Решение
03-12-2015
Р Е Ш Е Н И Е № 29 гр.София, 03. 12. 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание, на двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН КАТРЕВ м-р ВЕЛИЧКА ВЛАШЕВА при секретар Нина Стоянова и с участието на прокурора подполк. Евгени Иванов разгледа наказателно дело от общ характер № 15 по описа за 2015 г., докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по протест на Софийската военноокръжна прокуратура, жалба от подсъдимата Е. К. И. и жалба от гражданския ищец Министерство на отбраната на РБ срещу присъда № 100/07. 04. 2015 година по НОХД № 100/2014 г. на Софийския военен съд. С протестираната и обжалвана присъда Софийският военен съд е признал подсъдимите: 1. В. К. Г. за невинен в това, че за времето от 20. 01. 2004 година до 31.01.2004 година, в неустановен час в село Г., област С.-град, в склад № 2 на поделение Г., в качеството си на длъжностно лице -„Главен специалист-зав.склад, той и шофьор” в Изпълнителна Агенция ”УЧДС”-МО не изпълнил служебните си задължения, регламентирани в т.1 от длъжностната си характеристика, а именно: „да приема, съхранява и участва в цялостната дейност по отчета, пред продажбената подготовка и търговската реализация на материалните средства, намиращи се в складовете на СЦС в съответствие с изискванията на нормативните документи” и в нарушение на разпоредбите на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 7 от 14. 11. 1997 година на Министерство на финансите за продажба на движими вещи – частна държавна собственост, където е посочено, че „ведомственият ръководител или определено от него длъжностно лице издава заповед, в която определя движимите вещи, подлежащи на продажба във ведомствената магазинна мрежа, тяхното количество и цена на дребно, като не спазил изискванията за търговската реализация на материалните средства, намиращи се в поверения му склад, и предал на гражданско лице Р. Л. Д. движимо имущество – 1 бр. комплект ел. агрегат 3х270 ВД, съдържащ 3 бр.дизелови агрегати, модел 6 VD 18/15-А-2-SRW с №№ 0724,0725,0726, собственост на МО и без същото да е обявено в Заповед №ОС-529/11.12.2003 г. на зам.министър на отбраната за продажба на излишни движими вещи, собственост на МО, чрез магазинната мрежа на ИА „УЧДС” на МО, срещу представените от Р. Л. Д. данъчна фактура № 0000036989 от 20.01.2004 година и стокова разписка № 01649 от 20.01.2004 година, в които било отразено, че стойността на движимите вещи 1 бр. комплект ел. агрегат 3х270 ВД е в размер на 110 лева /без ДДС/ и като основание за продажбата била посочена Заповед № ОС-529/11.12.2003 година на зам.министър на отбраната, с цел да набави за гр.л. Р. Л. Д. облага в размер на 26 538,52 лева /двадесет и шест хиляди петстотин тридесет и осем лева и 0,52 ст. без ДДС/, която сума представлява разликата от пазарната стойност – 26 648,52 /двадесет и шест хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и 0,52 ст./ без ДДС и платената стойност 110 /сто и десет/ лева без ДДС за 1 бр. комплект ел. агрегат 3х270 ВД, съдържащ 3 бр. дизелови агрегати модел 6 VD 18/15-А-2-SRW с №№ 0724,0725,0726, като от деянието са настъпили значителни вредни последици за МО в размер на 26 538,52 /двадесет и шест хиляди петстотин тридесет и осем лева и 0,52 ст./ без ДДС и случаят е особено тежък – извършеното престъпление, с оглед настъпилите вредни последици за МО в размер на 26 538,52 лева и длъжностното качество на извършителя разкриват изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, поради което го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 382, ал. 3, вр. ал.2, вр. ал. 1 от НК. 2. Е. К. И. за виновна в това, че на 20.01.2004 година, за времето от 08.00 часа до 17.00 часа, в служебно помещение на пункт за продажба на движими вещи в град София, ул.” Попова шапка” № 2, като „изпълнител-продавач в пункт за продажба на движими вещи към ИА „УЧДС” МО, съставила документи с невярно съдържание, както следва: 1. данъчна фактура № 0000036989 /20.01.2004 г., в която отразила неверните обстоятелства: в графа „ед.цена” ръкописно изписала „110”, в графа „стойност” – „110”, срещу „ДДС 20%” –„22”, в графа „всичко”- „132”, в графа”словом”- „132 /сто тридесет и два лв.” и в горния край на данъчната фактура ръкописно изписала „ сток.р. 01649/20.01.04 г.” и „ з-д ОС 529/11.12.03 г.”, като основание за продажбата и 2. стокова разписка №01649/20.01.04 г. за получени стоково-материални ценности, в която отразила неверните обстоятелства: в графа „ед.цена”- ръкописно изписала „110”, в графа „стойност” – „110 лв” , в графа „словом” – „сто и десет лв.” , в графа „общо” – „110 лв.” и в горния край на стоковата разписка ръкописно изписала „ф-ра № 36989/20.01.04г.” и „з-д ОС №529/11.12.03г.” като основание за продажбата, чрез които документи съзнателно дала възможност на друго физическо лице – гр.л.Р. Л. Д. да получи за периода между 20.01.2004 г. до 31.01.2004 г., без правно основание, чуждо движимо имущество, собственост на Министерство на отбраната - 1 бр.комплект ел.агрегат 3х270 ВД, съдържащ 3 бр. дизелови агрегати, модел 6 VD 18/15-А-2-SRW с №№ 0724,0725,0726, за стойността от 110 лв. /без ДДС/, при ликвидационна стойност на движимото имущество от 6 000 / шест хиляди / лева без ДДС, без същото да е обявено в Заповед № ОС – 529/11.12.2003 г. на зам.министъра на отбраната за продажба на излишни движими вещи, собственост на МО, чрез магазинната мрежа на ИА „УЧДС” на МО, като документната измама е в размер на 5 890 / пет хиляди осемстотин и деветдесет/ лева без ДДС, която сума представлява разликата от ликвидационната стойност – 6 000 / шест хиляди / лева без ДДС и платената стойност 110 / сто и десет/ лева без ДДС за 1 бр.комплект ел.агрегат 3х270 ВД, съдържащ 3 бр.дизелови агрегати, модел 6 VD 18/15-А-2-SRW с №№ 0724,0725,0726, собственост на МО, поради което и на основание чл.212, ал.2, вр.ал.1 от НК /редакция на текста към момента на деянието, като по-благоприятен закон/ я е осъдил на 2 /две/ години лишаване от свобода. На основание чл. 66 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 4 /четири/ години. Съдът е признал подсъдимата Е. К. И. за невинна за това извършената от нея документна измама да е в особено големи размери и представляваща особено тежък случай и я ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото й обвинение по чл. 212, ал. 5 от НК - за разликата от 5 890 лв. до 26 538,52 лв. като настъпили вредни последици за МО и за това, че длъжностното качество на подсъдимата разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Съдът е осъдил подсъдимата И. да заплати на гражданския ищец Министерство на отбраната сумата от 5 890 /пет хиляди осемстотин и деветдесет/ лева - причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието 21. 01. 2004 г. до окончателното изплащане на сумата, като предявеният граждански иск в останалата част за сумата до 26 538,52 лв. и предявен солидарно и срещу другия подсъдим В. К. Г. съдът е отхвърлил като недоказан по основание и размер. Съдът се е разпоредил и с разноските по делото. В протеста се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт както по отношение на подсъдимия Г., така и по отношение на подсъдимата И. Прокуратурата намира за установено, че деянието на подсъдимия Г. е доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства. От свидетелските показания било видно, че Г. бил запознат с вменените му в длъжностната характеристика задължения, че му била известна заповедта на заместник-министъра на отбраната, че добре знаел, че в магазинната мрежа се продавали единствено стоки до 3000 лв. и че въпросните агрегати следвало да бъдат продадени на търг, след оценяването им по съответния ред и вписването им в съответна заповед, касаеща търговската им реализация. Прокуратурата твърди, че въпреки това той продал агрегатите на нереална цена, а впоследствие участвал и в уговорки за тяхното препродаване. Присъдата е протестирана и в частта по отношение стойността на въпросните агрегати, приета от съда като ликвидационна такава в размер на 6 000 лв. Излагат се съображения, че агрегатите са били нови, годни за употреба и съхранявани по съответния ред. Твърденията на подсъдимите и тяхната защита, че инкриминираните вещи били негодни за употреба, според прокуратурата не се базирали на необходимите познания и факти в тази насока. Приема се за категорично доказана стойността в размер на 26 538, 52 лв., установена по надлежния ред с експертиза, която никъде не сочи, че агрегатите са за скрап. Излагат се и доводи относно размера на наложеното на подсъдимата И. наказание, като на тази основа се иска и неговото увеличаване. На последно място прокуратурата счита, че и гражданският иск следва да бъде уважен изцяло така, както е предявен от гражданския ищец, съобразно събраните по делото доказателства. На база гореизложеното се прави изводът, че като не е взел предвид всички събрани по делото доказателства, съдът е постановил един неправилен, незаконосъобразен и несправедлив съдебен акт, чиято отмяна се иска с протеста, като вместо него прокуратурата счита, че следва да се постанови нова присъда, с която подсъдимият Г. да бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК, а подсъдимата И. – за виновна в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК, като и на двамата бъде наложено адекватно наказание. В съдебно заседание протестът се поддържа на същите основания. В жалбата на подсъдимата И. се иска постановената присъда да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна в наказателно-осъдителната й част по отношение признаването й за виновна в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 НК и налагането й на наказание от две години лишаване от свобода, изтърпяването на което е било отложено за срок от четири години, и в гражданско-осъдителната й част, в която предявеният граждански иск е бил уважен частично до размера от 5 890 лв. за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието. Излагат се съображения, че атакуваният съдебен акт бил постановен при съществени нарушения на материалните и процесуалните правила и че същият не е бил съобразен със събраните по делото доказателства, поради което се иска неговата отмяна и постановяването на нова присъда, по силата на което подсъдимата И. да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото й от прокуратурата обвинение. Счита се, че по делото не са установени по съответния ред съставомерни обстоятелства, че съдът не е взел предвид при определяне на наказанието многобройните смекчаващи обстоятелства и че гражданският иск в уважената му част не е доказан по основание и размер и е погасен по давност. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитата на подсъдимата на същите основания, като се сочат и допълнителни доводи. На първо място защитата на подсъдимата И. счита, че както в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, така и пред настоящия състав, не се доказвало по никакъв начин наличието на престъпление от общ характер съобразно обвинителния акт. Прави се и възражението, че обвинителният акт не отговарял на законовите изисквания, въздигнати в НПК. Същият не бил индивидуализиран и подсъдимата не била в състояние да формира каквато и да е защита, защото липсвали негови основни, индивидуализиращи за съответното деяние, елементи. Имало разминаване между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, като в тази връзка не се излагат конкретни доводи и съображения, кои елементи точно липсват и в какво се изразява въпросното противоречие. С новия обвинителен акт изобщо не било изяснено, защо след като във фактурата и стоковата разписка не бил описан инкриминираният агрегат, подсъдимият Г. се разпоредил същият да бъде изнесен. Не било описано изцяло и съдържанието на двата инкриминирани документа и не ставало ясно какво точно подсъдимата е продала. Не ставало ясно от обвинението в графа „артикул” какво пише, поради което посочената цена от 110 лв. не била съотнесена към “артикул” и не трябвало да се третира като невярна. Защитата прави извода, че подсъдимата продала нещо, което не било описано в заповедта, но не и в наряда, за което било и обвинението. Но дори и да се приеме, че липсвала незаконосъобразна заповед от страна на К. и че подсъдимата умишлено, въпреки липсата на този артикул в заповедта, да го е описала във фактурата, защитата счита, че в най-лошия случай ставало въпрос за грешка в предмета. Алтернативно се излагат съображения, че дори да се приеме, че обвинителният акт е достатъчно ясен, то повдигнатото обвинение било изцяло недоказано. За да се приеме, че има осъществен състав от обективна и субективна страна по така повдигнатото обвинение, според защитата е следвало да се докаже, че подсъдимата е знаела какво представляват тези вещи, че ги е виждала, че познава купувача, че е знаела каква е тяхната действителна стойност, че е знаела къде се намират и че е могла да ги индивидуализира по начина, по който са били обективирани в съответните инкриминирани документи. Относно заповедта на министъра на отбраната по делото не били събрани и достатъчно данни, които по несъмнен начин да установят факта, че тя е била доведена до знанието на подсъдимата. От друга страна се прави и възражението, че няма как нещо да се отчисли директно от склада, без знанието на свидетеля К. Възразява се още, че недоказан е останал и размерът на стойността на процесните агрегати, тъй като нямало как да се кредитират приетите експертизи, които почивали изцяло на предположения. С оглед всичко гореизложено защитата прави извода, че не е доказана причинно-следствената връзка от поведението на подсъдимата и осребряването на имуществото. Алтернативно защитата прави искането, ако не се приемат гореизложените доводи и възражения, съдът да вземе предвид многобройните смекчаващи обстоятелства и единадесетгодишния изтекъл период от датата на извършване на престъплението. Защитата на подсъдимия Г. прави възражение в следните насоки. На първо място защитата счита, че единствената правилна оценка на стойността на агрегатите е балансовата им стойност, така както тя се води в Министерство на отбраната, като се приеме, че тези вещи са напълно амортизирани и тяхната остатъчна стойност е равна на нула. По отношение конкретно повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение спрямо подсъдимия Г., защитата акцентира на две неща: На първо място, за да има престъпление по чл. 282 НК, каквото обвинение е повдигнато на Г., защитата твърди, че е необходимо да са настъпили или да са могли да настъпят значителни имуществени вреди конкретно за МО. На второ място, за да може да има престъпление по чл. 282 НК, а именно длъжностно престъпление, било необходимо от една страна въпросното лице да има съответното длъжностно качество, а от друга съответното действие или бездействие, което се инкриминира, да бъде включено в неговата длъжностна характеристика. В конкретния случай това, което било инкриминирано на Г., не влизало в длъжностната му характеристика за длъжността, която той заемал. Ето защо, престъплението по чл. 282 НК в конкретния случай не било съставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Поради въпросните съображения защитата на подсъдимия Г. счита присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена. В законоустановения срок присъдата е била обжалвана и от гражданския ищец-Министерство на отбраната в частта, в която гражданският иск е бил отхвърлен, като се счита, че са налице основания за отмяната й в тази част. Излагат се съображения, че доказателствената съвкупност по делото по безспорен начин установява извършените от Г. и И. престъпления. Прави се и възражението, че агрегатите са били нови, годни за употреба и съхранявани по правилен начин, поради което се оспорва и приетата от съда ликвидационна стойност от 6 000 лв. Прави се искане предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло, така както е бил предявен от Министерство на отбраната – солидарно против двамата подсъдими, ведно със законната лихва от датата на деянието, с осъждането на подсъдимите по предявените им обвинения. Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка: В края на 2003 година предстояла ликвидация на поделение-С., като движимото имущество на поделението следвало да бъде предадено на ИА”УЧДС”-МО, а впоследствие оценено и продадено от агенцията. Това било сторено на 03.10.2003 година, когато с наряд № 310-С от същата дата имуществото на поделението било предадено на ИА”УЧДС”-МО. Сред вещите, които били предадени на агенцията, бил и 1 /един/ брой комплект от 3 /три/ дизелови агрегати за производство на електрически ток с абревиатура 3х270-Д 18х18 по опис 13 и Акт № 138, които били посочени в позиция № 625 на наряд № 310-С, от 03.10.2003 година. Този комплект от 3 броя дизелови агрегати с мощност 270 киловата били с числящи се към тях запасни инструменти и принадлежности – ЗИП. При предаването на вещите въпросният комплект от 3 броя агрегати били предадени от св. Б. К. /последното материално отговорно лице на поделение 48 180-София/ на подсъдимия Валери Г. – материално отговорно лице на длъжност завеждащ склад към ИА”УЧДС”-МО, със складова разписка № 0024932 от 24.11.2003 година. Подсъдимият Г. приел агрегатите на съхранение в склада в с. Г., за който отговарял. Складовата разписка била подписана от св. К. и подс. Г. , като в нея абревиатурата на комплекта агрегати била посочена като „3х270 ВД” и била посочена категория 3 или 5-та /цифрата била неясна/. В този документ не било отразено дали агрегатите са били със ЗИП или не. На 30.10.2003 година св. М. Ш. /служител на ИА”УЧДС”-МО – главен специалист магазинна продажба/ изготвила докладна записка № 63-00-1602, от 06.11.2003 година, с която предлагала на зам.министъра на отбраната на РБ Н. А. да се реализира / продаде/ излишно за БА имущество, намиращо се в ППДВ гр.София / пункт за продажба на движими вещи/ чрез магазинната мрежа на агенцията. Свидетелката изготвила и проекто-заповедта на зам.министъра на МО. Със Заповед № ОС – 529/11.12.2003 година зам.министърът на отбраната Неджми Али заповядвал да се извърши продажба на излишни движими вещи, собственост на МО, чрез магазинната мрежа на ИА”УЧДС”-МО от ППДВ-гр.С. Със заповедта се посочвало, че продажбата следва да бъде по разпоредбите на Наредба № 7 от 14.11.1997 година на министерството на финансите и съответните протоколи – ценници, посочени в заповедта. В заповедта били посочени вещите, обект на продажба, тяхното количество и цена на дребно. С оглед разпоредбите на Наредба № 7, вещите със стойност до 3 000 лева се продавали чрез магазинната мрежа на агенцията, като стойността им предварително била определена в заповедта на зам.министъра на база протоколи-ценници, изготвени от главни специалисти на агенцията, докато вещите със стойност над 3 000 лева се продавали на търг, но отново следвало да бъдат включени в заповед на зам.министър на отбраната. Към месец януари 2004 година началник на пункта за продажба на движими вещи гр. С., ул.”П. ш.”№, бил св. Г. К. Когато заповедта на зам.министъра на отбраната № ОС-529/11.12.2003 година, с посочените в нея вещи за продажба, пристигнала в пункта, както винаги, тя била размножена в 2 екземпляра, единият от които останал при К., а другият бил сложен на общодостъпно място - таблото на магазина, за да могат и евентуалните купувачи и продавачите на вещите да се ориентират какво се продава и на каква цена. По това време изпълнител-продавач /магазинер/ в този пункт била подсъдимата Е. И. Основните задължения на подсъдимата били: да работи по отчета и търговската реализация на вещите, които се продават от ППДВ, като оформя документите на купувачите в магазина на пункта, да знае цените на материалните средства, обект на магазинна продажба, и да продава на цени съгласно протокол-ценниците и издава фискални бонове или фактури за извършените продажби. На 20.01.2004 година подсъдимата Е. И. продала за 110 /сто и десет/ лева без ДДС на лицето Р. Л. Д. /приятел на подсъдимия В. Г./ комплекта от трите броя дизелови агрегати, посочени по-горе, като след заплащане от Д. на продажната цена, съставила данъчна фактура № 0000036989 и стокова разписка № 01649. Въпреки че този комплект от 3 бр. агрегати не бил посочен в заповедта на зам.министъра на отбраната за продажба, във фактурата и стоковата разписка подсъдимата посочила именно този комплект агрегати, като написала във фактурата: ел. агрегат с абревиатура 3х270 ВД – 1бр. с единична цена и стойност 110 лв., а в стоковата разписка, освен тези данни, посочила, че вещта е 5-та категория. И на двата документа най-отгоре подсъдимата написала, като основание за продажбата – з-д ОС 529/11.12.03 г. Подсъдимата се подписала във фактурата в двете графи „отговорен за стопанската операция” и в графата „съставил”, като и на трите места написала и името си: „Е. И.”, а в изготвената от нея стокова разписка се подписала в графа „приел” и написала името си: „Е. И.”. С така съставените от подсъдимата И. документи /фактура и стокова разписка/ купувачът Д. отишъл в склада на подсъдимия В. Г. в с. Г., за да получи купените от него агрегати. Подсъдимият Г. проверил документите, които Д. му представил и изпълнил своите задължения на завеждащ склад, касаещи търговската реализация на материалните средства, за които отговарял, и му предал комплекта от трите броя дизелови агрегати, като се подписал на изготвената от подсъдимата И. стокова разписка в графа „предал”. Тъй като агрегатите били големи по обем и всеки от тях тежал малко над 4 тона, те били реално изнесени от Д. от склада на подсъдимия Г. няколко дена по-късно, като били натоварени на камион с помощта на кран. Купувачът Д. като се ориентирал каква изгодна покупка е направил, решил да препродаде закупения комплект агрегати и помолил своя приятел - подсъдимия В. Г., да му съдейства за продажбата. От своя страна подсъдимият помолил за съдействие св. С. Г., който успял да намери купувач на агрегатите. Това бил св. А. Ф. от Република И., който бил управител на фирма „И. п.” ООД и имал склад в ж. к.”Б. ф.”, бивш завод „Е.”. Свидетелят А. Ф. закупил агрегатите от св. С. Г. на 10.02.2006 година за сумата от 18 000 лева, за която продажба не била съставена фактура, а само разходен касов ордер, в който били посочени инвентарните номера на агрегатите № 11-0724, 11-0725 и 11-0726. Отделно Ф. платил на С. Г. капаро 2 000 лева за продажбата и впоследствие комисионна от 3 000 лева. Впоследствие св. С. Г. предал сумата от 18 000 лева на подсъдимия В. Г. В началото на месец март 2006 година органите на Военна полиция и ВКР установили местонахождението на комплекта агрегати в склада на фирма „И. п.” ООД в кв. ”Б. ф.”. С протокол от 02.03.2006 година за доброволно предаване те ги получили от св. А. Ф. и с протокол за предаване на отговорно пазене от същата дата те отново ги върнали на св. Ф. за пазене до приключване на наказателното производство. Впоследствие св. А. Ф. посочил на органите на досъдебното производство, че през месец септември 2008 година, докато се е намирал в Република Иран, е паднал тавана на склада, където са се съхранявали агрегатите, а те са били повредени, цигани са откраднали повечето им части, а остатъците са били предадени на вторични суровини от негов приятел Х. М., тъй като не са ставали за нищо. Съдът е приел, че видно от заключението на назначената по делото почеркова експертиза /том ІV-ти л.63-66 дос.пр./ подписът в графа „стоката /услугата/ получена на 20.01.2004 година” срещу името Р. Л. Д. на „Данъчна фактура” № 0000036989/20.01.2004 година не бил положен от Р. Л. Д. Съобразно заключението на назначената по делото почеркова експертиза /том ІV-ти л.72-77 дос.пр./ съдът е приел, че подписът в графа „получател” срещу името Р. Л. Д. в данъчна фактура № 0000036989/20.01.2004 година не бил положен от В. К. Г. и от Г. Д. К. От заключението на назначената по делото почеркова експертиза /том ІV-ти л.83-86 дос.пр./ съдът приел за видно, че ръкописният цифрено-буквен текст със синя химикална паста в съответните раздели, графи и редове на бланка „складова разписка за приемане /предаване/ на материални ценности” № 0024932 / 24.11.2003 година бил положен / написан /от св. П. Б. И. Цифровия текст „340/28.11.2003 г.”, разположен извън рамките на бланката, не бил написан от П. Б. И. Съдът е приел, че видно от заключението на назначената по делото комплексна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза /том ІV-ти л.90-95 дос. пр./ стойността на трите броя агрегата тип „6 VD 18/15-А-2-SRW” е както следва: пазарна стойност – 26 648,52 лв.без ДДС, ликвидационна стойност – 6 000 лева без ДДС, стойност на вторични суровини – 2673 лева. Разликата между стойността /пазарна, ликвидационна и на вторични суровини/ на трите агрегата и платената за тях сума е както следва: по пазарна стойност – 26538, 52 лева без ДДС, по ликвидационна стойност – 5890 лева без ДДС и по стойност на вторични суровини – 2563 лева. От заключението на назначената по делото допълнителна комплексна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза /том Х-ти л.19-21 дос.пр./ съдът е приел, че сумата от 26 538, 52 лева, изчислена като разлика между пазарна стойност и платена сума на един брой комплект агрегат 3х270 тип 6 VD 18/15-А-2-SRW”, в заключение от 10.10.2006 година от назначена комплексна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза, е без включено ДДС. Съдът е приел, че видно от заключението на назначената по делото графическа експертиза /том ХІ- л.27-32 дос.пр./: Подписът в данъчна фактура № 0000036989/20.01.2004 година в долния ляв ъгъл в графа „стоката /услугата/ получена на 20.01.2004г.” над надпис „подпис” и срещу „Д.” не е изпълнен и положен от Е. К. И. . Подписите, положени в данъчна фактура № 0000036989/20.01.2004 г. в долния ляв ъгъл в графа „отговорен за стопанската операция над надпис „подпис” и срещу „И. ”, в средната част в графа „отговорен за стоп.операция” и в графа „съставил” над надпис „подпис” и срещу „И. ” са изпълнени и положени от Е. К. И. . Ръкописният буквен и цифров текст върху данъчна фактура № 0000036989/20.01.2004 г. започващ с „з-д ОС 529/11.12.03… Р. Л. Д. …5304306940….ел. агрегат 3х270 ВД…. 132…20.01.2004….. завършващ на ….Е.И. ”, е изпълнен от Е. К. И. . Ръкописният цифров текст със синя паста в долен десен ъгъл в графа „дебит, кредит, сума” започващ с „4110….7114” и завършващ на „132” не е изпълнен от Е. К. И. . Подписът, положен в „СТОКОВА РАЗПИСКА за получени стокови материални ценности № 01649/20.01.2004 г.” в долния ляв ъгъл в графа „предал” и под „В.Г. ” не е изпълнен и положен от Е. К. И. . Подписът положен в долния край на „СТОКОВА РАЗПИСКА за получени стокови материални ценности № 01649/20.01.2004 г.” и след „приел” е изпълнен и положен от Е. К. И. . Ръкописният буквен и цифров текст върху „СТОКОВА РАЗПИСКА за получени стокови материални ценности № 01649/20.01.2004 г.” започващ с „ф-ра № 36989/20.01.2004 г.” ….”з-д ОС 529/11.12.03”….. „магазин 1”…..”ППДВ гр.София”….”В. Г. ”….”05 к-я”….”ел. агрегат 3х270 ВД”…”бр”….”110”…”сто и десет лева” ….”В.Г. ” и завършващ на „ Е.И. ” са изпълнени от Е. К. И. . Въз основа на така приетата за установена и доказана фактическа обстановка Софийският военен съд е прел, че с действията си подсъдимият В. К. Г. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 282, ал.3, вр.ал.2, вр. ал.1 НК, а подсъдимата Е. К. И. осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.212, ал.2, вр.ал.1 НК /редакция на текста към момента на деянието, като по-благоприятен закон/. Първоинстанционният съд е събрал и проверил всички възможни доказателства, въз основа на които е извел и гореописаната фактическа обстановка, като е изпълнил и процесуалните си задължения съобразно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК. Били са изяснени всички, релевантни за предмета на доказване, факти по делото, с изключение единствено на обстоятелствата, свързани със стойността на въпросното движимо имущество, които не са били изследвани достатъчно задълбочено. В съответствие с правомощията си по чл. 316 от НПК и след провеждане на ново съдебно следствие, настоящата инстанция прие за установени следните нови фактически положения, а именно: Видно от назначената и изслушана в съдебно заседание пред въззивната инстанция повторна комплексна съдебно-техническа оценъчна експертиза общата стойност на един брой комплект от 3 /три/ дизелови агрегати за производство на електрически ток 3х270, тип 6 VD 18/15-А-2-SRW е 25 856,70 лева без ДДС, изчислена като разлика между пазарната стойност в размер на 25 966, 70 лв. и платената сума от 110 лв. на един брой комплект агрегат без ДДС. Същите били първа категория, не са били запускани в работа, били са съхранявани добре, консервирани и годни за употреба. Тези нови фактически положения въззивната инстанция прие за установени въз основа на повторната комплексна съдебно-техническа оценъчна експертиза, назначена от въззивния съд и изслушана от него в съдебно заседание. Съдът даде вяра и кредитира заключението за стойността на инкриминираните агрегати на тази експертиза, тъй като същата е изготвена от вещи лица, притежаващи необходимата професионална компетентност и опит, съобразена е с доказателствата по делото и най-много се доближава до пазарната цена на въпросните агрегати. Видовете оценки, които експертите са дали, са били съобразени с коефициента на амортизация на агрегатите, с тяхното физическо износване, морално остаряване и с тяхното икономическо изхабяване. Били са съобразени и обстоятелствата, че същите не са били запускани, че са били без командни табла и без ЗИП, като е било правено и допълнително проучване в магазинната мрежа съгласно опис 13.1 и 13.2 за резервните части и ЗИП и техните цени. При разпита на експертите от повторната комплексна съдебно-техническа оценъчна експертиза в съдебното заседание от 30 септември 2015 година, същите изясниха, че за изчисляването на чистата пазарна стойност на агрегатите, следва да се осреднят стойностите по т. 1.3.1 и т. 1.3.3 от въпросната експертиза, като получената стойност е 31 160,04 лева с ДДС и 25 966,70 лева без ДДС, като това е стойността, която най-много се доближава до пазарната цена. Такъв извод е в интерес и на подсъдимите, доколкото тази стойност е по-ниска и е в рамките на стойността, предявена на подсъдимите и описана в обвинителния акт. Действителната стойност на инкриминираното имущество е неговата пазарна стойност, която следва да е съобразена с всички ценообразуващи компоненти, като такава е оценката, дадена от назначената в настоящата инстанция повторна комплексна съдебно-техническа оценъчна експертиза, определила паричната равностойност на предмета на посегателство по пазарни цени за населението към момента на извършване на деянието. Съобразявайки така изложеното настоящият състав намира за неоснователно възражението на защитата на подсъдимата И., че размерът на стойността на процесните агрегати останал недоказан, тъй като не следвало да се кредитират приетите по делото експертизи, които почивали изцяло на предположения. Неоснователно се явява и възражението на защитата на подсъдимия Г., че единствената правилна оценка на стойността на тези агрегати била свързана с тяхната балансовата стойност и че вещите били напълно амортизирани, поради което тяхната остатъчна стойност била равна на нула. От устните обяснения на експертите в съдебно заседание пред въззивната инстанция е видно, че агрегатите са били първа категория, неупотребявани, консервирани и годни за употреба. От друга страна, експертите са категорични, че за да се определи тяхната цена в състоянието, в което са били, е необходимо да се изхожда от целта. В конкретния случай целта на собственика е била да продава комплекта от агрегати като цяло на друг нов притежател, който да ги използва по предназначение, поради което справедливата пазарна стойност в конкретния случай се явява истинската стойност, а не тази, която е на балансовата цена. Според експертите, балансовата цена показва колко струват агрегатите към настоящия момент на самото МО, но тя в никакъв случай не би могла да служи за пазарна стойност. В обжалваната и протестирана присъда първоинстанционният съд е приел, че документната измама не е в особено големи размери и че случаят не е особено тежък с оглед настъпилите вредни последици за МО и длъжностното качество на извършителя. Настоящият състав, като взе предвид, че меродавна в конкретния случай не е ликвидационната стойност на инкриминирания комплект агрегати, а неговата пазарна такава, в размер на 25 856,70 лева, видно от заключението по назначената и изслушана във въззивното производство повторна комплексна съдебно-техническа оценъчна експертиза, което заключение следва да бъде кредитирано поради гореизложените съображения, намира, че съобразно минималната работна заплата през месец януари 2004 г., същата изпълва с необходимото съдържание квалифициращия признак “особено големи размери”, предвиден в разпоредбата на чл. 212, ал. 5 НК, който в конкретния случай е налице. За да бъде квалифицирано обаче деянието по чл. 212, ал. 5 НК, каквото обвинение е било предявено на подсъдимата И. с обвинителния акт, е необходимо документната измама да представлява и “особено тежък случай”. В конкретния случай липсват установени фактически обстоятелства, които да изпълват с нужното съдържание и този квалифициращ признак. От доказателствата по делото е видно, че подсъдимата И. е с чисто съдебно минало, добри характеристични данни, стореното е било изолиран и единствен случай в кариерата й и длъжностното качество на извършителката като изпълнител-продавач е било от изключително нисък ранг, за да се приеме случаят като особено тежък. Ето защо обоснована и законосъобразна се явява квалификацията, възприета и от първоинстанционният съд, макар и по други съображения, на деянието на подсъдимата И. по чл. 212, ал. 2 НК, в редакцията на тази разпоредба към момента на деянието като по-благоприятен закон. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на защитата на подсъдимата И., че както в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, така и пред въззивната инстанция, не се доказвало извършеното от нея престъпление съобразно обвинителния акт. Правният извод на съда, че подсъдимата е осъществила деянието, в което е била обвинена, както от обективна, така и от субективна страна, се явява обоснован. В подкрепа на този извод е цялата доказателствена съвкупност, събрана и проверена по делото, като са били спазени и процесуалните правила за това. След проведеното съдебно следствие и пред въззивната инстанция, извън предмета на доказване не е останал нито един факт или обстоятелство. Решаващо значение за установяване факта на деянието и неговото виновно извършване от страна на подсъдимата на първо място има обстоятелството, че именно тя е изготвила двата инкриминирани документа, с които е осъществила продажбата на комплекта от 3 броя дизелови агрегати, което се установява напълно от заключенията и на съответните почеркови експертизи. Именно тя е осъществила въпросната продажба, което е било и нейно основно задължение с оглед изпълняваната длъжност на „изпълнител-продавач” и съобразно длъжностната й характеристика – „да работи по отчета и търговската реализация на материалните средства….да работи по подготовката и оформянето на документите на купувачите…да знае цените на материалните средства….., да продава на цени съобразно протокол-ценниците и издава фактури за извършените продажби.” Безспорно е било прието и от решаващия съд, че тя е била длъжна да провери, дали този комплект агрегати фигурира в заповедта на зам.министъра на отбраната ОС 529/11.12.2003 г. за продажба. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд не е кредитирал твърденията на подсъдимата, дадени по нохд № 251/11 г. по описа на Софийския военен съд, че не била виждала заповедта и изпълнявала нарежданията на началника си К., който й продиктувал номера на заповедта на зам.министъра, вещта която се продава и имената на купувача, приемайки тези нейни обяснения за защитна теза. От свидетелските показания на А. А., А. М., П. И. и Г. К. безспорно се установява, че копие от заповедта на зам.министъра се е поставяло на видно място в пункта за продажба на движими вещи, а друго копие е стояло при началника. Както свидетелят К., така и свидетелят А. като негов заместник, категорично са отрекли да са давали нареждания на подсъдимата да продава вещи, които не са определени за продажба и не фигурират в заповедта на зам.министъра на отбраната. Данни в тази насока не са били установени по делото, въпреки положените усилия на досъдебното и съдебното производство, включително и пред въззивната инстанция. Ето защо неоснователни се явяват възраженията на защитата на подсъдимата И., че относно заповедта на зам.министъра на отбраната по делото не били събрани достатъчно данни, които по несъмнен начин да установят факта, че тя е била доведена до знанието на подсъдимата и че нямало как нещо да се отчисли директно от склада, без знанието на свидетеля К. Дори и да се приеме обаче, че подсъдимата е съставила инкриминираните документи – фактура и стокова разписка, по нареждане и под диктовка на началниците си и по този начин е била подведена, то съобразно задълженията й по длъжностна характеристика, тя е следвало да установи, че продава вещ, която няма право да продава, като за тези действията на нейните ръководители е следвало да сигнализира съответните компетентни органи, каквито действия по делото не се установява да са били сторени. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че съвсем съзнателно, съставяйки инкриминираната фактура и стокова разписка, подсъдимата е дала възможност на свидетеля Д. да придобие на неимоверно ниска цена въпросните агрегати. Въпросният комплект от три броя дизелови агрегати 3х270 ВД не е фигурирал в заповедта на зам.министъра на отбраната ОС 529/03 г. и цената му не е била 110 лева без ДДС. Последната е била взета от въпросната заповед, но тя се е отнасяла за ел.агрегат „АБ-2”, 5-та категория. Именно за това и в стоковата разписка подсъдимата е посочила, че инкриминираната вещ е 5-та категория. Ето защо неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимата, че нямало осъществен състав от обективна и субективна страна по така повдигнатото обвинение. Неоснователно е и възражението, че обвинителният акт не отговарял на законовите изисквания, тъй като не бил индивидуализиран и подсъдимата не била в състояние да формира каквато и да е защита, защото липсвали негови основни, индивидуализиращи за съответното деяние, елементи. Лишено от основание е и възражението, че имало разминаване между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. В конкретния случай не се излагат никакви конкретни доводи и съображения от защитата, кои елементи точно липсват и в какво се изразява въпросното противоречие. От обстоятелствената част на обвинителния акт е видно, че прокурорът е посочил както времето, мястото и начина на извършване на престъплението, така и е описал деянието с необходимите му обективни и субективни признаци. Лишени от основание са и възраженията на защитата, че не било описано изцяло съдържанието на двата инкриминирани документа, като не ставало ясно какво точно подсъдимата е продала и че не било изяснено защо, след като във фактурата и стоковата разписка не бил описан инкриминираният агрегат, подсъдимият Г. се разпоредил същият да бъде изнесен. От доказателствата по делото е видно, че въпросният комплект агрегати е бил достатъчно добре индивидуализиран в двата инкриминирани документа, така че същият да бъде изнесен от склада, където съответното длъжностно лице не е имало задължението да проверява дали въпросните вещи фигурират във въпросната заповед на министъра. Видно от приложените по делото длъжностни характеристики на двамата подсъдими, последното е било вменено в задълженията на подсъдимата И. като „изпълнител-продавач”. Ето защо неоснователни са и възраженията, че не ставало ясно от обвинението в графа „артикул” какво пише и че в най-лошия случай се касаело за грешка в предмета. Въззивната инстанция намира за основателно възражението на защитата на подсъдимия Г., че когато едно лице се обвинява за извършено престъпление по чл. 282 НК, то освен съответното длъжностно качество, което трябва да има, действието или бездействието, което се инкриминира на въпросното лице, трябва да бъде включено в неговата длъжностна характеристика, което в конкретния случай по отношение на Г. не e било налице, поради което деянието му се явявало несъставомерно. Прокуратурата е повдигнала обвинение срещу този подсъдим за това, че той не е изпълнил служебните си задължения по т. 1 от длъжностната си характеристика, а именно: „да приема, съхранява и участва в цялостната дейност по отчета, предпродажбената подготовка и търговската реализация на материалните средства, намиращи се в складовете на СЦС в съответствие с изискванията на нормативните документи” и за това, че е нарушил разпоредбите на чл. 17, ал.2 от Наредба № 7 от 14.11.1997 година на Министерство на финансите за продажба на движими вещи – частна държавна собственост, където било посочено, че „ведомствения ръководител или определено от него длъжностно лице издава заповед, в която определя движимите вещи, подлежащи на продажба във ведомствената магазинна мрежа, тяхното количество и цена на дребно”, и като предал на Р. Д. инкриминираните вещи - един комплект от 3 броя дизелови агрегати, нанесъл значителна щета на Министерство на отбраната в размер на 26 538,52 лева без ДДС/ разликата между пазарната стойност на агрегатите и заплатената от Данов цена от 110 лева без ДДС/, като случая е особено тежък. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че в конкретния случай не е било налице неизпълнение или нарушение на служебните задължения по горепосочената точка от длъжностната характеристика на подсъдимия Г. и по чл. 17 ал. 2 на Наредба № 7 на МФ. Безспорно Г. е имал качеството на длъжностно лице като главен специалист-завеждащ склад, намиращ се в село Г. След извършената продажба на агрегатите от подсъдимата И. в качеството й на изпълнител-продавач, той е извършил проверка на представените му фактура и стокова разписка, удостоверяващи лицето Д. като купувач и му предал закупения комплект агрегати, така както го е задължавала именно т. 1 от длъжностната му характеристика. По отношение на нарушението на чл. 17 ал.2 на Наредба № 7 на МФ, правилно съдът е приел, че в тази точка са посочени задълженията не на „завеждащ склад”, какъвто в случая се е явявал подсъдимия, а на „ведомствен ръководител или определено от него длъжностно лице, издаващо заповед, в която се определят вещите, подлежащи на продажба….” Съобразявайки гореизложеното, съдът правилно е приел, че въпросната разпоредба не би могла да бъде нарушена от подсъдимия Г. Правилно е акцентирано на обстоятелството, че продажбата е била извършена от подсъдимата И. в качеството й на „изпълнител-продавач” в пункта за продажба на движими вещи, а задълженията на подсъдимия Г. са изисквали единствено той да провери дали вещи с подобна абревиатура се намират при него, след което да ги предаде на купувача. Съдът правилно не е приел твърденията на свидетеля К. /началник на ППДВ/, че Г. е следвало да сигнализира ръководството на пункта за предаването на вещ, която струва в пъти повече от отразеното по документите. Съобразно длъжностната характеристика на Г., това не е влизало в служебните му задължения. Свидетелите А. М. и А. А. са категорични в показанията си, че заповедта /респективно копие от нея/ на зам.министъра, в която са били посочени вещите за продажба, не е стояла при завеждащите складове и те не са били задължени да проверяват дали вещите, които предават на купувачите, са описани и посочени в заповедта. Техните служебни задължения са изисквали да проверяват единствено дали тези вещи, които вече са продадени от съответните магазинери /изпълнител-продавачи/, са същите, които им се водят по складови разписки. С оглед на гореизложените съображения правилно първоинстанционният съд е приел, че този подсъдим следва да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение и правилно го е оправдал по същото. Настоящият състав, като взе предвид определената от експертното заключение по назначената повторна комплексна съдебно-техническа оценъчна експертиза стойност на инкриминирания комплект агрегати, намира, че размерът на полученото без правно основание чуждо движимо имущество и размерът на присъдената в полза на ищеца сума са били неправилно определени от първоинстанционния съд и в тази насока изводите му се явяват необосновани. Поради това в наказателно-осъдителната й част постановената присъда относно размера на полученото без правно основание чуждо движимо имущество следва да бъде увеличен от 5 890 (пет хиляди осемстотин и деветдесет) лева на 25 856,70 (двадесет и пет хиляди осемстотин петдесет и шест и 0,70) лева, за която разлика подсъдимата също следва да носи наказателна отговорност. В гражданско-осъдителната част присъдата също следва да бъде изменена, като подсъдимата И. следва да бъде осъдена да заплати на Министерство на отбраната разликата в размера на полученото без правно основание чуждо движимо имущество от 5 890 (пет хиляди осемстотин и деветдесет) лева до 25 856,70 (двадесет и пет хиляди осемстотин петдесет и шест и 0,70) лева, представляваща причинени имуществени вреди. Подсъдимата И. следва да бъде осъдена да заплати в полза на държавата държавна такса върху уважената част на гражданския иск за разликата от 235,60 (двеста тридесет и пет и 0,60) лева до 1034,27 (хиляди тридесет и четири и 0,27) лева. Предявеният граждански иск е бил отхвърлен от първоинстанционния съд за разликата от 5 890 (пет хиляди осемстотин и деветдесет) лева до 26 538,52 лв. като недоказан по размер, но с оглед на така приетия от настоящия състав увеличен размер на полученото без правно основание чуждо движимо имущество от 25 856,70 (двадесет и пет хиляди осемстотин петдесет и шест и 0,70) лева, предявеният граждански иск се явява недоказан за разликата от 25 856,70 (двадесет и пет хиляди осемстотин петдесет и шест и 0,70) лева до 26 538,52 лв. и като такъв следва да бъде отхвърлен за тази разлика. Настоящата инстанция споделя и доводите на първоинстанционния съд, че предявеният иск не е погасен по давност и не намира за необходимо да ги преповтаря. Неоснователен се явява протестът и досежно наложеното на подсъдимата И. наказание. Въззивната инстанция намира, че при определяне на въпросното наказание, чието изпълнение правилно е било отложено за срок от четири години, основният съд е отчел всички обстоятелства от значение за неговия вид и размер и е наложил справедливо наказание в рамките на предвиденото от закона, което е било съобразено с индивидуалните особености на конкретния случай, и по-конкретно с обществената опасност на деянието и на неговия извършител, и със съотношението между смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Настоящият състав, като взе предвид и обстоятелствата, че от извършване на престъплението до настоящия момент е изтекъл един значителен период от време, през който няма данни подсъдимата И. да е извършила други подобни прояви или противоправни действия, поради което въпросното деяние се явява и изолиран случай в нейния живот, и независимо от увеличения размер на полученото без правно основание чуждо движимо имущество, намира, че наложеното й наказание се явява съответно на извършеното престъпление и не е явно несправедливо, като с него биха могли да бъдат постигнати и целите, визирани в чл. 36, ал. 1 НК. Съдът намира за неоснователно искането на представителя на Министерство на отбраната, направено в допълнителна молба вх. № 699 от 06. 07. 2015 г. /л. 29 от въззивното нохд/, относно присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, се дължат единствено разноските, които гражданският ищец реално е направил, а по делото липсват фактически данни да са направени такива по смисъла на НПК. Разпоредбата на чл. 88, ал. 1 НПК, посочена като основание за претендираните разноски, действително препраща към правилата на ГПК, но това касае единствено неуредените правила относно разглеждането на самия граждански иск, но не и присъждането на възнаграждение, каквото се иска и каквото пък в НПК не е предвидено. С оглед изхода на делото настоящият състав намира, че подсъдимата И. следва да бъде осъдена да заплати и направените по делото във неговото въззивно производство разноски в размер на 468 лв. за експерти. Настоящият състав, като взе предвид гореизложените съображения, намира че подаденият протест, с изключение възражението досежно стойността на въпросните агрегати и предявената в тази връзка претенция, и жалбата на подсъдимата Е. И., следва да бъдат оставени без уважение като неоснователени, а подадената въззивна жалба от Министерство на отбраната срещу гражданско-осъдителната част на посочената присъда и протестът в частта му относно стойността на агрегатите да бъдат приети като частично основателни и присъдата да бъде изменена както бе посочено по-горе. При служебната проверка на обжалваната и протестирана присъда не бяха констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или основания за нейната отмяна или за друго изменяване, освен посоченото по-горе, поради което в останалата й част следва да бъде потвърдена. Като съобрази изложените по-горе съображения и на основание чл.337 ал. 3, вр. чл. 334 т. 3 от НПК, Военно-апелативният съд Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА присъда № 100/07. 04. 2015 година по НОХД № 100/2014 г. на Софийския военен съд в наказателно-осъдителната й част, като УВЕЛИЧАВА размера на полученото без правно основание чуждо движимо имущество от 5 890 (пет хиляди осемстотин и деветдесет) лева на 25 856,70 (двадесет и пет хиляди осемстотин петдесет и шест и 0,70) лева. ИЗМЕНЯВА присъда № 100/07. 04. 2015 година по НОХД № 100/2014 г. на Софийския военен съд в гражданско-осъдителната й част като осъжда подсъдимата Е. К. И. да заплати на Министерство на отбраната разликата в размера на полученото без правно основание чуждо движимо имущество от 5 890 (пет хиляди осемстотин и деветдесет) лева до 25 856,70 (двадесет и пет хиляди осемстотин петдесет и шест и 0,70) лева, представляваща причинени имуществени вреди. ИЗМЕНЯВА присъда № 100/07. 04. 2015 година по НОХД № 100/2014 г. на Софийския военен съд в гражданско-осъдителната й част като осъжда подсъдимата Е. К. И. да заплати в полза на държавата по сметка на Военно-апелативния съд държавна такса върху уважената част на гражданския иск за разликата от 235,60 (двеста тридесет и пет и 0,60) лева до 1034,27 (хиляди тридесет и четири и 0,27) лева. ИЗМЕНЯВА присъда № 100/07. 04. 2015 година по НОХД № 100/2014 г. на Софийския военен съд в гражданско-осъдителната й част като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск за разликата от 25 856,70 (двадесет и пет хиляди осемстотин петдесет и шест и 0,70) лева до 26 538,52 (двадесет и шест хиляди петстотин тридесет и осем и 0.52 ст.) лв. като недоказан по размер. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. ОСЪЖДА подсъдимата Е. К. И. да заплати направените по делото във въззивното му производство разноски в размер на 468/четиристотин шестдесет и осем/ лв. по сметка на Военно-апелативен съд. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от обявяването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg