Решение
16-11-2015
Р Е Ш Е Н И Е № 24 гр. София, 16.11.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ ЧЛЕНОВЕ: полк. ПЕТЬО ПЕТКОВ полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ при секретар Емилия Стоянова и с участието на прокурора полк. ДАНЧО ДАНОВ разгледа наказателно от общ характер дело № 26 по описа за 2015 г., докладвано от съдията полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ, образувано по протест на Военно-окръжна прокуратура – София и жалба от подсъдимия подп. П. Миланов Т., чрез адвокат Димитър Марковски, срещу присъда № 27 от 08.06.2015 г. по НОХД № 27/2015 г. на Софийския военен съд. С протестираната и обжалвана присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия подп. П. М. Т. - началник на Областен военен отдел град В. Т., към Военно окръжие град П. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: 1. За периода от 30.10.2012 г. до 26.02.2013 г. по време на пътуване от гр. П. за гр. В. Т. и в дежурната стая на сградата на Областен военен отдел гр. В. Т., действайки при условията на продължавано престъпление, като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на длъжност началник на Областен военен отдел в град В. Т. при Военно окръжие град Плевен и в това му качество, на два пъти отправил обиди към лице посочено в чл. 371, б.”а” от НК - подчинения му военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България редник И. М. И. – шофьор в Областен военен отдел гр. В. Т., при изпълнение на задълженията му по военна служба както следва: На 30.10.2012 г. по време на пътуване от град П. за град В. Т. със служебен автомобил „...” с рег. № ... обидил редник И. М. И. по време на управление на служебния автомобил, казвайки в негово присъствие нещо унизително за честта и достойнството му, а именно: „…Ти и едно дете не можеш да си направиш….!”; На 26.02.2013 г. в 14.45 ч. в дежурната стая на сградата на Областен военен отдел гр.В. Т. обидил редник И. М. И. казвайки в негово присъствие нещо унизително за честта и достойнството му, а именно: „… ти си луд, ти си болен, ти си за психиатрията, трябва да те освидетелстват”, повтаряйки го два пъти, след което продължил: „…. ти не си за армията, ти си се побъркал…!”, поради което и на основание чл. 378 ал. 2 алт. 2 вр. ал. 1, алт. 1, вр. чл. 371 б.”а”, вр. чл. 26, ал. 1 от НК го осъдил на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода и обществено порицание, което да се изпълни като присъдата бъде обявена пред съответния колектив – Областен военен отдел гр. В. Т.. 2. На 19.12.2012 г. около 11.00 часа, като военнослужещ по Закона за отбраната на въоръжените сили на Република България, в качеството на началник на Областен военен отдел гр. В. Т. при Военно окръжие гр. П., в служебно помещение – зала 212 намираща се на втория етаж на Областен военен отдел гр. В. Т., нанесъл удари на лице посочено в чл. 371, б.”а” от НК - подчинения му военнослужещ по закона за отбраната и въоръжените сили на Република България редник И. М. И. – шофьор в Областен военен отдел гр. В. Т. при изпълнение на задълженията му по военна служба, с които му причинил следните увреждания: кръвонасядане по горния ръб на дясното рамо с лек оток и болезненост и болезненост в дясната челно-слепоочна окосмена област на главата, съставляващи лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК, изразяваща се в причиняване на болка и страдание за период от около 7-10 дни без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 379, ал. 2, алт. 1-ва, вр. ал. 1, вр. чл. 371, б.”а”, вр. чл. 130, ал. 2 от НК го осъдил на 5 /пет/ месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от НК съдът групирал така наложените наказания като наложил най-тежкото от тях, а именно 6 / шест/ месеца лишаване от свобода и обществено порицание, което да се изпълни като присъдата бъде обявена пред съответния колектив – Областен военен отдел гр. Велико Търново. На основание чл. 66 от НК основният съд отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три / години. Съдът осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец и частен обвинител редник И. М. И. сумата от 1000 / хиляда/ лева – за причинени му неимуществени вреди, за деянието по чл. 378, ал. 2 и сл. от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието, а именно 26.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като предявения граждански иск в останалата му част до 10 000 лева срещу подсъдимия го е отхвърлил, като недоказан по размер. Също така съдът осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец и частен обвинител редник И. М. И. сумата от 1000 / хиляда/ лева – за причинени му неимуществени вреди, за деянието по чл. 379, ал. 2 и сл. от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието, а именно 19.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като предявения граждански иск в останалата му част до 10 000 лева срещу подсъдимия бил отхвърлен, като недоказан по размер. Подсъдимият бил осъден да заплати в полза на държавата, държавна такса върху уважените размери на гражданските искове или сумата от общо 100 / сто/ лева. Подсъдимият бил осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец И. М. И. направените разноски по делото в размер на 1 250 / хиляда двеста и петдесет/ лева, както и в полза на държавата, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски военен съд направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 041,06 /хиляда четиридесет и един лв. и шест ст./ лева. Основният съд се е разпоредил и с вещественото доказателство по делото – 1 / един/ брой кочан раздавателно-приемателна ведомост, намиращо се в плик на л. 86, том 5-ти от досъдебното производство, който да се върне на Областен военен отдел гр. В. Т. след влизане на присъдата в сила. В протеста са изложени доводи за несправедливост на присъдата по отношение на размера на наложеното наказание, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, след определеното общо наказание, като същите следва да бъдат увеличени, тъй като съдът не бил оценил в пълен обем доказателствата с оглед високата степен на обществена опасност на деянията по отделно, така и определеното общо наказание. Прокурорът в съдебното заседание заявява, че поддържа протеста по изложените в него съображения. В жалбата на подсъдимия и неговите защитници се излагат доводи по отношение на присъдата на основния съд за нейната неправилност, необоснованост, явна несправедливост, както и че е постановена в нарушение на материалния и процесуален закони. Подсъдимият и неговият защитник молят възивната инстанция да отмени изцяло присъда № 27/2015 г. по НОХД № 27/2015 г., като подсъдимият бъде оправдан изцяло, а така също да бъдат отхвърлени изцяло предявените и частично уважени граждански искове, като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание подсъдимият и неговите защитници – адв. Д. М. и адв. И. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното: Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият подполковник Т. и пострадалият св. редник И. били в йерархична връзка по между си – първият началник, вторият подчинен в Областен военен отдел /ОВО/ - гр. В. Т.. На 30.10.2012 г. подсъдимият подп. Т., пътувал от гр. П. към гр. В. Т. със служебния лек автомобил – „...” с рег. № ..., който бил управляван от пострадалия св. редник И. М. И.. В автомобила пътувал и свидетелят доктор М. П., който също работел в ОВО - гр. В. Т.. На предната седалка седял подсъдимият Т., а зад шофьора – доктор П.. По време на пътуването подсъдимият започнал да се кара на редник И. за допуснати от него пропуски в поддръжката на автомобила, за това, че когато били в гр. П. не си стоял до автомобила и се наложило да бъде търсен. Подсъдимият нанесъл на ред. И. на няколко пъти по няколко удара с юмрук по ръцете му. Вбесен от това, че редник И. не реагира на думите му и за да го засегне му казал: „Ти и едно дете не можеш да си направиш!” Св. редник И. не отвърнал на думите на своя началник, но се почувствал унизен, обиден и се разплакал, тъй като приятелката, с която живеел не можела да забременее и това била болна тема за него. Поведението на подсъдимия подп. Т. било изключително обидно и унизително по отношение на подчинения му редник И., от което бил възмутен и пътуващия в автомобила свидетел д-р П., който направил забележка на подсъдимия да престане. На 26.02.2013 г. сутринта, в сградата на ОВО гр. В. Т. св. редник И. раздавал консумативи на състава в изпълнение на функциите си като домакин. След като посетил колегите си в техните помещения и раздал полагащите им се вещи и взел заявките им за бъдещи консумативи, той посетил и своя началник – подсъдимия подп. Т. в неговата канцелария, за да му даде полагащия му се консуматив и да му докладва за извършеното движение на материални средства. Св. И. му дал сапун и му подал кочан с раздавателно-приемателни ведомости, на който да се разпише за получената вещ. Подсъдимият взел кочана – ведомост и започнал да се кара на редник И. за това, че заради неговите жалби до Военна прокуратура и следствие в гр. П. целият град го бил разбрал. След това скъсал кочана ведомост на две на мястото, където са залепени отделните листа на документа и го хвърлил на пода. Разстроен и уплашен от случващото се редник И. взел сапуна, който подсъдимият отказал да приеме и разкъсания кочан – ведомост и напуснал канцеларията на своя началник. Св. И. показал скъсания кочан-ведомост на св. ц. сл. Р. Ц., който бил дежурен същия ден, като И. му казал, че скъсания документ ще предаде на органите на военната прокуратура и ще ги сигнализира за инцидента. За случилото се редник И. уведомил ВОП гр. П., участък гр. В. Т., където във военното следствие предал с протокол за доброволно предаване скъсания от подсъдимия кочан раздавателно-приемателна ведомост. След като се върнал в отдела, редник И. сменил дежурния - свидетеля Ц., който на свой ред посетил военното следствие гр. П., участък гр. В. Т., за да даде показания. Около 14.45 часа, свидетелят Ц. се върнал в отдела и застъпил отново като дежурен, като сменил св. И.. В този момент в дежурната стая, в която били св. И. и св. Ц. влязъл подсъдимият подп. Т. и попитал редник И. къде е кочанът с раздавателно-предавателни ведомости и поискал да му го даде. Св. И. му обяснил, че бил предал кочана на органите на военното следствие и му показал протокола за доброволно предаване. Тогава подсъдимият ядосан от действията на редник И. му казал: „Ти си луд, ти си болен, ти си за психиатрията, трябва да те освидетелстват!” повтаряйки го два пъти, след което продължил: „Ти не си за армията, ти си се побъркал!” Св. И. се почувствал обиден и унизен от думите му, но не реагирал и напуснал дежурната стая. Свидетел-очевидец на отправените думи от страна на подсъдимия към св. И. бил св. ц. сл. Р. Ц.. На 19.12.2012 г. сутринта, редник И. показвал в сградата на ОВО-гр. В. Т. на св. ц. сл. А. А. склада, за който отговарял, за да види последния как е подреден той. След като му го показал при тях дошъл началникът им – подс. Т.. Като го видял св. А. А. си тръгнал. Подсъдимият запитал св. И. защо е допуснал в склада А. А. и дали не е направил това, за да види той, че в склада има алкохол – собственост на подсъдимия, който бил временно съхраняван там. И. не му отговорил нищо. След това подсъдимият поискал редник И. да му покаже дали е ремонтирал бравата на вратата на зала 212 намираща се на втория етаж на ОВО, която задача му бил поставил преди време. Свидетелят И. и подсъдимият отишли до зала 212 като това станало около 11.00 часа на същата дата. Двамата влезли вътре в залата и от вътрешната страна на вратата редник И. му показал как е изпълнил задачата. Тогава подсъдимият Т. поискал от редник И. да му обещае, че доброволно ще му предава парите, които получава за командировки, но редник И. категорично отказал. Вбесен от отказа му подсъдимият му нанесъл побой като го ударил с дясната си ръка със свит юмрук в дясното рамо, след това го ударил отново с дясната си ръка в лявото рамо и после отново с дясната си ръка в дясното рамо. Последен четвърти удар подсъдимият нанесъл на редник И. отново с дясната си ръка с юмрук по главата на И. – дясната теменна половина странично отгоре. Ударите били нанесени вътре в залата, като и двамата се намирали един срещу друг. След побоя редник И. избутал подсъдимия, който се намирал до вратата на залата, напуснал залата и побягнал надолу по стълбите към фоайето на отдела. Вследствие на побоя редник И. се разплакал и започнал да повтаря, че му е лошо. В това състояние той влязъл в дежурната стая. Подсъдимият последвал редник И. през фоайето до дежурната стая. Питал го какво му има и му казал, че ще му осигури преглед при жена му, която е лекар, но И. отказал да напусне дежурната стая. Подсъдимият напуснал сградата на ОВО гр. В. Т., като казал на заместника си м-р К., че отива до областния управител. В същото време пострадалият редник И. плачел, треперел и повтарял, че не може повече. Имал световъртеж, било му лошо, боляла го главата. Присъстващите служители от отдела – св. К. и св. А., като видяли състоянието на редник И. му помогнали да легне на намиращия се в помещението дИ., и го завили с одеало. Пред тях св. редник И. разказал за нанесения му непосредствено преди това побой от подсъдимия. Но тъй като състоянието му било лошо и не се подобрявало, служителите извикали св. д-р М. П. от отдела. Доктор П. след като видял състоянието на свидетеля редник И. се обадил на телефон 112 и извикал екип от ЦСМП – гр. В. Т.. Това състояние на редник И. било възприето и от свидетелите ц. сл. Ц. Д. и ц. сл. А. А.. Около 12.00 часа в сградата на ОВО пристигнала линейка със св. д-р Р. Л. от Центъра за спешна медицинска помощ. Доктор Л. прегледала редник И., констатирала, че същият е в силна нервна криза, притеснен, с учестено дишане и високо кръвно. Поставила му инжекция с ампула диазепам в крака, изчакала да види състоянието му след инжекцията. Като видяла, че диазепама е подействал и редник И. се успокоява си тръгнала с линейката в 12.45 часа. За посещението попълнила фиш за спешна медицинска помощ, в който отразила действията си и констатираното при прегледа на редн. И.. След това редн. И. уведомил за инцидента св. С. С. от Военна полиция. Пристигнали служители на Военна полиция и военният прокурор полк. Р. К., които поели случая и насочили св. редн. И. към съдебен лекар, за да си извади съдебномедицинско удостоверение, което И. и направил, като посетил съдебен лекар д-р Д. Г., който го прегледал и издал съдебномедицинско удостоверение № 286/ 19.12.2012г., в което отразил констатираните при прегледа белези и оплаквания на пострадалия. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 378, ал. 2, алт. 2, вр.ал. 2, алт. 1, вр. чл. 371, б.”а”, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 379, ал. 2, алт. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 371, б.”а”, вр. чл. 130, ал. 2 от НК. Присъдата е обоснована, като основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение. Основният съд правилно и обстойно е обсъдил показанията на свидетелите очевидци по делото – д-р П., ц.сл. Ц., които са в унисон с показанията на пострадалия ред. И., както и на другите косвени свидетели, като е изяснил детайлно наличието на незначителните несъответствия и мотивирано се е обосновал кои приема и кои не следва да се кредитират. Писмените доказателства по делото са в съответствие с доказателствата по делото, а именно - фиш за спешна медицинска помощ / Том 1-ви - л. 33 ДП/, съдебномедицинско удостоверение относно телесните повреди на пострадалия/ Том 1-ви - л. 31-32 ДП/, фотоалбум – Том 2-ри л. 15-25, копие от месечна пътна книжка /Том 3-ти – л. 104 гърба ДП/, протокол за доброволно предаване /Том 5-ти – л. 84 ДП/, както и вещественото доказателство по делото – скъсан кочан с ведомости /Том 5-ти – л. 86 ДП/, длъжностните характеристики на подсъдимия и редник И. – /Том 6-ти – л. 5-7 и Том 8-ми – л. 7-9 ДП/, служебни характеристики на подсъдимия и редник И. - /Том 8-ми – л. 1-6 и Том 7-ми – л. 22 ДП/, заключенията на горепосочените експертизи, както по отношение на характера на телесните повреди на пострадалия, така и по отношение на психическото състояние на пострадалия към момента на извършване на деянията от страна на подсъдимия, а също така и в последващия момент и отраженията, които са му оказали. Правилно първоинстанционният съд ги е коментирал в мотивите си и е отчел всички моменти имащи значение, както за квалификацията на деянията, така и по отношение на присъждането на обезщетения по предявените граждански искове от пострадалия за претърпените неимуществените вреди виновно причинени му от подсъдимия. По протеста наВоенно-окръжна прокуратура - София. Представителят на обвинението протестира присъдата на основание чл. 337, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 334, т. 3 от НК и иска увеличаването размера на наказанията както по отделно, така и определеното общо наказание. Подаденият лротест на ВОП - София е неоснователен и не следва да бъде уважаван. След внимателна проверка на първоинстанционната присъда, настоящият състав счита, че същата е постановена при спазване нормите на НК – чл. 36. Правилно основният съд е отчел отегчаващите вината и отговорността обстоятелства на подсъдимия, като се констатира наличието на едно системно отрицателно отношение от страна на подсъдимия по отношение на пострадалия, което е намерило външна изява в лимитативно посочените в обвинителния акт, респективно в присъдата деяния. По отношение на други деяния, за които има данни по досъдебното производство, но няма повдигнато обвинение и като такива са правно ирелевантни. Подсъдимият бил наказван пет пъти. По отношение на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства основният съд е констатирал наличието на значителен превес, като добри характеристични данни, множество индивидуални награди, чистото съдебно минало. При така установената индивидуализация правилно основният съд е наложил, както наказанията за всяко престъпление по отделно, така и общо определеното наказание, а именно шест месеца лишаване от свобода. Правилно на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, тъй като една ефективна присъда би се отразила изключително негативно по отношение на личността на подсъдимия, ще го десоциализира и ще доведе до негативни последици и по отношение на семейството му. Правилно основният съд е наложил и кумулативно предвиденото наказание – „обществено порицание”. С така определеното общо наказание се изпълняват целите наказателния кодекс, а именно да се поправи и превъзпита осъденият, да му се въздейства предупредително от бъдещи неправомерни действия и да се въздейства предупредително и възпитателно по отношение на обществото. Представителят на обвинението, а също така и защитата на подсъдимия – адв. М. и адв. И. навеждат доводи, на отмяна на осъдителната присъда, тъй като пострадалият по делото бил конституиран като граждански ищец и частен обвинител във второто по делото заседание, след даване ход на делото в нарушение на чл. 85, ал. 3 от НПК. Пострадалият И. бил конституиран като граждански ищец след даване ход на делото във второто съдебно заседание на 25.05.2015 г. и с определението си съдът приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от него граждански иск. Такова допускане било възможно единствено в заседанието, проведено на 01.04.2015 г., когато за първи път бил даден ход на делото и преди започване на съдебното следствие. Въпреки че И. бил декларирал в това заседание своето искане да предяви граждански иск, първоинстанционният съд не бил се произнесъл с нарочно определение за това, нито с определението, с което допуска производството да се развие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК. В конкретния случай възивната инстанция била лишена от възможността сама да отстрани това нарушение. Тъй като присъдата има наказателна и гражданска част, настоящата инстанция има единствената възможност да се произнесе единствено по наказателната й част с оглед искането в протеста и пледоарията на защитата да отмени присъдата в гражданската й част и да прекрати производството по разглеждането на гражданския иск с мотив, че правото на пострадалия да подаде такъв иск, поради допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила било преклудирано по давност, т.е. искът бил подаден и допуснат за съвместно разглеждане в наказателния процес след първото по делото заседание. Въззивният съд провери това обстоятелство и не констатира да е налице такова процесуално нарушение. Страните се позовават на нарушение на чл. 85, ал. 3 от НПК, а именно до започване на съдебното следствие е следвало да бъде конституиран гражданският ищец. Действително производството е започнало при условията на глава двадесет и седма от НПК - „Съкратено съдебно следствие”, като основният съд е дал ход на делото и е приел с определение направените искания от страна на защитата. Всичките пет подраздела в тази глава се отнасят основно за подсъдимия и защитата му, и обвързването с крайния съдебен акт на съда, а становището на пострадалия, респективно гражданския ищец не обвързват съда / чл. 374, във вр. с чл. 271, ал. 6 и ал. 7 от НПК/. В тази глава не се изисква да е бил даден ход на съдебното следствие /чл. 276, ал. 1 – ал. 3 от НПК/, което е и преклузивният срок за конституиране на пострадалия като граждански ищец, респективно частен обвинител. Съставът на съда не е нарушил нормата на чл. 85, ал. 3 от НПК, тъй като няма започнато съдебно следствие, макар, че е даден ход на делото, както изисква чл. 276, ал. 1 от НПК, а делото е във фазата на „решаване на въпроса за даване ход на делото” – чл. 271 и сл. от НПК. Предвид гореизложеното настоящият състав отхвърли това възражение на обвинението и защитата като неоснователно. По жалбата на подсъдимия и неговите защитници. Развитите в съдебно заседание доводи в жалбата на подсъдимия Т. депозирани чрез процесуалните му представители за нарушение на материалния закон, за необоснованост на присъдата и за постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. На първо място защитата навежда доводи за отхвърляне на подадения протест от представителя на обвинението, че наказанията наложени на подзащитния му не са явно несправедливи, като излага следните доводи: че бланкетно и немотивирано било заявено, включвайки в претенцията си за налагане на по-тежко наказание, единствено и само високата степен на обществена опасност и отговорното служебно положение, което обективно подзащитният бил заемал към инкриминирания период. Формално погледнато основната аргументация според прокуратурата била свързана с налагане на по-тежко наказание и липсата на многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, но тези многобройни обстоятелства правилно били констатирани от първостепенния съд и се намирали в кориците на делото. Настоящият състав се съгласява с това твърдение на защитата, като се е обосновал подробно по-горе. На второ място чистото съдебно минало според практиката на ВКС била всякога обстоятелство, което смекчава наказателната отговорност на лице, което е привлечено към такава, а характеристичните данни също са от категорията на тези обстоятелства, които са пряко свързани с тази оценка колко обществено опасна личност е изправена на подсъдимата скамейка. Настоящият състав се съгласява и с този довод на защитата, като се е обосновал по-горе в мотивите си относно правилността на първоинстанционния акт. На трето място от доводите на защитата на подсъдимия касае дали и какво било вредното въздействие върху р-к И. след това, което се било случило. Защитата навежда аргументи за това, че няма вредни последици от конкретните деяния, за които подсъдимият бил привлечен към наказателна отговорност. Всички тези емоционални състояния, свързани с чувствителната натура на И. са били моментни и били отшумяли с оглед констатацията по изготвената психолого-психиатрична експертиза, която се намирала в кориците на делото. Нямало някакъв продължителен последващ посттравматичен епизод, който и към днешна дата да бъдел обсъждан като налична вредна последица. Тази аргументация на защитата на подсъдимия напълно се споделя както от основния, така и от настоящия състав, което намира отражение най-вече в размера на наложените наказания, а така също и до размера на уважените граждански искове по отношение на пострадалия, като правилно основния съд по справедливост е присъдил на пострадалия сумата от по хиляда лева за претърпените от него неимуществени вреди за всяко едно от деянията извършено от подсъдимия. На четвърто място защитата навежда доводи, че било допуснато още едно процесуално нарушение, при което неговата последица била свързана с необходимостта от прекратяване и връщане на настоящия наказателен процес и невъзможност за неговото по-нататъшно развитие. Основният съд бил приел, че възражението на защитата било неоснователно. Касаело се, че прокуратурата в обвинителния акт, в обстоятелствената и в диспозитивната част никъде не била изписал пълния текст на състава на продължаваното престъпление като словесно изписване на нормата на чл. 26 от НК. Настоящият въззивен състав не констатира да е налице такова процесуално нарушение, а тъкмо обратното – на л. 5/от Делото/ в обстоятелствената част, така и на лист 6 – гърба в диспозитивната част на обвинителния акт е отразено, както словесно, така и цифрово е посочено, че извършеното престъпление от страна на подсъдимия е при условията на продължавано престъпление, поради което не вижда основание за жалба от страна защитата на подсъдимия и не вижда да е било нарушено правото на защита на подсъдимия, в смисъл, че не е знаел в какво бил обвинен. Този текст от НК е бланкетен, касае начина на определяне на едно общо наказание при множество престъпления, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от дреме, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Достатъчно е конкретно посочване на всяко едно от деянията, което е и направено от основния съд в присъдата. На пето място защитата на подсъдимия сочи, че основният съд неправилно е ценил съдебномедицинската експертиза, която посочила, че телесната повреда по рамото и главата на пострадалия ред. И. може да се получи и при падане на равен терен. Но както и съдът е приел, това било практически невъзможно, тъй като контактните точки при такова падане, ще са изразени по други части на тялото и правилно съдът се е обосновал, че тези телесни повреди на ред. И. са получени от описаните от последния удари нанесени му от подсъдимия подп. Т.. На шесто място защитникът адв. И. лансира тезата, че подсъдимият не бил обидил пострадалия заявявайки му на инкриминираните дати: „Ти и едно дете не можеш да направиш!” и „… ти си луд, ти си болен, ти си за психиатрията, трябва да те освидетелстват”, повтаряйки го два пъти, след което продължил: „…. ти не си за армията, ти си се побъркал…!”, като предварително е знаел за сериозния проблем, който имал пострадалия. Това бил общоизвестен факт и като такъв не можело да се квалифицира като обида. Настоящият състав се съгласява изцяло с подробните мотиви на основния съд, който последователно, логично и обосновано разкрива обективната истина по делото установявайки фактите в тяхната цялост и непротиворечивост. Обидите са чути не само от пострадалия, а и от свидетели очевидци, посочени по-горе в мотивите – св. П. и св. Ц., като и в двата случая е имало конкретни поводи подсъдимият да изрече въпросните обиди по отношение на пострадалия, а именно несправяне със служебните задължения от страна на последния. На седмо място защита на подсъдимия представи в съдебно заседание ксерокопия на един брой Докладна записка изведена с рег. № РГ-03.1-141/27.02.2013 г. написана от подсъдимия Т.; Пояснение от св. Р. Ц. с дата 26.02.2013 г. и два броя Обяснения написани от пострадалия ред. И. И. с дати 26.02.2013г. и 12.11.2012 г. Тези документи, макар и не представени в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, макар че обясненията са една индиция, същите не са в дисонанс с доказателствата по делото, а тъкмо обратното, потвърждават обстоятелствата относно взаимоотношенията между подсъдимия като началник и служителите му като негови подчинени, като неоснователно ги е карал да дават писмени обяснения. Поради изложените по-горе съображения извода на първоинстанционния съд за виновност на подсъдимия се явява обоснован и законосъобразен. Материалният закон е приложен правилно. Наложеното наказание не е явно несправедливо. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Тъй като не са налице основания за отменяване или изменяване на присъдата, тя следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 27 от 08.06.2015 г. по НОХД № 27/2015 година на Софийския военен съд. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Върховен касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от писменото съобщаване на страните за изготвянето му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg