Определение
14-03-2016
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 9 гр. София, 14.03.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ полк. РУМЕН ПЕТКОВ при секретар Катя Симова разгледа частно наказателно дело № 17 по описа за 2016 година, докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по жалба на подп. М. И. Г. от в.ф. XXпротив определение № 1/27.01.2016 г. по чнд № 19/2016 г. на Пловдивския военен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на обвиняемия подп. М. И. Г. против постановление от 07.01.2016г. на ВОП-Пловдив за частично прекратяване на наказателно производство по ДП № 288-Сл/2013 г. по описа на ВОП-Пловдив. Производството е по реда на чл.243 от НПК в касационната му фаза. Делото пред настоящата инстанция е образувано по повод жалба на подп. М. И. Г. от в.ф. XX против определение № 1/27.01.2016 г. по чнд № 19/2016 г. на Пловдивския военен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на обвиняемия подп. М. И. Г. против постановление от 07.01.2016 г. на ВОП-Пловдив за частично прекратяване на наказателно производство по ДП № 288-Сл/2013 г. по описа на ВОП-Пловдив, образувано и водено срещу к-н Н. С. С. за извършено престъпление по чл. 331, ал. 3, пр.2, вр.ал.1, вр. чл.330, ал. 1 от НК. В жалбата се правят доводи, че определението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно мотивирано. Сочи се, че неправилно Пловдивският военен съд е възприел, че обвиняемият не е от кръга на лица, имащи право на жалба по чл. 243 ал. 3 НПК. Твърди се, че обвиняемият има правен интерес да обжалва, тъй като е безспорно установено обстоятелството, че той не е пряк извършител на деянието – възникването на пожара и последиците от него. По този начин се създава условие единствено и само жалбоподателят да отговаря за този пожар, като обвинението срещу прекия му извършител да бъде прекратено и да не му се търси наказателна отговорност. Поставя се въпроса как прекият извършител на пожара ще бъде оневинен, а срещу жалбоподателя делото ще продължи без да е имал пряко участие в инкриминираното действие. Прави се искане да бъде разгледана жалбата и да се отмени постановлението за частично прекратяване на наказателното производство. За да се произнесе, Военно-апелативния съд в настоящия състав взе предвид: Досъдебно производство № 288-Сл/2013 г. по описа на ВОП-Пловдив е образувано при условията на чл. 212 ал. 2 НПК с извършен оглед на местопроизшествие на 25.09.2013 г. в ГУЦ „Т.“ гр. К. В хода на досъдебното производство към наказателна отговорност са били привлечени военнослужещите: Капитан Н. С. С. за извършено престъпление по чл. 331 ал. 3 алт.2 вр. ал. 1 вр. чл. 330 ал. 1 НК; Подполковник М. И. Г. за извършено престъпление по чл. 387, ал. 4 вр. ал.1, пр. 3 и пр. 4 НК. На досъдебното производство са били събрани доказателства и е била установена фактическа обстановка, от които прокурорът е стигнал до извода, че обвиняемият капитан Н. С. не трябва да носи наказателна отговорност и че следва да бъде прекратено досъдебното производство срещу него по отношение на повдигнатото му и предявено обвинение по чл. 331 ал. 3 алт. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 330 ал. 1 НК. Изготвил е постановление за частично прекратяване на досъдебното производство, което в случая не попада по реда на чл. 243 ал. 8 НПК, а за капитан С. се явява постановление за прекратяване на наказателното производство срещу него, тъй като по този начин отпада търсенето на наказателна отговорност на лицето за извършеното деяние. По този начин в досъдебното производство е останал привлечен към наказателна отговорност с повдигнато и предявено обвинение подполковник М. И. Г.. Същият към настоящия момент има качеството на обвиняем (чл. 54 НПК) по досъдебно производство № 288-Сл/2013 г. по описа на ВОП-Пловдив за извършено престъпление по чл. 387, ал. 4 вр. ал.1, пр. 3 и пр. 4 НК. Той се ползва изцяло с правата, предоставени му по чл. 55 НПК и има право „… да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси…“. Военно-апелативният съд в настоящия състав намира жалбата на обвиняемия подп. М. Г. за основателна в частта, че същият има право да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство. Правилно първоинстанционният съд е възприел какво качество има обвиняемият подп. Г. по досъдебното производство. Правилно е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 243 ал. 3 НПК право на жалба срещу постановление на прокурора за прекратяване на наказателно производство имат обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, както и ощетеното юридическо лице, както и че тези субекти са лимитативно определени и не позволява разширително тълкуване. Неправилно обаче първоинстанционният съд е стигнал до извода, че обвиняемият по настоящото делото няма правен интерес да обжалва това постановление. Изложените аргументи в тази насока са неоснователни, като се е стигнало до позоваването на чл. 127 от Конституцията на Република България, че единствено прокурорът е упълномощен правен субект, имащ правото да прецени срещу кое лице и за какво престъпление да повдигне или не обвинение. Извел е заключения от фолклора „… Аз не искам на мен да ми е добре, искам на другия да му е зле...“. В съдебния акт не се излагат правни аргументи, а шопска поговорка. По този начин на разсъждения първоинстанционният съд е стигнал до извода, че обвиняемият няма право да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство. Това е довело и до неправилния извод първоинстанционния съд да се произнесе, като е оставил без разглеждане жалбата на обвиняемия подп. М. И. Г.. Тогава възниква въпроса защо първоинстанционният съд се е произнесъл и е оставил жалбата на обвиняемия без разглеждане, а не е върнал същата на лицето, което я е подало, тъй като е извън кръга на лицата, които могат да обжалват тези съдебни актове. В тази насока на разсъждение първоинстанционният съд не е следвало да изпраща жалбата на обвиняемия на въззивния съд, тъй като според него той не е от кръга на лицата по чл. 243 ал. 6 НПК и отново е трябвало да я върне. Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 243 ал. 3 НПК. Същата се явява специална спрямо общата разпоредба на чл. 55 ал. 1 НПК и след като лимитативно е посочено, че обвиняемият има право да обжалва постановленията за прекратяване на наказателното производство, то е следвало първоинстанционният съд да се произнесе по същество по жалбата. В разпоредбата на чл. 243 ал. 3 НПК не е посочено, че обвиняемият може да обжалва постановленията за прекратяване на наказателно производство, само когато са накърнени неговите права и законни интереси. Самият законодател е уредил в разпоредбата на ал. 3 и ал. 6 на чл. 243 НПК кои лица могат да обжалват постановленията за прекратяване на наказателно производство, поради накърнени законни права и интереси и им е дал изрично това право. Друго тълкуване на тази разпоредба би довело чрез мотивиране на съдебни актове да могат да се изключат субекти от кръга, които имат право да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство. Затова те са изброени изчерпателно и не могат посредством тълкуване да се ограничават правата им. Подполковник Г. е обвиняем по досъдебното производство и като такъв има всички права, които му дава закона съгласно чл. 243 от НПК. По конкретното досъдебно производство обвиняемият подп. Г. има и голям правен интерес кап. С. да остане обвиняем по делото, тъй като последният е непосредствен извършител на пожара, независимо че отговаря по друг текст от закона. Това е и с оглед поделяне на отговорността за настъпилите материални щети, които са на стойност 239 189,20 лева, както и споделяне на наказателната отговорност за възникналия пожар с повече лица. При тези факти първоинстанционният съд е бил длъжен да разгледа жалбата на обвиняемия подп. М. И. Г. и да се произнесе по същество на направените искания. При така постановения съдебен акт от първоинстанционния съд, който е оставил без разглеждане жалбата на обв. Г., въззивната инстанция не е в състояние да извърши последващ контрол, който е в правомощията й. Не са налице изложени мотиви и няма как да се разбере волята на съда. Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че Пловдивският военен съд следва да се произнесе по същество по подадената жалба от подп. М. И. Г. по реда на чл. 243 ал. 5 НПК. Това налага определението, с което е оставена без разглеждане жалбата на подп. Г. да бъде отменено и делото да бъде върнато на Пловдивския военен съд за произнасяне по жалбата. Предвид изложеното и на основание чл. 243 ал.7 от НПК, Военно-апелативният съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 1/27.01.2016 г. по чнд № 19/2016 г. на Пловдивския военен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на обвиняемия подп. М. И. Г. против постановление от 07.01.2016 г. на ВОП-Пловдив за частично прекратяване на наказателно производство по ДП № 288-Сл/2013 г. по описа на ВОП-Пловдив, образувано и водено срещу к-н Н. С. С. за извършено престъпление по чл. 331, ал. 3, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.330, ал. 1 от НК. ВРЪЩА делото на Пловдивския военен съд за произнасяне по жалбата на обвиняемия подп. М. И. Г.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg