Мотиви 1 част
11-05-2017

МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът установи следното:

С присъда № 6 от 16.04.2015 г. по НОХД № 89/2014 г. състав на Военен съд – гр. Сливен е признал подсъдимия бивш сержант Т. Ц. Н., ЕГН ***, от гр. В. за невинен в това че:

В периода 19.11.2013 год. – 20.11.2013 год., в жилище, находящо се в гр. В., ул. ***, в преносима памет (***) съхранявал съдържанието на платежни инструменти – истински дебитни банкови карти тип „Маестро” и „Виза” (***) – престъпление по чл. 249, ал. 4, предл. 1, вр. ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по това обвинение.

 Първоинстанционният съд се е разпоредил с веществените доказателства по делото, а на основание чл. 190 ал.1 от НПК е разпоредил направените деловодни разноски в размер на 1 586.70 /хиляда петстотин осемдесет и шест лева 70 ст./ лева да останат за сметка на държавата.

            В подадения въззивен протест срещу посочената присъда се сочат доводи, че същата е неправилна и необоснована, като е постановена в нарушение на материалния закон. Иска се да бъде отменена атакуваната присъда и да се постанови нова такава, с която подсъдимият Н. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение.

            В съдебно заседание протестът се поддържа на сочените в него основания, като се излагат и допълнителни съображения досежно авторството на деянието и механизма на извършването му. Прокурорът счита, че намерените и иззети веществени доказателства и всички свидетелски показания налагат извода, че единственият извършител на въпросното престъпление е подсъдимият, тъй като той единствено е могъл да остави флаш-паметта, съдържаща информация за годни банкови платежни средства, на адреса, на който се е намирало жилището, от което единствено той и Б. са имали ключ. Прокурорът счита, че от показанията на свидетеля Г., който е потвърдил всички предишни свои показания, се установява, че подсъдимият му е дал скимиращи устройства и мини лаптоп, за да събира информация за банкови карти в Република ***, като същевременно му показал и пластмасови карти, които подробно описал и които предал на оперативния работник от икономическа полиция. От показанията на същия свидетел се установявало още, че операцията, която била проведена на 19.11.2013 г. под ръководството на подсъдимия, целяла именно сплашването на Г., на който подсъдимият преди това бил наложил глоба от 10 000 (десет хиляди) лева. Прокурорът е анализирал и показанията на свидетеля Б., с които счита, че са изяснени следните обстоятелства, а именно - че ключ от апартамента имали той и подсъдимият, че в апартамента ходил единствено Т. Г. да носи храна на Б., че М. Д. въобще не е ходил в жилището, че единствено подсъдимият би могъл да остави в жилището флаш-паметта със заготовките за карти, че подсъдимият е подтиквал свидетеля Б. да лъжесвидетелства, като прехвърли вината върху М. Д., посочвайки, че той е оставил вещите и че подсъдимият Н. знаел, че вещите били оставени в апартамента по-рано. Въз основа на всички посочени по-горе обстоятелства, обсъждайки и анализирайки ги, представителят на обвинението счита, че въпросните инкриминирани вещи, съдържащи информация за банкови платежни средства, които са били годни като такива, са оставени единствено от подсъдимия.

            Защитата на подсъдимия Н. счита, че протестът следва да бъде оставен без уважение, тъй като въз основа на събраните по делото доказателства и най-вече въз основа на двете експертизи – компютърно-техническа и банково-техническа, се установявало, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин и че липсвало извършено престъпление от обективна и субективна страна. Защитата счита, че от заключенията по двете експертизи се установявало, че след като банковите карти са били закрити към 01.11.2013 г., нямало как с тези банкови карти да се извършат тегления или плащания посредством други платежни средства. Прави се заключението, че записите, установени на флаш-паметта, намерена и иззета от жилището на майката на подсъдимия, нямали характера на банково платежно средство, а оттук и на платежен инструмент. Продължавайки разсъжденията си, защитата счита, че нямало как към инкриминираната дата 19-20.11.2013 г. от обективна страна да е осъществен и съставът на престъплението по чл. 249, ал. 4 НК, при условие че картите са били закрити на 01.11.2013 г.. Прави се и възражението, че инкриминираните карти са били подхвърлени в апартамента на майката на подсъдимия, където били намерени при направеното претърсване на 20.11.2013 г.. Заостря се вниманието върху обстоятелството, че обвинението разчитало на показанията на свидетели като М. Д. и Г. Г., които били криминално проявени и осъждани, поради което не следвало да се кредитират показанията им. Защитата счита, че не издържало и соченото от прокуратурата обстоятелство, че вещите били на Н., след като Б. заявил, че най-вероятно те са негови, защото той единствен имал ключ и постоянен достъп до жилището. Прави се възражението, че на 19.11.2013 г. в жилището с подсъдимия се качили и свидетелите Т. и Д., а преди тях там бил и Б.. Фокусира се внимание върху  обстоятелството, че единствено Д. отричал да се е качвал в жилището, но с оглед криминалното му минало, според защитата, единствено той имал интерес от извършване на подобна дейност. Защитата прави възражението, че иззетите дактилоскопни следи от пластмасовите карти не били нито на подсъдимия, нито на останалите свидетели, имащи съпричастност към случилото се, поради което не би могло категорично да се направи заключение, че подсъдимият е имал съзнанието, че съхранява информация за платежни инструменти. Установено било по делото, че единствено Г. имал навика да влиза в чужди жилища, като защитата извежда това обстоятелство от факта, че Г. взел лаптопа от жилището на свидетелката Д. в нейно отсъствие. С оглед на гореизложеното защитата моли постановената присъда да бъде потвърдена, като бъде изменена само относно основанията за оправдаването на подсъдимия, приемайки че деянието не съставлява престъпление.

            Подсъдимият Н. поддържа казаното от защитата си. Заостря вниманието единствено на обстоятелството, че се вземало предвид заявеното от хора, които били криминално проявени. Същият моли да бъде потвърдена постановената оправдателна присъда.

            Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Първоинстанционноят съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

В средата на 2013 година в гр. В. свидетелят М. Д. се запознал със свидетеля Г. Г.. По-късно същата година свидетелят Д. се запознал и с подсъдимия Т. Н., който към този момент работел като шофьор във ВОП – гр. В.. По време на срещи между подсъдимия и свидетеля М. Д. ставало въпрос за източване на информация от банкови карти и ПИН-кодове от Република ***. В тази връзка М. Д. запознал подсъдимия с Г. Г.. По време на среща Н. предал на Г. торбичка, в която имало две скиминг устройства тип фиба”, кука за вадене на устройството от банкомата, „Т”-образен тънък панел с монтирана камера на него (мини лаптоп), мобилен телефон LG, флаш-памети. От своя страна Г. информирал свидетеля инспектор П. Т. от „Икономическа полиция”  към ОД на МВР – гр. В., че има група, която се подготвя да пътува за Република *** с цел източване на информация от банкови карти, като  споделил пред него, че част от групата са М. Д. и подсъдимия Т. Н.. При една от срещите свидетелят Г. предоставил на Т. вещите, които му били дадени от Н.. След проверка в полицейското управление, която установила, че в предадените вещи няма никаква информация, свързана с банкови карти, същите били върнати на Г. Г..

            През месец септември 2013 г., подсъдимият Н. започнал  ремонт на жилище, находящо се в гр. В., ул. ***. Апартаментът бил собственост на майката на Н.. В този апартамент ремонтната дейност осъществявал свидетелят А. Б.. По време на ремонта, апартаментът бил посещаван от подсъдимия Н., който заедно с Б. купували строителни материали, или Н. носел храна на свидетеля. През този период апартаментът бил посещаван и от свидетеля Т. Г., който носел храна на свидетеля Б..  На 19.11.2013 г., през деня, свидетелят А. Б. извършвал ремонтни дейности в апартамента. Около 22.00 часа в апартамента отишли свидетелят Раймонд Т. и подсъдимият.  Пред блока пристигнал и свидетелят М.  Д.. Същият се качил в апартамента, където четиримата останали за около 10 минути, след което се качили в лек автомобил марка „БМВ” с рег. ... и потеглили. Същата вечер свидетелят Г. Г. се обадил по телефона на свидетеля Т., и му казал, че пред блока, където живеят родителите му го чакат четирима души с бухалки.  Полицай Т. се обадил в полицейското управление и били предприети мерки. Полицейските служители около 23.00 часа спрели лекия автомобил „***” с рег. № ***, в близост до ул. ***, където бил апартаментът на родителите на Г.. Полицейският патрул отвел четиримата, возещи се в автомобила, в сградата на Първо РУП гр. В., където били задържани за 24 часа. На 20.11.2013 г. започнало досъдебно производство, в условията на неотложност, на основание чл. 212, ал. 2 от НПК. Същият ден  било извършено претърсване и изземване  в жилището, находящо се в гр. В., ул. ***, откъдето като веществени доказателства били иззети 28 броя пластмасови пластики с магнитни ленти и  USB - флаш памет - обект № 29 от експертизата.

        Съдът е приел, че от заключението по назначената техническа експертиза, което се поддържа от вещите лица в съдебно заседание, се установява, че записите  от текстовия файл qqq.txt на  обект № 29 са с банков формат и представляват записи от втора пътечка на истински банкови карти. Всичките  им атрибути за валидност на банкови карти  са  верни (БИН-кодове, дата на валидност, четност по Luhn”, сервизен код). Същите записи били напълно годни, за да се използват в процес за изготвяне на неистински банкови карти в съответно иззетите 28 броя пластмасови пластики, представляващи заготовки. Експертите подробно за всеки  един от записите в обект № 29 посочват, че същите по структура са с банков формат  и са направени върху магнитна лента на втора пътечка (Trak2),  като те са най-важните за картите в качеството им на банков платежен инструмент.

При така приета за установена от фактическа страна обстановка по делото първоинстанционният съд е приел, че не може да се направи категоричен и безспорен извод, че подсъдимият Н. е осъществил инкриминираното деяние.

            Основният довод да оправдае подсъдимия първоинстанционният съд е извел от отсъствието на преки доказателства за авторството на деянието. В мотивите си съдът е посочил, че не може по безспорен и категоричен начин да се обвържат откритите в апартамента  флаш-памет и пластики единствено и само с подсъдимия, тъй като по делото било установено, че жилището, където били намерени въпросните вещи, било посещавано и от други лица. Въпреки че съдът е приел, че от показанията на свидетелите Т., Г. и Д. са налице данни за дейност от страна на подсъдимия, свързана с набавяне на устройства за „източване“ на информация от банкови карти, неправилно е бил направен извод, че липсват категорични доказателства относно съпричастност на подсъдимия към намерените в апартамента инкриминирани вещи.

Въззивният състав не споделя изцяло приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, тъй като последният не е направил подробен и задълбочен анализ поотделно и в съвкупност на целия доказателствен материал и това го е ограничило във възможността да изведе от фактическа страна обстоятелствата, обуславящи авторството на деянието и изпълващи необходимите от обективна и субективна страна признаци на престъплението. Като не е направил необходимия разбор и анализ на събрания доказателствен материал откъм достоверност, относимост, взаимна връзка и противоречивост, първоинстанционният съд е направил погрешни фактически и правни изводи.

След собствен разбор и преценка на събраните по делото доказателства  – както на тези, събрани, проверени и приобщени по съответния процесуален ред в съдебното производство пред първата инстанция, така и на тези, събрани по време на съдебното следствие пред въззивната инстанция, настоящият състав, съобразно правомощията си по чл. 316 НПК, прие някои нови фактически положение, а именно:

В средата на 2013 г. свидетелят М. Д. се запознал със свидетеля Г. Г. в гр. В.. По-късно същата година свидетелят Д. се запознал и с подсъдимия Т. Н., който към този момент работел като шофьор във Военно-окръжна прокуратура гр. В.. По време на една от срещите между свидетеля Д. и подсъдимия, последният поискал Д. да му намери „муле“ – лице, което да отиде до Република *** и да снема информация за банкови карти от банкомати чрез скимиращо устройство. В тази връзка и за тази цел в началото на м. октомври 2013 г. свидетелят Д. запознал подсъдимия със свидетеля Г.. Подсъдимият обяснил на Г., че му е необходим човек, който да ходи до Република ***, да изнася скиминг-устройства, да ги поставя на банкомати, да снема чрез тях информация за банкови карти, която да се записва на лаптоп и по електронен път да се изпраща обратно в България. Подсъдимият обяснил още, че впоследствие тази информация се прехвърляла на пластики, с които след това се отивало до Република *** и се теглили пари от банкомати или се закупували стоки в магазини. В началото на м. ноември 2013 г. Г. се срещнал с подсъдимия Н. по негово искане в гр. В., на която среща присъствала и приятелката на Г. – свидетелката Е. Д.. Двамата се качили в автомобила на подсъдимия, който обяснил на Г., че трябва да отиде до Истанбул с цел „източване“ информация от банкови карти, за което щял да получи и процент от реализираните доходи. Подсъдимият предал на Г. торбичка, в която имало две скиминг-устройства, кука за вадене на устройството от банкомата, мини лаптоп, мобилен телефон марка „LG“ и флаш-памети. Подсъдимият обяснил как се поставят устройствата и как се прехвърля информацията, предал вещите на Г., след което двамата се разделили. След тази среща Г. потърсил свидетеля инспектор П. Т., служител на Икономическа полиция към ОД на МВР-В., на който преди това бил съобщил за намеренията на Н. и  на който сега предал вещите, дадени му от подсъдимия, като му обяснил и целта, за която са дадени. Т. ги занесъл на свидетеля П. Т. – системен администратор в ОД на МВР-В., където последният огледал вещите и установил, че флаш-паметта е празна, а в компютъра няма инсталиран нестандартен софтуер. След това Т. се свързал с Г. и му върнал вещите. Казал му да не заминава за Република *** и да намери начин да откаже на подсъдимия. На 19.11.2013 г., около 22.00 часа, подсъдимият Н. посетил наскоро закупения от майка му апартамент, в който се намирал в гр. В., ул. *** и в който бил започнал ремонт от м. септември същата година. Там се срещнал със своя приятел – свидетелят А. Б., който бил нает от подсъдимия да извършва ремонта по апартамента, от който и двамата имали ключ. В жилището подсъдимият Н. съхранявал 28 (двадесет и осем) броя пластмасови пластики с магнитна лента и флаш-памет, скрити в кашон, в който Б. събирал отпадъка от ремонта. В същото време пред жилищния блок, в който се намирал въпросния апартамент, пристигнали свидетелите М. Д. и Р. Т.. Подсъдимият и свидетелят Б. напуснали апартамента и заедно с Д. и Т. се качили в лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, който вечерта подсъдимият управлявал. Същата вечер свидетелят Г. се обадил на свидетеля Т. от жилището на родителите си и му съобщил, че пред блока, където те живеели, го чакат четирима души с бухалки, които го заплашвали с побой. Т. уведомил за обаждането колегите си от ОД на МВР-В., които предприели действия за задържане на лицата, които заплашвали Г.. Около 23.00 часа на 19.11.2013 г. подсъдимият и свидетелите Д., Б. и Т. били задържани от изпратените полицейски служители близо до ул. „***“, където бил апартаментът на родителите на Г.. Полицейският патрул отвел четиримата в сградата на 01 РУП гр. В., където отишъл и Г. по повод направеното от него оплакване. Подсъдимият и тримата свидетели били задържани със заповеди за полицейско задържане за 24 часа. На 20.11.2013 г. във връзка със започнало досъдебно производство в условията на неотложност на основание чл. 212, ал. 2 НПК било извършено претърсване на жилището на ул. ***, откъдето били иззети като веществени доказателства 28 (двадесет и осем) броя пластмасови бели пластики с магнитни ленти и USB – флаш-памет.

От експертното заключение по назначената техническа експертиза на веществените доказателства е видно, че флаш-паметта съдържала 28 (двадесет и осем) записа с банков формат, като всичките им атрибути за валидност на банкови карти били верни. Записите от текстовия файл qqq.txt“, освен че били с банков формат, същите представлявали записи от втора пътечка на истински банкови карти. Всичките им атрибути за валидност на банкови карти  били  верни (БИН-кодове, дата на валидност, четност по Luhn”, сервизен код). Въпросните записи били напълно годни, за да се използват в процес за изготвяне на неистински банкови карти, а иззетите 28 (двадесет и осем) броя пластмасови пластики представлявали заготовки, напълно годни за изготвяне на неистински платежни инструменти. И от допълнителното заключение на експертите по горепосочената експертиза се потвърждава обстоятелството, че записите от текстовия файл са с банков формат и представляват записи от втора пътечка на истински банкови карти, като всичките им реквизити, посочени по-горе, били врени, което ги правело валидни записи от втора пътечка на банкови карти. Обстоятелството, че съответните банкови сметки били закрити, не променяло валидността на записите. Към 19-20.11.2013 г. преносимата флаш-памет „Em Tec“ 4 GB според експертите е съхранявала съдържанието на платежни инструменти.

От заключението на банково-техническата експертиза е видно, че при условие, че банковите карти са били закрити на 01.11.2013 г., наличната информация в процесната флаш-памет не било възможно да се използва за получаване и прехвърляне през периода 19-20.11.2013 г. на парични средства от съответните банкови сметки, които трансфери да са генерирани от картово разплащане с процесните дебитни карти „Маестро“ и „Виза“. След закриване на банковата карта, сметката, свързана с картата, (ако тази сметка не е закрита от банката), можело да бъде заверявана или задължавана със суми от разплащания, но тези разплащания не можели да бъдат от извършени транзакции с процесните банкови карти, освен при условие че бил допуснат лимити за разплащане с тези карти и е била извършена транзакция офлайн през процесния период. Поради липса на отговор за наличие на лимити по процесните банкови карти, експертизата не е могла да се произнесе дали е било възможно извършване на офлайн транзакции с наличната на флаш-паметта информация, касаеща процесните банкови карти.

От писма изх. № 211/25.03.2016 г./л.182-183 от внохд №32/15 г./ и изх. №354/30.05.2016 г. /л.240-241 от внохд №32/15 г./ на *** банка *** е видно, че намерените във флаш-паметта записи са били от действителни дебитни банкови карти, издадени от същата банка, с действителни титуляри и банкови сметки.

Така приетата от настоящия състав фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. Г., М. Д., А. Б., Р. Т., П. Т., П. Т., Т. Г. и Е. Д., от заключенията по назначените по делото експертизи/дактилоскопна и двете технически/, включително и назначените по време на въззивното производство съдебна банково-техническа, допълнителна съдебна техническа и  дактилоскопна експертизи, както и от останалите писмени и веществени доказателства по делото.

С горното  подсъдимият бивш сержант Т. Ц. Н. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 249, ал. 4, предл. 1, вр. ал. 3 от НК, поради което настоящият състав го призна за виновен и го осъди по така предявеното му и повдигнато обвинение.

Основното възражение, което подсъдимият Н. и неговия защитник правят пред въззивната инстнация, е както относно авторството на деянието, така и относно липсата на съставомерност на същото. Идентично възражение относно авторството е било правено и пред първостепенния съд, който неправилно и необосновано го е възприел като установено и на тази база е оправдал подсъдимия.

Настоящият състав, като направи анализ и разбор на събраните по делото доказателства намира, че преки такива, които да обосновават авторството на деянието, няма. Събраните по делото доказателства в тази насока представляват косвени такива, които преценени поединично и анализирани в тяхната съвкупност и взаимовръзка еднозначно и категорично водят до единствения възможен извод, че именно подсъдимият Н. в иззетата преносима флаш-памет (EMTEC USB 4 GB) е съхранявал съдържанието на платежни инструменти – истински дебитни банкови карти тип „Маестро“ и „Виза“.

Настоящият състав намира, че следва изцяло да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Г. Г., М. Д., А. Б., Р. Т., П. Т., Е. Д., П. Т. и Т. Г., тъй като същите са последователни, логични, взаимоподкрепящи се и вътрешнто непротиворечиви досежно основните факти и обстоятелства, имащи значение за предмета на доказване и съставляващи косвени доказателства, въз основа на които настоящият състав прави единствения възможен и основен извод за авторството на деянието.

Въззивната инстанция намира, че следва да бъдат кредитирани и заключенията по  назначените по делото експертизи – двете съдебно-технически и допълнителното заключение по едната от тях, дактилоскопната и допълнителното заключение към нея, както и банково-техническата, тъй като същите са изготвени компетентно, от надлежните специалисти и са обосновани и пълни, а страните нямат съществени възражения по тях.

Безспорно по делото е установено, че подсъдимият е поискал от свидетеля М. Д. да му намери „муле“ – лице, което да ходи до Република ***, да източва данни за банкови карти от банкомати чрез скимиращи устройстава и да прехвърля събраната информация обратно в България, както и че впоследствие за целта той предал на такова лице/в конкретния случай свидетеля Г./ скиминг устройства, мини лаптоп и флаш-памети с обещание за процент за свършеното. Безспорно е установено също така, че Г. отказал да замине за Република ***, поради което Н. обявил, че му налага глоба в размер на 10 000 лв., във връзка с което провел и наказателна операция вечерта на 19.11.2013 г. с цел сплашване на свидетеля. Тези обстоятелства се установяват от показанията на свидетеля Г., дадени по време на съдебното производство пред въззивната инстанция/л. 58-63, внохд №32/15 г./, показанията му, дадени по време на съдебното следствие пред първоинстнационния съд/л.156-157,нохд 89/14 г./ и тези, дадени по време на досъдебното производство/л.10-13, том II от ДП/ и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК. Всички тези показания са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, категорични и подкрепящи се от останалите доказателства по делото, поради което въззивната инстанция ги кредитира изцяло.

Обстоятелството, че подсъдимият се е срещнал с Г. именно защото е търсил човек, който да „източва“ информация от банкови карти чрез скимиращи устройства в Република ***, се установява на първо място от показанията на свидетеля Д.. Досежно това обстоятелство този свидетел е категоричен в показанията си, дадени на досъдебното производство на 14.07.2014 г./л.16-18,том II, от ДП/ и  на 03.09.2014 г./л.20-21,том II, ДП/, първите приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и 2 НПК, а вторите по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК от съда, и в тези по време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд/л.157, нохд №89/14 г./, които настоящият състав намира, че всички следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като не се оборват от доказателствената съвкупност, а са в съответствие с нея. И в разпита по делегация, извършен на 06.10.2016 г./л. 423-426 от внохд  №32/15 г./ от съответните съдебни органи на Република ***, Д. е заявил, че ги поддържа.

Досежно обстоятелството, че подсъдимият в началото на м. ноември 2013 г. предал две скиминг устройства, мини лаптоп, мобилен телефон, кука за вадене на устройството от банкомата и флаш-памети на свидетеля Г., последният е последователен и категоричен. Фактът на срещата, за която Г. е дал показания, се подкрепя от свидетелката Е. Д., приятелка на Г., която в показанията си, дадени пред първоинстнационния съд и пред настоящия състав на въззивната инстанция, е категорична както по отношение мястото на срещата, така и досежно превозното средство, с което подсъдимият  ги е превозил. Тази свидетелка не е станала очевидец на предадените от подсъдимия вещи на Г., но това обстоятелство се установява от показанията на свидетеля инспектор П. Т./л.123 от нохд №89/14 г./ На последния Г. не само предал въпросните устройства, но преди това го и информирал, че има група, която се подготвя да пътува до Република *** с цел „източване“ на информация от банкови карти. Обяснил също така на Т., че вещите му били предадени от подсъдимия в автомобила му. Наред с всичко това Г. показал на свидетеля Т. и лицето, което му било дало вещите, в резултат на което било установено, че това е именно подсъдимият Н..

Въпросните вещи били видени и изследвани и от свидетеля П. Т., IT  специалист към ОД на МВР – В.. От неговите показания е видно, че минилаптопа и флаш-паметите били празни, без информация, което е напълно обяснимо и логично да е било така предвид целта за която са били предназначени и с оглед предстоящото преминаване на границата и събиране на информация за банкови карти в Република ***.

Неслучайно е обстоятелството, сочено от свидетеля Г., че след като той отказал да замине за Република ***, подсъдимият го заплашил, че ще му наложи глоба. Фактът, че вечерта на 19.11.2013 г. подсъдимият бил задържан заедно с М. Д., Р. Т. и А. Б. от органите на полицията по сигнал на самия Г., който алармирал, че спрямо него се извършва насилие от подсъдимия с цел сплашване, напълно е в съответствие с направеното оплакване на Г., което го подкрепя изцяло. Това обстоятелство се потвърждава както от показанията на свидетеля Т., така и отчасти от показанията на свидетелите Т., Д. и Б., които същата вечер действително са били задържани от органите на полицията в близост до дома на Г., като в автомобила на подсъдимия е била намерена и бейзболна бухалка. Последният също не отрича факта на задържането му, като не дава и логични обяснения за това. Свидетелят Т. свидетелства и за оказвания натиск върху Г. да пътува с гореописаната цел до Република ***, поради което дал на Г. инструкции да не отива и да намери за това подходящ предлог. Именно поради този негов отказ е била и „наложената“ му от подсъдимия глоба в размер на 10 000 лева и последвалата операция за сплашване от страна на подсъдимия, за която Г. свидетелства и за която сигнализирал органите на реда. Г. свидетелства също така, че след задържането подсъдимият искал от него да си промени показанията, които той дал пред органите на досъдебното производство.

Обстоятелството, че намерените във флаш-паметта, иззета от дома на майката на подсъдимия, записи са били от действителни дебитни банкови карти, издадени не от коя да е банка, а именно от *** банка ***, се потвърждава както от заключението по назначената по делото техническа експертиза/л.33-71, том IV от ДП/, поддържано от експертите в съдебно заседание, така и от писма изх. № 211/25.03.2016 г./л.182-183 от внохд №32/15 г./ и изх. №354/30.05.2016 г. ./л.240-241 от внохд №32/15 г./ на същата банка. Неслучайно това обстоятелство съвпада с действията и намеренията на подсъдимия да изпрати подходящ човек не другаде, а точно в Република ***, и то именно с цел да извлича информация от банкови карти. Видно от заключението на съдебната техническа експертиза/л.33-71, том IV от ДП/, което експертите са поддържали в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, и от обясненията на същите пред настоящата инстанция/л. 470 от  внохд № 32/15 г./ по допълнителното такова по същата експертиза/л. 462 от внохд № 32/15 г./, информацията, съдържаща се във въпросната флаш-памет е била снета от истински банкови карти и именно чрез четящо/скимиращо/ устройство.

От изложеното дотук се налага изводът, който настоящият състав не може да отмине с липса на внимание, а именно - че отново е налице неслучайно съответствие между следните две обстоятелства:

1. първото обстоятелство - че подсъдимият е търсил човек, който да отиде до Република *** да снема информация за банкови карти от банкомати и с тази цел е предал на Г. скимиращи устройства и флаш-памети, и

2. второто обстоятелство - че в дома на майка му са били намерени флаш-памет със записи от съдържанието на истински банкови карти, издадени от *** банка ***, която информация е била снета именно със скимиращо/четящо/ устройство.

Или с други думи казано информацията, установена във флаш-паметта, е съдържала данни за банкови карти, издадени от *** банка, и е била придобита не по легален път, а именно  чрез скиминг устройства. Това безспорно налага и другият извод, че мястото, съдържанието и начина, по който е била придобита информацията, са идентични с тези, за които подсъдимият е обяснявал на свидетеля Г. преди това. Всичко гореизложено е и в пълно съответствие с демонстрираните преди това намерения от страна на подсъдимия,  да се сдобива с такава информация, която да бъде предавана по интернет и да прехвърля впоследствие на пластмасови пластики-заготовки. Видно е, че именно такива заготовки, които са били напълно годни за изготвяне на неистински платежни инструменти, са били открити не къде да е, а именно в дома на майка му, като въпросните записи са били напълно годни, за да се използват в процес за изготвяне на неистински банкови карти, видно от заключението на експертите по техническата експертиза. Такива заготовки, бели на цвят, подсъдимият е показал и на свидетеля Г., когато му е предал скимиращите устройстав и флаш-паметите, като му обяснил, че те ще бъдат използвани по предназначение, след като свидетеля се върне от ***/л. 11, том II от ДП/. Видно е още, че по цвят те съвпадат и с намерените и иззетите такива от дома на неговата майка. Освен това няма откъде Г. да знае цвета на пластиките, ако подсъдимият не му ги е показал преди това.

Настоящият състав кредитира изцяло и показанията на свидетеля А. Б., дадени по време на съдебното производство пред въззивната инстанция/л. 224-229 от внохд № 32/15 г./, показанията му, дадени по време на съдебното следствие пред първоинстнационния съд/л.124-125 от нохд №89/14 г./ и тези, дадени по време на досъдебното производство/л.70-73,том II от ДП/ и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК, тъй като всички тези показания са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, категорични и подкрепящи се от останалите доказателства по делото.

От показанията на свидетеля Б. е видно, че и подсъдимият е имал ключ от жилището, където той е извършвал ремонта и където са били намерени въпросните пластики и флаш-памет. Подсъдимият отрича това обстоятелство, но настоящия състав намира, че показанията на Б. в това отношение са категорични и логични. Същият заявява, че е имало случаи, когато подсъдимият го е търсил от апартамента, от което Б. прави извода, че Н. е притежавал ключ от жилището. Предвид обстоятелството, че жилището е било собственост на майка му и че той се е грижил за извършвания ремонт, напълно логично и обяснимо е подсъдимият също да е притежавал отделен ключ за апартамента с оглед осъществяване на съответния надзор и контрол върху извършващите се ремонтни дейности. Обясненията на Н., че бил закупил апартамента само с един комплект ключове, не би могло да се приеме като достоверно и убедително обстоятелство, изключващо достъпа му до жилището, какъвто достъп с оглед на  извършващите се ремонтни дейности е бил напълно необходим, обясним и логичен, което лесно е могло да бъде осъществено чрез използване услугите на всеки един ключар. Би следвало да се приеме, че показанията на Б. в тази насока се доближават и повече са в съответствие със нормалната житейска логика, отколкото обясненията на самия подсъдим.

На следващо място във редицата от косвени доказателства следва да бъде поставено и обстоятелството, че след случилото се подсъдимият не е реагирал недоумяващо и изненадващо на въпросите на Б., дали знае на кого са вещите и защо е казал, че същите са на Б.. От показанията на този свидетел е видно, че Н. му казал да не обръща внимание какво се говори и пише за въпросните вещи и че той щял да оправи работите. Видно е, че пред Б. подсъдимият не казал на кого са вещите, не казал и кой ги е оставил и дори не отрекъл да са негови. Противоречива и недостоверна е и установената по делото позиция на подсъдимия относно произхода на инкриминираните вещи. В протокола за претърсване и изземване, приложен по делото/л.101, том II от ДП/, Н. е посочил, че намерените в апартамента на майка му вещи са на Б.. Впоследствие той е променил това свое становище, като в процеса на делото е заявил, че вещите са на свидетеля Д., който обаче в показанията си е категоричен, че такива вещи не е оставял. Значими в това отношение са показанията на свидетеля Д. в разпита му от 14.07.2013 г./л.18,том II, от ДП, които в разпита си по делегация той е заявил, че поддържа/виж л. 424 от внохд № 32/15 г./, че след инцидента разговарял с Н. и от разговора разбрал, че вещите са негови, като останал и с впечатлението, че Н. добре знаел какво е открито и какво има вътре, но казал, че то не е достатъчно, за да си има неприятности.

По делото е очевиден и стремежът на подсъдимия да прехвърли отговорността за намерените вещи на някое от лицата, които са имали достъп до жилището. Безспорно обаче по делото е установено, че Д. до процесната вечер не е посещавал жилището, в което Б. е извършвал ремонтните дейности. Противоречията досежно този факт са били преодолени в производството пред първата инстанция, включително и чрез очна ставка, където по време на съдебното следствие безспорно е било установено, че вечерта на инкриминираната дата Д. е останал пред блока.

Съпричастност към вещите от страна на свидетеля Б., който е извършвал ремонта в апартамента, също не е установена по делото. Нито установените и иззети дактилоскопни следи от пластмасовите пластики са негови, нито пък са установени в процеса на наказателното производство действия, които да обуславят заинтересованост или наличие на мотив този свидетел да е извършител на въпросното деяние. От друга страна той в показанията си е категоричен, че хората, освен подсъдимия, които са идвали в апартамента, не са носили багаж, а отделно от това не му е направило впечатление през цялото време, когато е извършвал ремонта, някой да е оставял торбичка с вещи или каквото и да било друго във въпросния апартамент. Категоричен е също така, че Д. не е донасял нищо в апартамента, тъй като последният просто не бил идвал до инцидента в апартамента и това нямало как да се случи. Малко вероятно е също така трето лице да е оставило вещите в апартамента и то без знанието на Н., при условие, че само той и Б. са имали ключ от жилището. Още повече, че същото е било закупено с изнесени от предишния собственик вещи и едно такова нещо би направило впечатление.

Следва да бъде отделено и необходимото внимание на показанията на Б., че когато той попитал подсъдимия за вещите, последният не реагирал, а казал, че ще оправи нещата, да не се притеснява. В очната ставка пред въззивната инстанция Б. е потвърдил тези свои показания, а подсъдимият не ги е отрекъл, а е заявил само, че няма спомен да е казвал „Махни ги тия какво пишат.Това е моя грижа“/л.228 от внохд № 32/15 г./.

В поредицата от косвени доказателства следва да намери своето място и обстоятелството, сочено от свидетеля Б., че преди съдебното заседание пред първоинстнационния съд в гр. Б., подсъдимият е направил опит да склони свидетеля да промени показанията си, като каже, че Д. ги е оставил. Б. обаче е категоричен, че Д. 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg