Решение 2
11-12-2015
„с два броя охранители, изпълнява се с два броя”. Всички протоколи били утвърдени от подсъдимата С. Г., с изключение на този от 04.01.2010г. Реално обектът се охранявал само от един охранител, което било известно и на тримата подсъдими. Към протоколите били приложени и фактури, подписани от подсъдимата Г. като получател. Въз основа на констативните протоколи и приложените към тях фактури, Министерство на отбраната заплатило на фирма „…” ЕООД гр.С. сумата в размер на 9 960 лева за извършена услуга от двама охранители, а реално обектът се охранявал от един охранител и е следвало да получат сумата от 4 980 лева. На обект … (КР) с.Р., общ.Е., подсъдимият Б. извършил осем броя проверки на 26.02.2009г., 24.03.2009г., 26.05.2009г., 25.06.2009г., 28.07.2009г., 29.09.2009г., 28.10.2009г. и 24.11.2009г. При първата си проверка подсъдимият Б. отразил в тетрадката за проверки, че обектът се охранява от двама охранители, а при проверката на 24.03.2009г. записал в тетрадката „същият е в състояние констатирано и на 26.02.2009г.”, при последващите проверки записал, че нередностите не били отстранени. На 31.03.2010г. обектът бил проверяван от подсъдимата С. Г., която записала в тетрадката за проверки, че обектът се охранява от трима охранители, какъвто бил броя съгласно договора за охрана. За този обект били изготвени следните констативни протоколи от дати 04.03.2009г., 01.04.2009г., 07.05.2009г., 03.06.2009г., 02.07.2009г., 03.08.2009г., 01.09.2009г., 01.10.2009г., 02.11.2009г., 01.12.2009г., 04.01.2010г., 01.02.2010г., 01.03.2010г. и 02.04.2010г. Във всички констативни протоколи в т.1.2 подсъдимият Б. отразил фиксиран брой от трима охранители, а в т.З от констативния протокол направил предложение за изплащане на възнаграждение на охранителната фирма за съответните месеци. Единствено протоколът от 07.05.2009г. не бил изготвен от Б. и бил подписан от В. Т. Ж.. От страна на охранителна фирма „…” ЕООД гр.С., констативните протоколи били подписани от подсъдимия Ц. Ц., с изключение на тези от 01.04.2009г., 01.12.2009г., 04.01.2010г., 01.02.2010г. и 01.03.2010г. Без протокола от дата 04.01.2010г., всички останали протоколи били утвърдени от подсъдимата Г.. Тримата подсъдими подписали протоколите, а подсъдимата Г. и фактурите за получател, въпреки, че знаели, че обектът се охранява от двама охранители, а не от трима, както било вписано в договора. Към констативните протоколи били приложени и съответните фактури, въз основа на които Министерство на отбраната заплатило на фирма „…” ЕООД гр.С. сумата в размер на 14 940 лева за извършена услуга за охрана на процесния обект с трима охранители, а фирмата реално извършвала охраната с двама охранители, за които следвало да получи сумата от 9 960 лева. За обект … с.Л., общ. Е., подсъдимият Б. извършил проверки на 26.02.2009г., 24.03.2009г., 26.05.2009г., 26.06.2009г., 28.07.2009г., 29.09.2009г., 27.10.2009г. и 24.11.2009г., а подсъдимата Г. извършила проверка на обекта на 31.03.2010г. В тетрадката за проверка на обекта на 26.02.2009г., подсъдимият Б. записал, че обектът се охранява с двама охранители, а при проверката на 24.03.2009г. записал, че нередностите не са отстранени. За обекта били съставени 14 броя констативни протоколи със следните дати 04.03.2009г., 01.04.2009г., 07.05.2009г., 03.06.2009г., 02.07.2009г., 03.08.2009г., 01.09.2009г., 01.10.2009г., 02.11.2009г., 01.12.2009г., 04.01.2010г., 01.02.2010г., 01.03.2010г. и 02.04.2010г. В т.1.2 на всеки един от констативните протоколи било отразено, че охраната била с фиксиран брой от трима охранители, а в т.З на констативните протоколи било направено предложение за изплащане възнаграждението на охранителната фирма за съответните месеци. Всички протоколи били подписани от подсъдимия Б., с изключение на този от 07.05.2009г., който бил подписан от В. Ж.. От страна на охранителната фирма протоколите били подписани от подсъдимия Ц. Ц., с изключение на тези от 01.04.2009г., 01.12.2009г., 04.01.2010г., 01.02.2010г., 01.03.2010г. Всички констативни протоколи били утвърдени от подсъдимата Г., с изключение на този от 04.01.2010г. Реално на обекта работили двама охранители, а не както било отразено в констативните протоколи - трима, а така също и в придружаващите ги фактури, подписани от подсъдимата Г. като получател. В резултат на невярно посочените данни охранителна фирма „…” ЕООД гр.С. получила за този обект сумата от 14 940 лева с ДДС, вместо реално заработената сума от 9 960 лева с ДДС. За … местност ”Р. м.”, с. Н., подсъдимият Б. извършил осем проверки на 26.02.2009г., 24.03.2009г., 26.05.2009г., 29.06.2009г., 28.07.2009г., 26.10.2009г., 24.11.2009г. и 27.04.2010г., като в тетрадката за проверки от 27.04.2010г. отразил, че обектът се охранява от двама охранители. При извършената проверка на 26.02.2009г. подсъдимият Б. констатирал, че броя на охранителите на обекта не отговаря на договорения. В последващите проверки отразявал, че обектът се охранява от двама охранители и не са отстранени нередностите. Подсъдимата Г. извършила проверка на този обект на 30.03.2010г., която също отразила, че обектът се охранява от двама охранители. За този обект от ГД „ИО” са изпратени само три броя констативни протоколи с дати 01.02.2010г., 01.03.2010г. и 02.04.2010г., като от дирекцията е отговорено, че за периода от 2009г. не били открити констативни протоколи в досието на имота. От сектор „РД” гр.С. за въпросния имот са предоставени констативни протокола с дати 04.03.2009г., 01.04.2009г., 03.06.2009г., 02.07.2009г., 03.08.2009г., 01.09.2009г., 01.10.2009г., 02.11.2009г., 01.12.2009г. и 04.01.2010г., както и заверено ксерокопие на протокол от 07.05.2009г. Във всеки от посочените констативни протоколи в т.1.2 било отразено, че охраната била с фиксиран брой от четирима охранители, а в т.З било направено предложение за изплащане на възнаграждение на охранителната фирма за съответните месеци. Всички констативни протоколи били съставени от подсъдимия Б. и подписани от него, с изключение на протокола от 07.05.2009г., който е подписан от В. Ж.. От страна на охранителната фирма протоколите били подписани от подсъдимия Ц. Ц., с изключение на протоколите от 01.12.2009г. и 04.01.2010г. Всички посочени констативни протоколи, с изключение на този от 04.01.2010г. били утвърдени от подсъдимата С. Г. Към протоколите били представени и данъчни фактури, подписани от подсъдимата Г. за получател, в които също било отразено невярното обстоятелство, че обектът се охранява от четирима охранители, а в действителност той се охранявал от двама човека. Въз основа на представените констативни протоколи и данъчните фактури към тях, Министерство на отбраната изплатило на охранителна фирма „…” ЕООД гр.С. сумата от 19 920 лева, вместо дължимата сума от 9 960 лева. За … с. Б., били извършени проверки за процесния период на 26.01.2010г., 26.02.2010г., 27.04.2010г. от подсъдимия Б., като в тетрадката за проверки отразил, че обектът се охранява от двама охранители. На 30.03.2010г. подсъдимата Г. също извършила внезапна проверка на обекта, като отразила в тетрадката за проверки, че обектът по документи се охранява от двама охранители, а при проверката на обекта няма охранители. Подсъдимият Б. изготвил констативни протоколи с дати 04.03.2009г., 01.04.2009г., 07.05.2009г., 03.06.2009г., 02.07.2009г., 03.08.2009г., 01.09.2009г., 01.10.2009 г., 02.11.2009г., 01.12.2009г., 04.01.2009г., 01.02.2010г., 01.03.2010г. и 02.04.2010г. Във всички констативни протоколи в т.1.2 било отразено, че охраната е с фиксиран брой от четирима охранители, а в т.З от протокола било направено предложение за изплащане на възнаграждение на охранителната фирма за съответния месец. Всички протоколи били изготвени и подписани от подсъдимия Б., с изключение на този от 07.05.2009г., който бил подписан от В. Ж.. От страна на охранителната фирма протоколите били подписани от подсъдимия Ц., с изключение на тези от 01.04.2009г., 01.12.2009г., 04.01.2010г., 01.02.2010г. и 01.03.2010г., като всички протоколи били утвърдени от подсъдимата Г., с изключение на този от 04.01.2010г. Въз основа на изготвените констативни протоколи и приложените към тях данъчни фактури, подписани от подсъдимата Г. като получател, Министерство на отбраната платило на охранителната фирма сумата в размер на 19 920 лева с ДДС, вместо дължимата сума от 9 960 лева, тъй като обектът реално се охранявал от двама охранители, вместо четирима, което било известно и на тримата подсъдими. На ... с. Б. били извършени проверки на 26.02.2010г. от подсъдимия Б. и на 30.03.2010г. от подсъдимата Г., като и на двете проверки подсъдимите отразили в тетрадката за проверки, че обектът се охранява от двама охранители, а в действителност нямало охрана. Тази задача била възложена на охранителите от обект 1450, тъй като двата обекта са в непосредствена близост, но по договор следвало за този обект също да има трима охранители. Били изготвени констативни протоколи с дати 04.03.2009г., 01.04.2009г., 07.05.2009г., 03.06.2009г., 02.07.2009г., 03.08.2009г., 01.09.2009г., 01.10.2009г., 02.11.2009г., 01.12.2009г., 04.01.2010г., 01.02.2010г., 01.03.2010г. и 02.04.2010г., като всички протоколи били изготвени и подписани от подсъдимия Б., с изключение на протокола от 07.05.2009г. В т.1.2 на протоколите подсъдимият Б. отразил, че охраната била с фиксиран брой от трима охранители, въпреки, че знаел, че обектът няма охрана, а в т.З направил предложение да се изплати на охранителната фирма възнаграждение за съответните месеци. От страна на охранителната фирма протоколите били подписани от подсъдимия Ц., с изключение на тези от 01.12.2009г., 04.01.2010г. и 01.03.2010г. Всички протоколи били утвърдени от подсъдимата Г., с изключение на този от 04.01.2010г. Тримата подсъдими знаели, че обектът е без охрана, въпреки това протоколите, придружени с данъчни фактури, подписани от подсъдимата Г. като получател, били изпратени в Министерство на отбраната с предложение за изплащане на сумата за съответния месец за трима охранители, в резултат на което на охранителната фирма била изплатена сумата в размер на 14 940 лева с ДДС, без обектът да е имал охранители. За месеците февруари, март, април, май, юни, юли, август, октомври и декември 2009 година и месец февруари 2010 година Министерство на отбраната извършило плащане на охранителната фирма „..” ЕООД в гр.С. за извършената от нея услуга (виж обобщена справка, приложена на л. 2, том VI от досъдебното производство), като за месеците септември и ноември 2009 година, и януари 2010 година, нямало плащане на фирмата, въпреки че имало изготвени констативни протоколи и приложени към тях данъчни фактури. За месец март 2010 година имало изготвени констативни протоколи, но нямало приложена данъчна фактура и отново нямало плащане за този месец от МО към фирмата. Плащането от МО към охранителната фирма се извършвало в гр.С. по сметка на фирмата в ТБ „…” С., посочена в чл. 5 от договора, чрез превод с масово плащане, като първото плащане било извършено на 27.03.2009г., а последното плащане – на 30.04.2010г. Чл. 212, ал. 2 от НК е изменен с ДВ бр.27 от 10 април 2009г. като е включено даване на възможност и на юридическо лице да получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество. Предвид това, първоинстанционният съд е изключил от диспозитива на обвинението за тримата подсъдими да са извършили деянието през м. март 2009г., т.е. плащането от 27.03.2009г. за сумата в размер на 6 972 лева е било изключено от обвинението и съдът е приел за първо плащане, плащането от дата 24.04.2009г., когато е довършено деянието и която дата е след инкриминиране на деянието (ДВ бр. 27/10.04.2009г.). От заключението на съдебно-почерковата експертиза е установено, че подписите положени в процесните констативни протоколи, представени от ГД „ИО” на МО гр.С. са положени от подсъдимите Г., Б. и Ц., както и от Я. Ч. Д., В. Т. Ж. и К. К. С.. Има изключение относно П. Д. Г., тъй като в графите, където е следвало да се подпише той, подписът е положен от В. Т. Ж.. В. Х. У. в някои от констативните протоколи не е полагал подпис, а в други протоколи в графа „подпис 2” срещу неговото име положеният подпис е на подсъдимия Ц.. В тази експертиза се установява, че подписите в констативните протоколи от дата 01.04.2009г. за … с. Б., … с. Л., … гр. Е. и … с. Р., представени от ГД „ИО” гр.С., и същите протоколи, представени от сектор „РД” гр.С., са идентични, с изключение на графа „подпис 2” в протоколите от ГД „ИО”, където подписът следва да е на подсъдимия Ц., но в действителност подписът е положен от друго лице. Видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че за месеците, за които са извършени плащания от Министерство на отбраната, са платени на фирма „…” ЕООД гр.С., общо сумата в размер на 134 460 лева с ДДС, за броя на охранителите съгласно договора. Според реалния брой на охранителите, сумата за същия период, която следвало да бъде платена от МО на охранителната фирма трябвало да бъде 61 976.90 лева с ДДС. По този начин МО е платило в повече на фирма „…” ЕООД гр.С. сумата в размер на 72 483.10 лева с ДДС. В заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, назначена по досъдебното производство се установява конкретно за процесните обекти и предвид положените подписи от всеки един от подсъдимите в констативните протоколи, съобразно съдебно-почерковата експертиза каква сума с ДДС е изплатило в повече МО на фирмата за охрана на обектите. Сумата с ДДС, която МО е платило в повече на фирма „…” ЕООД гр.С., предвид всички констативни протоколи, подписани: от подсъдимите Г., Б. и Ц. е в размер на 47 085.10 лева, от подсъдимите Г. и Б. е в размер на 10 458 лева, от подсъдимите Г. и Ц. е в размер на 4 980 лева, от подсъдимата Г. е в размер на 1 992 лева и от подсъдимия Б. е в размер на 7 968 лева. От допълнителната съдебно-икономическа експертиза, назначена по НОХД № 123/2011г. по описа на Сливенски военен съд, е видно, че сумите за месеците, в които подсъдимите не са подписвали констативните протоколи са приспаднати от общата сума на нанесената щета и е определен размер на щетата само за подписаните от тях протоколи. Установено е, че щетата, нанесена на МО за охрана на процесните обекти по договор № … е определена като общ размер, като щетите, нанесени от всеки един от подсъдимите не следва да се разглеждат сумарно, а като размер от общата щета - 72 483.10 лева. По жалби от подсъдимите и по протест на военноапелативен прокурор делото на два пъти е било предмет на касационна проверка съответно КР № 311/16.01.2015 г. и КР № 352/13.10.2015 г. Първото решение отменява въззивно частично потвърдително решение № 41/15.04.2014 г. на ВАпС, а второто отменява въззивна изцяло оправдателна присъда № 7/23.03.2015 г. на ВАпС по отношение и на тримата подсъдими. Указанията, които дават двата касационни състава в своите решения се свеждат до следното: ВКС при разглеждането на делото установява, че подсъдимите Г. и Б. действително са съзнавали своите задължения по установяване на действителния брой охранители, които изпълняват задълженията по договора и са знаели, че заплащането на възнаграждението по него зависи именно от констатациите им относно този реален брой. Вследствие на това не може да бъде игнорирано обстоятелството, че двамата подсъдими не са изпълнили служебните си задължения и от това са последвали значителни щети за Министерство на отбраната при изпълнението на договора. Така дружеството-изпълнител е получило възнаграждение за брой охранители, които се е задължило реално да осигури, но фактически обектите са се охранявали с по-малък брой охранители от договорноустановения. Безспорно се установява по делото, че в констативните протоколи липсва писмено отразяване на невярни обстоятелства, поради което тези документи не са с невярно съдържание. Поставя се въпроса, на който не е отговорил нито първоинстанционният съд, нито въззивните състави, какво е качеството на ц. сл. Ц. К. Ц. по отношение на инкриминираното дение по чл. 212 от НК, а именно дали е съизвършител или подбудител, ако няма качеството на длъжностно лие. Според ВКС въззивната инстанция при разглеждането на делото не е отговорила на въпроса дали е възможно по фактите в делото, както са установени и в рамките на обстоятелствената част на обвинението, деянието да бъде определено и квалифицирано като друго престъпление, което да бъде еднакво, същото или по-леко такова. На това основание касационната инстанция е счела, че подадения протест от прокурора се явява основателен и въззивната присъда следва да се отмени изцяло и в оправдателната и в потвърдителната й части, като делото следва да се върне за ново разглеждане. Настоящият състав изхождайки от задължителните указания на ВКС, които споделя счита, че основният съд неправилно е приложил материалния закон, тъй като деянието извършено от подсъдимите Г. и Б. не е престъпление по чл. 212 от НК, а по-скоро е по глава осма, раздел втори особената част на НК или по глава шеста, раздел първи от особената част на НК. За този фактически състав разследване не е било водено от органите на досъдебното производство. Липсват данни в обстоятелствената част на обвинителния акт на Военноокръжна прокуратура – Сливен относно конкретните нарушения на служебните им задължения. Военният прокурор на базата на горното следва да разпореди на органите на досъдебното производство да извършат разследване с оглед на престъпление извършено от подсъдимите, като следва да се посочат формите на изпълнителното деяние на всеки един от тях, а също и съобразявайки се с разпоредбите на глава девета от общата част на НК, за което навежда в пледоарията си и защитата на подсъдимата Генова – адв. Николов. В конкретния случай не би бил приложим чл. 287 от НПК – изменение на обвинението от прокурора, тъй като би се накърнило на подсъдимите основното им право на защита и на справедлив процес. Водим от горното и на основание чл. 334, т. 1 във вр. чл. 335, ал. 1, т. 1 и чл. 339, ал. 1 от НПК, съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 6/17.05.2013г. по НОХД № 7/2013 г. по описа на Сливенския военен съд, с която подсъдимите С. А. Г., Б. И. Б. и Ц. К. Ц. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и на основание чл. 54 НК са осъдени на по три години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от по три години, както и в гражданската й част, с която тримата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят граждански иск на Министерство на отбраната в размер на 65 511.10 лева, ведно с 2620.44 лева държавна такса върху уважения граждански иск, сумата от 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение и съдебно-деловодни разноски в размер на по 562.34 лева за всеки еди от тях. ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО И ВРЪЩА делото на военния прокурор при Военноокръжна прокуратура гр. Сливен за ново разглеждане, тъй като на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите и техните защитници. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg