Определение
07-04-2016
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 14 гр. София, 07.04.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ полк. ПЕТЬО ПЕТКОВ при секретар Катя Симова разгледа частно наказателно дело № 30 по описа за 2016 година, докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по протест на Пловдивската военно-окръжна прокуратура срещу разпореждане № 122 от 02.03.2016 г. по нохд № 81/2016 г. по описа на Пловдивския военен съд. Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК в касационната му фаза. С протестираното разпореждане Пловдивският военен съд е прекратил съдебното производство по нохд № 81/2016 г. по описа на Пловдивския военен съд и е върнал делото на прокурора при ВОП-Пловдив за доразследване. В протеста срещу посоченото разпореждане се правят доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Сочи се, че разпореждането е противоречащо на буквата и духа на законодателните промени и тълкувателните решения на ВКС, с оглед бързото и справедливо приключване на наказателното производство. Неправилно е възприето, че обвинението е неясно и обвиняемият не го е разбрал и това е довело до невъзможност същият адекватно да се защити. Твърди се, че обвиняемият р-к И. е разбирал в какво е обвинен и е организирал защитата си, защото предявяването на разследването се е състояло в продължение на 3 работни дни и от 5 до 6 часа. Също така се твърди, че ако не е разбирал обвинението „как би могъл да не разбира обвинението, а най-активно е участвал в оспорването му“. В протеста се сочи също и, че „формулирането на обвинението, особено по чл. 296 ал. 1 алт. 2 вр. чл.26 ал. 1 НК, може да бъде по-прецизно, но моля да не се абсолютизира начина на изписването…“. Прави се искане да бъде отменено разпореждането на Пловдивския военен съд. Военно-апелативният съд, в настоящия състав, след като взе предвид становището, изразено в протеста, и след като се запозна с материалите по делото и разпореждането на Пловдивския военен съд, намери, че протестът е неоснователен. Основателно в разпореждането на първоинстанционния съд е посочено, че по конкретното дело се касае за усложнена престъпна дейност, тъй като са налице условията на повторност и продължавано престъпление. Правилно е посочена съдебна практика на ВКС в тази насока, която не е съобразена с обстоятелствената част на обвинителния акт. Неправилно е изписано изпълнителното деяние за престъплението по чл. 296 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК. Налице са няколко дати, които не са съобразени с диспозитива на обвинението. От така изготвеното обвинение не е ясен периодът и на колко пъти е извършено това престъпление. Допуснато е нарушение по отношение на обвинението по чл. 183 НК. Не е съобразена разпоредбата на чл. 80 ал.3 НК и сочените от първата инстанция тълкувателни решения на ВКС в тази насока. Имало е плащане на три пъти, което представлява действие, с което е прекъсната част от причинноследствената връзка на деянието и умисъла. По този начин също е нарушено правото на обвиняемия да разбере в какво е обвинен и да изготви пълноценно своята защита. Дори самият прокурор в протеста е съгласен с факта, че обвинението „може да бъде по-прецизно“. Въззивната инстанция не споделя становището, изразено в протеста, че с оглед бързото приключване на наказателното производство и че след като обвиняемият се е запознал 3 работни дни с предявяване на разследването и активно се е защитавал, то по този начин обвинението е ясно и точно. Наказателният процес е строго формален и всяко нарушаване на нормите, с които са регламентирани правата на обвиняемия и по-точно правото му на защита е винаги съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 1 НПК. Не може „с оглед бързото приключване на наказателното производство“ да се допускат тези нарушения. В настоящия случай поради неяснота на повдигнатите обвинения е нарушено правото на защита на обвиняемия, което винаги е от категорията на съществените процесуални нарушения. Тези нарушения могат да бъдат поправени в допълнителното разследване и отстранени от прокуратурата. В тази насока са и задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС относно допуснатите на предварителното производство нарушения на процесуалните правила, които са съществени и са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник, гражданския ищец и неговия повереник и гражданския ответник и неговия повереник. Правилно първоинстанционният съд се е съобразил със съдебната практика на ВКС. Военно-апелативният съд счита, че дадените указания от първоинстанционния съд са законосъобразни, правилни и като такива следва да бъдат изпълнени изцяло от органите на досъдебното производство. Протестираното разпореждане е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а подаденият протест, като неоснователен, следва да бъде оставен без уважение. Предвид гореизложеното и на основание чл. 249, ал. 3, във връзка с чл. 345, във връзка с чл. 334, т. 6 от НПК Военно-апелативният съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 122 от 02.03.2016 г. по нохд № 81/2016 г. по описа на Пловдивския военен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg