Мотиви
18-05-2016
Мотиви по анд № 28 по описа за 2016 г. на Военно-апелативния съд С обжалваното решение подсъдимият майор А. Ж. К. е признат за виновен в това, че на 05.12.2014 г., в гр. С., в Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители гр. София, съзнателно се ползвал от документ с невярно съдържание - карта за предварителен медицински преглед № ХХ/03.12.2014 г. на името на А. Ж. К., издадена от доктор Х. Б. Х. – личен лекар в „ХХ“ ООД, като не длъжностно лице, като в графа: „данни от анамнезата, минали заболявания/без детски инфекции/, отпуски по болест-честота“ било отразено невярното обстоятелство – „кл.здрав“ и в графа “данни от прегледа“ било отразено невярното обстоятелство „кл.здрав“, а в действителност майор К. имал основно заболяване „ХХ“, установена с епикриза от Клиника по ендокринология при ВМА – ХХ и придружаващи заболявания „ХХ“, „ХХ.“, „ХХ“, „ХХ“, „ХХ.“, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, пр. 3, вр. чл. 312, ал. 1 от НК, вр. чл. 78а от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева. На основание 189, ал. 3 от НПК обвиняемият майор А. Ж. К. е осъден на заплати направените по делото разноски за изготвяне на експертизи в хода на досъдебното производство общо в размер на 395,00 лв. от които 95,00 лв. в полза на РС „ХХ, 300.00 лв. в полза на държавата по бюджета на Съдебната власт по сметка на Военен съд П. и направените по делото разноски за явяване, защита и направени пътни разноски в хода на съдебното производство общо в размер на 505,83 лв. В жалбата пред настоящата инстанция се правят доводи за неправилност на постановеното решение. Сочи се, че в съдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, което е довело да се постанови необосновано и в нарушение на материалния закон решение. Обвиняемият е бил лишен от справедлив процес както на досъдебната, така и в съдебната фаза на наказателния процес. В допълнение към въззивната жалба подробно се развиват сочените доводи. Твърди се, че в съдебно заседание съставът на съда е нарушил разпоредбата на чл. 117 НПК, като е задавал въпроси към свидетелите не за лично възприети от тях факти и обстоятелства, а въпроси от различни специалности в медицината, теоретични виждания и експертен характер. Проведени са дълги и неотносими, а в голяма част и недопустими разходи на свидетели. Задавани са хипотетични въпроси, свързани със съдебния състав, но не и с конкретиката по делото. На следващо място въпросите, които са задавани са били подвеждащи към конкретен отговор. Съдът с приемането на тройната експертиза процесуално приема, че се касае не за факт, а за извод и становище на експерти по конкретен термин. Съдът не е преценил доказателствата в пълнота и в тяхната взаимна връзка, както и че клиничното здраве е въпрос на конкретно проявление, а не наличие или липса на заболяване въобще. На следващо място се сочи, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 378 ал. 3 НПК, като е излязъл извън обсега на спора по същество. Неправилно е възприето, че вещите лица са отговорили по един безспорен и необорим начин, както и че са отхвърлени обясненията на г-н К.. Постановеното решение е вътрешно противоречиво и това идва от обърканото обвинение от самото начало. Объркване и неяснота идва от факта, че ако дадено състояние на ХХ е съществувало към предходен или последващ момент, това по никакъв начин не значи, че към 03.12.2014 г. или към 05.12.2014 г. ХХ не е бил компенсиран, (което е целта на всяко дори поддържащо лечение). Неправилно съдът се е позовал на текста на §1, т. 34 от Закона за здравето, тъй като по делото няма никакви данни, че към инкриминираните дати хроничното заболяване на К. да е било обострено. Неправилно от първоинстанционния съд не са взети предвид изходящите писма от Камарата на частните съдебни изпълнители. В съдебно заседание въззивната жалба и допълнението към нея се поддържат изцяло, като се правят и искания обвиняемият майор К. да бъде признат за невинен или поради допуснати съществени процесуални нарушения делото да бъде върнато за разглеждане от друг съдебен състав. Прокурорът даде заключение, че жалбата на обвиняемия и допълнението към нея са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Сочат се доводи, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което се прави искане да бъде потвърдено, а жалбата на обвиняемия майор К. да бъде оставена без уважение като неоснователна. Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и установи следното. Първоинстанционният съд е приел за установено следното: Обвиняемият майор А. Ж. К. е бил пациент на св. Н. С. – личен негов лекар от 16.01.2001 г. Същата е водила документи, касаещи здравословното му състояние от 2003 г. до момента. Почти всяка година е имал консултации с нея. На 07.10.2013 г. е починал бащата на обвиняемия, който бил с тежък ХХ с усложнения – ХХ и два пъти седмично е ходил на ХХ. След известно време на обвиняемия майор К. също са били открити високи стойности на кръвната захар. На 08.09.2014 г., в 10:26 часа, обвиняемият майор К. е постъпил в Клиника по ендокринология – ХХ, след извършен преглед в кабинет за прием на пациенти. В момента на хоспитализацията е бил декомпенсиран, което значи, че е бил със завишени стойности на кръвната захар, които не са могли да се нормализират извън клиничната обстановка. От завишените стойности на кръвната захар – ХХ е имал вече и усложнения именно от това хронично заболяване „ХХ“, „ХХ“ и „ХХ“. След престоя била изготвена Епикриза от Клиника по ендокринология при ХХ, в която било посочено като основно заболяване „ХХ“, като наред с това заболяване били вписани и ПЗ - придружаващи заболявания: „ХХ „ХХ“, „ХХ“, „ХХ“ и „ХХ“. В клиниката обвиняемият е престоял осем дни до 15.09.2014 г., след което е бил изписан. Издаден му е болничен лист. Разрешен му бил отпуск за временна нетрудоспособност от 08.09.2014 г. до 15.10.2014 г. Впоследствие, поради обостряне и на другото заболяване „ХХ“ обвиняемият майор К. постъпва и в Клиника по нервни болести при ХХ, където е престоял до 21.10.2014 г., когато е изписан. След престоя и проведеното лечение му бил издаден болничен лист № ХХ от 22.10.2014 г. с основна диагноза МКБ М ХХ като му бил предоставен отпуск за временна нетрудоспособност от 16.10.2014 г. до 20.11.2014 г. След изписването му от болницата той посетил личния си лекар свидетеля ХХ, като бил с кръвна захар ХХ. Свидетелят ХХ му издала талон за ендокринолог. Въз основа на консултации, обвиняемият майор К. е представил на личната си лекарка амбулаторен лист, съгласно който тя му изписала медикамент за лечение „ХХ“ за заболяването „ХХ“, като това лекарство му било отпускано всеки месец, въз основа на рецепторната книжка № ХХ. Поради това, че обвиняемият майор К. продължавал да не се чувства добре, т.е. не било възстановено нормалното му здравословно състояние последвало издаване и на трети болничен лист № ХХ от 20.11.2014 г. Бил му разрешен отпуск за временна нетрудоспособност от 21.11.2014 г. до 20.12.2014 г. За да му бъде разрешено продължението на отпуска за временна нетрудоспособност, личният му лекар свидетеля ХХ му издавала медицинско направление № 6, № 39 от 17.11.2014 г. до ОбЛКК за преценка на работоспособността му с основна диагноза МНБ М ХХ, по амбулаторен лист № ХХ от 17.11.2014 г. ОбЛКК излязла с решение след преценка на предоставените документи, сред които била и Епикризата от Клиника по нервни болести към ХХ, в която е имало и мнение с консултация от невролог за продължаване на временна нетрудоспособност. През времето на отпуска за временна нетрудоспособност от 21.11.2014 г. до 20.12.2014 г. обвиняемият майор К., поради факта, че узнал за обявения конкурс от Министерство за правосъдието за ЧСИ с обявен със Заповед № ХХ г. на Министъра на правосъдието решил да участва. В т. 3 от заповедта е посочено, че комплекта от документи за допускане до участие в обявения конкурс се подават със заявление до Министерство на правосъдието, чрез Камарата на частните съдия изпълнители в 20-дневен срок. Като горепосочената заповед била публикувана и във в-к „Новинар“. Наред с това и на интернет страницата на МП и Камарата на ЧСИ. Видно от Заповедта на МП към утвърдения образец на заявлението за допускане до участие в конкурс в т. 8 е вписано, че следва да се представи медицинско удостоверение - оригинал. Този документ – карта за предварителен медицински преглед е задължителен документ за допускане до участие в конкурса. След като обвиняемият майор К. бил вече взел решение да се яви на този конкурс, на 03.12.2014 г. той посетил свидетеля Х. Б. Х., който бил управител на Амбулаторията за групова практика за първична медицинска помощ „ХХ. Същата се помещавала в сградата на ХХ. Тази амбулатория е била регистрирана като лечебно заведение за оказване на първична медицинска помощ, съгласно удостоверение № ХХ от 03.12.2001 г. ХХ Х. имал право да извършва заверка на такъв вид медицински документи, съгласно издадено удостоверение № 140 за практикуване на първична медицинска помощ. За тази дейност за свидетеля д-р Х., в писмо изх. № ХХ от 16.02.2015г. на Столична регионална здравна инспекция (СРЗИ) София е посочено, че в Наредба № 40/24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (обн. ДВ, бр. 112 от 23.12.2004 г.) е регламентиран основният пакет от първична извънболнична медицинска помощ. В пакета са разписани специфичните изследвания и процедури от лечебно-диагностична дейност на лекарите от първичната медицинска помощ (т. нар. общо практикуващи лекари). Те имат право да осъществяват дейности от различни медицински специалности (нервни, уши-носно-гърлени, очни болести и хирургии и др.). Те имат право да осъществяват дейности от различни медицински специалности, като част от тях са и изследвания на общото състояние, което по същество е предварителен медицински преглед за постъпване на работа, т.е. личният лекар може сам да прегледа и завери този медицински документ. Така д-р Х. имал право да извърши заверката на този медицински документ – карта за предварителен медицински преглед. Обвиняемият м-р К. посетил кабинета на д-р Х.. Уведомил го за причината за посещението му, а именно да му завери картата за предварителен медицински преглед, която му била необходима, за да бъде допуснат до участие в конкурс за ЧСИ. Обвиняемият К. не носел със себе си и не представил медицински документи относно здравословното си състояние и не се оплакал, че е болен. Не е било нужно К. да представи и медицинска документация за психичното си здраве. Доктор Х. измерил кръвното налягане, извършил му преглед и се уверил, че той е здрав, прав офицер. Преценил, че здравословното му състояние отговаря, за да кандидатства в конкурса за частни съдебни изпълнители и изготвил карта № ХХ г. за предварителен медицински преглед. Горната част на картата била оформена от обвиняемия, където били вписани трите му имена, номера на личната карта и за каква работа кандидатства. Останалата част попълнил д-р Х., като отбелязал в графа: „данни от анамнезата, минали заболявания (без детски инфекции), отпуски по болест - честота“ отразил „кл. здрав“ и в графа “данни от прегледа“ вписал „кл. здрав“ (на лицевата страна на документа). На гърба на картата на най-горния ред е записал „очн.“, което означава очен „ДО ЛО“, което означава дясно око и ляво око, след това „1.0 1.0“. След това е записал „цвят“, което означава цветоусещане – нормално. После „УНГ, ДУ ЛУ 6 м“, което означавало „уши, нос, гърло - дясно ухо, ляво ухо – 6 м“, т.е. пациентът чува на разстояние от 6 метра. После „Нев.“, което означава „неврологичен статус“ здрав. После „Хр.“ – хирургичен статус – здрав и „ВР“ вътрешен статус – клинично здрав. Най-отдолу написал името си д-р Х. и са положил печати на съответните места на амбулаторията и неговия личен. По този начин върху документа били поставени осем кръгли печата, като за всеки един статус има поставен подпис и печат от свидетеля д-р Х Х. (стр.128, том І, дос.пр.). Обвиняемият майор К. посетил ВОП С., откъдето му била издадена служебна бележка, която да послужи пред Министерство на правосъдието за участие в конкурса за ЧСИ. На 05.12.2014 г. в град С. той депозирал чрез Камарата на ЧСИ до Министерство на правосъдието комплект с необходимите документи за допускане до участие в конкурса. Между тях била и картата за предварителен медицински преглед № ХХ/03.12.2014 година. Майор К. бил допуснат и се е явил на конкурсния изпит за ЧСИ. По делото има назначени тройна съдебномедицинска и почеркова експертизи. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил осъдителното си решение, като е признал обвиняемия майор А. Ж. К. за виновен, че е извършил престъпление по чл. 316 предл. 3 вр. чл. 312 ал. 1 НК и на основание чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева. Производството пред първата инстанция е образувано с постановление по чл. 375 НПК по ДП № 15-Сл/2015 г. прокурорско дело № 55/2015 г. АНД № 20/2015 г. С определение № 86/10.07.2015 г. на Върховния касационен съд наказателното административен характер дело № 192/2015 г. по описа на Софийския военен съд е изпратено за разглеждане на Пловдивския военен съд. Делото е разгледано по реда на Глава двадесет и осма от НПК. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че са налице противоречиви доказателства в досъдебното производство и не е в състояние да направи правилна преценка кои от тях да кредитира. Затова при условията на принципите на непосредственост и устност е провел съдебно следствие. Въз основа на общите правила на НПК, след като е събрал доказателствата по установения ред, е направил своите изводи. Настоящата инстанция намира, че по делото са събрани всички необходими доказателства за изясняване на обективната истина. Изцяло възприема доказателствата, събрани от първата инстанция, позовава се на тях при постановяване на решението си. Не е необходимо да бъдат събирани нови доказателства, тъй като фактите и обстоятелствата, които са от значение за предмета на делото, са изяснени с тези, събрани от първата инстанция. Не се оспорва фактическата обстановка, а и от събраните доказателства тя се доказва по безспорен начин. В тази насока обаче следва да се отбележи, че в описаната фактическа обстановка от първоинстанционния съд са вмъкнати правни изводи и заключения, които е следвало да бъдат направени, като се излагат съображения за взетото решение и при разбора на доказателствата. Налице е смесване на факти, заключения, доказателства, становища и изводи. По този начин изготвената фактическа обстановка изобилства с обстоятелства, които не е следвало да бъдат описвани. Правилно първоинстанционният съд е стигнал до констатациите си относно непосредствената задача на наказателния процес в разкриване на престъплението и разобличаване на виновното лице. Теоретично е посочил и обяснил предмета и тежестта на доказване, както и връзката с доказателствата. Според настоящата инстанция обаче, от съответстващия анализ на фактите, установени чрез допустимите доказателствени средства в хода на производството, неправилно е направен и изведен извод за съставомерността на деянието на м-р К.. Затова и решението на първоинстанционния съд се явява неправилно и необосновано. Допуснатият порок е съществен, тъй като обосновава и неправилно приложение на материалния закон, като го признава за виновен да е извършил престъпление по чл. 316 предл. 3 вр. чл. 312 ал. 1 НК. Затова и жалбата на обвиняемия пред настоящата инстанция е основателна. Крайно общ и непрецизиран е изводът, че „… обвиняемият м-р К. не посетил своя личен лекар св. д-р ХХ, тъй като същата знаела за здравословното му състояние и не би оформила този документ (карта за предварителен медицински преглед) без да извърши беседа за заболяването, за наличните оперативни намеси, минали заболявания... Затова той решил да посети св. д-р Х., чийто кабинет се помещава във ВМА - Х….“ (стр. 20 от мотивите, анд №201/2015 г. на ВС – П.). Видно от разпита на д-р ХХ (стр. 20-27, съдебен протокол от 16.10.2015 г., анд №201/2015 г. на ВС – П.) същата не е казвала, че няма да издаде на м-р К. карта за предварителен медицински преглед със заключението „клинично здрав“, а точно обратното тя заявява „…Не може разширени вени и дископатии да се пишат във всички карти за предварителен медицински преглед. Те не се изискват. Наредба № 3, чл. 3, ал. 1 или 2 от Закона за предварителния медицински преглед. Единственото противопоказание е психично заболяване за издаване на неговата позиция за юрист и за лекар. Това има значение по отношение пълнотата на документа, но няма отношение към заключението дали е клинично здрав или не. За позицията, за която той кандидатства, е здрав. …“. Не е зачетена и конституционно установената презумпция за невиновност на обвиняемия. Не са взети под внимание и не са оборени твърденията на м-р К. защо се е явил при д-р Х., за да му бъде издадена карта за предварителен медицински преглед. Пред първоинстанционния съд той е заявил „… Защото д-р Х. има екип от специалисти, необходими за целия набор от изготвянето на медицинско. Никога в живота си не съм изваждал медицинско. Затова отидох при всички доктори, които са от Военна болница и работят с него. Вътре има 6 доктори, които работят с него. Всички специалисти са от Военна болница. …“ (стр.20, съдебен протокол от 29.01.2016 г., анд №201/2015 г. на ВС – П.). Майор К. е имал убеждението, че след като д-р Х. работи в сградата на ВМА – Х. кабинет № 19 и обслужва пациенти, същият е служител на ВМА и като такъв може да издаде на военнослужещ (на него) карта за предварителен медицински преглед. Субективно е имал възприятие, че след като при д-р Х. работят и други лекари, то той разполага с екип от специалисти, които са необходими за издаването на медицинско удостоверение и затова е отишъл там, а не при личната си лекарка. От събрания доказателствен материал категорично се доказва, че д-р Х. е имал право и в кръга на правомощията му е издал карта №ХХ г. за предварителен медицински преглед на м-р К.. В тази насока са писмо №ХХ г., Столична регионална здравна инспекция (СРЗИ) (л. 275, съд. том) и писмо №ХХ г., Столична регионална здравна инспекция (СРЗИ) (л. 25, том ІV, дос.пр.). Не може да се възприеме тезата, че само личната му лекарка може да издаде медицинското удостоверение. Не е било необходимо да ходи при нея дори за медицинско направление, за да си извади необходимата карта. Отишъл е при д-р Х. на свободен прием, за което си е платил и съответната такса. Не са взети предвид и анализирани показанията на д-р Х., дадени пред първоинстанционния съд (стр.15-20, съдебен протокол от 16.10.2015 г., анд №201/2015 г. на ВС – П. и на досъдебното производство пред съдия (стр.11-14, том ІІ, дос.пр.). Същият е извършил всички необходими процедури по издаването на процесния документ. Заявява, че към момента на издаване на документа не е знаел за хроничните заболявания на м-р К.. Едва преди съдебното заседание е разбрал за тях - ХХХ, от колегите си. Категоричен е, че дори да е знаел за този комплекс от заболявания, няма проблеми същият да изпълнява длъжността съдия изпълнител, за която е кандидатствал, и пак е щял да впише, че лицето е клинично здраво. Не е било необходимо да изисква допълнителна медицинска документация за здравословното състояние на лицето. Възприетата от първоинстанционния съд тройна съдебномедицинска експертиза е отговорила правилно на зададените въпроси. Следва да се има предвид обаче, че тя е изготвила своето заключение, след като се е запознала с цялата медицинска документация за м-р К., както и с показанията на свидетелите. Такова обстойно изследване, каквото са направили експертите, не е било необходимо при изготвянето на процесния документ. Няма изисквания, които да задължаващ издаващия документа да извърши тази проверка. Още повече, както казва вещото лице д-р П. (стр. 17, съдебен протокол от 29.01.2016 г., н.д.) „… клинично здрав е диагноза, която се изписва в медицинската документация включва отсъствието на остри хронични заболявания. Това е медицински термин. Отсъствието на остри и хронични заболявания както в психиката, така и физиката на човешкия организъм. Даден пациент постъпва с оплаквания в здравно заведение. Той е болен, обработва се и се изписва клинично здрав…“. Ако се приеме без резерви това твърдение на експерта, участвал в съдебномедицинската експертиза, излиза, че след като е изписан от Клиниката по нервни болести при ВМА – С. на 21.10.2014 г., от този момент нататък м-р К. е клинично здрав. За понятието „клинично здрав“ няма единно становище между медицинските специалисти. За здрав човек Световната здравна организация е приела състоянието на пълно физическо, психическо и социално благополучие. По твърдение на медиците обаче такива хора на практика няма и затова „лекарската гилдия“ е измислила две по-реални понятия „клинично здрав“, в което не е включено социалното благополучие, което означава, че могат да се открият хора без физически и психически проблеми и „практически здрав“ – равностойно на работоспособен. Затова и неправилно в настоящия случай първоинстанционният съд се е позовал на §1, т. 34 от Закона за здравето, където е посочено какво е временна нетрудоспособност и е направил извода, че м-р К. не е клинично здрав. Тези две понятия са различни и не следва да се отъждествяват. Тук следва да се отбележи и правилното възражение на защитата на обвиняемия, че по делото са разпитани много свидетели, които са дали показания не за факти и обстоятелства, които имат значение, а са разпитвани като експерти и да дават експертни заключения. Същите заключения са взети предвид и при изготвяне на мотивите, като някои от тях са цитирани дословно. Задавани са въпроси, които не са от естеството на делото и са строго лични. Доктор Х. е извършил преглед на м-р К. и е поставил диагноза, която е записал в картата за предварителен медицински преглед. Това е била неговата диагноза и затова не може да му се търси отговорност, още по-малко наказателна отговорност на м-р К.. Обвиняемият не е имал субективното отношение, че върши някакво престъпление. Не е имал съзнанието, че се ползва от документ с невярно съдържание – карта за предварителен медицински преглед. Отишъл е при лекар, който е компетентен да му издаде такава карта и си е заплатил за този преглед. Не е настоявал и не е изрично искал в тази карта да бъде записано, че той е клинично здрав. Лекарят по негова преценка е записал в картата за предварителен медицински преглед своето заключение. Не може да се вмени във вина на майор К. обстоятелството, че е използвал този документ, защото липсва пряк умисъл за извършване на престъпление по чл. 316 НК, каквато е и съдебната практика на Върховния касационен съд (Решение № 351 от 26.10.2000 г. по н. д. № 260/2000 г., I Н. О.). На следващо, но не и на последно място, следва да се има предвид, че за позицията, за която е кандидатствал м-р К. в конкурса за ЧСИ няма изисквания за здравословно състояние на кандидатите, видно от писмо, изх. № 2190/18.11.2015 г., от Камарата на частните съдебни изпълнители (стр. 267-269, н.д.). Хроничните заболявания, които е имал м-р К., не са пречка същият да изпълнява длъжността „частен съдебен изпълнител“. Следователно, не е налице и обществена опасност на извършеното от м-р К., с подаването на процесния документ при кандидатстването му в конкурса за ЧСИ. Касае се за документ, материализираното изявление в който няма правно значение в случая и с него не се създава опасност от увреждане на обществените отношения, свързани с документирането. Поради тези обстоятелства в настоящия случай извършеното от м-р К. не покрива признаците на престъпление, изискуеми съгласно разпоредбата чл. 9, ал. 1 НК, тъй като освен липсата на виновно поведение, липсва и обществена опасност на същото. Военно-апелативният съд в настоящия състав, след като намери, че извършеното деяние от м-р К. не е умишлено и същото не е обществено опасно, го призна за невинен и го оправда да е извършил престъпление по чл. 316, пр. 3, вр. чл. 312, ал. 1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 190 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен разноските по делата от общ характер остават за сметка на държавата. Затова на основание чл. 189 НПК настоящият състав на Военно-апелативния съд се произнесе за разноските по анд № 35/2016 г. с решението си, като постанови, че същите остават за сметка на държавата, тъй като обвиняемият е признат за невинен и е оправдан. Предвид изложените съображения съдът постанови решението си. Мотивите се изготвиха на 18 май 2016 година. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg