Решение
03-06-2015
Р Е Ш Е Н И Е № 16 гр. София,03. 06. 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание в град София, на двадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЮЛИЯН БАНКОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНКО ГРОЗЕВ м-р ЛИДИЯ ЕВЛОГИЕВА при секретар Нина Стоянова и с участието на прокурора полк. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ разгледа наказателно дело от общ характер № 13 по описа за 2015 година, докладвано от съдията м-р ЛИДИЯ ЕВЛОГИЕВА, образувано по въззивни жалби от подсъдимия М. Х. А. чрез адвокат Р. Т. – АК гр. С. и подсъдимия Д. Н. И. чрез адвокат А. Д. – АК гр. В. срещу Присъда № 5/25.03.2015г. по НОХД № 102/2014г. на Сливенския военен съд С обжалваната присъда Сливенският военен съд е признал подсъдимите бивш цивилен служител Д. Н. И. – бивш Директор на Териториална агенция – В. при Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерство на отбраната” и гр. л. М. Х. А. от град В. за виновни в това, че на 22.04.2009г. в град В. подсъдимият И., в качеството си на длъжностно лице като извършител, умишлено подпомогнат от гражданското лице М. Х. А. , присвоили чуждо движимо имущество – сумата от 21 639,94 лв., собственост на Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО”, която била поверена на подсъдимия И. да управлява, като за улесняването му двамата извършили и друго престъпление, такова по чл. 311, ал.1 от НК – престъпление по чл. чл. 202, ал.1, т.1 вр. чл 201 вр. чл. 311 вр. чл. 20, ал.2 и чл. 54 НК, като е осъдил подсъдимия И. на две години и осем месеца лишаване от свобода и подсъдимия гр.л. А. на две години и шест месеца лишаване от свобода На основание чл. 202, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 37, ал.1, т.6 и т.7 НК двамата подсъдими са лишени от права да заемат държавна или обществена дейност или да упражняват професия или дейност свързана с управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови средства или стоково-материални ценности за срок от по три години за всеки от тях. На основание чл. 25, ал.1, т. 3 НК на подсъдимият А. съдът е определил едно общо наказание в размер на две години и девет месеца лишаване от свобода, като към него е присъединил и наказанието „глоба” в размер на 500.00лв, както и лишаването от права по чл. 37,ал.1, т.6 и т.7 НК, за срок от три години. На основание чл. 66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наложените наказания на подсъдимите И. и А. за срок от пет години. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно в полза на гражданския ищец ИА „Военни клубове и почивно дело” Министерство на отбраната сумата от 21 639, 94 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 22.04.2009г. до окончателното изплащане на сумата. С присъдата в тежест на подсъдимите съдът се е произнесъл и по отношение на държавната такса върху уважения размер на гражданския иск, съдебно-деловодните разноски и веществените доказателства. Недоволен от постановената присъда подсъдимия Д. Н. И. чрез А. Д. – адвокат от АК гр. В. е депозирал въззивна жалба в законоустановения срок. В нея сочи, че присъдата е постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон. По делото е депозирано допълнително писмено изложение в което се твърди, че първоинстанционната присъда е не само необоснован съдебен акт, постановен в нарушение на закона, но и се отправя упрек към първоинстанционния съд, за това, че е направил повърхностен, формален, а от там и погрешен анализ на доказателствената съвкупност, което е довело да неправилен извод за съставомерността на деянието, авторството и виновното поведение на подсъдимия И. Сочи, че е налице съществено противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата, тъй като в мотивите съдът е прел, че подсъдимият И. е подписал бюджетно платежно нареждане на 17.04.2008г., а сумата е наредена по сметка на „С. к.” ЕООД гр. В. на 22.04.2008г., а в диспозитива на присъдата основният съд е приел, че инкриминираната дата на деянието е 22.04.2009г. По тези съображения се твърди, че допуснатото нарушение е от категорията на съществените, тъй като посочването на различно време на извършване на престъплението в диспозитива на присъдата и мотивите към нея ограничават правото на защита на подсъдимия И. да узнае в какво е признат за виновен. Недоволен от постановената присъда подсъдимия М. Х. А. чрез адв. Р. Т. – АК гл. С. също е депозирал въззивна жалба в законоустановения срок. В жалбата се релевират оплаквания за необоснованост на постановената присъда. Твърди се, че установената от съда фактическа обстановка противоречи на доказателствата и доказателствените средства събрани в хода на съдебното следствие. По делото е депозирано възражение – писмен отговор срещу двете въззивни жалби срещу постановената присъда и допълнение към него в срока по чл. 322 НПК. В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия А. по делото се позовава на изтекла давност по отношение на гражданския иск, като сочи, че е налице основанието по чл. 114, ал. 3 ЗЗД - погасителната давност в размер на 5 години, тъй като деянието е извършено към 17 април 2009 година. Пледира да бъде отменена първоинстанционната присъда и на основание чл. 336 НПК да бъде постановена нова оправдателна присъда или алтернативно постановяване на справедлива присъда. Защитникът на подсъдимия Д. Н. И. – адв. А. Д. пледира да бъде уважена жалбата, по съображенията, изложени както в нея, така и в писменото допълнение. Обръща внимание на съда, че голяма част от доказателствата са били погрешно анализирани от първоинстанционния съд или необосновано са преценени в тежест на подсъдимия И. Моли съда да бъде постановен оправдателен съдебен акт. Алтернативно пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Представителят на обвинението моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна. Изразява доводи, че в своята мотивационна част първоинстанционният съд се е спрял много задълбочено на всички факти и обстоятелства, които са били предмет на доказване. Намира, че всички фактически положения са правилно изяснени, включително правните изводи на съда, като е изяснена е в пълен обем цялата фактическа обстановка, която се подкрепя от писмените и гласни доказателства, събрани в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес. Счита, че от обективна и субективна страна съставът на престъплението длъжностно присвояване по чл. 202 НК и документното престъпление по чл. 311 от НК по отношение на двамата подсъдими е доказано по един безспорен начин. Счита, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до някакво нарушение на правата на подсъдимите, поради което предлага да бъдат оставени без уважение жалбите на подсъдимите и да бъде потвърдена първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна. В съдебното заседание гражданският ищец Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” чрез надлежно упълномощен процесуален представител старши юрисконсулт Х. А. излага съображения, че въззивните жалби са неправилни и необосновани, а постановената присъда следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. В последната си дума подсъдимият бивш цивилен служител Д. Н. И. – бивш Директор на Териториална агенция – В. при Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерство на отбраната” изрази окончателното си отношение към обвинението като заяви пред съда, че никога не е извършвал присвоителна дейност и не е подписвал и изготвял документи с невярно съдържание. Моли да бъде постановена нова присъда, с която да бъде признат за невинен по отношение на повдигнатите му обвинения. Военно-апелативният съд след като прецени доводите, релевирани във въззивните жалби и допълнението към тях, становището на страните от съдебното заседание, материалите по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания първоинстанционен съдебен акт, намери за установено следното: Настоящият въззивен съдебен състав прие, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в нарушено право на лична защита и участие в наказателния процес на подсъдимия гр.л. М. Х. А. Процесуалната възможност подсъдимият да участвува лично и да се защитава сам е основен елемент и съдържание на правото на справедлив процес, поради което отказът от реализирането й трябва да бъде извън всякакво съмнение и да е резултат от достатъчна по обем и яснота информираност, каквато по настоящото дело не е налице. Реда за разглеждане на делото се определя във фазата на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. В конкретния случай, по отношение на подсъдимия М. Х. А. съдът е разпоредил делото да бъде разгледано по реда на чл. 269, ал.3, т.1 НПК, тъй като не е бил намерен на посочения от него адрес. Институтът на задочното производство, регламентиран от процесуалния закон, несъмнено представлява ограничаване на възможностите за пълноценно реализиране правата в наказателния процес, което обаче е съвместимо с конституционните разпоредби на чл. 31, ал. 4 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България и същият може да бъде законосъобразно прилаган, при спазване процедурните норми, очертани в НПК за провеждане на наказателното разследване. От внимателния прочит на материалите по делото се установява, че делото е внесено и образувано в съда на 24.11.2014г. Видно от разпореждането за насрочване (л.12 от н.д.) съдията - докладчик е приел, че подсъдимият М. Х. А. се намира в Г., Б., като с това съображение е отменил и мярката за неотклонение „подписка”. Обвинителния акт и призовката за подсъдимия А. за първи път са били връчени на 05.01.2015г. от адв. С. (л. 122 – л. 123 от н.д. ), а на 09.01.2015г. защитникът на подсъдимия М. А. е удостоверил чрез разписка (л. 71 от н.д.), че е получил и копие от предявения граждански иск. Справка по делото, приложена на чл. 146 от наказателното дело сочи, че адв. Н. не се е свързал с подсъдимия А., а видно от молба, подадена на 23.01.2015г. от адв. Н., същия се е отказал да защитава подсъдимия А. По тези съображения, с разпореждане от 23.01.2015г. съдията-докладчик е разпоредил делото да се разгледа в отсъствие на подсъдимия М. Х. А., като по искане до НБПП е бил определен служебен защитник - адв. М. И. М. от АК гр. С., която с разпореждане на съдията-докладчик, приложено на л. 163 от наказателното дело е назначена като такава по НОХД № 102/2014г. по описа на ВС Сливен. Служебният защитник адв. М. е получила лично обвинителните книжа на подсъдимия М. Х. А. на 30.01.2015г. и е била уведомена по надлежния ред с разписка, че делото е насрочено за разглеждане на 09 и 10 февруари 2015 от 10.00ч. Липсва уведомление за предявения граждански иск срещу него и връчване на препис. В първото по делото съдебно заседание, проведено на 9.02.2015г. служебно назначения защитник адв. М. не се е явила, като същата е преупълномощила адвокат Т. за процесуална защита по делото на подсъдимия А. по аргумент на чл. 26, ал.3 от Закона за правната помощ. Участието на адв. Т. в съдебното производство след назначаването й като служебен защитник с протоколно определение на първоинстанционния съд от 09.12.2015г. се е изразило в становище по гражданския иск, становище по даване ход на делото и участие в съдебното следствие при разпита на свидетелите Н., С. Д., Н. Д., К., П. В., М. К. К., Н., С., Б. С., П., както и предявяване на материали по делото при разпита на свидетелите. Видно от протокола на съдебното заседание, продължило на 10.02.2015г. в 10.00ч. в съдебната зала доброволно и без мярка за процесуална принуда, подсъдимият М. Х. А. се е явил в съдебното заседание, като при снемане на самоличността му е посочил постоянен адрес в Република България, който е известен на съда, а именно гр. В., бул. „С.” №, ет., ап., както и настоящ адрес в Г., град Б., К. №. Същият е заявил пред съда, че е научил за съдебното заседание по делото от съпругата си и от негов познат, който предния ден е бил разпитван като свидетел по делото. Първоинстанционният съд, в хода на съдебното следствие, с протоколно определение от същата дата, е разпоредил, делото „да продължи в присъствието на подсъдимия А.”, с мотива, че подсъдимият се е отказал от защитата на упълномощения от него адвокат (адв. С. Н.). Отделно от това основният съд е приел, че са налице условията на чл. 95, ал.5 НПК, поради което „назначения служебен защитник адв. Т. следва да продължи участието си като резервен защитник на подсъдимия А.”. От този момент адв. Т. е продължила участието си по делото в процесуално качество на „резервен защитник” на подсъдимия А. По аргумент от разпоредба на чл. 95, ал.5 от НПК тя е упражнила правата по чл. 99, ал.1 НПК по изрично желание на подсъдимия А., заявено пред съда (л. 225 от н.д.). Недвусмислено подсъдимият А. е заявил и желанието си да участва лично в наказателния процес и да даде обяснения на по-късен етап в процеса. С негово участие първоинстанционният съд е извършил и процесуално-следствени действия на 10.02.2014г. в хода на съдебното следствие. Делото е било отложено за 25.03.2014г. Видно от справка по делото (л. 333 от н.д.), изготвена на 24.03.2015г. в 16.45 часа, призовката на подсъдимия А. е била връчена на негова позната жена с име „Дима”, която е поела задължение да го уведоми за датата и часа на съдебното заседание. Разписката от призовката за подсъдимия А. (л. 339 от н.д.) удостоверява, че същата е връчена на 23 март 2015г., а съдебното заседание по делото е проведено на 25 март 2015г. в негово отсъствие. С протоколно определение от съдебното заседание проведено на 25.03.2015г. съдът е приел, че отново са налице основанията на чл. 269, ал.3, т.1 НПК и е дал хода на делото в отсъствието на подсъдимия А., като в същото съдебно заседание е приключил съдебното следствие и след пледоариите на страните и последната дума на другия подсъдим по делото – подсъдимият И., е произнесъл съдебният акт, предмет на настоящото въззивно производство. Изложената дотук фактология в хронологичния й порядък, разкрива допускането на особено съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, които водят до отмяна на съдебния акт. На първо място, настоящият въззивен съдебен състав прие, че е налице грубо нарушаване на право на лична защита на подсъдимия А. и възможността му да участва в наказателния процес. В чл. 55 НПК са регламентирани основни процесуални права на подсъдимия в наказателния процес, между които и правото му да участвува лично в наказателното производство във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Изисквания за справедлив процес съгласно чл. 6.3, б. "а","b", "c" и "d" ЕКЗПЧОС са пряко свързани с правото на всяко обвинено лице в подробности да бъде информирано за характера и причините за обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползува квалифицирана адвокатска защита, да участвува непосредствено в разпита на свидетели, и извършването на процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от съда. Отделен е въпросът, че първоинстанционният съд в рамките на разглеждане на делото в съдебната фаза определя и променя три пъти реда за разглеждане на делото, като при последната промяна с протоколно определение от 25.03.2015г. разглежда и решава делото в отсъствие на подсъдимия А., въпреки изричното му заявление, че желае да даде обяснения и да упражни лично правото си на защита. В този смисъл, настоящият въззивен съдебен състав прие, че грубо е нарушен принципът за равнопоставеност на страните, като един от елементите на по-широкото понятие справедлив процес, който изисква на всяка страна да бъде предоставена разумна възможност да изложи своята позиция в условия, които не я поставят във видимо неизгодна ситуация спрямо противната страна (виж, делото Де Хаес и Гийселс срещу Белгия (De Haes et Gijsels c. Belgique, решение от 24 февруари 1997, Сборник 1997-I, с. 238, § 53). Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение, тъй като е бил длъжен да гарантира пълноценно упражняване на правото на защита на подсъдимия А. за непосредствено участие в наказателния процес и реална възможност да упражни процесуалните си права при разглеждане на делото, каквато безспорно в конкретния случай е налице. По делото се съдържат достатъчно данни за адрес в Република България, на който той получава кореспонденцията си и телефон за лична връзка с него. Същият доброволно се е явил в съдебното заседание на 10.02.2014г. Заявил е както пред органите на досъдебното производство, че от три години живее постоянно в Г., Б., така и пред съда е посочил точен адрес за призоваване. Още повече, че по делото е приложена и адресна регистрация (л. 43, т.V) по местоживеенето му в Г., град Б.. В конкретния случай, са налице безспорни констатации на съда за обективно незнание на подсъдимия А. за съдебното заседание, в което делото е решено в негово отсъствие. Това се дължи на причини, които са извън неправомерно процесуално поведение на подсъдимия И.. Очертаната по-горе фактология не сочи на противоправно и виновно отклонение на подсъдимия А. от съдебната фаза на наказателния процес и на демонстрирано нежелание за участие в него, а мотивира заключение за липса на процесуална активност на съда да уведоми и призове подсъдимия за участие в производството, въпреки, че по делото се съдържа актуална и в необходимата степен информация за връзка с подсъдимия А. Ето защо, първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си предвидени в процесуалния закон, аналогични с изискванията, съдържащи се и в чл. 6.3, б. "а" ЕКПЧ, които съблюдават правото на подсъдимия да бъде незабавно и подробно информиран за обвинението в рамките на един справедлив процес. При осъществена задочна процедура пред съда, трябва да е безспорно, че подсъдимият е бил добре запознат с насоченото спрямо него наказателно преследване и му е предоставена реална възможност да упражни правото си на защита лично, което в настоящия случай не е сторено. Ето защо, установените факти досежно правото му на лично участие и защита на законните права и интереси от подсъдимия А., не следва да бъдат интерпретирани в аспекта на проявена недобросъвестност от негова страна, обективирана в съзнателни поведенчески изяви, насочени към укриване и/или осуетяване на наказателното преследване. Настоящият въззивен съдебен състав счита, че правата на подсъдимия А., да участвува лично в наказателния процес и да обективира защитната си теза, имат диспозитивен характер и те не могат да бъдат упражнявани във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно правосъдие, препятствайки постигането на целите посочените в чл. 1 НПК. Обезпечаването на възможността за пълноценно реализиране на това право на подсъдимия А., е гаранция за правомерно и справедливо осъществяване на съдопроизводството и съответно за справедливо решаване на делото, а съдебното следствие е процесуалният етап, в който подсъдимият може в най-пълен обем да развие правото си на защита, вземайки именно лично участие в него. Именно присъствието в съдебно заседание обезпечава възможността на подсъдимия да заяви позицията си по всеки от подлежащите на разглеждане процесуални проблеми, да възприеме лично процесът на събиране и проверка на доказателства и да се включи в него, поставяйки въпроси, да заявява становища, да прави искания, бележки, възражения и т.н. В случая е отнета именно възможността на подсъдимия А. по пътя на състезателността да проведе защитата си, което го е поставило в неравностойно положение спрямо другите страни в същото производство и най-вече по отношение на другия подсъдим И.. Проявена е от първоинстанционния съд взискателност към бързината на производството, но това се е случило за сметка на установения от закона ред за извършване на процесуалната дейност по начин, обезпечаващ равнопоставеност на страните, осигуряващ им равни условия да се ползват по равен начин от предоставените им от закона права. На следващо място, при постановяването на първоинстанционната присъда, Военен съд - Сливен е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на абсолютните основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Констатираното нарушение е намерило израз в противоречие на диспозитива на присъдата с мотивите към нея. Присъдата представлява единство от уводна част, диспозитив и мотиви. Единството между диспозитива на присъдата и мотивите към нея е залог за законосъобразен съдебен акт. Мотивите не трябва да противоречат на диспозитива на присъдата. В тази насока основателни са възраженията на защитника адв. Д. относно наличие на противоречие между тях. Видно от диспозитива на Присъда № 5/25.03.2015г. подсъдимите са признати за виновни в извършване на инкриминирано деяние на 22.04.2009г. в град В.. В мотивите към нея първоинстанционният съд на л.10, л.19, л.20, л.21 е приел, че на 17.04.2008г. подсъдимият И. е подписал бюджетно платежно нареждане за изплащане на сума в размер на 23 999.23 лв. на „С. к.” ЕООД гр. В., като на 22.04.2008г. наредената сума е била получена по сметка на фирмата. В друга част от мотивите са посочени съответно датите 17.04.2009г и 22.04.2009г., което води до неяснота относно приетите за установени факти, релевантни за предмета на доказване, а от там и действителната воля на първоинстанционния съд при постановяване на съдебния акт, изразена в неяснота. В този смисъл, настоящият съдебен състав прие, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правил чрез ограничаване правото на защита на подсъдимите И. и А. Последното е налице поради несъответствие между диспозитива и мотивите на присъдата относно датата на престъплението, която според диспозитива на присъдата и обвинителния акт е 22.04.2009г., а според мотивите 22.04.2008г. При това положение и предвид изискването за единството между присъда и мотиви, не става ясна действителната воля на съда относно датата на престъплението, за което са осъдени подсъдимите. В конкретния случай, липсва основание за извод за наличие на „техническа грешка” в мотивите на присъдата относно датата на деянието. Поради това, несъответствието между диспозитива и мотивите на присъдата относно датата на престъплението, следва да се преценява като неяснота на волята на съда относно датата на престъплението, за което са осъдени подсъдимите. Това води и до ограничаване правото им на защита тъй като са лишени от възможността да научат датата на престъплението, за което са осъдени подсъдимите И. и А. Констатираното съществено процесуално нарушение при постановяване на присъдата е достатъчно за отмяната й и връщане на делото на друг състав на Военен съд Сливен за ново разглеждане. Ето защо е безпредметна проверката на обжалваната присъда по същество и не следва да се обсъждат останалите оплаквания във въззивната жалба, като касаещите доказаността на обвинението следва да се имат предвид от новия състав на съда. С оглед изложените съображения и на основание чл. 335, ал.2 вр. чл. 348, ал.3, т.2 НПК, Военно-апелативният съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА изцяло присъда №5/25.03.2015г., постановена по НОХД № 102/2014 г. по описа на Сливенски военен съд и ВРЪЩА делото на Сливенски военен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg