Решение
17-06-2015
Р Е Ш Е Н И Е № 14 гр.София, 17 юни 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНЖДАНСКИ полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ при секретар Теодора Спасова и с участието на прокурора полк. КРАСИМИР КОЛЕВ разгледа наказателно дело от общ характер № 14 по описа за 2015 година, докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ, образувано по жалба от адв. Х. М. – защитник на подсъдимия редник М. Й. Б. от в.ф. ХХ – К. срещу присъда № 2/24.03.2015 г. по нохд № 21/2015 г. на Пловдивския военен съд. С обжалваната присъда Пловдивският военен съд е признал подсъдимият редник М. Й. Б. от в.ф. ХХ – К., сега уволнен, за виновен в това, че на 30.03.2013 г., около 15.00 часа, в гр. К., в ж.к. „ХХ” до бл. ХХ е управлявал моторно превозно средство, лек автомобил марка „БМВ” 740i с рег № ХХХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.54 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с фабричен № ХХХ, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, условно с три години изпитателен срок. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимият редник М. Й. Б. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от три години. Подсъдимият Б. е осъден да заплати по сметка на РС „Военна полиция” П. 255.00 лева и в полза на държавата по сметка на Военен съд П. сумата от 100.00 лева разноски за водене на делото. В жалбата на подсъдимия са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на защита. Ако съдът счете, че няма нарушение на процесуалните правила, искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна. Фактическата обстановка е изградена изцяло върху показанията на полицейските служители С. и Г., на които безкритично съдът е дал вяра, имайки предвид други доказателства, които ги оборват. Подсъдимият Б. не може да носи наказателна отговорност за това престъпление, след като той не е управлявал МПС. Прокурорът даде заключение жалбата да се остави без уважение. Присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна следва да се потвърди. Съдът е извършил обстоен анализ на доказателствата и правилно е приел, че лекият автомобил е управляван от подсъдимия след употреба на алкохол. Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият редник М. Й. Б. от в.ф. ХХ – К. постъпил на кадрова военна служба в БА на 08.06.2009 г. По време на службата си се проявил като изпълнителен и дисциплиниран военнослужещ. Имал добра лична дисциплина, не влизал в пререкания с колеги и команден състав. По време на службата си бил поощряван веднъж с „Награден знак”, веднъж с „Грамота” и веднъж с „Парична награда 300 лева”. Не бил наказван. Със заповед № 3-ЛС-25/09.05.2013 г. на командир в.ф. ХХ – К. бил освободен по взаимно съгласие от КВС и зачислен в запаса. До момента подсъдимият не е осъждан. Има наложени възпитателна мярка и административно наказание, както следва: 1.Казанлъшки РС, с присъда № 125Б/05.10.1998 г. по НОХД № 394/98 г. на основание чл. 197, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4, на осн. чл. 61, ал. 1 НК го освобождава от наказателна отговорност, като на основание чл. 61, ал. 2 НК и чл. 13 от ЗБППМН му налага възпитателна мярка забележка. В сила от 04.11.1998 г. 2. АНД№ 374/2012 г., с решение от 26.09.2012 г. на Военен съд – П., в сила от 12.10.2012 г. е признат за виновен по чл. 343В, ал. 2, вр. ал. 1 НК и на осн. чл. 78а НК освободен от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1000 лева, на основание чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 343Г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК го лишава от право да управлява МПС за срок от десет месеца. На 30.03.2013 г., за времето от 08.00 ч. до 20.00 ч., на КПП „ХХ” в гр. К., на първокласен път І-5 на км. 199, като дежурни по КАТ, св. С. и св. Г. изпълнявали задълженията си по безопасност на движението с техническо средство „Трафик-радар TR – 4D” с фабр. № ХХ. В един момент към тях от изток приближил лек автомобил марка „БМВ 740i” с рег. № ХХ, управляван от подс. редник М. Й. Б.. Автомобилът се движил с около 120 км/ч, при ограничение 60 км/ч на това място. Отпред на предна дясна седалка се возил св. В. П. – приятел на подсъдимия. Същия ден те били в с. Ч., на колене на прасе, където подсъдимият употребил алкохол. Превишението на скоростта било констатирано от полицейските служители С. и Г. около 14.55 часа на 30.03.2013 г. Поради тази причина св. С. излезнал на пътното платно, като подал сигнал със „Стоп” палка по образец, за да спре автомобила за проверка. Подс. Б., виждайки подадения сигнал със стоп-палка, намалил скоростта на автомобила до изравняването си с полицейския автопатрул, след което увеличил рязко скоростта и продължил движението си, без да спре на подадения сигнал и преминал покрай КПП „ХХ” на гр. К.. Свидетелите Г. и С. изключили и прибрали техническото средство „Трафик – радар” и последвали автомобила със служебния автомобил „Опел астра” С ДК № ХХХ, като в бързината не изключили правилно „трафик-радара” и той не запаметил показанията на засечената скорост, с която се е движел автомобила, управляван от подсъдимия. Около 15.00 ч. полицейските служители Г. и С. установили преследвания автомобил до бл. № ХХ в ж.к. „ХХ” на гр. К., до гаражни клетки, където същият извършвал маневра на заден ход. Полицейският автомобил спрял зад автомобила марка „БМВ 740 i” и свидетелите Г. и С. извършили проверка на водача на автомобила и пътника в него. Установили, че водач на автомобила е подс. редник Б., а пътникът до него бил св. В. П.. В хода на проверката по установяване на самоличността на лицата и документите, които имат, на полицаите им направило впечатление, че подсъдимият им мирише силно на алкохол и дори трудно стои на краката си, като говорът му бил завален и движенията не били добре координирани. Поради тази причина полицаите решили да тестват подсъдимия с техническо средство за употреба на алкохол. Тестването било извършено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с фабричен № ХХХ, като пробата отчела 1.54 промила алкохол. Всъщност се наложило на няколко пъти подсъдимият да издишва въздух в апарата, за да може да се появят каквито и да било показания. Самият принцип на работа на техническото средство изисква определено количество издишан от лицето въздух за определено време, за да може резултатът от тестването да е правилен. В крайна сметка подсъдимият разбрал какво се изисква от него и изпълнил правилно процедурата по тестването, като показанията на апарата наложили да му бъде издаден и връчен талон за медицинско изследване, но той собственоръчно написал, че отказва да даде кръвна проба. На подсъдимия бил съставен АУАН с № 1191/30.03.2013 г. за това, че не е спрял на подаден сигнал със „Стоп” палка, че управлява МПС по републиканска пътна мрежа, без да е заплатил винетна такса и че управлява МПС след употреба на алкохол, че не ползва предпазен колан и че управлява МПС, след като е лишен по административен ред от това право. Техническото средство - „Алкотест Дрегер 7410+” с фабричен № ХХХ към дата 30.03.2013 г. било техническо изправно, което е видно от приложените по делото писмени доказателства – л. 62, том І от ДП. В паметта на техническо средство „Трафик-радар TR – 4D” с фабр. № 281, липсвали данни за скоростта на управлявания от подсъдимия автомобил поради обстоятелството, че същата не била запаметена поради неговото неправилно изключване. Видно от заключението на техническата експертиза на л. 25-34, том ІІ от ДП, при средна скорост за движение от 50 км/ч времето необходимо на лекия автомобил, за да измине разстоянието от КПП ХХ в гр. К. до бл. ХХ на ж.к. „ХХ” в гр. К. е 2.46 мин. При средна скорост на движение от 70 км/ч времето, за което се изминава същото това разстояние, което е 2.3 км, е 1.58 мин. Иначе казано, вижда се от заключението на експерта, а и това е логиката на нещата, че колкото по-бързо е движението на автомобила, толкова по-кратко е времето, за което се изминава това разстояние. Според първоинстанционния съдебен състав съпоставката на това време с установения час, в който е подаден сигналът със стоп палката, а именно 14.55 часа, времето на обаждане от страна на подсъдимия по телефона – 14.58 часа, както и технологично необходимото време, необходимо за проверка на водача и спътника му, за подготовката и тестването с Алкотест, до времето на извършеното тестване в 15.26 часа показва, че тези интервали са съвместими и действията на двамата полицейски служители Г. и С. са възможни и реално осъществими в посочените интервали от време. Видно от заключението на извършената техническа експертиза на л. 37-47 от ДП, от техническа гледна точка обективните условия за възприемане на возещите се на предните седалки водач и пътник в л.а. марка „БМВ”, модел 740i, с номер ХХХ, движещ се със скорост между 40 км/ч до 60 км/ч при странично разстояние от 3 метра между преминаващия автомобил и наблюдаващите го полицаи през деня към 14.55 часа, е позволявало да бъдат наблюдавани, възприети и конкретизирани през предното обзорно стъкло и през стъклото на предна дясна врата, както водачът, така и пътникът на автомобила. Приетите от съда фактически положения се основават на събраните по делото доказателства и се възприемат от въззивната инстанция. При тази правилно установена фактическа обстановка, деянието на подсъдимия Б. правилно е квалифицирано в престъпление по чл.343б, ал.1 НК-управление на моторно превозно средства след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 на хиляда. По жалбата на подсъдимия Б.. Жалбата е неоснователна. Доказателствата, подкрепящи защитна теза на подсъдимия, че не той, а неговият приятел свидетелят В. П. е управлявал лекия автомобил „БМВ 740” с рег.№ ХХ, не са убедителни. По тази причина първоинстанционният съд аргументирано и основателно не им е дал вяра. Правилно основният съд е изградил фактическата обстановка, позовавайки се на другата група доказателства, подкрепящи тезата на обвинението. Вярно е твърдението във въззивната жалба на подсъдимия, че приетите от съда фактически положения се основават най-вече на показанията на полицейските служители С. и Г.. Както първоинстанционният съд, така и въззивната инстанция не виждат никакви основания да не им дава вяра. На 30.03.2013 г. те, като длъжностни лица-дежурни в КАТ К., са извършвали контрол на автомобилното движение в района на КПП „ХХ”, намиращ се в близост до града. Свидетелите С. и Г. с техническо средство са установили, че приближаващият се лек автомобил „БМВ” се движи със скорост 120 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч., което им дало повод да спрат водача. На подадения сигнал със „стоп” палка, водачът намалил скоростта почти до спиране, и след като се изравнил с патрулния автомобил в следващия момент рязко увеличил скоростта, с цел да се укрие и осуети проверката. В този момент полицейските служители много ясно и отчетливо видяли, че автомобилът се управлява от подсъдимия, а на предната дясна седалка се е возело друго лице, което впоследствие се оказва, че е свидетелят В. П.. Липсват противоречия в показанията на полицейските служители относно обстоятелството, че подсъдимият Б. е управлявал автомобила, а не свидетелят П.. Заключението на експертизата, че контролните органи са имали обективната възможност в конкретната пътна ситуация да забележат лицата на пътуващите в лекия автомобил „БМВ”, е още едно потвърждение на истинността на техните показания. Обстоятелства, върху които акцентира защитата на подсъдимия: дали преследваният от полицейските служители автомобил е бил непрекъснато наблюдаван, с каква скорост се е движел, възможно ли е при тази скорост на движение, говорейки по телефона, да вземе последователно десен и ляв 90-градусови завои, какво е техническото състояние на автомобила „БМВ”, не са в предмета на доказване по делото. Важното в случая е, че издирваният автомобил е застигнат от полицейските служители в кв.”ХХ” на гр.К., когато отново е констатирано, че подсъдимият Б. е бил зад волана, за да маневрира. Точно по тази причина именно на Б., а не на В. П. е съставен акт за установяване на редица административни нарушения – не сприране на подадения сигнал със „стоп” палка, управление на автомобила, без да е заплатена винетна такса и без да е използван предпазен колан, след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 1,54 промила, установен с годно техническо средство „алкотест Дрегер 7410”, управление на МПС след като е лишен по административен ред от това право. Знаейки, че изброените по-горе нарушения на правилата за движение ще бъдат констатирани от контролните органи, са мотивирали Б. да се опита да избяга, за да осуети проверката. Доказателства, че подсъдимият Б. е управлявал лекия автомобил се съдържат и в обстоятелството, че той е подписал АУАН, без да възрази, че друг е управлявал МПС. Косвени доказателства, че подсъдимият Б. е управлявал моторното превозно средство се съдържат в обстоятелствата, че автомобилът е негова собственост, а свидетелят В. П. не е правоспособен водач. Всички тези доказателства поотделно и в съвкупност водят до категоричния извод, че подсъдимият е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 1,54 промила. Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите В. П. и Д. В., в частта им относно обстоятелството кой е управлявал лекия автомобил, не отговарят на истината, поради което съдът не им е дал вяра. При определяне на наказанието съдът е обсъдил и приел всички налични смекчаващи и отегчаващи отегчаващи отговорността обстоятелства. Определеното при баланс наказание от шест месеца лишаване от свобода отговаря на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Съдът е лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години. Изложените от съда подробни съображения в тази насока се споделят от въззивната инстанция. Обоснован е изводът на съда, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той да изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. Съдът не е нарушил закона като е определил три години изпитателен срок. Правилно съдът е постановил в какъв размер и кой следва да заплати разноските по делото. Предвид гореизложеното Военно-апелативният съд остави без уважение жалбата на подсъдимия Б. и потвърди обжалваната присъда, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или изменение. Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2/24.03.2015 г. по нохд № 21/2015 г. на Пловдивския военен съд. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg