Решение
08-02-2016
Р Е Ш Е Н И Е № 32 гр. София, 08.02.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание в София на втори декември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ ЧЛЕНОВЕ: полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ ст. л-т ДАНИЕЛ ЛУКОВ при секретар Емилия Стоянова и с участието на прокурора подполковник Евгени Иванов разгледа въззивно наказателно дело от общ характер № 28 по описа за 2015 г., докладвано от съдията полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ, образувано по жалби от подсъдимите и защитниците им - подсъдимия бивш главен старшина В. Н. Ч. от военно формирование ..... - гр. Б., подсъдимия гр. лице Х. А. М. от гр. Б., подсъдимия гр. лице О.А.М. /О. А. Х./ от гр. Б., подсъдимия гр. лице А. О. М. от гр. Б. и подсъдимия гр. лице И. М. В. от гр. Б. против присъда № 9 от 15.07.2015 г. по НОХД № 103/2014 г. по описа на Сливенския военен съд. С обжалваната присъда Сливенският военен съд е признал подсъдимите: 1. Бивш главен старшина В. Н. Ч. от в.ф. ..... – Б., 2. гр. л. Х. А. М. от гр. Б., 3. гр. л. О.А.М. /О. А. Х./ от гр. Б., 4. гр. л. А. О. М. от гр. Б., 5. гр. л. И. М. В. от гр. Б., за виновни в това, че: 1. За периода от началото на месец юни 2011 година до 31.10.2011 година в гр. Б., подсъдимият Х. М. образувал и ръководил организирана престъпна група, с участие в нея на подсъдимите В. Ч., О.М./О. Х./, А. М. и И. В., създадена с користна цел - получаване на имотна облага, чрез извършване на престъпления по чл. 242, ал. 1, б. „д” от НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода” повече от три години, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, във вр. ал. 1 и чл. 54 от НК, го осъдил на пет години лишаване от свобода. 2. За периода от началото на месец юни 2011 година до 31.10.2011 година в гр. Б., подсъдимите В. Ч., О.М./О. Х./, А. М. и И. В. участвали в образувана и ръководена от подсъдимия Х. М. организирана престъпна група, създадена с користна цел - получаване на имотна облага, чрез извършване на престъпления по чл. 242, ал. 1, б. „д” от НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода” повече от три години, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, във вр. ал. 2 и чл. 54 от НК, ги осъдил на по три години лишаване от свобода. На основание чл. 66 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” на подсъдимите В. Ч., О.М./О. Х./, А. М. и И. В. за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. 3. На 18.08.2011 година към 04.00 часа на ГКПП - гр. Малко Търново подсъдимият В. Ч. като извършител, умишлено улеснен от подсъдимия Х. М. и в изпълнение на решение на организирана престъпна група, направил опит да пренесе през границата на страната стоки и предмети за търговски и производствени цели в големи размери - златни и сребърни изделия на обща стойност 58 970.00 лв., без знанието и разрешението на митниците, като деянието е останало недовършено по независещи от извършителя причини, поради което и на основание чл. 242, ал. 1, б. „д” и „ж” от НК , за В. Ч. във вр. чл. 20, ал. 2 от НК , а за Х. М. във вр. чл. 20, ал. 4 от НК, и за двамата във вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 от НК, ги осъдил на по три години лишаване от свобода и глоба в размер на по 20 000 /двадесет хиляди/ лева. На основание чл. 66 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание на подсъдимия Ч. за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определил по съвкупност общо наказание на подсъдимия В. Ч. в размер на три години лишаване от свобода, а за Х. М., в размер на най-тежкото наказание, а именно пет години лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал. 3 от НК присъединил към така определените им наказания „Лишаване от свобода” изцяло наложените им наказания „глоба” в размер на по 20 000/двадесет хиляди/ лева за Ч. и М.. На основание чл. 66 от НК съдът отложил изпълнението на така определеното общо наказание в размер на три години лишаване от свобода на подсъдимия Ч. за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 41, ал. 6 от НК, съдът определил на подсъдимия Х. М. първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от свобода" в Затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, съдът приспаднал от размера на наложените наказания „Лишаване от свобода", времето от 01.11.2011 г. до 06.12.2011 г., през което подсъдимите В. Ч., О.М./О. Х./, А. М., И. В. и Х. М. са били задържани по делото. На основание чл. 53, ал. 1, б. „а" от НК, съдът отнел в полза на държавата л. а. „Мерцедес", модел „Вито" с peг. № ……….., собственост на подсъдимия Х. М.. Съдът осъдил подсъдимите В. Ч., О.М./О. Х./, А. М., И. В. и Х. М. да заплатят направените по делото разноски в размер на по 452.39 лева, за всеки от тях. На основание чл. 242, ал. 7 НК, съдът отнел в полза на държавата предмета на контрабандата - Бижутерийни изделия и отливки от злато и сребро, иззети на 18.08.2011 г. на ГКПП - Малко Търново от микробус марка „Мерцедес", модел „Вито", peг. № ………., подробно описани в присъдата. Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото. В жалбата срещу съдебния акт на подсъдимия бивш главен старшина В. Н. Ч. от в. ф. ….-Б. пред настоящата инстанция подадена чрез защитника му адвокат З. С. от САК се правят доводи за нарушаване на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила, а също необоснованост на съдебния акт, поради което същият е недоказан и за нА.чие на явно несправедливо наказание. На основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК се моли настоящата инстанция да отмени изцяло присъдата и да се постанови нова с която да се оправдае подсъдимия Ч. за престъплението по чл. 321 от НК в цялост, а за престъплението по чл. 242 от НК, да бъде оправдан по б. „ж” и във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като му се наложи и по-леко наказание. В съдебно заседание подс. Ч. и защитата му поддържат жалбата, като в допълнително колективно изложение адв. С. за подс. Ч., адв. Вандова за подс. Х. А. М. и адв. Лулчева за подс. О.А.М. излагат многобройни възражения относно съществени процесуални нарушения, навеждат доводи на явна необоснованост на престъплението по чл. 321 от НК, респ. по чл. 242 от НК и на последно място изтъкват доводи за нарушение на материалния закон, като в съдебно заседание молят подзащитните им да бъдат оправдани по обвинението по чл. 321 от НК. Подсъдимите Ч., Х. М. и О.М. в съдебно заседание поддържат казаното от техните защитници. В жалбите на подсъдимите И. М. В. и А. О. М. чрез защитника им адв. Димитринка Радева от БАК молят за отмяна на присъдата като неправилна, а подсъдимите да бъдат оправдани за престъпленията, по които са били осъдени, поради липса на съставомерност на деянията, тъй като подсъдимите са извършвали правомерна дейност, която дори не съставлявала административно нарушение. В съдебно заседание защитата и подсъдимите В. и А. М. поддържат жалбата изцяло. Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание пледира за оставане в сила на осъдителната присъда на първоинстанционния съд, която е правилна, законосъобразна, обоснована и наложените наказания на подсъдимите са справедливи. Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намери за установено следното от фактическа и правна страна от първоинстанционния съд: Фирма „К. Г.” - ЕООД със седалище в гр. Б., търговски център Битака - нова част /т. 18, л. 150/ била на гр. лице А. А. З.. От месец септември 2011 година с пълномощно /т. 15, л. 92/ управлението на дружеството било възложено на неговия брат подсъдимия Х. А. М.. В дружеството като работници през 2011 година били назначени подсъдимите – И. В. и А. М., като последният бил братовчед на собственика и на управителя на дружеството /т. 15, л. 93-98/. Подсъдимият О.М. /О. Х./ бил собственик дружество „Д. Г.” - ЕООД, като магазинът му се намирал в съседство с магазина на „К. Г.” ЕООД /т. 18, л. 79/. Двете дружества имали лиценз за търговия с благородни метали /т. 15, л. 79 и л. 88/, като на практика в магазина на фирма „К. Г.” ЕООД се извършвала търговска дейност със злато и златни изделия, а в магазина на фирма „Д. Г.” ЕООД се извършвала търговска дейност със сребро и сребърни изделия. Дружествата „К. Г.” и „Д. Г.” извършвА. доставки на изделия от благороден метал преимуществено от Република Турция. Доставките от турските партньори и разплащането с тях ставало официално чрез дружеството „Д. Г.” със седалище в гр. София. Подсъдимият Х. М. се познавал с подсъдимия В. Ч., чрез съпругата на последния, която имала търговски обект в района, където били описаните по-горе два магазина. Подсъдимият Ч. през свободното си от служба време или когато бил в отпуск помагал на съпругата си, като доставял стока за магазина й основно от Република Турция, като често пътувал до там. За тези пътувания той използвал предоставен му с изрично пълномощно от 29.12.2010 година /т. 1, л. 96/ лек автомобил „Мерцедес” модел „Вито” per. № ….., собственост на подсъдимия Х. М.. През 2011 година подсъдимия Х. М., който добре познавал пазара на златото в страната и в Република Турция решил да изкупува от заложни къщи и физически лица от страната бижутерийни изделия от злато и сребро и впоследствие ги продавал на лице на име С. в Република Турция, като се възползвал от разликата в цените. В телефонни разговори между двамата, подсъдимият М. се осведомявал за цената на златото и среброто в Турция. В началото на месец юни 2011 година в гр. Б., Х. М. образувал група, включваща подсъдимите О.М. /О. Х./, А. М., И. В. и В. Ч., която започнала дейност по изкупуване на злато, сребро и изделия от такива материали. в страната, както и контрабандното им пренасяне в Република Турция с цел продажба. Дружествата „К. Г.” и „Д. Г.” имА. разрешение за осъществяване на търговска дейност с благородни метА. в страната, а членовете на групата, с изключение на В. Ч. работили в тези дружества. Под прикритието на търговската дейност на дружествата, използвайки функцията си на управляващ на фирмата „К. Г.” ЕООД, и възползвайки се от посочените по горе обстоятелства, подсъдимият М. сформирал организирана престъпна група, а самият той станал ръководител на групата за извършване на престъпления – незаконна контрабанда на стоки под митнически контрол. Подс. М. установил контакти с други търговци на бижута и благородни метали, със занаятчии, работещи с благородни метали и заложни къщи. Подсъдимият Х. М. договарял цените за изкупуването на златни и сребърни изделия в търговски вид или повредени /лом/ както и стопилки от злато и сребро. Последният изпращал някой от членовете на групата за получаване на стоката и заплащане на договорената цена. По негови указания членовете на групата посещавали такива търговски обекти в гр. Б. и страната за да изкупуват злато, сребро и изделия от тях. За извършеното от тях и резултатите от работата си, членовете на групата уведомявали и се отчитали. на ръководителя - Х. М.. По този начин, както и чрез директно изкупуване на злато и сребро в магазините на двете дружества, групата осигурявала необходимото количество от тях, което да бъде пренесено през границата с Република Турция без знанието и разрешението на митниците и продадено там на лицето С. През инкриминирания период след като било осигурено известно количество златни и сребърни изделия Х. М. подготвял изделията за пренасяне от членовете на групата и техни близки и роднини при пътувания до Република Турция. Съгласно действащата тогава НАРЕДБА № 10 от 16.12.2003 г. на министъра на финансите за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от Валутния закон /отменена 03.02.2012 г./ се разрешавал свободен износ и внос без писмено деклариране на бижута и аксесоари от сплави на златото до 60 гр. и на сребро до 300 гр. Възползвайки се от това обстоятелство подсъдимият Х. М. в зависимост от количеството злато и сребро, което е следвало да се пренесе през границата, организирал пътуванията и определял колко души ще пътуват и с колко автомобила. Винаги поне един член на групата бил в автомобила и раздавал предварително подготвените количества благородни метали и изделия от тях до размера на разрешеното. При извършваната на границата митническа проверка, при поискване пътуващите в автомобила показвали раздадените им преди това благородни метали и изделия от тях и посочвали, че са тяхна собственост за лично и семейно ползване. След преминаване на границата, члена на групата събирал раздадените количества и ги предавал в Истанбул на лицето, което ги чака. За предадените златни и сребърни бижута получавал договорената предварително от Х. М. сума в евро или златни изделия за продажба в Република България. При завръщането в страната, преди да се премине границата, членът на групата раздавал на пътуващите в автомобила суми в размера до 10 000 евро, което е бил разрешения за пренасяне през границата максимален размер без писмено деклариране, съгласно цитираната по-горе наредба или златни изделия в разрешените количества. На територията на Република България, той отново събирал от пътуващите раздадените златни предмети и суми, и ги предавал на Х. М.. Подсъдимият М. лично или чрез другите подсъдими ги обменял изцяло или частично в лева. През инкриминирания период при по-големи количества и стопилки, които не могат да се декларират като бижута за лично ползване, стоката /злато и сребро/ била изпращана по автобусни линии до Република Турция чрез укриване при превоз на багаж. По описания по-горе начин в страната били внасяни и парични суми, изплатени за изпратените по автобусните линии контрабандни стоки. От началото на месец юни до края на месец октомври 2011 година членовете на групата пътували постоянно до Република Турция. От началото на периода до 18.08.2011 година В. Ч. осъществил около 19 пътувания до Република Турция, Х. М. осъществил през инкриминирания период около 12 пътувания, О.М. /О. Х./ - 4 пътувания, А. М. - около 19 пътувания и И. В. - около 7 пътувания. Видно от приложените материА. по делото при осъществяваните гранични проверки било установено /том. 12, л. 98-101/, че на 08.09.2011 година подсъдимият А. М. и още три лица свидетелите С. Ч., А. Х., Х. М. са влезли в страната с автомобил „Опел-вектра” per. № …. и носени от тях от 6540 до 9 000 евро и злато от 50 до 55 грама. На 14.09.2011 година към 06.30 часа от Република България излиза автомобил „Опел-вектра” рег. № ….., в който пътуват подсъдимият А. М. и С. Ч., А. Х., Х. М., З.Й.. Трима от тях носят по 50 гр. злато, а двама по 55 грама. Същият ден към 22.30 часа същият автомобил със същите лица влиза в страната, като пътуващите не носят злато, но четирима от тях носят по 3 000 евро, а един 5 000 евро. На 26.09.2011 година отново автомобил „Опел-вектра” per. № ….. влиза в страната с подсъдимият А. М. и А. Х., Х. М., А.ина Ч.а, Г.К., като всички носели по 50 гр. злато, четирима носели по 3 000 евро, а един 5 000 евро. На 01.10.2011 година в страната влиза автомобил „Опел-астра” per. № …., а с него подсъдимият Х. М. и К. М., М.С., Г. А. Ш., Ю.А. И., които носели общо 48 000 евро и около 300 грама злато. На 04.10.2011 година в страната влиза същият автомобил „Опел-астра” per. № …, в който били подсъдимият Х. М. и М.Д.. Подсъдимият носел в себе си 5 000 евро и 55 грама злато. На 05.10.2011 година отново автомобил „Опел-астра” per. № ……. напуска страната с подсъдимия А. М. и С. Ч., Х. М. и А. Х., които носели общо 193 грама злато. Същия ден по-късно автомобила със същите лица влиза в Република България, като четиримата носели общо 32 000 евро и 200 грама злато. На 07.10.2011 година с автомобил „Опел-вектра” per. № …, А. М. с Г.К., А.ина Ч.а, З.. З. и А. Х. напускат страната, като всички носели по 60 грама злато. По описания по-горе начин групата образувана и ръководена от Х. М. и с участие в нея на подсъдимите О.М. /О. Х./, А. М., И. В. и В. Ч. за периода от началото на месец юни до края на месец октомври 2011 година успяла да пренесе през границите на страната в Република Турция без знанието и разрешението на митниците и да продаде там неустановено количество злато, сребро, златни и сребърни изделия. С деянието си подсъдимият Х. М. осъществил престъпния състав на чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, тъй като за периода от началото на месец юни 2011 до 31.10.2011г. в гр. Б. образувал и ръководил организирана престъпна група с участието в нея на подсъдимите В. Ч., О.М. /О. Х./, А. М. и И. В., създадена с користна цел-получаване на имотна облага, чрез извършване на престъпление по чл. 242, ал. 1, буква „д” от НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода” повече от три години. С деянието си подсъдимите В. Ч., О.М. /О. Х./, А. М. и И. В. осъществили престъпния състав на чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК, тъй като за периода от началото на месец юни 2011 до 31.10.2011 г. в гр. Б. участвали в образувана и ръководена от подсъдимия Х. М. организирана престъпна група създадена с користна цел - получаване на имотна облага, чрез извършване на престъпления по чл. 242, ал. 1, буква „д” от НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода” повече от три години. Групата ръководена от Х. М. към средата на месец август 2011 г. събрала значително количество златни и сребърни изделия с цел контрабандното им пренасяне в Република Турция. За да се намали обема и от там да се улесни укриването от митническите власти и пренасянето през границата с Република Турция, ръководителят на групата Х. М. решил да претопи златните и сребърните изделия. На 16.08.2011година /видно от ВДС по приложеното СРС, разговори №№ 48, 50, 51/ в телефонен разговор със свидетеля Ма. М., подсъдимият Х. М. договорил да закупи от него злато, но във формата на златен слитък. Свидетелят М. занесъл притежавания от него златен лом в ателието на свидетеля О., който отлял слитък с тегло 190.20 грама. Х. М. същия ден изпратил брат си – подсъдимия О.М. /О. Х./, който се срещнал с М. и взел златния слитък. На 17.08.2011 година Х. М. се свързал по телефона с лицето С. /ВДС от приложеното СРС, разговор №52/ и уточнил цената на златото и среброто, след което договорил да продаде „всичко” на 39 750, а на следващия ден още 800 грама „чисто”. На същата дата подсъдимият Х. М. и В. Ч. отишли в ателието на О., където последният претопил носените от Х. М. изделия от злато и сребро. Получените слитъци от злато с тегло 654.58 грама и 638.12 грама, както и слитъците от сребро с тегло 432.60 грама, 458 грама, 525.80 грама, 217.50 грама и 347.50 грама, О. предал на двамата подсъдими. Свидетелят О. им върнал и носените от тях за претопяване сребърни контакторни пъпки с тегло 1183.75 грама, които отказал да претопи, тъй като при преработването им се отделяло голямо количество вредни газове. Получените златни и сребърни слитъци, контакторните пъпки и подготвени но непретопени изделия от злато: златна гривна с тегло 19,07 грама и дължина 17,5 см; 18 карата; златен медальон с фигурка на две човечета, с тегло 3,67 грама, кръгъл, с диА.ър 1,7 см, 17,6 карата; златен медальон с надпис „ANDREA 26-1.1-80”, с тегло 5,89 грама, с размери 2/1,5 см, 18 карата; златен синджир, с марка „750”, с тегло 16,75 грама, 17,3 карата; златен синджир, с тегло 11,00 грама, 18 карата; златен синджир, с кръст, буква „Л” и медальон с формата на остров „Сицилия”, с тегло 22,62 грама, 18 карата; златен синджир с тегло 7,83 грама, 18 карата; златен дамски пръстен с тегло 11,10 грама, 18,1 карата; чифт златни обеци, смачкани, с тегло 1,70 грама, 18,3 карата; чифт златни обеци - разглобени, с тегло 3,04 грама, 18 карата; златен медальон с формата на правоъгълник, с тегло 2,60 грама, 15,1 карата; златен медальон с формата на конска глава, с тегло 1,54 грама, 19,5 карата; златен обков за камъче, с тегло 0,07 грама, 18,1 карата, подсъдимия В. Ч. опаковал в шест пакета, облепени в кафяво тиксо. Вечерта подсъдимият Ч. укрил пакетите под шофьорската седалка на автомобила, зад акумулатора в предоставения му от подсъдимия Х. личен лек автомобил „Мерцедес” модел „Вито” peг. № …., с който да пренесе през границата на страната без знанието и разрешението на митниците подготвената контрабандна стока. На 18.08.2011 година към 02.30 часа подсъдимият В. Ч., потеглил с автомобила към Република Турция. С него пътувА. съпругата му В. Ч.а и свидетелят Е. З.ев. При пристигане на ГКПП - Малко Търново, свидетелят К. П. провел разговор с пътуващите, като ги питал дА. носят нещо за деклариране, при което получил отрицателен отговор и от тримата. Свидетелите П., К. и И. извършили щателна митническа проверка по искане на ЕД „Гранична полиция”, като проверили обстойно пътниците и автомобила, при което били намерени укритите в акумулаторното отделение пакети със златни и сребърни изделия и предмети на обща стойност 58970 лв. Подсъдимият В. Ч. заявил на проверяващите, че не знае нищо за намерената контрабандна стока. Веднага след това в 05.15 часа се обадил по телефона на Х. М. като го уведомил за случващото се. В следващите три часа В. Ч. и Х. М. провели множество разговори за уточняване поведението на Ч., каква версия да подържа той и пътуващите с него за намерените златни и сребърни предмети, кой от митническите служители е бил на смяна, какво предприемат служителите на граничния пункт. При почти всички разговори Х. М. разпореждал никой от тримата да не дава обяснения, докато не се консултират с адвокат, като настоявал Ч. да извади картата от телефона който ползва и да я пусне в чантата на съпругата си. Подобни разговори Х. М. провел и с Ч.а, на която също разпоредил да не дава обяснения. От своя страна подсъдимият Х. М. се свързал по телефона със свои роднини и познати, търсейки възможност да се въздейства на длъжностните лица. Подсъдимият се свързал и със свидетеля М.К. и обсъдил с него каква версия да се поддържа относно произхода на намерените вещи. С акт за установяване на административно нарушение № 721/18.08.2011 година намерените вещи и автомобила били задържани. След задържането на контрабандната стока, пренасяна от В. Ч., последният нямал възможност да пътува извън страната. Групата ръководена от подсъдимия Х. М. продължила дейността си по изкупуване на изделия от благороден метал в страната и изнасянето им за Република Турция до задържането им на 01.11.2011г. С деянието си подсъдимият В. Ч. осъществил престъпния състав на чл. 242 ал. 1, буква „д” и „ж”, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на 18.08.2011г. към 04.00 часа на ГКПП – гр. Малко Търново, като извършител умишлено улеснен от подсъдимия Х. М. и в изпълнение на решение на организирана престъпна група, направил опит да пренесе през границата на страната стоки, предмети за търговски и производствени цели в големи размери, златни и сребърни изделия на обща стойност 58 970 лева без знанието и разрешението на митниците като деянието е останало недовършено по независещи от извършителя причини. С деянието си подсъдимият Х. М. осъществил престъпния състав на чл. 242, ал. 1, букви „д” и „ж”, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на 18.08.2011г. към 04.00 часа на ГКПП – гр. Малко Търново, умишлено улеснил подсъдимият В. Ч., който като извършител и в изпълнение на решение на организирана престъпна група направил опит да пренесе през границата на страната стоки, предмети за търговски и производствени цели в големи размери, златни и сребърни изделия на обща стойност 58 970 лева без знанието и разрешението на митниците, като деянието е останало недовършено по независещи от извършителя причини. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил осъдителната си присъда. Военно-апелативният съд в настоящия състав намира жалбите на подсъдимите и защитниците им за неоснователни. По отношение на доказателствените материали събрани от първата инстанция въззивният съд изцяло приема доказателствата събрани по делото и счита, че те са допустими, относими, достоверни и достатъчни, за да се установят релевантните факти от предмета на делото. Първоинстанционният съд е изяснил напълно обстоятелствата по чл. 102, т. 1 – 3 от НПК, като е посочил доказателствата, на които се позовава при постановяването на присъдата. Изпълнил е задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК. Изложени са обосновани доводи при разбора на доказателствената съвкупност. Не се подкрепят от доказателствата по делото доводите в жалбите, че подсъдимите не са извършили престъпленията, за които са осъдени. Първоинстанционният съд обстойно е обсъдил показанията на всички свидетели, включвайки и тези, които междувременно са починали. Съставът на съда правилно е обсъдил и дал вяра на показанията на свидетелите, които кореспондират с доказателствения материал, като е обсъдил и отказите от показанията на част от свидетелите /най-вече близки и роднини на подсъдимите/. Съдът правилно е обсъдил всички обяснения дадени от подсъдимите и е дал вяра на обясненията на подсъдимите при условията на чл. 373, ал. 1, във вр. чл. 283 от НПК. Законосъобразно е приобщил към доказателствения материал обясненията на подсъдимите Ч., М., О.М., А. М. и В., дадени на досъдебното производство на 05.12.2012 г. по реда на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от НПК, което се споделя от настоящия състав /виж Касационно решение по НОХД № 184/2014 г. на ВКС/ Обясненията на подсъдимите са били дадени при спазване на процесуалните норми - в присъствието на упълномощения от тях защитник – адвокат Потеров и пред органа на досъдебното производство. Няма данни върху обвиняемите да е прилагано физическо или психическо насилие и тези обяснения да са дадени под такъв натиск. Тези им обяснения кореспондират с останалия доказателствен материал и са във взаимовръзка. Правилно основният съд е констатирал противоречията в обясненията на подсъдимите и обосновано е приел, че се касае за тяхно неотменно право съдебна защита. Първоинстанционният съд обосновано и буквално пунктуално е обсъдил доказателствата, съдържащи се в изготвените веществени доказателствени средства при използване на СРС. Съпоставил ги е с останалите доказателствени материали и правилно е стигнал до извода, че ВДС допълват и изясняват фактическата обстановка. Доказателствата са обсъдени и с оглед разпоредбите на чл. 177, ал. 1, чл. 279, ал. 2 и ал. 4, и чл. 281, ал. 4 от НПК. По този начин приетата от съда фактическа обстановка изцяло се потвърждава от доказателствената съвкупност. Законосъобразно е възприето, че подсъдимите Ч., М., О.М., А. М. и В. са участвали в организирана престъпна група, която е имала за цел да пренася стоки за производствени и търговски цели в големи размери през границата на страната, без знанието и разрешението на митниците. Направено е разграничение и обосновка, защо организираната престъпна група действа като такава и е направен правилният извод, че се покрива с легалното определение на чл. 91, т. 20 от НК. Обосновано съставът на съда е приел, че тази група е била ръководена от подс. М., който основно поддържал контакти и е договарял изкупни и продажни цени в страната и в Република Турция. Осъществявал е контрол над групата и е осигурявал нужните средства на хората за пренасяне на контрабандната стока. С действията си всеки един от членовете на ОПГ е афиширал участието си в общата престъпна дейност, която е била насочена към постигане на целта, която е користна, а именно получаване на имотна облага. На още по-голямо основание съставът на съда е приел, че се касае за ОПГ, тъй като без подс. Ч., другите подсъдими са роднини и отделно са служители/работници/ във фирмите, тоест действията им са по занятие. Не са верни доводите в жалбите на подсъдимите пред настоящата инстанция, че тяхната дейност е била „единствено и само правомерна“, както и че „не са извършили престъпления“, че дори и „техните деяния не съставляват административно-митническо нарушение“. Съставът на съда правилно е отчел, че дейността на подсъдимите в качество им на ръководител и членове на ОПГ системно са се занимавали с такава дейност, а не е инцидентен акт на пренос на вещи, които подлежат на митнически контрол. Още повече, че са използвали за тази им контрабандна дейност свои близки и роднини. Правилно първоинстанционният съд е осъдил подсъдимите Ч. и М., че са извършили престъпление по чл. 242, ал. 1, буква „д“ и „ж“ за Ч., вр. чл. 20, ал. 2 НК, а за М. вр. чл. 20, ал. 4 НК и за двамата вр. чл. 18, ал. 1 НК. Безспорно се доказва/ показанията на св. О., телефонните разговори между подсъдимите/, че двамата са действали в съучастие по между си, като Ч. е извършител, а М. е бил помагач, като исканото от двамата деяние е останало във фазата на опита по независещи от тях причини - благодарение на компетентната намеса на митническите служители, престъплението не е било довършено, а контрабандното имущество, което е в големи размери на обща стойност 58 970 лева, е отнето в полза на държавата. За това и доводът на защитата, че за това престъпление подс. Категорично се доказва помагаческата дейност на подс. М., който умишлено е улеснил извършването на това престъпление – предоставил си е автомобила, спомогнал е златните и сребърните изделия да бъдат претопени за по лесното им пренасяне извън страната. Косвено подс. М. по телефона е напътствал подс. Ч. как да се държи и какво да говори, когато същият е бил задържан на граничния пункт с контрабандната стока. Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на защитата, направено в съдебно заседание от защитниците на подсъдимите, че първоинстанционният съд при разглеждане на делото е действал в незаконен състав, тъй като член на състава е присъствал на разпита на подсъдимите в досъдебното производство. НПК дава такава възможност. Неоснователен е и доводът на защитата, че разпитът пред съдия бил направен непосредствено след разпита пред органа на досъдебното производство, като е напълно логично вторият разпит да е по-къс по време, тъй като разпитаните в свободна форма с пресен спомен са преразказали казаното веднъж от тях. Наложените наказания на подсъдимите по настоящото дело са минималните предвидени от закона с изключение на подс. М., който е ръководител на ОПГ и отговорността му е завишена. В тази насока не може да бъде увеличено наказанието на подсъдимите, тъй като липсва протест от военния прокурор. За подсъдимите Ч., О.М., А. М. и В. правилно първоинстанционния съд е приел, че са налице условията на чл. 66, ал. 1 от НК и правилно съд го е приложил, като им е определил на всеки един от подсъдимите по 5 години изпитателен срок. Подсъдимите Ч. и М. са действали при условията на реална съвкупност - чл. 23, ал. 1 НК. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, след като е наложил наказание за всяко едно от престъпленията, като е определил на подсъдимите най-тежкото от тях. Справедливо първоинстанционният съд не е приложил разпоредбата на чл. 24 НК, като е преценил, че така определените общи наказания ще постигнат целите предвидени в чл. 36 НК. Наказанието на Х. М. не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и затова този подсъдим следва да изтърпи ефективно наказанието в местата за лишаване от свобода. Правилно Сливенският военен съд е определил и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия М.. Правилно на основание чл. 23, ал. 3 от НК на двамата подсъдими Ч. и М. към определените общи наказания е било присъединено и наказанието глоба от по двадесет хиляди лева за всеки от тях. Основният съд е приложил законосъобразно нормата на чл. 59, ал. 1 от НК, като е приспаднал времето през което подс. М. е бил задържан под стража. Правилно решаващият съд е приложил нормата на чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК е отнел в полза на държавата средството с което е осъществено престъплението по чл. 242 от НК и нормата на чл. 242, ал. 7 от НК като е отнел в полза на държавата и предмета на престъплението контрабанда. Защитата на подсъдимите навежда доводи за съществено процесуално нарушение разпитът на свидетелите Г. К. и К. М. пред съдия, който е член на решаващия състав. Че съставът на съда прочел дадените на досъдебното производство показания, тъй като същите са се отказали от тях. В крайна сметка защитата твърди, че по този начин този член на състава е следвало да си направи отвод на основание чл. 29, ал. 2 от НПК. Въззивният съд не намира да е налице процесуално нарушение, тъй като нормите на НПК са регламентирали точно кой, кога може и следва да направи искане за отвод, а също точно са дадени основанията за отвод на съставът на съда. Защитата сочи, че съставът на съда само е декларирал съществуването на ОПГ, без да е изложил мотиви за всеки един от подсъдимите, както и от кои доказателства се установявало това. Въззивният съд не се съгласява и с това твърдение на защитата. В мотивите си основният съд е посочил, че както роднинската, така и служебната връзка между подсъдимите е свързана с престъпната им цел, а именно като организирана престъпна група, многократно /а не инцидентно/ сами и със свои познати и роднини са преминавали Българската граница и са отивали в Р. Турция, като както е констатирано в актовете на митническите служители, на отиване са носили всеки злато, сребро и техни изделия, а на връщане са носили пари - евро в количества, които им са позволявали да не бъдат декларирани. Определено членовете на ОПГ и близките им лица, които са им помагали са извършвали не друго, а организирана контрабандна дейност на вещи под митнически контрол. Защитата навежда доводи, че липсвали доказателства за съставомерните признаци на деянието по чл. 242, ал. 1, б.”д” и „ж” от НК по отношение на подсъдимите Ч. и М., като съставът на Сливенски военен съд не бил изложил мотиви. Настоящата инстанция не се съгласява и с това твърдение на защитата. Налице са безспорни доказателства, за съвместната дейност на двамата подсъдими, като набавяне на вещи – златни и сребърни, преработката им в слитъци, укриването на същите в тайници /не на обичайните им места/ във въпросното средство за извършване на незаконното пренасяне на вещи под митнически контрол, които са в големи размери, надвишаващи много повече от 70 пъти минималната заплата за страната. Защитата твърди, че разпитите на свидетелите Е. З.ев, М. К., Г. К., С. О. и Г. Ш. не били дадени при спазване на законовата процедура, били дадени под натиск. Настоящият състав се е произнесъл по-горе по това възражение и не констатира да е налице съществено процесуално нарушение. Разпитите са проведени при спазване нормите на НПК, като точно и стриктно са били отразени даже часовете за разпит на свидетелите. Съставът на първоинстанционния съд обстойно и на базата на доказателствата от делото, събрани на досъдебното производство и проверени в съдебното производство е основал своя съдебен акт, който не почива на предположения, а на конкретни писмени и веществени доказателства, доказателствени средства и свидетелски показания. Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че присъдата на първоинстанционния съд се явява правилна, законосъобразна, обоснована и справедлива. При разглеждане на делото на първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правата на страните, поради което първоинстанционният акт на Сливенския военен съд следва да бъде потвърден. По изложените съображения и на основание чл. 338 във връзка с чл. 334, т. 6 от НПК, Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9 от 15.07.2015 г. по НОХД № 103/2014 година по описа на Сливенския военен съд. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от писменото съобщаване на страните за изготвянето му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg