Определение
05-11-2014
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 24 гр. София,05.11.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при секретар Катя Симова разгледа частно наказателно дело № 23 по описа за 2014 година, докладвано от съдията полк. Странджански образувано по жалба на гр. л. К. Г. Б. от гр. К. срещу Определение № 14/07.08.2014 г. по ч.н.д. № 61/2014 г. по описа на Сливенския военен съд. С обжалваното определение съставът на Сливенския военен съд е потвърдил постановление на Военноокръжна прокуратура - гр. Сливен, с което на основание чл.24 ал.1 т.З от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № III- 14/1997г., прокурорско дело № 67/2014 г. по описа на Сливенската военно окръжна прокуратура. В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и се иска същото да бъде отменено и съответно да бъде отменено и постановлението на Сливенската военна прокуратура като се дадат указания за правилното приложение на материалния и процесуалния закон. Съставът на въззивния съд намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение на Сливенския военен съд е законосъобразно. В атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: С влязла в сила на 03.07.1996 г. присъда № 62/09.05.1995 г. на Окръжен съд – Б., по нохд № 25/1995 г., гр. лице Г. Т. Б. от гр. К. бил осъден на четири години „лишаване от свобода". През следващите месеци същият не бил открит от органите на МВР, за да изтърпи наложеното му наказание и бил обявен за издирване с телеграма № 799/28.02.1996 година. Видно от приложените по делото материали, в МВР разполагали с информация, че Б. притежава и предлага за продажба огнестрелно оръжие и боеприпаси и по различни поводи и без причина е употребявал оръжие - автомат. С оглед задържането на Б. за изтърпяване на влязла в сила присъда Министъра на вътрешните работи издал Заповед № ХХХ/12.03.1997 г., с която разпоредил специализиран екип на СОБТ да окаже съдействие на ЦСБОП при залавянето му /л.34 т.П от ДП/. Поради реалната опасност от оказване на въоръжена съпротива срещу служители на МВР, извършващи задържането му с цел привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда бил разработен и план за задържането му, видно от показанията на свидетелите подп. И. С. /л.59 т.1 от ДП/ и св. М. Г. /л.63 т.П от ДП/. На 13.03.97 г. след съгласуване между ЦСБОП, РДВР – Б. и СОБТ - МВР – С., били организирани групи за задържане на издирвания Г. Б.. Едната група, в състава на която били свидетелите подп. И.С. от СОБТ - МВР – С., М. Г. - ЦСБОП, и др. служители заели място за засада до с. И. в близост до гр. К.. Друга група, състояща се от четирима полицейски служители от СОБТ - МВР – С., под ръководството на л-т Г. Т. следвало да извърши задържането на Б.. Около 11.00 часа, същия ден, Б. се намирал в кафене „Р." в гр. К., собственост на свидетеля Р. Я.. Свидетелят Г. Т. с още трима полицейски служители от СОБТ - МВР, с маски и въоръжени с автомати предприели непосредствени действия за задържане на Б. в кафенето, като при задържането полицейските служители употребили физическа сила и помощни средства, тъй като Б. оказал съпротива. По време на задържането Б. захапал по ръката един от полицейските служители, осъществявали задържането му. На Б. били нанесени множество удари по тялото и главата от полицейските служители, вследствие на което видно от заключението по приложената съдебно медицинска експертиза / л. 74 и л. 75 т. I от ДП/ същият получил „черепно-мозъчна травма - контузия на мозъка и травматични вътре- мозъчни кръвоизливи, двустранна пневмония /плевро-пневмония вдясно/, фрактура на две ребра без дислокация, контузна рана на лакътя, открито счупване на лакътя, контузна рана на главата, кръвонасядания по тялото и крайниците". Като непосредствена причина за смъртта на Б. се сочи тежката черепно-мозъчна травма и двустранната пневмония вдясно /плевро-пневмония/, която е в пряка причинна връзка с черепно-мозъчната травма. Сочи се, че черепно-мозъчната травма е причинена от действието на твърди тъпи предмети, възможно ритане с обувки. Сочи се също, че черепно-мозъчната травма се квалифицира като постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, пневмонията като разстройство на здравето, временно опасно за живота, фрактурата на десен горен крайник трайно затруднение движението на ръката, фрактурата на ребрата като трайно затруднение движението на снагата, а на останалите увреждания като водещи до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Видно от приложената втора съдебно медицинска експертиза / л. 44-45 т.П от ДП/, относно изясняване на механизма на причиняване на черепно-мозъчната травма на Б. се потвърждава първоначалната експертиза за причинените телесни увреждания на Б., като се сочи, че „черепно-мозъчната травма е причинена не в един късен момент, а при задържането на Б.". След като Б. е бил задържан и са му поставени белезници, същият е бил предаден на служители на РПУ - К., а с оглед на състоянието му бил прегледан от свидетеля П. П. - завеждащ медицинска служба в РДВР – Б., била извикана линейка на „Бърза помощ“ и Б. бил транспортиран до Районна болница - К.. След извършените прегледи бил транспортиран с линейка до Окръжна болница – Б., където бил хоспитализиран в нервно-хирургическо отделение, а по-късно на 25.03.1997 г. починал. След задържането на Б. бил извършен оглед на лек автомобил ВАЗ 2101 c peг. № ХХ, с който Б. се придвижвал, паркиран непосредствено пред заведението. В лекия автомобил между предните седалки бил открит един брой автомат „К." с поставен пълнител с 24 бр. патрони в него и 1 бр. патрон в цевта. В жабката била открита химическа димка. Автомата бил иззет с протокол за претърстване, обиск и изземване /л. 35-36 т.1 от ДП/. За да приеме за доказана тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на показанията на свидетелите Г. Т., И. С., Н. И., д-р П. П., А. М., Е. Е., Р. Я., Г. К., С. Д., Т. Ч., Н. Н., С. С., Т. Т., съдебно медицинските експертизи, приложените по делото фотоалбуми, протоколи за оглед на местопроизшествие и останалия доказателствен материал по делото. Въз основа на тази така приета за установена от фактическа страна обстановка първоинстанционният съд е обосновал от правна страна извод за осъществен от полицейски служители състав на престъпление по чл. 124 ал.1 от НК - причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда. С оглед предвидената в този текст от закона санкция, първоинстанционният съд е приложил разпоредбите на чл.80 ал.1 т.2 от НК като е съобразил, че петнадесетгодишния давностен срок за това деяние е изтекъл още през м. март 2012 година. Въззивният съд намира, че при постановяването на съдебния си акт, първоинстанционният съд е изградил своите фактически и правни изводи на основата на събраните в съответствие с изискванията на процесуалния закон гласни, писмени и веществени доказателства по делото. Възраженията, които се правят пред въззивния съд, са правени и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил и много подробно - на стр. 4, 5, 6 и 7 от мотивите на атакуваното определение, е отговорил на тези възражения. Въззивният съд споделя изцяло тези съображения на първоинстанционния съд и не счита за нужно да ги преповтаря. Към съображенията на първоинстанционния съд следва да се добави с оглед на възражението пред въззивната инстанция за наличие на противоречия в показанията на някои от свидетелите, че в конкретния случай някои от свидетелите като М. и Я. откровено са разказали на досъдебното производство, че са се уплашили при вида на маскираните с качулки полицаи и са избягали навътре в заведението, където са се скрили и са се заключили без да имат възприятия от действията по задържането на пострадалия Б., а за свидетеля Е., който е бил на една маса с Б., собственикът на заведението свидетеля Я. заявява на досъдебното производство /т.1 л.66/: „... Възрастния човек, който беше с Б., беше седнал вътре в заведението и беше много уплашен. а самият свидетел Е. заявява на досъдебното производство /т.1 л. 64/: „...чух зад мен да се вика „стой, горе ръцете", „ не мърдай" ... третият от мъжете ми каза да се обърна и да лягам по очи на земята до оградата. ... Някой ми каза да ставам, да вляза в заведението, да гледам навътре, да не излизам от заведението. Не ми каза да не гледам навънка ... Влязох в заведението ... При мен дойде един цивилен ... Питаше ме какъв съм, познавам ли Г., имам ли родство с него ... Докато разговарях с този човек, чувах навън, че се вика линейка. Какво точно е ставало на двора не мога да кажа, не съм видял. ... Аз действително бях в това кафене, но въобще не съм видял какво е ставало с Г.. ...". Уплахата и липсата на непосредствени впечатления от задържането на Б. у тези свидетели са нормално обяснение за наличието на противоречия в техните показания. Точно затова и първоинстанционният съд правилно се е позовал не само на показанията на всички свидетели по делото, но и на писмените и веществените доказателства и на заключенията на съдебните експертизи. На възражението относно прекъсването на давността първоинстанционният съд е отговорил /на стр.11 от мотивите/ в съответствие с разпоредбите на чл.81 ал.2 от НК, а именно, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи предприето за преследване и то само срещу лицето, срещу което е насочено преследването. По делото има данни, че чрез Прокуратура на Въоръжените сили и Главна прокуратура многократно е изисквана информация от Министерство на вътрешните работи за служителите, които са участвали в акцията по задържането на пострадалия Б., но отговор не е получен. Очевидно е, че съответните органи в МВР не са изпълнили задължението си да съдействат на разследването на прокуратурата, но това е проблем извън законовите компетенции на съда. Първоинстанционният съд изрично подчертава, че тъй като в постановлението на прокурора не е коментиран въпроса за евентуална квалификация на деянието по чл. 124 ал.2 или по ал.4 от НК, то и съдът не коментира доказателствата по делото в тази насока, независимо, че при обсъждането на характера на деянието от правна страна е посочил: „...безспорно се установява умишлено причиняване на тежка телесна повреда на Б. на 13.03.97 г. в гр. К. с оглед конкретната ситуация по задържане на лице с повишена степен на обществена опасност / с оглед криминалното му минало и данните за извършени от него противоправни прояви с оръжие, обявен за издирване на ефективна присъда в размер на 4 години/ оказана съпротива, ...". , което на практика е коментар на доказателствата по делото, касаещи точно въпросните разпоредби на закона, най-вече свързаните с чл. 12а от НК - неизбежната отбрана. Въззивният съд счита, че необсъждането на приложението на чл. 124 ал.2 и ал.4 от НК следва да бъде свързано не както е посочил първоинстанционният съд с липсата на коментар на прокурора по този въпрос и не толкова с оглед на обстоятелството, че по този текст е изтекла и абсолютната давност по чл. 81 ал.З от НК, а единствено с неустановяването на лицата, които могат да се позоват на тези разпоредби, което следва да се подчертае е извън законовите компетенции на съда в конкретния случай. Като взе предвид изложените съображения и на основание чл.243 ал.7 от НПК съставът на Военно-апелативния съд ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА като обосновано, законосъобразно и правилно Определение № 14/07.08.2014 г. по ч.н.д. № 61/2014 г. по описа на Сливенския военен съд, с което е потвърдено Постановление от 22.07.2014 г. на Военноокръжна прокуратура - гр. Сливен, за прекратяване наказателното производство по досъдебно производство № ІІІ-14/1997 г., прокурорско дело № 67/2014 г. по описа на Сливенската военно окръжна прокуратура на основание чл. 24 ал.1 т.З от НПК. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на жалба или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg