Определение
14-12-2015
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 10 гр. София, 14 декември 2015 година. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ полк.ГЕНКО ДРАГИЕВ при секретар Теодора Спасова разгледа частно наказателно дело № 29 по описа за 2015 година, докладвано от съдията полк. АНГЕЛОВ, образувано по 2 жалби на обвиняемия р-к И. Н. И. от в.ф. … П. срещу определение № 20 от 7 декември 2015 г. по ЧНД 304/ 2015 г. на Пловдивския военен съд. С обжалваното определение състав на Пловдивския военен съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража” на редник И. Н. И. от в.ф…. гр.П. обвиняем по досъдебно производство № 49-Сл/ 2015 г.на Пловдивската окръжна военна прокуратура за извършени престъпления по чл.296, ал.1, алт.2, вр.с чл.26, ал.1, чл.144, ал.3, вр. с ал.1 и чл.183, ал.4, вр.с ал.1, пр.3 НК. В жалбата на обвиняемия р-к И. са изложени доводи за необоснованост и неправилност на решението. За да се наложи най-тежката мярка за процесуална принуда е необходимо наличието на данни, от които да се направи обосновано предположение, че обвиняемят е извършил престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление. Дори и да се приеме, че обвиняемият не е плащал редовно издръжката за детето си, то деянието му не е извършено при условията на „повторност”, тъй като е реабилитиран по право за предходното му осъждане по чл.183, ал.1 НК. Със своето поведение обвиняемият не е дал повод за съмнения, че може да се укрие или да извърши друго престъпление. В тази насока съдът не е посочил никакъв конкретен довод. Обвиняемият в заседанието пред въззивната инстанция представи писмени доказателства за негови и на близък човек здравословни проблеми. Молбата е за отмяна на определението, с което му е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” и определяне на друга по-лека. Прокурорът даде заключение жалбата на обвиняемия да бъде оставена без уважение. Определението на съда, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” следва да се потвърди, тъй като е правилно и законосъобразно. След като обсъди доказателствата по делото и за да се произнесе по делото Военно-апелативният съд взе предвид следното: Срещу обвиняемия р-к И. са повдигнати три обвинения за извършени престъпления от общ характер. По две от тях-за неплащането на издръжка и неизпълнението на заповед за защита от домашно насилие по делото са събрани достатъчно доказателства, от които може на този етап от разследването да се направи обосновано предположение, че тези престъпления за извършени от обвиняемия. И за двете престъпления по закон се предвижда наказание лишаване от свобода, независимо дали правилната квалификация на деянието е по чл.183, ал.1 НК или по чл.183, ал.4, вр.с ал.1 НК и спорния момент дали е налице квалифициращият признак „повторност”. И двете престъпления не са „тежки” по смисъла на НК, за разлика от третото обвинение за престъплението по чл.144, ал.3, вр.с ал.1 НК. Заканата с убийство, извършена по телефона, не е от естеството да възбуди основателен страх за нейното осъществяване. Вземането на най-тежката мярка за процесуална принуда законодателят свързва с наличието на данни, че съществува реална опасност за обвиняемия да се укрие или да извърши други престъпления. Тази опасност не може да се предполага само въз основа на обстоятелството, че обвиняемият е осъждан преди това. Необходимо е да бъдат посочени конкретни факти за наличието на такава опасност. В обжалваното определение не се сочат конкретни факти, от които да се направи изводът, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. С оглед на това въззивната инстанция намира, че определението на Пловдивския военен съд, с което на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, следва да се отмени и на редник И. Н. И. да се определи мярка за неотклонение „подписка”. Наред с това обвиняемият представя в съдебното заседание пред въззивната инстанция, че майка му е със 100 % инвалидност, за което трябва да полага грижи, а така също и същият следва да издържа и двете си малолетни деца. По изложените съображения Военно-апелативният съд постанови решението си. Предвид гореизложеното и на основание чл. 64, ал. 8 НПК Военно-апелативен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА определение № 20 от 7 декември 2015 г. по ЧНД 304/ 2015 г. на Пловдивския военен съд, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” на редник И. Н. И. от в.ф. … гр.П. обвиняем по досъдебно производство № 49-Сл/ 2015 г.на Пловдивската окръжна военна прокуратура за извършени престъпления по чл.296, ал.1, алт.2, вр.с чл.26, ал.1, чл.144, ал.3, вр. с ал.1 и чл.183, ал.4, вр.с ал.1, пр.3 НК и ОПРЕДЕЛЯ мярка за неотклонение на същия обвиняем „ПОДПИСКА”. Препис от определението ДА СЕ ИЗПРАТИ на началника на Областно звено „Следствени арести” Пловдив за изпълнение, ако обвиняемият не е задържан и на друго основание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg