Мотиви 3
21-11-2014
с меренето. Никой от тези двамата подсъдими не се е занимавал с теглено и меренето и при последните два курса. Факт е, че по делото и от извършената проверка от страна на ВП – В. Т. във фирма “А.“ – Б. не е открит протокол с дата 10.08.2006 г., за който прокуратурата приема в обвинителния акт, че е бил съставен. Този довод за наличието на такъв протокол е приет и от първонитнацииният съд в мотивите си. В Наказателния кодекс се казва, че едно обвинение не може да се гради на предположение. Необходими са факти, които следва да са подкрепени с доказателства. В конкретния случай въззивната инстанция счита, че не са събрани от страна на обвинението фактически данни, от които да се направи категоричен извод, че подсъдимия И. на 10.08.2006 г. е изготвил 1 бр. протокол с твърдението от обвинението данни, с което са приели, че подсъдимият И. не е изпълнил лично, нито е разпоредил и проконтролирал изготвянето и на съпроводителните документи. Така от извършените превози на цялото налично количество пърониснацииният съд никъде в мотивите си не е извършил разбор на факта, че спечелилото дружество „М. К.“ – С. е превело на МО на 3 пъти общо сумата от 1 000 587 лв., т.е. преведените пари са в повече с 1 637 лв. от договорените по договор № 3-386 от 07.06.2006 г. - 998 750 лв. за закупено количество 250 т. месингови отпадъци със силиций, а количество от 460 кг. е в повече от дължимото, а е приел, че подсъдимият И. на 01.08.2006 г. и на 10.08.2006 г. е присвоил, чрез действията си 7 884 бр. месингови гилзи за ТО “Д-44„ с общо тегло 28 800 кг. на стойност 115 056 лв., което количество е в повече от договореното. За да приеме първоинстаницаният съд, че подсъдимият И. е извършил този състав той е приел, че И. е имал качеството на ръководно длъжностно лице – зам. началник на под.–С., временно изпълняващ длъжността началника на същото поделение, като е присвоил чуждо движими вещи в големи размера като сочи, че същите са му били връчени в това му качество да ги пази и управлява и ги е предал без правно основание, като независимо от изпълнението на договореното количество между страните по договор № 3-386 от 07.06.06 г. като с цел да улесни самото присвояване е извършил и други престъпления - чл. 311, ал. 1 от НК и престъпление в кръга на службата си не е изготвил лично, нито разпоредил и проконтролирал изготвянето на съпроводителни документи и не е уведоми командира на под.- Ч. за напускането на товара. Подобна логика на разсъждение не може да бъде приета от въззивната инстанция, защото: най-напред първоинстанционният съд не е изследва въпроса дали подсъдимият И., макар и да е замествал подсъдимия С., съобразно издадената писмена Заповед № 165 от 25.07.2006 г. е имал качеството на длъжностно лице и то ръководно длъжностно лице по пазене и разпореждане с това имущество. Безспорно, съобразно служебната характеристика на подсъдимия И. е длъжностно лице, а и при наличието на издадена заповед от подсъдимия С. следва той да има всички права и задължения, които са свързани по организиране и поддържане на реда в повереното му поделение- С., но единствено за имуществото, което му е поверено по надлежен ред. Следва съдът да даде отговор на въпроси дали подсъдимия И., имайки качеството на длъжностно лице, той е следвало да отговаря за имуществото, което е предадено на под.-Ч. Според съдебната практика в действителност подсъдимият И. има качеството на длъжностно лице, когато той извършва фактически разпоредителни действия, както ръководни, така и свързана с пазене и управление, но на имущество, което е на под.- С. Ето защо замествайки своя началник, съобразно издадената писмена заповед, то по отношение на имущество, което е предадено по Наряд Б-146 от 12.05.2006 г. на под.– Ч., свързано с движението му той не може да има задължение по контрол /пазене/ и разпореждане /управление/. Това е така, защото се установи, че за горното имущество има надлежно изготвени за предаването му документи, които са оформени по съответния действащ към онзи момент НОМС. Макар и да е бил подписан приемо-предаветелен протокол, то според Заповед № ОХ-769 от 12.10.1990 г. за обявяване на Инструкция за отчитане, получаване и съхранение и опазване на БП в БА в т. 121 изрично е упоменато, че следва да има издадена писмена заповед от Генералния щаб, с която се разпорежда оставяне на съхранение на въпросното имущество в под.- С., както и сключване на писмен договор между командирите на двете поделения. От събраните доказателства се установи, че този ред не е спазен. Това е така, защото макар и да е налице писмо от страна св. М. до св. Г. – началник на Ген. щаб от 22.05.2006 г., свидетелят бриг. ген. Г. е положил своята резолюция в горния ляв ъгъл, то той бе категоричен, че не е разпореждал издаването на никакви други разпореждания или заповеди за оставяне на имуществото, предадено по Наряд № Б-146/2006 г. на под. – Ч. за съхранение в под.– С. Според т. 121 от Заповед № ОХ769/1990 г. е задължително да бъде издадена такава нарочна писмена заповед. Видно от показанията на св. Х. А., той бе категоричен, че е изготвил този протокол единствено за свое улеснение в работата си. От самия протокол е видно, че той няма необходимите реквизити – дата, регистрационен номер, място на издаването и не бил вписан в дневник, обр. 24. Така, съобразно показанията са св. Я. този протокол се явява „една разписка“ между двама и тя не може да породи своето действие. От казаното следва извода, че при неспазване на необходимата процедура за оставяне за съхранение на имуществото, което е на под.- Ч. за съхранение в под.–С. няма как да се породят задължения на командването на това поделение в лицето на подсъдимия С., респективно на подсъдимия И. В тази насока е и писмо рег. № ІV-3-294 от 08.02.2011 г. /л. 3293, т. ХІІ/ на командир в.ф.–С. От показанията на св. В. С. – извършила проверката и в двете поделение е установено, че след предаването документално на месинговите гилзи от под.–С., те са били разнесени по картоните им като разход. Факт безспорно доказан от приложените по делото картони. Така при наличието на редовни първични счетоводни документи по делото е установено, че имуществото е предадено документално при спазване на изискванията на НОМС, т.е. това имущество е напуснало частта и отговорността по движението е на определения браковчик в лицето на св. П., съобразно показанията на св. Г. На следващо място никой от разпитаните свидетели по делото не показа, че подсъдимия И. е извършвал разпоредителни действия по време, когато е замествал подсъдимия С. относно натоварването, меренето, предаването и освобождаването на месинговите гилзи от под.- С. Факт е, че подсъдимият И. е разписал протокола от 01.08.2006 г. се установява, че той не е цел да присвои, а целта му е била да помогне. Нещо повече от това му действие не следва да се приеме, че той е имал делегирани правомощия по сключения договор № 3-386 от 07.06.2006 г. В самия договор липсва каквато и да е клауза, чрез която да се предоставят права и задължения по изпълнението му, нито на подсъдимия С., нито на подсъдимия И. по реализация на числящото се имущество на под.– Ч. По делото не бе представено и нито едно писмено доказателство, от което да става ясно, че командването на под.–С. са били юридически задължени да са наясно със съдържанието на договора. Ето защо по обвинението на подсъдимия И. в частта му, касаещо изготвения документ с невярно съдържание задължение е било на прокуратура да докаже, че подсъдимият И. на 01.08.2006 г. е съставил 3 бр. протоколи като два от тях са с еднакво съдържание, а третият, за който се твърди, че е предаден на шофьора, е с друго съдържание по отношение на отразените количества месингови гилзи и че чрез този протокол той е предал количество над договореното. Това е така, защото за всяко едно предположение, което не е доказано, не може да се иска търсене на наказателна отговорност. Факт е, че по делото се установи, че съществуват 2 броя протокол № 136 от 01.08.2006 г., но не се доказа фактическото съществуване на трития екземпляр от този протокол. Ето защо съдът счита, че всяко едно обвинение следва да почива на установи факти, подкрепени с доказателства. По отношение на посоченото в обвинението и прието от пръвоинстанциониня съд, че подсъдимият И. е извършил и друго престъпление по реда на чл. 387, ал. 1 от НК, за да улесни присвояването е прието, че е изготвил един протокол за тегло на товар.Това е отново е едно предположение, като наред с това е посочено,че той е допуснал и нарушения на вменените му задължения по служба, описани подробно в пъровинсанционната присъда. По отношение на твърдението, че той е изготвил един протокол за товар на тегло и че същият е предоставен отново на св. Т. Д. Съдът прима, че без факти, подкрепени с доказателства не може да бъде осъдено едно лице, тъй като основна задача на прокуратурата е да докаже обвинението, защото всеки е невинен до доказване на противното. Прокуратурата твърди, че е предоставен такъв протокол отново на св. Д., но видно от – дневник за посещения на лица и влезнали и излизане на МПС ВД № 32, стр. 33 не е вписано, че е извършена сверка и няма отразяване, че у св. Д. е бил налице протокол за превоз на товар с дата 10.08.2006 г. в един екземпляр. При извършена проверка от ВП – В. Т. в счетоводството на фирма „А.“- Б. не е намерен такъв протокол. Не се доказа, че на подсъдимият И. му е било вменено задължението да изготвя протоколи, защото първо - имуществото е напуснало частта на под.- С. и е преминало в частта на под.- Ч. и второ – командването на под.- С. няма задължение по организирането и предаване на чуждо имущество. Указаната помощ не е разпореждане с цел присвояване. Това е така, защото от показанията на св. Я. по безспорен начин се установи, че това имущество вече не влиза в състава на тази част – под.-С. Имуществото е предадено на под.-Ч. и лицето, определено за браковчик е трябвало да извършва действията по организацията и изпълнението на договора, сключен между под.–Ч. и фирма „М. К.“ ООД - С. Нещо повече той е посочил, че двете формирования са абсолютно равнопоставени по ранг и помежду си те не могат да си разменят имущество без да е налице наряд. Предвид горното въззивната инстанция не приема довода на ВС - Плевен, че на подсъдимия И. му е било вменено задължението да изготвя лично, да се разпорежда и да контролира предаването на предмета по договор № 3-386/07.06.2006 г., във връзка с изготвянето и на необходимите съпроводителни документи. Горното се установява от факта, че това имущество макар и в рамките на под.- С., то не е предадено за съхранение по надлежен ред – липса документално оформяне на самото предаване на съхранението. Това имущество не е предадено на подс. И. в това му качество да го пази и управлява, защото то документално е напуснало частта. Ето защо съдът не приема доводите на първоинстанцииния съд, че изготвения от страна на свидетеля Х. А. протокол е протокол пораждащ действие по съхранение на предаденото имущество. Самият той показа, че го е съставил за свое улеснение. Установи се, че не е спазен реда по издаването му, а и не е издадена заповед, която се явява основание за изготвянето му, съобразно т. 121 от Заповед № ОХ - 769 от 12.10.1990 г. на началника на Ген. Щаб. Този протокол няма необходимите реквизити – дата и място на издаване, не е вписан в книга обр. 24 /л. 201 НОВС/, поради което от него не могат да се породят действия по съхранение на имуществото, което е предадено по Наряд № Б-146 от 12.05.2006 г. на под.-Ч. В дневник, образец № 24 се вписват всички документи, свързани с отчитането на материални средства по реда на тяхното постъпване. С оглед неспазването на реда по оформянето на този приемо-предавателен протокол не може да се приеме, че имуществото, което е на под.- Ч. е оставено за съхранение по надлежен ред. Поради което не се пораждат задължения за командването на под. - С. От това следва, че за подсъдимия И. не се пораждат задължения за пазене и управление на въпросното имущество. Няма спор, че това имущество се е намирало в хранилищата на под.-С., но то не е било в разпореждане и в управление на командването на това поделение, съобразно наряд № Б-146 от 12.05.2006 г., т.е. Подсъдимите С. и И. не са били юридически задължени въз основа на какъвто и да е писмен документ, чрез който да са задължават да извършван каквито й да е действия с това имущество. По договор № 3-386 от 07.06.2006 г. безспорно е установено, че страни са – купувач „М. К.“–С. и продавач – под.- Ч. Няма доказателства, че фактически двамата подсъдими са запознати с клаузите по договора, от което се налага извода, че не може да им бъде вменено задължение по разпореждане с чуждо имущество. За ръководството на под.- С. не произлизат никакви задължение от сключения писмен договор. Това е така, защото те не са страна по договора. Имуществото не им е предадено за съхранение по надлежния ред. Чрез указване на помощ по натоварване, за което е последвал и отправена забележка от страна св. В., че нямат право под.-С. да указват дори и помощ не може да се извърши своене. Факт безспорно потвърден и в показанията на св. Д., че под.-С. нямат задължение по изпълнение на договора. Ето защо въззивната инстанция не приема довода на първионтациния съд, че именно подсъдимият И. се е разпореждал като е освобождава натоварените камиони. Напротив установи се противното, поради което не следва да се приеме, че подсъдимият И. не е изпълнил и задължението по уведомяване на командването на под.– Ч. Наред с горното съдът не приема и довода изразен от първинтзионния съд, че подсъдимият И., за да присвои чужди вещи първо ги е предал без правно основание, напротив доказа се, че той не е имал право да извършава разпоредителни действия и второ - прокуратурата не може въз основа на едно предположение да търси наказателна отговорност, защото съгласно чл. 103 ал. 1 от НПК тежестта на доказване е на прокурора, като това става въз основа на фактически данни, чрез които се доказва едно обвинение. В конкретния случай се твърди, че е бил съставен протокол от 01.08.2006 г. с невярно отразени данни, в който е посочено единствено товара в автомобила и в ремаркето, а в другите 2 бр. протокола е налице отразяване само на товара на автомобила. Липсва третия екземпляра т. е. налице е една индиция за него, тъй като не се доказа, той да е бил реално изготвен, поради което не може едно обвинение да почива на предположения. На следващо място съдът не приема довода на пръвонситанциания съд, че за 10.08.2006 г. подсъдимият И. е нарушил задълженията си по служба, регламентирани в т. 5 от НОМС, а именно като да не е организирал и извършил своевременно, пълно, достоверно и точно отчитане на материалните средства, но той не може да носи отговорност за имущество, което не е предадено на под.- С. по надлежен ред, т. 17 от НОМС - да вземе необходимите мерки за организиране и поддържане в нужния ред на отчитането на материалните средства и опазването на държавната собственост - няма как той да извършва отчитане по това имущество, което е напуснало тази войскова част, защото задължен по отчет е бил св. П., т. 390 от НОМС – като длъжностно лице от БА, на което е предоставено правото да се разпорежда с материални средства, не изпълнил задължението си да организира текущ вътрешен контрол за правилното им използване и отчитане - не се доказа, че именно подс. И. е бил задължен въз основа на писмен документ, че следва да извършва вътрешен контрол по отношение на чуждо имущество, защото св. Д. показа, че не е водена отчетност, защото никой не им е нареждал, чл. 260, ал. 2, т. 3 от Устав за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България /УВС на ВС на РБ/ - като временно изпълняващ длъжността началник на военното формирование /поделение/ не взел необходимите мерки за опазване и правилно използване на материалните средства, в резултат на което настъпили вредни последици за МО, изразяващи се в създаване на непълнота в счетоводната отчетност на в. ф. /под./-С., напротив от извършените проверки в поделението се установява, че не са констатирали наличие на нередовност в счетоводният документно оборот - св. В. С. От горното следва категоричният извод, че подсъдимият И. с действията си не е извършил „присвояване“, защото не е осъществявал разпоредителни действия нито фактически, нито правни с процесното имущество, за което се доказа, че е чуждо, защото то не му е връчено по надлежен ред и в това си качество той не може да се разпорежда с него. Ето защо въззиваната инстанция приема, че за да е налице „присвояване“ следва имуществото да е предадено на подсъдимия И. в качеството му на длъжностно лице за пазене и управление и като такъв да е извършил разпоредителни действия. В конкретния случай не се доказа, че той макар и да е длъжностно лице, съобразно длъжностната му характеристика, той има качеството и на длъжностно лице за това имущество, защото то не е на под.- С. От това се налага извода, че процесното имущество не му е предадено по надлежен ред и той не може да се разпорежда с него. Липсва фактическо предаване по пазене и управление. Имуществото се доказа, че не е било връчено по надлежния ред, защото той не може да бъде длъжностно лице, отговорно по пазене и разпореждане с това имущество, а и се доказа, че той реално не се е разпореждал нито фактически /не е присъствал на мереното и тегленето/ нито правно, защото не е бил овластен по надлежен ред /Решение № 51/71 – ІІ н.о., с. 87/. Присвояването е типично умишлено престъпление. Виновният следва да съзнава, че няма никакви права върху имуществото, което трябва да му бъде поверено правомерно, т.е. да му е предадено във владение в качеството му на длъжностно лице да го пази или разпорежда и въпреки това се е разпоредил с него или за своя или за чужда сметка /Решение № 133/77 г. – ІІ н.о./. Предметът на присвояването трябва да бъде връчен на длъжностното лице чрез фактическото му предаване да пази и управлява /Решение № 567/78 г. – І н.о./. В конкретния случай не се доказа нито един от елементите от обективната страна на присвояването, за да може да се търси наказателна отговорност от подсъдимия И. Не се доказа и посоченото обстоятелство в обвинителния акт, че подсъдимият И. е знаел, че независимо от изпълнението на договореното количество по договор № 3-386 от 07.06.2006 г. е предал в повече посочените 7 884 бр. месингови гилзи за ТО „Д-44“ с общо тегло 28 800 кг. на стойност 115 056 лв. Съгласно приетото съдебно-финансово заключение в хода на съдебното следствие е установено от вещото лице, че разликата е получена от това, че на фирмата купувач е продавано на килограми процесното имущество, а в под.–С. това имущество било заприходено при постъпването му като бройки. Поради лисва на вменено задължение на под.-С. – на командването да осъществяват контрол по това имущество, а и се установи, такъв не е воден от изготвените констативни протоколи от проверките в под.- С. - л. 1319, т. 9; л. 2996, т. 21, л. 3022, т. 22, л. 3032, т. 22 и писмо рег. № 219-3183 от 02.06.2009 г. /л. 249, том І НОХД № 1/2009 г./ е посочено , че по време на извършените сверки за 2006 г. на имуществото и за 2007 г. всички отчетни донесения по движението на БП са съхранявани правилно и липси на се констатирани. Факт потвърден от св. Д., св. П. А. и св. Р. Б., които са участвали при извършване на проверките, както и от показанията на св. С. И. и св. Д., които показаха, че при извършените ревизии на хранилищата им липси на са констатирани. Нещо повече видно от писмо рег. № 07-00-58 от 27.10.2009 г. том І, НОХД № 1/2009 г. е установено, че от изрешените проверки от инспектората на МО в С. относно движението на материални средства не е доказано наличие на излишъци относно месинговите гилзи, предадени по Наряд № Б-146 от 12.05.2006 г., т.е. в под.–С. е имало правилно водене на счетоводните документация, от което следва, че не са настъпили вредни последици за МО, изразяващи се в непълнота в счетоводната отчетност и за под.-Ч. и за под. - С. Не се установи, че е налице разхищаване на материални средства от страна под.- С. в лицето на подсъдимия И. по това имущество, защото то не му е връчено по надлежен ред за пазене и разпореждане. Не се доказа и наличието на субективната страна на престъплението, защото липсата на умисъл е израз на липса на мотив за осъществяване на каквото и да е противоправно деяние. Установи се, че с действията си подсъдимият И. е целял указване единствено на помощ, но не е целял да облагодетелства трето лице. Това е така, защото никои от свидетелите св. Ф., св. К. и св. П. Н. не показаха, че имат приятелски отношения или, че познават подсъдимия И. по някакъв повод. Поради, което у подсъдимия И. не е бил изграден мотив да улесни своенето с цел облагодетелстване на трето лице. Ето защо въззивната инстанция не приема доводите изложени от първоинтанционния съд, че е налице пряк умисъл в действията на подсъдимия И. Не се доказа наличието на създадени съзнателни представи у подсъдимия И., че той е целял с действията си да настъпят обществено-опасни последици и е съзнавал обществено опасния характер на извършеното. Ето защо след като не са доказа наличието на обективната и субективната страна на това престъпление, т.е. деянието, за което подсъдимият е предаден на съд не съставлява престъпление, то ще следва на основание чл. 304 от НПК той да бъде признат за невинен и оправдан. Въззивната инстанция счита, че по отношение на постановения оправдателен диспозитив - относно наличието на особено големи размери и особено тежък случай, че правилно първоинснацаият съд и приел, че подсъдимия И. следва да бъде оправдан. В действителност, за да е налице т. нар. особено тежък случай, съдът следа да прецени освен стойността на предмета на престъплението и наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, които да разкриват изключително високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца. В случая правилно е посочено, че МО към този момент не е било финансово затруднено, тъй като свидетеля Д. Т. и св. К. Ж. /главен счетоводител на МО/ са били категорични, че приходите в полза на МО от продажба на черни и цветни метали като скрап за 2006 г. са били преизпълнени и не е имало недостиг на средства. Нещо повече установи се, че подсъдимият И. с действията си не е извършвал разпореждане и не е целял да присвои чуждо имущество, поради което правилно е прието от първоинстанционния, че не е налице изключително висока степен на общества опасност от деянието. За подсъдимия И. се посочи, че е лице с чисто съдебно минало изпълнявал задачите си в пълен обем, бързо, ефективно, самостоятелно и в пълен обем, отлично познавал нуждите на командваната от него структура, показвал умение да работи в екип и да формира такъв, проявявал решителност и настойчивост при преодоляване на трудностите и готовност да поема отговорност и разумен риск при изпълнение на задълженията си, правилно определял срокове, средства, методи и оптимални разходи за осигуряване на ефективно и своевременно изпълнение на поставените му задачи, показвал принципност и взискателност, проявявал уважение към колегите си, началниците си и подчинените си, на които въздействал и чрез личен пример, охарактеризиран е като дисциплиниран офицер с високо чувство за отговорност. Всички тези обстоятелства, касаещи личността на подсъдимия сочат, че изводът на съда за ниска степен на обществена опасност на дееца е правилен. Поради това и изложените съображения във въззивния протест, касаещи тази оправдателна част на присъдата се явяват неоснователни и съставът на въззивния съд счита, че същите следва да бъдат оставени без уважение. ІІ. По отношение на подсъдимия о. з. майор О. С. по обвинението по чл. 387, ал. 1, алт. 3 от НК, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: От 27.07.2006 г. до 21.08.2006 г. подсъдимият о.з. м-р С. ползвал платен годишен отпуск. Съобразно т. 3 от негова заповед № 165/25.07.2006 г. функциите на началник на под. /в. ф./ - гр. С. изпълнявал подсъдимия о.з. м-р И. През този период били осъществени общо четири курса, при които били товарени и извозени 85 мм месингови гилзи за ТО „Д-44", съответно на 31.07.2006 г., 01.08.2006 г., 07.08.2006 г. и 10.08.2006 г. Посочено е, че тяхното осъществяване и документално обезпечаване отговарял подсъдимия о.з. м-р И. На 21.08.2006 г. подсъдимият о.з. м-р С. се завърнал от отпуск. Изпълнението на договор № 3-386/07.06.2006 г. било приключило, като всички налични в под. /в. ф./ гр. С. количества 85 мм месингови гилзи за ТО „Д-44" били предадени. В резултат на извършени изчисления на база определено средно тегло на една гилза 3,6 кг /по акт, изх. № 374 от 16.06.2003 г./ още през есента на 2006 г. браковчика свидетелят м-р П. установил, че при изпълнение на договора не следвало до бъдат предадени всички налични в под. /в. ф./гр. С. месингови гилзи за ТО „Д-44". Според неговите изчисления, следвало да са останали 6 875 бр. По тази причина Акт за бракуване и трансформиране на материални средства, форма 400024 № 162/29.05.2006 г. за месинговите гилзи, не можело да бъде приключен. Браковчикът, свидетеля м-р П., докладвал на началника си м-р М. за установеното. Последният няколкократно разговарял по телефона с подсъдимия о.з. м-р С. относно тези гилзи и необходимостта от транспортирането им в под. /в.ф./-Ч. или за документално оформяне на съхранението им в под. /в.ф./ гр. С. Подсъдимият о.з. м-р С. обещавал, че ще решат проблема, но реално не предприел никакви действия за решаването му. В началото на 2007 г. подсъдимия о.з. м-р С. посетил под. /в.ф./- Ч. и изразил несъгласие с определеното средно тегло на гилза от 3.6 кг., като заявил, че в под. /в.ф./гр. С. е определено по-леко тегло от 3,36 кг. През м. март 2007 г. в под. /в.ф./- Ч. получили копие от протокол за контролно замерване № 89/16.06.2006 г., съставен в под. /в.ф./ гр. С., в който било фиксирано това тегло. Тъй като то се различавало от теглото установено с акт изх. № 374/16.06.2003 г., с писмо рег. № 3-175/28.03.2007 г. /т. 8 стр. 1234/ подсъдимите о.з. м-р С. и о.з. м-р И. били поканени в под. /в. ф./- Ч. за изясняване на изпълнението на договор № 3-386/07.06.2006 г. На 02.04.2007 г. подсъдимият о.з. м-р С. посетил под. /в. ф./- Ч. В негово присъствие било извършено претегляне на 100 бр. гилзи на електронен кантар на „Т.” АД гр. С. Общото им тегло възлязло на 360 кг., за което бил съставен протокол /л. 172 том І/. Подсъдимият о.з. м-р С. отказал да приеме установеното и да подпише протокола. Така още през есента на 2006 г. подсъдимият о.з. м-р С. бил уведомен за възникналите проблеми при предаването като скрап на 85 мм месингови гилзи за ТО „Д-44" по договор 3-386/07.06.2006 г. и за възникналата липса у под.-Ч. Въпреки, че бил уведомен за възникналата липса на месингови гилзи, подсъдимият о.з. м-р С., като началник на поделението, не предприел необходимите действия за установяване причините за предаване на тези гилзи и начина на предаването им, има ли и кое е виновното лице или лица, не докладвал за липсата по установения ред, не предприел действия за връщане на неправомерно предадените материални ценности или за възстановяване на щетата за МО, чрез тяхното заплащане от неправомерно получилата ги фирма. Бездействието му по служба продължило до 09.11.2007 г., когато, видно от докладна записка от 13.11.2007 г. от ст. л-т И. К. – инспектор от РС „Военна полиция” гр. П. /т. І, л. 41 от делото/, след извършено охранително обследване в под. /в. ф./гр.С., органите на РС „Военна полиция” гр. П. установили извършени нарушения от длъжностни лица относно несъответствие между документалната и реалната наличност на 6 875 бр. 85мм месингови гилзи за ТО „Д-44” и предаването на количество месингови гилзи от същия вид над посоченото в договор № 3-386/07.06.2006 г. С бездействието си, подсъдимият о.з. м-р С. умишлено не изпълнил задълженията си по служба като началник на поделение /в. ф./ гр. С., вменени и регламентирани в: чл. 260, ал. 2, т. 31 от УВС на ВС на РБ, като не направил всичко необходимо за разкриване и отстраняване причините, които пораждат условия за извършване на престъпления и произшествия от подчинените му; чл. 262, т. 12 от УВС на ВС на РБ, като не докладвал на старшия командир и не уведомил служба „Военна полиция” и военния прокурор за извършено произшествие от подчинения му военнослужещ м-р И. Ч. И.; чл. 262 т. 27 от УВС на ВС на РБ – след като научил за неправомерно предадените от подчинения му м-р И. материални средства не извършил /изискал/ административно разследване за случая, материалите от което да бъдат предадени на съответната военна прокуратура и се заведат искове срещу виновните длъжностни лица за реализация на имуществена отговорност; чл. 6 ал. 1 от Инструкция № И-4/25.10.2004 г. за дейността на командирите /началниците/ от Министерство на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на Министъра на отбраната при инциденти и чл. 7 ал. 1 от Инструкция № И-4/26.09.2007 г. за дейността на командирите /началниците, ръководителите/ от Министерство на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на Министъра на отбраната при инциденти, като след констатиране на инцидент с липсата на материални средства не уведомил незабавно органите на служба „Военна полиция”; чл. 7 ал. 1 от Инструкция № И-4/25.10.2004 г. и чл. 8 ал. 1 от Инструкция № И-4/26.09.2007 г., като не уведомил непосредствения си началник за същия инцидент и не създал организация за протичането на информацията по линията на дежурните, чрез изпращане на предварително донесение /приложение 1/ и чл. 166 от Счетоводен документооборот в МО, БА и структурите подчинени на Министъра на отбраната, обявен със Заповед № ОХ-655/25.10.2006 г. – в случай, при който била установена липса на 7 884 бр. 85 мм месингови гилзи за ТО „Д-44", с общо тегло 28 800 кг. на стойност 115 056 лв., като началник на войсковата единица не донесъл по команден ред и до съответния контролен орган и не разпоредил да се състави протокол за установените липси за сметка на вземания от неизвестни лица. Видно от заключенията на назначената съдебно финансово- счетоводна експертиза и съдебно-техническата експертиза е, че щетата за МО на Р България съобразно възприетите от съда средно тегло на един брой месингови гилзи за ТО „Д-44” – 3.653 кг., е на стойност 115 056,00 лв. За инкриминирания период 21.08.2006 г. до 09.11.2007 г. чрез бездействие на подсъдимия о.з. м-р С., фактически не са взети мерки и е било осуетено своевременното установяване на причините и виновните военно длъжностни лица за възникването на липсата на месингови гилзи за ТО”Д-44”, под формата на скрап и предприемането на фактически и юридически действия за търсене на отговорност от тези лица, както и за възстановяване причинената на Министерството на отбраната вреда в размери 115 056 лв. Първоинстанционният съд е изяснил част от обстоятелствата по делото и след като въззивният съд извърши разбор на събраните доказателства стигна до извода, че подсъдимия С. не е осъществил състав на престъплението по реда чл. 387, ал. 1, алт. 3 от НК, нито от обективна, нито от субективна страна, като за целта съда изложи следните мотиви: Подсъдимият С. от 27.07.2006 г. до 21.08.2006 г. бил в платен годишен отпуск. На 21.08.2006 г. бил на работа и установил, че не се извършвало вече извозване на месингови гилзи, които съобразно наряд Б-146 от 12.05.2006 г. са предадени на под.–Ч., макар същите фактически да се намирали в рамките на под.– С. За това оставяне на съхранение в под. – С. нямало надлежно оформени документи съобразно Заповед ОХ № 769/90 г. Междувременно св. П. – лицето, което било определено за браковчик по акта за брак от 29.05.2006 г. /л. 157, т. ІІ ДП/ не могло да приключи акта за брака, тъй като възникнал недостиг от месингови гилзи, числящи се на под.- Ч. по наряд № Б-146 от 12.05.2006 г. Браковчикът свидетелят П. извършил изчисления на база определено средно тегло на един брой гилза и според акта за средно тегло изх. № 374 от 16.06.2003 г., издадено от под.- Ч. и уведомил за горното св. М. Според изчисленията на св. П. не е следвало да бъдат предавани всичките гилзи и отново по негови изчисления следвало да останат 6 775 бр. месингови гилзи в под.- С., но същият не извършил съпоставка на предадените гилзи по бройки, а само по количество, тъй като съобразно сключеният договор № 3-386 от 07.06.2006 г. е посочено количествено предаване на месингови отпадъци. В наряд № Б-146 от 12.05.2006 г. е вписано, че следва под.–С. да предаде 76 558 бр. ІІІ категория месингови гилзи 85 мм за ТО „Д-44“, т.е. цялото налично по документи количество в под.-С. Горният факт реално бил изпълнен. Междувременно бил издаден наряд № Б-127 от 04.05.2007 г. със срок на валидност до 31.07.2007 г. /л. 234, т. ІІ ДП/, с който под.-С. е предало на под.–Ч. чрез ЖП-транспорт различни видове боеприпаси /между, които били и 27 564 бр. стоманени гилзи до под.- Ч. Факт, който и самият св. С. И. – МОЛ на хранилището, в което се съхранявали показа. За да се оформи складовата разписка № 495 от 22.10.2007 г. /л. 233, т. 2/, като за горното имущество било извършено фактическо доставяне на тези гилзи, но документално липсвало приключване до м. 10.2007 г. С цел да се приключи и документалното предаване подсъдимият С. командировал св. С. И., като носил предварително оформената по-горе посочена складова разписка /оформена от св. П. К./, която била разнесена по картоните. В тази складова разписка № 459 от 22.10.2007 г. /л. 233 том. 2 от ДП/ било действително описано количеството по наряд № Б-127/2007 г. В под.–Ч. свидетелят К. В. я разписал като „приел“, след преброяване на доставеното имуществото. Изготвил и акт за получаване рег. № 1891/2007 г., като данните в него били вписани от св. Б. Г., в канцеларията на св. М. След като св. М. се запознал с този акт, той разпоредил на св. Г. да го анулира, без да й дава обяснения защо. Свидетелят М. наредил на св. С. И. да се върне в под.–С. като бъде съставена нова складова разписка със същия номер и дата, но със завишено количество на стоманените гилзи. Липсващите гилзи до брой 34 439б бр. с цел урегулиране на възникнала липса за под.-Ч. Така освен разговор със св. С. И., последвала кореспонденция между командира на под.- Ч. и командира на под.–С. подс. И. Последвали проверки в под.–Ч. /л. 3486, т. 26/, където били констатирани в действително липси. При извършената проверка в под.-С. /л. 3166, т. 22/ не установили липси, като за целта били изготвени: констативен протокол за под.–С. /л. 2996, т. 21/, обобщен констативен протокол /л. 3022, т. 22/. По делото е представено и писмо от под.-С. /л. 3293, т. 24 /, в което е посочено, че първо – в поделението няма специална заповед за делегиране на право по предаването на 85 мм. Месингови гилзи за ТО Д-44 на командването на под. – С. в лицето на подсъдимия С. и подсъдимия И. Второ в поделението няма издадена писмена заповед относно сформиране на комисия, която следва да изготвя и оформя протоколи по предаване на имуществото на фирма „М. К.“ - С. Налице е и годишен интевентаризационен отчет /л. 3295, т. ХХІV/, както и анализ на инспектората на МО - писмо /л. 3324, т. ХХІV/, че за периода от м. август 2006 г. до м. октомври 2007 г. подсъдимият С. не е докладвал за възникнали различия в отчетността на БП, числящи се на под.-С. Установено било, че с под.–С. нямало проблем с счетоводната отчетност и с документацията, тъй като от извършената проверка от св. В. И., която изготвила и констативен протокол е посочено, че месинговите гилзи по Наряд Б-146/2006 г. са разнесени по картоните и в под.-Ч. и в под.- С. Имуществото било предадено документално, но като бройки, съобразно наряд № Б-146 от 12.05.2006 г. Разликата се е породила от други действия при изпълнение на договора между страните по него - под.-Ч. и „М. К.“- С., а не от документалната отчетност при предаване от под.-С. Създалата се липса не е в поделението в С. и не е по вина на подсъдимия С., а и не се доказа, че и подсъдимия И. има виновно поведение, като е целял да присвои. Горното се установява, въз основа на липсата на делегирани права и задължения на командването на под.-С. по изпълнение на договора. Липсва надлежно оформени документи за предаване на имуществото за съхранение на под.- С. Установи се по делото, съгласно писмо № 219-3808 от 05.08.2008 г. /л. 1285, т. ІХ/, че за свидетеля П. няма изрично издадени заповеди за командироването му за м. май, м. юни, м. юли и м. август 2006 г. до под.–С. с цел даване на указания по изпълнение на договора. От горното се налага извода, че за подсъдимия С. не са се породили задължени по изпълнение на вмените му по длъжностна характеристика задължение относно процесното имущество. Ето защо дори и да е бил уведомен подсъдимия С., че са настъпили липси, то те не са по вина на под.– С. За тази липса се установи, че е в резултат на други неправомерни действия по изпълнение на договор № 3-386/07.06.2006 г., защото от посочените по-горе протоколи от извършени проверки в под.–С. не се доказа наличие на липси. Ето защо за подсъдимия С. не се поражда основание за изпълнение на чл. 260, ал. 2, т. 31 от Устава на ВС на РБ, тъй като за командването на повереното му поделение не са се породили липси. Поради горното, след като не е констатирано наличие на виновно поведение у подчинените му, поради което не следа да се уведоми военна полиция и командването по канален ред. На следващо място, след като не се установи, че подсъдимия И. е извършил присвоителни действия, то за подсъдимия С. не се поражда и основанието за изпълнение на задължението му по чл. 262, т. 12 от Устава на ВС на РБ. Нещо повече по делото се установи, че с това имущество разпоредителни действия е извършвал единствено св. М. и след като не се доказа, че имуществото е връчено на подсъдимия И. по надлежен начин, то от това не се поражда и задължение за подсъдимия С. да извърши административно разследване по случая, т.е. не е налице неизпълнение на задължението му по чл. 262, т. 27 от Устава на ВС на РБ. Съдът не счита, че подсъдимия С. е бездействал по отношение на повереното му за командване под.-С. респективно за имуществото, което му е връчено по надлежен ред, различно от имуществото предадено по наряд № Б-146/12.05.2006 г. Това е така, защото видно от приложеното писмо рег. № 31-680 от 10.04.2012 г. на л. 291 том І по НОХД №1/2012 г. по описа на ВС - Плевен на началника на военно формирование – С. полк. Б. са предоставени зав. ксерокопия на организационни заповеди за 2006 и 2007 г. на началника на под.– С., по времето, когато подсъдимият С. е бил командир на под.–С., ксерокопия от заповеди на началника на под. за наказания на военнослужещи и граждански лица, ксерокопие от заповед № 282 от 14.12.2006 г. за преминаване на двустранно счетоводство на началника на под. относно министерска заповед № 655/25.10.2006 г., ксерокопие от анализ за проведено годишна инвентаризация за 2006 г., в който анализ е отразено, че в поделението са създадени правилни условия за съхранение на материалните запаси; протоколи от извършена проверка в отчетни донесения за 2006 г. и 2007 г., от които се разбира, че 85 мм месингови гилзи не се водят на отчет, тъй като са сдадени; заверено ксерокопие от предварително донесение за инцидент рег. № 3-274/18.04.2007 г.; заверено ксерокопие от заповед на началника на под. 28130 № 98/19.04.2007 г. относно назначаване на служебна проверка за констатирана кражба в под.– С.; протокол от извършена служебна проверка; копие от предложение на началника на под.–С. с рег. № 3-461/10.07.2007 г. и заповед за налагане на наказание. От горното следва извода, че са констатирани инциденти, но за имущество, което е поверено по надлежния ред на командването на под.-С. и е налице донесение за инцидент, като е последвало и наказание установеното виновно лице. Нещо повече установи се, че подсъдимият С. е уведомявал св. С. - началник сектор ВП при В. Т. още през юни 2006 г. за нередностите по търга и още през м. април 2007 г. били проведени разговори със свидетеля С., като за целта е налице и писмено донесение до по-горестоящото командване, но не последвал резултат. Ето защо не следва да се приеме, че подсъдимият С. не е уведомил за нередности по предмета на договора, макар да се доказа, че той не е страна по договора и няма никакви задължения. Напротив доказано бе по делото, че подсъдимият С. стриктно спазвал задълженията си, поради което е и бил награден с Грамота от 12.12.2006 г. от командира на Бригада „Логистика“ полк. В. за високи постигнати резултати, проявено чувство на отговорност, професионализъм, родолюбие, постоянство и всеотдайност в служебната дейност, т.е. налице е явно изразена висока оценка от прекия му командир по носене на службата като командир на под.- С. Видно и от акта за сдаване и приемане на длъжността началник на под. -С. от 13.06.2008г. / л. 319, т. І по НОХД № 51/2012 г. / е посочено, че след извършена проверка за числящите му се материални средства липси и излишъци няма. За настъпялата липса вещото лице, видно от назначената в ход на досъдебното производство финасво-счетоводна експертиза, е показало, че щетата за МО е в резултат на факта, че в под.-С. месинговите гилзи се водили по документи като бройки, а при изпълнение на сключения договор между под.- Ч. и фирма „М. К.”–С., последният, явяващ се купувач, е платил за посоченото по договора имущество по количество. Налице е несъответствие брой - количество, но за под.–Ч., тъй като те са получило документа цялото имуществото по наряд № Б-146 от 12.05.2006г., т.е. те са имали единственото право да се разпореждат с това имущество. Това налага извода, че за подсъдимия С. не се е породило знание, относно констатирана липса, защото първо - под.- С. не е собственик на имуществото; второ – не е страна по договора и трето – няма надлежно оформени документи по оставяне на чуждото имущество за съхранение в повереното му за командване поделение. Така подсъдимият С. не е имал вменено задължение да следи изпълнението на породилите се договорни отношение между под.- Ч. и фирма “М. К.“-С. Горното се потвърждава и от показанията на свидетелите Д. и С. И, които са категорични, че никой не им е разпореждал да водят отчетност точно за месинговите гилзи. Така за подсъдимия С. не се е породило и задължение по вземане на мерки за осуетяване и своевременно установяване на виновни длъжности лице от повереното му за командване поделение,тъй като имуществото по Наряд Б-146/2006г. е на под.-Ч. Тава е така, защото при наличие на имущество, което е предадено на под.- Ч. по надлежния ред и липсата на оформен по надлежния ред документ за оставяне на съхранение на това чуждо имущество в повереното му поделение то за подсъдими С. не се поражда нито фактическо, нито юридическо действие по търсене на наказателна отговорност от виновно длъжностно лице от под.-С. Това налага извода, че подсъдимия С. не е осъществил състава на престъплението по реда на чл. 387, ал. 1, алт. 3 от НК, нито от обективна, нито от субективна страна. Фактът, че имуществото е в хранилищата на под.-С., но то не е оставено на съхранение по надлежния ред не е основание да се сочи, че подсъдимият С. е бездействал, тъй като това имущество е чуждо и той не следва да извършва каквито й да е действия за него. От това не следва пораждане на задължение именно по пазене, съхранение и разпореждане. Така за
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg