Мотиви 2 част
16-03-2015
336, ал. 1, т. 2 от НПК, да бъдат осъдени оправданите подсъдими редник от запаса И. Б. Б., бивш военнослужещ на в. ф.-В. и граждански лица Б. К. Г. и К. И. Д., и двамата от гр. В., за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5 от НК, по което е имало съответно обвинение в първата инстанция. След като подсъдимите бъдат признати за виновни в извършеното престъпление, на всеки един от тях да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, съобразно обществената опасност на деянието и обществената опасност на всеки един от подсъдимите, при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Изпълнението на наложените наказания „лишаване от свобода” могат да бъдат отложени с подходящ изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 от НК. Лек автомобил „М.” с ДК №, собственост на виновния гр. л. Д., да бъде отнет в полза на държавата, тъй като е послужил за извършване на умишленото престъпление. След запознаване с изготвените мотиви към Присъда по НОХД № 82/2014 г., постановена на 18.11.2014 г. от Сливенския военен съд, на основание чл. 320, ал. 3 от НПК, с допълнително писмено изложение прокурорът допълва доводите, посочени в Протеста от 25.11.2014 г., против Присъда № 11/2014 г., както следва: Съдът напълно е изяснил фактическата обстановка, свързана с извършеното престъпление, поради което не е необходимо да бъдат събирани нови доказателства за правилната правна квалификация на извършеното деяние и виновността на всеки един от подсъдимите. Видно от фактическата обстановка, изложена в мотивите на протестираната присъда, съдът е приел изцяло фактическата обстановка, която е била изяснена по време на досъдебното производство и изложена в обстоятелствената част на постановената осъдителна присъда. Проверените и допълнително събраните от съда доказателства по време на съдебното следствие, подкрепят изцяло поддържаното в съдебно заседание обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5 от НК от подсъдимите редник от запаса И. Б. Б., бивш военнослужещ на в.ф.-В. и граждански лица Б. К. Г. и К. И. Д., и двамата от гр. В. Намира, че постановената присъда е неправилна в частта и, в която съдът неправилно е приел, че тримата подсъдими формално са осъществили цитирания по-горе състав на престъпление. Съдът неправилно е приел в мотивите си към присъдата, че степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимите деяние била явно незначителна, тъй като съществена роля в извършване на престъплението е имал свидетелят Г., който за същото деяние е бил признат за виновен от Варненски военен съд и му е било наложено съответно наказание. Поради това, съдът е приел, че реалният принос на подсъдимите в извършването на деянието бил минимален и отнетата вещ била с незначителна стойност, в размер на 57,50 лв., която е била върната на собственика, с което инкриминираните вреди били възстановени. Съдът неправилно е преценил незначителната степен на участие при извършване на кражбата на тримата подсъдими, събраните добри характеристични данни за всеки един от тях, чистото им съдебно минало, ниската стойност на отнетата вещ и връщането и на собственика, и поради това е преценил, че по отношение на тях била налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, като обществената опасност на извършеното била явно незначителна и деянието не представлявало престъпление. Водим от тези съображения, съдът е признал тримата подсъдими за невиновни и ги е оправдал по повдигнатото им обвинение. С оглед на постановената оправдателна присъда, наложената обезпечителна мярка „запор” върху лекия автомобил, собственост на подсъдимия гр. л. Д. следвало да бъде отменена, след влизане на присъдата в сила, а направените деловодни разноски, касаещи обвинението на тримата подсъдими следвало да останат за сметка на държавата. Съдът не е отчел в достатъчна степен обстоятелството, че тримата подсъдими и свидетелят Г., при осъществяване на предварителното сговаряне за извършване на кражби от леки автомобили, ясно са разпределили ролята на всеки един от тях при извършване на престъпни деяния. Набавили са техническо средство с помощта, на което св. Г. трябвало да преодолее необходимите прегради за достигане до целения от тях предмет на престъпление и неговото отделяне от мястото, където бил трайно закрепен. Съзнателното предоставяне на моторното превозно средство от неговия собственик подсъдимият Д., за осъществяване на уговорените престъпни намерения, без помощта, на което подсъдимите трудно биха обходили големия район на жилищния квартал край гр. В. при намирането на подходящ паркиран лек автомобил на безопасно за тях място, с цел по-лесното отнемане на предмета на престъплението. След отнемане на вещта, автомобилът без съмнение в значителна степен е допринесъл за отдалечаването на извършителите на деянието от местопрестъплението и безпроблемното осъществяване на трайно владение върху отнетата вещ. Извършените от подсъдимите р-к Б. и гр. л. Б. Г., действия по охрана на свидетеля Г., който непосредствено е отнел движимата вещ, допълнително е дало възможност на непосредствения пряк извършител на отнемането да осъществи деянието при сравнително спокойна за него обстановка, и чрез уверението, което е получил от подсъдимите, че ако към мястото на извършване на деянието приближат хора, той своевременно ще бъде предупреден. Подсъдимите продължително време, в рамките на няколко часа са се предвижвали c лекия автомобил из крайните квартали на гр. В., в търсене на удобно за престъплението място и подходящ лек автомобил, което сочи на формирано у всеки един от тях трайно убеждение и нагласа за участие в извършване на повече от една кражби на движимо имущество от паркирани леки автомобили. Всичко това е следвало да мотивира първоинстанционния съд, че въпреки сравнително ниската индивидуална стойност на предмета на престъпление, в размер на 57,50 лв., тримата подсъдими не са осъществили формално състав на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5 от НК и поради това степента на обществена опасност на извършеното от тях не е явно незначителна. Всичко това сочи на една сравнително по-висока степен на обществена опасност на извършеното деяние и по-висока степен на обществена опасност на всеки един от извършителите на престъплението. Неоснователен е мотивът на съда, че след като тримата подсъдими били с чисто съдебно минало и за тях липсвали данни за други противообществени или противоправни прояви, реалният им принос в извършване на деянието бил минимален, наред с това, че отнетата вещ била върната на собственика и с това инкриминираните вреди били възстановени. Неправилната оценка на част от доказателствата по делото са довели до това, че съдът погрешно е преценил, че по отношение на подсъдимите е била налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, защото обществената опасност на извършеното не е явно незначителна и то представлява престъпление. Поради това, съдът неправилно е признал тримата подсъдими за невиновни и ги е оправдал по повдигнатото обвинение. В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението и предлага на съда, след като всеки един от подсъдимите бъде признат за виновен да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок малко над предвидения минимум за този вид наказание, при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, изпълнението, на което за всеки един от тях да бъде отложено за срок от 3 години, на основание чл. 66 от НК, при спазване на принципа за неутежняване на положението на подсъдимите при обжалване на присъдата. Предвид изложеното намира, че по отношение на протестираната присъда са налице основанията за прилагането на чл. 336, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 334, т. 2 от НПК, което налага въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда, като постанови нова присъда, с която да признае оправданите подсъдими редник от запаса И. Б. Б., бивш военнослужещ на в.ф.-В. и граждански лица Б. К. Г. и К. И. Д., и двамата от гр. В. за виновни в извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5 от НК, тъй като е имало съответно такова обвинение в първата инстанция. За да бъдат постигнати целите на наложените наказания за поправяне и превъзпитание на осъдените към спазване на законите и добрите нрави, за да се въздейства предупредително върху тях и да им бъде отнета възможността да вършат други такива престъпления, за да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото изпълнението на наложените наказания могат да бъдат отложени с подходящ изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 от НК. Лек автомобил „М.” с ДК №, собственост на виновния гр. л. Д. следва да бъде отнет в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК, тъй като е послужил за извършване на умишленото престъпление. В съдебно заседание подсъдимият бивш редник И. Б. Б., редовно призован, не се явява. Не се явява и редовно упълномощен от него представител. Подсъдимият гражданско лице Б. К. Г., редовно призован, не се явява. Не се явява и редовно упълномощен от него представител. Подсъдимият гражданско лице К. И. Д., редовно призован, не се явява. За него се явява процесуалният му представител адвокат А. К. от АК-В., редовно упълномощен. Апелативният прокурор подържа протеста на прокурора от ВОП-град Сливен. Посочва, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна и незаконосъобразна. В хода на досъдебното производство и съдебното следствие, безспорно е било доказано, че подсъдимите са осъществили състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5 от НК, като съдът приема, че престъплението е осъществено формално, поради което прилага разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Напълно подкрепя изложеното в протеста на първоинстанционния прокурор, като добавя, че след оценка и анализ на така събраните доказателства, първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен състава на горецитираното престъпление след напълно изясняване на фактическата обстановка. Счита, че въз основа на доказателствата, събрани по делото, по никакъв начин не може да се обоснове прилагането на чл. 9, ал. 2 от НК. Видно от действията на подсъдимите е, че извършеното от тях деяние е с висока степен на обществена опасност с оглед на тяхната организираност да извършат престъплението и осигуряването на необходимите средства и условия за постигане на престъпния резултат. Отбелязва, че са налице безспорни доказателства за ниско правосъзнание у подсъдимите, изразяващо се в незачитане на чуждото право на собственост поради изградената у тях нагласа за негативно отношение към установения законов ред и извършване на престъпления. В тази насока, счита за необходимо да обърне внимание на въззивната инстанция, че акумулаторната батерия, макар и отделна част от автомобила, е съществено необходима за привеждането му в движение и правилната му работа. Без тази част автомобилът нито може да се приведе в движение, нито може да се обезпечи нормалното функциониране на електрическата му система, която пряко влияе на неговата безопасна експлоатация. По тези съображения не само стойността на отнетата вещ следва да се вземе предвид, но и състоянието, в което автомобилът е бил приведен след кражбата. Предвид гореизложеното и с оглед правомощията по чл. 334, т. 2 и чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, моли да се отмени присъда № 11/18. 11. 2014 г. на Военен съд-Сливен и се постанови нова осъдителна такава, като се определи наказание в размер към минималния на предвидения в материалния закон за това престъпление. Защитникът К., от името на подзащитния си, оспорва изцяло основателността на протеста на Сливенската военно-окръжна прокуратура, като моли да се остави без уважение и да се потвърди присъдата като правилна и законосъобразна. Счита, че не са налице общи или конкретни пропуски, каквито сочи прокурорът. Твърди, че присъдата е изцяло съобразена с предходните отменителни решения на касационната и апелативната инстанция. Сливенският военен съд е изпълнил дадените в отменителните решения указания, като е изследвал обстоятелствата по предварителния сговор, които защитата не приема, защото счита, че предварителен сговор няма. Въпреки това постановената от Сливенския военен съд присъда го удовлетворява и поради тази причина не я обжалвали. Заявил и в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, че се уморил три години да се занимава с дело за кражба на един акумулатор, тъй като според него само разноските по администриране на делото многократно надхвърлят стойността на инкриминираната вещ. Правилно е отчел Сливенският военен съд, че изключителна роля в това деяние има свидетелят, вече осъдено лице Г., който в момента се намира в ареста на Варненския следствен отдел за четири въоръжени грабежа. По отношение на подзащитния си счита, че Сливенският военен съд правилно е отчел младата му възраст, добрите му характеристични данни, липсата на каквито и да е отегчаващи вината обстоятелства, а само смекчаващи такива. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК поради липсата на обществена опасност на деянието като незначителна такава. Обществената опасност на подзащитния му, както и на другите двама подсъдими, е изключително ниска, това за тях е един изолиран случай. За три години неговият подзащитен и другите две момчета понесли много повече, отколкото ако били осъдени. Моли въззивният съд да постанови своя съдебен акт по вътрешно убеждение и съобразно събраните по делото доказателства. Това деяние е класически пример за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. В случая това е сторил и Военният съд-Сливен, изпълнявайки указания в решения на касационна и апелативна инстанция, с които той е длъжен да се съобрази. Счита, че липсват каквито и да е основания за отмяна на присъдата и постановяването на нова осъдителна такава. Поради гореизложеното, моли съда да остави протеста без уважение и потвърди присъдата на Сливенския военен съд като правилна. По протеста срещу оправдателната присъда № 11 на първоинстационния Сливенски военен съд е образувано настоящото ВНОХД и настоящият състав на въззивния съд отмени оправдателната присъда и вместо нея постанови нова осъдителна присъда. Настоящият състав на Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и прие за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият бивш редник от военно формирование №-град В. И. Б. Б. е роден на 11.02.1988 година в град В., живущ в село П., област В., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН. Подсъдимият р-к И. Б. Б. завършил средното си образование в училище „Н. Х.” гр. В., където придобил специалност „горско и ловно стопанство”. Постъпил на служба във в.ф.-В. на 01.11.2008 год., където заемал длъжността „кабелен монтажник”. Подсъдимият гражданското лице Б. К. Г. е роден на година в град В., живущ в село П., област В., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН. Подсъдимият гр. л. Б. К. Г. завършил средно образование. Често сменял местоживеенето си, като официално се водел безработен, а в различни дейности помагал на баща си. Не е извършвал противообществени прояви. Подсъдимият гражданското лице К. И. Д. е роден на година в град В., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН. Подсъдимият гр. л. К. И. Д. е със средно образование. Съвестно изпълнявал служебните си задължения, работейки като барман в „Х.-С.”.Понастоящем работи като охранител и няма противообществени прояви. Около 22.30 часа на 21.02.2012 година тримата подсъдими и осъденият по случая свидетел Г. С. Г. се срещнали близо до Катедралния храм в центъра на гр. В. Подсъдимият Д. бил със собствения си лек автомобил марка „М. К.” с ДК №, която марка автомобил е с три врати – две странични и задна врата на багажника. Четиримата разговаряли помежду си и решили да посетят заведение, находящо се до пазара в центъра на ж.к. „В. В.”. При този разговор свидетелят Г. им предложил същата вечер да извършат и кражба на акумулатори от паркирани леки коли, като той се ангажирал да ги отваря и да им взема акумулаторите, а тримата подсъдими трябвало да го придвижват с автомобила им и да го пазят при разбиването и кражбите. Тримата подсъдими се съгласили с предложението му и, за да го изпълнят четиримата с автомобила им, шофиран от Д., потеглили в посока към заведението. Шофьор бил подсъдимият К. Д., до него бил подсъдимият Б. Г., на задната седалка вдясно бил подсъдимият И. Б. и на задната седалка вляво бил свидетелят Г. Г. Към заведението се отправили, но не по най-прекия маршрут, а така, че да преминат през квартал „К. г.”, където имало жилищни блокове с големи паркинги с множество паркирани леки коли. Минали по главната улица покрай квартала, влезли в една от пресечките навътре в квартала, но там не намерили удобен за кражба автомобил. Върнали се и малко след полунощ на 22.02.2012 година влезли по друга пресечка в квартала и спрели на паркинга пред блок, който бил слабо осветен. Паркирали на около десет метра от автомобил „О. А. ” с рег. №, собственост на свидетеля М. , тъй като този автомобил се намирал на такова място, че до него трудно би могъл да се доближи страничен човек, без да го забележат. Междувременно подготвили за бързина и удобство гаечните ключове и други инструменти на автомобила си и ги поставили в краката на возещия се на предната дясна седалка подсъдим Б. Г. Осъденият по случая свидетел Г. Г. бил криминално проявен и с опит в подобни кражби. За това той слязъл от автомобила им, за да извърши кражба на акумулатор. Дали му клещи, той излязъл от автомобила им и се отправил към намиращата се съвсем наблизо лека кола марка „О.А.” с ДК №, собственост на пострадалия свидетел М. Другите трима подсъдими останали в автомобила им и държали двете му врати отворени, за да могат при опасност веднага да сигнализират на Г. Г. и бързо да избягат от местопрестъплението. С клещите осъденият по случая свидетел Г. Г. счупил стъклото на шофьорската врата на О., бръкнал вътре и с лостчето отворил капака на двигателя му. За да не губи време не отвил клемите, а направо прерязал кабелите и взел акумулатора. Бързо се върнал в автомобила им, в който били другите трима подсъдими, и поставил акумулатора пред предна дясна седалка, в краката на подсъдимия Б. Г. Тъй като клемите върху акумулатора с отрязани кабели били уличаващо доказателство, че акумулаторът е краден, подсъдимият Б. Г. и осъденият Г. Г. с клещите се опитали да ги издърпат и изхвърлят, но не успели. Свидетелят Г. се качил на задната си седалка през вратата на шофьора, след което подсъдимият Д. потеглил. В това време започнали да се включват алармите на паркираните коли, започнали да светват лампи в апартаментите от блока. С автомобила си подсъдимите и осъденият Г. отново се завърнали на главната улица, минаваща покрай квартала, и вече четиримата осъществявали трайно владение върху откраднатата вещ. Малко по-късно били застигнати от патрулен полицейски автомобил и патрулиращите полицаи, свидетели по делото А. и Д., забелязали, че автомобилът на подсъдимия Д. има нередност в осветителната система. Полицаите потеглили след него, за да го застигнат, спрат и проверят. Подсъдимият Д. с автомобила си влязъл в една от пресечките в кв. „В. В.”, но тя се оказала задънена улица. Отново се върнал на главния път и лутането на автомобила още повече усъмнило двамата полицаи и те решили да го спрат за проверка. Застигнали го на пресечката с бул. „С. К. Е.” и там спрели автомобила с четиримата подсъдими. При направената проверка полицейските служители видели акумулатора със стърчащите от него отрязани кабели. Полицаят А. ги попитал какъв е този акумулатор и защо е в такова състояние. Подсъдимият Б. Г. излъгал, че акумулаторът е негов и, че ще го дава на подсъдимия р-к Б., който потвърдил тази лъжа. Заявили на полицая, че клемите били ръждясали и затова не са ги отвили, а са срязали кабелите. Полицаите, обаче, видели, че клемите са нови и отвиването им не е проблем и още повече се усъмнили. Обадили се на дежурния офицер на Трето РУП – град В., който им разпоредил да отведат четиримата подсъдими в сградата на управлението. Там четиримата подсъдими продължително и уверено отричали пред полицаите за извършеното от тях престъпление, но в крайна сметка подсъдимият Д. признал пред полицая свидетел А. , че акумулаторът е краден и посочил осъдения Г. Г. за извършител. Сутринта в управлението на МВР постъпил и сигнал от собственика на откраднатия акумулатор, който малко по-късно се явил лично и разпознал веща си и тя му била върната. Пред полицаите тримата подсъдими не отричали безспорно очевидното – присъствието си при кражбата и, че всички заедно са си тръгнали от местопроизшествието с откраднатата вещ, но се опитвали да прехвърлят вината изцяло и само на осъдения свидетел Г. Горната фактическа обстановка настоящият състав на въззивния съд установи от събраните по делото гласни, писмени доказателства и заключението на вещото лице. Има противоречия в събраните гласни доказателства, които се изразяват в следното: Описаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, от заключението на назначената експертиза, частично от обясненията на подсъдимите, както и от цялостния анализ на доказателствената съвкупност по делото. Разпитани в съдебно заседание тримата подсъдими не отричат очевидно неоспоримите обстоятелства, че в инкриминираната вечер четиримата са били заедно с автомобила на Д. и това, че свидетелят Г. е занесъл в автомобила им акумулатора, намерен впоследствие там от полицейските служители. Отричат, обаче, да са имали уговорка помежду си и със свидетеля Г. да извършат кражбата, и заявяват, че не са знаели за намерението на свидетеля Г. да открадне акумулатор и за действията му в тази насока. Заявяват, че са разбрали за извършеното от него едва, когато полицейския автопатрул им е подал сигнал да спрат и тогава свидетелят Г. се е разплакал и ги е помолил да го прикрият, което било причината подсъдимите Г. и Б. да излъжат полицейските служители за произхода на акумулатора. Признават първоначалната си лъжа пред полицаите, но мотивът им бил да прикрият Г. за кражбата му, а не своето участие в нея, каквото участие те отричат. Свидетелят Г. дава показания, че още пред катедралния храм четиримата са се уговорили да извършат кражба на акумулатор и признава, че той бил инициатор за тази кражба. Той е предложил четиримата да извършат кражби на акумулатори от автомобили, а задачата на подсъдимите била да го придвижват с автомобила им и да го пазят, докато той краде. Тъй като противоречията между подсъдимите от една страна и свидетеля от друга, не са били преодолени, са извършените очни ставки, при които всеки поддържа своята позиция. Въззивният съд прецени, че обясненията на подсъдимите е израз на тяхната защитна позиция, не се подкрепя от останалите доказателства и от житейски логичното поведение в подобни случаи. Сами за себе си обясненията на подсъдимите, давани в продължение на цялото наказателно производство, са вътрешно противоречиви и непоследователни, а поради това и по естеството си са категорично житейски нелогични, а и са в противоречие с другите гласни доказателства по делото – показанията на полицейските служители и пострадалия, които са безсъмнени за съда. Съдът отхвърля и не дава вяра на обясненията на подсъдимите. Подсъдимите си противоречат относно часа на срещата им пред катедралния храм. Същите са разпитвани както на досъдебното производство, така също и в две съдебни заседания на Варненски военен съд по същото дело, като обясненията на подсъдимите Г. и Б. са огласени по законовия ред. Първоначално те са посочили по-ранни часове на срещата си пред катедралния храм, като при първия разпит в съдебно заседание на 28.11.2012 година Б. Г. е заявил, че срещата им е била между 20.00 и 22.30 часа, а Б. е заявил, че са тръгнали към катедралата към 21.00-21.30 часа, а са били на паркинга, откъдето е била извършена кражбата след 22.00-23.00 часа. При второто разглеждане на делото на 21.05.2013 година Б. твърди, че срещата пред катедралата е била след 23.00 часа, а Б. Г. – че е била към 22.00-23.00 часа. При последното разглеждане на делото Б. заявя, че срещата пред катедралата е била след полунощ, а подсъдимият Г. твърди, че не си спомня в колко часа е била срещата. Тези разминавания относно часа на срещата им се дължат на изградената им защитна версия, тъй като още при първото разглеждане на делото, когато са посочили по-ранни часове, подсъдимите не са могли да обяснят какво са правили до спирането им от полицейския автопатрул в 00.10 часа, което съдът приема за безспорно като категорично дава вяра на полицаите. Този период от време се обяснява от свидетеля Г. с това, че са търсили подходящия автомобил, от който да откраднат акумулатор, на което съдът дава вяра. Отричайки това обстоятелство и поради невъзможността да обяснят какво са правили през този времеви период, подсъдимите постепенно започват да твърдят, че срещата им е била в по-късен час, като дори в последното съдебно заседание Б. твърди, че са се срещнали пред катедралата в 00.15-00.20 часа, а съгласно приложената по делото документация и рапорт на полицейските служители е отразено, че подсъдимите са задържани в 00.10 часа в кв.” К. г.”. Житейски нелогичните обяснения продължават и с твърденията им, че свидетелят Г. е оставил акумулатора в автомобила на Д., въпреки тяхното несъгласие и нежелание и въпреки, че те не са го допускали да влезе в автомобила, той успял да направи това. На предната дясна седалка се е намирал подсъдимият Б. Г., като краката му са били в автомобила, и без съдействието му свидетелят Г. не би могъл да постави акумулатора пред предната дясна седалка. Свидетелят би имал още по-малка възможност да направи това, ако подсъдимият Г. не само не е оказал съдействие, но е оказал съпротива, след като не е искал краденият акумулатор да бъде поставен в краката му. И Б. Г., и К. Д. обясняват, че не са искали свидетелят да влезе в автомобила, и Б. Г. не го е допуснал вътре. Това е наложило свидетелят Г. да заобиколи колата и да отиде до вратата на Д., който е седял на шофьорската седалка и според чиито обяснения свидетелят с лостчето е преместил облегалката му, и е влязъл на задната седалка в автомобила. Според обясненията на Б. Г., той е оказал съпротива на свидетеля и не го е допуснал в автомобила, но необяснимо защо не е оказал същата съпротива и при поставяне на акумулатора в краката му. Дори да се приеме, че не е могъл да предотврати това, обясненията му не дават отговор на въпроса защо, след като свидетелят е отишъл до другата врата на автомобила, за да влезе оттам, подсъдимият Г. не е изхвърлил нежелания от него акумулатор извън автомобила им. Житейски нелогични са обясненията на Д. как въпреки съпротивата му, свидетелят е успял да влезе в автомобила и защо въпреки нежеланието му, свидетелят Г. да бъде с тях, Д. е потеглил заедно със свидетеля. Свидетелят Г. е дребен на ръст и телосложение и ако тримата подсъдими не са искали да го пуснат в колата, той не би могъл да направи това. Нелогично е и последващото твърдение на тримата подсъдими, които след като са спрени от полицейския автопатрул, са направили опит да заблудят полицейските служители относно произхода на акумулатора. Въпреки, че според обясненията им и тримата са били против кражбата на свидетеля Г. и дори не са искали да го допуснат в автомобила си, когато са спрени от полицейските служители, това тяхно негативно отношение към свидетеля Г. и стореното от него, изведнъж се променя към състрадание и те започват да лъжат полицейските служители. Подсъдимият Б. Г. е заявил, че акумулаторът е негова собственост и има намерение да го даде на подсъдимия Б., а от своя страна Б. е потвърдил казаното. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г., който посочва участието си в кражбата, но и участието и ролята на тримата подсъдими в нея. От правна страна настоящият състав на въззивния съд прие следното: По описания начин тримата подсъдими са осъществили състава на следното престъпление: На 22.02.2012 година, в град В., тримата подсъдими и с гражданското лице Г. С. Г., в съучастие като съизвършители при предварителен сговор помежду си в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, чрез използване на МПС - лек автомобил марка „М. К.” с ДК №, собственост на подсъдимия К. И. Д. и чрез използване на техническо средство, отнели чужда движима вещ – акумулаторна батерия „Искра” 12 волта, 62 Ач, на стойност 57.50 /петдесет и седем и 0.50 ст./ лева, собственост на И. Д. М. от град В., от владението му, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят - по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5 от НК. Причина и мотив за кражбата са неуважението им към чуждата собственост и корист. При определяне размера на наказанията, които следваше да се наложат на подсъдимите, съдът се съобрази със степента на участие на всеки от тях в извършване на престъплението и освен това обсъди и прие и за тримата подсъдими: смекчаващи обстоятелства – младостта им, чистото им съдебно минало, Б. се проявил като добросъвестен военнослужещ, а и останалите двама подсъдими са с положителни характеристични данни, продължителния наказателен процес за този случай, а отегчаващи обстоятелства – големият брой квалифициращи признаци, които са осъществени, допълнителната щета за пострадалия от счупеното стъкло на автомобила му. При спазване на принципа за неутежняване положението на жалбоподателя, продължителността на наказателния процес за този случай и с оглед ниската стойност на откраднатата вещ от 57,50 лв., които общо съдът намира за изключително смекчаващо обстоятелство, когато и най-лекото наказание, предвидено в закона, би се оказало несъразмерно тежко, съдът наложи на подсъдимия р-к И. Б. наказание от три месеца лишаване от свобода, на подсъдимия гр. л. Б. Г. наказание три месеца лишаване от свобода и на подсъдимия гр. л. К. Д. наказание три месеца лишаване от свобода. И тримата подсъдими са с чисто съдебно минало и характеристичните им данни са положителни. Касае се за млади хора, чийто живот в обществото тепърва предстои. Извършеното престъпление представлява изолирана проява за тях, поради което съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието им, не е необходимо те да изтърпяват наказанията си ефективно и да бъдат изолирани от обществото. С оглед на това съдът отложи изпълнението на наложените наказания лишаване от свобода и определи на всеки един от тях по три години изпитателен срок. За извършване на престъплението подсъдимите са си послужили с л. а. марка „М. К.” с ДК №, с номер на рамата, като с помощта на този автомобил са се придвижили до местопрестъплението, установили трайно фактическо владение върху откраднатата вещ, като са я поставили в автомобила си и са се отдалечили от местопрестъплението. Този автомобил е собственост на подсъдимия К. Д. и на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК съдът постанови да се отнеме в полза на държавата лек автомобил марка „М. К.” с ДК №, с номер на рамата, собственост на подсъдимия К. И. Д. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите да заплатят в полза на държавата по бюджета на съдебната власт съдебно-деловодните разноски по делото, като всеки един от тях да заплати по 17,42 /седемнадесет и 0,42 ст./ лева. Първоинстанционният съд, преценявайки незначителната степен на участие при извършване на кражбата, добрите характеристични данни, чистото съдебно минало на подсъдимите, ниската стойност на отнетата вещ и връщането й на собственика, счита, че по отношение на тях е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, като обществената опасност на извършеното е явно незначителна и същото не представлява престъпление, който правен извод въззивният съд не споделя. Извършеното от подсъдимите Б., Г. и Д. осъществява престъпния състав на чл. 195, ал.1, т. 3, предл. 1, т. 4, предл. 1 и т. 5 от НК. Безспорно е установено, че, за да бъде извършена кражбата, осъденият свидетел Г. е взломил стъклото на автомобила, като по този начин е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот. За да отдели акумулатора от мястото му в двигателното отделение, Г. е използвал клещи, с които е прерязал кабелите, свързващи акумулатора с електрическата система на автомобила, които клещи представляват техническо средство. При кражбата деецът отнема вещта от лице, което я владее и установява от обективна страна своя трайна фактическа власт върху нея, а от субективна страна започва да я владее за себе си с намерение да я присвои. При разпоредбите на чл.195, ал. 1, т. 5 от НК и т. 12 на чл. 93 от НК кражбата е извършена от две или повече лица, предварително сговорили се, само когато в самото изпълнение на престъплението са участвали най-малко двама съизвършители. Известно е, че законодателят в НК, като възприема обективната теория в чл. 20, ал. 2 от НК, приема за извършител само този, който участва в изпълнителното деяние на престъплението. При кражбата на имущество изпълнителното деяние се изразява в прякото отнемане на вещта – първа фаза е прекъсване на чуждото владение без съгласието на владелеца и втора фаза е установяване на трайно владение за себе си. Когато две лица предварително разпределят ролите си, така че само единият да отнеме вещта и да установи фактическа власт върху нея, а другият само да пази и охранява този, който извършва престъплението, за да не бъде разкрит, първият ще бъде извършител, а вторият – помагач. Пазачът, който охранява другиго, докато извършителят отнеме вещта, е помагач, защото обективно не участва в изпълнителното деяние на кражбата. Никакви други обстоятелства не могат да превърнат едно лице в съизвършител, щом не участва в изпълнителното деяние (в случая отнемането) - нито предварителният сговор, нито разпределението на ролите, нито присъствието на местопрестъплението. Предварителната организация за извършване на кражбата и разпределението на ролите в бъдещото й осъществяване не прави всички съучастници съизвършители, тъй като тяхното качество се определя от ролята, която всеки фактически изпълнява. Общността на умисъла за извършване на кражба също не прави всички съучастници съизвършители, тъй като такава общност на умисъла има и при останалите съучастници - подбудители или помагачи. Лицето, което пази, докато другият съучастник отнема вещта, и след това двамата с моторното превозно средство на пазача превозват имуществото, като те заедно с вещта се отдалечават от местопрестъплението, за да установят трайна власт върху него, е съизвършител. Това е така, не защото е пазил при отнемането на вещта от другиго, а защото и е участвал обективно във втората фаза на изпълнителното деяние - в трайното установяване фактическа власт върху предмета на престъплението, в установяване на свое владение. В настоящия случай тримата подсъдими са пазили осъдения Г., когато е прекъсвал владението на собственика върху веща и след това четиримата с моторното превозно средство на един от пазачите превозват вещта, като те заедно с вещта се отдалечават от местопрестъплението, за да установят трайна власт върху него, и следователно тримата подсъдими и Г. са съизвършители. С оглед на приетата фактическа обстановка въз основа на изложените по-горе съображения при анализа на доказателствения материал и съобразно кредитираните от съда показания на осъдения свидетел Г., съдът счита, че е налице и предварителен сговор между четиримата за извършване на кражбата, като този сговор е бил постигнат при срещата им пред катедралния храм. Съгласно този сговор е имало предварително разпределение на ролите, като свидетелят Г. е трябвало да отнеме вещта, Д. да го придвижва с автомобила, а Б. и Б. Г. заедно с Д. да го охраняват и да го предупредят за евентуална опасност. Касае се за немаловажен случай на обикновена кражба, тъй като самият начин на проникване в автомобила чрез взломяване на стъклото, което причинява допълнителни щети за собственика и използването на техническо средство и използване на МПС водят до извода, че извършеното престъпление не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. За установяване трайно владение върху вещта, чрез отдалечаване от местонахождението й и с оглед на нейното тегло и габаритни размери, които не позволяват укриването й и незабележимо отнасяне от мястото на кражбата от сам човек е бил използван и лекия автомобил, собственост на Д.. Съгласно член 93 от НК указаните думи и изрази са употребени в следния смисъл: точка 9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, а точка 12 – престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица. За да се квалифицира едно деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, то следва степента на обществена опасност и моралната му укоримост да са по-ниски от обикновените случаи на престъпления от съответния вид. По-ниската обществена опасност се определя от цялостната характеристика на деянието и дееца, от мотивите и подбудите, от отражението на деянието в обществото, както и от размера на причинените вреди. Настоящият състав намира, че извършеното не покрива признаците на даденото в чл. 93, т. 9 от НК определение за "маловажен случай". Не може да се приеме, че вредните последици са незначителни, нито пък, че смекчаващите отговорността обстоятелства сочат на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на престъпление от съответния вид. Съдебната практика е категорична, че в обсега на необходимата преценка при квалифициране на деянието като "маловажен случай" по чл. 93, т. 9 от НК са установените по делото факти, значими за тежестта на инкриминираното престъпление и неговата морална укоримост – време, място, начин на осъществяване, участващи лица, използваните средства, индивидуализиращи предмета на посегателство белези, причинен вредоносен резултат, и данните за личността на извършителя. Всички тези принципни положения, възприети в практиката и доктрината, бяха прецени от въззивната инстанция в контекста на конкретно установите фактически констатации, при която комплексна преценка настоящият съдебен състав достигна до извод, че деянието, осъществено от четиримата дейци, не покрива критериите за маловажен случай. Съгласно чл. 53 от НК независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата: а) вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление. В настоящия случай МПС-то е собственост на един от подсъдимите и е послужило за извършване на умишлено престъпление. С МПС-то четиримата подсъдими са се придвижили до отдалеченото място на местопрестъплението си, прикривали са се в него и най-вече, като са отнели акумулатора – тежка вещ и с габарити, неудобни за продължително носене, МПС-то им е послужило да осъществят трайно владение върху вещта и да избягат от местопрестъплението. Поради тези съображения съдът постанови отнемането му в полза на държавата съгласно чл. 53 от НК. Въззивният съд не споделя становищата на основния съд и на защитата, че степента на обществена опасност на извършеното е явно незначителна. В конкретния случай, съдът взе предвид на първо място степента на участие на подсъдимите и на свидетеля Г. при извършване на престъплението. Установено е, че осъденият свидетел е бил инициатор и основен двигател при извършената кражба. Той е избрал подходящия автомобил, той е взломил стъклото и е прерязал кабелите на акумулатора, след което го отнесъл до автомобила на Д. По отношение на свидетеля са налице и предишни криминални прояви, за които е бил осъждан. Всичко това е дало основание на Варненски военен съд да одобри споразумение, с което го е признал за виновен и е преценил, че по отношение на него не е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. Подсъдимите са с чисто съдебно минало и по делото липсват данни да са имали други противообществени или противоправни прояви. Приносът им в извършване на престъплението е по-малък, отнетата вещ е на стойност 57.50 лева, акумулаторът е върнат от полицията на собственика и по-този начин инкриминираните вреди са възстановени. В настоящия случай горното обуславя да им се наложат наказания при условията на чл. 55 от НК, но не и да се приеме, че се касае за хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е следвало да направил законосъобразен правен извод, че подсъдимите следва да бъдат осъдени по предявеното им обвинение. Основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи и е установил правилна фактическа обстановка. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите. В настоящия случай, обаче, се касае за престъпление, извършено от четири лица, при което са осъществени четири квалифицирани признака на престъплението кражба. Касае се за случай на така наречените „битови кражби”, които в днешно време са изключително масово явление в обществото ни и поради това по мнение на съда са с висока степен на обществена опасност. Посред нощ при кражбата са запищели аларми на коли, светвали са апартаментите на хората от блока, а подсъдимите с открадната вещ хладнокръвно са побягнали и заловени от полицията упорито са лъгали за деянието си. Установените по делото факти, значими за тежестта на инкриминираното престъпление и неговата морална укоримост - време, място, начин на осъществяване, участващите лица, използваните средства, индивидуализиращи предмета на посегателство белези, причинен вредоносен резултат, и данните за личността на извършителите, водят на извода, че престъплението им не е маловажен случай, а още повече и категорично не попада в хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. Развитите доводи в защитната теза не съответстват на доказателствата, приетата от съда фактическа обстановка и закона. Налице е предварителен сговор между тримата подсъдими и осъдения Г. Г. Такъв извод се налага не от обясненията на подсъдимите, а от действията на четиримата. Те са тръгнали от центъра на град В. за ж.к. „К. г.“, минали са по заобиколен път и стигайки до комплекса са влизали в малките улички на същия, за да намерят подходящ обект, от който да откраднат акумулатора. Установено е, че клещите използвани от Г. и другите гаечни ключове са били в краката на седящия на предна дясна седалка Б. Г. – необичайно място за съхранение на тези инструменти в автомобила. Обстоятелството, че осъденият Г. именно оттам е взел приготвените за кражба клещи, с които впоследствие е осъществил кражбата, също опровергава твърденията на жалбоподателите, че не са знаели за кражбата. В подкрепа на извода за предварителен сговор следва да се добави още, че откраднатият акумулатор е бил натоварен в автомобила, че Б. Г. е казал на полицаите, че е собственик на акумулатора и ще го дава на редник Б.. Последният пък е потвърдил това. Не е вярно твърдяното, че автомобилът, в който тримата подсъдими са очаквали редник Г., се е намирал на около 150 метра от мястото на кражбата. В показанията си пред основния съд свидетелят Г. изрично е уточнил, че това разстояние е било около 5-10 метра. Подсъдимите са установили трайно владение върху акумулатора едва когато са го натоварили в лекия автомобил „М. К.“, управляван от подсъдимия К. Д. и са се оттеглили от местопрестъплението. Тримата подсъдими по настоящото дело и осъденият Г. Г. са съизвършители при извършването на кражбата. Съдът се е позовал на тълкувателно решение № 54/89 година, съгласно което при съучастие на повече от едно лице, при което само единият съучастник отнема вещта и след това останалите с МПС на пазача превозват имуществото, като те заедно с вещта се отдалечават от местопрестъплението, за да установят трайна фактическа власт върху него, то всички са съизвършители. В случая и тримата подсъдими са приели в автомобила противозаконно отнетата вещ и заедно са се отдалечили от местопрестъплението, за да осъществят трайна фактическа власт върху нея. Наличието на предварителен сговор се доказва не само от показанията на свидетеля Г. Г., но и от обективните действия на подсъдимите. Факт е, че вместо да се отправят директно за мястото, за което твърдят, че са тръгнали, те са минали по доста заобиколен маршрут и са влизали и на друг паркинг в квартала, което се установява от показанията на свидетеля Д. , също говори за общия им умисъл за кражбата. Действително, конкретното отнемане на вещта е извършено единствено от осъдения Г. Г., докато останалите трима са стояли настрани и реално са го пазили и са имали готовност по най-бързия начин да се отдалечат от местопроизшествието. В случая и тримата подсъдими са приели в автомобила противозаконно отнетата вещ и четиримата заедно са се отдалечили от местопрестъплението, осъществявайки трайна фактическа власт върху инкриминирания акумулатор. Подсъдимият Б. Д. се помъчил да заличи следите от кражбата – опитал се да свали клемите с отрязаните кабели, а след това двамата с подсъдимия р-к Б. са се опитали да излъжат полицейските служители за произхода и собствеността на откраднатата вещ. Възражението на защитата на подсъдимия Д., че в случая са налице условията на чл. 9, ал. 2 от НК и деянието следва да се приеме като малозначително е незаконосъобразно. Действително стойността на откраднатата вещ не е висока, но това не следва да бъде единствен критерий в случая. Обстоятелствата, че в извършване на кражбата са участвали четири лица, осъществени множество квалифициращи признаци на престъплението кражба, сочи на по-висока степен на обществена опасност на деянието и дейците. Воден от тези съображения, съдът отмени оправдателната присъда и постанови нова присъда, с която призна тримата подсъдими за виновни и ги осъди по повдигнатото обвинение. По тези мотиви въззивният съд постанови присъдата си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg