Решение
11-04-2016
Р Е Ш Е Н И Е № 13 гр. София, 11.04.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ при секретар Катя Симова и с участието на прокурора полк. НИВЕЛИН НАЧЕВ разгледа наказателно от общ характер дело № 22 по описа за 2016 г., докладвано от съдията полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ, образувано по жалба от адв. В. П. от Варненски АК, пълномощник на подсъдимия гл. с-на курсант Й. И. Д. от ** – гр. В., срещу присъда № 2 от 25.01.2016 г. по НОХД № 213/2015 г. на Сливенския военен съд. С обжалваната присъда състав на Сливенския военен съд е признал подсъдимия за виновен затова, че на 09.10.2015г. към 06.30 часа, на главен път Б. – В. до разклона за с. З., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат-Толедо” с рег. № **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,3 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода” и „глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева. На основание чл. 343г от НК съдът го лишил от право да управлява МПС за срок от 2 /две/ години, считано от датата на отнемане на свидетелство за управление на МПС – 09.10.2015г. На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” с изпитателен срок от 3 /три/ години. Съдът осъдил подсъдимия да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Сливенски военен съд, деловодни разноски в размер на 137, 90 /сто тридесет и седем лева и деветдесет стотинки/ лева. В подадената въззивна жалба от подсъдимия Д., както и в съдебното заседание се твърди, че присъдата е неправилна. незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения, както на материалния закон, така и на процесуалните правила и се иска присъдата да бъде отменена, а подсъдимият да бъде оправдан. Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна и не следва да бъде уважавана, а първоинстанционната присъда като правилна следва да бъде потвърдена. Съставът на Военно-апелативния съд след като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната присъда на Сливенския военен съд на основание чл. 314 от НПК намира за установено следното: Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият гл. с-на курсант Й.И.Д. от *** – гр. В. постъпил на военна служба за обучение на 24.08.2012 год., като сключил договор за военна служба № **. През време на службата си бил оценен положително от командирите и началниците си. Поддържал добри взаимоотношения в колектива. Не бил осъждан. Курсант Д. станал правоспособен водач категория „В” - любител от 10.01.2014 г. За краткия период от време подсъдимият не бил санкциониран от органите на КАТ до датата на инкриминираното деяние – 09.10.2015 г. От вечерта на 08.09. до към 06.00 часа на 09.10.2015 г. подс. Д. консумирал еквивалент на концентрирани алкохолни напитки около 400 мл. /видно от експертното заключение – л. 47 от ДП/. На 09.10.2015 г. около 06.30 часа при управление на собствения си лек автомобил „Сеат Толедо” рег. № ** по главен път Б.-В. под влияние на алкохола загубил контрол над същото и катастрофирал в крайпътно дърво от страната на насрещната лента до разклона на с. З.. Пътно транспортното произшествие /ПТП/ станало пред насрещно движещ се л. а. с неустановен водач, който от своя страна съобщил на полицаите М. и А., които патрулирали с патрулна кола на 04 РУП – гр. В.. Последните се отправили незабавно към местопроизшествието. На место двамата полицаи констатирали наличие на ПТП, като подсъдимият седял на шофьорската седалка, а от двигателя на колата, излизал пушек. Подс. Д. излезнал от колата, като при излизането последният рапортувал: „курсант Д. , господин главен сержант, направих катастрофа!”. Полицаите го попитали дали е употребил алкохол и подсъдимия обяснил, че „ до късно вечерта в село Б. са се почерпили…”. Свидетелите констатирали, че подсъдимият лъхал на алкохол и походката му била нестабилна, като го изпробвали с техническо средство „Дрегер” 7510 - № **, който отчел алкохол в издишания въздух 1.79 промили. Полицейските служители издали талон за кръвна проба и отвели водача в РУП, където новозастъпилите на смяна колеги го отвели в МБАЛ „**” – В., където в 07.30 часа на 09.10.2015 г. била взета кръвна проба за алкохол на подсъдимия. Химическият анализ на пробата установила алкохолно съдържание 2.15 на хиляда в кръвта на подсъдимия. Тъй като произшествието било станало около един час по-рано, била назначена съдебно-медицинска експертиза, която дала заключение, че към часа на катастрофата алкохолната концентрация в кръвта на Д. била 2.3 на хиляда, което представлявало средна степен на алкохолно повлияване и отговаряло на консумирано количество на етилов алкохол не по-малко от 400 мл. концентрат. Военно-апелативният съд в настоящия състав намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. По отношение на доказателствените материали събрани от първата инстанция въззивният съд приема, че те са допустими, относими, достоверни и достатъчни, за да се установят релевантните факти от предмета на делото. Изцяло възприема доказателствата събрани от Сливенския военен съд. Първоинстанционният съд възприел горната фактическа обстановка, която се установява по безспорен начин от частичните обяснения на подсъдимия, показанията на свидетелите М.М., Д.А. и ст. л-т С.С., химическите и съдебномедицински експертизи и от огласените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Настоящият съдебен състав я споделя изцяло. Правилно основният съд е направил задълбочен анализ на обясненията на подсъдимия Д., който в рамките на разпита му в съдебно заседание признал за употребата на алкохол, но отрекъл той да е управлявал автомобила си. Голословно заявил, че автомобила му бил управляван от негов братовчед, но отказал да го посочи, по причина да го защитял, но в същото време моли и настоящия въззивен състав да бъде оправдан. Това твърдение на подсъдимия е било обсъдено от основния съд и последният е приел, че е израз на защитна позиция. Подсъдимият нито пред двамата свидетели - автоконтрольорите М. и А., нито пред прекия си началник - св. С. не е твърдял нещо различно от това, че той е причинил ПТП със собствения си автомобил и че е употребил алкохол и че щял да понесе отговорността, която се следвала. Обясненията на подсъдимия са и вътрешно противоречиви, като заявява, че бързал за дежурство във **, но от служебно писмо – /л. 70 от ДП/ се установява, че не бил от състава на денонощния наряд. Невярно е и обяснението, че автоконтрольорите са дошли десет минути след ПТП. От събрания писмен доказателствен материал – разпечатки от GPS системата на служебния автопатрул се установява/ л. 34-36 от делото/, точно кога са се придвижили към местопроизшествието и какво разстояние са изминали, което е по - малко от един километър и това разстояние правилно е установено от основния съд, че се изминава за значително по-малко време от твърдяното от подсъдимия и разобличава доказателствената му сила. Следващото доказателство, което опровергава защитната позиция на подсъдимия е пробата с алкотест-дрегера, а именно – /л. 32 от делото/, което става в 06.25 ч., а на л. 33 от делото се установява, че това устройство е минало съответна проверка и е годно за контрол. Основният съд правилно е установил, че двамата полицаи отишли на местопроизшествието в рамките на две - три минути, същите не са видели около ПТП да има други лица, а подсъдимият е седял на шофьорската седалка. От гореизложеното следва правилния извод, че подс. Д. след употреба на алкохол и в пияно състояние е управлявал личния си л. а. „Сеат Толедо” Рег. № ***. Законосъобразно първоинстанционният съд не е приобщил писмените обяснения на подсъдимия дадени на досъдебното производство и не ги е включил в доказателствената съвкупност, тъй като са негодно доказателствено средство. От друга страна Сливенският военен съд правилно е приел показанията на М., А. и С. за верни и последователни и относими с останалите доказателства по делото. Отказа на подсъдимия да посочи лицето, което е „управлявало” лекия му автомобил и съпоставяйки останалите писмени и гласни доказателства са довели до единствения правилен извод на основния съд, а именно, че подс. Д. е извършил деянието, в което е обвинен, а обясненията му са защитна позиция. Първоинстанционният съд е обсъдил и доводите на защитата на подсъдимия, които се интерпретират и във въззивната жалба пред настоящата инстанция. Защитникът навежда доводи, че деянието не е доказано, тъй като не е установено по категоричен начин с какъв апарат е направен анализа на кръвната проба. Съдът правилно не е възприел тази теза. Тъкмо обратното - за извършения кръвен анализ бил изготвен официален документ – Протокол за химическа експертиза, който съдържа всички необходими реквизити, както и приложена по делото диаграма. Няма съмнение относно извършеното изследване, което е извършено от оторизиран орган, каквато е химическата лаборатория на МБАЛ „**” – АД – гр. В., съгласно Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Този ред стриктно е бил съблюдаван и твърденията на защитата са голословни и не разколебават това заключение. Този извод се подкрепя и от данните, получени от техническото средство /което също е годно/ и обясненията на подсъдимия, че е пил концентрат и вино. Настоящият състав констатира една неточност по отношение на експертизата извършена от д-р Д. А. Д.. Същият дава заключение за количеството на алкохол в кръвта на подсъдимия Д. към момента на извършване на ПТП. Експертът приема, че подс. Д. към момента на ПТП е бил във фаза на резорбция на алкохола. Един час по-късно, когато му е била взета кръвната проба подсъдимият е бил с алкохолно съдържание в кръвта 2.15 на хиляда. Изводът на експерта е неточен, щом подсъдимият е бил във фаза на резорбция /покачване на нивото на алкохолното съдържание в кръвта/, то един час преди вземането на кръвната проба, количеството алкохол в кръвта на подс. Д. следва да бъде с 0.15 на хиляда промили по-ниско, какъвто е методът на изследване - по „Видмарк”. Изводът, който се налага е, че към момента на ПТП подсъдимият е бил с концентрация на алкохол в кръвта - 2.0 на хиляда, а не 2.3 на хиляда. Това обстоятелство не води до изменение на степента на алкохолно повлияване на подсъдимия и не води до различен окончателен резултат – средна степен на алкохолно повлияване и не налага изменение на съдебния акт на основния съд. Правилно Сливенският военен съд е определил деянието на подс. Д. от обективна и субективна страна, че осъществява престъпния състав на чл. 343б, ал. 1 от НК. Първоинстанционният съд е изяснил напълно обстоятелствата по чл. 102, т. 1 – 3 от НПК, като е посочил доказателствата, на които се позовава при постановяването на присъдата. Изпълнил е задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК. Изложени са обосновани доводи при разбора на доказателствената съвкупност. Законосъобразно първоинстанционният съд е наложил за подс. гл. с-на курсант Й. И. Д. наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, на което е отложил изпълнението с изпитателен срок от 3 години. Правилно основният съд е наложил наказанието при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства и е наложил наказание под средния размер, като кумулативно е наложил и глоба в размер на 600 лева, което е относимо с оглед материалното състояние на курсант Д.. Обосновано съдът е отложил изтърпяването му за един тригодишен период. Правилно основният съд е наложил и наказание на основание чл. 343г от НК, като е лишил подс. Д. да управлява МПС за срок от две години, с което ще се изпълни генералната и индивидуалната превенция на наказанието. Съдът се е произнесъл и законосъобразно по отношение на разноските по делото, които следва да бъдат заплатени от подсъдимия, след като е бил осъден. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че са налице основанията, предвидени в закона и присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 334, т. 6, и чл. 338 от НПК, Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2/25.01.2016 година по НОХД № 213/2015 година по описа на Сливенския военен съд. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд на РБ в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg