Решение
10-07-2015
РЕШЕНИЕ № 17 гр.София, 10 юли 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ:полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ полк. РУМЕН ПЕТКОВ при секретар Катя Симова и с участието на прокурора полк. КРАСИМИР КОЛЕВ разгледа наказателно общ характер дело № 16 по описа за 2015г. докладвано от съдията полк. Странджански, образувано по протест на полк. Б. К. - военен прокурор при Сливенската военноокръжна прокуратура срещу присъда № 6/16.04.2015г. по н.о.х.д. № 89/2014г. по описа на Сливенския военен съд. С присъда № 6/16.04.2015г. по нохд № 89/2014г. състав Сливенския военен съд е признал подсъдимия бивш сержант Т. Ц. Н. от закритата Варненска военноокръжна прокуратура, за невиновен в това, че в периода 19.11.2013 го. - 20.11.2013 год., жилище, находящо се в гр. В., ул. „Н. Д.“ № ХХ в преносима памет ХХ съхранявал съдържанието на платежни инструменти - истински дебитни банкови карти тип „Маестро и Виза“ - престъпление по чл. 249 ал.4 пр.1 вр. ал.З от НК, поради което на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по посоченото обвинение. В подадения въззивен протест срещу посочената присъда на Сливенския военен съд се твърди, че същата е неправилна и необоснована, като е постановена в нарушение на материалния закон. Иска се да бъде отменена атакуваната присъда и вместо това да бъде постановена нова присъда, с която да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение подсъдимия Н.. Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че поддържа подадения въззивен протест и направените в него искания като алтернативно пледира да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане на Сливенския военен съд. Подсъдимият и неговата защита изразяват становище, че първоинстанционната присъда е правилна и молят същата да бъде потвърдена. Съставът на Военно-апелативния съд, като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на протестираната присъда на основание чл.314 от НПК, намира следното: С протестираната присъда съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият сержант Т. Ц.Н. е постъпил на кадрова военна служба със заповед № ХХ на Военноокръжния прокурор на Варненската военноокръжна прокуратура на длъжност шофьор в същата прокуратура. По време на военната му служба е охарактеризиран положително. В средата на 2013 година в гр. В. свидетелят М.Д. се запознал със свидетеля Г. Г.. По-късно същата година свидетелят Д. се запознал и с подсъдимия Т. Н., който към този момент работел като шофьор във ВОП - гр. В.. По време на срещи между подсъдимия и свидетеля М. Д. ставало въпрос за източване на информация от банкови карти и ПИЛ - кодове от Република Турция. В тази връзка М. Д. запознал подсъдимия с Г. Г.. По време на среща Н. предал на Г. торбичка, в която имало две скиминг устройства тип „фиба“, кука за вадене на устройството от банкомат, „Т“-образен тънък панел с монтирана камера на него /мини лаптоп/, мобилен телефон LG, флаш памети. От своя страна Г. информирал свидетеля П. Т. от „Икономическа полиция“ към ОД на МВР - гр. В., че има група, която се подготвя да пътува за Република Турция с цел източване на информация от банкови карти, като споделил пред него, че част от групата са М. Д. и подсъдимия Т. Н.. При една от срещите свидетелят Г. предоставил на Т. вещите, които му били дадени от Н.. След проверка в полицейското управление, която установила, че в предадените вещи няма никаква информация свързана с банкови карти, същите върнати на Г. Г.. През месец септември 2013 г., подсъдимият Н. започнал ремонт на жилище, находящо се в гр. В., ул. „ХХ”. Апартамента бил собственост на майката на Н.. В този апартамент ремонтната дейност осъществявал свидетелят А. Б.. По време на ремонта апартамента бил посещаван от подсъдимия Н., който заедно с Б. купували строителни материали или Н. носел храна на свидетеля. През този период апартамента бил посещаван и от свидетеля Т. Г., който носел храна на свидетеля Б.. На 19.11.2013 г., през деня, свидетелят А. Б. извършвал ремонтни дейности в апартамента. Около 22.00 часа в апартамента отишли свидетелят Р. Т. и подсъдимият. Пред блока пристигнал и свидетелят М. Д.. Същият се качил в апартамента, където четиримата останали за около 10 минути, след което се качили в лек автомобил марка „БМВ“ с per. № В 7887 РТ и потеглили. Същата вечер свидетелят Г. Г. се обадил по телефона на свидетеля Т. и му казал, че пред блока, където живеят родителите му го чакат четирима души с бухалки. Полицай Т. се обадил в полицейското управление и били предприети мерки. Полицейските служители около 23.00 часа спрели лекия автомобил „БМВ“ с per. № ХХ, в близост до ул. „ ХХ“, където бил апартамента на родителите на Г.. Полицейският патрул отвел четиримата возещи се в автомобила в сградата на Първо РПУ - гр. В., където били задържани за 24 часа. На 20.11.2013 г. започнало досъдебно производство в условията на неотложност на основание чл. 212 ал.2 от НПК. Същият ден било извършено претърсване и изземване в жилището, находящо се в гр. В., ул. „ХХ” откъдето като веществени доказателства били иззети 28 броя пластмасови пластики с магнитни ленти и USB - флаш памет - обект № ХХ от експертизата, за които назначената техническа експертиза установява, че записите от текстовия файл „qqq.txt“ на обект № ХХ са с банков формат и представляват записи от втора пътечка на истински банкови карти като всичките им атрибути за валидност на банкови карти са верни /БИН кодове, дата на валидност, четност по „Luhn“, сервизен код/ и същите записи са били напълно годни да се използват в процес за изготвяне на неистински банкови карти в съответно иззетите 28 броя пластмасови пластики, представляващи заготовки. Експертите подробно за всеки един от записите в обект № ХХ посочват, че същите по структура са с банков формат и са направени върху магнитна лента на втора пътечка [Trak2], като те са най-важните за картите в качеството им на банков платежен инструмент. Тази така приета от първоинстанционния съд за установена от фактическа страна обстановка по делото не се оспорва от страните и се доказва от събраните в съответствие с изискванията на процесуалния закон гласни и писмени доказателства по делото - обясненията на подсъдимия Н., показанията на разпитаните свидетели Т., Б., Г., Д., Т., Д. и др., експертните заключения по назначените съдебни експертизи, писмените и веществени доказателства по делото. В подадения въззивен протест /стр. 3/ по отношение на тази фактическа обстановка се заявява, че: „ ...Решението е немотивирано и не намира опора в събрания доказателствен материал - разпитите на Г. Г., П. Т., М. Д., А. Б. и Е.Д., които подробно и безпротиворечиво в показанията си разказват за една фактическа обстановка, установена по безспорен и категоричен начин, както в хода на досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие. Докато в пледоарията по същество пред състава на въззивния съд прокурорът поддържа тезата, че: „...Пред първоинстанционния съд фактическата обстановка не се подкрепя от доказателствата по делото. Основният съд води извода, че до вечерта на 19.11.2013 г. в апартамента, в който се е намирал св.Б. е бил посетен не само от подсъдимия, но и от св. М. Д. и Т.. ...“, който извод противоречал на показанията на св. Т., Д. и Б.. Съставът на въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е обсъждал подробно този въпрос и в мотивите си /на стр.10/ след като е изследвал противоречията в показанията на свидетелите Д. и Б. убедително е аргументирал извода си, че на въпросната дата не само и единствено подсъдимият е имал достъп до помещението, където са намерени и откъдето са иззети обектите, съдържащи инкриминираната информация, така и до самите обекти. Така свидетелят Д., противно на твърдяното от прокурора в пледоарията пред въззивния съд, е заявил пред първоинстанционния съд /вж. протокол от с.з. от 19.03.2015 г. на стр. 6 и 7/: „... Бирите ги пихме долу, пред блока. Всички бяхме заедно пред блока. Огледахме апартамента, тогава слязохме долу и пихме бира....Влязох в две стаи. Беше прашно, имаше лепила, беше като строителна площадка.... Аз, Т., Б. и Р. се качихме в апартамента. Бяхме заедно в апартамента, но не мога да посоча кой точно къде е влизал.“, което се потвърждава и от показанията на свидетеля Б., също противно на твърдяното от прокурора в пледоарията пред въззивния съд, пред състава на първоинстанционния съд /вж. протокол от с.з. от 05.02.2015 г. на стр. 10/: „... Денят, в който ме задържаха бях в апартамента до 22.00 часа. Т. дойде с Р., след което показа на Р. апартамента....Случвало се е Т. да ми носи храна. Познавам и лицето Т., което сам и с Т. ми е носил храна. Т. беше колега на Т.. ...“, а свидетелят Т., отново противно на твърдяното от прокурора в пледоарията пред въззивния съд, е заявил пред първоинстанционния съд /вж. протокол от с.з. от 05.02.2015 г. на стр.6/: „... А. ремонтираше апартамента на Т.. Един път съм се качвал с Т. в този апартамент. Вътре беше А..“. Освен аналитичния извод на съда на базата на подробен анализ на свидетелските показания относно достъпа на множество лица до въпросното помещението с инкриминираните обекти, в подкрепа на основателността на този извод е и категоричното заключение на вещото лице по съдебно-дактилоскопната експертиза, че дактилоскопните следи, намерени и иззети от пластмасовите пластики с магнитни ленти не са идентични с дактилоскопските отпечатъци от ръцете на подсъдимия Н., нито с тези на свидетелите Б., Т. и Д.. Обосновано при тази така установена от фактическа страна обстановка по делото първоинстанционният съд е направил и законосъобразен от правна страна извод, че не са налице нито преки, нито косвени доказателства относно съпричастност на подсъдимия Н. към намерените във въпросното помещение инкриминирани вещи, поради което и не може да бъде направен категоричен извод, че подсъдимият Н. е осъществил деянието по предявеното му обвинение. Правилно при това положение съдът е приложил и разпоредбата на чл. 304 от НПК и е признал подсъдимия Н. за невиновен като го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 249 ал.4 вр. ал.З от НК. Въззивният съд възприема изцяло както правилно установената по делото фактическа обстановка от страна на първоинстанционния съд, така също и законосъобразния правен извод обосноваващ приложението на чл. 304 от НПК по отношение на подсъдимия Н.. Позоваването на косвени доказателства във въззивния протест и в пледоарията на прокурора пред състава на въззивния съд , а именно показанията на основния свидетел Г., които са не само вътрешно противоречиви, но и се опровергават от показанията на останалите свидетели по делото - св. Д. /негова приятелка/, която категорично е заявила, че подсъдимия и Г. са си говорили общи неща, св. Т. /служител в Икономическа полиция при ОД на МВР - В. /, който е заявил, че е получил от Г. торбичка с устройства - мини лаптоп, скимер от типа Фиба, Т-образна пластмасова конструкция за прикрепване към банкомат, 1-2 USB и телефон без СИМ карта и след проверка на компютъра от технически специалисти в полицията, който се е оказал празен от каквато и да е информация, вещите били върнати на Г., св. Т./компютърен специалист - експерт в полицията/, който е проверил за налична информация предадения от Г. на Т. мини лаптоп и устройствата външна памет, като всички те са се оказали празни - без каквато и да е налична информация в тях, както и обстоятелството, че в лаптопа „даден“ на Г. по негови твърдения от подсъдимия не са открити никакви съмнителни данни или улики за престъпление, който лаптоп по волята на същия този свидетел Г. изчезва някъде по заложните къщи /вж. л.55 - гърба от т.З на досъд. пр-во/, не са достатъчни да бъде променен извода на първоинстанционния съд относно недоказаност на обвинението за участие на подсъдимия Н. в осъществяването на инкриминираното деяние, за което е внесено обвинение срещу него в съда и за което деяние същият обосновано и законосъобразно е оправдан с протестираната присъда от първоинстанционния съд. Ето защо и съображенията по въззивния протест като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение. При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на протестираната присъда на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което въззивният съд счита, че присъдата на Сливенския военен съд следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и правилна, а подадения въззивен протест следва да бъде оставен без уважение като неоснователен. По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6/16.04.2015г. по нохд № 89/2014г. по описа на Сливенския военен съд като обоснована, законосъобразна и правилна. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването му на страните по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg