Определение
30-10-2015
0ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8 гр. София, 30.10.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ ЧЛЕНОВЕ: полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ при секретар Катя Симова и е участието на прокурора подп. ЕВГЕНИ ИВАНОВ разгледа частно наказателно дело № 27 по описа за 2015 година, докладвано от съдията полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ, образувано по частна жалба от адв. В. К. от САК - защитник на обвиняемия редник 3-ти клас М. В. С. от ХХ - гр. С., срещу определение № 56 от 23 октомври 2015 г. по ЧНД № 162/2015 г. на Сливенския военен съд. Производството е по реда на чл. 65, ал. 7 от НПК. С обжалваното определение състав на Сливенския военен съд е потвърдил мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на редника 3-ти клас М. В. С. от ХХ-гр.С., обвиняем по ДП № 60-РП/2015 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - гр. Сливен. В частната жалба се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Изтъква се, че са налице нови обстоятелства, които са в резултат на извършените процесуално следствени действия по ДП, а именно проведен разпит на обвиняемия пред надлежния орган на досъдебното производство, където ред. 3-ти клас С. бил посочил причините за възникване на „инцидента”, от кого и по какъв начин е провокиран. Разкрил бил подробности за начина на снабдяване с наркотични вещества от св. В.Н., като навежда доводи, че последната е възможно да е един от каналите за наркоразпространение. Защитата навежда доводи, че съгласно извършената техническа и химическа експертиза на съдържащите се в дванадесет дози/пликчета/ е високорисково наркотично вещество - диацетилморфин, което се съдържа в хероина и е с процентно съдържание 3.90, което е обаче на стойност 70.00 лева съгласно Постановление № 23 на МС на РБ от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества. Защитата навежда и довода, че от резултатите на извършената химическа експертиза на взетата кръв от обв. С. сочели за липса на данни, които можело да се ползват в негова подкрепа. От извършената техническа експертиза по отношение на телефонните апарати и компютърна техника не сочели доказателства, които да били относими към доказателствата за извършваща се подготовка и укриване или извършване на други престъпления от страна на обв. С.. Защитата сочи също така, че били разпитвани всички близки и познати на обв. С., като били разпитвани и родителите на тези лица, като от показанията им се разколебавало становището на Военноокръжна прокуратура - гр. С. за наличие на обосновани предположения за действия на обв. С. визирани в чл. 63 от НПК. Като друго основание - относно незаконосъобразността на мярката за неотклонение, защитата на обв. С. изтъква, че в определението си съставът на Военен съд - гр. С. не бил посочил защо не приема като основателни гореизложените в частната жалба обстоятелства. Защитата сочи също така като незаконосъобразни действията на наблюдаващия прокурор, който бил предявил малко преди да се гледала мярката за неотклонение ново Постановление за привличане на обвиняем по реда на чл. 219 от НПК с три нови обвинения, което обаче не било подписано, а и прокуратурата била повдигнала обвиненията без да били ангажирани каквито и да било доказателства за привличането на обвиняемия за престъпление по чл. 20, ал. 4 от НК. Защитата сочи, че било нарушено правото на защита на обвиняемия повдигайки му обвинение, като те не можели да организират защитата си. Представителят на Военно-апелативна прокуратура пледира жалбата на обвиняемия и защитника му да не бъде уважавана, тъй като са налице условията на чл. 63 от НПК. В съдебно заседание защитата на обвиняемия и самият обвиняем поддържат жалбата и искат да се уважи, като не излагат нови обстоятелства. Настоящата инстанция прецени частната жалба на обвиняемия С. и доводите на защитника му като неоснователни. Правилно състав на Военнен съд - гр. С. е оставил в сила мярката за неотклонение „задържане под стража”. Доказателства за съпричастността на М. С. към извършване на деянието, в което е обвинен се съдържат както в обясненията на обвиняемия, така и в показанията на свидетелите В., Ж., П.. Тези гласни доказателствени средства се подкрепят и от протокола за оглед на местопроизшествие от 06.09.2015 г. Налице е реална опасност обв. С. да се укрие и да извърши друго престъпление, а така също и да повлияе на показанията на свидетели и да заличи доказателства. Несъстоятелни са доводите на защитата за допуснати процесуални нарушения при привличането на С. в качеството на обвиняем на 23.10.2105г. Разпоредбата на чл. 203 ал. 5 от НПК предвижда възможност на органите на ДП да извършват следствени действия и когато ДП е във фаза на разглеждане мярката за неотклонение и е внесено в съда за разглеждането й. От материалите по досъдебното производство се установява, че са назначени редица процесуално следствени действия, които са в процес на реализация и следва присъединяването им към ДП. Предвид изложеното и на основание чл. 65, ал. 9 НПК Военно- апелативният съд ПОТВЪРЖДАВА определение № 56 от 23 октомври 2015 г. с което е оставена без уважение молбата за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража” по отношение на редник 3-ти клас М. В. С. от ХХ-гр.С., ЕГН: ХХ - обвиняем по ДП № 60-РП/2015 г. по описа на Сливенската военно-окръжна прокуратура. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. ОПРЕДЕЛИ: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg