Определение
20-03-2015
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5 гр. София, 20 март 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ ЧЛЕНОВЕ: полк. СТОЙКО СПАСОВ ст.л-т ДАНИЕЛ ЛУКОВ при секретар Катя Симова разгледа частно наказателно дело № 4 по описа за 2015 година, докладвано от съдията полк. Странджански образувано по жалба на адв. Й. В. като защитник на подсъдимия Х. М., на адв. И. В. като защитник на подсъдимия О. Х. и адв. З. С. като защитник на подсъдимия В. Ч. срещу Протоколно определение от 19.02.2015 г. по н.о.х.д. № 103/2014 г. по описа на Сливенския военен съд. С обжалваното определение съставът на Сливенския военен съд е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимите В. Ч., А. М., И. В. и на подсъдимите Х. М. и О. М. /О. Х./ от гр. Б. да бъдат отменени наложените им ограничителни мерки „Забрана за напускане пределите на Република България". В жалбата се заявява, че така обжалваното определение е неправилно, защото е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че по делото няма нито едно доказателство за поведението на някой от подсъдимите, което да сочи дори и на хипотетична опасност от бягство зад граница, а същите имат изрядно процесуално поведение и трайни връзки със страната и това изключвало възможността да се укрият извън Република България. Твърди се също така, че съдът е прехвърлил доказателствената тежест върху подсъдимите като им е възложил да доказват отрицателни факти - че няма да се укрият в чужбина, а също и че обжалваното определение е постановено при липса на мотиви. Иска се посоченото определение на първоинстанционния съд да бъде отменено и съответно да бъдат отменени и ограничителните мерки „забрана за напускане пределите на Република България" наложени на подсъдимите по делото. Съставът на въззивния съд намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение на Сливенския военен съд е законосъобразно. В атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че към настоящият момент мярката „Забрана да напускат пределите на Република България" по отношение на всички подсъдими се явява законосъобразна и обоснована с оглед повдигнатите спрямо подсъдимите обвинения за тежки умишлени престъпления и реалната опасност същите да се укрият и осуетят приключването на наказателното производство. Въззивният съд счита, че този извод на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен. Целта на тази така предвидена в закона мярка за процесуална принуда е да осигури нормалното протичане на наказателния процес като лиши подсъдимите от възможност да попречат за това нормално протичане на процеса като се отклонят от разглеждането на делото и се укрият извън пределите на страната. При извеждането на своите изводи в тази насока съдът е ограничен от фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, защото именно тези факти и обстоятелства следва да бъдат проверени със предвидените в процесуалния закон методи и средства. И точно обезпечаването на провежданата от съда проверка на изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства се гарантира от съответните предвидени в закона мерки за процесуална принуда. В конкретния случай, макар и твърде лаконично, първоинстанционният съд правилно се е позовал на повдигнатите срещу подсъдимите обвинения с обвинителния акт. А в обвинителния акт срещу подсъдимите са описани техни действия, които са свързани със създаването на контакти и взаимоотношения с лица извън страната по повод контрабанда на злато и сребро и в тази връзка са описани многократни пътувания зад границата на страната. Именно тези факти и обстоятелства правилно са взети предвид от първоинстанционния съд, когато същият е направил обоснован извод за наличие на реална опасност подсъдимите използвайки тези свои контакти и взаимоотношения с лица извън страната да напуснат пределите на Република България и да се укрият в чужбина, с което да попречат на нормалното протичане на наказателния процес срещу тях. Не е необходимо в мотивите към определението си съдът да възпроизвежда цялостния текст на обвинителния акт, който е бил връчен на подсъдимите по реда на процесуалния закон и с текста на който обвинителен акт същите са били запознати, за да се твърди, че съдебният акт е мотивиран. Позоваването на обстоятелствата описани в обвинителния акт, което е сторил съдът, е достатъчно да аргументира изводите на съда като обосновани. И поради това не може да се говори и „за обръщане на доказателствената тежест" от страна на първоинстанционния съд. Правилно съдът е посочил, че към момента на направеното искане няма настъпили нови обстоятелства - като например спешна необходимост от медицинско лечение в чужбина и пр., които нови обстоятелства да налагат изменение на така определените вече мерки за процесуална принуда. Поради това съставът на въззивния съд намира, че подадената жалба от адв. Й. В. като защитник на подсъдимия Х. М., на адв. И. В. като защитник на подсъдимия О.Х. и адв. З. С. като защитник на подсъдимия В. Ч. срещу Протоколно определение от 19.02.2015 г. по н.о.х.д. № 103/2014 г. по описа на Сливенския военен съд се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение на първоинстанциония съд като обосновано, законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено. Като взе предвид изложените съображения и на основание чл.345 от НПК съставът на Военно-апелативния съд ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от 19.02.2015 г. по н.о.х.д. № 103/2014 г. по описа на Сливенския военен съд като законосъобразно и правилно. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на жалба или протест.
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg