Определение
21-10-2014
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 22 София, 21 октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ при секретар Нина Стоянова разгледа частно наказателно дело № 26 по описа за 2014 година докладвано от съдията полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ образувано по частна жалба на Д. Н. И. срещу Разпореждане от 15.09.2014 година по ч н д № 75/2014 година на Сливенския военен съд. Производството е по чл. 345, ал. 1 вр. с чл. 396 от ГПК. С протестираното разпореждане съдия – докладчик от Сливенския военен съд е върнал жалбата на обвиняемия по ДП № 15-Рп/2014 г. на Военно-окръжна прокуратура Сливен срещу определение № 16/11.08.2014 година, с което е наложена обезпечителна мярка възбрана върху посочени в определението недвижими имоти, собственост на обвиняемия Д. Н. И. ЕГН. Сочи се в разпореждането, че определението не подлежи на проверка от въззивната инстанция по реда на чл. 341 ал. 2 от НПК, понеже в чл. 72 от НПК не е посочено изрично, че определението подлежи на проверка от въззивния съд отделно от присъдата. В частната жалба се сочат доводи, че определението, с което е наложена обезпечителна мярка подлежи на проверка от въззивната инстанция. Щом законодателят е предвидил, че мерките за обезпечение се налагат по друг процесуален ред, то и защитата срещу незаконното им налагане следва да бъде осъществена по ГПК, което е предвидено в чл. 396 от този кодекс. По-нататък се сочат доводи, че не било възможно обвиняемият И. да осъществи от обективна страна престъплението длъжностно присвояване, понеже като директор на ТД – В. при ИА „СД на МО“ не бил първостепенен разпоредител с бюджетни кредити и не можел да извършва разплащане от сметките на МО. Иска се отмяна на разпореждането и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на разглеждането му по същество. Въззивният съд за да се произнесе взе предвид следното: С постановление за привличане на обвиняем по ДП № 15 Рп/2014 г. от 16.07.2014 година на Военноокръжна прокуратура – Сливен на жалбоподателя Д. Н. И. ЕГН е повдигнато обвинение, затова че през периода 09.05.2005 г. – 15.05.2009 г. при продължавано престъпление като длъжностно лице директор на ТД – В. при ИА „Социални дейности на Министерството на отбраната“ присвоил чужди пари от бюджета на министерството, връчени му в това му качество и поверени му да ги управлява и пази, в големи размери – 63 965,35 лв. – престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С определение № 16/11.08.2014 година, състав на Сливенския военен съд е наложил обезпечителна мярка възбрана върху посочените в определението недвижими имоти, собственост на обвиняемия Д. Н. И. ЕГН. Обжалваното определение подлежи на въззивен контрол. Определенията, постановени от първоинстанционните съдилища по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК подлежат на обжалване по реда и в сроковете по ГПК, като основанието за образуване на въззивното производство е чл. 72 от НПК във вр. с чл. 389-403 от ГПК. Нормата на чл. 72, ал. 1 от НПК препраща към процедурата по ГПК, където са посочени видовете обезпечителни мерки, реда за тяхното вземане и за съдебния контрол. В чл. 396 от ГПК е регламентирано, че определението на съда по обезпечаването на иска подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок. В този смисъл е ТР № 2 от 11.10.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2012 г., ОСНК на ВКС. Изложеното налага обжалваното разпореждане, с което е върната жалбата на Д. Н. И. да бъде отменено, а жалбата му да бъде разгледана по същество от настоящата инстанция. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. На обвиняемия е повдигнато обвинение за престъпление, за което по закон е предвидено наказание конфискация. При това положение органът на досъдебното производство е бил длъжен да предприеме всички мерки, за да обезпечи евентуалното вземане на държавата, както е сторил. Изложените от жалбоподателя доводи, относно възможността му да се разпорежда с бюджетните средства на Министерството на отбраната са по същество и не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. За да бъдат взети обезпечителни мерки спрямо имуществото на обвиняемия е достатъчно да му бъде повдигнато обвинение, за което по закон се предвижда и наказание конфискация, както е в настоящия случай. Изложеното налага разпореждането на Сливенския военен съд, с което е върната жалбата на Д. Н. И. ЕГН срещу определение № 16/11.08.2014 година, с което е наложена обезпечителна мярка възбрана върху посочените в определението недвижими имоти, собственост на обвиняемия да бъде отменено, а самото определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл. 345 ал. 1 от НПК Военно-апелативният съд О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Разпореждане от 15.09.2014 година по ч н д № 75/2014 година на Сливенския военен съд. ПОТВЪРЖДАВА определение № 16/11.08.2014 година, с което е наложена обезпечителна мярка възбрана върху посочени в определението недвижими имоти, собственост на обвиняемия Д. Н. И. ЕГН. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg