Решение
07-03-2016
Р Е Ш Е Н И Е № 7 гр. София07.03.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание в София на десети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ полк. РУМЕН ПЕТКОВ при секретар Катя Симова и с участието на прокурора полк. КРАСИМИР КОЛЕВ разгледа наказателно дело от общ характер № 11 по описа за 2016 г., докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по жалба от подсъдимия мичман от запаса Б. Ж. Б. от в.ф. … – В. чрез защитника си адв. Р. Х. от АК-В. против присъда № 1/05.01.2016 г. по нохд № 175 /2015 г. на Сливенския военен съд. С обжалваната присъда Сливенският военен съд е признал подсъдимия мичман от запаса Б. Ж. Б. от в.ф. …-В. за виновен в това, че за периода от 28.08.2013г. до 15.10.2013г. в гр. Варна, в качеството си на длъжностно лице – „Началник склад за ГСМ” във в.ф. …-В., не положил достатъчно грижи за стопанисване на повереното му имущество и от това последвало разпиляване на имуществото в размер на 3 405,00 литра автомобилен бензин А-95Н на стойност 8 750,85 /осем хиляди седемстотин и петдесет лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, собственост на в.ф. …-В., поради което и на основание чл. 219, ал. 1, предл. 3 и чл. 54 от НК го е осъдил на една година „лишаване от свобода” и „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева. На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати по сметката на Регионална служба „Военна полиция” – В., направените деловодни разноски в размер на 53 /петдесет и три/ лева. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства. В бланкетната жалба пред настоящата инстанция се излага довод за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Твърди се, че делото е останало неизяснено, от което има достатъчно основание внасящи съмнения във вината на подсъдимия Б.. Прави се искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и бъде оправдан. В допълнително писмено изложение към въззивната жалба защитникът на подсъдимия адв. Х. обстойно развива доводите посочени в жалбата. Твърди се, че има различие в длъжностите между „завеждащ склад“ и „началник склад“. Подсъдимият като МОЛ не е бил назначен на длъжност „началник склад за ГСМ“ и неправилно е възприето, че той с приемането на имуществото е станал фактически отчетник. Следва да има заповед за назначаване на тази длъжност с изходящо задължение за това. Твърди се, че при приемането на имуществото от подсъдимия през 2012 г. има нарушения, които не са изяснени от първоинстанционния съд. Тогава са били извършени груби нарушения на войсковия устав, правилници и други подзаконови нормативни актове. Сочи се, че не е ясно кой е осъществявал конкретни задължения по отношение горивото в ГСМ, когато Б. е ползвал платения си отпуск. Не са прецизирани фактите относно платения годишен отпуск на подсъдимия по време на инкриминирания период. В акта за начет е работено само по счетоводни документи, без да бъде съобразена техническата обезпеченост на обекта. Сочат са допуснати нарушения на досъдебното производство относно изготвената съдебно счетоводна и техническа експертиза, както и отказ от събиране на допълнителни доказателства. Прави се искане делото да бъде върнато във фазата на досъдебното производство. Алтернативно се иска същото да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан за извършеното престъпление. В съдебно заседание жалбата и допълнителното писмено изложение към нея се поддържат. Отново се сочи, че фактическата обстановка по делото не е изяснена. Приповтарят се сочените доводи в писменото изложение към въззивната жалба. В съдебно заседание прокурорът даде заключение, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение. Сочи конкретни доводи в тази насока относно доказателствата и правилното приложение на закона от първоинстанционния съд. Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна: Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: От 30.10.2012 година подсъдимия е бил в разпореждане по щат … във в.ф. …-В.. На 19.12.2012 година на основание заповед № … от 03.12.2012 година св. Ю. Р., като „Началник склад ГСМ“ предал на подсъдимия Б. числящото му се имущество. Назначената за сдаването и приемането комисия извършила замерване на имуществото и изготвила инвентаризационен опис и сравнителна ведомост на материални запаси – сметка 3020 № 79/19.12.2013г., подписана от сдаващия, приемащия, членовете на комисията и утвърдена на 20.12.2012 година от командира на формированието. Към този документ били приложени и изготвените по съответния ред разпечатки от електронни таблици за изчисляване на референтен обем при 15С градуса при инвентаризация на съответния продукт и протокол за одобряване на естествени фири с приложена справка за полагащи се фири. По този начин, макар че не е бил назначен на длъжност – „Началник склад за гориво-смазочни материали на в.ф. …-В., подсъдимият е приел числящото се на заемащия тази длъжност имущество и е станал фактически отчетник. В тази връзка на 07.12.2012 г. командира на военното формирование утвърдил „Функционални задължения на главен старшина Б. Ж. Б., в разпореждане по щат № …. В тях на практика били отразени функционалните задължения на материално-отговорното лице на склад ГСМ. В подкрепа на извода, че подсъдимият е бил фактически отчетник, макар че формално не е бил назначен на длъжност „Началник склад за гориво-смазочни материали на в.ф. …-В. е и заповед № …/12.03.2013 г. на командира на формированието, с която Б. е бил обявен за материално-отговорно лице, имащо право да получава кочани със счетоводни документи от „Финансова служба” на формированието и да работи с тях през 2013 година на обект „Склад ГСМ”. Със заповед № …/09.05.2013 година на командира на в.ф. …-В., Б. е бил повишен в звание „мичман” и назначен на длъжност „началник склад за ГСМ във в.ф….-В., считано от 01.05.2013 г. През месец август 2013 година била извършена инвентаризация на числящото се имущество в склад ГСМ. Назначената със заповед № …/20.08.2013 година комисия в присъствие на подсъдимия Б. и с негово участие направила проверка на имуществото и изготвила инвентаризационен опис и сравнителна ведомост на материални запаси – сметка 3020, подписана от членовете на комисията и подсъдимия. На 27.08.2013 година документа бил утвърден от зам. командира на формированието и заведен под № 10/28.08.2013 година. Комисията въз основа на същата заповед в присъствието и с участието на подсъдимия изготвила инвентаризационни описи и сравнителни ведомости на материални запаси – сметка 3020, заведени с № 11/28.08.2013г. и № 12/05.09.2013 година за прехвърляне на гориво в референтни литри. Към трите документа били приложени и изготвените по съответния ред разпечатки от електронни таблици за изчисляване на референтен обем при 15С градуса при инвентаризация на съответния продукт и протокол за одобряване на естествени фири с приложена справка за полагащи се фири. При тази проверка били признати полагащите се фири, било преизчислено цялото количество гориво само в референтни литри и били отстранени всички несъответствия по водещото се и намерено в наличност имущество. През периода след последната проверка от 28.08.2013 година до 15.10.2013 година, подсъдимият Б. не полагал достатъчно грижи за стопанисване на повереното му имущество. Съгласно разпоредбата на т. 2.7.2 и 4.3.4 от „Ръководство за работата на стационарните складове за гориво-смазочни материали” и чл.208 т. 13 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на РБ той е бил длъжен постоянно да знае наличието и качеството на съхраняваните в склада ГСМ и да води отчета им, не по-рядко от един път на месец да прави замерване на горивото, което да сравни с отчетните данни и да нанесе в книгата за измерване на горивото, най-малко един път в месеца да сравнява наличностите в склада с данните в звеното за счетоводен отчет на финансовите и материалните ресурси, ежедневно да проверява състоянието на резервоарите и изправността на съдовата вместимост. Прекия му началник К. изрично указал на подсъдимия преди всяко раздаване на гориво да прави замерване на наличността в резервоара, от който се предава горивото и след като приключи предаването отново да замери останалото гориво. Това е било необходимо, за да се установи количеството предадено гориво не само по калибровъчната планка на цистерната на получателя, в която се налива горивото, но и чрез съпоставка на замерванията от предаващия горивото в резервоара, от който се прелива то. Въпреки тези указания Б. не правил такива замервания и предавал горивото само въз основа на показанията по калибровката на получаващия. По този начин липсвали замервания след раздаване на гориво и в резултат на това подсъдимият не знаел наличието на числящото се гориво. Той не правил и задължителните месечни замервания, резултатите от които е следвало да нанесе в книгата за измерване на гориво, макар че броят на съдовата вместимост е позволявала съдържанието на всеки съд да бъде замерено поне веднъж в месеца и ако подсъдимият е правил замерване на няколко съда дневно е имал възможност да изпълни това свое задължение. Установило се е, че книга за замерване на горивото е имало, съхранявала се е в касата, предоставена за ползване единствено на началник склад ГСМ и е била предадена на Б. от св. Р., но подсъдимият не е водил и не е съхранил тази книга. От разпита на св. И. се установява, че Б. нито веднъж не е направил сравнение на наличностите в склада с данните в звеното за счетоводен отчет на финансовите и материалните ресурси, а такава сверка е могъл да направи само при нея. За извършването на самата сверка не е било необходимо продължително време и специални познания. В резултат на неизвършените замервания и сверки, подс. Б. не знаел постоянно точното количество на горивото, за което отговарял. Установило се, че на резервоар № 37, числящ се на Б., в който се съхранявал бензин А-95Н имало незаварена гайка на отдушника на резервоара, което не позволявало запечатването му и давало възможност за нерегламентиран достъп до съхраняваното в него гориво. Този проблем не е бил отстранен от подсъдимия или докладван за отстраняване, от което следва, че Б. не е изпълнявал задължението си да следи ежедневно за състоянието и изправността на резервоарите и останалата съдова вместимост. Всички описани нарушения са създали възможност за разпиляване на гориво. Със заповед № … от 02.10.2013 година на командира на формированието е била назначена комисия която е следвало да извърши инвентаризация на склад ГСМ. Преди комисията да започне работа, на 15.10.2013 година подсъдимият трябвало да предаде гориво - бензин А-95Н на друго формирование. Съгласно дадените му указания от К., Б. е следвало да замери нивото на горивото в резервоара и след това да предаде гориво от резервоар № 37, но той не направил замерване. След предаване на горивото и по разпореждане на св. К., Б. направил замерване. При извършената документална проверка св. К. установил несъответствие между измереното от Б. количество гориво и онова количество, което следва да е налице по документи. Двамата извършили още няколко замервания, които също показали липса на гориво. С цел да се провери дали не се касае за грешка при замерването, св. К. наредил на подсъдимия да запечата цистерните и да не влиза сам в склада, а в следващите дни бензина от резервоар № 37 да се прехвърли в друг резервоар чрез тарирана цистерна на формированието. По този начин е следвало количеството бензин да се определи не само по измервателните уреди и калибровъчните таблици на резервоар № 37, но и по тарировъчните данни на цистерната, както и по измервателните уреди и калибровъчните таблици на втория резервоар. Тази проверка отново потвърдила липсата на гориво и св. К. докладвал за това по команден ред. Във връзка с доклада назначената комисията за инвентаризация започнала работа и след замерване на наличностите, изготвила инвентаризационен опис и сравнителна ведомост на материални запаси – сметка 3020, заведени под № 66, 67 и 73 от 09.12.2013 година. Били приложени и изготвените по съответния ред разпечатки от електронни таблици за изчисляване на референтен обем при 15С градуса при инвентаризация на съответния продукт, писмено обяснение от Б., протокол за одобряване на естествени фири с приложена справка за полагащи се фири. Бил изготвен и протокол за установени липси на дълготрайни активи и материални запаси за сметка на материално отговорно лице, заведен под № 400 от 13.12.2013 година, подписан от членовете на комисията, от подсъдимия Б. и утвърден от командира на формированието. Съгласно този протокол установените липси на бензин автомобилен А-95Н, числящ се на Б. е в размер на 3 405 референтни литра. Със заповед № …/03.12.2013 година на командира на в.ф. …-В. във формированието била сформирана комисия за извършване на служебна проверка по случая, която изготвила протокол рег. № …/18.12.2013 г. Втора независима комисия, но вече от командването на военноморските сили е била назначена със заповед № …/28.11.2013 г. на командира на военноморските сили, която изготвила протокол с рег. № 8692/13.12.2013 г. И двете комисии потвърдили констатираните липси и допуснатите от подсъдимия нарушения. На основание МЗ № …/04.07.2014 година екип от звено „Финансов контрол и материални проверки” в МО е извършил материална проверка на склад ГСМ на в.ф. …-В. с материално-отговорно лице Бобев, обхващаща периода 19.12.2012 г. – 30.05.2014 г. Проверката е приключила с доклад, потвърждаващ установената липса. Съгласно заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза стойността на липсващото гориво е 8 750.85 лева. При така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил осъдителната си присъда си, като е признал подсъдимия Б. за виновен, че е извършил престъпление по чл. 219 ал. 1 пр. 3 от НК. Военно-апелативният съд в настоящия състав намери жалбата на подсъдимия за неоснователна. По отношение на доказателствените материали събрани от първата инстанция възивният съд приема, че те са допустими, относими, достоверни и достатъчни, за да се установят релевантните факти от предмета на делото. Изцяло възприема доказателствата събрани от Сливенския военен съд. Първоинстанционният съд е изяснил напълно обстоятелствата по чл. 102, т. 1-3 от НПК, като е посочил доказателствата, на които се позовава при постановяване на присъдата. Изпълнил е задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК. Изложени са обосновани доводи при разбора на доказателствената съвкупност. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил основните въпроси по настоящото дело, а именно, бил ли е подсъдимият материалноотговорно лице, има ли липса на повереното му имущество и на какво се дължи тази липса. Настоящата инстанция изцяло споделя становището на първоинстанционния съд направено относно възраженията на защитата на подсъдимия. Аргументирано и подробно им е отговорено и е в съответствие с доказателствения материал, събран по делото. Изложени са обосновани мотиви в тази насока. Тези възражения се правят и пред въззивната инстанция. По категоричен начин от доказателствения материал се установява, че подсъдимият Б. е бил матералноотговорно лице. На 19.12.2012 г. ст.серж. Ю. Р. като началник склад ГСМ е предал на подсъдимия Б. числящото му се имущество. Това е станало на основание заповед № …/03.12.2012 г. на командир на в.ф. … – В.. Сдаването и приемането е било извършено в присъствието на комисия и съставен инвентаризационен опис и сравнителна ведомост на материални запаси сметка 3020 № 79/19.12.2012 г. Подсъдимият е приел имуществото без възражение и липси (л. 34-36, том І, пис. док., дос.пр.). От този момент нататък подсъдимият е отговарял за начисленото му имущество. Обстоятелството дали е бил „фактически отчетник“, „завеждащ склад“ или „началник склад ГСМ“ във военното формирование е без особено значение, тъй като и при трите длъжности се извършвала една и съща дейност. Независимо от това преди инкриминирания период, за който се търси наказателна отговорност на подсъдимия, същият със заповед № …/09.05.2013 година на командира на в.ф. …-В. е бил повишен в звание „мичман” и назначен на длъжност „началник склад за ГСМ във в.ф. …-В., считано от 01.05.2013 г. Доводите на защитата в тази насока са неоснователни, че е не изяснена длъжностната характеристика на подсъдимия. Към момента на извършване на деянието той е бил „началник склад ГСМ“ във военното формирование. Не са основателни доводите в жалбата на подсъдимия, че още при първоначалното приемане на имуществото през 2012 г. имало несъответствие на количествата и не е станало по правнорегламентирания начин. По категоричен начин този довод се отхвърля от събраните по делото доказателства. Както беше посочено приемането е станало с нарочна комисия и е извършено без възражения на нито един от членовете на комисията и от приемащия подсъдимия мичман Б.. След това са правени няколко инвентаризации на числящото имущество в склада ГСМ, за което е отговарял подсъдимия, но не са установени липси. Със заповед № …/20.08.2013 година комисия в присъствие на подсъдимия Б. и с негово участие направила проверка на имуществото и изготвила инвентаризационен опис и сравнителна ведомост на материални запаси – сметка 3020, подписана от членовете на комисията и подсъдимия (л.53-54, том 1, пис.док., дос.пр.). Същият бил утвърден от зам.-командира на военното формирование на 27.08.2013 г. и заведен под № 10/28.08.2013 г. По същото време и със същата заповед било извършено прехвърлянето на горивото в референтни литри, като били изготвени съответните таблици и протокол за одобряване на естествените фири с приложена справка за полагащите се фири (л.53-56, том 1, пис.док., дос.пр.). Всичко това било подписано от подсъдимия и от комисията без възражения, като по този начин били отстранени всички несъответствия по водещото се и намереното налично имущество ГСМ. Инкриминираният период, през който подсъдимият е извършил деянието, с което е осъществил престъпление по чл. 219 ал. 1 пр. 3 НК, е от 28.08.2013 г. до 15.10.2013 г. Същият е сравнително кратък, като по категоричен начин е установено началото и края му. През този период от време поради неполагане достатъчно грижи за стопанисване на повереното му имущество и неспазване на разпоредбите от „Ръководство за работата на стационарните складове за гориво-смазочни материали“ и чл. 208 т. 13 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България е последвала установената липса на 3 405,00 литра бензин А95Н на стойност 8 750,85 лева. Подсъдимият не е изпълнявал задълженията си, което се изразявало в това да знае постоянно какво е наличието и качеството на съхраняваните в склада ГСМ материали. Не е водил отчет не по-рядко от един път на месеца да прави измерване на горивото, което да сравни с отчетните данни и да нанася в книга за измерване на горивото най-малко един път на месеца. Не е сравнявал наличностите в склада с данните в звеното за счетоводен отчет на финансовите и материални ресурси във военното формирование. Не е проверявал ежедневно състоянието и изправността на съдовата вместимост и състоянието на резервоарите. Не е изпълнявал нарежданията си на прекия си началник м-р К., който му е указал при всяко раздаване на гориво да прави измерване на наличността в резервоара, от който се предава горивото и след като приключи предаването отново да замери останалото гориво. Това е трябвало да стане с цел установяване количеството предавано гориво не само по калибровъчната планка на цистерната на получателя, в която се е наливало горивото, но и чрез съпоставка на замерванията от предаващия горивото в резервоара, от който се прелива то. Не е водил книга за задължителни месечни замервания и резултати, които е следвало да нанесе в нея. Не е установил, че в резервоар № 37, който му се е числял, и в който се е съхранявал бензина А 95Н имало незаверена гайка на отдушника на резервоара, което не е позволявало запечатването му и е дало възможност за нерегламентиран достъп до съхраняваното в него гориво. Това не е било докладвано от подсъдимия за отстраняване, нито е било отстранено. По този начин той не е изпълнявал ежедневното си задължение относно следенето на съдържанието в резервоарите и останалата съдова вместимост. След като е установена липсата на гориво, са извършени няколко замервания с комисии, от които заключения по категоричен начин се установява, че липсващото гориво към дата 15.10.2013 г. е 3 405,00 литра. Липсващото гориво е на стойност 8 750,85 лева, видно от съдебноценителната експертиза. Поради неспазване на посочените по-горе изисквания е извършено престъплението по чл. 219 ал. 1 пр. 3 НК. Касае се за типичен случай на безстопанственост, извършена под формата на непредпазливост, немарливо изпълнение на служебни задължения и безотговорно отношение към повереното му имущество. Следва да се отбележи изрично, че само подсъдимият е имал пломбач и е пломбирал цистерните. Периода, през който той не е бил на работа, същите са били винаги с поставени пломби и охранявани, и не е имало достъп и възможност да се раздава гориво. Не е верен доводът на защитата на подсъдимия, че не е установено кой е приемал и кой е раздавал гориво от цистерните, което са се числяли на подсъдимия, когато той е бил в отпуск. За периода от 28.08.2013 г. до 15.10.2013 г. подсъдимият Бобев е бил в отпуск 15 дни – от 09.09. до 13.09.2013 г. (5 дни); 30.09.2013 г. (1 ден); от 01.10. до 04.10.2013 г. (4 дни); от 07.10. до 11.10.2013 г. (5 дни) - (л.28, том І, пис.док., дос.пр.). За периода от време 28.08.2013г. – 15.10.2013г., видно от справка за отчетеното движение на автомобилен бензин А 95Н реф.литри (л.100, том І, дос.пр.) няма движение (приход или разход) на бензин А 95Н, т.е. когато подсъдимият е бил в отпуск нито е приеман, нито е сдаван бензин. Още повече пред настоящия съдебен състав подсъдимият категорично заяви, че само той е раздавал и приемал гориво. Дори когато е бил в отпуск е ходил до поделението и е отпечатвал цистерните и е раздавал или приемал гориво (съдебен протокол от 10.02.2016 г. стр.4/л. 28 гърба, внохд). Видно от служебно-личностна характеристика (л.70, том ІІ, дос.пр.) подсъдимия Б. за периода от 01.09.1998 г. до 01.06.2003 г. е изпълнявал длъжността „завеждащ склад ГСМ в поделение … – Б.“. Всички негови доводи, че не е знаел какви са задълженията му при изпълняване на длъжността си „началник склад за ГСМ във военно формирование … – В.“ не могат да бъдат възприети като убедителни и верни, тъй като той с години е изпълнявал в друго поделение тази длъжност. Явно се касае за форма на защита на подсъдимия. Наложеното наказание една година лишаване от свобода и глоба от 1000 лева на подсъдимия мичман от запаса Б. Ж. Б. от в.ф. …-В. по настоящото дело е към минимума предвиден в закона. Налице са условията на чл. 66, ал. 1 от НК и правилно първоинстанционнят съд го е приложил, като е определил минималния срок, с което е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода – 3 години. По-голяма снизходителност не е нужна, а и ще обезсмисли наказателната превенция. Настоящата инстанция, извършвайки служебна проверка, намира, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са доведи до ограничаване правата на страните по делото. Военно-апелативният съд намира, че са налице основанията, предвидени в закона присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1/05.01.2016 г. по нохд № 175 /2015 г. на Сливенския военен съд. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от писменото съобщаване на страните за изготвянето му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg