Определение
10-11-2015
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 20 София, 10.11.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ при секретар Теодора Спасова разгледа частно наказателно дело № 22 по описа за 2015 година докладвано от съдията полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ образувано по ЖАЛБИТЕ на ефрейтор Г.В. Г. и редник В. Г.В. и двамата от в.ф. ХХ против определение № 14/20.08.2015г. по чнд № 211/2015 г. на Пловдивския военен съд. Производството е по чл. 243 ал. 7 от НПК. С обжалваното определение състав на Пловдивския военен съд е потвърдил постановлението от 24.07.2015 година на прокурор от Пловдивската военноокръжна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 8-СЛ/2015 по прокурорско дело № 67/2015 г. водено срещу подп. Т. Д. Д.от в.ф. ХХ за престъпление по чл. 379 ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В жалбата срещу определението на първостепенния съд и срещу постановлението на прокурора са изложени пространни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на извода за липса на субективна страна и поради това за несъставомерност на деянието на подполковник Д.. Въззивният съд намира определението на Пловдивския военен съд и на постановлението за прекратяване на наказателното производство за законосъобразни и правилни. При безспорното установените фактически положения, че на 08.08.2014 година жалбоподателите Г. и В. взели участие в състава на взвод от „Военна полиция“, разиграващ учение на сили за бързо реагиране със задача „Действие на сили за бързо реагиране от състав на QRF“. Изпълнявана била задача „Контрол на тълпата и борба с масови безредици на главен КПП на база“. Жалбоподателите Г. и В. били в състава на групата „отбраняващ се кордон“. Наблюдаващият учението майор М. останал недоволен от вялото изпълнение на задачите, за което направил строга забележка на ръководителя на учението подполковник Д.. Учебният процес бил преповторен няколко пъти, без изпълнението на задачата да бъде подобрено. Тогава подполковник Т. Д. решил да се включи в изпълнението на задачата, за да демонстрира на подчинените правилното и изпълнение. Взел от редник Г., участващ военнослужещ в групата „недоволни местни жители“ дървен прът и активно започнал да нанася с него удари по горните ръбове на щитовете на „отбраняващия се кордон“, като междувременно нанасял удари и по земята, пред краката на военнослужещите от същия кордон. При това жалбоподателят ефр. Г. получил удар в областта на долния крайник. Жалбоподателят В. получил навяхване на лява глезенна става. Подполковник Д. това сторил без да има намерение да причини телесни повреди на когото и да било от военнослужещите. След приключване на занятието, никой от военнослужещите не се оплакал, че е претърпял наранявания. Вечерта същия ден ефрейтор Г. Г. почувствал болка, потърсил медицинска помощ и му бил издаден болничен лист за пет дни. При тези безспорни фактически положения изводите на военния прокурор и на първостепенния съд за липса на умисъл за причиняване на телесни повреди на жалбоподателите Г. Г. и В. В. са правилни и законосъобразни. Целта на подполковник Т. Д. не е била да им причини телесни увреждания, а единствено да активизира изпълнението на поставената задача. Още повече, че за неточното изпълнение на задачата Д., като ръководител на занятието е получил упрек от наблюдаващия офицер. За умисъла на дееца се съди по неговите действия, съобразно фактическата обстановка на всеки конкретен случай. От действията на подп. Д. не следва извод, че целта му е била да причини телесни повреди на някой от военнослужещите. Целта му е била единствено да ги стимулира да изпълняват коректно задачата на учението. Нещо което, въпреки неколкократните подканяния те не са направили. При това, наблюдаващият е отправил упрек в тази насока към Д. и се е наложило и той да се включи в изпълнението на задачата. Освен това, ако подполковник Д. е целял да причини телесни повреди на двамата жалбоподатели, то той би могъл без проблем да им причини много по-тежки такива с пръта, който е държал, с размери – един метър дължина и около два сантиметра дебелина. От показанията на свидетеля майор М. И. се установява, че по време на занятието подполковник Д. е нанасял премерени, но не силни удари по щиковете като целта е била военнослужещите да свикнат да пазят незащитените части от телата им. От съдебномедицинската експертиза по писмени данни (на л. 71-75 от том 2-ри на досъдебното производство) е видно, че на Г. освен травматичния оток на лявата колянна става е причинена и контузия и оток на дясното ходило. Контузията на ходилото трудно би могла да се получи по начина описван от този пострадал, освен ако специално не подложи ходилото си, за да бъде ударен. Същият е бил обут и с бойни униформени обувки тип „кубинки“, които са предпазвали ходилото му. Това практически изключва възможността тази травма да е причинена на жалбоподателя от подп. Д. при извършените от него действия. От съдебномедицинската експертиза по писмени данни (на л. 78-86 от том 2-ри на досъдебното производство) се установява, че на жалбоподателя В. е причинено навяхване (дисторзио) на лявата глезенна става. Посочено е още, че механизмът на навяхването и разтягането на ставните връзки на ниво глезен е индиректен, което също изключва това увреждане да е било причинено от подп. Д. с удар с пръта, по начина описван от пострадалия В.. Тези обстоятелства правят показанията на двамата пострадали недостоверни в най-съществената им част. Подполковник Д. не е имал и мотив да причинява увреждания на редниците Г. и В.. Поведението му е било изцяло в рамките на уставните взаимоотношения на въоръжените сили на Република България. Като командир той е изпълнил задължението си да взисква от подчинените си цялостно и точно изпълнение на поставените им задачи. Взаимоотношенията между него и жалбоподателите са били само служебни, което се потвърждава и проведените очни ставки на двамата жалбоподатели с него. Ето защо наказателното производство срещу него правилно е било прекратено на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 от НПК, поради липса на извършено престъпление от страна на подполковник Т. Д. Д. ЕГН ХХ от в.ф. ХХ. Поради това обжалваното определение на Пловдивския военен съд следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното и на основание чл. 243 ал. 7 от НПК Военно-апелативният съд О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение № 14/20.08.2015г. по чнд № 211/2015 г. на Пловдивския военен съд, с което е потвърдено постановлението от 24.07.2015 година на прокурор от Пловдивската военноокръжна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 8-СЛ/2015 по прокурорско дело № 67/2015 г. водено срещу подп. Т. Д. Д. ЕГН ХХ от в.ф. ХХ за престъпление по чл. 379 ал. 2, вр. ал. 1 от НК. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg