Определение
18-11-2015
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1 гр. София, 18.11.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: подп. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ полк. РУМЕН ПЕТКОВ при секретар Катя Симова разгледа наказателно частен характер дело № 1 по описа за 2015 година докладвано от съдията полк. Странджански образувано по жалба на подсъдимия старшина Г. А. Т.от PC „Военна полиция“ - гр. С., чрез неговия защитник адвокат Л. Н. от САК, против присъда № 137/14.01.2015г. по наказателно частен характер дело № 137/2014г. по описа на Софийския военен съд. С въззивно решение № 1/09.04.2015г. съставът на Военно-апелативния съд е изменил присъда № 137/14.01.2015г. по нчхд № 137/2014г. на Софийския военен съд както следва: Отменил е присъдата в частта, с която подсъдимият Г. А. Т.е бил признат за виновен, че на 21.09.201 Зг. в гр. С., жк „ХХ, се заканил на П. М. Ц. с престъпление против неговата личност и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като го е оправдал по престъпление по чл. 131 ал.1 т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК му е наложил административно наказание от хиляда лева глоба. Съдът отменил присъдата относно приложението на чл. 23 ал.1 от НК и в частта, с която на основание чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на определеното общо наказание от една година лишаване от свобода е било отложено за срок от три години. В гражданската част присъдата е изменена като присъденото от Софийския военен съд обезщетение за причинените от деянието по чл. 131 ал.1 т.4 вр. чл. 130 ал.2 от НК неимуществени вреди на П. М.Ц. от две хиляди лева е намалено на сто лева като до първоначално предявения от ищеца размер от пет хиляди лева искът е отхвърлен като недоказан. Присъдата е отменена и по осъждането на подсъдимия да заплати на ищеца П. М. Ц. чрез неговия баща и законен представител М. П. Ц. сумата от четири хиляди лева представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието по чл. 144 ал. 1 от НК като искът е отхвърлен като недоказан по основание. В съответствие с корекциите в гражданската част, въззивният съд е изменил дължимата държавна такса върху размера на уважения иск. В останалата част присъдата е потвърдена. Така постановеното решение на състава на Военно-апелативния съд е обжалвано с касационна жалба на частния тъжител и граждански ищец П. М. Ц. чрез законния му представител М. П. Ц. и с решение № 290/26.10.2015г. по нд № 815/2015r. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, е оставил без уважение касационната жалба на частния тъжител и граждански ищец П. М. Ц. чрез законния му представител М. П. Ц. против решение № 1/09.04.2015г. по внчхд № 1/2015г. на Военно- апелативния съд на Р България. По делото пред състава на въззивния съд са направени съдебни разноски от гражданския ищец за адвокатска защита в размер на сумата 700 /седемстотин/ лева, видно от представения договор за правна помощ, които разноски са претендирани от повереника на гражданския ищец пледоарията пред съда. Като констатира, че с посоченото по-горе решение на състава въззивния съд, същият е пропуснал да се произнесе по въпроса за тези направени от гражданския ищец и претендирани от него съдебни разноски по делото, въззивният съд намира, че са налице условията на чл. 317 вр. чл 306 ал. 1 т. 4 от НПК и с настоящето определение следва да бъдат присъдени в полза на гражданския ищец направените от последния съдебни разноски по делото за адвокатска защита в размер на сумата от 700 /седемстотин/ лева, в какъвто смисъл са и указанията на Върховния касационен съд в посоченото по-горе касационно решение по делото, поради които съображения Военно- апелативният съд ОПРЕДЕЛИ: ОСЪЖДА подсъдимия старшина Г. А. Т. от PC „Военна полиция“ - гр. С. да заплати на гражданския ищец П.М. Ц. чрез неговия баща и законен представител М. П. Ц. сумата 700 /седемстотин/ лева, представляващи направени от същия съдебни разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните по делото пред Върховния касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ на полк. Румен Любенов Петков, съдия-докладчик при Военно-апелативния съд – София по определение № 1 от 18.11.2015 г. по нчхд № 1/2015 г. по описа на Военно-апелативния съд Не съм съгласен със становището на другите двама членове от съдебния състав, поради което подписвам определение № 1 от 18.11.2015 г. по нчхд № 1/2015 г. на Военно-апелативния съд с особено мнение. Мотивите ми за това са следните: Наказателно-процесуалният кодекс допуска, когато съдът е пропуснал да се произнесе по някои въпроси това да може допълнително да стане с отделно определение. Такава е разпоредбата на чл. 306, ал. 1 НПК, която посочва лимитативно случаите на произнасяне. В чл. 306 ал. 1 т. 4 пр. 2 НПК урежда възможността съдът да се произнесе по въпроса за разноските, направени по делото с определение. Съгласно този текст от закона компетентен е първоинстанционният съд, като се изхожда от систематичното място на разпоредбата в НПК, която се намира в Глава двадесета на процесуалния закон и урежда въпросите на първоинстанционното производство. В конкретния случай се касае за разноски, направени за адвокатско възнаграждение на частния тъжител пред въззивния съд. Отправено е искане за присъждането им в съдебно заседание, но Военно-апелативният съд е пропуснал да се произнесе по този въпрос. Няма пречка първоинстанционният съд с оглед систематичното място на разпоредбата на чл. 306 НПК и с оглед процесуалната логика да присъди направените пред въззивната инстанция разноски на частния тъжител. По същия начин е възможно първоинстанционният съд да постанови определение на основание чл. 306 НПК, с което да се произнесе относно възнаграждението на служебния защитник в полза на НБПП, независимо пред коя инстанция е извършено процесуалното представителство (в тази насока е и ТР № 4/2010 г. на ВКС). На следващо място следва да се отбележи, че Военно-апелативният съд в настоящия случай не следва да се произнася за направените разноски на частния тъжител по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 пр.2 НПК, тъй като решението, с което се е произнесъл по делото е било обжалвано пред ВКС на Република България и има произнасяне по въззивното решение, с влязло в сила решение № 290/26.10.2015 г. на ВКС на Република България. При произнасяне от Военно-апелативния съд по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 пр. 2 НПК подсъдимият ще бъде лишен от възможността да обжалва това определение и лишен от възможността същото да бъде проведено по линията на инстанционния контрол по Глава двадесет и втора от НПК. Това негово право на обжалване и контрол е изрично посочено в разпоредбата на чл. 306 ал. 3 пр. 2 НПК и всяко нарушение в тази насока е ограничаване на правата му и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. На следващо място следва да се отбележи, че в решение № 290 от 26.10.2015 г. на ВКС е посочено, че този пропуск може да бъде отстранен от въззивната инстанция. Съгласно разпоредбите на чл. 355 ал. 1 НПК задължителните указания на касационната инстанция са също лимитативно изброени. В тях не влизат указанията, дадени относно направените разноски по делото. Още повече, че дадените указания по настоящото решение сочат действия, които въззивната инстанция да извърши, като наруши процесуалния закон и се произнесе по чл. 306 ал. 1 т. 4 пр. 2 НПК, и лиши подсъдимия от правото му да обжалва постановения съдебен акт. Не могат указанията на ВКС да сочат поведение на въззивния съд, което да наруши процесуалния закон и да бъдат задължителни за изпълнение. Разпоредбата на чл. 346 т. 3 НПК посочва, че определенията на окръжния и апелативния съд по чл. 306 ал. 1 НПК могат да бъдат обжалвани по касационен ред само в случаите на нова присъда. Настоящият случай не е такъв, тъй като не е постановена нова присъда, по която въззивният съд да е пропуснал решаването на въпросите за разноските (в тази насока е решение № 260/2012 г. на ВКС, ІІІ НО). Неправилно в настоящото определение е посочено, че същото подлежи на обжалване пред ВКС. Намирам, че Софийският военен съд следва да се произнесе с определение за направените разноски на частния тъжител и граждански ищец по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 пр. 2 НПК, което да подлежи на обжалване пред въззивната инстанция, като по този начин ще бъде спазен закона и ще може да се осъществи инстанционен контрол на съдебния акт. С оглед изложеното, подписах определението на Военно-апелативния съд с особено мнение. 18.11.2015 г. София СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК Полковник: (Румен Петков)
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg