Решение
29-02-2016
РЕШЕНИЕ № 4 гр.София, 29.02.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание, на трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ при секретар Катя Симова и с участието на прокурора полк. ДАНЧО ДАНОВ, разгледа въззивно наказателно дело от общ характер № 35 по описа за 2015 г., докладвано от съдията полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ, образувано по жалба от подсъдимия Р. Ж. П. срещу присъда № 14 от 27.11.2015 г. по НОХД № 85/2015 г. на Сливенския военен съд. С обжалваната присъда Сливенският военен съд е признал подсъдимия бивш ст-на І-ва степен Р. Ж. П. от в.ф. ХХ-В., за виновен в това, че: На 29.07.2014 г., около 17.30 часа в гр. В., в коридора на избените помещения на вх.Х в жилищен блок на ул.”Х” № Х, нанесъл побой на гр.л. И. А. И. от гр. В., в качеството му на длъжностно лице - управител на етажната собственост, по повод изпълнение на функцията, като му причинил телесни увреждания изразяващи се в кръвонасядания в областта на челото, областта на двете скули, дясното рамо на долната челюст, дясната половина на брадата, счупване на носните кости, травматичен оток и ивицесто кръвонасядане в централната част на темето и областта на лявото рамо, контузия на лява раменна става, и контузия на пояса довели до разтройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, и представляващи лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, както и счупване на първи поясен прешлен довело до трайно затрудняване на движението на снагата, за период от 5-6 месеца и представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, алт. 5 от НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 1, алт. 1, предл. 2, вр. чл. 129, ал. 2, алт. 5 и чл. 54 от НК, го осъдил на 6 месеца «лишаване от свобода», като на основание чл. 66 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание на подсъдимия за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Съдът е присъдил подсъдимия да заплати и разноските по делото. В жалбата срещу съдебния акт на подсъдимия и неговия защитник – адв. П. У. от АК – гр. В. се сочат доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства, като се моли настоящата инстанция да отмени съдебния акт и да постанови нова оправдателна присъда по отношение на подсъдимия. Алтернативно се моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд на основание чл. 334, т. 1 от НПК. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата на посочените основания, излага обстоятелствени доводи в подкрепа на жалбата. В съдебно заседание прокурорът пледира за потвърждаване на постановената осъдителна присъда като законосъобразна и справедлива. Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намери, че съставът на Сливенския военен съд е установил следното от фактическа и правна страна: Бивш старшина първа степен Р. Ж. П., ЕГН: ХХ от в.ф. ХХ – В. служил в Българската армия от 28.08.1996 г. до 02.09.2014 г. когато се пенсионирал. По време на службата се проявил като дисциплиниран, съзнателен и отговорен военнослужещ. Наказван бил с дисциплинарно наказание „Забележка” през 2006 г. и 2009 г. Не бил поощряван. На 29.07.2014г., след обяд подсъдимият бивш старшина І степен Р. Ж. П. приготвял зимнина - консерви в коридора на избените помещения, на адреса където живеел в гр.В., ул.”ХХ, бл. № Х, вх.” ХХ ап. 1. Около 17.30 часа гр.л. И. А. И., който бил и домоуправител на входа усетил топлина идваща от мазето, като слязъл по стълбите видял старшина П. седнал на стол в общия коридор на избените помещения да вари буркани със зимнината на открит огън - газов котлон и голяма газова бутилка. Свидетелят И. направил забележка на подсъдимия, че няма право да пали огън и да вари зимнина в мазетата във връзка със сигурността на сградата и живущите в нея, както и подържане на общите части на сградата в добро състояние, каквито задължения имал като управител на етажната собственост. На направената забележка, подсъдимият П. реагирал остро, като станал и започнал да изблъсква с ръце по гърдите гр.л. И.. Свидетелят И. се опитал да се защити, като двамата се сдърпали и пререканията прераснали в сбиване. В близост до изхода на избените помещения, до стъпалата подсъдимият хванал лявата ръка на И. извил я рязко назад зад гърба му, като го привел напред и надолу и го съборил по лице на стълбите на изхода от избените помещения. Подсъдимият продължил да нанася удари с юмруци по цялото тяло, по ръката, по гърба, по главата, по кръста на св. И.. След известно време подсъдимият се уморил и прекратил нанасянето на ударите, подал ръка на свидетеля да се изправи. След инцидента свидетелят И. се прибрал у дома си, където разказал за случилото се на съпругата си св. И. Тъй като чувствал силни болки в областта на кръста се обадил на тел 112 и поискал медицинска помощ, като съобщил, че бил бит от свой съсед. Указано му било някой да го откара до болницата. Отговорили, че нямало автомобили и да се придвижел сам. Свидетелят И. изчакал сина си да се върне от работа и бил откаран на преглед в „Бърза помощ” на МБАЛ „ХХ” - АД В., където го прегледали и направили рентгенови снимки на главата и тялото. На следващия ден пострадалият посетил кабинет по съдебна медицина в МБАЛ „ХХ” АД В., където бил освидетелстван. В резултат на нанесения побой на гр.л. И. са били причинени телесни увреждания изразяващи се в кръвонасядания в областта на челото, областта на двете скули, дясното рамо на долната челюст, дясната половина на брадата, счупване на носните кости, травматичен оток и ивицесто кръвонасядане в централната част на темето и областта на лявото рамо, контузия на лява раменна става, и контузия на пояса довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, и представляващи лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК Пострадалият получил и счупване на първи поясен прешлен довел до трайно затрудняване на движението на снагата, за период от 5-6 месеца и представляващ средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, алт. 5 от НК. Правилно основният съд е квалифицирал деянието на подсъдимия Р. Ж. П. , който е осъществил престъпния състав на чл. 131, ал. 1, т. 1, алт. 1, предл. 2, вр. чл. 129, ал. 2 алт. 5 от НК. Гореизложената фактическа обстановка и правна квалификация на Сливенския военен съд се споделят от настоящия състав. Жалбата на подсъдимия и защитника му е неоснователна. Законосъобразно основният съд е посочил, че са налице две групи свидетели, като се е обосновал на какви доказателства се основава съдебния му акт, а именно - показанията на свидетелите И. И., И. И., М. И., Й. Д., частично от обясненията на подсъдимия, които макар и средство за защита са и годно доказателствено средство, проведената очна ставка между подсъдимия и пострадалия, заключенията по съдебно медицинските експертизи и писмените доказателства по делото – медицинско удостоверение № ХХ г., докладните записки; наредба за обществения ред на град В.; характеристики и картон за поощрения и наказания на подсъдимия. Първоинстанционният съд е направил анализ и на обясненията на подс. П., дадени в хода на съдебното следствие и свидетелските показания на другата група свидетели М., Р. и Я.. От тях се установява, че отношенията им с домоуправителя И. били влошени от дълго време. Подсъдимият твърди, че на 29 юли 2014 г., след обяд се намирал в коридора на избените помещения където варил зимнина, когато свидетелят И. отишъл при него, започнал да го обижда, като го наричал „дебелак”, „простак”, крещейки го приближил, хванал го за гушата, дръпнал го и му скъсал дебел сребърен синджир и фланелката. На тези действия на И. подсъдимият реагирал като го бутнал назад. Свидетелят И. залитнал назад, приклекнал и взел тухла и след като го напсувал и се заканил с убийство, замахнал с лявата си ръка да го удари. Подсъдимият твърди, че успял да отбие с ръка тухлата, а свидетелят залитнал назад и си ударил гърба в стената, след което паднал на земята. Подсъдимият посочва, че при опита да се защити от нападението с тухлата, си контузил ръката, а за случилото се споделил със свидетеля Ю.Р., на който показал скъсания синджир и контузената ръка, както и на свидетелите М. и Я.. На базата на тези обяснения защитата на подсъдимия изрязява становище, че повдигнатото обвинение било недоказано. Твърди, че липсвали доказателства пострадалият И. да е получил уврежданията в резултат на спречкването между него и подсъдимия. Заявява, че заключенията на вещите лица относно наличието на кифоза /изкривяване на гръбначния стълб/ са противоречиви. Навеждат се доводи, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана, тъй като е бил нападнат от свидетеля И.. Защитата твърди, че правната квалификация била неправилна, тъй като И. не е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК. Навеждат се доводи, че подсъдимият действал при условията на неизбежна отбрана, алтернативно при превишаване пределите на неизбежната отбрана алтернативно, че деянието било осъществено в състояние на афект. Прави се искане да се приложи разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от НК, като на подсъдимият се наложи административно наказание глоба. В мотивите си първоинстанционният съд е взел отношение по направените възражения както от подсъдимия, така и от защитника му. Правилно основният съд е приел, че пострадалият И. е имал качеството на длъжностно лице, тъй като бил легитимно избран за домоуправител на етажната собственост на легитимно проведено събрание на собствениците в жилищния вход, в който живеел и подсъдимия, които присъствал на събранието. Избора на управителя бил вписан под № 338/29.10.2009 г. на Район „ХХ” – Община В., видно от писмо вх. № РЕС-94-И-59/29.10.2009 г. в информационния масив на район „ХХ” на община В.. Към 29.07.2014г. управителят на етажната собственост, касиера и контрольора не са били сменени и продължавали да изпълняват функциите си. Правомощията на управителя по опазване на вътрешния ред произтичали от ЗУЕС - Чл. 23. (1) Управителният съвет (управителят): …2. Следи за спазването на вътрешния ред в етажната собственост. Отделно от Наредбата за обществения ред на гр. В., в чл. 1, ал. 2, т. 3 се вменява в задължение на управителя етажната собственост да следи за реда на предназначените за общо ползване части на сгради и принадлежащите терени. Инцидентът е станал точно на такова място и във връзка с опазване на обществения ред, т. е по повод изпълнение на задълженията на управителя на етажната собственост – св. И.. В раздел втори на същата наредба в чл. 3 се забранява – т. 9 „Паленето на огън…, както и извършването на огнеопасни и взривоопасни дейности, извън определените за целта места”, а безспорно действията на подсъдимия са били опасни и забранени. Във връзка с направената основателна забележка от домоуправителя, подсъдимият да спре неправомерната дейност между подсъдимия и пострадалия възникнал скандал и сбиване между двамата. Видимо физически по здравия физически и агресивен бил подсъдимият, който нанесъл описаните множество телесни повреди на пострадалия И. довели до съставомерния резултат. Основателно съставът на съда е кредитирал показанията на свидетелите И. И., И. И., М. И., Й. Д., тъй като техните показания са последователни, логични и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Основният съд не е кредитирал показанията на свидетелите М., Я. и Р., които са производна на обясненията на подсъдимия, като е навел доводи за съществени противоречия в показанията им дадени в досъдебното производство и съдебното следствие. Правилно е констатирал, че показанията им са противоречиви, неточни и не кореспондират помежду си с останалия доказателствен материал по делото, а показанията на свидетеля Риджаков били изолирани от останалия доказателствен материал, като показанията му относно отправените обиди противоречали дори на заявеното от подсъдимия с какви епитети бил обиждан от пострадалия. Законосъобразно основният съд е приел, че показанията на тези свидетели са в подкрепа защитната теза на подсъдимия Р. П., но тези показания са косвени и производни, че подсъдимият се отбранявал и блъснал свидетеля И., който залитнал назад и си ударил гърба. Като допълнителен довод в тази насока са показанията на свидетелката Д., която е заявила, че мазето на И. се намирало зад метална врата, където имало тухли, но същата била заключена. А св. И. посочва, че тухлите й са се намирали в коридор срещу стълбите, а не в коридора където е станал инцидента. Настоящата инстанция споделя изложеното от основния съд, като не приема тезата на подсъдимия за нападение от страна на И. с тухла и изложеното от защитата, че се касае за неизбежна отбрана. Правилно първоинстанционният съд е обосновал като несъстоятелни твърденията на подсъдимия и защитата му, че пострадалият го бил обиждал и псувал, т.е. навеждат доводи за афектно състояние. Защитата и подсъдимият навеждат доводи евентуално и на превишаване пределите на неизбежната отбрана. В тази насока правилно съдът е констатирал, че по делото няма други доказателства, освен голословнто твърдение на подсъдимия, което се опровергава от доказателствения материал по делото. Общото от гореизложеното по отношение на обясненията на подсъдимия и защитата му е, че подсъдимият не може да ползва права от своето неправомерно поведение, каквито несъмнено са били действията му, както по отношение на паленето на огън в общите помещения на кооперацията, така и по отношение на телесната неприкосновеност на св. И., който е имал длъжностно качеството - на управител на кооперацията. Защитата навежда доводи за осъществен състав от подсъдимия по чл. 130, ал. 2 от НК, но тези доводи са изцяло в противоречие с доказателствата по делото, а именно характера на телесните повреди на пострадалия видно от медицинската документация и съдебните експертизи по делото. Наред с леките телесни повреди на пострадалия И., подсъдимият П. е нанесъл и една средна телесна повреда - по чл. 129, ал. 2, алт. 5 от НК /трайно затрудняване движението на снагата за срок от 5-6 месеца от датата на деянието/, като по-леките наранявания се поглъщат от по-тежкото нараняване. При определяне на вида и размера на наказанието съставът на Сливенския военен съд е преценил правилно смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, но не е отчел отегчаващите такива, като наложените наказания на подсъдимия във връзка със службата му, което е пропуск. Съдът също така е нарушил материалния закон по отношение определяне на наказанието и явната му несправедливост. Деянието, за което е осъден П. е по чл. 131, ал. 1, т. 1, алт. 1, предл. 2-ро, във вр. чл. 129, ал. 2, алт. 5 и във вр. чл. 54 от НК. За това престъпление законодателят е предвидил наказание от две до десет години лишаване от свобода. Съставът немотивирано и неправилно е слязъл под този законово определен минимум от две години лишаване от свобода, като е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на 6 /шест месеца/. Този пропуск не е бил констатиран от органите на държавното обвинение и липсва съответен протест. Представителят на Военно-апелативна прокуратура се произнася, че наказанието на подсъдимия е справедливо. Настоящият състав е лишен от възможността да измени /влоши/ наказанието на подс. П., тъй като е налице правилото на реформацио ин пеюс /влошаване положението на подсъдимия/, поради липса на подаден съответен протест. Същото се отнася и относно режима на условното осъждане на основание чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като липсва подаден протест, а е налице само жалба от страна на подсъдимия П.. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид изложеното обжалваната присъда е законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Предвид горно и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 14 от 27.11.2015 г. по НОХД № 85/2015 г. на Сливенския военен съд. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред Върховния касационен съд на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено. . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg