Решение
09-11-2015
РЕШЕНИЕ № 28 гр.София, 09.11.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН ЧЛЕНОВЕ: полк. Х. СТРАНДЖАНСКИ полк. РУМЕН КАТРЕВ при секретар Катя Симова и с участието на прокурора подп. ЕВГЕНИ ИВАНОВ разгледа наказателно общ характер дело № 25 по описа за 2015 година докладвано от съдията полк. Странджански, образувано по жалба на подсъдимите редник 3-ти клас В. К. С. от в.ф. ХХ- гр. П., К. Б. С., А. Д. К., всички от с. Г. Д., П. област, чрез защитника им адвокат В. П. от АК - гр. П. , и протест от полк. Г. К. - заместник военноокръжен прокурор на ВОП - гр. С., срещу присъда № 43/19.11.2014г. по нохд № 43/2014г. на Софийския военен съд. С присъда № 43/19.11.2014г. по нохд № 43/2014г. състав на Софийският военен съд е признал подсъдимите редник 3-ти клас В. К. С. от в. ф. ХХ - гр. П. , гр. л. К. Б. С. от с. Г. Д., П. област, гр. л. А. Д. К. от с. Г. Д., П. област, и гр. л. А. М. К. от с. Г. Д., П. област, за виновни в това, че на 01.07.2013 год. в с. Г. Д., П. област, в съучастие помежду си като съизвършители принудили гр. лице Х. К. Л. от с. Г. Д., П. област, да извърши нещо противно на волята му, а именно да признае пред тях, че е извършил кражба от дома на подсъдимия А. К., като подсъдимите употребили за това сила и заплашване - заедно нанесли побой на пострадалия и го заплашили с убийство, поради което и на основание чл. 143 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК ги е осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от по 3 /три/ месеца за всеки подсъдими, условно за всеки един от тях с по 3/три/ години изпитателен срок за всеки един от тях и ги е осъдил да заплатят направените по делото съдебни разноски. По жалба на подсъдимите В. С., К. С. и А. К. чрез техния защитник адвокат П. и по протест на зам. военноокръжния прокурор на ВОП - гр. С., с решение № 5/05.03.2015 г. по въззивно нохд № 1/2015 г. състав на Военно-апелативния съд е потвърдил посочената присъда на Софийския военен съд. По касационен протест на заместник военноапелативен прокурор с решение № 197/01.07.2015 г. по касационно наказателно дело № 551/2015 г. състав на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение, е отменил посоченото решение на Военно-апелативния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав като е дал указания по реда на чл. 355 от НПК. В подадената въззивна жалба и пледоариите на подсъдимите пред състава на въззивния съд се твърди, че обжалваната присъда е неправилна като се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването й. Прави се искане за отмяна на постановената присъда и за постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни в извършването на престъплението, за което са предадени на съд. В съдебното заседание пред въззивния съд при новото разглеждане на делото представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че обжалваната и протестирана присъда следва да бъде изменена като бъдат увеличени по размер наложените на подсъдимите наказания от 3 /три/ месеца лишаване от свобода за всеки един на 1 /една/ година лишаване от свобода за всеки един от тях, условно с изпитателен срок от по 3 /три/ години за всеки един от подсъдимите, а по отношение на подадената жалба счита, че същата е неоснователна и иска да бъде оставена без уважение. Подсъдимият А. К. иска да бъде оневинен като предоставя на съда да реши какво трябва да се присъди. Съставът на Военно-апелативния съд като взе предвид становищата на страните по делото, съобрази дадените задължителни указания с посоченото по-горе решение на състава на Върховния касационен съд и служебно провери правилността на обжалваната първоинстанционна присъда на основание чл.314 ал.1 от НПК, констатира следното: Съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че четиримата подсъдими били в близки и роднински отношения помежду си, живеели в едно село, а подсъдимият К. живеел на семейни начала с дъщерята на подсъдимия К. С., която е сестра на подсъдимия В. С. От 2012 г. подсъдимият К., във връзка с извършваните от него търговски и селскостопански дейности, наемал гр. л. Х. К. Л. да му извършва различни трудови дейности срещу съответно заплащане. На 17 юни 2013 г. в с. Г. Д. имало събор /панаир/. Към 17.00 часа след приключване на работния ден и след като вечеряли в дома на подсъдимия А. К., последният споделил на св. Л., че няма да го има в дома му за около два часа, защото щели да ходят до съседно село. Като се прибрал към полунощ подсъдимият К. не забелязал да е извършена кражба от къщата му. На другия ден към обяд подсъдимият К. установил, че в къщата била извършена кражба като констатирали, че липсват един преносим компютър /лаптоп/, стек цигари, пари в евро - 15 евро, и златни синджирчета и обеци на стойност около 100 лева. А. К. предположил, че извършител на кражбата бил човек, който познавал подредбата, тъй като не било разхвърляно в къщата и съмнението се насочило към пострадалия Х. Л.. Подсъдимият А. К. не се оплакал в полицията, а противно на закона, решил сам да изобличи крадеца и да го накара да си признае за извършената кражба. За целта подсъдимият А. К. споделил намерението си с останалите подсъдими – К., К. С. и В. С., които се съгласили с него и пристъпили към реализиране на намисленото. На 01.07.2013 г. около 17.00 часа подсъдимите В. С. и А.К. минали с конска каруца през дома на пострадалия Хр. Л. като го извикали да дойдел с тях да помогнел за преместването на гардероб в дома на подсъдимия В. С.. Свидетелят Л. се съгласил и се качил в каруцата. Минавайки покрай кафенето на подсъдимия А. К., тримата спрели уж да пийнат по кафе и да си вземели безалкохолни напитки като влезли в двора на къщата на подсъдимия А.К.. Подсъдимите поставили пострадалия Л. да седне на диван, който се намирал на остъклената тераса на къщата. До него седнал подсъдимият А. К.. Подсъдимият В. С. седнал на стол срещу пострадалия, а подсъдимият А. К. застанал прав срещу Л.. Подсъдимите започнали да разпитват пострадалия Л. какво знае за извършената кражба от дома на подсъдимия К.. На учудването и отрицателните отговори, че не знаел за какво се касаело от страна на пострадалия Л., подсъдимите започнали да го заплашват като подсъдимият В. С. с висок тон му заявил: „Разбрах, че нещо си нагазил лука?!“, както и : „Какво се правиш, много добре знаеш, най-добре ми кажи всичко!“ и понеже не получил признание, подсъдимият В. С. заявил на пострадалия със заплашителен тон, че щял да „стане и да го смачка от бой“. В продължение на заплахите подсъдимият В. С. станал от стола и като отишъл при свидетеля Л. му ударил един шамар по лицето и му казал да си признава. Пострадалият Л. първоначално отричал авторството, но ядосан подсъдимият В. С. нанесъл още 4-5 шамара по лицето на свидетеля, които били съпроводени с думите: „Ей, започваш да ми скачаш по кръвното! Ще те смачкам от бой!“. Седящият до Л. - подсъдимият А. К. от своя страна заплашително му казал: „Признай си, бе, боклук!“ и го побутвал към подсъдимия В. С.. Последният подсъдим ритнал с крак пострадалия Л. по десния крак, а след това го настъпил по пръстите на същия крак. Свидетелят Л. извикал от болка. Подсъдимият А. К. през цялото време обвинявал свидетеля Л., че бил извършил кражба от дома му и понеже не получавал признание, А. К. хванал с ръка гушата на свидетеля Л. и започнал да стиска като го задушавал. Л. с ръце успял да отблъсне подсъдимия К.. Тогава подсъдимият К. заплашително му извикал: „Ей, неблагодарник, защо си крал!“ и му зашлевил един шамар по лицето. Пострадалият Л. отричал да е извършвал кражба. По това време се появил и подсъдимият К. С., който знаел за какво е викнат пострадалия и веднага се включил към другите подсъдими като извикал на свидетеля Л.: „Какво ще го правим този сега!?“ и малко след това заявил: „Дай да го удушим и да го хвърлим в язовира!“ като поискал подсъдимият К. да донесе въже и камък. Свидетелят Л. мълчал и бил видимо уплашен. Подсъдимият К. С. продължил да заплашва свидетеля Л. като отново се обърнал към другите подсъдими да му дадат нещо тежко, за да удари Л. по главата та да можел лесно да го вкара в багажника на колата и той щял да го оправи след това. Подсъдимият В. С. се насочил отново към свидетеля Л. и с юмрук нанесъл удар в областта на ребрата под дясната мишница. Свидетелят Л. не успял да си поеме въздух от този удар и още повече се уплашил. През това време подсъдимият К. С. намерил найлоново въже - сезал, като се насочил към свидетеля Л. с думите: „Сега ще го удушим и ще го хвърлим в язовира!“, като направил опит да го сложи на врата на свидетеля Л.. Последният успял с ръце да отхвърли въжето. Като не успял с въжето подсъдимият К. С. отишъл до колата си и от багажника взел една права лопата и връщайки се казал на подсъдимите да вкарат Л. в къщата, където щял да го оправи. Силно уплашен от заплахите и боя, който му нанесли подсъдимите, свидетелят Л. започнал да се моли да го оставят на мира, заявил им, че той е извършил кражбата като обещал да заплати откраднатото. Подсъдимите се усъмнили също така, че кражбата била извършена и с участието на К. С.А. и като видели, че слиза от автобуса, я извикали и я поставили да седне до свидетеля Л.. Подсъдимите започнали и нея да заплашват и да я карат да си признае за кражбата, но тя отрекла. Отрекла и след молбата на свидетеля Л. да си признаела. Тогава подсъдимият К. С. й ударил един шамар по бузата. Малко след това дошли и други близки на свидетелката Ангелова и на свидетеля Л.. Насилието и заплахите над свидетеля Л. от страна на подсъдимите продължили до идването на майката на свидетеля – С. Й. Т.. Към 19.00 часа майката на свидетеля Л. се обадила по телефона на спешен телефон № 112 и поискала помощ, да дойдела както полиция, така и „бърза помощ“. Към 19.30 часа дошъл полицейски автопатрул - полицаите Ю. М. и Я. Г., които след направената проверка написали докладна записка и съставили протоколи за предупреждение по чл. 56 от ЗМВР на подсъдимите А. К. и К. С.. Пристигналият доктор от „бърза помощ“ - д-р А. С. направил преглед на свидетеля Л., констатирал наличие на охлузвания и зачервявания в дясната подмишнична област, зачервявания на дясната подбедрица, както и зачервявания по лицето и шията на пострадалия Л.. На следващия ден пострадалият Х. Л. бил освидетелстван от съдебен лекар, който също констатирал повърхностни кръвонасядания по шията и гръдния кош като ги отразил в съдебно-медицинска експертиза № 400/02.07.2013 година. Тази така приета за установена от фактическа страна обстановка от страна на първоинстанционния съд се доказва от събраните и проверени в съответствие с изискванията на процесуалния закон гласни и писмени доказателства по делото - показанията на разпитаните по делото свидетели Л., Т., Т., Т., А., А., М., А., И., С., К., К., В., В., М., Г., С. и др., от частичните обяснения на подсъдимите, които освен средство за защита са и доказателствени средства, а така също и от докладни записки, характеристики, свидетелства за съдимост, съдебно-медицинско удостоверение, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Тази така установена по делото фактическа обстановка по същество не се оспорва нито пред въззивния съд при предходното гледане на делото, нито пред касационния състав на ВКС, постановил посоченото отменително решение, в което касационно решение се възприема изцяло тази фактическа обстановка. Поради това и настоящият въззивен състав намира, че тази фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, чийто фактическите изводи съответстват изцяло на събраните по делото доказателства. При тази правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи и относно правната квалификация на извършеното от подсъдимите деяние, а именно, че се касае за осъществен състав на престъпление по чл.143 ал. 1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, тъй като четиримата подсъдими в съучастие помежду си като съизвършители принудили гр. л. Х. Л. от с. Г. Д. да извърши нещо противно на волята му, а именно да признае пред тях, че е извършил кражба от дома на подсъдимия А. К., като подсъдимите употребили за това сила и заплашване - нанесли побой на пострадалия и го заплашили с убийство. По правната квалификация на деянието на подсъдимите също няма изложени съображения нито пред въззивния съд при предходното гледане на делото, нито пък касационния състав на ВКС е направил констатации в тази насока в посоченото отменително решение. Ето защо и настоящият състав на въззивния съд намира, че правната квалификация на осъщественото от четиримата подсъдими деяние е правилна и законосъобразна. При определянето на размера на наложеното наказание за всеки от подсъдимите за това извършено от тях престъпление съставът на първоинстанционния съд е допуснал нарушение на материалния закон като не е съобразил изцяло разпоредбите на закона относно основните принципи на индивидуализация на наказанието с оглед осъществяване на неговата не само персонална, но и генерална превенция. В тази насока констатациите и указанията за съобразяване при новото разглеждане на делото дадени в посоченото по-горе отменително решение на състава на Върховния касационен съд са многобройни и достатъчно ясни и подробни. Както правилно е посочил в това свое решение съставът на Върховния касационен съд, съдът не е съобразил редица обстоятелства имащи значение за правилната индивидуализация на наложеното по размер наказание за всеки един от подсъдимите, а именно - измамливият начин, по който пострадалият е изведен от дома си и отведен на мястото на извършване на престъплението, употребената принуда спрямо пострадалия е осъществена в двете й форми - физическа и психическа, не е изследван в достатъчна степен характерът, средствата, интензитета и продължителността на изпълнителното деяние с оглед многобройността на съучастниците - съизвършители, продължително време нанасяли множество удари с ръце и крака по различни части на тялото на пострадалия, опитите и заплахите да го душат с въже и че ще го убият и хвърлят в язовира, упражнения тормоз и на други лица като свидетелката Ангелова, която също е бита и заплашвана. Като възприема изцяло правилните констатации на състава на Върховния касационен съд и съобрази дадените указания в посоченото отменително решение на ВКС настоящият състав на въззивния съд намира, че изводът на първоинстанционния съд за определянето на размера на наложеното наказание на всеки един от подсъдимите при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на законово определения минимум по този текст от закона в размер на 3 /три/ месеца лишаване от свобода за всеки един от четиримата подсъдими се явява необоснован и незаконосъобразен. Самото посочване от първоинстанционния съд, че е приет превес на смекчаващите отговорността обстоятелства за четиримата подсъдими не дава основание да бъде определен минималния размер на предвиденото в закона наказание. Такъв би могъл да бъде определен, ако съдът бе посочил, че е налице не просто превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а например значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства-или просто голям превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. При посочения от първоинстанционния съд обикновен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства размера на наложеното наказание би следвало да бъде определен под средния размер на предвиденото в закона за това престъпление, но в никакъв случай в размер на законовия минимум. С оглед на посочените вече от Върховния касационен съд обстоятелства и като съобрази чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата заетост, семейното положение на всеки един от четиримата подсъдими настоящият състав на въззивния съд намира, че този размер следва да бъде увеличен на 8 /осем/ месеца лишаване от свобода за всеки един от четиримата подсъдими и че в този си увеличен размер ще способства за постигане на целите на наказанието с оглед не само личната превенция на наказанието за всеки един от подсъдимите, но и с оглед на генералната превенция на същото. Правилно и законосъобразно от първоинстанционния съд са приложени разпоредбите на чл. 66 ал.1 от НК с оглед на чистото съдебно минало и добрите характеристични данни за подсъдимите. При служебната проверка на обжалваната и протестирана присъда на първоинстанционния съд съставът на въззивния съд не констатира други основания за отменяване или изменение на тази присъда. Ето защо атакуваната присъда следва да бъде изменена в посочения смисъл, а въззивната жалба и въззивния протест в останалата му част следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни. По тези изложени съображения и на основание чл.337 ал.2 т. 1 вр. чл. 334 т.З от НПК, Военно-апелативният съд РЕШИ: ИЗМЕНЯВА присъда № 43/19.11.2014г. по нохд № 43/2014г. на Софийския военен съд като УВЕЛИЧАВА размера на наложените наказания лишаване от свобода на подсъдимите редник 3-ти клас В. К. С. от в.ф. ХХ - гр. П., гр. л. К. Б. С., гр. л. А. Д. К. и гр. л. А. М. К. - всички от с. Г. Д., П. област, от по 3 /три/ месеца лишаване от свобода за всеки един от подсъдимите на по 8 /осем/ месеца лишаване от свобода за всеки един от подсъдимите редник 3-ти клас В. К. С. от в.ф. ХХ- гр. П., гр. л. К. Б. С., гр. л. А. Д. К. и гр. л. А. М. К. - всички от с. Г. Д., П. област. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред Върховния касационен съд в 15-дневен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg