Решение
09-12-2015
Р Е Ш Е Н И Е № 3 София, 09.12. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание в София на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ полк. ПЕТЬО СЛАВОВ ПЕТКОВ при секретар Катя Симова разгледа наказателно частен характер дело № 3 по описа за 2015 година, докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по жалба от подсъдимия редник Ю. В. М. от военно формирование ХХХ чрез защитника си адвокат С. З. от САК против присъда № 152/17.09.2015 г. по нчхд № 152/2015 г. по описа на Софийския военен съд. С обжалваната присъда Софийският военен съд е признал подсъдимия редник Ю. В. М. от военно формирование ХХХ, за виновен в това, че около 11:30 часа на 28.12.2014 година, в махала „М.”, с.Т., община град Г., казал нещо – „майката ще ви ебем, боклуци такива”, унизително за честта и достойнството на Г. М. Х. в негово присъствие и обидата е нанесена публично – престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 от НК. На основание чл. 78а от НК подсъдимият редник Ю. В. М. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. Подсъдимият редник Ю. В. М. е осъден да заплати на гражданския ищец Г. М. Х. обезщетение за неимуществените му вреди от престъплението сумата от 500 /петстотин/ лева и законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане и е отхвърлен като недоказан гражданския иск в частта му над присъдената сума до пълния му размер от 5000 лева. Подсъдимият редник Ю. В. М. е осъден да заплати в полза на държавата минималния размер на ДТ върху уважения граждански иск в размер на 50 /петдесет/ лева. На основание чл.189 от НПК подсъдимият редник Ю. В. М. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен тъжител Г. М. Х. разноските му по делото в размер на 512 /петстотин и дванадесет/ лева. В жалбата на адв. З., защитник на подсъдимия редник Ю. В. М. пред настоящата инстанция се правят доводи, че присъдата на първоинстанционния съд е необоснована, неправилна и незаконосъобразна, както и че същата е постановена при явна и частична непълнота на събраните писмени и гласни доказателства. От тях не може да се докаже по несъмнен и категоричен начин вината на подсъдимия. Прави се искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен. В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения, като подробно се развиват доводи. В съдебно заседание повереникът на частния тъжител и граждански ищец оспорва въззивната жалба и прави искане тя да бъде отхвърлена като неоснователна. В тази насока излага доводи, че са събрани всички доказателства, от които може да се направи единствения извод, че подсъдимият е извършил престъплението. Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна: На 28.12.2014 г. тъжителят Г. М. Х. и ловците свидетелите очевидци Б. В. Р. и Г.Г.Г., и ловецът К.А.Г. били на ловен излет в село Т., община Г.. Около 11:00 часа им се обадили по телефона, че ловно куче преследва диво прасе в посока град Д., към планината Ч.. Четиримата ловци с Уазката си (джип „Уаз“, модел ХХ, зелен на цвят със стари рег. табели № ХХХ) побързали, за да настигнат и приберат ловното куче, за да не го загубят. Шофирал тъжителят Х., до него бил тъст му Р., а отзад ловците Г. и Г.. Около 11:30 часа с Уазката били на пътя в махала „Мусина“ в с. Туден, но на средата на улицата, пред двора на подсъдимия М., имало паркирана кола „Опел“ и не можели да преминат. ТъжителятХ. дал на заден ход и покрай оградата на подсъдимия завил наляво, където нямало ограда и през канавката поел по коловоз от други коли в 15-20 сантиметровия сняг. В този момент срещу Уазката им се затичал подсъдимият М. в ръце с пластмасова синя лопата за сняг. С нея ударил по предното стъкло, в напречната му греда. Ядосан им крещял: „Майката ще ви ебем, боклуци такива!“. Пръв от колата слязъл тъжителят Х., а след него и свидетелят Р.. Тъжителят държал подсъдимия, за да не нанася удари по колата. Подсъдимият отново крещял „Майката ще ви ебем, боклуци такива!“, тъй като бил ядосан, че колата минава през ливадата му и нарушава правата му на собственик. Тези думи на подсъдимия обидили тъжителя Х., тъй като се отнасяли и към него като един от четиримата ловци и му станало унизително за честта и достойнството му. Обидите били възприети както от тъжителя, така и от другите трима ловци. Тъжителят поискал да се обади на полицията на телефон 112, но тъст му го възпрял, тъй като познал подсъдимият като свой роднина – съпругата на брат му била първа братовчедка на майката на подсъдимия. Инцидентът приключил и четиримата ловци продължили по пътя си с Уазката. Подсъдимият М. обаче подал сигнал до полицията на телефон 112 за станалия скандал като твърдял, че тъжителят го ударил четири пъти с юмрук в главата, от които удари паднал на земята. Местопроизшествието било посетено от свидетелите полицаи И. М. и В. П.. Поканили подсъдимия в сградата на РУП-град Г., където снели сведенията му. Същият посочил, че няма свои свидетели на скандала, че бил удрян четири пъти с юмрук и отрича да е псувал ловците за това, че минават през имота му. Впоследствие в сградата на РУП – С. четиримата ловци са дали обяснения, че същият ги е псувал и отричат да са му нанасяни удари на подсъдимия. След случая подсъдимият се освидетелствал и освен полицията сезирал и органите на прокуратурата. Съгласно съдебномедицинско удостоверение № ХХ г., издадено от д-р Г. – съдебен лекар при ВМА-гр.София на 29.12.2014 г.- на следващия ден след инцидента - при прегледа на Ю. В. М. не се установили видими травматични увреждания. Това не изключва възможността на пострадалия да са нанесени удари, но не с голяма сила. Подобни леки травми могат да се изявяват с болка и временно зачервяване на кожата в травмираната област, като същото да изчезне при преглед един ден след инцидента. Ако се приеме за достоверно съобщеното от пострадалия за изпитваща болезненост в две области на главата – теменно и тилно, то следва, че от получените травми са реализирани критериите на медико-биологичния признак болка и страдание – лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК, за която наказателното преследване се инициира по частен път – с тъжба на пострадалия до съответния компетентен районен съд. С постановление на Районна прокуратура – К. по преписка вх. № ХХ г. по описа на РУП-Г., прокурорска преписка № ХХ/ХХ г. по описа на РП-Костинброд е отказано да се образува досъдебно производство и прокурорската преписка е прекратена, за което е уведомен жалбоподателят Ю. В. М.. По жалбата на Ю. В. М. прокурорът е приел, че видно от съдебномедицинското удостоверение от ВМА № ХХ/ХХ г., същият е получил травми, причиняващи му болка и страдание, което е лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК и съгласно разпоредбата на чл. 161 от НК за това престъпление наказателното преследване се възбужда с тъжба на пострадалия пред съда. С постановление от 28.01.2015 г. прокурор от Софийска окръжна прокуратура потвърждава постановлението на РП-К.. Видно от нотариален акт № ХХ, том 1, рег. № ХХ, дело № ХХ от 29.03.2010 г. В. М. В. и още двама са съсобственици на имота по местопроизшествието, което се доказва и с нотариален акт за възстановено право на собственост върху земеделски земи и две скици. По така описания начин първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият редник Ю. В. М. е извършил престъплението по чл. 148 ал. 1 т.1 вр. чл.146 ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. По отношение на доказателствените материали събрани от първата инстанция въззивният съд приема, че те са допустими, относими, достоверни и достатъчни, за да се установят релевантните факти от предмета на делото. Изцяло възприема доказателствата събрани от Софийския военен съд. Първоинстанционният съд е изяснил напълно обстоятелствата по чл. 102, т. 1-3 от НПК, като е посочил доказателствата, на които се позовава при постановяване на присъдата. Изпълнил е задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК. Изложени са обосновани доводи на кои доказателства се дава вяра и на кои не. Военно-апелативният съд в настоящия състав намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че има противоречия в събрания доказателствен материал, като доказателствата могат да се разделят условно в две групи. В първата група са обясненията на подсъдимия, а във втората свидетелите на частното обвинение и писмените доказателства. Обосновано е възприето, че показанията във втората група са житейски, логично и подробно изчерпателни. По основните факти и обстоятелства техните показания съвпадат и са категорични като кореспондират помежду си и с писмените доказателства по делото. Те са еднопосочни и доказват по несъмнен начин обвинението. Затова и правилно първоинстанционният съд им е дал изцяло вяра и се е позовал на тях при постановяване на присъдата си. При разбора на обясненията на подсъдимия правилно е констатирано, че те не са последователни в сведенията си, дадени пред полицията и след това по делото. Първоначално подсъдимият е дал обяснения за нанесени четири удара с юмрук, от които е паднал на земята. Впоследствие не обяснява за това, тъй като от съдебномедицинската експертиза, извършена на следващия ден след инцидента, не са констатирани наранявания и не може да се направи заключение, че му е нанесен побой и е паднал на земята. Обясненията му се изменят с оглед събирането и представянето на доказателства пред съответните инстанции, поради което не може да се направи еднозначното заключение, че той казва истината. Също така в тази насока следва да се има предвид, че той е заинтересован с оглед обстоятелството, че като пострадал може да търси обезщетение за нанесен побой от частния тъжител. Затова правилно неговите обяснения не са възприети като обективни и точни и са отхвърлени доводите на защитата, тъй като противоречат на фактите, които са доказани с други доказателства от съда. Въззивната инстанция изцяло възприема като правилен извода, който е направил първоинстанционният съд относно фактите, събрани от доказателствата по делото и заключенията относно правната квалификация на деянието, извършено от подсъдимия. Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че след като подсъдимият е бил признат за виновен, че е осъществил състава на чл. 148 ал. 1 т.1 вр. чл.146 ал. 1 от НК, законосъобразно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 78а НК. Налице са предпоставките за прилагането на тази разпоредба от закона и справедливо съдът му е наложил административно наказание в размер на 1000 (хиляда) лева. Правилно първоинстанционният съд се е съобразил със сравнително младата възраст, както с добрите му характеристични данни, трудовото възнаграждение и конкретиката на случая при определяне на размера на наложеното административно наказание. Настоящата инстанция изцяло споделя този извод. Основанието за гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия предмет на обвинението. Съществено е единствено дали деянието е извършено виновно и дали вредите са пряка последица от него. Когато съдът приеме, че деянието съставлява престъпление, гражданският иск следва да бъде уважен. Законосъобразно предявеният граждански иск е приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес. В конкретния случай, първоинстанционният съд, като е приел, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 148 ал. 1 т.1 вр. чл.146 ал. 1 от НК обосновано е установил, че гражданският иск е доказан по основание – чл. 45 от ЗЗД, който изисква всеки да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Налице е виновно поведение от подсъдимия, с което се причинени неимуществени вреди спрямо гражданския ищец. Присъденото обезщетение от първоинстанционния съд е справедливо. В тази насока настоящата инстанция възприема доводите, изложени в присъдата. Следва да се има предвид, че обезщетението за нанесени неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД се определя от съда по справедливост и същото не е наказание за гражданския ответник. За претърпяното унижение от отправените публично обиди към гражданския ищец справедливо първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия да заплати сумата от 500 лева. За разликата до 5000 лева размерът на гражданския иск не е доказан по размер, поради което правилно първоинстанционният съд не го е уважил. При служебната проверка по чл.314, ал.1 НПК въззивната инстанция констатира, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правата на страните. Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че са налице основанията, предвидени в закона присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда 152/17.09.2015 г. по нчхд № 152/2015 г. по описа на Софийския военен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg