателен съдебен акт по това обвинение. По отношение на другите две обвинения, за които подсъдимия С. е оправдан, адв. Б. моли съда да потвърди присъдата в тази й част, тъй като се доказва по категоричен начин, че те не са извършени нито от обективна нито от субективна страна. Подсъдимият С. в съдебно заседание изложи доводи, че няма нито едно доказателство, от което да е видно, че по надлежен ред на него му е възложено съхранението на имуществото – 76 558 бр. месингови гилзи за 85 мм. ТО „Д-44“ трети категория и 25 520 бр. сандъци за тях пета категория, които са предадени на под. 18250 – Челопечене, съобразно Наряд № Б-146 от 12.05.2006 г. Същият посочи, че това е възможно единствено чрез писмено разрешение - заповед на Генералния щаб - в лицето на началника по онова време – св. Г. Такова липсва, а изготвеният приемо-предавателен протокол, макар и с предмет – съхранение, няма стойност, защото свидетеля Х. А. е посочил, че го е съставил, за да се улесни. Подсъдимият С. моли съда да прецени показанията на св. Г., който е категоричен, че цялата отговорност по съхранението, управлението и разпореждане на имуществото е на под.- Ч. С. сочи, че гилзите, след като са били предадено по съответният ред чрез накладна № 110951 от 26.05.2006 г. и акт № 001901 от 25.05.2006 г., те са престанали да се водят като имущество на под.-С. като материални средства. Подсъдимият сочи, че същите са разнесени по картоните на поделението като разход и поради това в повереното му поделението, при извършените проверка през 2006 г. и 2007 г., не са установи липси. На следващо място подсъдимият С. сочи, че не е допуснал нарушение на чл. 6 от Инструкция № И-4/25.10.2004 г. и чл. 7 от Инструкция № И-4 от 26.09.2007 г., както и чл. 7 от Инструкция И-4/25.10.2004 г. и чл. 8 от инструкция И-4/2007 г., тъй като това са дейности свързани с изпълнението им при наличие на възникнал инцидент. С. моли съда да приема, че за конкретните гилзи в повереното му поделение няма липси, т. е. няма инцидент и съда да извърши правилен разбор на събраните доказателства. Ето защо, подсъдимият С. моли съда да приеме, че след като липсва задължение по съхранение на процесното имущество и няма липси няма как той да е извършил престъплението, за което е осъден. По отношение на останалите две обвинения С. моли съда да потвърди присъдата в тази й част. Постъпила е и въззивна жалба и от адв. Д. – защитник на подсъдимия о.з. м-р И., в която се твърди, че присъда в ВС - Плевен в осъдителната й част е неправилна, тъй като неправилно е приложен материалния закон без да се излагат конкретни съображения в подкрепа на това твърдение. Иска се обжалваната присъда да бъде отменена в осъдителната й част и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимия И. да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан за извършеното деяние, за което е осъден. В съдебното заседание пред въззивния съд и в допълнителни съображения подсъдимият И. и неговата защита излагат доводи и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са посочени доказателства относно извършени от този подсъдими присвоителни действия. Иска се и алтернативно обжалваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или на прокурора. Адв. Д. сочи, че по делото не са събрани доказателства, че подзащитният му е извършил фактически и правни действия по разпореждане с въпросното имущество - чуждо за трето лице. Налице са многобройни доказателства, че разпоредителните действия е извършвал единствено св. М., този който е имал право да извършва тези действия по реализация на договора. Няма доказателства, че подзащитният му е отговорно длъжностно лице, на което му е поверено процесното имущество. Факт е, че имуществото е предадено на под.-Ч. и отговорни по движението на това имущество са командира и лицето определено за браковчик. ПОДСЪДИМИЯТ И. моли съда да отмени присъдата в осъдителната й част и да постанови нова, с която да го оправдае. Като приеме, че той не е длъжностно лице, на което е поверено процесното имущество и не е извършвал нито фактически, нито правни действия с него. Подсъдимият И. моли съда да потвърди присъдата в останалата й част. Представителят на Военно-апелативната прокуратура в съдебно заседание изразява становище, че поддържа подадения от ВОП – Плевен протест и изложените към него съображения и иска въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да осъди двамата подсъдими за престъпленията, за които са привлечени към наказателна отговорност. Съставът на Военно-апелативния съд при разглеждането на делото във въззивното производство взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната присъда на първоинстанционния съд на основание чл. 316 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното: І. По отношение на подсъдимия о. з. м-р И. Ч. И. по обвинението чл. 202, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 1, във вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 387, ал. 1, вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият И. е служил във Въоръжените сили като офицер след завършване на ВВУАПВО „П. В.“ – гр. Ш. през 1992 г. до 24.12.2012 г., когато бил уволнен от длъжността „Старши помощник-началник в отделение „Въоръжение и бойни припаси“ в под.– гр. С. По време на службата си е охарактеризиран изключително положително като дисциплиниран офицер с високо чувство за отговорност. През инкриминирания период е служил в поделение – гр. С. като заместник началник на поделение. Във връзка с протичащата реформа в Българската армия се извършвал процес на бракуване, утилизация и продажба на военно имущество под формата на отпадъци, отломки и други. Към 2006 г. продажбата на черни и цветни метали като отпадъци от Министерство на отбраната била регламентирана с МЗ № ОХ-370/16.05.2002 г., МЗ № ОХ-345/18.05.2000 г., Правилник за дейността на Централна разснарядителна база на МО – под. /в.ф./- Ч., Временни правила за продажбата на метален скрап от 12.06.2002 г. на под. /в.ф./-С. Поделение /в.ф.– Ч. било определено съгласно т. 10 на МЗ № ОХ-370/16.05.2002 г. на Министъра на отбраната на РБ да извършва продажбата на остатъчните взривни вещества, барутите, отпадъците и отломките от черни и цветни метали и дървените опаковки, получени в резултат на бракуване на бойни припаси по реда на т. 5.2 на МЗ № ОХ – 345/18.05.2000 година. Съгласно Наряд № Б-146/12.05.2006 г., като той е действителен до 31.08.2006 г., издаден от под.– гр. С., под.– гр. С., следвало да предаде на под. /в. ф./– гр. С., кв. Ч., 76 558 бр. месингови гилзи за 85 мм ТО „Д-44“ трета категория и 25 520 бр. сандъци за тях пета категория. Категорията на гилзите в наряда била определена въз основа на акт за прекатегоризиране на бойни припаси № 014503/21.08.2002 г. на под. /в.ф./– гр. С. Начинът на превоза по наряда бил с транспорт по БДЖ в срок до 31.08.2006 г., като в забележка било посочено, че за месеците юни, юли и август се планират 45 + 15 вагона от гара С. до гара К. След получаване на наряда в под. /в.ф./– Ч., началникът на поделението св. м-р М. изготвил писмо рег. № 3-322/22.05.2006 г. до командир под. /в. ф./- С., Бригада „Логистика“ – свидетеля бригаден генерал Г., в което – „е посочил че с цел избягване на товаро-разтоварителните работи и икономия на транспортни разходи, да бъдат приети материалните средства по наряд Б-146/12.05.2006 г. и реализирани като цветни отпадъци в поделението–С.“, откъдето да бъдат предадени на фирмата, която ще спечели търга за закупуване на бракуваните цветни метали. Със своя резолюция върху писмото от 23.05.2006 г. свидетелят Г. изразил - „Съгласен съм!“, без да бъде издавана конкретна заповед, която била необходима във въпросния случай. На 25.05.2006 г. по разпореждане на свидетеля м-р М., свидетелят с-на Х. А. от под.- Ч. бил командирован в под.- С., за документалното оформяне приемането на гилзите. Били изготвени накладна серия АН №110951/25.05.2006 г. и Акт Ф 400070 сер. АЖ № 001901/25.05.2006 година. Същият ден бил изготвен и приемо-предавателен протокол /л. 151, т. 2/, с който месинговите гилзи се оставяли на временно съхранение в под. -С. Този протокол бил оформен без номер и дата. Не отговарял на изискванията на действащото към момента Наставление за отчитане на материалните средства в Българската армия /НОМСБА/. Не бил заведен в нито едно от двете поделения. Чрез този протокол св. с-на А. е прието, че е предал за временно съхранение на под.– С., получените материални средства по наряд № Б-146/12.05.2006 г., като отразил само количеството на същите, по бройка. В графата „приел“ в този протокол се подписал св. к-н Ж. от под.-С. Според този приемо-предавателен протокол материалните средства по Наряд Б-146 от 12.05.2006 г. останали в хранилищата, където били съхранявани до момента в поделението в С. Със Заповед № 139/29.05.2006 г. началникът на под /в. ф./- Ч., св. м-р М., разпоредил провеждане на търг за продажба на черни и цветни метали като скрап. Търгът следвало да се проведе на 30.05.2006 г. от 10.00 часа. На 29.05.2006 г. бил изготвен и акт за бракуване и трансформиране на материални средства, форма 400041 № 162/29.05.2006 г., в който акт с писмена резолюция свидетелят бригаден генерал Г. назначил свидетеля м-р инж. П. – зам. началник на под.– Ч., за отговорно лице по извършване на брака. На 30.05.2006 г. била проведена процедурата по търга. На 05.06.2006 г. св. м-р М. сключил договор № 3-386/07.06.2006 г. със спечелилата търга фирма „М. К.“ ООД – гр. С., представлявана от свидетеля гр. л. П. Н. Договорът бил за продажбата на 250 тона месингови отпадъци със силиций, на обща стойност 99 8750 лв., като разходите по транспорта били за сметка на купувача. В договора не било посочено откъде ще бъдат транспортирани месинговите отпадъци. Междувременно „М. К.“ ООД – С., чрез фирма „М.“ ЕООД-Л. сключила договори с фирма „А.“ ЕООД – Б., “Е.“ ЕООД - С. и “А. –Д“ ЕООД – С., на които препродала различни количества от договорираните месингови отпадъци. На 13.06.2006 г. св. м-р П. е посочено, че св. П. бил командирован със заповед в под.-С., за организация и контрол по фактическото предаване на предмета по договора – месинговите отпадъци, които се съхранявали в това поделение, под формата на месингови гилзи. Предоставил на началника на под.- С. – подсъдимите С. и И. комплект от документи, които следва да се оформят при изнасяне на гилзите. Посочил, че следвало да се предадат 250-те тона 85 мм месингови гилзи със силиций. Предоставил им копия от документите, имащи отношение към предстоящата дейност по предаването на месинговите гилзи: Акт за бракуване и трансформиране на материални средства от 25.05.2006 г.; Договор за продажба на месингови отпадъци № 3-386/07.06.2006 г.; удостоверение за актуално състояние на „М. К.“ ЕООД–С.; пълномощно на представителя на фирмата гр. л. П. Н., издадено от пълномощника на фирмата; удостоверение за данъчна регистрация; решение за регистрация на фирмата; акт за прекатегоризиране на материални средства с копие от писмо за подписване на договора с фирма „М. К.“ ЕООД–С. Предоставил им и образци документи, които, съгласно действащите към момента нормативни актове – Правилник за дейността на Централна разснарядителна база на МО“ – под.- Ч. и Временни правила за продажбата на метален скрап от 12.06.2002 г. на под.-С., следвало да се изготвят при експортирането на товарите поотделно за всеки товарен автомобил: Протокол за определеното брутно тегло и тара на товарните автомобили; нареждане за експедиране на стоки; акт за повторна проверка на метални отпадъци; удостоверение за взривообезопасеност. Уведомил ги, че съгласно акт за определяне на средно тегло за гилзи Изх. № 374 от 16.06. 2003 г. на под.- Ч., теглото на една гилза било определено на 3.6 кг. Било уточнено, че всеки натоварен автомобил с месинговите отпадъци ще може да бъде освобождавано от поделението в С., след уверение от ръководството на под.–Ч. - св. М., че това количество отпадъци е заплатено. Така при първото предаване на 13.06.2006 г. в присъствал св. П. били отделени 111 броя месингови гилзи. От този момент до предаването на цялото налично количество месингови гилзи, при товаренето не са били отделяни други гилзи без съдържание на силиций, защото никой не ги уведомил, че следва да се разделят самите гилзи. Независимо от представения от под.- Ч., акт за определяне на средно тегло за гилзи, по разпореждане на подсъдимия С. на кантар в склад „Общоразходни материали“ на поделението в С. било извършено ново замерване на пет броя месингови гилзи от различни години на производство. Бил изготвен протокол рег. № 89/16.06.2006 г., според който средното тегло на претеглените пет броя гилзи било 3.36 кг. С товаренето на месинговите гилзи от хранилищата в под.–С., на товарните автомобили бил ангажиран почти целия личен състав на поделението единствено с цел помощ. При претеглянето участвали подсъдимия С. и подсъдимия И. Подсъдимият И., на чийто компютър се изготвяли протоколите за определеното брутно тегло и тара на товарните автомобили оформял протоколите като получавал данни от старшините. На длъжностните лица по отчета на БП и елементите за тях и на МОЛ, в чийто хранилища в поделението в С. се съхранявали съответния вид месингови гилзи за 85 мм ТО „Д-44“ не било указано да отчитат точния брой на предаваните гилзи. На практика в автомобилите, с които се извозвали металните отпадъци се натоварвали количества гилзи до запълване на вместимостта им без ежедневно да бъде отчитан броя на гилзите, излезли хранилищата, защото никой не разпоредил на служителите от под.-С. да извършва такъв контрол. Никой от свидетелите, ангажирани в товаренето, от поделението в С., не е извършвал отделяне на гилзите без съдържание на силиций, както и не били превеждани в състояние на негодност, тъй като никой не им е разпоредил за това. Брутното тегло и тарата на товарните автомобили били определяни чрез претегляне на тариран кантар, собственост на „Зърнени складове” /фирма „С.“/ - гр. С., намиращ се близо до района на поделението, без да бъдат издавани кантарни бележки. Първоначално претегляли автомобила без товар. След натоварване – и с товара. При претеглянето присъствал подсъдимият И., а в негово отсъствие – свидетеля к-н Д. Данните се записвали неофициално на лист и въз основа на тях в деловодството на поделението били изготвяни протоколите за претеглянето на товарните автомобили и другите съпровождащи документи - нареждането за експедиране на стоки, удостоверението за взривообезопасеност и акта за повторна проверка на метални отпадъци. Към тези документи не са били прилагани кантарни бележки от кантара на фирма „С.“ – гр. С. Съобразно уговореното, товарът се освобождавал след съобщение по телефона от свидетеля м-р М., че същият е платен. Влизането на товарни автомобили на територията на поделението в С. било отбелязвано във водения Дневник за посещенията на лица и за влезлите и излезлите МПС в под. – С., от служителите на охранителната фирма, осъществяваща охраната на този район – „М.“ ЕООД – С. /ВД № 32/. На първия и втория курс осъществени на 13 и 14.06.2006 г. присъствали както св. П., така и св. Н. – представителя на фирмата закупила отпадъците от месинг. От началото на процеса по предаване на гилзите до 26.07.2006 г. били извършени общо единадесет курса за предаване на гилзи. За времето от 27.07.2006 г. до 18.08.2006 г. подсъдимият С. излязъл в отпуск. Съгласно т. 3 от Заповед № 165 от 25.07.2006 г. определил за временно изпълняващ длъжността „Началник на под. /в.ф./ - С. подсъдимия м-р И. На 01.08.2006 г. било извършено товарене на автомобил „М.“ с рег. №. Той следвало да транспортира месингови отпадъци до складовата база на фирма „А.“ ЕООД – гр. Б., с която „М. К.“ ООД – С., чрез фирма „М.“ ЕООД – Л., имала сключен договор за продажба на част от месинговите отпадъци. Автомобилите винаги били с прикачено към тях ремарке. Транспортирането на товар само във влекача било нерентабилно и фирмата никога не допускала курсове без ремарке. По обичайния ред било извършено претегляне на автомобила преди и след натоварването. При оформянето на документите за курса, подсъдимият И. изготвил протокол рег. № 136/01.08.2006 г. за определеното брутно тегло и тара на товарен автомобил, тъй като посочения за „Изготвил и отпечатал протокола“ свидетеля к-н К., към този момент се намирал в платен годишен отпуск, а изготвянето на отчетните документи по изпълнение на договора се извършвало само от тези двама офицери, на компютъра на подсъдимия И. Протоколът бил изготвен в три екземпляра. В два от тях – тези за под. – Ч. и под.–С. се сочи, че той вписал само теглото на товара на влекача „М.“ с рег. №, който бил с нетно тегло – 9 880 кг., но не и теглото на товара в прикаченото към него ремарке. Единият от тези два екземпляра бил заведен в деловодството на под.-С. Вторият също е бил приложен към документите за предаване в под.– Ч. В третия екземпляр, който бил предаден на водача на автомобила – свидетеля гр. л. Т. Д., било посочено действителното тегло на товара от месингови отпадъци натоварени съответно във влекача и ремаркето, който протокол при извършената проверка от Военна полиция – В. Т. не бил открит във фирма „А.“- Б. Независимо, че към 01.08.2006 г. подсъдимият И. изпълнявал длъжността началник на под.– С., в изготвения протокол рег. № 136/01.08.2006 г., той бил вписан като председател на комисията по претеглянето, а свидетел лицето к-н К. – като член. При подписването на протокола, обаче, подсъдимият И. подписал за „утвърдил“ от името на началника на поделението, а за председател на комисията срещу неговото име подпис положил св. к-н Д. Свидетелят к-н К. подписал протокола за член на комисията по-късно, тъй като към тази дата се намирал в платен отпуск. Подсъдимият И. не казал на двамата свидетели, че в протокола не е вписано наличието на ремарке и товара в него. Подсъдимият подписал и другите съпътстващи към този протокол документи, а именно: за „началник склад“ от нареждането за експедиране на стоки, в удостоверението за взривообезопасеност на отпадъци и отломки от черни и цветни метали и сплавите им в реквизита „началник поделение – Ч.“ и в акта за повторна проверка на метални отпадъци в реквизита „утвърждавам“. Натовареното количество месингови отпадъци в автомобила и ремаркето при този курс било транспортирано до складовата база на фирма „А.“ ЕООД – гр. Б. Там било прието и претеглено още същия ден като се установило, че е с тегло 19 760 кг. Това количество било въведено в счетоводната програма на фирмата. Такъв протокол не бил намерен при извършване на проверка от ВП – В. Т. във фирмата. На 08 срещу 09.08.2006 г. около полунощ в под.- С., пристигнал товарен автомобил „М.“ с ДК № с прикачено към него ремарке, управляван отново от свидетеля гр. л. Т. Д. С него следвало да бъде осъществен последния курс по думите на св. Д., защото нямало вече в поделението за транспортиране гилзи. Превозът бил от поделението до складовете на фирма „А.“ ЕООД – гр. Б. На 09.08.2006 г., след претегляне на автомобила и ремаркето, започнало тяхното товарене, което продължило през целия ден. По разпореждане на подсъдимия И. били натоварени всички останали налични в поделението в С. месингови гилзи 85 мм за ТО „Д-44“ с тегло 19 280 кг. /данни получени в последствие от фирма „А.“ ЕООД –Б./. На 10.08.2006 г., след като отново били претеглени автомобила с ремаркето, автомобилът напуснал поделението. На тази дата подсъдимият И. изготвил само един екземпляр от протокол за определеното брутно тегло и тара на товарния автомобил, който предал на водача му, но не изготвил, нито разпоредил да бъдат изготвени съобразно установения до този момент ред, екземпляри от този протокол за двете поделения за отчитане на товара. Екземпляр от такъв протокол не бил заведен в деловодството на под.- С., нито бил приложен към документите за предаване и по-късно да е предаден на под.-Ч. Нито бил намерен при извършената проверка на ВП - В. Т. във фирма „А.“ ЕООД-Б. Не бил изготвен и нито един от другите документи, които се изготвяли до този момент при обработката на останалите курсове, а именно: нареждане за експедиране на стоки, акт за повторна проверка на метални отпадъци и удостоверение за взривообезопасеност на отпадъци и отломки от черни и цветни метали и
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg