Решение
03-04-2015
Р Е Ш Е Н И Е № 3 гр.София, 03. 04. 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ при секретар Теодора Спасова и с участието на прокурора полк. ДАНЧО ДАНОВ разгледа наказателно дело от общ характер № 2 по описа за 2015 година, докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ, образувано по жалба от адв. Е. М. – защитник на подсъдимия бивш редник И. Г. Д. от в.ф.–Б. срещу присъда № 155/01.12.2014 г. по нохд № 155/2014 г. на Софийския военен съд. С обжалваната присъда Софийският военен съд е признал подсъдимият бивш редник И. Г. Д. от в.ф.– Б. /понастоящем в – г. С./ за виновен в това, че на 1 октомври 2013 г., в гр. С. си служил с контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство, поради което и на основание чл. 345, предл. 1, алт. 1, във връзка с чл. 54 от НК е осъден на 10 /десет/ месеца лишаване от свобода. На основание чл. 27, ал. 1 от НК съдът е присъединил изцяло наказанието от десет месеца лишаване от свобода, наложено му с първоинстанционната присъда, към наказанието от пет години лишаване от свобода, наложено му с присъда № П-217 от 16.02.2002 г., постановена по НОХД № П-217/2011 г. на Софийския военен съд и му е определил общо наказание от 5 /пет/ години и 10 /десет/ месеца лишаване от свобода, като при изпълнение на така определеното общо наказание да се приспадне изтърпяната част от наказанието, наложено му с присъдата по НОХД № П-217/2011 г. на Софийския военен съд. На основание чл. 41, ал. 6 от НК във връзка с чл. 61, т. 2, и чл. 60, ал. 1, предл. 2 от ЗИНЗС, на подсъдимия е определен първоначален строг режим при изтърпяване на определеното общо наказание в затворническо общежитие от закрит тип. Първоинстанционният съд се е разпоредил с веществените доказателства. На основание чл. 189 от НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата направените съдебно-деловодни разноски в размер на 102 лева, по сметка на ВСС. В жалбата на подсъдимия и в допълнение към нея се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква се, че делото не е подсъдно на военен съд, тъй като към датата, на която в обвинителния акт се твърди, че Д. е извършил деянието – 01.10.2013 г. същият не е имал качеството на военнослужещ. Присъдата почива на доказателствени материали, които не са събрани по надлежния ред. Твърди се, че разпитите на свидетелите не могат да заместят протокол за оглед на местопроизшествието, какъвто не е съставен. В подобен протокол би била записана датата и би имало поемни лица, които да са гаранция, че отразеното в него е вярно. Твърди се още, че никой не е виждал подсъдимия да поставя чуждите номера на собствения си автомобил и че автомобилът „Ф. Ф.“ е бил намерен доста далече от жилището, където по-късно е задържан Д. Свидетелят Б. не бил присъствал, когато свидетелят И. си е взел автомобила и било твърде вероятно регистрационните табели да са се намирали вътре в него. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение. Прокурорът даде заключение, че при разглеждането и решаването на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Делото е подсъдно на военен съд, защото по време на извършване на деянието Д. е бил военнослужащ. Събраните по делото доказателства са достатъчни, за да може първоинстанционният съд да постанови обоснована и правилна присъда. Жалбата на подсъдимия е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: През месец май 2009 год. св. Ю. М. закупила от Е. И. от гр. С. лек автомобил марка „”, модел „” с ДК №, като била уговорена сумата от 5000 лв. – цена на автомобила. Договорено било сумата да бъде изплатена на няколко пъти и след последната вноска да бъде прехвърлена собствеността на автомобила. Първоначално продавачът получил сумата от 2600 лв. В началото на 2009 год. св. М. взела на заем 1000 лв. при съответната лихва от подс. Д., като заема следвало да бъде изплатен до месец август 2009 год. До уговорения срок тя не успяла да изплати заема и подсъдимият поискал от нея да му даде като залог лекия автомобил марка „” с ДК №, който била вече закупила. Свидетелката се съгласила и предала автомобила с документите за него на подсъдимия, като се уговорили, че след като му се издължи, той да и върне автомобила. Един месец по-късно, през месец септември 2009 год. подсъдимият бивш р-к Д. позвънил на св. М., като поискал от нея да отиде в гр. С., за да вземе автомобила, тъй като той заминавал на почивка и не искал автомобилът да стои пред дома му. Тя сторила това и по пътя за с. О., общ. С., където живеела, автомобилът аварирал. Тогава св. М. се свързала по телефона с И. и го помолила да отремонтира авариралия автомобил. След ден-два той отишъл при повредения автомобил и на буксир го изтеглил пред дома си в гр. С. Няколко дни по-късно съобщил на св. М., че ремонтът на автомобила ще възлезе над 500 лв. Тя не разполагала с такава сума и му казала автомобилът да остане при него и когато набави парите, ще си уредят сметките. В края на месец септември 2009 год. подсъдимият бивш редник Д. се завърнал от почивката, на която бил, и се свързал по телефона със св. М. Поискал от нея отново да му предаде като залог лекия автомобил марка „” с ДК № за все още неизплатения от нея заем. Тя му отговорила, че автомобилът е повреден и се намира при И. Въпреки това той настоял да получи автомобила. Тогава тя му дала телефонния номер на И. Подсъдимият се свързал с него и му обяснил, че този автомобил е заложен при него заради невърнат заем от св. М. Е. И. проверил този факт като разговарял по телефона със св. М. Тя казала, че действително лекият автомобил е заложен при подсъдимия поради неиздължен заем и е съгласна да му бъде даден. Седмица по-късно подсъдимият бивш редник Д. отишъл пред дома на Е. И., където бил паркиран лекият автомобил „” с ДК №, който не бил все още отремонтиран и го изтеглил на буксир, като преди това И. му предал документите за автомобила. В началото на 2012 год., когато вече е била постановена посочената по-горе присъда на Софийския военен съд, подсъдимият се срещнал със св. Н. Б. Двамата се познавали от детинство и били израснали в един квартал в гр. С. По това време св. Б. живеел със семейството си в с. П., общ. С., в дома на съпругата си – св. Й. Б. Подсъдимият го помолил да закара в дома му един автомобил. Св. Б. се съгласил, след като подсъдимият го убедил, че автомобилът е негов и няма никакви нередности около него. Няколко дни след това подсъдимият придвижил на буксир в двора на къщата на св. Б. лекия автомобил „” с ДК №. Веднага след това, същия ден подсъдимият свалил от автомобила регистрационните му табели с ДК № и ги взел. На въпроса на св. Б. защо сваля табелите с регистрационните номера, подсъдимият отговорил, че му трябват и да ги съхранява да не изчезнат. Няколко месеца по-късно Е. И. видял въпросния автомобил в двора на св. Б. и след като поискал съдействие от органите на МВР, го взел от там така, както бил без регистрационните табели. С влязлата в сила на 18.04.2013 год. присъда № П 217 от 16.02.2012 год., постановена по НОХД № П 217/2011 год. на Софийския военен съд /л. 122-123 от д.п./, на подсъдимия бивш редник И. Д., освен осъждането му на лишаване от свобода, било постановено и конфискация на част от имуществото му – лек автомобил марка „”, модел „”, с ДК №, лек автомобил марка „Ф.”, модел „Ф.” с ДК № и лекотоварен автомобил марка „Ф.”, модел „Т.” с ДК №. За да избегне привеждането в изпълнение на посочената влязла в сила присъда, осъденият по нея бивш редник И. Д. се укрил и не е могло да бъде намерен. Това довело до обявяването му за общодържавно издирване с телеграма № 18984 от 23.05.2014 год. на Главна дирекция „Национална полиция”. При провеждането на мероприятията по издирвателната дейност във връзка с изпълнението на присъдата, на 29.05.2013 год. в дома на брата на подсъдимия бивш редник Д. – С. Д., в гр. С., ул. „О.” № били намерени лек автомобил марка „” с ДК № и лекотоварен автомобил „Ф. Т.” с ДК №, които той предал с протокол за доброволно предаване. Не бил намерен лек автомобил „Ф.Ф.” с ДК №. Във връзка с писмо № 10-003273 от 05.07.2013 год. на ТД на НАП-С. до органите на МВР за оказване на съдействие за издирването и изземването на лекия автомобил по повод изпълнението на постановеното му отнемане в полза на държавата, същият бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 27720 от 16.07.2013 год. на Главна дирекция „Национална полиция” по искане на РУП гр.С. /л. 16 от д.п./. Изпълнявайки задълженията си по служба, свидетелят гл. полицай И. И. от РУП-С. на 01.10.2013 год., в гр. С., кв. „С.” видял паркиран лек автомобил марка „Ф.”, модел „Ф.” с ДК №. Този автомобил отговарял по марка, модел и цвят на обявения за издирване. Направило му впечатление, че очевидно автомобилът не бил местен от това място от доста време. Това го мотивирало да извърши справка в регистрационния масив на МВР по регистрационните номера на автомобила. От дежурната част на РУП-С. го уведомили, че с този номер е регистриран лек автомобил марка „”, модел „” със собственик Е. П. И. След като уведомил дежурния, че автомобилът с тези номера е друга марка и модел, св. И. получил разпореждане от последния да транспортира автомобила до двора на РУП-С., което било консултирано с прокурор при РП-С., като за действията си изготви подробна докладна записка. С помощта на специализиран превоз, автомобилът бил транспортиран в двора на РУП-С. Там била извършена справка по номера на рамата на автомобила и било установено, че това е лекият автомобил марка „Ф.”, модел „Ф.”, регистриран с ДК №, собственост на подсъдимия бивш редник И. Д. За установеното и извършено от него св. гл. полицай И. изготвил докладна записка рег. № 8011 от 08.10.2013 год. и същата била изпратена на Военно-окръжна прокуратура-София /л. 15 от д.п./. Видно от писмо рег. № И-6220 от 27.05.2014 год. на Министерство на правосъдието – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /л. 72 от д.п./, подсъдимият бивш редник Д. е постъпил в З.-С. на 04.10.2013 год. за изтърпяване на наложеното му с посочената по-горе присъда на Софийския военен съд наказание лишаване от свобода. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение по чл. 345 предл. 1-во, алт. 1 от НК. Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите. Развитите в жалбата доводи са несъстоятелни. Делото е подсъдно на военен съд. Към датата на инкриминираното деяние – 01.10.2013 година подсъдимият Д. е бил военнослужещ. Със заповед на министъра на отбраната на Република България № КВ – 248/20.05.2013 година на подсъдимия редник 2-ри клас И. Г. Д. ЕГН е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ (на л. 114 от досъдебното производство). Същият е бил отчислен от списъчния състав на военното формирование със заповед на командира на същото № ЛС-01-116/10.10.2013 година (на л. 115 от досъдебното производство), когато заповедта за дисциплинарното наказание „уволнение“ е била връчена на подсъдимия. Съгласно чл. 250 ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването й на военнослужещия или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Това означава, че до датата 10.10.2013 година подсъдимият Д. е бил военнослужещ по смисъла на закона. Следователно на основание чл. 396 ал. 1 т. 1 от НПК деянието му към датата 01.10.2013 година подлежи на разглеждане от военен съд. Доводите, че разпитите на свидетели не могли да се ползват за установяване на факти, които трябвало да се установят с протокол за оглед показват непознаване на същността на доказателствените средства съгласно българското наказателнопроцесуално право. В нашето право не съществуват доказателствени средства, които да имат по-голяма тежест или приоритет в сравнение с останалите такива. Релевантните за делото факти могат да бъдат установени с всички предвидени в НПК доказателствени средства. Практиката на ВКС на РБ е безспорна в смисъл, че полицейските служители, които са открили предмет на престъплението в хода на осъществяване на тяхната дейност могат да бъдат разпитвани за възприетите от тях факти (в случая намирането на инкриминираните табели поставени на друг автомобил), тъй като те нямат качеството на разследващи органи и не са осъществили каквито и да е действия по разследване в рамките на наказателното производство. В конкретния случай това е свидетелят И. И., който при обход е забелязал издирвания автомобил „Ф. Ф.“, извършил е проверка на регистрационните табели и след като е установил, че тези табели са на друг автомобил е запазил местопроизшествието, извикал е на помощ полицаите Д. и П. и е организирал транспортирането на инкриминирания автомобил с табелите в полицейското управление на С. Не е нарушение, че посочените факти са били установени с показанията на полицейските служители и не е бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие. Доводите за необоснованост на присъдата също са несъстоятелни. От показанията на свидетеля Н. Б. се установява, че л.а. модел „ “ с ДКН е бил докаран в двора на къщата му в село П. от подсъдимия И. Д., който е свалил регистрационните табели от автомобила. Установява се от показанията на свидетеля И. И., че на 01.10.2013 година, при обход на квартал „С.“ в град С. е открил издирван автомобил „Ф. Ф.“, собственост на подсъдимия, на който са били поставени регистрационните табели от лекия автомобил -. Целта на подсъдимия е била да прикрие по този начин издирвания автомобил „Ф. Ф.“, който е вече е бил отнет в полза на държавата. Единствено подсъдимият Д. е имал мотив да ползва регистрационните табели на друг автомобил, за да прикрива собствения си автомобил. Между посочените факти е налице категорична доказателствена верига, която води на единствено възможния извод за авторството на подсъдимия. Законодателят, посочвайки изпълнителното деяние на престъплението по чл.345 НК, в алтернатива първа е използвал термина „служи”, който трябва да се разбира в смисъл на ползване, използване и др. В този случай законът не се интересува от факта, кой е монтирал регистрационните табели, отнасящи се за друг автомобил, на автомобила, който е собственост на подсъдимия. Важното в случая е, че автомобила е собственост на подсъдимия и той се е ползвал от контролните знаци, предназначени за друго МПС. Ето защо въззивната инстанция не приема възраженията на защитата, че обвинението се гради на предположения, а не на доказателства събрани и проверени по предвидения в НПК ред. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наложеното наказание не е явно несправедливо. Съдът е съобразил предишното осъждане на подсъдимия Д., налаганите му дисциплинарни наказания като военнослужещ, користните подбуди и упоритостта при извършване на деянието и правилно е преценил, че е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Доколкото деянието е извършено след като е имало влязла в сила присъда – на 18.04.2013 година, която не е била изтърпяна, правилно е била приложена разпоредбата на чл. 27 ал. 1 от НК като наказанието по обжалваната присъда е било присъединено към това по предходната присъда. Съдът законосъобразно е постановил подсъдимият да търпи наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 155/01.12.2014 г. по нохд № 155/2014 г. на Софийския военен съд РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg