Определение
17-11-2015
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 21 София, 17.11.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ при секретар Теодора Спасова разгледа частно наказателно дело № 24 по описа за 2015 година докладвано от съдията полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ образувано по ЖАЛБА на Д. В. М., лично и като законен представител на малолетните С. Д. М. и Г. Д. М., на Г. Ал. С. и С. Г. С. – всички от град С. против определение № 246/28.09.2015г. по чнд № 246/2015 г. на Софийския военен съд. Производството е по чл. 243 ал. 7 от НПК. С обжалваното определение състав на Софийския военен съд е потвърдил постановлението от 03.09.2015 година на прокурор от Софийската военноокръжна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 101-СЛ/2013 г. водено за установяване на причините и обстоятелствата, поради които на 23.09.2013 година във ВМА – София е починала старши сержант Б. С. М. ЕГН ... от в.ф. ... – С.. В жалбата срещу определението и срещу постановлението на първостепенния съд са изложени пространни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението и постановлението и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че разследването не е обективно, всестранно и пълно. В допълнително назначената осморна СМЕ са участвали и вещите лица от първоначалната петорна такава. Жалбоподателите считат това за недопустимо. Не е отговорено на въпроса каква е причината за възникване на сепсиса и има ли причинно-следствена връзка с диагностицирания перитонит. В случай, че последният е бил овладян с операцията и впоследствие медикаментозно, щеше ли да се стигне до сепсис. Вещите лица давали уклончиви отговори относно причината за възникване на перитонита. Твърди се в жалбата, че перитонита е в причинна връзка с възникването на сепсиса, който е причина за полиорганната недостатъчност, довела до леталния изход. Не е изяснено какъв е механизмът на пропускливост на дебелото черво и за какъв период от време може да се излее или образува 1,5 литра ексудат, при положение, че няма перфорация на орган. След като не е изяснено за колко време се е образувал посоченото количество ескудат, не е ясно дали той е бил в коремната кухина при приемането на пациента и правилно ли е насочена за лечение в инфекциозното отделение. Във връзка със заключението на СМЕ, че пропускливостта на червата, причинила увреждането на яйчник и тръба и в крайна сметка перитонитът се дължи на вирус, се набляга на факта, че липсват данни за вирусологично изследване, което компрометира медикаментозното лечение. Вещите лица се избягнали отговора на въпроса своевременно ли е извършена операцията. Ако не е извършена своевременно, как се е отразило закъснението. След като в медицинската документация и в СМЕ се твърди, че пациентката е била интоксикирана след операцията, вещите лица не са дали отговор на въпроса каква е причината за тази интоксикация и каква е връзката и с настъпилите увреждания и с настъпилата смърт. Твърди се, че няма данни за интоксикация преди операцията, че този процес е настъпил в самото лечебно заведение. В този смисъл вещите лица е следвало да анализират данните от направените изследвания и да ги съпоставят с приложеното лечение. Твърди се, че оплакванията на пострадалата в нощта след операцията са били неглижирани. Показанията на съпруга и и на доктор Г. кореспондирали с медицинската документация в тази насока. Именно оставянето на пациента без наблюдение е довело закономерно до състоянието и описано на 31.08.2013 година в 07.50 часа, но липсват данни тя да е изпаднала в това състояние внезапно. Вещите лица не са коментирали, дали е възможно пациентката да е контактна, адекватна за време и място отговаряща на въпросите на реаниматор, с периферна цианоза на устни и крайници и в същото време да не се улавя кръвно налягане и да не може да се отчете стойността на кръвната захар. Не била ясна причината за това. Липсват обяснения за причините, поради които след операцията коремът е бил леко балониран. Не е обяснена и причината за бъбречната недостатъчност. Твърди се, че състоянието на пациента не е проследено в най-ранния следоперативен период, когато са настъпили усложненията. Настанена е в обикновена болнична стая след операцията, а не в реанимация или в КАИЛ, което попречило за проследяване на състоянието и. Иска се отмяна на обжалваното определение и на постановлението за прекратяване. При допълнителното разследване на делото се иска отвод на наблюдаващия прокурор, поради предубеденост. Въззивният съд намира определението на Софийския военен съд и на постановлението за прекратяване на наказателното производство за законосъобразни. Приета е за установена следната фактическа обстановка: На 27.08.2013 г. ст. с-т Б. М. съобщила на съпруга си – св. Д. М., че е болна. Оплакала се от коремни болки и температура. На следващия ден симптомите се влошили. На 29.08.2013 г. болките в корема станали толкова силни, че тя и майка и – св. Г. С. повикали екип на „Спешна помощ” от ВМА. Екипът в състав – св. д-р М. Р. и св. м.с. Ан. С., посетил М. в дома и. Д-р Р. извършила преглед на болната, преценила, че е необходима консултация с хирург във връзка със силните коремни болки и около 16.00 часа на същия ден М. била откарана във ВМА. Там пациентката била настанена в кабинета на СМП и била записана под номер ... в Книга за регистрация на амбулаторно болните СМП № 6. От същия кабинет била извършена консултация с дежурния хирург св. д-р К. С., който не намерил данни за остър хирургичен корем. В 17.15 часа била извършена ехография на коремни органи на М. от св. д-р Ал. П. – „гастроентеролог”, който установил нормална ехографска находка, без данни за спешна хирургична интервенция. Предвид изключената от „дежурния хирург” и „грастроентеролога” диагноза остър хирургичен корем, св. д-р Р. изпратила пациента в Инфекциозна клиника на ВМА, с оглед възможността да се касае за ентеровирусна инфекция и преценката на лекаря, че състоянието на болната налага хоспитализиране. В клиниката на М. бил извършен преглед от дежурния лекар св. д-р М. М.. Той преценил, че състоянието на пациентката изисква спешна хоспитализация и я настанил в клиниката, като предписал стандартната при такива симптоми „стартова терапия”, включваща вливане на солеви разтвори, гастропротектор и симптоматични средства. Поради влошаване на състоянието на М., на сутринта на 30.08.2013 г. пациентката била откарана в „Спешно отделение” за повторна консултация с хирург. Тя била извършена от св. д-р К. К., който установил, че е налице остър хирургичен корем – палпаторно болезнен, с изразено перитониално дразнене по цялата коремна стена с изразен Блумберг, което е характерно при перитонит, което състояние изисква спешна оперативна интервенция. Той изпратил пациентката на контролна ехография от св. д-р П.. Н 06.15 часа той извършил процедурата и този път установил, че има изменения на чревния пасаж – разширени дебелочревни бримки, които предполагали индикация за нарушена чревна проходимост. Била извършена също предоперативна консултация от гинеколог – д-р Ан. Н., която заключила, че не се касае за остър хирургичен корем от гинекологичен произход и преглед от лекаря в отделение за СМП – ВМА – св. д-р В. Т., която констатирала, че М. е в увредено състояние, но то според нея позволява да бъде оперирана. Непосредствено, след предоперативните консултации на 30.08.2013 г. сутринта, била извършена операция в Спешното отделение на Военна болница от екип в състав – св. д-р К. К. – „Оператор” и св. д-р М. – „Шеф екип”. При извършване на операцията хирурзите установили, че корема на пациентката има тотален гноен перитонит – от коремната кухина била евакуирана около един литър гъста гной. След внимателен оглед операторите не установили видима причина от коремната кухина, която да е довела до това състояние. Доколкото се касаело за голямо количество гной, без ясен източник при жена и било възможно да има възпаление или увреда на гинекологичните органи, от които да е провокирана находката, съгласно алгоритъма на действие в такива случаи, установен във ВМА, хирурзите извикали консултант – „акушер-гинеколог” – св. доц. В., за консултация. Той от своя страна изразил категорично становище, че няма данни за възпаление или увреда на тези органи, която да налага тяхното отстраняване или някакви други манипулации, които са предмет на акушер-гинекологията. След това коремната кухина била измита, дренирана и затворена. След операцията пациентката била настанена в клиника „Коремна хирургия” във ВМА. След операцията от оперативния екип била назначена на М. емпирична терапия, включваща и антибиотиците терцеф, ефлоран, дифлокан. На същата дата – 30.08.2013 г. били назначени лабораторни изследвания на микробиология. Изследването на влагалищен секрет имало резултат на 04.09.2013 г., като била изолирана Ешерихия коли. Доколкото било преценено, че се касае за замърсяване на пробата, на бланката е било посочено – „вероятна контаминация” и не е предложен антибиотик за чувствителност. Въпреки липсата на антибиограма обаче, в терапията още на 30.08.2013 г. е бил включен Терцеф, който по своята медицинска същност е трето поколение цефалоспорин, който покрива в спектъра си на действие и заболяването „Ешерихия Коли”. През деня на 30.08.2013 г. състоянието на болната било проследено от дневния дежурен лекар – св. д-р М. Як.. Тя констатирала, че М. била в стабилно общо състояние, с мек, спокоен корем и състояние, характерно за ранен следоперативен период. При визитацията д-р Як. отразила в Лист история на болестта, че от стомаха се евакуира „бистро стомашно”, което е нормалното стомашно съдържание. През деня на 30.08.2013 г. състоянието на болната било проследено от дневния дежурен лекар – св. д-р М. Як.. Тя констатирала, че М. била в стабилно общо състояние, с мек, спокоен корем и състояние, характерно за ранен следоперативен период. Вечерта на 30 срещу 31.08.2013 г. нощен дежурен в ККХ бил св. доц. д-р Г. Г.. Той приел пациентката от д-р Як., от която бил запознат със състоянието на М. през деня. Лекарят прегледал М. и установил, че състоянието на пациентката е било адекватно на ранния следоперативен период – афебрилност, нормално кръвно налягане, нормално дишане, без патологична находка при палпация на корема, освен наличието на болка, която обаче е обяснима с извършената същия ден операция. По време на сутрешното посещение при пациентите, св. м.с. М. установила, че състоянието на М. се е било влошило – тя била много бледа, не много адекватна, била свалила сама абоката си и поставената и сонда. При това тя позвънила на св. д-р Г., който посетил пациентката, преценил, че се касае за интоксикация и незабавно повикал „Дежурен реаниматор” от КАРИЛ-ВМА. Около 07.00 часа пациентката била посетена от дежурните нощна смяна в КАРИЛ св. д-р К. и св. д-р Ян. Й. Д.. Лекарите констатирали, че пациентката е в тежко общо състояние – контактна, адекватна, с бледа кожа и лигавици, сух обложен език, периферна цианоза по устни, горни и долни крайници, при преслушване на белия дроб установили ускорено чисто дишане, двустранно, без прибавени хрипове, при измерване на артериалното налягане не били отчетени стойности, коремът бил леко напрегнат, не се чувала перисталтика /движение на червата/, липсвала урина в уринаторната торба. Незабавно превели пациентката в КАРИЛ, където била приета от дневната смяна – св. д-р Н. Н.. М. била включена на мониторно наблюдение, при което било установено ниско артериално налягане, а при измерване на кръвна захар не били установени стойности. Поставен и бил централен венозен път, при което било измерено отрицателно венозно налягане, което е характерно за хиповолемия /обезводняване/. Започнали обемна терапия – вливане на водно-електролитни разтвори за възстановяване на волемията и 40 % глюкоза, за възстановяване на нормалната гликемия, в резултат на което били отчетени стойности от 4,1. Няколко часа по-късно св. д-р М. прегледал болната в КАРИЛ и констатирал, че тя е в състояние на тежък септичен шок по съответните клинични критерии – налице са били: хипотермия – 35,1 градуса, дихателна честота между 30 и 35 в минута, артериално налягане 80 на 40 при сърдечна честота 165, ръце и ходила с цианоза. Предприети били възстановителни действия, целящи извеждане на М. от критичното и състояние – изкуствена белодробна вентилация, затопляне на пациентката с термични одеала, медикаментозни – обемна терапия за възстановяване на артериалното налягане и медикаменти, целящи моделиране на хемодинамиката. В следващите дни се развила картината на бъбречна недостатъчност, което наложило използването на изкуствен бъбрек. На 02.09.2013 г. сутринта е бил проведен комплексен консилиум, на който са присъствали лекари от различни специалности, включително и гинеколога – св. доц. В.. На нея той потвърдил своето становище, че детеродните органи не са източник на инфекция. На 10.09.2013 г. св. доц. д-р В. Ц. – Началник на Клиника „УНГ”-ВМА извършил трахеостомия на М. за улесняване на апаратното обдишване на същата. Въпреки предприетите мерки, състоянието на пациентката оставало критично до 12.09.2013 г. В следващите дни започнало трайно подобряване в състоянието на М., изразяващо се в стабилизиране на пулса и артериалното налягане, наличието на съзнание, данни за по-малка зависимост от апаратното дишане и преодоляване на бъбречната недостатъчност. По време на престоя на М. в КАРИЛ тя била консултирана многократно със специалисти от различни клинични области, сред които св. д-р М. – лекуващ лекар на М. – относно коремния статус на същата – който установил, че операцията е била успешна и постепенно е възстановена нормалната функция на чревния тракт, като не се налага повторна хирургическа интервенция; св. д-р Ю. Р. – кардиолог, който установил при нея доказан инфекциозен ендокардит с оформяне на вегетация на аортна клапа и токсично засягане на миокарда /сърдечния мускул/, както и от други специалисти. По време на престоя на пациентката в КАРИЛ, състоянието и било наблюдавано лично от началника на клиниката – св. доц. М.. Поради трайното подобрение на състоянието на пациентката, на 22.09.2013 г. през деня по преценка на лекуващите лекари, включително св. доц. д-р М., било взето решение трахеостомната канюла да бъде извадена. Вечерта на 22/23.09.2013 г. М. била спокойна, дишала спонтанно през естествените пътища. Коремът и бил мек, с добра перисталтика. Около 23.00 часа дежурният нощна смяна в КАРИЛ-ВМА – св. д-р К., констатирал ниско артериално налягане, което наложило да включи на пациентката високомолекулярен инфузионен разтвор. В 23.30 часа поради липса на ефект, свидетелят включил също и медикамент за повишаване на артериалното налягане. Около 23.45 часа лекарят забелязал, че пациентката е неконтактна и че зениците и са се разширили. Незабавно и била поставена отново трахеостомната канюла и била включена на изкуствена белодробна вентилация, команден режим с максимален процент на кислорода. Три минути по-късно пациентката станала контактна, а артериалното налягане се стабилизирало. Лекарят направил ЕКГ и взел кръв за тест, който да докаже или отхвърли остър коронарен инцидент и друг тест, който да докаже или отхвърли белодробна тромбоемболия. На ЕКГ не били установени промени. Независимо от това, била направена консултация с дежурния лекар – кардиолог от клиника „Интензивна терапия”, който също не установил данни за остър коронарен инцидент. Междувременно беше направена трафия на бял дроб, която установила плеврален излив в дясно. Бил извикан гръден хирург, който пунктирал дясната гръдна половина и беше източен 550 мл. Жълтеникав плеврален секрет. Около 01.00 часа пациентката била контактна, отговаряла на въпроси, артериалното налягане било стабилно, което състояние се запазило и в следващите часове. Около 05.00 часа обаче отново се разширили зениците и, а артериалното налягане спаднало рязко. Лекарят увеличил медикаментите за увеличаване на артериалното налягане, но без ефект. Продължило спадането на артериалното налягане и пулса, затова били приложени медикаменти – атропин и адреналин – една серия от 4 мг. + 4 мг. За известно време артериалното налягане и пулса се повишили. Около 05.50 часа обаче отново настъпил срив в артериалното налягане, а пулсът стигнал 135 удара в минута. Около 06.50 часа било установено екстремно забавяне на пулса, и въпреки приложените атропин и адреналин и предприетата кардио-пулмонална резусцитация /сърдечен масаж/, около 07.05 часа на 23.09.2013 г. М. починала. На шестия час след настъпване на смъртта, св. д-р К. Ан. Ан. – патолог – извършил аутопсия на трупа на починалата Б. С. М.. Лекарят извършил стандартна аутопсионна процедура и взел проби за некропсично изследване от органите. Не взел проби от микробиология, поради това че след консултация с Началника на Катедра по микробиология преценил, че не е необходимо да бъде взета такава проба от труп. При аутопсията патологът установил състояние след ксифопубисна лапаротомия /от горната част на корема до срамната кост/, видял зараснали отвори от дренажни отвърстия в коремната област, гангрена в областта на фалангите на пръстите на краката, отвор от трахеостомия на типично място с наложен кожен шев; макроскопски установил картина на тежък остър венозен застой във вътрешните органи с шокови промени, двустранен хидроторакс и асцит; намерил дегенеративни промени в органите, пристенна тромбоза в дясната камера на сърцето и уголемена слезка. При извършеното хистологично изследване установил неспецифичен спленит, характерен за сепсиса левкамоидна реакция с олевяване/, анемия в органите, интерстициален миокардит, холестаза и стеатоза на черния дроб, гангрена на меките тъкани в пробата от пръстите на краката, венозни тромбози от околоматочния плексус, венозни тромбози във вътрешните илиачни вени, тромбози на вени в областта на надбъбречната мастна тъкан и на бъбречни вени, абсцедираща некроза на десния яйчник, париатална тромбоза в дясна камера и двустранен белодробен микротромбоемболизъм. Във всичко органи лекарят намерил картина на остра сърдечно-съдова слабост с шокови промени в черния дроб, бъбрека и белия дроб и неспецифични възпалителни промени в гастроинтестиналния тракт /гастроентероколит/, макрофагиална реакция в областта на целия перитонеум с наличие на места с гигантоклетъчна реакция тип „чуждо тяло”. В костния мозък д-р Ан. установил септични промени. Въз основа на тези констатации, данните от клиниката в медицинската документация, аутопсионната находка и най-вече хистологичната находка, патологът заключил, че основното заболяване на М. е било съчетано /съчетание на две състояния/: перитонит /възпаление на коремницата – ципата, която обвива всички коремни органи/ и инфекциозен гарстроентероколит /възпаление на стомаха, тънките и дебелото черво/. Патологът приел, че смъртта е настъпила вследствие на септичното усложнение на основното заболяване – септично състояние /отравяне на кръвта/ като последното било видно от патогномонични хистологични промени в слезката, костния мозък и черния дроб. Със спетичното състояние били свързани и тромботичните усложнения в артериалната и венозната система и миокардита. Сепсисът довел до неадекватно ниска тъканна перфузия /кръвоснабдяване/ в органите – шок, който е дал описаните промени в черния дроб, бъбрека и белия дроб. Непосредствено преди смъртта – също като усложнение на сепсиса – настъпил и двустранен белодробен микротромбоемболизъм. Св. д-р Ан. приел, че М. е починала вследствие на циркулаторен шок – остра неадекватно ниска тъканна перфузия, причинена от сепсис. Патологът установил също, че при аутопсията не констатирал признаци на остър гноен перитонит, което се обяснява с проведената терапия за лечение на същия. Лекарят установил гарстроентероколит единствено в хистологичните проби, взети от стомах, тънко и дебело черво, а именно – неспецифични възпалителни промени. При така подробно установената фактическа обстановка, изводът на военния прокурор и на първостепенния съд за липса на престъпление от страна на екипа от лекари е законосъобразен. Несъстоятелен е доводът на жалбоподателите, че експертите от петорната СМЕ са участвали и в допълнителната осморна такава. Последната не е повторна експертиза по смисъла на чл. 153 от НПК, а допълнителна такава. Назначена е по указание на Софийския военен съд при връщането на делото за допълнително разследване с Определение № 162/02.12.2014 година. Указано е на прокурора да назначи допълнителна СМЕ, в която да бъдат включени лекари със специалност акушер-гинеколог, инфекциозни болести и кардиолог. Те са интерпретирали резултатите от микробиологичните изследвания и са дали отговор на въпроса, естествено със съответната за медицинската наука условност, дали смъртта е била неминуема или е могла да бъде предотвратена при навременно дадена медицинска помощ, включително последващи консултации и допълнителни медицински интервенции. По делото не са налице данни поставящи под съмнение компетентността и добросъвестността на всеки от експертите. Невярно е твърдението на жалбоподателите, че не е изследван въпросът за възникване на сепсиса у пострадалата, довел впоследствие до полиорганната недостатъчност и смъртта и. От заключението на пета задача на допълнителната експертиза се установява, че най-вероятно заболяването при М. е стартирало от инфекциозен причинител, усложнен от насложила се бактериална инфекция, като основно е изолирана Ешерихия коли. Развил се е тежък гастроентерит, впоследствие се е развил сепсис и е настъпила полиорганна недостатъчност. Тези процеси са свързани верижно, често пъти въпреки масивната терапия не могат да бъдат преодоляни и стават причина за смъртен изход, поради несправяне на имунната система на самия болен. Обстоятелството, че още при първата операция в 05.30 часа на 30.08.2013 година, при постъпването на М. във ВМА са евакуирани 1,5 литра гъста гной от коремната кухина, а също и състоянието и към момента на постъпването – обща отпадналост, многократни повръщания, постоянна температура, сочи на извод за вече значително напреднал инфекциозен процес при нея. При огледа на коремната кухина, както от оператора доктор К., така и от гинеколога доцент В., не е намерен коремен орган в състояние, което да е източник на дифузния перитонит. Това е отразено в съответните официални документи, включително и в Протокола от заседанието на лечебно-контролната комисия при ВМА от 14.11.2013 година относно тези факти (на л.л. 86-88 от том IV на досъдебното производство) и те не са опровергани в хода на разследването. При това положение се касае за наличието на криптогенен пурулентен перитонит с неясен източник. Няма как да се преценява към настоящия момент механизма на пропускливост на дебелото черво и времето, за което се е събрал 1,5 литра ескудат при конкретния пациент, понеже всякакъв отговор на подобни въпроси би бил в сферата на вероятностите. В наказателния процес това е недопустимо. Във всички случаи обаче, перитонитът у М. се е развил преди постъпването и в болницата. Няма данни в медицинската документация за нейно заразяване в болницата. Без значение е обстоятелството, че след операцията М. не е настанена в интензивно отделение. Състоянието и веднага след операцията е преценено като обичайно за периода и не е налагало тя да бъде настанявана в такова отделение. Това не означава, че болната не е била наблюдавана и не и е оказвана възможната медицинска помощ. Веднага след влошаване на състоянието и тя е била преместена в „Клиниката по анестезиология към КАИЛ“. Никой не може да твърди с категоричност, че дори и болната да беше настанена веднага в посочената клиника, изходът щеше да е различен. От значение е обстоятелството, че в резултат на лечението е настъпило значително подобрение на състоянието и за известен период от време. Рязкото влошаване на състоянието на Б. М. и леталният изход може да се обясни единствено с цялостния срив на имунната и система, довел до развитието на сепсис и фаталните органни поражения от него (виж отговора на седма задача на допълнителната експертиза). С оглед анализа на посочените факти подобен извод е логичен. Видно от отговора на втора задача на допълнителната СМЕ правилно е било проведено лечението на болната във ВМА както по отношение на гнойния перитонит, така и по отношение на късните усложнения на развилия се сепсис. Несъмнена роля в неуспеха на провежданите лечебни и реанимационни действия са играли хроничните възпалителни изменения в миокарда и увреждането на черния дроб – стеатоза и начална цироза. От отговорите на трета, четвърта и шеста задача на допълнителната СМЕ се установява, че на болната са приложени всички медицински възможни изследвания и действия, приложено е цялото възможно антибиотично лечение, своевременно са извършвани всички консултации, прегледи и корекции в терапевтичното поведение. Всички вещи лица в състава на експертизата са водещи специалисти в своята област на медицината, не са на работа във ВМА и съдът няма основание да поставя под съмнение тяхната компетентност и добросъвестност. В определението си първостепенният съд е отговорил подробно и на всички останали възражения на жалбоподателите и не е необходимо тук да бъдат преповтаряни. Изложеното налага обжалваните определение на СВС и постановлението за прекратяване на наказателното производство на СВОП да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни. Предвид изложеното и на основание чл. 243 ал. 7 от НПК Военно-апелативният съд О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение № 246/28.09.2015г. по чнд № 246/2015 г. на Софийския военен съд, с което е потвърдено постановлението от 03.09.2015 година на прокурор от Софийската военноокръжна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 101-СЛ/2013 водено за установяване на причините и обстоятелствата, поради които на 23.09.2013 година във ВМА – София е починала старши сержант Б. С. М. ЕГН ... от в.ф. ... – С.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg