Мотиви 2 част
11-05-2017

не бил идвал до процесната вечер в апартамента и няма как да ги е оставил./л. 225 от внохд № 32/15 г./

Всички гореизложени обстоятелства, преценени в тяхната логическа взаимовръзка, последователност и съвкупност, по един несъмнен и категоричен начин водят до единствено възможния извод, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. Или с други думи казано, че именно подсъдимият Н. в иззетата преносима флаш-памет (EMTEC USB 4 GB) е съхранявал съдържанието на платежни инструменти – истински дебитни банкови карти тип „Маестро“ и „Виза“.

И това е така, защото поредицата от последователни и логически свързани обстоятелства, описани и обсъдени по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт, а именно – търсенето и намирането от страна на подсъдимия на човек, който да пътува до Република *** с цел да набави информация за съдържанието на банкови карти посредством скимиращи устройства,  набавянето на такива устройства именно от подсъдимия, обещаването на процент от получената облага за така нареченото „муле“, намирането на флаш-памет с банкови записи от действителни дебитни карти, съответствието на тези записи с банков формат със съдържанието на дебитни карти, издадени от *** банка  ***, обстоятелството, че един от начините за набавяне на намиращата се във флаш-паметта информация е и чрез четящи устройства, намирането на пластмасови пластики-заготовки, които са били напълно годни за изготвяне на неистински платежни инструменти, тяхната идентичност с показаните пластики от подсъдимия на свидетеля Г., идентичността на мястото, съдържанието и начина, по който е била придобита информацията във флаш-паметта с мястото, съдържанието и начина, за които подсъдимият е обяснявал на свидетеля Г. преди това, демонстрираните отпреди намерения от страна на подсъдимия да се сдобива с такава информация, която да прехвърля на заготовки, именно от Република ***, съвпадението и съответствието на банковите записи във флаш-паметта със съдържанието на истински банкови карти, издадени от *** банка ***, откриване на пластмасовите пластики и флаш-памет не къде да е, а именно в дома на майката на подсъдимия, който той към онзи момент стопанисвал, склоняването на Б. да промени показанията си пред съда, след като е разбрал какви показания той е дал пред органите на досъдебното производство и не на последно място липсата на логично обяснение на подсъдимия относно произхода на намерените в дома на майка му вещи, както и наличието на мотив той да притежава такава информация, водят до единствено възможния и категорично обусловен от доказателствата извод, че именно подсъдимият Н. на инкриминираните дати е съхранявал съдържанието на платежни инструменти – истински дебитни банкови карти тип „Маестро“ и „Виза“. За самото съхранение на въпросната информация е налице и пряко доказателство, а именно намерената и иззета в жилището, стопанисвано от подсъдимия, преносима памет EMTEC USB 4 GB, в която е било установено, че е съдържала 28 (двадесет и осем) записа с банков формат, като всичките им атрибути за валидност на банкови карти били верни. Видно и от експертното заключение по техническата експертиза, записите  от текстовия файл qqq.txt освен че били с банков формат, същите представлявали записи от втора пътечка на истински банкови карти, което е и най-важен елемент на картата в качеството й на банков платежен инструмент. Експертите са категорични, че всичките  им атрибути за валидност на банкови карти  били  верни (БИН-кодове, дата на валидност, четност по Luhn”, сервизен код). Следователно въпросните записи били напълно годни, за да се използват в процес за изготвяне на неистински банкови карти. Видно от писма изх. № 211/25.03.2016 г./л.182-183 от внохд №32/15 г./ и изх. №354/30.05.2016 г. ./л.240-241 от внохд №32/15 г./. на ***, съхраняваните на въпросната флаш-памет номера и BIN-кодове съвпадали и отговаряли и на номерата на действителни банкови карти с действителни титуляри на сметки.

От всичко гореизложено се налага еднозначно и категорично изводът, че на инкриминираната дата подсъдимият е съхранявал информацията за съдържанието  на платежни инструменти – а именно посочените в обвинителния акт и описани в диспозитива на присъдата дебитни банкови карти. Ето защо следва да бъдат оставени без уважение възраженията на защитата, че по делото нямало нито преки, нито косвени доказателства, относно авторството на деянието и механизъм на извършването му. По гореизложените съображения следва да бъдат оставени без уважение и възраженията на защитата, че на 19.11.2013 г. в жилището с подсъдимия се качили и свидетелите Т. и Д. и че с оглед криминалното му минало единствено Д., който отричал да се е качвал в жилището, имал интерес от извършване на подобна дейност.

И касационната инстанция в отменителното си решение приема за установено по делото, че вещите били открити в найлонов плик, поставен в кутия на пода в изцяло пребоядисваното холно помещение, който факт категорично отхвърля възможността инкриминираните предмети да са заварени от предишен собственик. И върховните съдии приемат, че предишните съдебни състави са пренебрегнали значими доказателства, разкрити чрез коментираните от свидетеля Б. и свидетеля Д. действия на подсъдимия, според които последният се опитал последователно на всеки от тях да прехвърли отговорността за разкритото общественоопасно деяние, положените усилия да намери лице за източване на данни от банкомати в съседна ***, в каквато насока била и инкриминираната информация. Касационният съдебен състав също приема, че за положените от подсъдимия Н. старания да намери "муле" за престъпна дейност в Република *** изобилни сведения се съдържали и в показанията на свидетеля Г., комуто подсъдимият подробно разяснявал спецификата на действията по монтиране на скимиращи устройства и прехвърлянето на получената информация.

Обобщено може да се посочи, че след като са налице достатъчно доказателства, каквито са посочените по-горе и които изпълват с необходимото съдържание признаците на престъплението по  чл. 249, ал. 4, предл. 1, вр. ал. 3 от НК и след като по безспорен и несъмнен начин е установено, че автор на това деяние е подсъдимия Т. Н., въззивният състав отмени първоинстанционната присъда в частта й по оправдаването на подсъдимия за престъплението по чл. 249, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 3 от НК и в частта й по присъждане на деловодните разноски по делото и постанови нова, с която подсъдимият Т. Н. бе признат за виновен в това, че в периода 19.11.2013 г. – 20.11.2013 г., в жилище, находящо се в гр. В., ул. ***, в преносима памет (EMTEC USB 4 GB) съхранявал съдържанието на платежни инструменти – истински дебитни банкови карти тип „Маестро“ и „Виза“.

В тази връзка релевираните от прокурора в протеста и в съдебното заседание пред въззивната инстнация доводи са правилни и обосновани и се споделят изцяло от настоящия състав. Всичко това очертава протестът като основателен, поради което същият бе и уважен.

Възраженията, изложени от  защитата на подсъдимия в настоящето производство, са лишени от състоятелност. Те са насочени основно срещу доказателствената обезпеченост на обвинителната теза, с поставен акцент върху липсата на данни, обосноваващи авторството на деянието, а също и върху липсата на съставомерност на деянието. Вън от вниманието на защитата обаче са останали всички посочени по-горе обстоятелства и факти, установени по изискуемия процесуален ред, които проследени хронологично, поединично и в тяхната съвкупност очертават една доказателствена верига, налагаща единствения извод за авторството на деянието от страна на подсъдимия и неговата съставомерност.

Възраженията и на подсъдимия, че не е осъществил инкриминираното деяние, предмет на делото, също са несъстоятелни. Подсъдимият в обясненията си отрича виновността си и твърди, че не е молил Д. да му търси „муле“, че не е давал никакво скимиращо устройство и компютър на Г., че не се е качвал в автомобил с последния и свидетелката Д. и че едва след случая Б. му казал, че Д. е оставил вещите. Тези негови обяснения виззивната инстанция намира за защитна теза, защото се опровергават от съвкупната доказателствена съвкупност. По изложените по-горе съображения същите не се подкрепят, а напротив – опровергават се от показанията на Г., Б., Д., Д., Т. и Т., които въззивната инстанция прие за логични и последователни, непротиворечиви и взаимоподкрепящи се и които кредитира. Обясненията на подсъдимия не са и в съответствие с останалите писмени и веществени доказателства и със заключенията по назначените, изслушани и приети по делото експертни заключения по техническите експертизи.

Неоснователно е основното възражение на защитата на подсъдимия, че записите на иззетата от жилището на неговата майка USB-памет, нямали характера на банково платежно средство, тъй като към инкриминираната дата са били закрити, поради което нямали характера и на платежен инструмент. Следователно защитата прави и извода, че след като към датата на инкриминираното деяние дебитните карти са били закрити от банката, няма как от обективна страна да е осъществен съставът на чл. 249, ал. 4 НК. Или с други думи казано, освен досежно неустановено авторство на деянието, защитата прави възражение и за липса на съставомерност на деянието. От заключението по назначената по делото техническа експертиза е видно, че флаш-паметта е съдържала 28 (двадесет и осем) записа с банков формат, като всичките им атрибути за валидност на банкови карти били верни. Записите  от текстовия файл qqq.txt освен че били с банков формат, същите представлявали записи от втора пътечка на истински банкови карти, което е и най-важен елемент на картата в качеството й на банков платежен инструмент. Всичките  им атрибути за валидност на банкови карти  били  верни (БИН-кодове, дата на валидност, четност по Luhn”, сервизен код). Следователно въпросните записи били напълно годни, за да се използват в процес за изготвяне на неистински банкови карти. От събраните по делото доказателства е видно, че съхраняваните на въпросната флаш-памет номера и BIN-кодове съвпадали и отговаряли и на номерата на действителни банкови карти с действителни титуляри на сметки. Подсъдимият не имал никакво право да съхранява тази информация с банков формат, съдържаща атрибути за действителни банкови карти-БИН-кодове, дата на валидност, четност по Luhn”, сервизен код. Обстоятелството, че към момента на деянието, дебитните банкови карти, чийто атрибути са били записани на процесната флаш-памет, са били закрити и не са имали характера на платежен инструмент, тъй като с тях не е могло да се извършат тегления или плащания самостоятелно или посредством други платежни средства, не прави деянието несъставомерно. Престъплението по чл. 249, ал. 4 НК е формално, а не резултатно престъпление, поради което е ирелевантно обстоятелството, че поради закриването на банковите карти към 01.11.2013 г. не било възможно в инкриминирания период 19-20.11.2013 г. да се извършват каквито и да било банкови операции. Предмет на въпросното престъпление е съхраняване на информация за съдържанието на платежен инструмент, като релевантно в случая е самото съхраняване на такава информация, което подсъдимият не е имал правото да извършва, а не дали въпросната информация е могла да послужи за прехвърляне на пари или парични стойности самостоятелно или посредством други платежни средства. В съдебно заседание пред въззивната инстнация експертите по съдебно-техническата експертиза категорично са заявили, че обстоятелството, че банковите карти са били закрити, не прави записите на флаш-паметта невалидни/л. 468, гърба, от внохд № 32/15 г./.  

Несъстоятелна е и тезата на защитата, че инкриминираните карти били подхвърлени в жилището на майката на подсъдимия, където били намерени и иззети. Анализът на доказателствената съвкупност позволява извеждането на сигурни факти, според които престъпната дейност не е осъществена от лицата, за които безспорно е установено, че са имали достъп до апартамента, с изключение на подсъдимия. Събраните по делото доказателства изключват категорично възможността трето лица да е оставило иззетите вещи и то без знанието на подсъдимия и свидетеля Б., при условие, че само те са имали ключ от жилището. От показанията на свидетеля Б. е видно, че лицата, които са посещавали жилището, не са носели чанти или найлонови пликове и че никой нищо не е оставял. Установената по делото доказателствена съвкупност, която беше анализирана по-горе, категорично изключва съпричастност към деянието и на свидетеля Б., който наред с подсъдимия е имал ключ от жилището. Липсват по делото каквито и да било доказателства, обуславящи го като лице, укрило въпросните флаш-памет и пластмасови карти. Обстоятелството, че установените по пластиките годни пръстови отпечатъци не са били оставени от подсъдимия, не е от кръга обстоятелства, които категорично биха изключили  авторството му на фона на така установената доказателствена съвкупност, на която беше извършен и съответния анализ и преценка по-горе. При обсъждането на този въпрос не следва да се игнорира обстоятелството, че от всички съпричастни към случилото се лица, единствено за подсъдимия Н. изобилстват по делото факти за осъществявани от него преди намирането и изземването на вещите действия, имащи пряка връзка и значимост към установената за него инкриминирана дейност. В отменителното си решение и касационната инстанция е приела, че първоинстанционният съд е пренебрегнал значими доказателства, разкрити чрез коментираните от свидетеля Б. и свидетеля Д. действия на подсъдимия, според които последният се опитал последователно на всеки от тях да прехвърли отговорността за разкритото общественоопасно деяние, положените усилия да намери лице за източване на данни от банкомати в съседна ***, изказаното от подсъдимия оправдание по повод саморъчния запис в протокола за претърсване и изземване (л. 100-101, т. 2 д.п.), заявеното от свидетеля Д. (л. 159 н.о.х.д.) и показанията на свидетеля Б. в същата насока - л. 173, н.о.х.д.), че не е оставял свой багаж в апартамента, както твърди подсъдимият в обясненията си, положените от последния старания да намери "муле" за престъпна дейност в Република *** и разясняване спецификата на действията по монтиране на скимиращи устройства и прехвърлянето на получената информация. По гореизложените съображения следва да се остави без уважение възражението на защитата на подсъдимия, че иззетите дактилоскопни следи от пластмасовите карти не били нито на подсъдимия, нито на останалите свидетели, имащи съпричастност към случилото се, поради което не би могло категорично да се направи заключение, че подсъдимият е имал съзнанието, че съхранява информация за платежни инструменти.

Възражението на защитата, че единствено Г.  имал навика да влиза в чужди жилища, също следва да се остави също без уважение. От доказателствата е видно, че той е предал лаптопа на полицията, като го е взел от жилището на приятелката си Д., като по делото безспорно е установено, че същият е имал с нея приятелски отношение и като неин приятел съвсем логично е да е разполагал с ключ от жилището й и да е посещавал същото в нейно отсъствие.

Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимия, че не следвало да се кредитират показанията на М. Д., който бил осъден на 25 години за трафик на хора от съдебните власти в Република ***, където търпял и наказание, и на свидетеля Г., който  понастоящем изтърпявал поредната присъда в затвора-гр.В. по обвинение за разпространение на наркотици. Показанията на тези свидетели въззивната инстнация намира, че по-скоро същите следва да бъдат преценявани през призмата на доказателствената съвкупност по делото с оглед дали същите се подкрепят или не от останалите доказателства, а не съобразно съдебното им минало. Още повече, че липсват данни по делото същите да са били осъждани за лъжесвидетелстване. Не би могло безкритично да се приема по делото, че с оглед липсата на чисто съдебно минало, следва показанията им да се считат за недостоверни. И не на последно място същите са били дадени, след като свидетелите са били предупредени за отговорността за лъжесвидетелстване и същите са били дадени под страх от наказателна отговорност.   

След като намери, че подсъдимият Н. следва да бъде признат за виновен, за да определи размера на наказанието  му настоящата инстанция съобрази смекчаващите вината обстоятелства–чистото му съдебно минало, младата му възраст, добрите характеристични данни, семейното му и социално положение и отегчаващите обстоятелства-проявената упоритост в осъществяване на деянието.

Преценявайки тези  обстоятелства на плоскостта на принципите на законоустановеност и на индивидуализация на наказанието и отчитайки степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия, настоящият състав намери, че за постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, следва да му бъде определено такова при превес на смекчаващите обстоятелства и по реда на чл.54 НК, а именно 3 (ТРИ) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Настоящият състав като съобрази размера на определеното наказание, характера на извършеното престъпление, чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, семейното и социално положение и дългия срок на производството, намира, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, не е наложително същият да търпи ефективно така определеното му наказание, поради което и на основание чл. 66 ал. 1 НК ОТЛОЖИ изпълнението му за срок от ПЕТ години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Причини за извършване на престъплението – ниска правна култура, незачитане на установените правови порядки, свързани с правилното функциониране на паричната и кредитната система.

Мотиви - користни.

Въззивната инстанция, като взе предвид, че подсъдимия Н. следва да бъде признат за виновен, намира, че на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия следва да заплати в полза на държавата към бюджета на съдебната власт по сметката на Военно-апелативния съд направените съдебно-деловодни разноски в размер на 2 706,15 (две хиляди седемстотин и шест лева и петнадесет стотинки) лева.

Съдът намира, че в останалата част присъдата няма основания да бъде изменяна или отменяна, поради което същата следва да бъде потвърдена

Предвид гореизложеното, по вътрешно убеждение и съобразно закона, настоящият състав отмени в посочената част протестираната оправдателна присъда и постанови новата такава, а в останалата част първоинстанционната присъда беше потвърдена.

 

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     

                                                               ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg