Решение
20-04-2016
Р Е Ш Е Н И Е № 10 гр. София, 20.04.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ при секретар Теодора Спасова и с участието на прокурора подп. ЕВГЕНИ ИВАНОВ разгледа наказателно от общ характер дело № 9 по описа за 2016г., докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ, образувано по жалба на адвокат Л. Д. защитник на подсъдимия ефрейтор М. Т. Н. от военно формирование … – К., срещу присъда № 16/16.11.2015 г. по НОХД № 22/2015 г. на Пловдивския военен съд. С обжалваната присъда състав на Пловдивския военен съд е признал подсъдимия Н. за виновен в това, че на 30.11.2012 година в село Ш. община К. при управление на л.а. „…“ модел „…“ с ДКН … нарушил правилата за движение визирани в чл. 5 ал. 1 т. 1, чл. 8 ал. 1, чл. 15 ал. 1, чл. 16 ал. 1 т. 1, чл. 20 ал. Ал. 1 и 2 от ЗДвП и в чл. 3 т.т. 1, 2, и 3, чл. 67 ал. 1 и чл. 68 т. 1 от ППЗдП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Р. В. П. изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия долен крайник, като след деянието избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343 ал. 3, предл. 6, вр. ал. 1 буква „б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342 ал. 1, предл. 3 и на основание чл. 78а от НК го е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е НАЛОЖИЛ административно наказание „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева, го признава за НЕВИНЕН да е извършил престъплението, вследствие нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП и чл.92, ал.2 от ППЗДвП. На основание чл. 343г, вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 и чл. 78а ал. 4 от НК съдът е ЛИШИЛ подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от ДВЕ години. Съдът се е произнесъл и по разноските по делото. В жалбата, в допълнителна жалба и в пледоариите пред настоящата инстанция се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква се довод, че в обвинителния акт не е посочено по коя от двете букви на чл. 343 ал. 3 НК подсъдимият е предаден на съд. Фактическите обстоятелства били възприети от съда въз основа на негодни доказателства. Защитата оспорила протокола за оглед на местопроизшествието, а съдът отказал да разпита поемните лица. Оспорва се авторството на деянието от страна на подсъдимия, понеже в наказателно постановление от 26.11.2014 година, влязло в сила, пишело, че автор на деянието е друго лице. Свежда се довод, че наказателно постановление било акт на правораздаване и отразеното в него било задължително за съда. В този смисъл не било установено, че именно подсъдимият е автор на деянието. Оспорват се телесните увреждания на пострадалия. Фрактурата била констатирана едва на 11 декември при постъпването му във ВМА, т.е. единадесет дни след ПТП. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Повереникът на частния обвинител изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Прокурорът заяви, че жалбата е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 30.11.2012 година около 19.00 часа подсъдимият М. Н. управлявал л.а. „…“ модел „…“ с ДКН … в град Ш. по улица „…“ с посока на движение запад – изток. По същото време, в противополжната посока, пострадалият Р. П. управлявал товарен автомобил „…“ с ДКН …. Било в тъмната част на денонощието, при работещо улично осветление, като двамата управлявали автомобилите на къси светлини. Пътната настилка била от асфалтово покритие, без неравности и суха. В зоната на кръстовището на улиците „Г. С.“ и „Г. С.“, срещу дом № .. на улица „Г. С.“, подсъдимият изгубил контрол над управлението на лекия автомобил и навлязъл в лентата за насрещно движение, където в този момент се движел свидетелят П. с управлявания от него автомобил. Последният се опитал да избегне удара с маневра надясно по посока на движението си, но бил блъснат от автомобила на подсъдимия в зоната на кръстовището странично, в левия калник и лявата врата. В момента на удара скоростта на двата автомобила е била около 50 км/ч. В резултат на ПТП на пострадалия П. било причинено счупване на кръстцовата кост и крилото на лява хълбочна кост, довели до трайно затруднение на движението на левия долен крайник със срок за възстановяване, около 2 – 3 месеца. Веднага след инцидента подсъдимият Н. напуснал местопроизшествието и се прибрал в къщи. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществила състава на престъплението по чл. 343 ал. 3, предл. 6, вр. ал. 1 буква „б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342 ал. 1, предл. 3 от НК. По жалбата на подсъдимия Н.. Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите. Несъстоятелен е развитият в жалбата довод, че не е изписана точната квалификация на престъплението, в което Н. е бил обвинен. Видно от диспозитива на обвинителния акт, е че подсъдимият е обвинен по чл. 343, ал. 3 предл. 6 като е посочена и връзката на този текст с ал. 1 буква „б“. Това посочване е изчерпателно. Дори не е било необходимо да се посочва номера на предложението от съответния текст на закона. Достатъчно е да е изписано с думи, че на пострадалия е причинена средна телесна повреда, както и това, че след деянието подсъдимият е избягал от местопроизшествието, което е сторено. Не е вярно, че протоколът за оглед на местопроизшествието е негодно доказателствено средство, както твърди защитата. Същият е написан на ръка, на мястото на произшествието и е подписан от лицата, участвали при съставянето му. Поради липса на място на бланката на протокола изписването на съдържанието му е продължено на друг лист. Впоследствие за прегледност е изготвен препис на протокола за оглед заедно с фотоснимките, като преписът е подписан от разследващия полицай. Ето защо няма съмнение в автентичността на протокола за оглед на местопроизшествието, същият отговаря на изискванията на чл. 129 ал. 2 от НПК и не е било наложително отразените в него факти да се установяват чрез разпит на поемните лица. Авторството на деянието се установява от показанията на свидетеля Р. П., който като пострадал при инкриминираното ПТП е и непосредствен очевидец. Същият заявява в показанията си пред основния съд на 17.02.2015 година и в тези на досъдебното производство (на л. 46 от том III ДП, прочетени по реда на чл. 281 ал. 1 т. 2, алт. 2 от НПК), че човекът, който е излязъл от шофьорската врата на автомобила на подсъдимия е самият подсъдим, който е бил облечен с камуфлажни дрехи. Показанията на П. са последователни, непротиворечи и логични. Той няма интерес да сочи като автор на деянието лице различно от действителния извършител. Ирелевантно в случая е, че в издаденото наказателно постановление като автор на деянието се сочи братът на подсъдимия – К. Н.. Това е станало, понеже пред пристигналите полицейски служители, същият е заявил, че той е управлявал лекия автомобил и срещу него е бил съставен АУАН. Стремежът му е бил да прикрие деянието на брат си – подсъдимия М. Н., за което по делото има данни. Независимо от всичко, констатациите в наказателното постановление относно фактите не могат да имат задължителна сила за наказателния съд. Заключението за телесните увреждания на пострадалия П. е въз основа на цялостната медицинска документация от УМБАЛ – К. и от ВМА – С.. Пред основния съд съдебният лекар е заявил, че травмата в областта на таза е позволявала на пострадалия да извършва движения, но те са били съпроводени със силна болка. Нещо за което пострадалият споделя в показанията си. Няма никакво съмнение, че подсъдимият управлявайки моторното превозно средство, в грубо нарушение на правилата за движение, е навлязъл в лентата за насрещно движение. Там е последвал удар с автомобила управляван от пострадалия. Нарушението на правилата за движение от подсъдимия е в пряка причинна връзка с причинения престъпен резултат-средна телесна повреда на пострадалия П., който правомерно управлявал автомобила в лентата си за движение. При служебната проверка на присъдата въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд е нарушил материалния закон. Не са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия Н. от наказателна отговорност. Видно от заключението на оценителната експертиза (на л.л. 53 – 56 от том I на ДП) щетата по товарния автомобил „С. Б.“ с ДКН … е тотална и възлиза на 2400 (две хиляди и четиристотин) лева. По делото липсват доказателства щетата да е била възстановена. Щетите по автомобила на П. не са признак от състава на престъплението, които макар и да са значителни се поглъщат от другия съставомерен резултат-причинената средна телесна повреда. Независимо от това обстоятелство щетите по автомобила на П. са в резултат от престъплението извършено от подсъдимия. Невъзстановяването им и в този случай е пречка за приложението на института на чл.78а НК. Задължителна предпоставка за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на дееца е причинените от деянието имуществени вреди да се били възстановени. Размерът на щетата е без значение. Правилно прокурорът е внесъл делото в съда с обвинителен акт, а не с мотивирано постановление по чл.375 НПК, с което да направи предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Очевидно е, че в тази фаза на процеса прокурорът е счел, че не са налице основания за прилагането на чл.78а НК. Когато с присъдата първоинстанционният съд е отхвърлил тезата на обвинението, прокурорът е проявил непоследователност и не е допозирал въззивен протест срещу допуснатото от съда нарушение на материалния закон. Липсата на протест на прокурора, респ. жалба на частния обвинител прави невъзможно този порок на присъдата да бъде отстранен в рамките на този наказателнен процес. Този порок на присъдата може да се отстрани по реда на възобновяването на наказателните дела / чл.419-426 НПК / Наложеното на подсъдимия административно наказание „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева, както и срокът на лишаване от правоуправление на МПС са справедливи. При определянето им съдът е съобразил неоказването на помощ на пострадалия от страна на подсъдимия, склоняването на други лица към поемане на отговорност, предходните му наказания като водач на МПС и налаганите му дисциплинарни наказания като военнослужещ. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид изложеното обжалваната присъда следва да се потвърди, защото не са налице основания за нейната отмяна или изменение в разките на това производство. Предвид горно и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 16/16.11.2015 г. по НОХД № 22/2015 г. на Пловдивския военен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg