Решение 3
30-06-2016

 

. За целта се съставял констативен акт обр. 15 към чл. 7 от Наредба № 3/31.07.2003 година на Министерството на регионалното развитие и благоу...ството. Въз основа на изготвените двустранни протоколи за извършените строително-ремонтни дейности се издавала от изпълнителя фактура за стойността на извършените дейности. Фактурата се одобрявала от предварителния финансов контрол и въз основа на материалите по преписката за съответната поръчка се издавало бюджетно платежно нареждане, за привеждане на сумата по фактурата.

 

Първоинстанционният съд е проследил при всичките четири деяния процеса на изготвянето на съответните и необходими документи, като настоящият състав приема изцяло изложените в тази насока доводи и съображения, които не намира за необходимо да преповтаря. Пространно съдът е изложил мотиви относно авторството, съдържанието и вида на инкриминираните документи. Всеки един от последните е поименно посочен, отразена е относимостта му към всяко едно от присвоителните деяния и е описан механизма на съставянето му. Двамата подсъдими безспорно знаели, че отразеното в документите е с невярно съдържание, тъй като строително-монтажните дейности не били изпълнени по вид и в пълен обем и за тях те имали непосредсвена информация. Мотивирано съдът е приел, че след избора на изпълнител, като във всички случаи без значение било коя фирма печели поръчката, фактически изпълнител бил подсъдимият А.. Съдът е дал и съответната правна квалификация на деянията с оглед създаването на посочените неистински документи или документи с невярно съдържание, имащи  офциален или частен характер. Ето защо направените възражения от защитата на подсъдимия И., че съдът направил погрешен извод за наличието на предварителен сговор на двамата  подсъдими - предварително обмислено и взето решение за присвояване, включително и за извършване на улесняващи престъпления, че е направил неправилни изводи за наличието на извършено престъпление по чл. 311 НК и че е пропуснал да съобрази, че подсъдимият  А. е действал като пълномощник на представляваните дружества и като такъв е полагал необходимите подписи, настоящата инстанция ги намира за неоснователни, тъй като не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Напротив, от обсъдените  такива се налагат коренно противоположни изводи, които кореспондират с доказателствената съвкупност и обуславят отговорността на подсъдимите и за извършените улесняващи престъпления.

 

         Обосновано и законосъобразно първоинстанционният състав е приел, че е налице и квалифициращият признак по чл. 202, ал. 1, т. 2 от НК –две или повече лица, сговорили се предварително. За да обоснове този извод, съдът е анализирал цялостния доказателствен материал по делото. На първо място съдът е взел предвид приложените на л. 46-47, т. 21 от ДП справки, от които е видно, че голяма част от сключените договори и изпълнени услуги са от фирми, представлявани от подс. А.. За съществуващата предварителна уговорка между подсъдимите съдът е приел и факта, че по първата обществена поръчка/ремонт на Лятното кино/ писмата до фирмите-участнички в конкурса, както и уведомителните писма за резултатите, били получени в Териториалната дирекция от подс. А., който подал и офертите от името на всички участници, което било ясен признак за формалния подход при провеждане на процедурата по избор на изпълнител. Правилно съдът е извел извода, че ако все пак тези факти биха могли да бъдат извън полезрението на подс. И., то при подписването на договора, сметка 22 и акт обр. 15 той не би могъл да не констатира, че тези документи не се подписват от жена с фамилно име Н., а от подс. А.. Освен това вместо да привлече външни експерти за подготовка на техническото задание, И. възлагал това  на св. П., който не притежавал необходимия капацитет и знания.

 

         Правилно съдът е отчел, че по процедурите, предмет на настоящото дело, не е бил включван в комисиите за приемане на извършената работа и представител на Изпълнителната агенция, каквото задължение подс. И. е имал съгласно Вътрешните правила за провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки. Вътрешните правила за изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол също са изисквали, при липса на експерти в съответната област, да се ползват за методическа помощ и съдействие експерти от централното управление на Агенцията, което също не е било изпълнено. Освен това горепосочените правила вменявали задължение, преди поемане на финансов ангажимент, сключване на договор или извършване на плащане, материалите да се представят на финансовия контрольор за одобрение, без което било недопустимо извършване на плащане. Формалността по отношение на контрола по изпълнение на строително-ремонтните дейности съдът извел от редица обстоятелства, а именно - включените в комисиите лица не притежавали необходимите познания в областта на строителството, подс. И. при назначаването им не разпореждал да им бъдат предоставени документи, въз основа на които да проверяват, спазват ли се клаузите на договора, същите лично не извършвали замервания и не изготвяли актове от проверки, а такива актове им били представяни в завършен вид и по разпореждане на подс. И. ги подписвали, без да им бъде давана възможност да се запознаят със съдържанието им. Липсата на представител на централното управление в комисиите давало възможност също така на подс. И. да въздейства на подчинените му служители, използвайки служебното си положение. Със знанието и мълчаливото съгласие на подс. И. външния строителен надзор, в лицето единствено на св. Й. Х., бил силно ограничен и занижен, тъй като участието на последния било напълно формално. Тук е мястото да се отбележи, че се явяват неоснователни възраженията на защитата на подсъдимия И., че изводите на решаващият съд за осъществяването на формален контрол по изпълнението на строително-монтажните работи били произволни.

 

         При обсъждането на доказателствата относно ремонта на трафопоста бяха изложени съображения за формалното подписване на договори в една дата на две различни места между три лица, като едно от тях на същата дата е подписало и документ вече в качеството си на надзорник. Съдът е приел, че за предварителен сговор между двамата подсъдими за присвояване на финансови средства още по-фрапиращи са фактите във връзка с поръчките за доставка и монтаж на ново обзавеждане и за изработване и доставяне на пердета и щори. Въпреки че и двамата подсъдими са знаели, че към датите на възлагане на поръчките мебелите са закупени и доставени от служители на „Метро”, че същите са сглобени безплатно по разпореждане на подс. И. от служители на Териториалната дирекция и пердетата и щорите са монтирани, изпълнението на тези вече изпълнени дейности било възложено на външна фирма, същите били отчетени като изпълнени и заплатени. Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимия И., че изводите на съда в този смисъл, а именно че през м. февруари 2009 г. почти цялото обзавеждане на ремонтираните жилища е било доставено и монтирано, са неправилни и в пълно противоречие с доказателствата по делото. Именно безплатната доставка на мебелите и безплатният им монтаж от служители на дирекцията са дали основание на подсъдимите да организират обществена поръчка, имитираща изпълнение в тази насока, което да бъде съответно заплатено, без реално да е осъществено. Безспорно е установено, че определената за изпълнител фирма „С. КОРПОРЕЙТИД”ЕООД не е извършвала никаква дейност по доставката и монтажа на мебелите, щорите и пердетата, а в същото време й е било платено за това. Правилно съдът е отклонил възраженията на защитата, която е твърдяла и пред първата инстанция, че след като в жилищата и ресторанта имало поставени щори, следва, че поръчката била изпълнена. Съдът правилно е насочил вниманието си върху предмета на доказване по делото, в който основният факт е не обстоятелството, дали има поставени щори или не, а дали това е извършено в рамките на обществената поръчка, възложена на фирма „С. ...” ЕООД и дали е следвало тази фирма да получи изплатеното възнаграждение.

 

         Въз основа на гореизложените обстоятелства първоинстанционният съд дефинирал извода, че били налице координирани действия между двамата подсъдими, които умело се възползвали от практическата липса на вътрешен и външен строителен надзор и на предварителен финансов контрол. Подс. И. добре знаел какви документи е необходимо да бъдат оформени, за да се извърши плащането съобразно изискванията на Вътрешните правила за провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки в ИА „.... на МО” и Вътрешните правила за изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол. В качеството си на Директор на Териториалната дирекция и възложител на обществени поръчки осигурявал отсъствието на ефективен контрол, а без да има заверка от финансовия контрольор, той разпореждал изплащането на фактурираните суми. Освен това, обявявайки определена поръчка, той назначавал за провеждане на процедурите служители, на които въздействал с авторитарния си подход. Подс. А. представял необходимите документи за участие в обявените процедури, които били с невярно съдържание или неистински. Подс. И. знаел, че подаваните документи не изхождат от вписаните като податели лица, но като директор продължавал процедурата. Двамата подписвали документи за приемане на извършената работа, при което подс. И. е бил наясно, че подписите за „изпълнител“ в повечето документи не се поставят от лицата, вписани в протоколите.

 

         Логично първоинстанционният съд е стигнал до извода, че с течение на времето и придобИ.ето на увереност, че деянията им остават неразкрити, подсъдимите постепенно увеличавали процента на присвоените суми. По ремонта на Лятното кино били присвоени около 20 % от общо заплатената сума, при ремонта на трафопоста били присвоени около 25 % от сумата, а по последните две поръчки присвоените суми възлизали на 100 % от сумите. И тези обстоятелства подкрепят извода, че двамата са имали предварителна уговорка за присвояване на парични средства по възложените поръчки. Ето защо не следва да бъдат кредитирани възраженията на защитата на подсъдимия И., че решаващият съд в мотивите си не е изложил съображения въз основа на какви доказателства приема, че е налице съизвършителство.

 

         Предвид гореизложеното следва да се приемат за неоснователни и доводите на защитата на подсъдимия И., че същият не само че не допуснал нарушение на вътрешните актове на изпълнителната агнция, но и стриктно ги е спазвал. Лишени от основание са и доводите, че по всички проведени процедури е имало назначени комисии за оценка и класиране на изпълнител, които именно правели предложенията за избор на фирма и които са могли да разберат коя фирма подава офертата и от кого се представлява. Именно в резултат на създадените неистински и с невярно съдържание документи тази дейност на комисиите е била възпрепятствана и осуетена.

 

 

 

Обосновано и законособразно решаващият съд е признал подсъдимите за невинни и ги е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 201 от НК. Съдът мотивирано е дал вяра на допълнителната тройна съдебна строително-техническа експертиза, с оглед намаляване на обвинението до доказания размер на присвоените средства - 91 617.71 лева, като правилно е оправдал подсъдимите за разликата до сумата на повдигнатото обвинение - 125 082.23 лева. Законосъобразно съдебният състав е преценил, че деянията на подсъдимите не изпълват с необходимото съдържание втория задължителен елемент по чл. 203, ал. 1 от НК – да представляват особено тежък случай. Действително извършеното от подсъдимите с оглед на настъпилите последици и други отегчаващи обстоятелства не разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и извършителите, както изисква чл. 93, т. 8 НК. Двамата подсъдими към момента на деянието са били неосъждани, с добри характеристични данни. По тези съображения, съдът правилно е оправдал подсъдимите по обвинението по чл. 203, ал. 1 НК, за това, че присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай и го е преквалифицирал по по-лекия състав на чл. 202 ал. 2 т. 1 НК, като приел, че присвоената сума е в големи размери.

 

         Защитата на подсъдимите правят възражения, част от които са били правени и пред решаващия съд, който ги е обсъдил и е направил законосъобразен анализ на всички доказателства по делото. Съдът в мотивите си обосновано е посочил защо приема показанията на едни свидетели и не дава вяра на други, защо и в каква степен приема представените заключения на вещите лица. Настоящият състав ги споделя изцяло.

 

         В съдебно заседание адв. П.а – защитник на подс. И. навежда довод за съществено процесуално нарушение, че във връзка с направени искания за поправки в протокола, съдът не се бил произнесъл.

 

         От направената проверка настоящият състав констатира, че това твърдение на защитата не отговаря на истината, тъй като председателят на решаващия състав се е произнесъл по време на съдебното производство на четири пъти еднолично по депозираните искания за поправки в протокола.

 

         Неоснователно е и възражението на защитата на подъсдимия И., че присъдата била постановена от незаконен състав по смисъла на чл. 29, ал. 2 НПК, тъй като председателят на състава отказал на подсъдимия И. да се снабди с преписи от определени материали по делото, не разрешил на подсъдимия да даде обяснения по реда на чл. 277, ал. 2 НПК и въпреки направените искания за поправки на протокола, той не се произнесъл. Същите възражения са били правени и по време на съдебното производство пред първата инстанция, на които последната е дали и съответен отговор. Настоящият състав споделя изцяло съображенията в протоколното определение на съда от 26.05.2015 г..От материалите по делото е видно, че на страните е било указано, че същото е на тяхна разположение в деловодството на съда, където същите могат да се запознаят с него и да направят необходимите бележки и извлечения. От протокола от съдебното заседание, проведено на 05.08.2015 г. е видно, че и на двамата подсъдими съдът е дал възможност да дадат обяснения, което от подсъдимия И. е било сторено. Досежно исканията за поправки в протокола, съдът изложи съображения по-горе в мотивите, които изцяло поддържа и по отношение на това възражение на защитата.

 

         Защитата възразява, че решаващият състав е дал вяра на тройната експертиза, назначена в съдебно заседание. От направената проверка настоящият състав не вижда основание за това възражение. Решаващият съд мотивирано се е произнесъл защо след представяне на писменото заключение по тази експертиза и изслушване на вещите лица в съдебно заседание на 05.11.2015 година е кредитирал заключението на експертите. Няма данни, на базата на които да се направи извод, че вещите лица не притежават необходимата компетентност, че са заинтересувани от изхода на делото или са подходили формално и незадълбочено към поставените задачи. Тримата са посетили два пъти обект „....” и са направили своите замервания и изчисления. Към делото е приложен и фотоалбум /л.19-33 т.2 ДП/, по който вещите лица са онагледили заключението си. Съдът е констатирал, че по някои от видовете дейности вещите лица са посочили по голям размер и от там по-голяма стойност на неизпълнение от това, залегнало в обвинителния акт. По този начин се включват неизпълнени дейности в обем и на стойност, за които не е имало обвинение. По тази причина, съдът е намалил стойността на неизпълнението по тези пунктове до размера на посоченото в обвинителния акт, което изрично беше посочено по-горе при изброяване на неизпълнените дейности.

 

         Лишени от основание са и възраженията на защитата на подсъдимия И., че липсват мотиви как съдът е разграничил парите, собственост на търговските дружества, от тези, които са били предмет на неправомерните действия на подъсдимите. От мотивите на присъдата е видно, че подъдимите са осъдени единствено за присвояването на парични средства, които са били изплащани за дейности, които били отчетени като изпълнени, но реално това не било сторено.

 

         Защитата възразява, че бил нарушен чл. 305, ал. 4, вр. с чл. 301 от НПК, тъй като решаващият съд не бил посочил правната квалификация „длъжностно лице”. При проверката на това обстоятелство настоящият състав не констатира да е налице нарушение. В присъдата – диспозитив и мотиви, която е едно цяло, съставът на съда е обосновал защо приема, че подс. И. е имал качеството длъжностно лице, като е обсъдил това в контекста на разпоредбата на  чл. 93, т. 1, б. „а” и б.”б” НК. В тази връзка защитата на подс. А. навежда в съдебно заседание пред настоящия състав доводи, че последният не е извършил престъпния състав на престъплението „длъжностно присвояване” и в тази насока нямало никакви доказателства. Настоящият състав не споделя това виждане на защитата – адв. Начев, като по-горе в мотивите на решението бяха изложени подробни съображения, защо приема, че подсъдимият А. е извършил престъплението при условията на предварително сговаряне с подсъдимия И..    Голословни са твърденията на адв. П.а, че решаващият състав не бил обсъдил показанията на редица свидетели – С., Н., Д., С., П., както и доклад на АДФИ от 16.11.2011 г., както и други писмени и гласни доказателства. Настоящият състав не се съгласи и с това становище, тъй като не навежда доводи налице ли са някакви противоречия между техните показания и тези, които решаващият съд е кредитирал. При проверката на атакувания съдебен акт настоящият състав намира, че при постановяването на същия са спазени изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Съдът е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали е направил това. Посочил е на кои доказателствени източници е дал вяра, като е изложил и необходимите съображения за това.

 

         Следва да бъдат оставени без уважине възраженията на защитата на подсъдимия И., че съдът допусналл нарушение, като не описал в диспозитива на присъдата на коя дата, във връзка с кой договор каква сума е присвоил, кое е улесняващото престъпление и как същото е квалифицирано. От съдебния акт е видно, че в диспозитива обобщено са изписани всички признаци на престъплението, за което подсъдимите са осъдени, като в мотивите съдът е посочил и обсъдил всички факти и обстоятелстава, изпълващи съдържанието на тези признаци, включително и посочените от защитата.

 

         Възражението на защитата на подсъдимия И., че наложената глоба е била наложена с цел „смразяване” на защитника му, в резултат на което  по този начин е било нарушено правото му на защита, съдът намира за неоснователно. Използването на тази санкция има за цел да обезпечи организационно-дисциплиниращ ефект в съдебното производство и по същество същата няма за цел да ограничи или да наруши правото на защита на някоя от страните. 

 

         Неоснователно е и възражението на защитата на подсъдимия И., че съдът, като не е извършил съпоставка между показанията на св. П. и дължностната му характеристика като писмено доказателство, необосновано дал приоритет на показанията на П.. Действително съобразно длъжностната му характеристика на св. П. е било възлагано да прави проучване и да изготвя техническо задание, но от показанията му пред съда става ясно, че техническото задание за обекта е било изготвено, без той да разполага с документация, от която да следи, какви дейности са заложени за изпълнение. Освен това в нарушение на вътрешните правила за изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол подс. И. е определял едно и също лице, а именно св. П., да има задължения по одобряване /като член на комисията по класиране на офертите/; изпълнение /като лице изготвило маркетингово проучване, доклад, техническо задание/; осчетоводяване /като лице приело фактурата, без да представлява ТД/ и контрол /като лице определено за вътрешен контрол/.   

 

         Защитата на подс. А. навежда доводи, че последният бил осъден несъразмерно тежко, като се иска намаляването на размера на наказанието и приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. При проверката настоящият състав не констатира да има явна несправедливост на наказанието, като прие, че то е справедливо и в рамките на закона. Като такова приложението на отлагането на изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” е неприложимо.

 

         Обосновано съдът е подходил и при при индивидуализацията на наказанията на двамата подсъдими, като е приложил правилно закона, отчитайки упоритостта на подсъдимите за реализиране на деянията. Съдът правилно е отчел водещата роля на подс. И. с оглед длъжностното му качество и това, че той се е разпореждал с паричните средства, а от А. зависело дали същите да бъдат изтеглени и присвоени.

 

         Правилно и законосъобразно съдът е приложил разпоредбата на чл. 202, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК, по отношение на подсъдимите, като ги е лишил от право да заемат държавна или обществена длъжност или да упражняват професия или дейност, свързани с управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови средства или стоково-материални средства за срок от по шест години за всеки от тях.

 

         Законосъобразно също така основният съд на основание чл. 202 ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от НК, постановил наказание „конфискация” на част от имуществото, собственост на подс. И., като са описани точно имотите.

 

         Съдът е приложил и института на групиране на наказанията по присъдите, постановени по отношение на подс. А., тъй като и според въззивната инстанция са били налице предпоставките на чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 от НК, поради което възражението на защитата му в тази насока е неоснователно. Съдът правилно се е обосновал и защо не прилага чл. 24 от НК. С оглед този изход на делото неоснователно се явява и искането на защитата на този подсъдим за приложението на чл. 66 НК.

 

         Законосъобразно на двамата подсъдими е определен режима на изтърпяване на наказанията на основание чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС – в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, което пък съгласно чл. 61 т. 2 ЗИНЗС наложило и определянето на първоначален строг режим.

 

         Обосновано по отношение на подс. А. бил приложен чл. 59 от НК, а именно съдът е приспаднал предварителното му задържане под стража.

 

         Законосъобразно основният съд осъдил двамата подсъдими да заплатят в полза на Висшия съдебен съвет, по сметка на Сливенски военен съд, направените деловодни разноски в размер на по 1 813,08 /хиляда осемстотин и тринадесет лева, 08 ст/ лева за всеки от тях.

 

         Правилно основният съд се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства, които следва да се върнат на ИА „Военни кбулове и военно почивно дело” – МО, като правоприемник на Изпълнителна агенция „.... на Министерство на отбраната ”, с изключение на приложените по делото 2 бр. компактдискове и 1 бр. дискета, които да останат по делото.

 

         Водим от гореизложените съображения настоящият състав намира, че жалбите на подсъдимите следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни.

 

         Военноапелативният съд намира, че не са налице основания за изменяване или отменяване на атакуваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло.

 

         По изложените съображения и на основание чл. 338 НПК Военно-апелативният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА присъда № 12/06. 11. 2015 г. по НОХД № 48/2015 г. по описа на Военен съд – гр. Сливен.

 

         РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано и обжалвано в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.

 

 

 

                                     

 

 

 

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg