Решение
20-11-2014
РЕШЕНИЕ № 32 гр.София, 20.11.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ ЧЛЕНОВЕ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН полк. РУМЕН ПЕТКОВ при секретар Катя Симова и с участието на прокурора генерал-майор КРУМ МАНОВ разгледа наказателно дело от общ характер № 34 по описа за 2014 г., докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по жалба от адв. С. И., защитник на подсъдимия капитан С. П. П., от военно формирование ХХ - гр. Т., против присъда № 47/2014 от 28.05.2014г. по нохд № 47/2014г. по описа на Софийския военен съд. С обжалваната присъда Софийският военен съд е признал подсъдимия капитан П. за виновен в това, че около 05.00 часа на година, на главен път 1-4, в района на км.78+670, посока град С., управлявал МПС - собствения си лек автомобил марка „Фолксваген пасат” с ДК № ХХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 1.6 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което на основание чл.343б ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на 4 /четири/ месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3/три/ години. На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия капитан П. от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл.189 от НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата съдебно-деловодните разноски в размер на 873.24 /осемстотин седемдесет и три 0.24/ лева. Жалбата на защитника на подсъдимия пред настоящата инстанция е бланкетна. Иска се обжалваният съдебен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Сочи се, че аргументи ще бъдат изложени след запознаване с мотивите към присъдата. В допълнителното писмено изложение пред въззивния съд защитникът на подсъдимия излага доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави се възражение, че при вземането на кръвната проба били допуснати съществени нарушения на процедурните правила, установени в Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Лекарят, извършил медицинското освидетелстване, не се убедил в самоличността на подсъдимия, не попълнил паспортната част на протокола за медицинско изследване и същият не бил подписан от освидетелстваното лице. Според защитата съществували съществени противоречия в показанията на двете медицински лица, които полагали грижа за П. при постъпването му в болничното заведение. Защитата задава и въпроса, как подсъдимият е успял да положи подпис върху декларацията за информирано съгласие, а след това не могъл да подпише протокола за медицинско изследване. Липсата на коректно попълнен протокол за медицинско изследване опорочавала според защитата реда за вземане на кръвна проба. Липсвала и категоричност относно волята на подсъдимия да му бъде взета кръв за алкохолно изследване, за което говорела и липсата на подпис на водача в протокола. Прави се възражение, че съдебно-химическите експертизи следвало да бъдат извършени в две независими една от друга лаборатории извън структурата на МВР. С оглед на гореизложеното защитата счита, че не е доказано по безспорен начин подсъдимият да е извършил престъплението по чл. 3436 ал. 1 НК, поради което се иска присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която П. да бъде признат за невинен и оправдан. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Излагат се допълнително съображения, че от екипите, които са обслужвали подсъдимия, никой не усетил мирис на алкохол. Отново се прави възражение, че процедурата относно изземването на кръв за химическо изследване била опорочена. Съществували и съществени противоречия в показанията на двете медицински лица. Имало разминаване относно шишенцата, в които била взета кръвта, като се прави и възражението, че същите не били парафинирани. Следвало да се цени и приложения по делото талон за кръв, издаден от служителите на МВР. Нито един от свидетелите не посочил П. да е употребил алкохол и да е бил в пияно състояние, въпреки показанията на неговите колеги. Отново се прави искането присъдата да бъде отменена и постановена оправдателна такава. Подсъдимият поддържа казаното от защитата си, като твърди, че няма спомен за случилото се поради тежките увреждания в резултат на претърпяното ПТП. Няма обяснение за себе си как е представил личната си карта на медицинските лица. В съдебно заседание прокурорът намира първоинстанционната присъда за обоснована и законосъобразна, наложеното наказание за справедливо по своя вид и размер и иска потвърждаването й. Военно-апелативният съд, като прецени събраните доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното: На 30.01.2013 година подсъдимият П. дарил кръв и ползвал три дни допълнителен отпуск от 30.01.2013 година до 01.02.2013 година. За времето от 19.30 часа на 01.02.2013 година до 00.30 часа на 02.02.2013 година подсъдимият П. участвал в празненство, организирано от служителите при сектор „Дистанционни изследвания” на военно формирование ХХ- град Т.. Да празнуват „Трифон Зарезан” служителите се събрали в механата на хотел „Т.-П.” в град Т.. Първоначално била поръчана една бутилка ракия и била разпределена между всички присъстващи, включително и за подсъдимия капитан П., който също консумирал една малка ракия. След това всеки си поръчвал алкохол индивидуално, като свидетелите по делото дават показания, че не са обърнали внимание дали капитан П. си е поръчвал и консумирал още алкохол. След празненството подсъдимият и част от неговите колеги напуснали механата и се разделили, за да се прибират по домовете си. Около 05.00 часа на 02.02.2013 година, управлявайки собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат” с per. № ХХ, по главен път 1-4 в посока град С., подсъдимият П. извършил ПТП в района на км 78+670, в близост до разклона на село Р., област Г., удряйки се в крайпътно дърво. Други участници в произшествието нямало и нямало други пътуващи в управлявания от подсъдимия лек автомобил. Нямало и очевидци на случилото се. Катастрофиралият автомобил бил видян от свидетеля В.Х. И., който сигнализирал на дежурния полицай в РУП град С. свидетеля И.К. К.. Местопроизшествието било посетено от полинейските служители от ПП- КАТ град Севлиево младши автоконтрольор И. А. А. и младши автоконтрольор Я. Ю. Д.. Автомобилът бил със силно деформирани предни и странични части и блокирани врати, а водачът му подсъдимият капитан П. бил вътре зад волана с тежки травматични увреждания. След осъществен достъп до пострадалия, същият бил изваден от автомобила от служителите на пожарната и тоанспоотипан с линейка ло Центъра за Спешна медицинска помощ град С.. Водачът бил в тежко състояние и не бил изпробван на място за наличие на алкохол с техническо средство „Дрегер”. Длъжностните лица, които контактували с подсъдимия капитан П. на местопроизшествието, не усетили от него мирис на алкохол. В Центъра за спешна медицинска помощ град С., при оказаната след претърпяното ПТП спешна медицинска помощ на пострадалият П. извършили вливания от две банки физиологичен серум и една банка рингер, заедно с обезболяващи аналгин по време на транспортирането до центъра за оказване на високо специализирана своевременна медицинска помощ. Дежурният лекар д-р Л. И. Х. преценила, че пострадалият водач е в тежко състояние и незабавно следва да бъде транспортиран с реанимобил в МБАЛ ”Д-р Т. В.” в град Г.. Дежурният от РУП-град С. докладвал на колегата си в ОД на МВР-град Г., че следва при тях да организират вземането на кръвна проба за алкохол от капитан П.. В болничното заведение в град Г. изпратили полицейския служител младши автоконтрольор свидетелят Ц. С. Д. от сектор . Пътна полиция- КАТ” град Г., който издал талон за медицинско изследване № 0159741 от 02.02.2013 година, въпреки, че съобразно чл.5 от Наредба № 30/27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на моторни превозни средства издаваното на такъв талон не било необходимо. Около 06.40 часа, след приемане на пострадалия капитан П. в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Т. В.”-град Г. свидетелката д-р Н. П. Г.-Л. - дежурен лекар в отделението, попълнила протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, в който отразила вярно констатациите си. Пропуснала обаче в него да отрази имената и длъжността си и самоличността на подсъдимия, в която се уверила от личната му карта. На изрично поставен му въпрос от нея дали е употребил алкохол, подсъдимият капитан П. отговорил положително. Поради спешната ситуация, налагаща бързина, пропуснала да впише данните на изследваното лице, своите данни, както и часа, датата и мястото на извършената предварителна констатация за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. В протокола, който лично подписала, отразила, че освидетелстваният не е в състояние да се подпише. След това в присъствието на д-р Г.–Л., медицинският фелдшер свидетелката Д. Д. Г. взела кръвна проба от подсъдимия за изследване наличието на алкохол в кръвта. Взетата кръв била поставена в стерилно шишенце-пластмасова епруветка вакумтейнер „VACUETTE”, запечатана лично от медицинския фелдшер по надлежния ред, обозначена с етикет с баркод и отпечатан текст „С. П. П., ЕГН ХХ, ръкописен надпис „14 I..8”, след което, заедно с протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол били запечатани в плик, надписан отъоьо с името на подсъдимия, подпечатан и подписан от д-р Г.-Л. и предаден срещу подпис на полицейския служител Д.. Около 06.45 часа на 02.02.2013 година подсъдимият П. постъпил в ортопедично отделение в МБАЛ „Д-р Т. В.” град Г. По надлежния ред пробата била предоставена за химически анализ в ОД МВР- град Г., където била вписана в дневник за предаване и съхранение на кръвни проби. Видно от протокол за определяне концентрация на алкохол или друго упойващо вещество № 17 от 04.03.2013 година /Том 1- ви л.113 д.пр./, в изпратената за изследване проба кръв, взета от подсъдимия П., било установено наличие на алкохол в кръвта от 1,41 промила. На 15.02.2013 година младши автоконтрольор И. А. от сектор „Пътна полиция” КАТ град С. съставил АУАН № ХХ година на подсъдимия капитан С. П. П. и протокол за ПТП от същата дата с бланков № ХХ. За изследване и установяване концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия П. в хода на досъдебното производство била назначена съдебно-химическа експертиза. Видно от протокол за химическа експертиза № 68 от 2013 година било установено наличие на 1,41 промила етилов алкохол в кръвта на подсъдимия. В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза №144/2013 година. Заключението на вещото лице било, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия капитан П. към 05.10 часа на година /часа на деянието/ при извършеното от него ПТП е била 1.60 промила. За установяване дали вливанията на инфузионен разтвор - 2 банки серум и 1 банка рингер, както и поставените аналгетици и евентуално други направени вливания поотделно или в комбинация са могли да окажат и дали са оказали въздействие върху установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия капитан П. и в каква насока - оставане в същите стойности, повишаване или намаляване, била назначена и изготвена допълнително съдебномедицинска експертиза № 164/2013 година. От заключението на вещото лице е видно, че тези вливания не реагирали и не оказвали отношение на промяна на определеното алкохолно съдържание в кръвта на подсъдимия от 1.60 промила, изчислено към момента на извършеното от него ПТП на 02.02.2013 година. От заключението на назначената биологична експертиза за установяване кръвно-груповата принадлежност на иззетата кръвна проба било видно, че при извършените серологични изследвания се установява, че тя е от кръвна група „О” /по кръвно-групова система „АВО”/, каквато е кръвната група на подсъдимия П.. Първоинстанционният съд е изяснил всички обстоятелства, имащи отношение към предмета на доказване по чл. 102 НПК. Приетите за установени фактически положения са в съответствие с доказателствата по делото и се подкрепят от тях, поради което настоящата инстанция ги споделя изцяло. В конкретния случай основният съд не е допуснал нито едно от сочените в жалбата нарушения при формиране на вътрешното си убеждение. Законосъобразен и обоснован се явява изводът му, че подсъдимият П. е извършил престъплението по чл. 3436, ал. 1 НК, за което е бил предаден на съд. Действително съдът е изложил съображенията си за това в съвсем лаконичен вид, но същите се явяват съответни на доказателствената цялост. В подкрепа на първоинстанционните изводи и в отговор на изложените възражения в жалбата, въззивната инстанция счита за необходимо да отбележи още следното: Допуснатото несъответствие с изискванията на Наредба № 30/27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства/за краткост Наредба № 30/2001 г./ не е от такова естество, че да компрометира резултатите от извършеното на два пъти химическо изследване на кръвната проба, взета от подсъдимия. Неоснователно се явява основното възражение на защитата на подсъдимия, че при вземането на кръвната му проба са били допуснати съществени нарушения на процедурните правила, установени с Наредба № 30/2001 г., изразяващи се в това, че лекарят, който извършил медицинското освидетелстване на подсъдимия, не се убедил в самоличността му, както и че в протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество не били вписани данните, индивидуализиращи и идентифициращи самоличността на лицето, извършващо изследването и на изследваното лице, чийто подпис също липсвал. Не следва да се кредитира и твърдението, че липсата на коректно попълнен протокол за медицинско изследване опорочавал реда за вземане на кръвна проба. От проверката и анализа на доказателствените източници въззивната инстанция намира, че правилно е изведено от първоинстанционния съд, че допуснатият пропуск при съставянето на протокола за медицинско изследване/л. 112, том I от сл. дело/ не опорочава кръвната проба и получените впоследствие резултати от нейното химическо изследване./стр. 16 от мотивите към присъдата/. Действително в паспортната му част не били вписани данните на медицинското лице и на освидетелствуваното такова, тъй като водачът бил сериозно увреден и се налагало спешно да бъде хоспитализиран, но съобразно изискванията на чл. 8 от Наредба № 30/2001 г., лекарката св. Л. се уверила изрично в самоличността на изследваното лице чрез документа му за самоличност. Служителят на МВР, свидетелят Д., който присъствал при вземането на кръвта, също се уверил в самоличността на лицето и в показанията си е категоричен, че кръвната проба била взета именно от водача, който преди това бил претърпял ПТП с лекия си автомобил. Правилно съдът е приел, че пробата била взета от медицински специалист, в присъствието на лекар, с което били спазени и изискванията на чл. 5 от Наредба № 30/2001 г. /стр. 16 от мотивите към присъдата/. Подсъдимият бил надлежно освидетелствуван, като общото му психо-физическо състояние било описано в протокола за медицинско изследване. Последният не бил подписан от въпросното лице поради невъзможността му да стори това, тъй като ръката му била увредена, което изрично било посочено от лекарката Л.. Видно от показанията на тази свидетелка и от показанията на свидетелите Д. Г. и Ц. Д., кръвта била взета в присъствието на служител на МВР, а епруветките, надписани надлежно с името и ЕГН на водача, били запечатани в плик с подпис на лекаря. Пликът бил предаден на присъствалия по време на вземането на кръвта полицай, който се подписал в амбулаторния журнал, където това било надлежно отразено/л. 141, том II от сл. дело/. Същият отнесъл пробата в ОД МВР Г. о, където същата била предадена на съхранение и вписана в съответния за това дневник/л. 129-132, том II от сл.дело/. По-късно, на 04.02.2013 г., взетата кръв била изпратена за химическо изследване в специализираната химическа лаборатория към НТЛ - ОД МВР Г., съобразно изискванията на чл. 15 от Наредба № 30/2001г. На два пъти било направено химическо изследване за наличие на етилов алкохол, като и при двата пъти установеното количество било едно и също - 1.41%о. Извършилият изследването експерт и в двата протокола за химическа експертиза отразил, че опаковката на пробата отговаря на изискванията на Наредба № 30/2001 г. и че няма мирис на пробата, т.е. същата е годна за изследване/л.90 и л.113, том I от сл. дело/. Видно от обясненията на експерта М.П., дадени в съдебното заседание пред първоинстанционния съд/л.43, гърба, от нак.дело/ липсата на натриев флуорид, който се поставял предварително в шишенцето, не е от редуциращите вещества и не се отразява на резултата от изследването. Празнотата от непопълваването на паспортната част от протокола за медицинско изследване в случая е била запълнена от свидетелските показания на свидетелите Г., Д. и Л., като последната лично се убедила в самоличността на лицето. С оглед гореизложеното въззивната инстанция приема, че са налице категорични доказателства, че кръвта е била иззета именно от подсъдимия, че това е било сторено от съответните медицински лица по начин, съобразен с Наредба № 30/2001 г. и че нейното изследване било извършено по надлежния ред от компетентните длъжностни лица, указани в Наредба № 30/2001 г.. Ето защо въззивната инстанция намира, че и да е било допуснато в конкретния случай определено несъответствие с изискванията на Наредба № 30/2001 г., то същото не е било от такова естество, че да повлияе на резултата от изследването на кръвта. Настоящият състав намира за неоснователно и възражението, че останало неизяснено обстоятелството, как подсъдимият успял да подпише декларация за информирано съгласие, а малко по-късно не От доказателствата по делото е видно, че подсъдимият е бил сериозно увреден в резултата на претърпяното от него ПТП, поради което не е бил в състояние да подпише протокола, което изрично е отразено в него. От показанията на свидетелите Л. и Г. става ясно пък, че декларация за информирано съгласие П. не е попълвал и такава изобщо не му е била давана, тъй като нямало такава практика в болничното заведение. Неоснователно е и възражението на защитата, че липсата на категоричност относно желанието на водача да му бъде взета кръв за алкохолно изследване поставяла под съмнение волята му за такова. Не следва да се кредитира и възражението на самия подсъдим, че бил в кома. Видно от показанията на свидетелката Л., на подсъдимия било обяснено, че следва да му се вземе кръвна проба за алкохол, на което той не възразил. Както лекарката, така и медицинският фелдшер свидетелката Д. Г. свидетелствуват, че същият бил в съзнание, разбирал задаваните му въпроси и давал адекватни отговори на същите. Последното се подкрепя и от данните във фишовете за спешна медицинска помощ, приложени на л. 137-138, том II от сл. дело, от които е видно, че същият е бил в съзнание, ориентиран, с подчиняващи се двигателни реакции. Лишено от основание е и направеното възражение пред въззивната инстанция от защитата на подсъдимия за извършването на съдебно химическите експертизи в две независими една от друга лаборатории, извън структурите на МВР, което не се поддържа в съдебно заседание. Искане в тази насока е било правено и пред първата инстанция, която съобразявайки разпоредбата на чл. 153 НПК не е намерила основание за назначаване нито на допълнителна, нито на повторна съдебно-химическа експертиза. Освен това, съгласно чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Наредба № 30 установяването на алкохол в кръвта, взета от водачите на МПС, се извършва чрез изследване на пробите по газхроматографския метод и/или по метода на Видмарк в специализираните химически лаборатории в градовете С., П., В. и П. или в научно-техническата лаборатория при Столичната или съответната регионална дирекция на вътрешните работи, където същите се изпращат заедно с талона и протокола за медицинско изследване, а не посредством експертиза по реда на чл. 144-154 НПК, каквото е искането на защитата. Видно от материалите по делото на два пъти - на 04.02.2013 г. и на 23.04.2013 г. е било правено такова химическо изследване на алкохол в кръвта на подсъдимия от химик в съответната Научно-техническа лаборатория при ОД на МВР, гр. Г. И в двата случая надлежно са били изготвени протоколи за химическа експертиза под № 17/04.02.2013 г. и № 68/23.04.2013 г., чийто заключения за концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия са били идентични, а именно 1.41%.,т.е. били са извършени два анализа, като резултатите в отчетената крайна концентрация не са се различавали дори и с допустимите по Наредбата стойности от 0,2 на хиляда. Освен това е налице и заключение по съдебномедицинска експертиза по писмени данни, която е установила концентрацията на алкохол в кръвта на П. по време на претърпяното ПТП, която към този момент е била 1.60 %. Неоснователно е възражението, че съществували съществени противоречия в показанията на двете медицински лица, полагали грижи за П. при постъпването му в болничното заведение. От съдебния протокол е видно, че след прочитане показанията на свидетелката Л., дадени на досъдебното производство, в съдебно заседание по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, всякакви противоречия са били отстранени. Неоснователно е и възражението на защитата, че нито един от екипите, които са обслужвали П., не е усетил мирис на алкохол. Действително събрани доказателства в тази насока липсват, но това не изключва изцяло обстоятелството относно употребата на алкохол от страна на П.. За последното има дори и свидетелски показания, от които е видно, че П. е присъствал на банкета на колектива, където всички употребили алкохол. Свидетелят С. Ц., пряк началник на П., в показанията си на л. 48, гърба, от нак. дело заявява: “...Всички употребявахме алкохол....беше разлято в чашите...вдигнахме наздравица и той отпи”. Свидетелят И. В., колега на П., пък заявава:”...Бяхме си поръчали за компанията една бутилка ракия и всички, включително и кап. П., се чукнахме за здраве”./л. 49 от нак.дело/. През останалото време свидетелите не могат да кажат дали той е пил или не, тъй като не са си поставяли за цел да го следят дали пие или не. Не следва да се кредитира и възражението, че трябвало да се цени и талона за кръв и че последната била иззета в контейнер, който не бил парафиниран. От внимателен прочит на Наредба № 30 е видно, че в конкретния случай не е било необходимо да бъде издаван такъв талон и такова изискване в случая не е било налице. Ако трябва все пак да се цени в доказателствената маса приложения по делото талон, то същият не е в противоречие с останалите доказателства и не се компрометира от тях. Досежно липсата на парафиниране на контейнера въззивната инстанция намира, че такова не е било необходимо, тъй като епруветката е била вакуумирана, което е възпрепятствало и изключвало влиянието на външни фактори върху взетата проба. С оглед на всичко гореизложено и като взе предвид, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на водача не се изчерпва само и единствено с предвидения в Наредба № 30/2001 г. ред, както и че обективните признаци на престъплението, включени в предмета на доказване, могат да бъдат установявани чрез всички способи и средства, предвидени в НПК, въззивната инстанция намира, че безспорно е категорично е доказано, че подсъдимият е управлявал автомобила си с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, поради което изводите на първоинстанционният съд се явяват обосновани и правилни. Досежно наложените на подсъдимия наказания “лишаване от свобода” и “лишаване от право да управлява МПС” настоящият състав намира, че същите са съответни на извършеното от него престъпление и счита, че по този начин биха могли да бъдат постигнати целите, визирани в чл. 36, ал. 1 НК. Същите са били съобразени с индивидуалните особености на конкретния случай, и по-конкретно с обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Правилно и законосъобразно изпълнението на наказанието “лишаване от свобода”, което е било определено близо до неговия минимум, е било отложено за срок от три години. Предвид гореизложеното обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия оставена без уважение като неоснователна. При извършената служебна проверка на присъдата се установи, че при постановяването й не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и липсват основания за нейното отменяне или изменяне. По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, Военно-апелативният съд РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА присъда № 47/2014 от 28.05.2014г. по нохд № 47/2014г. по описа на Софийския военен съд. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от писменото съобщаване на страните за изготвянето му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg