Определение
27-03-2015
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 6 гр. София, 27 март 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ПЕТЪР СТОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН КАТРЕВ полк. МАДЛЕН ДИМИТРОВА при секретар Нина Стоянова, без участието на прокурор, разгледа частно наказателно дело № 3/2015 година по описа на Военно-апелативния съд, образувано по частен протест от прокурор от ВОП - София против разпореждане от 02.02.2015 г. на съдия – докладчик по НОХД № 206/2014 г. по описа на СВС, докладвано от съдията полк. ДИМИТРОВА. С разпореждане от 02.02.2015 г. по НОХД № 206/2014 г. по описа на Софийския военен съд, съдията – докладчик, на основание чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК, е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ВОП – София за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Срещу така постановеното разпореждане, по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК прокурор от ВОП – София е подал частен протест в срока по чл. 342, ал. 1 НПК пред настоящата инстанция. В протеста са развити съображения, че посочените в разпореждането съществени процесуални нарушения не са допуснати. Твърди се че същото е неправилно и незаконосъбразно, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Военно-апелативния съд, след като извърши проверка на протестираното разпореждане, както и цялостна проверка на обвинителния акт и находящите се по делото материали, установи следното: Протестът е неоснователен. При проверка на атакуваното разпореждане съставът на Военно-апелативният съд установи, че същото е твърде лаконично и не съдържа ясни мотиви, подкрепящи така направения извод за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на досъдебното производство. Въпреки това, в изпълнение на правомощията си да провери както разпореждането в неговата цялост, така и материалите по делото, съдът намери, че то съдържа верни правни изводи относно невъзможността така внесеният обвинителен акт да очертае ясно и категорично обема на обвинението, поради което е налице съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в хода на досъдебното производство, налагащо връщането на делото на прокурора. С оглед това съдът прецени, че протестът на прокурор от ВОП – София е неоснователен. В него се излагат доводи които или доразвиват внесения негоден обвинителен акт, или неглижират обстоятелството, че съдът неведнъж е констатирал в свои съдебни решения, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на обвиняемите, изразяващи се в внасянето на обвинителен акт, изготвен в разрез с изискванията на закона, които не са били отстранени от прокурора. С обвинителния акт се претендира наказателна отговорност на две лица, както следва: Р. Г. Д. – за престъпления по чл. 321, ал. 3, алт. 3, т. 1 и 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, алт. 1 и 2; чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 и по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и П. И. И. – за престъпления по чл. 321, ал. 3, алт. 3, т. 2, вр. ал. 2 и чл. 309, ал. 1 от НК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК, макар и не по посочените в разпореждането съображения. В обвинителния акт прокуратурата е длъжна да изложи обвинителната си теза в своята цялост и яснота, като единствено описаните там факти и обстоятелства са релевантни за обвинението, те са тези, които очертават рамките в които ще се развие процесът на доказване и ще се реализира правото на защита. В него трябва да бъдат посочени ясно и безпротиворечиво фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него. Непосочването на тези обстоятелства винаги води до неяснота на обвинението, което съставлява съществено нарушение на основното право на обвиняемия, елемент от правото му на защита, а именно да узнае в какво е обвинен / Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС/. В обстоятелствената част на настоящия обвинителен акт фактическата обстановка е изложена неясно и престъпленията, за които обвиняемите са предадени на съд, не са описани с всички техни съставомерни обективни и субективни характеристики. Този порок е допуснат, въпреки че по делото са постановени и влезли в сила две решения на Военно-апелативния съд по делото – Решение № 11 от 25.03.2013 г. по нохд № 4/2013 г. по описа на ВАпС, с което е отменена Присъда № 314/14.12.2012 г. по НОХД № 314/2012 г. по описа на СВС и делото е върнато за ново разглеждане от прокурора и Решение № 28 от 08.12.2014 г. по нохд № 28/2014 г. по описа на ВАпС, с което е отменена Присъда № 169/05.08.2014 г. по НОХД № 169/2013 г. по описа на СВС – и делото е връщано за ново разглеждане на прокурора поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в съставянето и внасянето за разглеждане на негоден обвинителен акт. Констатираните и описани в отменителните въззивни решения пороци в обвинителния акт не само че не са били отстранени, но са били допуснати и нови, въпреки че всеки следващ обвинителен акт /в т.ч. и последният/ се явява почти буквален препис на предходния. Указанията на съда са били задължителни за прокурора и тяхното неизпълнение само по себе си също съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. 1. Според обстоятелствената част на обвинителния акт обвиняемият Д. е предаден на съд за престъпление, квалифицирано по чл. 321, ал. 3, алт. 3, т. 1 и 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, алт. 1 и 2 от НК /стр. 1, стр. 7/ и обвиняемият И. - за престъпление, квалифицирано по чл. 321, ал. 3, алт. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК /стр. 1, стр.7, стр. 8/. Същото обвинение е възведено и в заключителната част на обвинителния акт /стр.10 и стр. 18/. По отношение на така квалифицираното деяние е налице абсолютна неяснота относно обективни съставомерни характеристики. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че обвиняемият Д. е образувал, ръководил и участвал в организирана престъпна група „…с цел да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК …” /стр. 7, стр. 9/, а обвиняемият И. е участвал в тази организирана престъпна група /стр. 8/. Тази „вторична престъпна дейност” не е индивидуализирана и описана по начин, по който обвиняемите да могат да разберат обвинението и да организират защитата си. Констатации и изрични задължителни указания в тази насока са дадени още в Решение № 11 от 25.03.2013 г. по нохд № 4/2013 г. по описа на ВАпС, с което е отменена Присъда № 314/14.12.2012 г. по НОХД № 314/2012 г. по описа на СВС и делото е върнато за ново разглеждане от прокурора, поради което настоящият състав не следва да повтаря. Налице е обаче неизпълнение на задължителни указания, дадени от апелативния съд, което винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. В тази насока се явяват неоснователни възраженията на прокурора, изложени в протеста му, че не е необходимо вторичната престъпна дейност да бъде разследвана. Легалната дефиниция на „организирана престъпна група” е регламентирана от законодателя в чл. 93, т. 20 НК и тя съдържа обективни характеристики, които следва да бъдат установени и ясно и непротиворечиво описани в обвинителния акт. Обективен признак на състава на престъплението е специалната цел на сдружението и доколкото в т. 20 на чл. 93 НК е посочено „…да вършат … престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години …”, тя следва да бъде описана пълно и точно в обвинителния акт. Наред с това тази цел, като обективна характеристика на престъплението, следва да бъде очертана непротиворечиво в обвинителния акт. В настоящия обвинителен акт такава яснота не е налице. Нещо повече – налице е противоречие. На стр. 3 от обстоятелствената част е посочено, че една от целите на престъпното сдружение била да „…бъдат прехвърлени нови лица и суми към ПОД „Б.”. В последствие този елемент не е споменат нито в обстоятелствената, нито в заключителната част на обвинителния акт. На стр. 6 от обв. акт е споменато, че свидетелката Л. – участник в организираната престъпна група – е изготвила и представила в ПОД „Б.” 35 неистински договора за допълнително задължително пенсионно осигуряване в Универсален пенсионен фонд „Б.”. Останал е неописан и неизяснен въпросът дали тези действия са породили последици, т.е. дали в резултат на това тридесет и пет лица са били прехвърлени неправомерно в ПОД „Б.” и какви са последиците както за тези лица, така и за дружествата, от които по неправомерен начин лицата са били прехвърлени, така и за ПОД „Б.”. От обвинителния акт не става ясно дали тези физически и/или юридически лица са претърпели вреди или са обогатили неправомерно. За изясняване на тези обстоятелства наблюдаващия прокурор е дал задължителни писмени указания в т. 1 от постановление от 09.04.2013 г. /л. 2 – 3, т. Х от досъд.пр-во/, за изпълнението на което не са били извършени никакви следствени действия и въпреки че не са били изпълнени, същият наблюдаващ прокурор е съставил обвинителен акт. В тази връзка – в обвинителния акт липсва и яснота досежно връзката между ПОД „Б.” и Универсален пенсионен фонд „Б.”. 2.Видно от обвинителния акт е налице и неяснота относно обстоятелството по коя от алтернативите на ал. 3 на чл. 321 НК двамата обвиняеми са предадени на съд. Според обвинителния акт и двамата обвиняеми следва да носят наказателна отговорност за престъпление по чл. 321, ал. 3, алт. 3 НК. В настоящата редакция, обн. ДВ, бр. 26 от 2010 г., съставът на престъплението по чл. 321, ал. 3, алт. 3 НК изисква от обективна страна ОПГ да е създадена със специална цел, а именно да се извършват изрично и изчерпателно изброени престъпления от НК, като сред тях не е посоченото престъпление по чл. 212 НК. В настоящия обвинителен акт такава обективна характеристика на престъплението не е описана. От друга страна, към момента на деянието – края на м. декември 2007 г. – края на м. юли 2008 г. – като обективен елемент от състава на алт. 3 на ал. 3 на чл. 321 НК е бил в ОПГ да участва длъжностно лице, според редакцията на по-тежко квалифицираната норма, обн. ДВ, бр. 92 от 2002 г. Именно този елемент от обективната страна на престъплението е описан в обвинителния акт. Към момента на внасяне на обвинението в съда обаче, това обстоятелство е обективна характеристика на престъплението по чл. 321, ал. 3, алт. 4 НК. От описаното е видно, че е налице неяснота на обвинението и в тази му част, тъй като обвиняемите не са в състояние да узнаят в пълен обем обвинението. Прокурорът следва да бъде ясен и прецизен както относно фактите, така и относно престъплението, в извършването на което обвинява лицата и това следва да бъде индивидуализирано по недвусмислен начин в обвинителния акт. Водим от общите правила на НК, прокурорът следва да посочи точно по кой закон претендира отговорност на обвиненото лице – дали този, който е бил в сила към момента на деянието, съгласно чл. 2, ал. 1 от НК или последващ, ако са налице предпоставките на ал. 2 на чл. 2 НК. Във всички случаи обаче престъплението следва да бъде формулирано ясно и непротиворечиво в обстоятелствената част на обвинителния акт, а в неговата заключителна част, съгласно чл. 246, ал. 3 НПК, следва да бъде посочена съответната му правна квалификация, в т.ч. и да бъде индивидуализиран синхронно /на фактите и квалификацията/ и наказателния закон. Посоченият порок на обвинителния акт е констатиран и подробно аргументиран във второто отменително решение на Военно-апелативния съд, а именно Решение № 28 от 08.12.2014 г. по нохд № 28/2014 г. по описа на ВАпС, въпреки което, при внасяне на настоящия обвинителен акт не е отстранен. 3. В обстоятелствената част на обвинителния акт е налице и съществено противоречие относно дейността на обвиняемия Д. в частта по обвинението по чл. 321 НК. На стр. 7 е описано, че обв. Д. е „…образувал, ръководил и участвал …” в ОПГ, а на стр. 9 – само че „…е организирал и ръководил …”, което съществено затруднява обвиняемият да разбере точно в извършването на какво е обвинен и адекватно да организира своята защита. 4. Според обвинителния акт Д. е обвинен и в извършване на престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, което в обстоятелствената част акт не е индивидуализирано и конкретизирано в достатъчна степен. Престъплението е описано като продължавано, по общия престъпен резултат, без да са индивидуализирани отделните деяния, включени в него. Извършеното деяние е основа за търсене на наказателна отговорност от обвиняемия и доколкото продължавано престъпление ще е налице когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, то тези деяния следва да бъдат описани точно по време, място и начин на извършване. Едва след конкретизирането и индивидуализирането им може да се установи тяхната съвкупност и причинения от тях общ престъпен резултат. Без описание на деянията по време, място и начин на извършване е невъзможна индивидуализацията на конкретно извършеното престъпление. Обстоятелството, че това е сторено в заключителната част, не може да санира допуснатия порок, тъй като единствено в обстоятелствената част на акта прокурорът е длъжен да изложи в пълен обем всички факти и обстоятелства, да индивидуализира деянията и да опише престъплението, като по този начин да определи обема на обвинението. Съдържанието на заключителната част на обвинителния акт е очертано в ал. 3 на чл. 246 НПК и в нея прокурорът следва да излага не фактически твърдения, а правна квалификация на вече описани в обстоятелствената му част такива. 4. С обвинителния акт Д. е обвинен и в извършване на престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. В обстоятелствената част на акта не са посочени съставомерни характеристики на това престъпление, въпреки че същото е било констатирано още в първото отменително решение на Военно-апелативния съд № 11 от 25.03.2013 г. по нохд № 4/2013 г. по описа на ВАпС и делото е върнато на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения. Съществен елемент от състава на това престъпление е употребата на този документ. При описване на деянието не е посочено дали обвиняемият е употребил инкриминирания документ /л. 8/. Независимо, че това обстоятелство е посочено в заключителната част на акта /л. 18/, то не може да санира допуснатия порок. 5. С обвинителния акт вторият обвиняем И. е обвинен и в извършване на престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК. По отношение на така квалифицираното престъпление в обстоятелствената част отсъства описание на съществени негови характеристики, а именно кога и пред кого този документ е бил употребен /л.9/. Този порок на обвинителния акт също е бил констатиран от съда още в първото отменително Решение № 11 от 25.03.2013 г. по нохд № 4/2013 г. по описа на ВАпС, въпреки което не е бил отстранен. Още повече, че по при описване на това деяние в обстоятелствената част на акта е налице и противоречие, тъй като на стр. 3 и 4 е описано, че деянието е извършено заедно с обвиняемия Д., а в последствие, на стр. 9 от обстоятелствената част и на стр. 18 от заключителната част, се твърди, че го е съставил и употребил сам. 6. На стр. 8 от обвинителния акт е описано, че обвиняемият Д. е „… извършил деянията умишлено по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, като е съзнавал обществено опасния им характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от извършването им и ги е допускал.”. На стр. 9 от акта е описано, че и вторият обвиняем И. е „… извършил деянията умишлено по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, като е съзнавал обществено опасния им характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от извършването им и ги е допускал.”. По този начин прокурорът твърди, че деянията са извършени при евентуален умисъл. Същевременно обаче и двамата обвиняеми са предадени на съд за престъпления, които са възможни само при пряк умисъл. Като е описал, че деянията са извършени от обвиняемите при евентуален умисъл, прокурорът е очертал една невъзможна правна конструкция. Наред с това е внесъл и съществено противоречие в обстоятелствената част, тъй като от една страна, макар и в недостатъчен обем, е очертал фактическа обстановка, която е съотнесъл към съставите на престъпления, които от субективна страна се характеризират с наличието на пряк умисъл, а от друга - твърди, че са извършени при евентуален умисъл. Описаното разминаване между изложените фактически положения води до съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като нарушава правото на защита на обвиняемите, тъй като съгласно практиката на ВКС определянето на вината е дейност по установяване и излагане на фактически положения и следва да бъде индивидуализирана в обстоятелствената част на обвинителния акт. От горното се установява, че така внесеният в първоинстанционния съд обвинителен акт е изготвен в противоречие с минималните изисквания за неговото съдържание, съгласно чл. 246, ал. 2 НПК и не е годен да изпълни основното си предназначение да формулира обвинението с което се поставят рамките на доказване по предмета на делото и осъществяването на правото на защита. В неговото съдържание не са отразени или липсва пълно описание на правнорелевантните факти и въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на деянията, предмет на обвинението, поради което същото е непълно, неточно и противоречиво, както в самата обстоятелствена част, така и между нея и заключителната му част. Така на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушение на процесуалните права на обвиняемите. Нарушено е тяхното неотменимото право, прогласено в чл. 55, ал. 1 НПК, да научат за какво престъпление са обвинени. Установените съществени процесуални нарушения са отстраними, поради което съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото – върнато за прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения. По изложените съображения настоящият състав на Военно-апелативния съд намери, че разпореждането на съдията – докладчик следва да бъде изменено в частта досежно конкретно посочените основания, обосноваващи наличието на съществени процесуални нарушения, допуснати при изготвянето на обвинителния акт и потвърдено в останалата му част. Делото следва да бъде върнато на ВОП – София за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, констатирани и описани в мотивите на настоящото определение. Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1 и 3, вр. чл. 334, т. 3 НПК Военно-апелативният съд О П Р Е Д Е Л И: ИЗМЕНЯ разпореждане от 02.02.2015 г. на съдия-докладчик по НОХД № 206/2014 г. по описа на Софийския военен съд, с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 206/2014 г. по описа на Софийския военен съд и делото е върнато на прокурора, в частта досежно конкретно посочените основания, обосноваващи наличието на съществени процесуални нарушения, допуснати при изготвянето на обвинителния акт и ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата му част. ВРЪЩА делото на ВОП – София за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съгласно мотивите на настоящото определение. Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg