Мотиви 1част
16-03-2015
МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 2 ПО ВНОХД № 3/2015 ГОДИНА ПО ОПИСА НА ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД – ГРАД СОФИЯ. По досъдебно производство № 12-Рп/2012 година по описа на ВОП - град В.: Наказателното производство по случая е образувано с постановление за образуване на досъдебно производство от 23.03.2012 година на прокурор при ВОП-град В., по което да се проведе разследване срещу матрос И. Б. и гражданските лица от град В. Г. Г., К. Д. и Б. Г. за това, че на 21 срещу 22 февруари в град В., след предварителен сговор, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и използуване на техническо средство, извършили кражба на чуждо движимо имущество – 1 брой автомобилна акумулаторна батерия „Искра” на стойност около 116 лева, собственост на И. Д. М. от град В. – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от НК. След приключване на разследването по досъдебното производство е изготвен обвинителен акт и е внесен в съда. По НОХД № 153/2012 година по описа на Варненски военен съд: С обвинителния акт е образувано НОХД № 153/2012 година по описа на Варненския военен съд. С присъда № 153/2012 от 28 ноември 2012 година съдът признава подсъдимите: 1. редник И. Б. Б. от под.-В., 2. гр. л. Г. С. Г., 3. гр. л. Б. К. Г. и 4. гр. л. К. И. Д., за виновни в това, че на 22 февруари 2012 г., в гр. В., след предварителен сговор, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство и техническо средство извършили кражба на чужда движима вещ, на стойност 57.50 лв. /петдесет и седем лева и петдесет стотинки/, собственост на гр. л. И. Д. М. от гр. В. и кражбата само за подсъдимия Г. С. Г. е извършена повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4 и т. 5 и само за подсъдимия Г. Г. и т. 7 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК им налага наказания: на подсъдимия редник И. Б. Б. - лишаване от свобода в размер на три месеца; на подсъдимия гр. л. Г. С. Г. лишаване от свобода в размер на шест месеца; на подсъдимия гр. л. Б. К. Г. лишаване от свобода в размер на четири месеца; на подсъдимия гр. л. К. И. Д. лишаване от свобода в размер на четири месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, отлага изпълнението на наложеното на подсъдимия И. Б. наказание три месеца лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, отлага изпълнението на наложеното на подсъдимия Б. Г. наказание четири месеца лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, отлага изпълнението на наложеното на подсъдимия К. Д. наказание четири месеца лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, групира наказанието „пробация”, изразяващо се в следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, наложено на подсъдимия Г. С. Г. с присъда от 27.09.2010 г. по НОХД № 4236/2010 година на Варненски районен съд и наказанието по настоящата присъда от шест месеца лишаване от свобода, като му налага най-тежкото от определените му наказания, а именно шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 66, ал. 1 от НК, отлага изпълнението на наложеното на подсъдимия Г. Г. наказание шест месеца лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда подсъдимите да заплатят направените по делото разноски в размер на 15.75 лв. /петнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ всеки от тях, в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт. По ВНОХД № 9/2013 година по описа на ВАпСъд-град София: По жалба на подсъдимия редник И. Б. Б. от в. ф.– В. чрез пълномощника му адвокат В. Щ. Я. от АК-В. и жалба от адвокат А. К. от АК-В., защитник на подсъдимите граждански лица К. И. Д. и Б. К. Г. от гр. В. против присъда № 153/2012 от 28.11.2012г. по НОХД № 153/2012г. на Варненския военен съд е образувано ВНОХД № 9/2013 година по описа на ВАпС-град София. С Решение № 5 от 21. 02. 2013 година Военно-апелативният съд на Република България, на основание чл. 335, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 1, предл. 1 от НПК, Военно-апелативният съд отменя присъда № 153/2012 от 28.11.2012 г. по НОХД № 153/2012 г. на Варненския военен съд и връща делото за ново разглеждане на прокурора. По досъдебното производство при доразследване по делото: След доразследването по случая на основание чл. 384 от НПК във Варненския военен съд е внесено за разглеждане споразумение за решаване на наказателното производство по отношение на обвиняемия Г. С. Г. и е образувано НОХД № 20/2013 година по описа на Варненски военен съд, по което с определение от 23.04.2013 година съдът одобрява постигнатото споразумение между Варненската военно-окръжна прокуратура в лицето на полковник Д. С. – Военно-окръжен прокурор и адвокат Б. Ц. от АК-В. като защитник на обвиняемия гражданско лице Г. С. Г., както следва: Признава обвиняемия гражданско лице Г. С. Г. за виновен в това, че на 22.02.2012 г. в гр. В., след предварителен сговор с редник И. Б. Б. от военно формирование -В. и граждански лица Б. К. Г. и К. И. Д., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „М.” с ДК № и техническо средство - клещи, извършили кражба на чужда движима вещ - акумулаторна батерия марка „Искра”, 12 волта, 62 ампер часа с фабричен номер № 071123, на стойност 57,50 лв., собственост на гражданско лице И. Д. М. от гр. В., като кражбата не представлява маловажен случай и е извършена повторно - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4 пр. 1 и пр. 2, т. 5 и т. 7 от НК, поради което и на основание чл. 381, ал. 4 от НПК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда обвиняемия да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 10,75 лв. (десет лева и седемдесет и пет стотинки) разноски по делото, представляваща една четвърт от общо направените разноски по делото в размер на 43,00 лв. На основание чл. 24, ал. 3 от НПК прекратява наказателното производство по НОХД № 20/2013 год. по описа на Варненски военен съд. Връща делото на Варненската военно-окръжна прокуратура за продължаване на наказателното производство по досъдебно производство ДП № 12-Рп/2012 г., преобразувано в Прокурорско дело ПД № 21/2013 г., по описа на същата по отношение на обвиняемите редник И. Б. Б. от военно формирование-В. и граждански лица Б. К. Г. и К. И. Д. По НОХД № 21/2013 година по описа на Варненско военен съд: Изготвен е обвинителен акт, внесен е в съда и е образувано НОХД № 21/2013 година по описа на Варненски военен съд. С присъда № 21 от 21 май 2013 година съдът признава подсъдимите: 1. р-к И. Б. Б., от в.ф. - В., 2. гр. л. Б. К. Г. и 3. гр. л. К. И. Д., за виновни в това, че на 22 февруари 2012 година в гр. В., в немаловажен случай след предварително сговаряне помежду си и с осъдения Г., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС и техническо средство, отнели от владението на собственика й чужда движима вещ за 57,50 лева, като това е станало без негово съгласие и с намерение да я присвоят, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5, вр. с чл. 194, ал.1 и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК ги осъжда: р-к И. Б. Б. на три месеца лишаване от свобода; гр. л. Б. К. Г. на четири месеца лишаване от свобода и гр. л. К. И. Д. на четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на наказанията и на тримата подсъдими като им определя по три години изпитателен срок. На основание чл. 53, ал. 1, б."а" от НК отнема в полза на държавата лек автомобил марка „М. К.”, с рег. № и с номер на рамата. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда подсъдимите да заплатят в полза на държавата по бюджета на съдебната власт всеки един по 17,42 лева разноски по делото. По ВНОХД № № 33/2013 година по описа на ВАпС-град София: По жалбите на подсъдимите редник И. Б. Б. от поделение -В. и на адвокат А. К. от АК – В. защитник на подсъдимия К. И. Д. против присъда № 21/21.05.2013 година по НОХД № 21/2013 на Варненския военен съд е образувано ВНОХД № № 33/2013 година по описа на ВАпС-град София. С Решение № 29 от 25 юли 2013 г. на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд потвърждава присъда № 21 от 21. 05. 2013 г. по НОХД № 21/2013 г. на Варненски военен съд. По наказателно дело под № 1885/2013 година по описа на ВКС на Република България: По касационна жалба на защитника на подсъдимия К. Д. е образувано наказателно дело под № 1885/2013 година по описа на ВКС на РБ, по което е постановено Решение № 596 от 15.05.2014 година. Посочва се, че касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия К. И. Д. срещу решение № 29/25.07.2013 год. по ВНОХД № 33/2013 год. на Военно-апелативния съд гр. София. В жалбата се подържа, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при оценката на доказателствените източници, липса на самостоятелен анализ и на отговор по възраженията за недоказаност на обвинението и за наличието на основанията по чл. 9, ал. 2 НК, което е довело до неправилно приложение на закона с осъждането му. С касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК е обосновал алтернативни искания - за отмяна и оправдаване или за връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извършва проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира, че Военно-апелативният съд с обжалваното решение по ВНОХД № 33/2013 год. (второ след постановяване на решение № 5/21.02.2013 год. по ВНОХД № 9/2013 год., с което поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствените източници и мотивиране на вътрешното убеждение въззивният съд отменил присъда № 153/28.11.2012 год. по НОХД № 153/2012 год. на Варненския военен съд) потвърдил присъда № 21/21.05.2013 год. по НОХД № 21/2013 год. на Варненския военен съд, с която признал подсъдимите И. Б. Б., Б. К. Г. и К. И. Д. за виновни в това, че на 22.02.2012 год. в гр. В. в немаловажен случай след предварителен сговор помежду си и с осъдения Г. С. Г. чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на МПС и техническо средство отнели от владението на собственика й чужда движима вещ за 57,50 лева, като това е станало без негово съгласие и с намерение да я присвоят. На основание чл.195, ал. 1, т. 3, т. 4 пр. 1 и 2, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК ги осъдил - подс. Б. на 3 месеца лишаване от свобода, а подсъдимите Г. и Д. на по 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението, на които наказания на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от по 3 години. Приложил чл. 53, ал. 1, б. ”а” от НК, като отнел в полза на държавата лек автомобил марка „М. К.” и чл. 189, ал. 3 НК за разноските. Въззивното производство е образувано по жалбите на подсъдимите Б. и Д., чрез защитниците им, в които са поддържани доводи за необоснованост и за процесуални нарушения при оценка на доказателствените източници – преди всичко на несигурните и некатегорични показания на св. Г., за наличие на основания за приложение на чл. 215 НК или чл. 9, ал. 2 НК и липсата на доказателства за предварителен сговор и участие в престъплението, с което са обосновали искането си за оправдаване по повдигнатото обвинение. Въззивният съд, без да се произнесе по необходимостта от събиране на нови доказателства или преразпит на някои от свидетелите, е насрочил и провел съдебно заседание, в което е обявил, че ще произнесе в срок обжалваното решение. От мотивите на същото е видно, че правилно в по-голямата им част е възприел и отразил поддържаните в жалбите доводи и възражения и подробно е изложил фактическата обстановка, която първоинстанционният съд е приел за установена. Направил констатации за обоснованост на присъдата, за пълен анализ на всички събрани доказателства и извод, че са достатъчно за оформяне на правилно вътрешно убеждение. Заявил немотивирано несъгласие с доводите в жалбите, които не конкретизирал. Направил декларация, че е налице предварителен сговор между тримата подсъдими и осъдения Г. Мотивирал се с преразказ на част от фактическата обстановка, като обобщил виждането си за момента на установяване на трайно фактическо владение върху инкриминираната вещ. Оценил като правилно позоваването на Тълкувателно решение № 54/1989 година за решението, с което е подкрепил извода, че са съизвършители, защото единият съучастник отнема вещта, а след това останалите с МПС на пазача превозват имуществото, което са приели в автомобила и заедно са се отдалечили от местопрестъплението. В мотивите по повод възраженията съдът е бил длъжен да направи пълен и задълбочен анализ на целия доказателствен материал, а не само да декларира съгласие с този на първоинстанционния съд, който не се отличава със задълбоченост и пълнота. Показанията на св. Г., с които е обосновано фактическото поведение на тримата подсъдими, са оспорени по съображения за ненадлежност поради противоречията и непоследователността за установяваните от него относими обстоятелства. Съдът е пренебрегнал процесуалното си задължение да ги съпостави с останалия доказателствен материал, да ги обсъди и анализира - включително с обясненията на подсъдимите, да даде ясен и категоричен отговор за кои обстоятелства и в каква част ги приема за достоверни и има ли основание да ги отхвърли изцяло или отчасти като непоследователни и тенденциозни, за което да изложи подробни съображения. От мотивите следва, че не е мотивирал решението си да приеме наличие на предварителен сговор между подсъдимите, нито защо е приел, че случаят не е маловажен предвид данните за стойността на вещта, за личността на подсъдимите, за резултата от извършеното и последиците, както и за всички останали и установени по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства според определението по чл. 93, т. 9 НК. Позоваването на Тълкувателното решение има теоретична оценка, която не е подкрепена с фактически и правни изводи за конкретния случай. Немотивирано, поради което и неясно, е решението на съда дали подсъдимите са действали като съучастници по смисъла на чл. 20 НК с разпределение на ролите, която всеки следва фактически да изпълни, или при условията на предварителен сговор по смисъла на чл. 93, т. 12 НК когато престъплението е извършено „от две или повече лица” и в самото изпълнително деяние, изразяващо се в прякото отнемане на вещта, прекъсването на чуждото владение без съгласие на владелеца и установяването на трайно владение за себе си са участвали най-малко две лица. Не само поради краткостта на мотивите по тези въпроси, но преди всичко от съдържанието им, може да се направи извод за нелогичност, противоречивост и неяснота при решаването на този въпрос с оглед обвинението, повдигнато на подсъдимите и за липсата на ясен и категоричен извод какво точно е приел съда. Поддържаните в жалбите възражения за наличие на основания за квалифициране на деянието като вещно укривателство по смисъла на чл. 215 НК и за малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, защото не е извършено виновно, т.е. не е съставомерно и от субективна страна въпреки възможността за приложение и при случаите на наличие на квалифициращи обстоятелства, не са получили отговор. Не са обсъдени всички фактически обстоятелства, отнасящи се до извършеното деяние и не са посочени основанията, поради които съдът не приема доводите в посочения смисъл, каквито са изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК. Безмотивно е решението за приложението на чл. 53 НК относно автомобила на подсъдимия Д. Решаването на този въпрос е свързан с доказаност на обвинението, но и с преценката за съответствието между стойността на инкриминираното имущество и цената на МПС. Предвид изложеното следва, че мотивите на въззивното решение не отговарят на изискванията за съдържание и въз основа на тях не може да се направи проверка как е формирано вътрешното убеждение на инстанцията по същество за потвърждаване на осъдителната присъда не само за жалбоподателя, но и за другите, необжалвали решението, за които също и по посочения начин са приети за законосъобразни изводите за авторството, вината и отговорността. Решението предвид разпоредбата на чл. 347, ал. 2 HIIK следва да бъде отменено по отношение и на тримата подсъдими и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Правилното решаване на въпросите от предвидените в чл. 301 НПК е възможно, ако инстанциите по същество са изпълнили задълженията си да вземат всички мерки в пределите на тяхната компетентност да съберат достатъчно доказателства, които да подложат на внимателна проверка, а оценката да направят по начина, предвиден в чл. 107, ал. 3 и чл. 305, ал. 3 НПК и да формират вътрешното си убеждение след обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства. С оглед на изложеното решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, който да отстрани допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, да вземе предвид всички доводи и възражения на страните, за да постанови присъда съобразно с доказателствата по делото и със закона, а не основана на предположения и недоказано по несъмнен начин обвинение. За това и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение отменя решение № 29/25.07.2013 год. по ВНОХД № 33/2013 год. на Военно-апелативния съд гр. София, постановено по отношение на подсъдимите И. Б. Б., Б. К. Г. и К. И. Д. и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в стадия на съдебното заседание. По ВНОХД № 19/2014 година по описа на ВАпСъд-град София: С Решение № 22 от 08. 09. 2014 година Военно-апелативният съд посочва: С присъда № 21/21.05.2013 г. по нохд № 21/2013г. Варненският военен съд е признал подсъдимите редник И. Б. Б. от в. ф. - гр. В., гр. л. Б. К. Г. от с. П., В. област, гр. л. К. И. Д. от гр. В., за виновни в това, че на 22 февруари 2012 год. в гр. В., в немаловажен случай, след предварително сговаряне помежду си и с осъдения Г., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС и техническо средство, отнели от владението на собственика й чужда движима вещ за 57.50 лева, като това е станало без негово съгласие и с намерение да я присвоят, поради което и на основание чл. 195, ал. 1 т. 3, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 и вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК ги е осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца за Б., 4 /четири/ месеца за Г. и 4 /четири/ месеца за Д., условно за всеки един от тях с по 3 /три/ години изпитателен срок за всеки един от тях, като на основание чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК е отнел в полза на държавата лек автомобил марка „М. К.” с peг. № и с номер на рамата и ги е осъдил да заплатят направените по делото съдебни разноски. По жалби на защитниците на подсъдимите Б. и Д. с решение № 29/25.07.2013 г. по въззивно нохд № 33/2013 г. състав на Военно-апелативния съд е потвърдил посочената присъда на Варненския военен съд. По касационна жалба на защитата на подсъдимия Д. с решение № 596/15.05.2014 г. по касационно наказателно дело № 1885/2013 г. състав на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение, е отменил посоченото решение на Военно-апелативния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав, като е дал указания по реда на чл. 355 от НПК. В подадените въззивни жалби на двамата подсъдими и в допълнителните изложения към тях се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването й, както и за явна несправедливост на наложените наказания. Прави се искане в жалбите за отмяна на постановената присъда и за постановяване на нова, с която тези подсъдими да бъдат оправдани. В съдебното заседание пред въззивния съд при новото разглеждане на делото представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че обжалваната присъда е правилна и иска същата да бъде потвърдена, а по отношение на подадените жалби счита, че същите са неоснователни и иска да бъдат оставени без уважение. Подсъдимият Г. иска да бъде оневинен. Съставът на Военно-апелативния съд като взе предвид становищата на страните по делото, съобрази дадените задължителни указания с посоченото по-горе решение на състава на Върховния касационен съд и служебно провери правилността на обжалваната първоинстанционна присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира, че от състава на първоинстанционния съд при разглеждането на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отменяването на обжалваната присъда и връщането на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Така императивните разпоредби на НПК задължават съда при постановяването на своя съдебен акт да изложи мотиви, в които да посочи кои обстоятелства по делото приема за установени и въз основа на кои събрани по делото доказателства е приел за установени тези обстоятелства - т.е. това е императивното задължение на съда да опише в мотивите си приетата от него за установена фактическа обстановка по делото, а така също и да обоснове съображенията си за приемането за установена на тази фактическа обстановка, като направи подробен анализ и обсъждане поотделно и в съвкупност на всички събрани в съответствие с изискванията на процесуалния закон доказателства по делото. Точно това свое основно задължение не е изпълнил първоинстанционният съд при постановяването на обжалваната присъда. Точно в тази насока са и констатациите на състава на Върховния касационен съд в посоченото по-горе отменително решение. Както основателно е посочил състава на ВКС /на стр. 3, 4 и 5 от цит. решение/, правилното решаване на въпросите от предвидените в чл. 301 от НПК е възможно, ако инстанциите по същество са изпълнили задълженията си да вземат всички мерки в пределите на тяхната компетентност да съберат достатъчно доказателства, които да подложат на внимателна проверка, а оценката да направят по начина, предвиден в чл. 107, ал. 3 и чл. 305, ал. 3 от НПК и да формират вътрешното си убеждение след обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като изрично посочва, че анализът на доказателствения материал от страна на първоинстанционния съд не е задълбочен и не е пълен. Така съдът е пренебрегнал процесуалното си задължение да съпостави показанията на св. Г. с останалия доказателствен материал, да ги обсъди и анализира – включително с обясненията на подсъдимите, да даде ясен и категоричен отговор за кои обстоятелства и в каква част ги приема за достоверни и има ли основание да ги отхвърли изцяло или отчасти като непоследователни и тенденциозни, за което да изложи подробни съображения. От мотивите на съда следва, че не е мотивирал решението си да приеме наличие на предварителен сговор между подсъдимите, нито защо е приел, че случаят не е маловажен предвид данните за стойността на вещта, за личността на подсъдимите, за резултата от извършеното и последиците, както и за всички останали и установени по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства според определението по чл. 93, т. 9 от НК. Позоваването на Тълкувателното решение има теоретична оценка, която не е подкрепена с фактически и правни изводи за конкретния случай. Немотивирано, поради което и неясно е решението на съда дали подсъдимите са действали като съучастници по смисъла на чл. 20 от НК с разпределение на ролите, която всеки следва фактически да изпълни, или при условията на предварителен сговор по смисъла на чл. 93 т. 12 от НК, когато престъплението е извършено „от две или повече лица" и в самото изпълнително деяние, изразяващо се в прякото отнемане на вещта, прекъсването на чуждото владение без съгласието на владелеца и установяването на трайно владение за себе си са участвали най-малко две лица. От съдържанието на мотивите може да се направи извод за нелогичност, противоречивост и неяснота при решаването на този въпрос с оглед на обвинението, повдигнато на подсъдимите и за липсата на ясен и категоричен извод какво точно е приел съда. Безмотивно е решението за приложението на чл. 53 от НК относно автомобила на подсъдимия Д., като решаването на този въпрос е свързано с доказаност на обвинението, но и с преценката за съответствието между стойността на инкриминираното имущество и цената на МПС. От всичко изложено, както правилно е изтъкнал състава на ВКС, може да се направи извода, че първоинстанционният съд не е положил необходимите усилия за разкриване на обективната истина според изискванията на чл. 13 от НПК и е изградил вътрешното си убеждение в разрез с разпоредбата на чл. 14 от НПК и в резултат са допуснати нарушения по чл. 107, ал. 3 и 5 от НПК. При което следва извода, че ако не бяха допуснати тези съществени нарушения на процесуалните правила, съдът би могъл да стигне до друга правна оценка на извършеното от подсъдимите. Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло констатациите и задължителните указания на Върховния касационен съд в цитираното отменително решение и счита, че неизпълнението на задълженията на първоинстанционния съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди наличните противоречия в доказателствения материал да аргументира убедително становището си на кои доказателствени материали дава вяра и защо, е довело до необоснованост и незаконосъобразност на фактическите и правни изводи на постановената присъда и на практика е оставило тази присъда без мотиви по съществото на делото, което е пречка въззивната инстанция да изпълни задълженията си и да провери законосъобразността на постановената присъда. Това налага обжалваната присъда да бъде отменена изцяло, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изцяло дадените задължителни указания от състава на Върховния касационен съд в цитираното отменително касационно решение по делото, а също и би следвало прецизно да отговори на поставените с обвинителния акт въпроси, както го задължават императивните разпоредби на чл. 301, ал. 1 от НПК. С оглед реорганизацията на военните съдилища и закриването на Варненския военен съд и поемането на подсъдността на същия от Сливенския военен съд, делото следва да бъде изпратено за ново разглеждане от състав на Сливенския военен съд. По тези изложени съображения и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334, т.1 от НПК, Военно-апелативният съд отменява присъда № 21/21.05.2013г. по нохд № 21/2013г. на Варненския военен съд и връща делото на Сливенския военен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от фазата на съдебното заседание с указания, както е посочено в обстоятелствената част на решението. По НОХД № 82/2014 година по описа на Сливенски военен съд: С присъда № 11 от 18 ноември 2014 година Сливенският военен съд признава подсъдимите 1. Бивш редник И. Б. Б. от в. ф.-В., 2. Гр. л. Б. К. Г. от гр. В. и 3. гр. л. К. И. Д. от гр. В., за невинни в това, че на 22 февруари 2012 година в гр. В., след предварителен сговор помежду си и с гр. л. Г. С. Г., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС и техническо средство, да са извършили кражба на чужда движима вещ – акумулаторна батерия „Искра” 12 волта, 62 Ач, на стойност 57.50 лева /петдесет и седем лева и петдесет стотинки/, собственост на И. Д. М. от гр. В. и кражбата не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 304 НПК вр. чл. 9, ал. 2 НК ги оправдава за обвинението им чл.195, ал.1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5 НК. След влизане на присъдата в сила отменя наложената обезпечителна мярка запор върху лек автомобил марка „М. К.”, рег. №, с номер на рамата, собственост на подсъдимия Д. На основание чл. 190, ал. 1 НПК, направените деловодни разноски остават за сметка на държавата. След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът установява следното: Бивш редник И. Б. Б. от в.ф.-В. е завършил средно образование. На кадрова военна служба постъпил през месец ноември 2008 година като кабелен монтажник. Със заповед от 09. 09. 2013 г. на командира на военното формирование подсъдимият Б. е бил освободен от кадрова военна служба, считано от 13. 09. 2013 г. Гражданско лице Б. К. Г. е завършил средно образование, след което не е бил на постоянна работа. Често сменял местоживеенето си, като няма данни да е извършвал противообществени прояви. Гражданско лице К. И. Д. е завършил средно образование. Работил е като барман и охранител, като понастоящем отново е барман в к-с „Х.”. Няма данни същият да е извършвал противоправни деяния. На 21.02.2012г., около 22.30 часа, тримата подсъдими и свидетелят Г. Г. се срещнали пред катедралния храм в гр. В.. Подсъдимият Д. е бил със собствения си лек автомобил марка „М. К.” с рег. №, който автомобил бил с три врати - две странични и задна врата за багажното отделение. При срещата им свидетелят Г. предложил същата вечер да извършат кражба на акумулатори от паркирани автомобили, като той се ангажирал да отваря автомобилите и да взема акумулаторите, а тримата подсъдими е трябвало да го придвижват с автомобила и да го охраняват при отварянето на автомобилите. Четиримата се качили в автомобила на Д., като последният управлявал. На предната седалка до него бил подсъдимият Г., на задната седалка вдясно – подсъдимият Б., а на задната седалка вляво – свидетелят Г. С автомобила те се придвижили до ж.к.”К. г.” в гр. В., който бил по-отдалечен от центъра и в който имало по-големи междублокови пространства с паркирани автомобили. По указания на свидетеля Г., Д. влязъл с автомобила в паркинг, намиращ се пред блок, който бил слабо осветен. Паркирал на около десет метра от автомобил „О. А. ” с рег. №, собственост на свидетеля М. , тъй като този автомобил се намирал на такова място, че до него трудно би могъл да се доближи страничен човек, без да бъде забелязан. Няколко минути след полунощ свидетелят Г. взел от автомобила на Д., намиращите се там клещи и се приближил до автомобила на свидетеля М. След като счупил стъклото на предната лява врата, той пресегнал с ръка в купето на автомобила и изтегляйки лостчето, отворил капака на двигателното отделение. С клещите прерязал кабелите, с които акумулаторът е бил свързан към двигателната система и взел акумулатора на автомобила на стойност 57.50 лева. Свидетелят отнесъл акумулатора до автомобила, където го чакали тримата подсъдими и наблюдавали дали приближава човек в готовност да предупредят свидетеля, ако забележат опасност. Свидетелят Г. поставил акумулатора пред предната дясна седалка до краката на подсъдимия Б. Г., качил се на задната седалка през вратата на водача, след което Д. потеглил. Докато се придвижвали в квартала, около 00.10 часа на 22.02.2012г., автомобилът им бил забелязан от полицейски автопатрул в състав полицейски служители Д. и А. , на които направило впечатление обстоятелството, че има техническа неизправност в задните светлини на автомобила на Д., като подали светлинен и звуков сигнал, при което Д. спрял. При извършената проверка, полицейските служители видели намиращия се в купето акумулатор, на клемите, на който все още се намирали прерязаните кабели. На въпроса от къде е акумулаторът, подсъдимият Г. заявил, че е негов и го е свалил от автомобила си, за да го даде на подсъдимия Б.. Запитан дали това е вярно, Б. потвърдил казаното от Б. Г. Усъмнявайки се в достоверността на казаното, полицейските служители отвели тримата подсъдими и свидетеля в полицейското управление за изясняване произхода на акумулатора, където се установило, че има подаден сигнал за извършена кражба от свидетеля М. От подсъдимите и свидетеля Г. били снети писмени обяснения и сведения, а акумулаторът бил върнат на собственика му. За извършеното деяние свидетелят Г. постигнал споразумение с Варненската военно-окръжна прокуратура, съгласно което се е признал за виновен за извършената кражба и на основание чл. 195, ал.1, т. 3, предл. 1, т. 4 предл. 1 и 2, т. 5 и т. 7 от НК, вр. чл. 55, ал.1, т. 1 от НК му е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, условно, с изпитателен срок от три години. Споразумението е било одобрено с протоколно определение на Варненски военен съд от 23. 04. 2013 г., от която дата е влязло в сила. Описаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, от заключението на назначената експертиза, частично от обясненията на подсъдимите, както и от цялостния доказателствен материал по делото. Разпитани в съдебно заседание тримата подсъдими не отричат обстоятелството, че в инкриминираната вечер четиримата са били заедно с автомобила на Д. и това, че свидетелят Г. е занесъл в автомобила им акумулатора, намерен впоследствие там от полицейските служители. Те обаче отричат да са имали уговорка помежду си и със свидетеля Г. да извършат кражбата, и заявяват, че не са знаели за намерението на свидетеля Г. да открадне акумулатор и за действията му в тази насока. Заявяват, че са разбрали за извършеното от него едва, когато полицейския автопатрул им е подал сигнал да спрат и тогава свидетелят Г. се е разплакал и ги е помолил да го прикрият, което било причината подсъдимите Г. и Б. да излъжат полицейските служители за произхода на акумулатора. Същевременно свидетелят Г. заяви, че още пред катедралния храм четиримата са се уговорили да извършат кражба на акумулатор, като той е бил инициатор за това. Съгласно уговорката той е предложил да отнема акумулаторите от автомобилите, а задачата на подсъдимите е била да го придвижват с автомобила и да го охраняват, докато той взема акумулатора. Тъй като противоречията между подсъдимите от една страна и свидетеля от друга, не бяха преодолени, дори и след извършените очни ставки, при които всеки поддържаше първоначално заявената от него позиция, съдът подложи на прецизен анализ заявеното от тях и го съпостави с останалия доказателствен материал по делото, за да прецени на кого да даде вяра. Съдът счита, че заявеното от подсъдимите е израз на тяхната защитна позиция и не се подкрепя както от останалите доказателства, така и от логичното поведение в инкриминираната нощ. Подсъдимите са непоследователни относно часа на срещата им пред катедралния храм. Същите са разпитвани както на досъдебното производство, така също и в две съдебни заседания на Варненски военен съд по същото дело, като обясненията на подсъдимите Г. и Б. бяха огласени по съответния ред. Първоначално те са посочили по-ранни часове на срещата си пред катедралния храм, като при първия разпит в съдебно заседание на 28.11.2012 година Б. Г. е заявил, че срещата им е била между 20.00 и 22.30 часа, а Б. е заявил, че са тръгнали към катедралата към 21.00-21.30 часа, а са били на паркинга, откъдето е била извършена кражбата след 22.00-23.00 часа. При второто разглеждане на делото на 21.05.2013 година Б. твърди, че срещата пред катедралата е била след 23.00 часа, а Б. Г. – че е била към 22.00-23.00 часа. При последното разглеждане на делото пред настоящия състав Б. заяви, че срещата пред катедралата е била след полунощ, а подсъдимият Г. твърди, че не си спомня в колко часа е била срещата. Съдът приема, че тези колебания относно часа на срещата им се дължат на изградената защитна версия, тъй като още при първото разглеждане на делото, когато са посочили по-ранни часове, подсъдимите не са могли да обяснят какво са правили до спирането им от полицейския автопатрул в 00.10 часа. Този период от време се обяснява от свидетеля Г. с това, че са търсили подходящия автомобил, от който да вземат акумулатора. Отричайки това обстоятелство и поради невъзможността да обяснят какво са правили през този времеви период, подсъдимите постепенно започват да твърдят, че срещата им е била в по-късен час, като дори в последното съдебно заседание Б. твърди, че са се срещнали пред катедралата в 00.15-00.20 часа, а съгласно приложената по делото документация и рапорт на полицейските служители е отразено, че подсъдимите са задържани в 00.10 часа в кв. ”К. Г.”. Нелогичните обяснения продължават и с твърдяното от тях, че свидетелят Г. е оставил акумулатора в автомобила на Д., въпреки тяхното несъгласие и нежелание и въпреки, че те не са го допускали да влезе в автомобила, той успял да направи това. Съгласно събрания доказателствен материал, на предната дясна седалка се е намирал подсъдимият Б. Г., като краката му са били в автомобила, според неговите твърдения, а според твърденията на Б., са били в рамката на отворения прозорец. При това разположение е очевидно, че без съдействие от страна на Б. Г. /преместване на краката/ свидетелят Г. не би могъл да постави акумулатора пред предната дясна седалка. Свидетелят би имал още по-малка възможност да направи това, ако подсъдимият Г. не само не е оказал съдействие, но е оказал съпротива, след като не е искал акумулаторът да бъде поставен в краката му. И Б. Г., и К. Д. твърдят, че не са искали свидетелят да влезе в автомобила, и Б. Г. не го е допуснал вътре. Това е наложило свидетелят Г. да заобиколи колата и да отиде до вратата на Д., който е седял на предната лява седалка и според чиито обяснения свидетелят с лостчето е преместил облегалката му, и е влязъл в автомобила. Според обясненията на Б. Г., той е оказал съпротива на свидетеля и не го е допуснал в автомобила, но необяснимо защо не е оказал същата съпротива и при поставяне на акумулатора в краката му. Дори да се приеме, че не е могъл да предотврати това, обясненията му не дават отговор на въпроса защо, след като свидетелят е отишъл до другата врата на автомобила, за да влезе оттам, подсъдимият Г. не е изнесъл нежелания от него акумулатор извън автомобила. Не става ясно от обясненията на Д. как въпреки съпротивата му, свидетелят е успял да влезе в автомобила и защо въпреки нежеланието му, свидетелят Г. да бъде с тях, Д. е потеглил заедно със свидетеля. Подсъдимият Б. при разпита си заявява, че свидетелят Г. е дребен на ръст и телосложение, а самият свидетел заяви, че е най-дребен от четиримата и ако подсъдимите не са искали да го пуснат в колата, той не би могъл да направи това. Съдът, напълно споделя този извод, тъй като действително свидетелят е значително по-нисък и слаб от подсъдимите и при оказана от тях физическа съпротива, той най-вероятно не би могъл да я преодолее. Нелогично е и последващото поведение на тримата подсъдими, които след като са спрени от полицейския автопатрул, са направили опит да заблудят полицейските служители относно произхода на акумулатора. Въпреки, че според обясненията им и тримата са били против действията на свидетеля Г. и дори не са искали да го допуснат в автомобила си, когато са спрени от полицейските служители, това тяхно негативно отношение към свидетеля Г. и стореното от него, рязко се променя към състрадание и те започват да заблуждават полицейските служители. Не само, че не казват за това кой и как е донесъл акумулатора, или просто да заявят, че не знаят нищо за него, тъй като той е на свидетеля. Б. Г. е заявил, че акумулаторът е негова собственост и има намерение да го даде на подсъдимия Б., като от своя страна Б. е потвърдил казаното от Б. Г. Всичко това дава основание на съда да кредитира показанията на свидетеля, в които се намира отговор на всички поставени по-горе въпроси, ненамерили отговори в обясненията на подсъдимите и да приеме, че и тримата подсъдими са извършили описаното в обстоятелствената част деяние. Извършеното от подсъдимите Б., Г. и Д. формално осъществява престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1, т. 4, предл. 1 и т. 5 от НК, тъй като на 22. 02. 2012 г. в гр. В., след предварителен сговор помежду си и със свидетеля Г., в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС и техническо средство са отнели чужда движима вещ – акумулаторна батерия, собственост на свидетеля М. на стойност 57.50 лева. Безспорно е установено, че, за да бъде извършена кражбата, свидетелят Г. е взломил стъклото на автомобила, като по този начин е разрушил преграда здраво направена за защита на имот. За да отдели акумулатора от мястото му в двигателното отделение, Г. е използвал клещи, с които е прерязал кабелите, свързващи акумулатора с електрическата система на автомобила, които клещи представляват техническо средство. За установяване трайно владение върху вещта, чрез отдалечаване от местонахождението й и с оглед на нейното тегло и габаритни размери, които не позволяват укриването й и незабележимо отнасяне от мястото на кражбата, е бил използван и лекия автомобил, собственост на Д. С оглед на изложените по-горе съображения при анализа на доказателствения материал и съобразно показанията на свидетеля Г., съдът счита, че е налице и предварителен сговор между четиримата за извършване на кражбата, като този сговор е бил постигнат при срещата им пред катедралния храм. Съгласно този сговор е имало предварително разпределение на ролите, като свидетелят Г. е трябвало да отнеме вещта, Д. да го придвижва с автомобила, а Б. и Б. Г. заедно с Д. да го охраняват и да го предупредят за евентуална опасност. Касае се за немаловажен случай на обикновена кражба, тъй като самият начин на проникване в автомобила чрез взломяване на стъклото, което причинява допълнителни щети за собственика и използването на техническо средство, и МПС водят до извода, че извършеното не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Преценявайки обаче конкретните действия на всеки един от участниците, съдът счита, че свидетелят Г. и подсъдимият Д. са участвали като съизвършители, а Б. и Г. като помагачи. Обстоятелството, че имало предварителен сговор между четиримата не означава, че всички те са съизвършители, тъй като реално в отнемането на вещта със свои конкретни действия са участвали свидетеля Г., който е отворил автомобила и е отделил акумулатора от двигателното отделение и Д., който управлявайки автомобила е допринесъл за установяване на трайна фактическа власт върху отнетата вещ. Подсъдимите Б. и Б. Г. със своите действия не са участвали в изпълнителното деяние – отнемането, а са охранявали, докато свидетелят Г. извършва действията, съобразно предварителната им договорка. В този смисъл е както по-старата практика на ВС на РБ, така и по-новата практика на ВКС, като Решение № 407/11.10.2001г. на І наказателно отделение, Решение № 392/04.04.2012г. на І наказателно отделение и други. По този начин, тримата формално са осъществили цитирания по-горе престъпен състав. Съдът обаче, споделя становището на защитата, че степента на обществена опасност на извършеното е явно незначителна. В конкретния случай, съдът взе предвид на първо място степента на участие на подсъдимите и на свидетеля Г. при извършване на престъплението. Установено е, че свидетелят е бил инициатор и основен двигател при извършената кражба. Той е избрал подходящия автомобил, той е взломил стъклото и е прерязал кабелите на акумулатора, след което го отнесъл до автомобила на Д. По отношение на свидетеля са налице и предишни криминални прояви, за които е бил осъждан. Всичко това е дало основание на Варненски военен съд да одобри споразумение, с което го е признал за виновен и е преценил, че по отношение на него не е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. Същевременно подсъдимите са с чисто съдебно минало и липсват данни да са имали други противообществени или противоправни прояви. Реалният им принос в извършване на деянието е минимален, а отнетата вещ е на стойност 57.50 лева, като акумулаторът е върнат на собственика и инкриминираните вреди са възстановени. Преценявайки незначителната степен на участие при извършване на кражбата, добрите характеристични данни, чистото съдебно минало на подсъдимите, ниската стойност на отнетата вещ и връщането й на собственика, съдът прецени, че по отношение на тях е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, като обществената опасност на извършеното е явно незначителна и същото не представлява престъпление. Водим от тези съображения, съдът признава тримата подсъдими за невинни и ги оправда по повдигнатото обвинение. С оглед постановената оправдателна присъда, наложената обезпечителна мярка „запор” върху лекия автомобил, собственост на Д., следва да бъде отменена след влизане на присъдата в сила, а направените деловодни разноски, касаещи обвинението на тримата подсъдими, да останат за сметка на държавата. По настоящото ВНОХД № 3/2015 година по описа на ВАпС-град София: Образувано е по протест на ВОП-град Сливен против присъда № 11 по НОХД № 82/2014 година по описа на Сливенския военен съд. Прокурорът посочва, че с Присъда № 82/2014., постановена на 18.11.2014 г. по НОХД № 82/2014 г., състав на Сливенския военен съд е признал подсъдимите редник от запаса И. Б. Б., бивш военнослужещ на в.ф.-В. и граждански лица Б. К. Г. и К. И. Д., и двамата от гр. В. за невиновни в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5 от НК, на основание чл. 9, ал.2 от НК, поради това, че деянието на подсъдимите не било престъпно, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не било общественоонасно. Счита така постановената присъда за неправилна поради следните причини: Първоинстанционният съд, след като правилно е установил фактите, свързани с извършеното престъпление против собствеността, е направил неправилен правен извод, че деянието на подсъдимите не е престъпно, поради своята малозначителност не било общественоопасно, тъй като отнетото имущество било на стойност 57,50 лв. Събраните по време на досъдебното производство доказателства, които са били проверени по време на съдебното следствие и допълнително събраните от съда доказателства, сочат по категоричен начин, че е налице от обективна и субективна страна осъществен от подсъдимите състав на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5 от НК, като кражбата не представлява маловажен случай. Посочва, че доводи в подкрепа на протеста му ще бъдат изложени, след изготвянето на мотивите към протестираната присъда на Сливенския военен съд. Предвид горното и на основание чл. 318, ал. 2, чл. 319, чл. 320, ал. 1, чл. 334, т. 2 и чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, подава протест в петнадесетдневен срок от обявяване на присъдата и прави искане да се отмени присъда № 82/2014 г. от 18.11.2014 г. по НОХД № 82/2014г. на Военен съд-Сливен и да се постанови нова присъда, като на основание чл.
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg