Решение
08-12-2014
Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр. София, 08. 12. 2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание, на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ ЧЛЕНОВЕ: полк. АСЕН ШОПОВ кап. ВЕЛИЧКА ВЛАШЕВА при секретар Нина Стоянова с участието на прокурора полк. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ разгледа въззивно наказателно общ характер дело № 28 по описа на Военно-апелативния съд за 2014 година, докладвано от съдията полк. Странджански образувано по жалба на подсъдимия Р. Г. Д. от гр. С. чрез защитника му адвокат А. А. от САК и по жалба на подсъдимия П. И. И.от гр. С. чрез защитника му адвокат Г. Б. от САК срещу присъда № 169/08.05.2014 г. по н.о.х.д. № 169/2013 г. по описа на Софийския военен съд. С обжалваната присъда съставът на Софийския военен съд е признал подсъдимия Р. Г. Д. от гр. С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 321 ал. 3 алт. 4 т. 1 вр. ал. 1 от НК и го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ години като на основание чл. 304 от НПК го оправдава в частта на обвинението да участва в организираната престъпна група. С присъдата подсъдимият Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 309 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6/шест/ месеца, както и за виновен в извършването на престъпление по чл. 309 ал. 1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6/шест/ месеца. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия Д. едно общо наказание, а именно най-тежкото от определените три наказания, от 6 /шест/ години лишаване от свобода при първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на наказанието. Със същата присъда съставът на Софийския военен съд е признал подсъдимия П. И. И. от гр. С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 321 ал.3 алт.4 т.2 вр. ал.2 от НК и го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 3/три/ години. С присъдата подсъдимият И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 309 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6/шест/ месеца. На основание чл. 23 ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия И. едно общо наказание, а именно най-тежкото от определените две наказания, от 3 /три/ лишаване от свобода, условно с 5/пет/ години изпитателен срок. На основание чл. 189 от НПК съдът се е произнесъл и по направените по делото съдебни разноски. В жалбата на подсъдимия Д. се твърди, че обжалваната присъда е неправилна: необоснована, незаконосъобразна, при постановяването й са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се същата да бъде отменена в осъдителната й част и да бъде постановен съдебен акт, с който този подсъдим да бъде признат за невиновен и оправдан и алтернативно се прави искане атакувания съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на досъдебното производство за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. В жалбата на подсъдимия И. се твърди, че обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Иска се същата да бъде отменена и да бъде постановена присъда, с която същият да бъде оправдан изцяло по обвиненията по чл. 321 и чл. 309 от НК. Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, а наложените наказания са справедливи по вид и размер. Иска подадените жалби да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а осъдителната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Съставът на въззивния съд като съобрази становищата на страните по делото и провери изцяло правилността на обжалваната присъда на първоинстанционния съд на основание чл. 314 ал.1 от НПК намира подадените въззивни жалби за основателни, а обжалваната присъда на Софийския военен съд за неправилна като постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. При разглеждането и решаването на делото да допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК, които да довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите по делото. Така съгласно разпоредбите на чл. 55 ал.1 от НПК всяко лице, което е обвинено в извършването на престъпление, има право да научи за какво престъпление е привлечено като обвиняем и въз основа на какви доказателства, а предназначението на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване по делото от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него като по такъв начин се определят рамките на процеса на доказване, а следователно и рамките, в които подсъдимият да може да осъществи законно гарантираното му право на защита. Както изрично е посочено в чл. 246 ал.2 от НПК в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително се посочват престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършването му, пострадалото лице и размерът на вредите и т.н. Това означава, че в обвинителния акт следва да се посочи конкретния фактически състав на всяко едно инкриминирано деяние, което да е индивидуализирано по време, място и начин на извършване по такъв начин, че подсъдимият ясно да разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинен, за да може да упражни гарантираното му от закона право на защита. В този смисъл са и указанията в Тълкувателно решение №2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Точно това свое задължение не е изпълнил прокурора при внасянето на обвинителния акт по делото в първоинстанционния съд. В настоящия случай в обстоятелствената част на обвинителния акт – на стр.7 от същия, прокурорът обосновавайки основното обвинение срещу подсъдимия Д. е посочил, че: „ … От обективна страна обв. Д. е осъществил състава на престъпление по чл. 321 ал.3 алт.3 т.1 и 2 вр. ал.2 вр. ал.1 алт. 1 и 2 от НК, тъй като за времето от края на месец декември 2007 г. до края на месец юли 2008 г. в гр. С., образувал, ръководил и участвал в организирана престъпна група, състояща се от него, гр. лице Н. И. Л. от гр. С., гр. лице П. И. И. от гр. С. и ц. сл. П. Ц. Л., като длъжностно лице – „старши специалист“ в Сектор „Набиране на кадри“ в Столично военно окръжие, с цел да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – престъпления по чл. 212 ал.1 от НК – чрез използване на неистински документи /договори за допълнително задължително пенсионно осигуряване в „У. п. ф. – Б.“/ да получават без правно основание от пенсионно осигурително дружество „Б.“ АД пари с намерение да ги присвоят, като групата е създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице; …“, а обосновавайки основното обвинение срещу подсъдимия И. – на стр. 8 от обвинителния акт, е посочил, че: „ … От обективна страна обв. гр. лице И. е осъществил състава на престъплението по чл. 321 ал.3 алт.3 т.2 вр. ал.2 от НК, тъй като за времето от края на декември 2007 година до края на юли 2008 година в гр. С., участвал в организирана престъпна група, състояща се от него, ц.сл. П. Ц. Л, като длъжностно лице – „старши специалист в Сектор „Набиране на кадри“ в Столично военно окръжие, гр. лице Н. И. Л. от гр. С. и ръководена от обв. гр. лице Р. Г. Д. от гр. С., с цел да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – престъпления по чл. 212 ал.1 от НК – чрез използване на неистински документи /договори за допълнително задължително пенсионно осигуряване в „У. п. ф. – Б.“/ да получават без правно основание от пенсионно осигурително дружество „Б.“ АД пари с намерение да ги присвоят, като групата е създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице, …“, а в диспозитива на обвинителния акт – на стр.10 от същия, прокурорът е обвинил подсъдимия Д. в това, че: „…За времето от края на декември 2007 г. до края на юли 2008 г. в гр. С., образувал, ръководил и участвал в организирана престъпна група, състояща се от него, гр. лице Н. И. Л. от гр. С., гр. лице П. И. И. от гр. С. и цивилен служител П. Ц. Л., като длъжностно лице – „старши специалист“ в Сектор „Набиране на кадри“ в Столично военно окръжие, с цел да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – престъпления по чл. 212 ал.1 от НК – чрез използване на неистински документи /договори за допълнително задължително пенсионно осигуряване в „У. п. ф. – Б.“/ да получават без правно основание от пенсионно осигурително дружество „Б.“ АД пари с намерение да ги присвоят, като в групата участва длъжностно лице. …“, и на стр. 18 от диспозитива на обвинителния акт е обвинил подсъдимия И. в това, че: „ … За времето от края на декември 2007 година до края на юли 2008 година в гр. С., участвал в организирана престъпна група, състояща се от него, гр.л. П. Ц. Л., като длъжностно лице – „старши специалист в Сектор „Набиране на кадри“ в Столично военно окръжие, гр. лице Н. И. Л. от гр. С. и ръководена от Р. Г. Д. от гр. С., с цел да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – престъпления по чл. 212 ал.1 от НК – чрез използване на неистински документи /договори за допълнително задължително пенсионно осигуряване в „У. п. ф. – Б.“/ да получават без правно основание от пенсионно осигурително дружество „Б.“ АД пари с намерение да ги присвоят, като в групата участва длъжностно лице. …“. По този начин в самия обвинителен акт прокурора е създал непреодолимо противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на същия, като в обстоятелствената част и за двамата подсъдими е посочил, че групата е създадена с користна цел, което е самостоятелен състав на престъпление, тъй като това е само една от формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 321 от НК, а в диспозитива на обвинителния акт и за двамата подсъдими няма повдигнато обвинение по този самостоятелен квалифициран състав на престъплението по чл. 321 от НК. Това противоречие в обвинението срещу двамата подсъдими е било задълбочено още повече от прокурора в пледоариите по същество пред състава на първоинстанционния съд видно от протокола на съдебното заседание по делото от 08.05.2014 година, където /на стр. 14 – ред 6 отгоре надолу в протокола/ прокурора е заявил: „… при внимателен и последователен анализ се налагат категорични изводи, за обективната и субективна страна на извършените от подсъдимия Р. Г. Д. престъпления по чл. 321 ал.3 алт.2 и 4, т.1 и 2 вр. ал.2 вр. ал.1 алт. 1 и 2 от НК …, и подсъдимия П. И. И. за престъпления по чл. 321 ал.3 алт.2 и 4, т.2 вр. ал.2 от НК …“, с което без да е променяно обвинението срещу подсъдимите прокурора поддържа срещу тях вече обвинение не по алт.3 на ал.3 на чл. 321 от НК, каквото обвинение, макар и с посоченото по-горе противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт, е внесено срещу двамата подсъдими с обвинителния акт, а поддържа обвинение по алт. 2 и 4 на ал.3 на чл. 321 от НК, каквито обвинения срещу тях в обвинителния акт няма вписани. Това си становище прокурорът е поддържал последователно срещу подсъдимия Д. – на стр. 14 ред 12 отдолу нагоре в протокола, където е заявил отново: „… Подсъдимият Д. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 321 ал.3 алт. 2 и 4 , т.1 и 2 вр. ал. 2 вр. ал.1 алт.1 и 2 от НК, …“, както и на стр. 17 – началото : „… За подсъдимия Р. Г. Д. за извършено престъпление по чл. 321 ал.3 алт.2 и 4, т.1 и 2, вр. ал.2 вр. ал.1 алт.1 и 2 от НК лишаване от свобода за срок от 6 години; …“. По отношение на подсъдимия И. при поддържането на обвинението пред съда прокурора отново е изпаднал в противоречие, тъй като независимо от посоченото по-горе, че прокурора е заявил, че и подсъдимия И. е извършил престъпление по чл. 321 ал.3 алт.2 и 4 , т.2 вр. ал.2 от НК – цитат от стр. 14 на протокола от съдебното заседание, което свое становище е поддържал и при искането си за определяне на наложеното на подсъдимия И. наказание – на стр. 17 абз. 2 от протокола, където е заявил: „ … По отношение на подсъдимия П. И. И. – за извършеното престъпление по чл. 321 ал.3 алт.2 и 4 т.2 вр. ал.2 от НК наказание лишаване от свобода за срок от три години; …“, в пледоарията си относно субективната страна на деянието на стр. 15 ред 13 отгоре надолу в протокола от съдебното заседание е заявил: „… От субективна страна подсъдимия И. е извършил престъпленията по чл. 321 ал.3 алт.3 т.2 вр. ал.2 от НК …“, което отново поставя въпроса за точността и яснотата на обвинението, което се повдига срещу подсъдимите и срещу което те трябва да имат процесулната възможност да се защитават съгласно гарантираното им от закона право. Този основен проблем, касаещ обвинението, решаването на който проблем се явява и преюдициален въпрос относно нормалното развитие на наказателното производство в съдебната фаза на процеса с оглед изричните задължения на съдията-докладчик при подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание – чл.249 ал.2 вр. чл.248 ал.2 т.3 от НПК, е бил поставен много подробно на вниманието на съда от защитата на подсъдимите – вж. протокол от съдебното заседание от 08.05.2014 г. на стр.24 и стр.25 от същия, където изрично е записано заявеното от защитата /адв. А./: „… Твърди се, че деянието на подзащитният ми е по чл. 321 ал.3. В тази връзка искам да отворя една скоба, че подзащитният ми наистина не разбира в какво се обвинява, дори и аз като негов защитник не разбирам. Това, че е организирал, ръководил и участвал в престъпна група, това като твърдение е добре, само, че фактическата обстановка, думичките трябва да ги свържем с цифри, да речем в чл. 321 ал.3 законодателят е регламентирал точно по кои текстове, трябва да е имало цел да върши престъпление тази група, т.е. създадена е с цел да върши престъпление по – и са изредени текстово по ал.3 на чл.321, питам аз, кои от текстовете изредени в алтернатива 3 с цел да върши престъпление – не само чл. 212 ал.1 липсва господин съдия, липсва и чл. 209, липсва и това твърдение, тази квалификация, че е създадена да върши деяния, престъпления с наказание за повече от три години лишаване от свобода. И това го няма в закона. Нека да го напишат. Освен това в тази връзка пак с чл. 321 ал.3 алт.3, ами длъжностното лице уважаеми съдии, по алт.4 – първо и второ забележете това е супер непрецизно обвинение, длъжностното лице като квалифициращ признак на това деяние е въведено през 2010 година. Периода за който е обвинен подзащитният ми приключва през юли 2008 година. … т.а. законодателят към 2008 година е имал в предвид, че участието на длъжностно лице е квалифициращо обстоятелство на деянието по чл. 321 ал.3 от НК. Така, че за коя алтернатива става дума, за коя алинея, за кои текстове … такова обвинение, което не е ясно, второ юридически непрецизно, трето са добавени квалифициращи обстоятелства, които са се появили в закона две години след като е приключила според прокуратурата престъпната дейност. …“. Съдът с присъдата си е признал за виновен подсъдимия Д. в извършването на престъпление по чл. 321 ал.3 алтернатива 4-та т.1 вр. ал.1 от НК, а подсъдимия И. – за виновен в извършването на престъпление по чл. 321 ал.3 алтернатива 4-та т.2 вр. ал.2 от НК, въпреки посоченото по-горе, че срещу двамата подсъдими нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива на обвинителния акт има такова обвинение като съдът не е изразил по никакъв начин какво е становището му по обвинението по чл. 321 ал.3 алт. 3 от НК за двамата подсъдими както е посочено в обвинителния акт, нито какво е становището му по обвинението по чл. 321 ал.3 алт.2 от НК за двамата подсъдими поддържано от прокурора в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, както го задължават разпоредбите на чл. 301 ал.1 и ал.2 от НПК. Съдът е постановил присъдата си като на практика не е взел никакво отношение по въпроса за непреодолимото противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт, нито пък изобщо е обсъждал подробните съображения на защитата на подсъдимите в тази насока. По този начин съдът не само е постановил съдебния си акт при съществено нарушение на процесуалните правила като е ограничил правото на защита на подсъдимите, но и по същество е оставил в тази си част и постановения съдебен акт без мотиви, което налага обжалваната присъда да бъде отменена изцяло, а делото да бъде върнато на прокурора за ново разглеждане, при което да бъдат отстранени посочените нарушения на процесуалните правила. Като взе предвид изложените съображения и на основание чл.335 ал.1 т.1 вр. чл.334 т.1 от НПК съставът на Военно-апелативния съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА присъда №169/08.05.2014 г. по н.о.х.д. № 169/2013 г. по описа на Софийския военен съд. ВРЪЩА делото на прокурора за ново разглеждане. РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg