Решение
05-03-2015
Р Е Ш Е Н И Е № 5 гр. София, 05.03.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание в София на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при секретар Катя Симова и с участието на прокурора полк. ДАНЧО ДАНОВ разгледа наказателно дело от общ характер № 1 по описа за 2015 г., докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ., образувано по протест от прокурор при Софийската военно-окръжна прокуратура и жалби от редник ІІІ клас В. К. С. от военно формирование ХХ- гр. П., гр. л. К. Б. С. и гр.л. А. Д. К., и двамата от с. Г. Д., П. област, чрез защитника им адвокат В. П. от АК-П. против присъда № 43/19.11.2014 г. по нохд № 43/2014 г. на Софийския военен съд. С протестираната и обжалвана присъда Софийският военен съд е признал подсъдимите: 1. редник ІІІ клас В. К. С. от военно формирование ХХ – П.; 2. Гр. лице К. Б. С. от с. Г. Д., П. област; 3. Гр. лице А. Д. К. от с. Г. Д., П. област и 4. Гр. лице А. М. К.от с. Г. Д., област П. за виновни в това, че: На 01.07.2013 г. в с. Г. Д., област П., в съучастие помежду си, като извършители, принудили гр. лице Х. К. Л. от с. Г. Д. да извърши нещо противно на волята му, а именно да признае пред тях, че е извършил кражба от дома на подсъдимия А. К., като подсъдимите употребили за това сила и заплашване – заедно нанесли побой на пострадалия и го заплашили с убийство, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК ги е осъдил на по 3 /три/ месеца лишаване от свобода за всеки подсъдим. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимите с изпитателен срок от по 3 /три / години. На основание чл. 189 от НПК Софийският военен съд е осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 770.00 /седемстотин и седемдесет/ лева, като всеки от тях да заплати по 192.50 /сто деветдесет и два лева и 50 ст./ лева в полза на държавата по сметка на ВСС. В протеста на прокуратурата се излага довод за несправедливост в размера на наложените на подсъдимите наказания. Твърди се, че съдът не е оценил в пълен обем доказателствата за високата степен на обществена опасност на деянието, което безспорно са извършили подсъдимите, както и че са нарушили правата и достойнството на пострадалия Х. Л.. Прави се искане размерът на наложените на подсъдимите наказания да бъде увеличен. В съдебно заседание прокурорът поддържа подадения протест. Твърди, че съдът неправилно е отчел смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като по този начин е постановил присъда, която не е съобразена с индивидуалната и генерална превенция на наказанията. Прави искане да бъде увеличено наказанието на всеки един от подсъдимите от по 1 година лишаване от свобода, като същото бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Сочи се, че жалбата на подсъдимите е неоснователна. Липсват процесуални и материални нарушения на закона, поради което същата следва бъде оставена без уважение. В жалбата на подсъдимите р-к В. С. и гражданските лица К. С. и А. К. пред настоящата инстанция се сочи, че първоинстанционната присъда е неправилна, като е постановена при допуснати съществени материални и процесуални нарушения. Твърди се, че присъдата е постановена при противоречия в показанията на част от свидетелите, както и че не са налице съществени елементи от състава на престъплението по чл. 143 и чл. 20 ал. 1 от НК. Прави се искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, която подсъдимите да бъдат признати за невиновни в извършване на престъплението. В съдебно заседание подсъдимите р-к В. С., гражданските лица К. С. и А. К. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Твърдят, че не са виновни и желаят да не се уважава протеста на прокуратурата. Подсъдимият А. К. не е подавал жалба пред настоящата инстанция, но в съдебно заседание заяви, че не желае да се уважава протеста на прокуратурата. Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна: Четиримата подсъдими били в близки и роднински отношения помежду си, тъй като живеели в едно село. Отделно подс. К. живеел на семейни начала с дъщерята на подс. К. С., а тя е сестра на подс. В. С.. От 2012 г. подс. К., във връзка с извършваните от него търговски и селскостопански дейности, наемал гр.л. Х. К. Л., да му извършва различни трудови дейности срещу съответно заплащане. На 17 юни 2013 г. в село Г. Д. имало събор /панаир/. Към 17.00 часа след приключване на работния ден и след като вечеряли в дома на подс. А. К., последният споделил на св. Л., че нямало да го има в дома си за около два часа, защото щели да ходят до съседно село. Като се прибрал подс. К. към полунощ не забелязал да е извършена кражба от къщата му. На другия ден към обяд подс. К. установил, че в къщата била извършена кражба, като констатирали, че липсват – един преносим компютър/лап топ/, стек цигари, пари в евро – 15 евро и златни синджирчета и обеци на стойност около 100 лева. А.К. предположил, че извършител на кражбата бил човек, който познавал подредбата, тъй като не било разхвърляно в къщата и съмнението се насочило към пострадалия Х. Л.. Подс. А. К. не се оплакал в полицията, а противно на закона, решил сам да изобличи крадеца и да го накара да си признае за извършената кражба. За целта подс. А. К. споделил намерението си с останалите подсъдими – К., К. С. и В. С., които се съгласили с него и пристъпили към реализиране на намисленото. На 01.07.2013 г. около 17.00 часа подсъдимите В. С. и А. К. минали с конска каруца през дома на пострадалия Хр. Л., като го извикали да дойдел с тях, да помогнел за преместването на гардероб в дома на подс. В. С.. Свидетелят Л. се съгласил и се качил в каруцата. Минавайки покрай кафенето на подс. А. К., тримата спрели уж да пийнат по кафе и да си вземели безалкохолни напитки, като влезли в двора на къщата на подс. А. К.. Подсъдимите поставили пострадалия Л. да седне на диван, който се намирал на остъклената тераса на къщата. До него седнал подс. А. К.. Подс. В. С. седнал на стол срещу пострадалия, а подс. А. К. застанал прав срещу Л.. Подсъдимите започнали да разпитват пострадалия Л. какво знае за извършената кражба от дома на подс. К.. На учудването и отрицателните отговори, че не знаел за какво се касаело от страна на пострадалия Л., подсъдимите започнали да го заплашват, като подс. В. С. с висок тон му заявил: „Разбрах, че нещо си нагазил лука?!”, както и :” Какво се правиш, много добре знаеш, най-добре ми кажи всичко!” и понеже не получил признание, подс. В. С. заявил на пострадалия със заплашителен тон, че щял да „стане и да го смачка от бой”. В продължение на заплахите, подс. В. С. станал от стола и като отишъл при св. Л., му ударил един шамар по лицето и му казал да си признава. Пострадалия Л. отричал първоначално авторството, но ядосан подс. В. С. нанесъл още 4-5 шамара по лицето на свидетеля, които били съпроводени и с думите: „Ей, започваш да ми скачаш по кръвното! Ще те смачкам от бой!”. Седящият до Л. – подс. А. К. от своя страна заплашително му казал: „Признай си бе боклук!” и го побутвал към подс. В. С.. Последният подсъдим ритнал с крак пострадалия Л. по десния крак, а след това го настъпил по пръстите на същия крак. Свидетелят Л. извикал от болка. Подс. А. К. през цялото време обвинявал св. Л., че бил извършил кражба от дома му и понеже не получавал признание, А.К. хванал с ръка гушата на св. Л. и започнал да стиска, като го задушавал. Л. с ръце успял да отблъсне подс. К.. Тогава подс. К. заплашително му извикал: „Ей, неблагодарник, защо си крал!” и му зашлевил един шамар по лицето. Пострадалият Л. отричал да е извършвал кражба. По това време се появил и подс. К. С., който знаел за какво е викнат пострадалия и веднага се включил към другите подсъдими, като извикал на св. Л.: „ Какво ще го правим този сега!?” и малко след това заявил: „Дай да го удушим и да го хвърлим в язовира!”, като поискал от подс. К. да донесе въже и камък. Свидетелят Л. мълчал и бил видимо уплашен. Подс. К.С. продължил да заплашва св. Л., като отново се обърнал към другите подсъдими да му дадат нещо тежко, за да удари Л. по главата, за да можел лесно да го вкара в багажника на колата и той щял да го оправи след това. Подс. В. С. се насочил отново към св. Л. и с юмрук му нанесъл удар в областта на ребрата, под дясната мишница. Свидетелят Л. не успял да си поеме въздух от този удар и още повече се уплашил. През това време, подс. К. С. намерил найлоново въже – сезал, като се насочил към св. Л. с думите: „Сега ще го удушим и ще го хвърлим в язовира!”, като направил опит да го сложи на врата на св. Л.. Последният с ръце успял да отхвърли въжето. Като не успял с въжето, подс. К. С. отишъл до колата си и от багажника взел една права лопата и връщайки се казал на подсъдимите да вкарат Л. в къщата, където щял да го оправи. Силно уплашен от заплахите и боя, който му нанесли подсъдимите, св. Л. започнал да се моли, да го оставят намира, заявил им, че той е извършил кражбата, като обещал да заплати откраднатото. Подсъдимите се усъмнили също така, че кражбата била извършена и с участието на К. С. А. и като видели, че слиза от автобуса, я извикали и я поставили да седне до св. Л.. Подсъдимите започнали и нея да заплашват и да я карат да си признае за кражбата, но тя отрекла. Отрекла и след молбата на св. Л. да си признаела. Тогава подс. К. С. й ударил един шамар по бузата. Малко след това дошли и други близки на св. Ангелова и на св. Л.. Насилието и заплахите над св. Л. от страна на подсъдимите продължили до идването на майката на свидетеля – С. Й.Т.. Към 19.00 часа майката на св. Л. се обадила по телефона на „Спешен телефон № 112” и поискала помощ, да дойдела както полиция, така и „бърза помощ”. Към 19.30 часа дошъл полицейски автопатрул – полицаите Ю. М. и Я. Г., които след направената проверка, написали докладна записка и съставили протоколи за предупреждение по чл. 56 от ЗМВР на подсъдимите А.К. и К. С.. Пристигналият доктор от „бърза помощ” – д-р А. С. направил преглед на св. Л., констатирал наличие на охлузвания и зачервявания в дясната подмишнична област, зачервявания на дясната подбедрица, както и зачервявания по лицето и шията на пострадалия Л.. На следващия ден пострадалият Х. Л. бил освидетелстван от съдебен лекар, който също констатирал повърхностни кръвонасядания по шията и гръдния кош, като ги отразил в съдебно-медицинска експертиза № 400/02.07.2013г. При така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил осъдителната си присъда, като е признал четиримата подсъдими, че са извършили престъпление по чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Военно-апелативният съд в настоящия състав намери жалбата на подсъдимите за неоснователна. По отношение на доказателствените материали събрани от първата инстанция въззивният съд приема, че те са допустими, относими, достоверни и достатъчни, за да се установят релевантните факти от предмета на делото. Изцяло възприема доказателствата събрани от Софийския военен съд. Първоинстанционният съд е изяснил напълно обстоятелствата по чл. 102, т. 1 - 3 НПК, като е посочил доказателствата, на които се позовава при постановяването на присъдата. Изпълнил е задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК. Изложени са обосновани доводи при разбора на доказателствената съвкупност. Настоящата инстанция изцяло споделя становището на първоинстанционния съд относно възраженията на защитата на подсъдимите. Аргументирано и подробно им е отговорено и е в съответствие с доказателствения материал, събран по делото. Изложени са обосновани мотиви в тази насока. Правилно е възприето, че четиримата подсъдими имат общност на умисъла и са действали при условията на чл. 20, ал. 2 от НК – съизвършители. От техните действия може да се направи единствено извода, че те целенасочено и мотивирано са били и заплашвали пострадалия Л. да си признае, че е извършил кражба от дома на А. К.. Заплахата за убийство срещу пострадалия не е индивидуален акт на подс. К. С., а тя е в унисон с действията на другите подсъдими, които са подали въжето, както и са участвали при заплахата с лопатата. Не може да се възприеме, че техните действия имат самостоятелен характер и деянията им са от частен характер, поради което не носят наказателна отговорност по дело от общ характер. Показанията на пострадалия Л. са последователни и непротиворечиви. Те кореспондират с показанията на другите разпитани по делото свидетели. В тази насока са и обясненията на подсъдимите, които по същество не отричат извършеното, но оневиняват деянията си. Правилно те възприемат, че е следвало да уведомят органите на МВР, а не сами да извършват разследване и незаконни действия, поради което от пострадали са станали подсъдими. Следва да се подчертае, че показанията на пострадалия Л. кореспондират и с показанията на д-р А. С., както и със заключението на експерта по съдебномедицинската експертиза доц. д-р П. Л.. Обстоятелството, че първоинстанционният съд не е възприел някои от доводите на защитата на подсъдимите, както и че е оставил без уважение някои от исканията й не дават основание на настоящата инстанция да възприеме, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са изискванията на закона и не са нарушени правата на подсъдимите. Не е допуснато и нарушение относно прилагането на материалния закон, както се твърди в жалбата пред настоящата инстанция. Законосъобразно деянието на подсъдимите е квалифицирано по чл. 143 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Военно-апелативният съд в настоящия състав намери протеста на прокуратурата за неоснователен. Първоинстанционният съд за всеки един от подсъдимите е изложил доводи за смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Правилно е преценено, че за подсъдимите е налице превес на смекчаващи вината обстоятелства, поради което справедливо е наложено минимално наказание в размер на три месеца лишаване от свобода за всеки един от тях. Законосъобразно наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от по 3 години за всеки един от подсъдимите, тъй като изолирането им в местата за лишаване от свобода ще бъде една неоправдана репресия и няма да постигне целите, предвидени в чл. 36 НК. С оглед заключението на експерта по съдебномедицинската експертиза, че нанесените от подсъдимите телесни увреждания на пострадалия са минимални „… Ударите съм приел, че има само 2 кръвонасядания по документи. Има обективна находка за 2 удара. Може да е имало повече удари, но с нисък интензитет. Ако са били повърхностни удари, те са довели само до повърхностни зачервявания, които в рамките на 24 часа са изчезнали. Това е само едно допускане, една възможност…“(л. 62, гърба, нохд, съдебен протокол от 08.07.2014 г., стр. 4), както и с добрите характеристични данни на подсъдимите, наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 3 месеца от първоинстанционния съд е съответно на извършеното престъпление и не е необходимо същото да бъде завишавано. Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че са налице основанията, предвидени в закона присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимите и протеста на прокуратурата да бъдат оставени без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 43/19.11.2014 г. по нохд № 43/2014 г. на Софийския военен съд. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от писменото съобщаване на страните за изготвянето му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg