Решение
30-04-2015
Р Е Ш Е Н И Е № 10 гр. София, 30.04.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при секретар Емилия Стоянова и с участието на прокурора подп. Иво Петков разгледа наказателно от общ характер дело № 9 по описа за 2015г., докладвано от съдията полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ, образувано по жалба на адвокат В. О. от САК – защитник на подсъдимия сержант С. Ф. Т. от РС „Военна полиция” – С., срещу присъда № 213/21.11.2014 г. по НОХД № 213/2013 г. на Софийския военен съд. С обжалваната присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия сержант С. Ф. Т. от РС „Военна полиция” – С. за виновен в това, че на 16.07.2012 г. около 18.45 часа в гр. С. на бул. „Л.”, в лентата за движение в посока от надлез „Н.” към О. П., преди кръстовището с ул.”Ж. Д.”, при управлението на моторно превозно средство – мотоциклет марка „Х.”, модел „Х.” с рег. № ХХХ – негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на и на основание чл.343, ал. 1, б.”в”, вр. чл.342, ал. 1 НК и чл. 54 ал. 1 от НК го е осъдил на 3 (три) години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от 5 (пет) години. На основание чл. 343г от НК вр. с чл.37, т.7 от НК е лишил подсъдимия Т. от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3(три) години. Подсъдимият С. Ф. Т. е осъден да заплати на гражданския ищец Д. А. И., ЕГН ХХ обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.08.2012 г. до окончателното й изплащане, като оставя без уважение и отхвърля гражданския иск в частта му от 50 000 (петдесет хиляди) лева до 100 000 (сто хиляди) лева като неоснователен и недоказан. Подсъдимия е осъден да заплати на гражданския ищец В. М. И., ЕГН ХХХ обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.08.2012 г. до окончателното й изплащане, като оставя без уважение и отхвърля гражданския иск в частта му от 50 000 (петдесет хиляди) лева до 100 000 (сто хиляди) лева като неоснователен и недоказан. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. В пледоариите защитниците изтъкват пред съда, че подсъдимият не е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Не са обсъдени от първостепенния съд всички налични по делото доказателствени материали. Не е обсъдена и не е кредитирана експертизата на инж. Ц. В. от досъдебното производство. Неправилно била кредитирана тройната автотехническа експертиза на л.л. 105-123 от том II на досъдебното производство. Същата била изготвена от други вещи лица, като инженер В. не взел участие в състава на тази експертиза. Неправилно, по време на съдебното следствие съдът допуснал повторна автотехническа експертиза със същите вещи лица. Тези вещи лица неправилно били използвали завишени стойности на максималното спирачно закъснение и по този начин се постигала по-малка опасна зона за спиране на мотоциклета. Неправилно бил определен началният момент на опасността за подсъдимия, управлявал мотоциклета. Прави се извод като цяло за липса на мотиви на първоинстационната присъда. Изтъква се още, че подсъдимият имал редица здравословни проблеми, които не били съобщени на лекарите в института „Пирогов“ – дългогодишна тромбоемболия. Ако това било съобщено на лекарите, нямало да се стигне до летален изход за пострадалия. Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение, а също и за отхвърляне на гражданските искове като неоснователни и недоказани. Алтернативно се иска връщане на делото за допълнително разследване. Прокурорът заяви, че жалбата е неоснователна и следва де се остави без уважение. Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 16.07.2012 год. около 18.45 часа подсъдимият сержант С. Ф. Т. управлявал собствения си мотоциклет марка „Х. Х.” 600 S с ДК № ХХХ, като се движел се по бул. „Л.” в посока от надлез Н. към ул. „О. Ш.”. Бул. „Л. ш.” в района на ПТП, пътното платно е с широчина 17,2 м. – или четири ленти от 2,78 м., маркировка М 13 за паркиране на МПС-та от 2, 5 м. , велоалея от 2,4 м. и пешеходен банкет по 3,8 м., установени са били и пътни знаци Б3 – „път с предимство”, Г4 – движение само направо или само надясно след знака, Б28 – забранено паркирането, Д 17 служебен паркинг. В района преди кръстовището с ул. „Ж. Д.” подсъдимият Т. се е движел в лява лента с разрешена от закона скорост. Пострадалият А. Г. И. на 87 години от гр. С. се движел по платното за движение на бул. „Л. ш.” – насрещно за посоката на мотоциклета. Достигайки и преминавайки по площта забранена за паркиране „маркировка М 16” се спрял до първия паркиран автомобил. Достигайки до предната дясна част на паркирания автомобил спрял за около 3 секунди. След достигане на края на маркировката, същият спрял и решил да пресече платното. Завъртял се на 90 градуса надясно и се придвижил напред към пътните ленти. Там изчакал преминаването на неустановен мотоциклетист и след това пострадалия Иванов се затичал перпендикулярно на платното, с цел преминаване на отсрещния пешеходен банкет, преди задаващият се мотоциклет, управляван от подсъдимия. Като видял пресичащия от дясно на ляво тичащ пешеходец, Т. предприел със закъснение аварийно спиране, но не успял да избегне удара с пострадалия. Ударът настъпил между предното колело на мотоциклета и крака на пешеходеца, намиращ се отпред. Пострадалият бил повдигнат и отхвърлен в дясно от мотоциклета. Самият мотоциклет, поради силата приложена от пострадалия от дясно на ляво, се наклонил в ляво и едновременно с това предното колело, което е било и управляемо също се завъртяло наляво. От това подсъдимият навлязъл с мотоциклета в насрещната пътна лента за движение в режим на спиране. Мотоциклетът преминал жълтата непрекъсната линия и пластмасовата ограда с колчета, обособяващи велоалея, самата велоалея и при удара с левия бордюр се е преобърнал на ляво и се плъзнал, като накрая стигнал до тревната площ, където спрял. Пострадалият А. И. бил приет по спешност в ІV-та травматологична клиника на УМБАЛСМ „Пирогов” на 16.07.2012 година в 20.40 минути, където въпреки лечението на 01.08.2012 в 15.10 часа починал. След ПТП подсъдимият паднал и ударил главата си, като загубил съзнание за неопределен период от време и затова не могъл да окаже първа помощ на пострадалия И. Подсъдимият бил приет на 17.07.2012 г. и изписан на 19.07.2012 год. в клиника по неврохирургия на ВМА с диагноза – „контузио капитис комоцио церебри, дисторзио артикулационис хумеро – скаполарис декс”. Мястото на удара било по посока на огледа на 11,60 м. преди първия бордюр на ул. Ж. Д. и на 7,75 м. в ляво от десния бордюр на бул. Л. ш.. Скоростта на мотоциклета преди и по време на настъпването на ПТП е била 50,76 кв./ч., която е в рамките на разрешената. Скоростта на пешеходеца по време на настъпване на ПТП-то е 7,2 км./ч., което съответства на бързо бягане. Опасната зона за спиране на мотоциклета при конкретните пътни условия за мотоциклетиста е 31,4 м., а времето за изминаване на опасната зона 3,25 сек. Пешеходецът станал опасност за мотоциклета, когато е напуснал зоната за паркиране. Отстоянието на мотоциклетиста от мястото на удара в този миг е бил 52,53 м. Мотоциклетистът е имал възможност да възприеме намиращия се в този момент на платното пешеходец от това разстояние. Мотоциклетистът е могъл да предотврати произшествието, защото се е намирал на разстояние 52,53 м., когато е могъл да възприеме пешеходеца като опасност, а дължината на опасната зона е 31,4 м. Мотоциклетистът е реагирал на опасността със закъснение 2,526 сек. От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, огледа и аутопсията на труп № 58/2012 г., както и въз основа на приложената по делото медицинска документация – копие на страници от И.З. и съдебно медицинска аутопсия № 58/2012 г. е установено, че на А. Г. И. обективно са причинени травматични увреждания - черепно-мозъчна травма с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и тилно-теменните области на главата; гръдно-коремна контузия с клинични данни за контузия на белия дроб и черния дроб и излив на течност около слезката; травма на опорно двигателния апарат, изразяваща се в счупване на тазовите кости в ляво – двете рамена на ломната кост и седалищната кост; счупване на ставите (в коленната става) израстъци (конили) на голямо пищялната кост на лява подбедрица; счупване на главата (доколенната става) на малко пищялната кост на лявото подбедрица; счупване на лъчевата кост на лява подраменница. Непосредствена причини за настъпване на смъртта на Иванов е масивна белодробна тромбоемболия, която в съчетание с развилите се възпалителни промени на белите дробове с преврален излив е довело до настъпване на непреодолима дихателна и сърдечна-съдова недостатъчност. Както белодробната тромбемболия, така и възпалителните промени на белите дробове са се развили като усложнение на базата на получената тежка съчетана травма и последвалото я принудително обездвижване и залежаване, независимо от проведеното лечение. Всички травми на пострадалия Иванов се дължат на действието със значителна травмираща сила на твърди и тъпи предмети получени по цитирания механизъм на ПТП-то на 16.07.2012 година, като между причинените травматични увреждания и настъпването на смъртта на Иванов има пряка и непрекъсваща се причинно-следствена връзка. Първоинстанционният съд е изяснил почти всички обстоятелства по делото. Поради неправилна оценка на доказателствените материали съдът е приел за установено обстоятелство различно от действителното и не е приел за установено друго обстоятелство, което е от значение за делото. В съответствие с правомощията си по чл. 316 от НПК въззивният съд прие за установени следните нови фактически положения, а именно: мястото на удара между мотоциклета и пострадалия е по дължина на пътя на 11,60 м преди първия бордюр на улица „Ж. Д.“, а по ширина на 7,75 метра вляво от десния бордюр на бул. „Л. ш.“; отстоянието на мотоциклетиста от мястото на удара в момента, когато възниква опасността – когато пресичащият пешеходец се изравнява с левия габарит на паркирания автомобил е 38,43 метра (това е най-благоприятният за подсъдимия момент и обективно най-достоверен). Пътят изминат от пешеходеца от левия габарит на паркирания автомобил до мястото на удара е 5,45 метра. Тези нови фактически положения съставът на съда прие въз основа на повторната комплексна автотехническа експертиза на л.л. 148 – 153 от нохд № 213/2013 година на първоинстанционния съд. В тази експертиза са прецизирани, уточнени и обобщени всички данни от предходните експертизи и заключението и се явява най-достоверно и пълно. Съставът на съда разгледа всички доводи и твърдения в жалбата на подсъдимия и ги прецени като неоснователни. Експертизата на инж. Ц. В. от досъдебното производство (на л.л. 89 – 104 от том I на досъдебното производство) правилно не е била кредитирана. При съпоставката на тази експертиза с допълнителната тройна автотехническа експертиза на експертите доцент Д., гл. ас. П. и доцент Х. (на л.л. 105 – 123 от том II на досъдебното производство) и с повторната комплексна автотехническа експертиза на посочените трима автомобилни експерти, заедно с експертите Д. и Й. – специалисти в областта на видеозаписите е видно, че разликите са в разстоянието, което е изминал пострадалият пешеходец от момента, в който е бил видим за подсъдимия мотоциклетист до мястото на удара. На следващо място разлика има и при определяне на мястото на удара от техническа гледна точка. Експертът В. е приел, че разстоянието изминато от пешеходеца до мястото на удара във видимата за мотоциклетиста част е 4 метра (виж отговора на пета задача от експертизата на лист 100 от том I, респ. лист 12 от експертизата долу). Посоченото разстояние от този експерт е некоректно и не се основава на обективните данни по делото и по специално на анализа на приложения по делото видеозапис на произшествието. Такъв се съдържа в допълнителната тройна автотехническа експертиза (на л.л. 105 – 123 от том II на досъдебното производство), при която всички разстояния са определени с помощта на наложена перспективна мрежа върху видеозаписа (виж л. 116 от делото, респ. л. 12 от експертиза). Там се вижда и автомобилът, пред който пострадалият е предприел пресичане. В повторната комплексна автотехническа експертиза на съдебното следствие, въз основа на анализа на видеозаписа с помощта на перспективната мрежа е определено, че изминатото разстояние от пострадалия до мястото на удара, във видимата за мотоциклетиста част е 5,45 метра. Допълнителната тройна експертиза на досъдебното производство, като е съобразила ширината на всяка от лентите и единичните линии на платното за движение е установила коректно, че левият край на пътната лента, в която подсъдимият мотоциклетист се е движел e на 8,3 метра вляво от началото на платното. При изчисленията експертите са ползвали перспективната мрежа представена в Протокол № 13/ДОК – 254 за извършена видеотехническа експертиза (на л.л. 94-101 от том II на досъдебното производство, по точно на стр. 5 и 6 от експертизата). Скоростта на движение на мотоциклета е определена от тази експертиза коректно, въз основа на записа на видеокамерата и е 50,76 км/ч. Скоростта на движение на пешеходеца по време на настъпване на ПТП е 7,2 км/ч, също въз основа на анализа на записа от видеокамерата. Налице са разлики в параметрите, с които боравят при изчисленията от една страна инж. В. в неговата експертиза, а от друга страна допълнителната тройна и повторната петорна експертизи. Така например, при определяне на мястото на удара по ширината и дължината на пътното платно инж. В. е приел, че същото е на 1,4 м. вдясно от двойната непрекъсната разделителна линия, считано в посока движението на мотоциклетиста, а по дължината на платното около 10 – 10,5 метра преди линията на ориентира. Допълнителната тройна експертиза на досъдебното производство и повторната петорна такава приемат, че по дължина на пътя ударът е станал на 11,60 м преди първия бордюр на улица „Ж. Д.“, а по ширина на 7,75 метра вляво от десния бордюр на бул. „Л. ш.“. Тук също е налице разлика в посочените параметри, с които работят двете експертизи. При обща широчина на платното за движение от 8,30 метра (сборът от широчината на двете ленти по 2,78 м плюс 2,50 м маркировка за паркиране, плюс ширината на двете прекъснати разделителни линии всяка по 0,12 м) ако се извади стойността, с която е работил инж. В. – 1,40 метра вдясно от разделителната линия на двете платна ще се окаже, че според този експерт мястото на удара е на 6,90 м вляво от десния бордюр на булевард Л. ш.. Очевидна е разликата с установеното място на удара от останалите две посочени експертизи. Според допълнителната тройна и повторната петорна експертиза мястото на удара е по ширина на платното на 7,75 вляво от десния бордюр на пътя. Разлика има и определяне на мястото на удара по дължина на пътното платно – 10 – 10,50 метра преди ориентира при инж. В. и 11,60 метра при другите две посочени експертизи. Въззивната инстанция кредитира изводите на посочените две последни експертизи – допълнителната тройна и повторната петорна такава по съображенията изложени по – горе. Техните изводи се основават на анализа на приложения по делото видеозапис на произшествието, при който всички разстояния са определени с помощта на наложена перспективна мрежа върху видеозаписа (виж л. 116 от делото, респ. л. 12 от експертиза). Подобен анализ в заключението на инж. В. липсва, а и същият не е специалист в областта на видеозаписите, каквито специалисти – Д. и Й. са били включени в състава на петорната експертиза. Тук е мястото да се посочи, че единствено в повторната комплексна автотехническа експертиза, при отговора на въпрос 2 – за скоростта на движение на мотоциклета, (изготвена и изслушана в с.з. на 02.10.2014 година, във втора задача) е анализиран файлът от охранителната камера върху DVD носителя, на който е записано процесното ПТП. Експертите са посочили, че основно правило за всяка записваща видеосистема е, че за правилно възприятие на записаното изображение, то трябва да се записва и възпроизвежда с еднаква кадрова честота. Видео-охранителните системи записват информация от множество видеокамери, обхващаща големи интервали от време върху ограничен по капацитет информационен носител. Ето защо, при някои системи се налагат редица компромиси, изразяващи се в намаляване на кадровата честота на записа, компресия на записващото изображение, презредов запис и т.н. Съгласно данните от наименованията на файловете се вижда, че същите представляват клипове, обхващащи интервали от по около 5 минути. В същото време продължителността на отделните клипове варира в рамките на 2:05 минути до 2:25 минути, а броят на заснетите в тях кадри варира респективно между 3150 – 3550, което може да се обясни с ограниченията във възможностите на информационната линия да пропуска информацията записвана от камерите. В разглеждания клип на който е заснето инкриминираното ПТП се съдържат 3543 кадъра, а клипът е с продължителност 2:21:720 мин, т.е. приблизително 142 сек. След съответните съпоставяния и изчисления (на стр. 150 долу и стр. 151 от наказателното дело) експертите обосновават извода, че камерата заснема с приблизително два пъти по-ниска кадрова честота или реалната кадрова честота на заснемане е 11,81 к/сек. Въз основа на тези изводи, които са обосновани технически, експертите са определили скоростта на движение на мотоциклета. За сравнение експертът В. е правил своите изчисления при кадрова честота на видеозаписа при 25 кадъра в 1 сек (виж л. 98 от том I на досъдебното производство, л. 10 от експертизата), която честота е стандартна, но в конкретния случай е неприложима. Анализ на процесния файл от техническа гледна точка се съдържа и при отговора на въпрос 2 от допълнителната тройна експертиза (на л.л. 105 – 123 от том II на досъдебното производство). Въз основа на изчислените скорости на движение на мотоциклета и на пешеходеца и на мястото на удара по дължина и широчина на пътното платно от техническа гледна точка, експертите от повторната петорна експертиза са изчислили опасната зона за спиране на мотоциклета при конкретните условия, която е 31,407 метра (въпрос 3 от експертизата), както и отстоянието на мотоциклета от мястото на удара в момента, когато водачът е възприел пресичащия пешеходец като опасност, което е 38,43 метра (виж отговора на въпрос 4 накрая, на л. 153 от делото, респ. л. 6 от експертиза). Това отстояние е по-голямо от опасната зона, следователно подсъдимият мотоциклетист е могъл да предотврати удара чрез аварийно спиране. На досъдебното производство е била изготвена и изслушана в съдебното заседание на 14.05.2014 година и още една комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (на л.л. 65-78 от том II на досъдебното производство) с експерти доктор Г., инж. Т. и инж. Х.. Тази експертиза е приела, че мястото на удара по широчина на пътното платно е на 6.50 метра вляво от десния бордюр по посока движението на мотоциклета (виж отговора на първа задача от експертизата), а при отговора на четвърта задача, тези експерти, анализирайки различните варианти за видимост от страна на мотоциклетиста приемат, че от момента, в който мотоциклетистът се е появил иззад неизвестния паркиран автомобил, отстоянието му до мястото на удара е 3,91 метра (виж стр. 9 долу и стр. 10 горе от експертизата). Изводите на експертите в тази им част не могат да бъдат кредитирани по съображенията, заради които не следва да бъде кредитирана и експертизата на инж. В. . При определяне на скоростите въз основа на видеозаписа тези експерти не са работили с наложена перспективна мрежа върху видеозаписа и не са съобразили, че реалната кадрова честота на заснемане е 11,81 к/сек. Нещо което беше коментирано по-горе. Подобно на инж. В. , тези експерти са работили с кадрова честота 25 кадъра в секунда, която не е действителната. В състава на тази експертиза не са участвали специалисти по видеозаснемане. Такива са взели участие в повторната комплексна автотехническа експертиза назначена от основния съд (на л.л. 148 – 154 от нохд 213/2013 г. та Софийския военен съд). Доводите на защитата, че вещите лица използвали завишени стойности на максимално спирачно закъснение и по този начин стигали до извод за по- малка опасна зона за спиране са несъстоятелни. Експертите, при разпитите им са взели отношение по този въпрос в две съдебни заседания (на 14.05.2014 година – виж л.66 гърба от наказателното дело, отговора на експерт Джонев за спирачното закъснение и на 02.10.2014 година на л. 163 гърба и л. 164 от наказателното дело). При спиране с двете спирачки – предна и задна мотоциклетът може да постигне закъснение от 7 метра за секунда на квадрат. Ако се използва само едната от двете спирачки закъснението може да е по-малко, но мотоциклетът трябва да задейства и двете спирачки и затова експертите са работили със закъснение от 7 метра. Експертът Д. е посочил, че така е по учебник. Посочил е още при разпита му, че няма разлика между сцеплението на гумите при мотоциклет и лек автомобил. Ето защо настоящата инстанция намира, че експертите са обосновали стойностите, с които са работили при изчислението на опасната зона за спиране на мотоциклета. Неоснователни са доводите на защитата, че не е изяснено на какво се дължи разлика в изводите на експертите по видеозаснемане – Д. и Йорданов, които в първоначалната си експертиза са дали заключение за много по висока скорост на движение на мотоциклета преди произшествието в сравнение със скоростта определена в повторната комплексна експертиза. При разпита на експертите в съдебното заседание на 02 октомври 2014 година експертът Д. е обяснил, че това се дължи на обстоятелството, че при изчисленията в първата експертиза те са работили с честота 25 кадъра в секунда, докато в действителност честотата е двойно по малка – 11,81 к/сек (виж л. 163 от наказателното дело). Относно доводите, че някои от експертизите били приети, а други не, настоящата инстанция следва да разясни, че съгласно чл. 282 от НПК заключението на вещото лице се прочита от съда, след което му се поставят въпроси. По този начин това заключение се приобщава към доказателствения материал по делото и може и следва да бъде обсъждано при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК. Никакво приемане или неприемане на заключението по време на съдебното следствие не е необходимо. Друг е въпросът, че подобна практика масово се шири в съдилищата. Несъстоятелни са и твърденията на защитата, че дъщерята на пострадалия не била обяснила на лекарите в УМБАЛСМ „Пирогов“, че нейният баща е страдал преди ПТП от дългогодишна тромбоемболия. Това обстоятелство е ирелевантно за делото. От значение е единствено, че в резултат на инкриминираното ПТП на пострадалия са причинени описаните в медицинската документация множество травми, които са поставили в ход причинния процес, довел като резултат до смъртта на пострадалия. В този смисъл деянието на подсъдимия е едно необходимо условие, conditio sine qua non, за резултата – смъртта на пострадалия и причинната връзка между тях е налице. Наложеното на подсъдимия наказание в размер на три години лишаване от свобода условно с изпитателен срок от пет години не е явно несправедливо. Съдът е съобразил наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съпоставил ги е и правилно е определил размера на наказанието за престъплението по чл. 343 ал. 1 буква „в“ от НК при превес на смекчаващите такива. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия законосъобразно е бил приложен и институтът на условното осъждане. Заради високата степен на обществена опасност на деянието е справедлив и срокът на лишаване на подсъдимия от правоуправление на МПС – три години, на основание чл. 343г, вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК. Предявените граждански искове са уважени в справедлив размер за всяка от гражданските ищци по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Ищците са съответно съпруга и дъщеря на пострадалия. Смъртта му им е причинила емоционални страдания и значителен стрес. Независимо от напредналата си възраст А. И. е бил в добро здравословно състояние, придвижвал се е и се е обслужвал сам. В този смисъл ищците са били лишени от неговата морална закрила и опора. Смъртта на един толкова близък човек не може да доведе до други емоции освен негативни. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил и актуалната икономическа обстановка в страната, с оглед на която обезщетение от 50 000 лева за смърт на близък човек в никакъв случай не е прекомерно. Действително първоинстанционният съд е обсъдил пестеливо въпросът за гражданските искове. Това обаче не е пречка настоящата инстанция като втора инстанция по същество да допълни мотивите на основния съд. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид изложеното обжалваната присъда е законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Предвид горно и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 213/2013 от 21. 11. 2014 г. по НОХД № 213/2013 г. на Софийския военен съд. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Върховен касационен съд в петнадесетдневен срок от писменото съобщаване на страните за изготвянето му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg