Решение
30-06-2016

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

№ 22

 

 

 

 

 

гр.София, 30 юни 2016 година

 

 

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание, на девети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

 

ЧЛЕНОВЕ:  полк. РУМЕН П.

 

      полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

 

 

 

 

 

при секретар Емилия Стоянова

 

и с участието на прокурора подп. Евгени И.

 

разгледа наказателно дело от общ характер № 10 по описа за 2016 г., докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН,

 

образувано по въззивни жалби на подсъдимия Д.Н.И. лично и защитника му адв. Албена П.а, както и от подсъдимия М.Х.А., и двамата от гр. В., против присъда № 12/06.11.2015 г. по НОХД № 48/2015 г. по описа на Военен съд – гр. Сливен.

 

 

 

С обжалвана присъда Военен съд – гр. Сливен е признал подсъдимите:

 

Бивш цивилен служител Д.Н.И. бивш директор на Териториална дирекция – В. при Изпълнителна агенция „.... на Министерство на отбраната ” и

 

Гр.л. М.Х.А. от гр. В.,

 

 

 

ЗА ВИНОВНИ в това, че:

 

За периода от началото на месец април 2008 до 28.04.2009г. в гр.В., при условията на продължавано престъпление и след като се сговорили предварително помежду си, бивш ц. сл. Д.Н.И. в качеството си на длъжностно лице – Директор на Териториална дирекция В. при Изпълнителна агенция „.... на МО” и гр.л. М.Х.А., като съизвършители, присвоили чуждо движимо имущество в големи размери – сумата 91 617.71 /деветдесет и една хиляди шестстотин и седемнадесет лева и седемдесет и една стотинки/ лв., собственост на Изпълнителна агенция „.... на МО”, която била поверена на И. да управлява, като за улесняването му двамата извършили и други престъпления, такива по чл. 308, ал. 1, чл. 309, ал. 1 и чл. 311, ал. 1 от НК, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание, поради което и на основание  чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1, т. 1 и 2, във вр. чл.201, вр. чл. 308, ал. 1, чл. 309, ал. 1 и чл. 311, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК, ги осъдил като следва:

 

- подс. И. на шест години лишаване от свобода;

 

- подс. А. на пет години лишаване от свобода.

 

         Основният съд признал двамата подсъдими за невинни в това да са присвоили сумата, представляваща разликата между сумата от 125082.23 лв., за която било повдигнато обвинение и сумата от 91617.71 лв., за която съдът признал подсъдимите за виновни, както и че присвояването било в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, поради което ги оправдал за размера на сумата над 91617.71 лв., както и за обвинението по чл. 203 ал. 1 НК.

 

         На основание чл. 202, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от НК съдът постановил конфискация на част от имуществото, собственост на подс. И., а именно една втора идеална част от апартамент № 2, ведно със склад № 2 в гр.В., КК „….”, вписан в службата по вписвания с вх. Рег. № 16949/07.07.2006 г., акт. № 19, том LIV дело № 12742/2006 г., върху който има наложена обезпечителна мярка с Определение № 19/05.09.2014 год. на Сливенски военен съд.

 

         На основание чл. 202, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК съдът лишил двамата подсъдими от право да заемат държавна или обществена длъжност или да упражняват професия или дейност, свързани с управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови средства или стоково-материални средства за срок от по шест години за всеки от тях.

 

         На основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23 от НК, съдът определил по отношение на подсъдимия А. едно общо наказание по настоящата присъда и по присъди № 46/2010г. на ОС-В., Споразумение от 09.03.2011г. по НОХД № 7109/2010г. на РС-В., присъда № 58/2011г. на ОС-В., присъда № 20/2012г. на ОС-В. и Споразумение № 513 по НОХД № 1867/2012г. на РС-В. в размер на най-тежкото, а именно това по настоящото дело в размер на пет години лишаване от свобода, като към него присъединил и наказанието глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, както и наказанието лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност или да упражнява професия или дeйност, свързани с управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови средства или стоково-материални средства за срок от шест години.

 

         На основание чл. 57, ал. 1, във вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, съдът е определил и режима на наложените им наказания „Лишаване от свобода” в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим.

 

         На основание чл. 59 от НК съдът приспаднал от размера на наложеното на подс. А. наказание „Лишаване от свобода” срока на задържането му под стража, считано от 25.06.2015 година до привеждане на присъдата в изпълнение.

 

         Основният съд осъдил подсъдимите да заплатят в полза на Висшия съдебен съвет по сметка на Сливенски военен съд направените деловодни разноски в размер на 1813,08 /хиляда осемстотин и тринадесет лева, 08 стотинки/ за всеки от тях.

 

         Съставът на съда се произнесъл и по веществените доказателства.

 

         В съдебно заседание прокурорът пледира за потвърждаване в цялост на осъдителната присъда, като заявява, че същата е законосъобразна, правилна, справедлива и мотивирана. Също така изтъква, че жалбите на подсъдимите са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

 

         В жалбата си подс.И. твърди, че присъдата е постановена при нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правили и при явна несправедливост на наложеното му наказание.

 

         В съдебно заседание подсъдимият И. не се явява, а защитникът му – адв. П.а, от Варненски АК, поддържа казаното в допълнителното си изложение по въззивната жалба, а именно, че е налице съществено процесуално нарушение, като решаващия съд не се бил произнесъл по чл. 312, ал. 2 от НПК за поискани поправки в протоколи от съдебни заседания; нарушен бил и материалния закон, като решаващият съд дал вяра на тройна експертиза несъобразявайки се с доказателствения материал и констатациите на вещо лице Н.; решаващият съд постановил присъдата си в противоречие на нормите на чл. 305, ал. 4, във вр. чл. 301 от НПК, като не бил посочил правната квалификация на „длъжностно лице”, липсвала конкретизация на кои дати точно какво е било присвоено; не бил изписан фактическия състав на продължаваното престъпление; не били обсъдени показанията на свидетелите С., Н., Д., С., П. и др., бил пренебрегнат доклада на АДФИ от 16.11.2011 г., приемо-предавателни протоколи, складови разписки; справка от доставчици за покупки-фактури от „Метро” и др. Защитата навежда и доводи, че изпълнител по малки обществени поръчки били определяни от нарочни комисии, а не от подсъдимия И.; че съдът произволно и в несъответствие с доказателствата по делото правел неправилни и необосновани изводи или е дал вяра на едни свидетели, а не на други, което правело изводите на съда съвсем произволни, а някои били и извън предмета на обвинението; че имало противоречие в мотивите на решаващия съд относно обстоятелството Министерство на отбраната ли е плащало сумите или Министерство на финансите чрез система „СЕБРА”; както и чрез Дирекция „Финансово стопански дейности” ли е ставало плащането или директно след подписването на платежните документи от подс. И.; чия собственост са били присвоените суми – на ИД „СД МО” - София или на МО, чрез Дирекция ПУБ. Защитата навежда доводи и за липса на мотиви относно обвинението по чл. 311 от НК - като улесняващо престъпление, че документите били с вярно съдържание, а не както е приел решаващият съд и постановяване на присъдата от незаконене състав. В съдебно заседание защитата акцентира на три момента-чия собственост са били присвоените пари и как е ставало плащането, пердетата, щорите и мебелите не само дали ги е било доставило дружеството, а дали са били на място, че съставът е бил незаконен поради липса на безпристрастност и че липсвал субективен елемент. Прави се искане подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

 

         Подсъдимият А. в жалбата си пледира за отмяна на осъдителната присъда, като навежда всички основания – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. В съдебно заседание подсъдимият А. и служебно назначеният му защитник – адв. Начев от САК, навеждат доводи за липса на длъжностното качество на подс. А., и се изразява недоумение относно осъждането му по чл. 202 НК като съизвършител. Иска се същият да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Алтернативно се прави искане, ако все пак съдът признае А. за виновен по това обвинение, присъдата да бъде изменена и да му се наложи наказание при условията на чл. 66 НК. Оспорва се и приложението на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК.  

 

         Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

 

         Първоинстанционният съд е приел, че подсъдимите са извършили следното:

 

         Бивш цивилен служител Д.Н.И.  завършил висше военно образование през 1976 г. във ВНВУ „….” – В.Т., като придобил военна квалификация „инженерни машини”. Бил на служба от 28.08.1976 г. до 01.04.2000 г. като офицер в БА. Заемал различни командни длъжности /л.83 т.26ДП/.

 

         Със заповед на ръководителя на Изпълнителна агенция „Отдих и възстановяване” – МО № Д-383/03.01.2003 г., И. бил назначен на длъжността „Директор на териториална дирекция – В.” в ИА „Отдих и възстановяване” – МО /л.84т.26ДП/. В това си длъжностно качество на 01.04.2008 и на 27.02.2009 г. той получил преписи от длъжностни характеристики за длъжността „Директор на териториална дирекция” в сила към инкриминирания период – април 2008-28.04.2009 г. /л.105-106 и 107-108 т.26 от ДП/. Със заповед № 1432/06.11.2009 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „.... на Министерството на отбраната” на подс. И. било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”, а със заповед № ЧР-09-750/11.11.2009 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „.... на Министерството на отбраната” било прекратено служебното правоотношение с И. /л.110 т.26 от ДП/.

 

         С Решение № 4/02.08.1999 г. по НАХД № 4/1999 г. на Варненски военен съд в сила от 02.08.1999 г. И. бил признат за виновен по чл. 343б ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание /л.48-49, т. 36 от ДП/.

 

         Гр.л. М.Х.А. от гр. В. е роден на 24.01.1969 г. в гр. Т.. Завършил средно образование. Женен с две деца. В масивите на МВР бил известен с прякора „Б., като за периода от 2005 до 2012 г. имал осем регистрации /л.84-85 и 88, т. 29 от ДП/. Осъждан бил пет пъти, както следва /л.51-60, т. 36 от ДП/:

 

         1. С присъда № 46/14.04.2010 г. по нохд № 438/2010 г. на Окръжен съд В. бил признат за виновен по чл. 257 ал. 1 пр. 1 /отм./ вр. чл. 255 ал. 1 пр. 2 /отм./ вр. чл. 26 ал. 1 НК и чл. 58а вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 вр. чл. 2 ал. 2 НК и му било наложено наказание 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 5 години и глоба в размер на 5 000 лв., за деяние извършено в периода 14.09.-14.12.2006г. Присъдата влязла в сила на 30.04.2010 г.

 

         2. Със споразумение от 09.03.2011 г. по нохд № 7109/2010 г. на Районен съд В. бил признат за виновен по чл. 308 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК и съгласно чл. 55 ал. 1 т. 2 бук.”б” НК му било наложено наказание „пробация”, като са определени и съответни пробационни мерки, за деяние извършено в периода месец февруари - март 2010г. С протоколно определение от 09.03.2011 г. по същото дело било определено общо наказание по нохд № 438/2010 г. на Окръжен съд В. и нохд № 7109/2010 г. на Районен съд В. - 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 5 години и глоба в размер на 5 000 лв. Определението влязло в сила на 25.03.2011 г.

 

         3. С присъда № 58/12.07.2011 г. по нохд № 924/2011 г. на Окръжен съд В. бил признат за виновен по чл. 257 ал. 1 пр. 1 /отм/ вр. чл. 255 ал. 1 пр. 2 /отм./ вр. 26 ал. 1 от НК, вр. чл. 2 ал. 1 и 2 НК и чл. 58а/изм./ вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 вр. чл. 2 ал. 2 НК и му било наложено наказание 1 година и 11 месеца лишаване от свобода за деяние извършено в периода 14.11.2005-14.08.2006г. Съдът му определил общо наказание по това дело и по нохд № 438/2010 г. на Окръжен съд В. - 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 4 години и 11 месеца и глоба в размер на 5000 лв. Присъдата влязла в сила на 28.07.2011 г.

 

         4. С присъда № 20/24.02.2012 г. по нохд № 1868/2011 г. на Окръжен съд В. бил признат за виновен по чл. 257 ал. 1 вр. чл. 255 ал. 1 пр. 2 /отм./ вр. 26 ал. 1 НК вр. чл. 373 ал. 2 НПК и чл. 58а ал. 1 НК и му било наложено наказание 2 години и 8 месеца лишаване от свобода отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от 5 години и глоба в размер на 5000 лв. за деяние извършено в периода 01.12.2005-30.11.2008г. Съдът му определил общо наказание по това дело, по нохд № 438/2010 г. на Окръжен съд В., по нохд № 7109/2010 г. на Районен съд В. и по нохд № 924/2011 г. на Окръжен съд В.  - 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от 5 години и глоба в размер на 5000 лв. Присъдата влязла в сила на 13.03.2012 г.

 

         5. Със споразумение № 513/12.06.2012 г. по нохд № 1867/2012 г. на Районен съд – гр. В. в сила от 12.06.2012 г. бил признат за виновен по чл. 206 ал. 3 пр. 1 вр. ал. 1 НК и на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 НК му било наложено наказание 2 години и 9 месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от 4 години, за деяние извършено през месец октомври 2009г.

 

 

 

         Със заповед № 472 от 20.10.2004 година на изпълнителния директор на ИА „Отдих и възстановяване” – МО в т. 2 от същата, подс. И. бил упълномощен с всички права на възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки, свързани с организирането, провеждането и подписването на договори по процедури за възлагане на обществени поръчки, касаещи дейността на ТД – В. /л.91, т.3 от ДП/. Впоследствие със същите права той бил упълномощен и със заповед № 486 от 07.08.2008 год. т. 5 /л.58, т.19 от ДП/. Регламентация на функциите, касаещи длъжностните лица в териториалните дирекции се съдържали и във Вътрешните правила за провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки в ИА „.... на МО”, утвърдени от изпълнителния директор на 08.11.2007 година и получена в ТД – В. на 12.11.2007 година /л.24-50, т. 3 от ДП/. Със своя заповед № 655 от 13.11.2007 година, подсъдимият И. обявил тези правила и разпоредил стриктното им спазване и изпълнение /л.51, т. 3 от ДП/. В изпълнение на правомощията си като директор на ТД – В., а от там и като възложител, подс. И. сключил 51 договора за периода 2008-2009 година /л.39-54, т. 40 от ДП/. Част от договорите и поръчките били възложени на фирми, собственост на подс. А. или на фирми, чийто упълномощен представител пак бил той. Големият брой обществени поръчки, създавал възможност за злоупотреба с отпуснатите за осъществяването им средства. Двамата подсъдими решили да се възползват от тази възможност и да присвоят финансови средства за неизпълнени, но отчетени като изпълнени процедури по обществени поръчки. Това предполагало изготвянето на документи с невярно съдържание или неистински такива, тъй като процедурите по отчитане и заплащане на извършените дейности изисквали представянето на такива документи. Съгласно уговореното подс. А. следвало да представя оферти от името на своя фирма или от името на други фирми за участие в конкурсни процедури или процедури по възлагане, да изготвя необходимите документи от името на спечелилата фирма във връзка с изпълнение на задачата и отчитане на извършените дейности. От своя страна подс. И. следвало да възложи изпълнението на задачата на контролирана от подс. А. фирма, да вземел мерки практически да не се осъществява контрол върху изпълнението или същият да бъдел формален, да осигурял подписването на необходимите документи, удостоверяващи изпълнението на задачите, както и тези за изплащане на договорените суми в пълен размер. В изпълнение на това предварително уговаряне, двамата подсъдими извършили следната присвоителна дейност за периода от началото на месец април 2008 до 28.04.2009г:

 

 

 

І. Извършване на Ремонтни - Строително монтажни работи/Р-СМР/ на обект „” към хотел „.

 

 

 

         С докладна записка Изх. № 265/17.04.2008 година до Изпълнителния директор на ИА „.... на МО”, подс. И. предложил да бъде избрана по реда на чл. 2 ал. 1 т. 1 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки фирма изпълнител за извършване на Р-СМР на обект „....” към хотел „....” в ТД – В.. След получаване на разрешение за провеждане на процедурата, И. възложил на свидетелите П. и В. да извършат маркетингово проучване и да докладват, както и да изготвят техническо задание. Тъй като двамата не притежавали необходимите познания, извършили само общи замервания, съобразно видовете дейности, които им били указвани от подс. И.. Записките предали на И., който разпоредил да бъде изготвено техническо задание и количествена сметка. След изготвянето им те били подписани от св. П. и утвърдени от И. /л.11-16 от папката с ВД/. Също по разпореждане на подс. И., св. П. изготвил доклад по маркетингово проучване с посочени от подсъдимия И. три фирми: „....” ЕООД – В. с управител Д.Д.Н., „....-К-М” ЕООД – В. с управител подс. А. и „В.Д.К.” ЕООД с управител св. С.Р.А. /л.10 от папката с ВД/. На 19.05.2008 година подс. И. подписал писма до управителите на трите фирми с покана да подадат оферти за участие в изпълнение на ремонтните дейности /л.18-20 от папката с ВД/. На 20.05.2008 година подс. А. се подписал на трите писма, че са получени лично от управителите на фирмите, въпреки че св. А. и Д. Н. не са получавали тези писма и не са знаели, че фирмите им фигурират в документацията по поръчката. Подс. А. изготвил ценови оферти, както от името на своята фирма „....-К-М” ЕООД, така и от името на фирмите „....” ЕООД и „В.Д.К.” ЕООД. Предварително подбуден от подс. И. при постигнатата уговорка между тях за присвояване на средства, подс. А. се подписал в офертата на фирма „....” ЕООД вместо управителя Д. Н. и в офертата на фирма „В.Д.К.” ЕООД вместо управителя Симеон А., без тяхното знание и съгласие. По този начин той съставил два неистински частни документа, които му били необходими за да представи в ТД – В.. Тези две ценови оферти заедно с ценовата оферта, която изготвил от името на своята фирма, той представил на 27 и 28.05.2008 година в деловодството на ТД – В. /л.30 от папката с ВД/. Трите оферти били класирани и за изпълнител на ремонта била определена фирма „....” ЕООД с управител Д. Н., за което било изготвено и уведомително писмо /л.23 от папката с ВД/. На 02.06.2008 година в гр. В. бил сключен договор Рег. № 14 между ТД – В. към ИА „....” МО като възложител и фирма „....” ЕООД като изпълнител за изпълнение на Р-СМР на обект „....” към хотел „....” в ТД – В. за сумата от 99 879.05 лв. без ДДС /л.88-92 от папката с ВД/. На същата дата бил изготвен и протокол за открИ.е на строителна площадка /л.102-103 от папката с ВД/. Отново както и при предходните неистински документи, склонен от подс. И., подс. А. се подписал в договора и протокола вместо управителя Д. Н. без нейно знание и съгласие, като по този начин съставил още два неистински документа, първият частен, а вторият официален. С фактура № 0000000009 от 02.06.2008 година, подписана от подс. И. като директор на ТД – В. за получател, била преведена на „....” ЕООД сумата от 35 956.46 лв., представляващи авансово плащане на 30 % от цялата сума по договора /л.106 от папката с ВД/. Като съставител на фактурата подпис поставил подс. А.. В следващите дни до 30.06.2008 година работници от фирмата на подс. А. извършили дейности по ремонт на лятното кино.

 

         За осъществяване на контрол по изпълнение на договора със своя заповед № 166/02.06.2008 година, подс. И. назначил свидетелите В., П. и В. /л.112 от папката с ВД/. В изпълнение на уговорката да не се осъществява ефективен контрол, подс. И. със заповедта си не предоставил на трите лица документацията по договора и фактически те не били запознати с вида и обема на дейности, които следвало да бъдат извършени, за да ги съпоставят с действително изпълнения обем дейности. На практика лицата за контрол следели дали всеки ден има работници на обекта и дали работят и ако констатират, че не се работи, докладвали за това на подс. И.. Последният лично всеки ден посещавал обекта, намиращ се в непосредствена близост до работните канцеларии на управлението, което създавало впечатление у контролиращите лица, че фактическият контрол се осъществявал от него. Фирмата „...” АД – София, която следвало да осъществява строителен надзор, също не упражнявала такъв. В списъка на правоспособните физически лица, назначени по трудов или граждански договор във фирма „...” под № 11 фигурирал св. М. Й. /л.102, т. 3 от ДП/. Същият имал своя фирма „...” АД – В. и бил упълномощен от „...” да осъществява надзор по ремонтните работи на обект „....”. Св. Й. също не изпълнявал надзорни функции, а възложил това на св. Й. Дж. Х. – управител на фирма „...” ЕООД. Х. формално осъществявал надзорната дейност, но лично не изготвял документи по констатациите, а всички документи се подписвали от св. М. Й., макар че той лично или лице от неговата фирма не контролирали изпълнителя. Подс. И. познавал тримата свидетели и бил наясно, че външният строителен надзор на практика не се осъществявал, което съвпадало с намерението на подсъдимите да бъде елиминиран всякакъв вид контрол за да се улесни присвояването.

 

         На практика не съществувал предварителен финансов контрол, като същият бил по-скоро последващ, съгласно показанията на св. Л.. Предварителният финансов контрол нямал за задача да следи дали дейностите са извършени, а дали са спазени процедурите и дали редовно са оформени необходимите документи.

 

         Възползвайки се от така създадената липса на контрол и предварително подбуден от подс. И., на 30.06.2008 г. подс. А. изготвил протокол обр. 19, заменителна таблица и протокол обр. 19 по заменителна таблица /л. 77-81 и 97 от папката с ВД/. И в трите документа като изпълнител била посочена Н., но подписите били положени от подс. А., без нейно знание и съгласие. По този начин той съставил три неистински частни документа, необходими за удостоверяване на извършената работа по видове и обем. Документите били подписани за възложителя от лицата натоварени с контрола – свидетелите В., П. и В., и от св. Й. за строителен надзор. Първите трима не знаели съдържанието на документите и ги подписали в сградата на администрацията на ТД по разпореждане на подс. И., а Й. подписал документа, макар че не осъществявал лично или чрез свой служител строителен надзор. Не било отбелязано и обстоятелството дали друго лице било натоварено с надзора и кое е това лице. В тези три документа били описани видовете монтажни работи по мярка, количество и стойност, които според протоколите и таблицата са били извършени и подлежали на заплащане.

 

         Видно от заключението по назначената тройна съдебна строително-техническа експертиза, от описаните в протокол обр. 19 не били изпълнени следните видове дейности /л. 499-504 от НД/:

 

- по пореден №1 – демонтаж на дървен плот-ложа неизпълнение от 60.19 лв.;

 

- по пореден № 2 – възстановяване на парапет на ложа с дъски неизпълнение от 150.66 лв.;

 

- по пореден № 8 – шпакловка с теракол – таван ложа неизпълнение от 29.76лв.;

 

- по пореден № 10 – изкърпване на пейки с дървени дъски неизпълнение от 1754.14лв. Тук съдът е взел предвид, че съгласно обвинителния акт неизпълнението е на стойност 1138.94лв без ДДС, или 1366.72лв. с ДДС;

 

- по пореден № 13 – направа на изолация с фибран – външно - кулиси неизпълнение от 350.46 лв. Тук съдът е взел предвид, че съгласно обвинителния акт неизпълнението е на стойност 290.75лв без ДДС, или 348.90 лв. с ДДС;

 

- по пореден № 14 – шпакловка с теракол - кулиси неизпълнение от 104.76

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg