Определение
28-12-2015
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 12 гр. София, 28.12.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на двадесет и осми декември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ полк. ЮЛИАН БАНКОВ при секретар Теодора Спасова и с участието на прокурора полк. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ от Военно Апелативна прокуратура, разгледа частно наказателно дело № 33 по описа за 2015 година, докладвано от съдията полк. ДРАГИЕВ, образувано по частна жалба на защитника адв. А. Ж. от АК – гр. В. на обвиняемия матрос П. М. В. от в.ф. … – гр. В. срещу определение № 69 от 18 декември 2015 г. по ЧНД № 207/2015 г. на Сливенския военен съд. Производството е по реда на чл. 65, ал. 7 от НПК. С обжалваното определение състав на Сливенския военен съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража” на матрос П. М. В. от в.ф. … – гр. В. обвиняем по досъдебно производство № 80-РП/ 2015 г. на Военноокръжна прокуратура – гр. Сливен за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 1-во от НК, затова че на 15.12.2015 г. около 18.00 часа в жилище, което обитавал в гр. В., без надлежно разрешително придобил и държал високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т 1 и ал. 2 от ЗКНВП във връзка с Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични около 155 грама канабис. В частната жалба се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. В съдебното заседание се явяват адв. Ж. от АК – гр. В. и присъединилия се адв. М. М. от АК – С.. Същите поддържат жалбата като заявяват, че определението на Сливенски военен съд е неоснователно, необосновано и незаконосъобразно, като молят мярката за неотклонение „задържане под стража” по отношение на подзащитния им да бъде изменена в по-лека такава. Обвиняемият е заявил, че не желае да се яви в съдебно заседание при обжалване на мярката му за неотклонение. Военният прокурор в съдебно заседание пледира за законосъобразност и обоснованост на определението, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” на матрос П. М. В.. Настоящата инстанция прецени частната жалба на обвиняемия В. и доводите на защитниците му като неоснователни. Правилно състав на Военен съд – гр. Сливен е взел мярка за неотклонение „задържане под стража”. Доказателства за съпричастността на П. М. В. към извършване на престъплението, в което е обвинен, се съдържат в показанията на свидетеля И. Г. И., които показания разясняват механизма на извършване на деянието на обвиняемия, а именно, че същия разпространява наркотични вещества в гр. В., че същият си имал дори прякор „Ч.”. Тези гласни доказателствени средства се подкрепят и от писмените такива. Правилно в мотивите си основният съд е приел, че е налице безспорно доказателство – протокол за претърсване и изземване от дома на обвиняемия В.. Правилно е посочено, че това е жилището, което се обитава от обвиняемия, въпреки представените от защитата в настоящото съдебно заседание копия от нотариален акт, че жилището било на родителите на обвиняемия. Този факт е правно ирелевантен. Намереното вещество било изпробвано с полеви тест, който реагирал на високорисковото вещество – канабис. Обвинението, което е повдигнато на обвиняемия е за тежко умишлено престъпление, което предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. Налице е реална опасност обв. В. да се укрие и да извърши друго престъпление, а така също и да повлияе на показанията на свидетели. Несъстоятелни са доводите на защитата за допуснати процесуални нарушения, че не било изписано с думи „разпространява” в постановлението за привличането на В. в качеството на обвиняем на 15.12.2105г. Проблем би имало, ако имаше такава грешка в обвинителния акт, но не и в първоначалното привличане на обвиняемия. Неоснователно е и възражението, че в хода на разглеждане на мярката за неотклонение бил „подхвърлен” протокол за разпит на свидетел. Разпоредбата на чл. 203, ал. 5 от НПК предвижда възможност на органите на ДП да извършват следствени действия и когато ДП е във фаза на разглеждане мярката за неотклонение и е внесено в съда за разглеждането й. Другите доводи на защитата, че обв. В. имал кредит е правно ирелевантен по отношение предмета на делото. Правилно първоинстанционният съд е обосновал наличието и на двете предпоставки визирани в чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен и че съществува реална опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. Досъдебното производство е в началния си стадий и следва да се извършат редица процесуално следствени действия, които са в процес на реализация и следва присъединяването им към ДП. По изложените съображения Военно-апелативният съд постанови определението си. Предвид изложеното и на основание чл. 65, ал. 9 от НПК Военно-апелативният съд, О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 69 от 18 декември 2015 г. по ЧНД № 207/2015 г. по описа на Сливенски военен съд с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на матрос П. М. В. от в.ф. … – гр. В. ЕГН: … – обвиняем по ДП № 80-РП/2015 г. по описа на Сливенската военно-окръжна прокуратура. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg