Решение
23-12-2014
Р Е Ш Е Н И Е № 2 гр. София, 23.12.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ при секретар Теодора Спасова разгледа въззивно наказателно частен характер дело № 3 по описа на Военно-апелативния съд за 2014 година, докладвано от съдията полк. Странджански образувано по жалба на подсъдимия ефр. Х. Н. Н. от в.ф. ... - гр. Я., чрез защитниците му адвокат В. К. и адвокат С. С. от АК – Я., и по жалба на частния тъжител К. К. К. от гр. Я. чрез защитника му адвокат Ст. К. от АК – Я., срещу присъда № 8/25.09.2014 г. по н.ч.х.д. № 7/2014 г. по описа на Сливенския военен съд. С обжалваната присъда съставът на Сливенския военен съд е признал подсъдимия ефр. Х. Н. Н. от в.ф. ... - гр. Я., за виновен в извършването на престъпление по чл. 146 ал. 1 от НК и на основание чл. 146 ал.2 от НК го е освободил от наказание. С присъдата подсъдимият Н. е осъден да заплати на К. К. К. от гр. Я. сумата от 1000 /хиляда/ лева за причинени неимуществени вреди със законните последици като е отхвърлил предявения граждански иск в останалата му част. Съдът се е произнесъл и по направените по делото съдебни разноски. В жалбата на подсъдимия Н. се твърди, че обжалваната присъда е неправилна: необоснована и незаконосъобразна, а присъденото обезщетение е завишено по размер. Иска се същата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде оправдан изцяло и алтернативно се прави искане атакувания съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав поради допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата на частния тъжител К. се твърди, че обжалваната присъда е незаконосъобразна и необоснована. Иска се атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде наложено справедливо наказание на подсъдимия и да бъде присъдено обезщетение и за претърпените болки и страдание вследствие на нанесения удар в областта на корема. Съставът на въззивния съд като съобрази становищата на страните по делото и провери изцяло правилността на обжалваната присъда на първоинстанционния съд на основание чл. 314 ал.1 от НПК намира обжалваната присъда на Сливенския военен съд за неправилна като постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, което налага същата да бъде отменена изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. При разглеждането и решаването на делото са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал.З т.1 и т.2 от НПК, които са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия по делото. Така съгласно разпоредбите на чл. 55 ал.1 от НПК всяко лице, което е обвинено в извършването на престъпление, има право да научи за какво престъпление е привлечено като обвиняем и въз основа на какви доказателства, а предназначението на обвинителния акт - в случая на частната тъжба, е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване по делото от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него като по такъв начин се определят рамките на процеса на доказване, а следователно и рамките, в които подсъдимият да може да осъществи законно гарантираното му право на защита. Това означава, че в тъжбата следва да се опише конкретния фактически състав на всяко едно инкриминирано деяние, което да е индивидуализирано по време, място и начин на извършване по такъв начин, че подсъдимият да може ясно да разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинен, за да може да упражни ефективно и гарантираното му от закона право на защита. В този смисъл са и указанията на Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Съгласно разпоредбите на чл.301 ал.1 и чл.305 от НПК с присъдата си съдът трябва да отговори на поставените с обвинението въпроси по такъв начин, че подсъдимият да разбере с какви свои фактически действия е осъществил състава на съответното престъпление. Точно това свое основно задължение не е изпълнил първоинстанционният съд при постановяването на атакуваната присъда. С диспозитива на присъдата си съдът е признал подсъдимия Н. „за виновен в това, че на 26.01.2013 г. в гр. Я. казал унизителни изрази за честта и достойнството на К. К. К. от гр. Я. в негово присъствие, като обиденият отвърнал веднага с подобни обидни изрази към подсъдимия.”, а в мотивите на присъдата си, описвайки приетата за установена фактическа обстановка, е посочил, че: „... Подсъдимият, виждайки тъжителя и афектиран от обаждането му в полицията, започнал да отправя псувни и нецензурни изрази. Двамата полицаи положили усилия да прекратят пререканията помежду им, като ги предупредили да не се саморазправят. В този момент подсъдимият посегнал с крак и ритнал в корема тъжителя, от което той залитнал. Същевременно двамата продължили да си отправят нецензурни обидни изрази....”. По такъв начин нито в диспозитива на присъдата си, нито в мотивите на същата съдът е посочил какви са обидните и нецензурни думи, които е отправил подсъдимият към частния тъжител и обратното - какви са обидните и нецензурни думи, които частният тъжител е отправил към подсъдимия в отговор, въпреки че в частната тъжба са описани конкретни думи, за които частният тъжител твърди, че са отправени към него по време на инцидента. По такъв начин от цялата присъда изобщо не става ясно за какви свои думи отправени към частния тъжител е признат за виновен и е осъден подсъдимия. Също така не става ясно въз основа на какви конкретни думи отправени от частния тъжител към подсъдимия първоинстанционният съд е приложил института на реторсията. Наред с това следва да се посочи, че в диспозитива на присъдата си съдът е приел, че деянието е осъществено от подсъдимия на 26.01.2013 г., но в мотивите си е описал осъществяването на това деяние няколко часа след полунощ на тази дата - т.е. съдът е възприел фактическа обстановка, която сочи на евентуално осъществяване на деянието на 27.01.2013 г., за която дата на инкриминирания инцидент сочат и събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът по никакъв начин не е обсъждал и събраните по делото доказателства и дори не си е направил труда да посочи поименно поне свидетелите на инцидента, а целият му анализ на доказателствата се съдържа в следните три кратки изречения: „...Съдът дава вяра на показанията на двамата полицейски служители, които са единствените очевидци и са безпристрастни. Относно показанията на тъжителя, съпругата му и сина му, съдът ги счита за частично достоверни, тъй като са заинтересовани от изхода на делото. Същото се отнася и за показанията на подсъдимия. Необсъждането на доказателства по делото, както и необсъждането на противоречията между доказателствата по делото, както е имал възможност да посочи многократно в практиката си Върховния съд, представлява липса на мотиви и винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Като не е изпълнил основните си задължения по чл. 305 и чл.301 от НПК съдът не само е постановил съдебния си акт при съществено нарушение на процесуалните правила като е ограничил правото на защита на подсъдимия, но и по същество е оставил в тази си част и постановения съдебен акт без мотиви, което налага обжалваната присъда да бъде отменена изцяло, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда, при което да бъдат отстранени посочените нарушения на процесуалните правила. Като взе предвид изложените съображения и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.334 т.1 от НПК съставът на Военно-апелативния съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда №8/25.09.2014 г. по н.ч.х.д. № 7/2014 г. по описа на Сливенския военен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg