мотиви
27-07-2016

~

3

Мотиви по НОХД № 24 по описа за 2016 г. на Военно-

апелативния съд

С протестираната присъда № 113/19.06.2015 г. по нохд № 113/2015 г. състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия мл. сержант П. С. А. - от Национална служба за охрана при Президента на Република България за невинен в това, че на 14.02.2015 г., около 02.30 часа, в гр. С. на ул. „***” в района срещу бл. № ***, реализирал ПТП, като управлявал моторно превозно средство – Ф.***” с рег. № ***, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,9 на хиляда, установено по надлежния ред със съдебномедицинска експертиза № П-13/2015 г. изготвена от вещо лице към сектор „Съдебномедицински експертизи” при ВМА и го е оправдал по обвинението му по чл. 3436, ал. 1 от НК.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът присъдил направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 210 /двеста и десет/ лева да останат за сметка на държавата.

Вещественото доказателство - плик с червена материя с биологични следи № 021399, запечатан със силиконов печат № 042 НЕКД - СДВР, на основание чл. 112, ал. 2 от НПК, съдът е разпоредил да се унищожи след влизане на присъдата в сила.

С решение № 30/26.11.2015 г. по ВНОХД № 27/2015 г. състав на Военно-апелативния съд е изменил присъда № 113/19.06.2015 г. по нохд № 113/2015 г. на Софийския военен съд в частта относно мотивите, като е изменил основанието за оправдаване на подсъдимия мл.серж. П. С. А. от Национална служба за охрана при Президента на Република България, тъй като деянието не съставлява престъпление по чл. 3436 ал. 1 от НК.

Военно-апелативният съд е потвърдил присъдата в останалата й част.

С решение № 41/07.03.2016 г. Върховният касационен съд на Р България Наказателно отделение III е отменил решение № 30/ 26.11.2015 г. по ВНОХД № 27/2015 г. по описа на Военно- апелативния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд.

Настоящото разглеждане на делото се явява второ по ред от Военно-апелативния съд, след отменителното решение на Върховния касационен съд на Република България.

В подадения протест се изтъкват доводи, че присъдата на първоинстанционният съд е неправилна и несправедлива. По делото по несъмнен начин е доказано, че поде. А. е извършил

4

престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Деянието е доказвано от свидетелските показания на полицаите Т. Г. и Р. В. и събраните по делото доказателства - химическа и съдебномедицинска експертизи. Обясненията на подсъдимия са защитна позиция, които са в противоречие с доказателствата по делото. Посоча се, че основният съд не е взел предвид всички събрани по делото доказателства и не ги е оценил, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, което довело до постановяване на неправилен, незаконосъобразен и несправедлив съдебен акт.

Предлага се, да се отмени на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК присъдата на Софийски военен съд и да се постанови нова, с която да се признае поде. П. А. за виновен в извършване на престъплението по чл. 3436, ал. 1 от НК и да му се наложи адекватно наказание.

В съдебно заседание протестът се поддържа изцяло от военно-апелативния прокурор. Сочат се същите доводи от писмения протест и се прави същото искане.

В съдебно заседание подсъдимият и защитата му молят съда да не уважава подадения протест, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Развиват се доводи, че подсъдимият не е управлявал процесния автомобил, след употреба на алкохол. Такъв е бил изпит след като е станало пътнотранспортното произшествие и когато подсъдимият по погрешка е пил кока кола и уиски. Той не е управлявал лекия автомобил. Същият бил управляван от неустановено по делото лице, което противозаконно го е откраднал. Оспорва се резултата от допълнително зададените въпроси на назначената в съдебно заседание съдебномедицинска експертиза. Твърди се, че отговорите са интерпретирани неправилно и подхождат повече на обвинителна теза. Не е налице фактическият състав за извършено престъпление по чл. 3436 от НК за подсъдимия П. А..

Прави се искане да бъде оставен без уважение подадения протест и да бъде потвърдена първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 13.02.2015 г. от 19.00 часа, свидетелите полицай Р. В. и старши полицай Т. Г. - и двамата служители на 02 РУ - СДВР, били назначени като полицейски патрул по маршрут ППГ - ***, в ж.к. „***” на гр. С. до 07.00 часа, на 14.02.2015 година. Около 02.00 часа на 14.02.2015 г., двамата

5

получили от дежурната част на полицейското управление сигнал за извършен грабеж на лек автомобил Ф. „***”, след което автомобила бил намерен от неговия собственик в кв. „***” на ул. „***” катастрофирал. В изпълнение на поставената задача двамата полицейски служители установили на ул. „***” в района срещу бл. ***, моторно превозно средство - лек автомобил Ф.***”, с рег. № *** - тъмен на цвят. Автомобилът бил катастрофирал, след като се блъснал в улично дърво, бил силно деформиран отпред и със счупено предно панорамно стъкло. До автомобила, отвън, от лявата му страна заварили да стои прав подсъдимият младши сержант П. А.. Вътре в автомобила, на предна дясна седалка установили да седи свидетелят В. Г.. Той бил наранен по главата, целият бил изцапан с кръв. Вътрешността на автомобила също била изпръскана с течност наподобяваща кръв. Полицаите поискали подкрепление и се обадили за линейка от „Бърза помощ”. Свидетелят В. Г. бил в шок, но на въпрос на полицаите какво е станало и кой е управлявал автомобила, той им отговорил „Не съм карал аз. П., П.”. Те установили, че подсъдимият се казвал П. А.. Последният им обяснил, че не е управлявал автомобила, а бил извел свидетеля В. Г. на чист въздух, защото последния не се чувствал добре от употребения алкохол. Повод бил честването на рождения му ден, което се състояло в дома на св. Г.. Намирали се на паркинга, пред блока на ул. „***”. Понеже било студено, той отключил автомобила си, в който свидетелят Г. седнал на предна дясна седалка и започнал да заспива. Тогава подсъдимият бил нападнат от две неизвестни лица с бухалка, които му отнели ключовете за автомобила. Единият потеглил с автомобила, в който на предна дясна седалка седял заспалият свидетел В. Г., а другият побягнал в съседната улица. Подсъдимият тръгнал да гони отнетия автомобил тичешком. Малко след това автомобилът се блъснал в крайпътно дърво и лицето, което го управлявало избягало.

Междувременно на местопроизшествието пристигнал още един автопатрул, пеши патрул и служители на КАТ. Дошлите като подкрепление полицаи предприели действия по издирването на извършителите на отнемането на автомобила. Пристигнала и линейка на „Бърза помощ”, която откарала пострадалия свидетел В. Г. в „Пирогов”. Там било установено, че вследствие на транспортната злополука, той е получил разкъсно- контузна рана в теменната област на главата, разкъсно-контузна рана на долната устна на устата иразкъсно-контузна рана на

6

брадичката. Съгласно приложената на л. 65 и 66 от досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, посочените наранявания сами за себе си и в тяхната съвкупност, реализирали медико-биологичния признак, временно разстройство на здравето, не опасно за живота. В „Пирогов” на свидетеля В. Г. в 04,50 часа била взета кръвна проба, в която съгласно заключението по протокол за химическа експертиза, за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 108 от 16.02.2015 г., се доказало наличието на алкохол в кръвта 1,6 на хиляда /л. 32 и 33 от досъдебното производство/.

Пристигналият на местопроизшествието служител на КАТ в 05,20 часа на 14.02.2015 г., извършил проверка на подсъдимия за употреба на алкохол с алкотест „Дрегер” 7510 № 0138 с проба № ***, който показал положителен резултат - 1,45 на хиляда. Бил му издаден талон за медицинско изследване № ***. В 06,00 часа му била взета кръвна проба, в която, съгласно заключението по протокол за химическа експертиза, за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество се доказало наличие на алкохол в кръвта в размер на 1,3 на хиляда /л. 28 - 30 от ДП/.

Назначената на досъдебното производство, безспорно компетентна, приета от съда и неоспорена съдебномедицинска експертиза /л. 55 - 58 от досъдебното производство/ е дала заключение, че към 02,00 часа на 14.02.2015 г., концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия била 1,9 на хиляда, което отговаряло на средна степен на алкохолно опиване.

С молба от 04.05.2015 г. /л. 13 от НОХД № 113/2015 год./ адв. Б. М. - защитник на подсъдимия младши сержант П. А. е направил искане на основание чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г., за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, да бъде извършена повторна химическа експертиза на кръвната проба, взета от подсъдимия на 14.02.2015 година. След като съдът уважил тази молба /като не е спазил разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30 от 27.06.2001 тъй като е изтекъл предвиденият срок от предявяване на обвинението за престъпление по чл. 3436 от Наказателния кодекс - 17.04.2015 г./ , е разпоредил да се направи повторна експертиза. Заключението от протокола за химическа експертиза, за установяване концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта /л. 24 от НОХД № 113/2015 г./ се доказало наличието на алкохол в кръвта в размер 1,1 на хиляда.

Пред първоинстанционния съд вещото лице обяснява разликата в концентрацията на алкохол в една и съща кръвна проба,

7

като допустима и от Наредба № 30 от 27.06.2001 г., и от техническите параметри на системите, с които се извършва изследването чрез газхроматографски метод. Именно поради тази причина, когато се извършват такива изследвания съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредбата, анализите на кръвните проби се извършвали двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация не трябвало да се различават с повече от 0,2 на хиляда.

Основният съд е поставил на съдебномедицинския експерт задача да даде отговор при концентрация на алкохол в кръвта 1,1 на хиляда, установена при химическата експертиза, каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на инкриминираното деяние, последният дава заключение, че същата е възлизала на 1,7 на хиляда.

Въпреки концентрацията на значителни полицейски сили и извършените от тях издирвателни мероприятия, извършителите на отнемането на автомобила от подсъдимия не били издирени.

Въз основа на така приетите за установени фактически обстоятелства основният съд е приел, че поде. А. не е осъществил състава на престъплението по чл. 3436, ал. 1 от НК, като се е мотивирал, че не можело да се установи по безспорен и недвусмислен начин едната част от двуактното престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК, а именно, управлението на моторно превозно средство, след употребата на алкохол, с концентрация в кръвта над 1,2 на хиляда.

Първоинстанционният съд се е постарал да изясни някои от важните обстоятелства по делото. Същите имат значение за изясняване на фактическата обстановка. Това са фактите, касаещи времето на ПТП , кога свидетелите полицай Р.В. и ст. полицай Т.Г. - и двамата от 02 РУ-СДВР са отишли при катастрофиралия лек автомобил „Ф.*** с рег. № ***, както и каква обстановка са заварили там, обясненията, които са дали пред тях подсъдимият П. А. и свидетелят В. Г.. Времето на вземане на пробата с техническо средство и кръвта за изследване, както и резултатите от нея на подсъдимия А., както и вземането на кръвта за изследване и резултатите от нея на свидетеля В. Г.. Това са факти, които са установени по несъмнен начин и изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Те са подкрепени както с гласни, така и с писмени доказателства.

Видно от протоколите от съдебно заседание първоинстанционния съд е назначил повторна химическа експертиза на подсъдимия П. С. А., както и я е приел като писмено доказателство по делото /л. 11, съдебен

8

протокол от 19.06.2015 г., н.д. № 113/2015 г. на СВС/. Приобщил е като доказателство по делото и назначената съдебномедицинска експертиза, изготвена на досъдебното производство /л.55-58/, като е изслушал експерта и на същия са му били задавани въпроси.

Приел е, че събраните от него доказателства са достатъчни за постановяване на оправдателна присъда.

Първоинстанционният съд, след като не е изпълнил задълженията си по чл. 13 НПК, е постановил една неправилна оправдателна присъда по отношение на подсъдимия, като по този начин е нарушил правата на една от страните - прокуратурата.

Първоинстанционният съд е направил неверен извод за вината на подсъдимия и съставомерността на обвинението, което му е повдигнато.

Настоящата въззивна инстанция изцяло се съобрази с решение № 41/07.03.2016 г. на Върховния касационен съд на Република България, Наказателно отделение III и указанията, дадени там.

Въззивният съд, съгласно разпоредбата на чл. 314 НПК е задължен да направи цялостна проверка на правилността на първоинстанционната присъда. Пред тази инстанция съгласно разпоредбата на чл. 315 НПК се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред.

За въззивната инстанция не съществува задължението всички доказателства пред нея да са събрани при условията на непосредственост с изключение, когато същата сама провежда съдебно следствие. Събраните доказателства при разглеждане на делото пред първата инстанция са направени при спазване на процесуалните норми и по съответния ред. Затова не е необходимо да се приповтаря отново тяхното събиране при разглеждане на делото в настоящата фаза. Следва те да се разгледат в светлината, като общност от всички доказателствени средства и да бъдат обсъдени. За това настоящата инстанция изцяло възприема като годни доказателствени средства тези, събрани от първоинстанционния съд, като добавя към тях събраните от самата нея.

Тези доказателства бяха допълнени с нови при провеждане на съдебно следствие от въззивната инстанция. Бяха разпитани като свидетели по делото Я. П. М. и Е. А. Г.. Беше назначена, изготвена и приета от съда комплексна съдебномедицинска - химическа експертиза и допълнителна комплексна съдебномедицинска - химическа експертиза.

След задълбочен и внимателен анализ на всички събрани както на досъдебното и съдебно производство писмени и гласни

 

доказателства, така и тези, събрани от настоящата инстанция, Военно-апелативният съд на основание правомощията си по чл.316 НПК прие някои нови фактически положения, различни от тези, приети от първоинстанционния съд, а именно:

На 13.02.2015 г. вечерта в гр. С., кв. „***“, бл. ***, подсъдимият мл. серж. П. С. А. отишъл на гости на своя приятел В. Г.. Последният празнувал рожден ден, който бил на 10.02.2015 г., но събрал приятели три дни по- късно. Там подсъдимият П. А. употребил алкохол. Малко преди 02.00 ч. на 14.02.2015 г. св. Г. изпратил голяма част от гостите си. Свидетелят Г. също бил употребил алкохол и се скарал с майка си. За да не възникнат по-големи проблеми, той и подсъдимият слезли пред блока. Там бил паркиран лекия автомобил на подсъдимия А. „Ф.*** с рег. № ***. Двамата се качили в автомобила, като В. Г. седнал на предната дясна седалка до подсъдимия, който седнал на шофьорското място. Подсъдимият запалил автомобила и го подкарал, като го управлявал по улица „***“, гр. С.. В близост до *** СОУ, срещу бл. *** управляваният от подсъдимия мл. серж. А. автомобил напуснал пътното платно и катастрофирал в крайпътно дърво. Вследствие на пътнотранспортното произшествие били нанесени материални щети на автомобила, а свид. В. Г. получил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето не опасно за живота.

Полицаите Т. Г. и Р. В. от 02 РУ-СДВР, които били дежурни същата вечер, около 02.30 ч. на 14.02.2015 г. били изпратени да посетят станалото ПТП. Много бързо те отишли там, като установили, че катастрофиралият автомобил е „Ф.“, ***, с рег. № ***, като до автомобила откъм страната на шофьора стоял прав подсъдимият мл.серж. П. С. А., а на предната дясна седалка на автомобила до шофьорската бил свид. В. М. Г., който имал рани в областта на главата и ръцете, и кръв по дрехите. Същият бил контактен и отговарял на въпросите.

Полицаите Г. и В. попитали кой е управлявал моторното превозно средство, като свид. В. Г. отговорил „Не съм карал аз. П. караше.“. Полицаят В. поискал уточнение кой е „П.“ и подсъдимият отговорил, че той се казва П.. Тогава служителите на полицията извикали „Бърза помощ“. След това провели разговор с подсъдимия А. за инцидента. Същият отрекъл пред тях да е управлявал лекия автомобил, като обяснил, че е бил нападнат от непознати лица.

10

Лекият автомобил заедно с В. Г. бил противозаконно отнет от едно от лицата, а другият нападател избягал пеша. Подсъдимият бягал след автомобила, като впоследствие го намерил катастрофирал в дървото. Подсъдимият говорил уклончиво, несвързано и за кратък период от време изложил различни версии за начина, по който са му взети ключовете от колата и същата е била отнета от неизвестните лица.

Полицаите В. и Г. се усъмнили в изложената от подсъдимия версия, но въпреки това предприели всички действия за издирване и установяване на нападателите, за които говорил подсъдимия. Така била уведомена дежурната част на 02 РУ-СДВР и изискано съдействие за издирването, като били изпратени още два полицейски патрула, като единият бил пеши. Предприет бил обход на района с цел издирване на извършителите, като не били забелязани никакви лица по време на тези действия.

Била извикана линейка, която откарала В. М. Г. в „Пирогов“ за оказване на медицинска помощ. Там същият бил прегледан, като му била поставена диагноза „охлузвания на главата, разкъсно-контузна рана на главата и брадата“. Била му взета кръвна проба, както и снето писмено изявление по случая. Същият бил освободен от медицинското заведение. От протокол № 108/17.02.2015 г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта се установило, че иззетите кръвни проби на В. М. Г. се доказва наличието на етилов алкохол в количество 1,6 промила (л. 32, дос.пр.).

Полицаите се усъмнили, че подсъдимият А. е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол. Бил извикан служител от КАТ на СДВР, който изпробвал с Алкотест „Дрегер“ 7510 № 0138 проба № *** подсъдимия А.. Уредът показал, че същият е употребил алкохол и е отчел 1,45 промила. Бил издаден талон за медицинско изследване № *** (л. 29, дос.пр.).

На подсъдимия бил съставен и акт за установяване на административно нарушение с бланка № 822675, където подсъдимият написал, че е изпил 700 мл уиски и подписал акта без забележки (л. 23, дос.пр.).

Въпреки концентрацията на значителни полицейски сили и извършените от тях издирвателни мероприятия, в района на пътнотранспортното произшествие и около него не били забелязани хора и движение (заради късния час) на такива.

В 05.20 ч. на 14.02.2015 г. в СПО „***“ на подсъдимия била взета кръвна проба. За това действие бил съставен протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо

11

вещество (л. 30, дос. пр.). В протокола лекарят отбелязал, че подсъдимият съобщава, че употребил алкохол - уиски, в количество 70 мг. Установил и „нистагъм“ за времетраене 5 секунди.

От протокол № 112/16.02.2015 г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо средство се установило, че иззетите кръвни проби на поде. П. С. А. се доказва наличието на етилов алкохол в количество 1,3 промила (л. 28, дос.пр.). От назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза (л.55-58, дос.пр.) се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на поде. П. А. към момента на възникване на пътнотранспортното произшествие е била 1,9 промила. Тази концентрация на етилов алкохол в кръвта 1,9 промила отговаря на средна степен алкохолно опияняване.

Първоинстанционният съд назначил повторна химическа експертиза на иззетите кръвни проби от подсъдимия А.. Била извършена такава три месеца след това и с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта се доказва наличието на етилов алкохол в количество 1,1 промила (л. 24, нохд № 113/2015 г. на ВС- София).

От назначената от настоящата въззивна инстанция комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза дава заключение, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия А. към момента на извършване на пътнотранспортното произшествие е 1,9 промила, като подсъдимият е бил във фазата на елиминация на алкохола при вземане на кръвната проба (л. 17-24, внохд), което съвпада със заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена на досъдебното производство и отговорите на експерта пред първоинстанционния съд (съдебен протокол от 16.06.20105 г. стр. 11, нохд № 113/2015 г. на ВС-София, л. 50).

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните доказателства: показанията на свидетелите полицаите Т. Г. и Р. В. от 02 РУ-СДВР, В. М. Г., частичните обяснения на подсъдимия А., заключението на експерта по химическите експертизи, заключението на експерта по съдебномедицинската експертиза, заключението на експертите по съдебномедицинската и химическа експертиза и допълнителната съдебномедицинска и химическа експертиза, както и от приложените по делото писмени и веществени доказателства.

12

При така установените фактически положения, настоящият състав на въззивния съд намира, че подсъдимият мл.серж. П. С. А. от субективна и обективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 3436, ал. 1 от НК, като е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта с над 1,2 на хиляда, а именно 1,9 установено по надлежния ред.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира протеста на прокуратурата за основателен.

Налице са безспорни доказателства, от които категорично се приема, че подсъдимият А. е употребил алкохол преди инцидента и е управлявал моторното превозно средство, като е бил алкохолно повлиян.

На първо място самият той признава, че е употребил алкохол. В АУАН № 822675 подсъдимият е написал, че е изпил 700 мл уиски и подписал акта без забележки (л. 23, дос.пр.).

В протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество (л. 30, дос. пр.) пред лекаря подсъдимият А. е съобщил, че е употребил алкохол - уиски, в количество 70 мг.

Лекарят е установил и „нистагъм“ за времетраене 5 секунди, което е фармакологично-специфичен белег за съдържание на алкохол в кръвта по-високо от 0,5 - 0,8 промила.

На следващо място е налице резултат от проверка на подсъдимия А. с алкотест „Дрегер” 7510 № 0138 с проба № ***, който е показал положителен резултат - 1,45 на хиляда промила алкохол.

От заключението по протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 112/16.02.2015 г. се доказва наличие на алкохол в кръвта на поде. А. в размер на 1,3 на хиляда /л. 28 - 30 от ДП/.

Проведеното след 3 месеца допълнително изследване с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на подсъдимия А. се доказва наличието на етилов алкохол в количество 1,1 промила (л. 24, нохд № 113/2015 г. на ВС-София).

Изрично следва да бъде посочено, че при вземане на кръвните проби и изготвянето на химическите експертизи стриктно е спазена Наредба № 30 от 27.06.2001 год., за реда за установяване упот

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg