Решение
03-08-2015
РЕШЕНИЕ № 20 гр.София, 03.08.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на шести юли две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ ЧЛЕНОВЕ:полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ полк. ГЕОРГИ ПЕТРОВ при секретар Катя Симова и с участието на прокурора подп. ЕВГЕНИ ИВАНОВ разгледа наказателно общ характер дело № 17 по описа за2015г. докладвано от съдията полк. Странджански, образувано по въззивна жалба на адвокат П. С. от САК като защитник на подсъдимия капитан З. А. С. от PC „Военна полиция“ – П., срещу присъда № 1/24.03.2015г. по нохд № 1/2015г. по описа на Софийския военен съд. С присъда № 1/24.03.2015 по нохд № 1/2015г. състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия капитан З. А. С. от PC „Военна полиция“ – П., за виновен в това, че на 23 октомври 2013 г. в гр. П. пред надлежен орган на властта набедил майор Б. Й. Ф. от PC „Военна полиция“ – П., в престъпление, като е знаел, че е невинен, поради което и на основание чл. 286 ал.1 алт.1 вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца като на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 /три/ години, както и на обществено порицание чрез публично обявяване на присъдата пред колектива на PC „Военна полиция“ – П., на основание чл. 52 от НК. С присъдата подсъдимия кап. З. С. е осъден да заплати на Б. Й. Ф. от гр. П. сумата от хиляда лева - обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и сумата от 800 /осемстотин/ лева - разноски, направени от Ф. за повереник по делото, а на държавата - 50 /петдесет/ лева - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, а в останалата част до пълния размер от 1100 /хиляда и сто/ лева е отхвърлил предявения граждански иск като недоказан. На основание чл. 189 ал.З от НПК подсъдимия С. е осъден да заплати на държавата направените по делото съдебни разноски в размер на сумата от 897 /осемстотин деветдесет и седем/ лева. В подадената въззивна жалба от подсъдимия чрез неговия защитник адвокат С. се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон без да се сочат конкретни съображения в подкрепа на тези доводи и се иска присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга присъда, с която подсъдимия С. да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Алтернативно се пледира да бъде отменена атакуваната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане на прокурора или да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна и не следва да бъде уважавана, а първоинстанционната присъда като правилна следва да бъде потвърдена. Частният обвинител и граждански ищец Ф. и неговият защитник адвокат Д. изразяват становище, с което молят жалбата на подсъдимия С. да се остави без уважение, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Съставът на Военно-апелативния съд след като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната присъда на Софийския военен съд на основание чл. 314 от НПК, намира за установено следното: С обжалваната присъда съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият капитан З. А. С. от PC „Военна полиция“ - гр. П., е постъпил на кадрова военна служба в Българската армия през 1989 година. По време на службата се справял добре с поставените му задачи особено при работа в рискова среда като не винаги проявявал професионална инициатива. Във военно-окръжна прокуратура гр. П. била получена жалба вх. № 1664/23.10.2013 година. Жалбата била поставена в пощенски плик с написан на него на ръка адрес на получателя - Военна прокуратура гр. П., ул. „...“ № ... и името на подателя Л. З. Б. ВФ ... – П.. Самата жалба била написана на пишещо устройство и насочена до министъра на отбраната на Република България - г-н А., с копие до Военна прокуратура гр. П.. За подател на жалбата бил посочен редник Л. З. Б., ЕГН ..., служещ във военно формирование ... – П.. В нея се сочело, че на 03.09.2013 г. жалбоподателят бил призован от майор Б. Ф., служител на Военна полиция – П., в работната му канцелария във формированието, в което служи. След като го разпитал подробно за семейното му и битово състояние, разпоредил да му предостави личния си автомобил за да извърши претърсване. Така му било отправено разпореждането, че той нямал възможност нито да откаже, нито да се защити. Майор Ф. извършил претърсването на автомобила на жалбоподателя на паркинга пред формированието пред погледите на останалите военнослужещи, без да му бъде даден точен отговор за повода за претърсването. В автомобила бил намерен законно притежаван газов пистолет, за което майора казал, че ще го отведе във Военна полиция и да му повдигне обвинение, защото пистолета бил преправен да изстрелва бойни патрони, което не било вярно. Не бил изготвен протокол за претърсване. В последствие на жалбоподателя редник Б. било разпоредено да заведе майор Ф. в квартирата си, където да бъде извършено претърсване. Тогава той разбрал, че при претърсването в дома му се търсят цигари без бандерол. За претърсването отново не бил съставен протокол. Същата вечер редник Б. установил, че от квартирата му липсвали спестени пари в размер на 1100 лв.като считал, че само майор Ф. би могъл да ги присвои. С оглед на изложеното жалбоподателят се почувствал силно унижен като с действията си майор Ф. му сринал и авторитета пред командването, за което било поискано отстраняването му от формированието. Считал, че извършеното претърсване на автомобила и квартирата му - без правно основание, е било за да му изчезнат спестените финансови средства. Освен това заявявал, че при извършване на беседа с останалите военнослужещи от формированието, щели да се установят и други подобни случаи. По повод на получената жалба с посоченото съдържание във Военно-окръжна прокуратура гр. П. била образувана преписка вх. № 1664/2013 год. за установяване извършено ли е престъпление по чл. 387 ал.1 и чл. 195 ал.1 т.6 от НК от майор Б. Ф.. В хода на проверката по преписката било установено, че на 03.09.2013 год. майор Ф. от PC Военна полиция – П., около 09.00 часа посетил в. ф. ... – П., за което отговарял по служба. Разполагал с оперативна информация, че редник Б. е заподозрян в търговия с цигари без бандерол и че притежава оръжие. За проверка на тази информация поканил редника в канцеларията си, намираща се във в. ф. ... – П.. Провел беседа с него, по време на която разговаряли на различни теми, както и това пуши ли цигари, какви и има ли такива без бандерол. Разговаряли и за това колко автомобила има редника. Б. обяснил, че има един автомобил, но на негово име се водят още няколко поради факта, че не била изпълнена формалността за прехвърляне собствеността на лицата, на които ги е продал, но притежавал договори за покупко-продажбата им. По повод на това двамата отишли в квартирата на редник Б., където той показал на майора документите на автомобилите, с които разполагал. След това му показал автомобила си, паркиран пред блока, в който живеел. Майор Ф. поискал да му отключи автомобила и в жабката, която отворил редник Б., видял газовия пистолет, за който двамата вече били разговаряли. Разпоредил на редника да не пипа нищо и се свързал по телефона с преките си началници капитан Г. и майор М., като последният казал заедно с редника да занесат оръжието в службата. Там бил изготвен протокол за доброволно предаване на оръжието и била представена фактурата за закупуването му, след което редникът бил освободен. При извършеното изследване с експертна справка № 469 от 10.12.2013 г. се установило, че представеният газов пистолет не е оръжие по смисъла на чл. 4 от ЗКВВООБ, не може да изхвърля твърди предмети, които да причинят механично поразяване на целта. В хода на проверката било установено също, че редник Л. Б. не е изготвил и изпращал в прокуратурата жалбата срещу майор Ф., както и че съдържанието й не отговаря на истината. При така установеното в хода на проверката, Военно-окръжна прокуратура – П., с постановление от 21.12.2013 год., на основание чл. 24 ал.1 т.1 алт.1 от НПК, отказала да образува досъдебно производство, поради това, че престъпно деяние не е извършено. Със същото постановление от преписката били отделени материали за проверка срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 309 ал.1 от НК и чл. 286 ал.1 от НК. След извършената проверка било образувано досъдебно производство № 10.СЛ/2014 год. срещу подсъдимия капитан З. С. с оглед извършено престъпление по чл. 286 ал.1 от НК. След приключване на досъдебното производство в съда е внесен обвинителен акт, в който прокуратурата е приела за установено, че подсъдимият капитан З. С. е изпратил на 22.10.2013 год. /според пощенското клеймо на плика/ жалбата до Военно-окръжна прокуратура – П., с която набедил майор Ф. в извършване на престъпления по чл. 387 ал.1 и по чл. 195 ал.1 т.6 от НК като е знаел, че е невинен. Тази така приета за установена от фактическа страна обстановка по делото от страна на първоинстанционния съд се доказва от събраните и проверени в съответствие с изискванията на процесуалния закон в хода на съдебното следствие гласни, писмени и веществени доказателства - частично от обясненията на подсъдимия С., показанията на свидетелите Ф., Ч., Г., Г., Т., М., Г., Б., Т., изготвените по делото съдебно почеркови експертизи, писмените доказателства по делото и веществените такива. При тази правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи и относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние, а именно, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 286 ал.1 алт.1 от НК като на 23 октомври 2013 година в гр. П. пред надлежен орган на властта - Военно-окръжна прокуратура - гр. П., набедил майор Б. Й. Ф. от PC „Военна полиция“ - гр. П., в престъпление като е знаел, че е невинен. Възраженията по фактите от страна на подсъдимия С. и неговия защитник, че не е автор на жалбата и адресирането на получателите й - министъра на отбраната и ВОП-П., са правени и пред първоинстанционния съд и правилно са отхвърлени като неоснователни като обосновано първоинстанционният съд се е позовал на изготвените съдебно-почеркови експертизи и на показанията на свидетелката Т.. Съставът на въззивния съд възприема тези съображения на първоинстанционния съд и също намира, че тези възражения са необоснована защитна позиция, която се опровергава от доказателствата по делото. Така тройната съдебно почеркова експертиза /вж. л. 62 - 69 от досъд. пр-во и л. 132 - 136 от нохд №58/2014г./ в съдебното заседание пред първоинстанционния съд /вж. стр.4 от протокол от с.з. от 24.03.2015 г./ е категорична, че: „Ръкописният текст върху пощенски плик за подател и получател, с който във Военно-окръжна прокуратура - гр. П. е получена жалбата, е изпълнен от капитан З. А. С..“ Това означава само и единствено, че пощенският плик, с който е постъпила въпросната жалба срещу майор Ф. във ВОП – П., е бил надписан за подател и получател саморъчно от подсъдимия С., като посоченият ръкописно от С. на плика за подател е посочен и за жалбоподател в самата жалба, находяща се в същия този плик, т.е. тази съдебно почеркова експертиза категорично доказва, че подсъдимият е изпратил въпросната жалба до ВОП – П.. Защото няма как да бъде получен въпросния плик с въпросната жалба във ВОП- П. без същите да бъдат изпратени. Опитите в допълнителните съображения към въззивната жалба на защитата да се внесат съмнения в категоричността на заключението на съдебно почерковата експертиза както относно обосноваността на същата, така и относно безпристрастността на вещите лица също са неубедително аргументирани, още повече, че първоинстанционният съд изрично и подробно е обсъдил тези възражения на стр.15 от мотивите към присъдата. Може само да се допълни, че изследваните от експертите съвпадащи изцяло общи признаци на почерка като степен на обработеност, степен на свързаност, размер, разтегливост, наклон, степен на сложност, а също и в частните, по-характерни варианти като начин на изпълнение , свързаност на движението, количество на движението, форма на движението и пр. са устойчиви и характерни и образуват идентификационна съвкупност, която е напълно достатъчна за категоричния извод, че ръкописния текст е изпълнен от подсъдимия. Допълнителните съображения към въззивната жалба на защитата относно обстоятелството, че „Превратно и затова погрешно е заключението на съда за това, че щом отговорът на този въпрос /дали ръкописния текст върху представения за изследване пощенски плик е или не е изпълнен от подсъдимия/ е положителен, то това е доказателство още и за обстоятелството, че подзащитният ми е бил наясно с текста на инкриминираната жалба, че именно нея и именно той я е поставил в плика и е подал същия в пощенската станция с идеята да набеди пострадалия в извършването на престъпление.“, също са неоснователни и правилно са отхвърлени като такива и от първоинстанционния съд пред когото също са правени. И това е така, защото поредицата от последователни логически свързани обстоятелства като надписването на въпросния плик саморъчно от подсъдимия за подател и получател, получаването на същия този плик от получателя ведно със жалбата от посочения на плика подател означава, че този който е надписал и адресирал плика е знаел и какво е съдържанието на този плик. Още повече, че при адресата - в случая ВОП - гр. П., е имало изработена стриктна система за описване на входящата кореспонденция, която потвърждава този извод. Също така свидетелката Т. подробно обяснява разпоредената със заповед на ръководителя на прокуратурата процедура, по която се получава входящата кореспонденция във ВОП – П. и по която процедура е станало получаването и на процесната жалба поставена в надписан плик, а именно - отваряне на плика, прикрепване на плика към жалбата, описване на жалбата във входящия дневник, поставяне на щемпел и входящ номер, след което се докладва на административния ръководител за по-нататъшна работа. Свидетелката е категорична за прикрепването на плика към жалбата и изрично съхраняване на плика като се позовава на изрична заповед на ръководството с оглед спазването на определени процесуални срокове за обжалване. Свидетелката е категорична, че тя е вписала жалбата във входящия дневник, защото е разпознала своя почерк - както е заявила пред съда /вж. стр.16 от протокол от с.з. от 05.03.2015 г./ : „... почеркът е мой.“, т.е. по категоричен начин става ясно, че въпросният надписан от подсъдимия плик и съдържащата се в него жалба са получени заедно и едновременно по пощата от адресата на плика и на жалбата - ВОП-гр. П., поради което и възраженията по въззивната жалба в тази насока се явяват също неоснователни. А на съображението в тези допълнителни съображения към въззивната жалба на защитата относно: „При анализирането на едни и същи обстоятелства и събития, съдът едновременно се опитва да представи подсъдимия както като пресметлив и ловък престъпник, взел мерки, за да не бъде заловен, например чрез намиране на друго лице, което да подпише жалбата - обяснявайки по този начин очевидния пропуск за обвинението да докаже авторството на подписа под предмета на престъплението - а в същия момент, го представя и като кръгъл глупак, не намирайки нищо нелогично в това собственоръчно да надпише пощенския плик, с който планира да изпрати жалбата в Прокуратурата.“, може да се отговори, че думите „пресметлив и ловък престъпник“ и „кръгъл глупак“ не са употребени от съда, а от защитата във въззивната жалба, а съдът е обяснил, че просто подсъдимият не е знаел за процедурата по входиране на кореспонденцията в прокуратурата, която именно процедура е гарантирала запазването като важно доказателство по делото въпросният плик с оригиналния почерк на подсъдимия С. при надписването на този плик с име на подател и адресат ВОП - гр. П.. Подробно е отговорено от първоинстанционния съд и на възраженията, че подсъдимият не е знаел за действията на Ф. и че не е имал мотив да извърши това престъпление, тъй като е бил в добри отношения с Ф. - може само да бъдат цитирани показанията на свидетеля Г. пред първоинстанционния съд /вж. стр12 от протокол от с.з. от 05.03.2015 г./: „...Личните отношения между майор Ф. и кап. С. не бяха гладки, знаех, че имаха някакви търкания. Имаше случаи, когато майор Ф. звъни на кап. С., а той не вдига телефона, макар че бяха подчинен и началник.“, а за „случая Б.“ са знаели свидетелите Ч., Г., М., Т., Г. - видно от техните показания пред съда, включително и подсъдимия С., който е бил изпратен служебно за получаване на информация от поделението в гр. С., за което е отговарял служебно и в което е служил редник Б.. Ето защо въззивният съд счита, че и тези възражения по въззивната жалба са неоснователни. При определянето на вида и размера на наложеното наказания на подсъдимия С. за това извършено от него престъпление първоинстанционният съд е събрал в съответствие с изискванията на процесуалния закон необходимите и съобразно принципа за индивидуализация на наказанието доказателства, преценил ги е правилно по отделно и в съвкупност като е определил справедливо и дори снизходително за подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на 4/четири/ месеца към минималния размер на предвиденото в рамките на закона. При определянето на вида и размера на наказанието за подсъдимия съдът правилно е преценил както степента на обществена опасност на личността на подсъдимия С., определени от чистото му съдебното минало, добрите характеристични данни, семейното положение, така и степента на обществена опасност на извършеното деяние и законосъобразно е приел, че в конкретния случай са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, поради което обосновано е приложил разпоредбите на чл. 55 ал.1 т.1 от НК и е наложил наказание в размер под минималния срок от 1 /една/ година лишаване от свобода посочен в този текст от закона. Законосъобразно са приложени разпоредбите на чл. 66 ал.1 от НК като изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия С. е отложено и му е определен изпитателен срок от 3 /три/ години с оглед чистото съдебно минало и добрите му характеристични данни и с оглед вида и размера на наложеното наказание. По отношение на предявения граждански иск от страна на гражданския ищец - правилно и законосъобразно съдът е приел, че същият е основателен и доказан до размера на стойността на присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди на гражданския ищец. Безспорно е доказано, че с престъплението, осъществено от подсъдимия С., гражданският ищец Ф. е претърпял болки и страдания резултат на накърняването на неговата чест, достойнство, добро име и авторитет, които първоинстанционният съд е преценил законосъобразно и справедливо. Законосъобразно е отхвърлил гражданския иск в останалата му част като недоказан. При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на обжалваната присъда на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което въззивният съд счита, че посочената присъда на Софийския военен съд следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и правилна, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1/24.03.2015г. по нохд № 1/2015г. по описа на Софийския военен съд като обоснована, законосъобразна и правилна. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано в 15- дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg