Решение
26-11-2014
Р Е Ш Е Н И Е № 1 гр.София, 26.11.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при секретар Нина Стоянова разгледа наказателно от частен характер дело № 2 по описа за 2014 г., докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ, образувано по въззивна частна жалба от частната тъжителка Г. С. Д. от гр. Д. чрез адвокат Е. В. от АК- Д., срещу присъда № 4/19. 06. 2014 г. по нчхд № 23/2014 г. на Сливенския военен съд. С обжалваната присъда Сливенският военен съд е признал подсъдимия ефр. Т. П. Т. от военно формирование ... - с. С., обл. Д. за невинен в това, че на 5 май 2013 г. към 20 часа, в гр. Д., кв. Р. на ул. П. пред дом № ... да е нанесъл побой, в резултат на което да е причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, на Г. С. Д. от гр. Д., поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал за обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК. Съдът е отхвърлил изцяло като неоснователен предевяния от Г. С. Д. граждански иск срещу подсъдимия за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. Разноските по делото са възложени на частния тъжител. В жалбата на частната тъжителка се твърди, че присъдата на първоинстанционния съд е необоснована и неправилна. С лека ръка съдът е игнорирал доказателствата в подкрепа на частното обвинение. При безспорно установеното телесно увреждане, няма кой друг да го е причинил освен подсъдимия. Ето защо се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по предявеното обвинение, като се уважи и гражданско-правната претенция на частната обвинителка. В съдебно заседание повереникът на частната тъжителка заяви, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. С постановената оправдателна присъда първоинстанционният съд по същество е осъществил отказ от правосъдие. Подсъдимият ефр. Т. П. Т. и неговият процесуален представител не се явиха в заседанието пред въззивната инстанция. Защитата представи писмено становище, в което се иска потвърждаване на присъдата и оставяне без уважение жалбата на частната обвинителка. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че подсъдимият не е извършил престъплението, в което е обвинен. Липсват катогорични доказателства, че той е причинител на телесните увреждания на бившата си съпруга. Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна: Делото е образувано срещу ефр. Т. П. Т. от в. ф. ... - с. С., обл. Д. по тъжба на Г. С. Д. от гр. Д.. В тъжбата се сочи, че на 05. 05. 2013 г. подсъдимият е отишъл в дома й в гр. Д., за да вземе сина им в режим на свиждане. Тъжителката поканила подсъдимия да го изчака навън, но той я нападнал с юмруци, започнал да я удря, като вследствие на нанесения й побой получила лека телесна повреда, изразяваща се в драскотини по шията, оток и кръвонасядане на четвърти пръст на дясната ръка и контузия на четвърти пръст на дясната ръка. Иска се подсъдимият да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като тъжителката е предявила срещу подсъдимия и граждански иск за претърпените в резултата на нанесената лека телесна повреда неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болка и страдание в размер на 5 000 лева, считано от датата на увреждане, както и направените по делото разноски. Първоинстанционният съд от събрания доказателствен материал е установил, че тъжителката Д. и подсъдимият Т. са бивши съпрузи и бракът им е прекратен по взаимно съгласие, като са уредени въпросите, касаещи последиците от развода, включително и тези, касаещи малолетното им дете, родено на 30. 03. 2006 г. На 5 май 2013 г. военното формирование, в което служи подсъдимият, празнувало Деня на армията. Подсъдимият присъствал на тържеството, заедно с малолетния си син. Привечер той потеглил от мястото, където се провеждало тържеството като с него били и свидетелите Д. Д. и м-р Р. И.. С автомобила на подсъдимия те отишли до кв. Р. и гр. Д., като подсъдимият спрял автомобила пред дома, намиращи се на ул. П. № ..., в който живеела бившата му съпруга – тъжителката по делото. Подсъдимият излязъл от автомобила заедно със сина си, а двамата свидетели останали в автомобила. Подсъдимият и тъжителката се срещнали на дворната врата на жилището, като в продължение на няколко минути разговаряли, след което се разделили. Подсъдимият се върнал в автомобила и откарал свидетеля И. до дома му в гр. Д.. Същата вечер между 20.00 и 20.30 часа тъжителката се обадила по телефона на свидетелката М. Д. – нейна братовчедка, като й казала, че Т. й е нанесъл побой и помолила да отиде в дома й. Свидетелката, заедно със съпруга си, отишли в дома на тъжителката, където последната й разказала, че когато подсъдимият е отишъл да връща детето, тъжителката го е чакала навън и когато са се срещнали, подсъдимият е започнал да се заяжда с нея. Д. тръгнала към магазина, заедно с детето, но подсъдимият ги настигнал, започнал да я удря по главата и да я души. Свидетелката е видяла, че пръстът на едната ръка на Д. е подут и че има драскотина по врата. Същата вечер Д. е била прегледана в Многопрофилна болница за активно лечение в гр. Д. от ортопед, като е констатирана повърхностна травма на ръка и е насочена към специалист по съдебна медицина, а на 7 май 2013 г. е била освидетелствана от съдебен лекар. На 16. 09. 2013 г. тъжителката депозирала тъжба в РС-Д.. От назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че по тялото на Д. са налични драскотини по шията, оток и кръвонасядане на четвърти пръст на дясната ръка, контузия на четвърти пръст на дясната ръка, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При така приетата за установена фактическа обстановка съдът е оправдал подсъдимия Т. по обвинението по чл.130, ал.1 НК- за причинена лека телесна повреда на бившата му съпруга Г. С. Д.. По жалбата на частната тъжителка Г. С. Д.. За да постанови оправдателна присъда съдът е приел, че подсъдимият не е извършил престъплението, в което той е обвинен от частната тъжителка и негова бивша съпруга. Подсъдимият ефр. Т. и тъжителката Д. имат влязло в сила решение за развод, но взаимотношенията между тях не са преустановени, тъй като имат висящи и неприключени дела за делба на имущество. До този извод съдът е достигнал след внимателен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства. Посочените от Д. свидетели М. Д.-нейна братовчедка и баща и -свидетелят С. С. не са очевидци на конфликта между двамата бивши съпрузи, а преразказват обстоятелства, станали им известни от частната тъжителка. Налице е чувствително разминаване във времето и мястото, когато е възникнал конфликта между двамата бивши съпрузи. В частната тъжба тъжителката сочи, че бившият и съпруг е причинил телесното увреждане на 05.05.2013 г. сутринта, когато той е отишъл да вземе детето в определения режим за свиждане. Самото нападение е станало в двора на къщата в кв. ”Р.” на гр. Д.. В показанията си М. Д. и С. С. твърдят, че телеснато увреждане на Г. С. е причинено вечерта около 20-20,30 ч., когато подсъдимият е отишъл да връща детото. Самото нападение е станало на улицата, когато Г. С. е тръгнала към магазина. Тези разминавания по съществените обстоятелства, посочени в частната тъжба и в показанията на свидетелите М. Д. и С. С., поставят под съмнение истинността на изложеното в частната тъжба. Основателно съдът ги е отхвърлил като се е позовал и на свидетелите Д. Д. и м-р Р. И., които пътувайки заедно с подсъдимия вечерта на 05.05.2013 г. са присъствали на връщането на детето и тези свидетели не твърдят да е имала физическа саморазправа между бившите съпрузи. Въззивната инстанция не поставя под съмнение истинността на обстоятоятелствата, отразени в съдебно-медицинското удостоверение и в заключението на съдебно-медицинската експертиза. Отразените в медицинската документация телесни увреждания на Г. С. могат да бъдат причинени и при други обстоятелства, извън предмета на конкретното обвинение. Предвид горното въззивната инстанция остави без уважение жалбата на частната тъжителка и потвърди присъдата на Сливенския военен съд както в наказателната, така и в гражданската и част. Предвид горното и на основание чл.338 НПК, Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4/19. 06. 2014 г. по нчхд № 23/2014 г. на Сливенския военен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg