Решение
22-06-2015
РЕШЕНИЕ № 13 гр. София, 22 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН ЧЛЕНОВЕ:полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ полк. РУМЕН ПЕТКОВ при секретар Катя Симова и с участието на прокурора полк. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ разгледа наказателно общ характер дело № 10 по описа за 2015г. докладвано от съдията полк. Странджански, образувано по протест на полковник Г. К. - зам. военноокръжен прокурор на Софийската военноокръжна прокуратура срещу присъда № 168/28.01.2015г. по н.о.х.д. № 168/2014г. по описа на Софийския военен съд. С присъда № 168/28.01.2015г. по нохд № 168/2014г. състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия лейтенант З. Г.Г. от в.ф. ХХ - гр. П., за невиновен в това, че на 21.06.2013г., около 16.30 часа, в гр. В. Т. в НВУ „В. Л.“, да е отказал да изпълни заповед на началника си капитан Найден Кръстев Йорданов и го е оправдал по обвинението по чл. 372 ал.1 пр. 1 от НК. В подадения въззивен протест срещу посочената присъда на Софийския военен съд се твърди, че същата е неправилна, тъй като е постановена в нарушение на закона и без да бъде съобразена със събраните по делото доказателства. Иска се атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение по чл.372 ал.1 пр.1 подсъдимия Г. и да му бъде наложено наказание съгласно поисканото в обвинителната реч или делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд или за допълнително разследване на прокурора. Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че поддържа подадения въззивен протест и направените в него искания за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова осъдителна такава като бъде наложено справедливо наказание по вид и размер. Подсъдимият и неговата защита изразяват становище, че първоинстанционната присъда е правилна и молят същата да бъде потвърдена. Съставът на Военно-апелативния съд, като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на протестираната присъда на основание чл.314 от НПК, намира следното: С протестираната присъда съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият лейтенант З. Г. Г. е бил обучаем в Национален военен университет „В. Л.“ - гр. В. Т. за периода от 29.08.2009г. до 25.07.2014 г. На 28.07.2014 г. бил назначен за командир на ХХ взвод в щабна рота на в.ф. ХХ – П.. По време на обучението личната му и войскова дисциплина били на задоволително ниво за военнослужещ като се справял с поставените му задачи. Като офицер в БА показал познаване на функционалните си задължения и изпълнявал поставените му задачи точно и в срок. На 21.06.2013 г. в НВУ „В. Л.“ - гр. В. Т. приключили активните действия от Комплексно тактическо учение ХХ. Подсъдимият, тогава курсант старши сержант З. Г. бил назначен за командир на ХХ отделение от ХХ взвод, чийто командир бил капитан Я.. Около 16.00 часа в района на университета започнали да се завръщат участниците в учението. За да бъде обявен краят на учението, военнослужещите е следвало да сдадат на материално отговорните лица /МОЛ/ полученото за учението снаряжение и материално-техническо оборудване. МОЛ е следвало да докладват на офицерите, че същото е върнато, а те от своя страна докладвали на началника на университета, че личния състав и имуществото са налице, който чак тогава обявявал края на учението. Свидетелят старшина Й. Х. бил МОЛ, на когото ХХ взвод, към който се числял и подсъдимия е трябвало да върне полученото за учението имущество. Подсъдимият и още военнослужещи връщали имуществото без да са материално задължени за него. Установило се, че от имуществото липсва едно постелъчно шалте. Тогава подсъдимият лейтенант Г. изразил съмнение, че въпросното шалте е възможно да е останало в „парашутната зала“, където ХХ взвод върнали другата част от имуществото. След извършена по телефона справка се установило, че липсващото имущество се намира там. Тогава старшината казал на подсъдимия да отиде и донесе от „парашутната зала“ липсващото шалте. Последният отговорил, че в момента няма да отиде, защото е изморен, а ще стори това по-късно във времето и се качил в спалното помещение. С това разговора на тази тема между двамата приключил. С оглед обявяването на края на учението старшината - свидетелят Х., периодично докладвал на офицерите на какъв етап е връщането на имуществото в съответните складове. При свой доклад той обяснил на свидетеля капитан Н. К. Й. за липсващото имущество и че е казал на подсъдимия лейтенант Г. да го донесе, но последният е отказал да стори това. Тогава свидетелят капитан Й. извикал при себе си подсъдимия и му казал да отиде, донесе и предаде на старшината липсващото имущество. Той му отговорил, че е изморен в момента, тъй като цялата предна вечер е бил дежурен и по-късно ще върне имуществото, както се били разбрали със старшината. Освен това подсъдимият лейтенант Г. заявил, че в района има и други курсанти, които могат да свършат тази работа. Свидетелят капитан Й. повторил, че иска имуществото да бъде върнато сега, на момента и от Г.. Подсъдимият отговорил, че е изморен и няма да върне имуществото. Когато капитана потретил нареждането, че иска да се занесе имуществото, подсъдимият отвърнал: „Няма да го занеса.“. Тогава свидетелят капитан Й. му казал, че с това си поведение ще предизвика налагането на дисциплинарно наказание и го освободил. Веднага след това подсъдимият Г. отишъл и върнал имуществото в склада. Началникът на НБУ „В. Л.“ - гр. В. Т., със своя заповед № ХХХ след съответно извършена проверка е приел, че с описаното курсант Г. е допуснал дисциплинарно нарушение и му е наложил дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. Тази така приета от първоинстанционния съд за установена от фактическа страна обстановка по делото не се оспорва от страните и се доказва от събраните в съответствие с изискванията на процесуалния закон гласни и писмени доказателства по делото - обясненията на подсъдимия Г., показанията на разпитаните свидетели капитан Й., старшина Х., капитан С., лейтенант Т. и др., както и от огласените по установения процесуален ред писмени доказателства. Правилно при тази така установена от фактическа страна обстановка по делото първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи и относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия лейтенант С. деяние. Въззивният съд възприема изцяло както правилно установената по делото фактическа обстановка от страна на първоинстанционния съд, така също и законосъобразната правна квалификация на извършеното от подсъдимия Г. деяние - касае се за осъществяване на признаците на дисциплинарно нарушение, а не на състав на престъпление в конкретния случай. Въззивният съд споделя изложените от първоинстанционния съд съображения и счита, че същите се подкрепят и от събраните пред въззивната инстанция гласни и писмени доказателства - показанията на допълнително разпитания от състава на въззивния съд свидетел капитан Я. и огласеното по съответния процесуален ред писмо на Началник на НВУ „В. Л.“ - гр. В. Т. относно точния час на приключването на занятието, в което е участвал подсъдимия Г.. Съвсем правилно в конкретния случай съставът на първоинстанционния съд е приел, че въпросното учебно занятие още не е било завършило, поради което и свидетелят капитан Й. към момента на инцидента между него и подсъдимия не се е явявал началник на последния по смисъла на Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България, а такъв пряк началник в момента се е явявал свидетелят капитан Я.. Законосъобразно и своевременно е реагирало на постъпката на подсъдимия и ръководството на военно учебното заведение като е извършена бърза и компетентна проверка на случилото се и незабавно е наложено дисциплинарно наказание, което е сведено до знанието на целия личен състав. Поради това и направените възражения по въззивния протест се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на протестираната присъда на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което въззивният съд счита, че присъдата на Софийския военен съд следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и правилна, а подадения въззивен протест следва да бъде оставен без уважение като неоснователен. По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА присъда № 168/28.01.2015г. по нохд № 168/2014г. по описа на Софийския военен съд като обоснована, законосъобразна и правилна. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест пред Върховния касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg