Решение
27-05-2016
Р Е Ш Е Н И Е № 20 София, 27.05.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ ЧЛЕНОВЕ: майор ВЕЛИЧКА ВЛАШЕВА ст. л-т ДАНИЕЛ ЛУКОВ при секретар Емилия Стоянова и с участието на прокурора полк. Красимир Колев разгледа наказателно дело № 33 по описа за 2016 година докладвано от съдията полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ образувано по протест на Сливенската военно-окръжна прокуратура против присъда № 4/09. 03. 2016 година по ВНОХД № 208/2015 година на Сливенския военен съд. Съобразно изискванията на чл. 339 от НПК Военно-апелативният съд установи следното: Въззивният съд се произнася по подаден протест прокурор от Военно-окръжна прокуратура – гр. Сливен. С протестираната присъда подсъдимите - * Н. С. Н. и *. Ж. Й. С. са признати за невинни както следва: 1. На 07.06.2012г. към 11.00 часа във военно **, * Н. – началник на отделение „Логистика” във военно формирование ** в съучастие с бивш * С. на длъжност завеждащ „Хранилище” в секция „**” на военно формирование **, обл. Я., в качеството му на съизвършител да е предал, без да има надлежно разрешение затова, на гражданското лице Й.Л. - шофьор във „ВМЗ” ЕАД гр. С. взривни вещества и боеприпаси за огнестрелно оръжие в „голямо количество” съхранявани в склад № ** на военно формирование **, за който отговарял обвиняемият бивш * С., както следва: - 6 /шест/ броя неуправляеми авиационниракети * с взриватели, които са боеприпаси за огнестрелно оръжие – реактивно авиационно оръдие от типа * и * с калибър * мм., собственост на ВМЗ-С.; - 132,660кг. взривно вещество с 118,269кг. тротилов еквивалент съдържащо се в 97 броя неуправляеми авиационниракети, от които - ** броя, С-** броя, ** броя, без взриватели, собственост на МО и го е оправдал по обвинението по чл. 339, ал. 2, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК. 2. На 07.06.2012г. * Н. във военно формирование ** обл. Я., да не е изпълнил заповед на началника си - командира на формирование ** – * Д. Д., отдадена му непосредствено и устно на 06.06.2012 г. към 09.00 часа, да не предава боеприпаси – неуправляеми авиационни ракети, които не са документално заведени във военно формирование **, находящи се в склад № * на представители на „ВМЗ” ЕАД, гр. С., поради липса на надлежно разрешение за това и го е оправдал по обвинението му по чл. 372, ал. 1 от НК. 3. За това, че във военно формирование **, обл. Я., * Н., в качеството му на длъжностно лице - военнослужещ във военно формирование **, заемащ длъжността началник отделение „Логистика” в същото военно формирование, в условията на продължавано престъпление за периода от началото на месец април на 2012 г. до 07.06.2012 г. умишлено да не е изпълнил задълженията си по военната служба и да е превишил властта си, от което да са произлезли вредни последици и го е оправдал по обвинението по чл. 387, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; 4. На 07.06.2012 г. към 11.00 часа във военно формирование **, бивш сержант Живко С. на длъжност завеждащ „Хранилище” в секция „ААВ” на военно формирование ** обл. Ямбол, в съучастие с * Н. - началник отделение „Логистика” в същото военно формирование, в качеството му на съизвършител, да е предал без да има надлежно разрешение затова на гражданското лице Й. Л. - шофьор във „ВМЗ” ЕАД, гр. * взривни вещества и боеприпаси за огнестрелно оръжие в „голямо количество” съхранявани в склад № * на военно формирование **, за който отговарял, както следва: - 6 /шест/ броя неуправляеми авиационни ракети С-5КР с взриватели, които са боеприпаси за огнестрелно оръжие – реактивно авиационно оръдие от типа * и * с калибър * мм., собственост на ВМЗ-*; - 132,660 кг. взривно вещество с 118,269 кг. тротилов еквивалент съдържащо се в *броя неуправляеми авиационни ракети, от които - * броя, *броя, * – * броя, без взриватели, собственост на МО и го е опрадвал по обвинението по чл. 339, ал. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Съдът се е произнесъл и за веществените доказателства. В протеста си представителят на обвинението твърди, че присъдата е неправилна, защото е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че мотивите противоречат на събраните доказателства и установената фактическа обстановка. Твърди се от представителя на прокуратурата, че влязлата в сила присъда относно оправдаването на двамата подсъдими по отношение на 97 бр. неуправляеми авиационни ракетни снаряди за огнестрелно оръжие касаел друго престъпление осъществено от подсъдимите, а в случая се касаело за взривни вещества, което се съдържало в същите 97 бр. *. Изтъква се, че съдът е извършил неправилен анализ на наличните доказателства и поради това не е достигнал до разкриване на обективната истина, което е довело до неправилно оправдаване на подсъдимите. Сочи се също така, че неправилно съставът на съда е ценил показанията на един от свидетелите – * Д., който не бил включен в списъка на лицата за призоваване представен от военния прокурор. При условията на чл. 371, ал. 1 от НПК показанията на този свидетел не можело да бъдат ползвани, тъй като били дадени по друго наказателно дело и пред друг съдебен състав и по друг обвинителен акт. Военният прокурор сочи, че по обвинението по чл. 372, ал. 1 от НК на съда не му станало ясно за каква заповед или за неизпълнение на такава заповед е обвинен * Н., като не били взети категоричните показания на св. Д. и св. Б.. По обвинението по чл. 387, ал. 1 от НК в протеста си военният прокурор твърди, че на решаващия съдебен състав не му станало ясно какви задължения по служба не е изпълнил * Н., като сочи УВС ВСРБ и нормативната база на действащия към момента на разследването документооборот, както и заповедите на св. *. Б.. По делото не са подадени жалби от подсъдимите. В съдебно заседание страните излагат доводи със следното кратко съдържание: Прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения, без да излага нови обстоятелства и основания. Защитниците на подсъдимите и те лично считат, че присъдата е правилна, законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Въззивната инстанция изпълни задълженията си по чл. 314, ал. 1 от НПК и независимо от основанията, посочени от страните изцяло провери присъдата и обстоятелствата по делото и за да се произнесе взе предвид следното: Съставът на Военен съд – гр. С. е приел за установена следната фактическа обстановка: О.р. * Н. С. Н. от в. ф. ** постъпил на кадрова военна служба от 23.08.1991 година. Към момента на обвинението си бил на длъжност „Началник на отделение „*” във в.ф. **. Специалната му подготовка била на отлично ниво, като по същия начин изпълнявал поставените му задачи. Проявявал стремеж към кариерно развитие и работил много добре в екип. През време на службата си от 1992 до 1994 год. и през 2011 г. имал няколко дисциплинарни наказания. Награждаван бил неколкократно /т. 5, л. 41-46 от ДП/. Сержант от резерва Ж. Й. С.в.ф. ** постъпил на кадрова военна служба от 09.04.1996 г. Последната заемана от него длъжност била „Завеждащ хранилище” от началото на месец август 2009 год. Притежавал добра професионална подготовка, но не проявявал самоинициатива. Два пъти бил наказван по дисциплинарен ред и веднъж бил поощряван /т. 5, л. 36-40 от ДП/. Със заповед № *от 17.08.2009 год. на Началника на отбраната, подс. Н. бил преназначен за началник на отделение „*” във * *, считано от 01.08.2009 год. /т. 5, л. 7 от ДП/. Със заповед № * от 04.08.2009 год. на командира на под. * подс. С. бил назначен за завеждащ хранилище в секция „Авиационно-артилерийско въоръжение” в отделение „*” при в.ф. * *, считано от 01.08.2009 год. /т. 5, л. 9 от ДП/. Изискванията за заеманите от тях длъжности били регламентирани в длъжностните им характеристики /т. 5, л. 47-50 от ДП/. Двамата подсъдими били освободени от кадрова военна служба съответно за подс. Н.със заповед № * от 22.08.2012 год. на Министъра на отбраната /т. 5, л. 14 от ДП/, а за подс. С. със заповед № * от 17.08.2012 год. на Командира на военновъздушните сили /т. 5, л. 18 от ДП/. На 09.01.2003 година между под. * и „ВМЗ” ЕАД – гр. * бил сключен договор за извършване на изпитания на произведени от военния завод в гр. * на неуправляеми авиационни реактивни снаряди /НАРС/, като процесните 6 броя НАРС са от тази пратка. Изпитанията се извършили с бойни летателни средства на под. *, като съгласно т. ІІІ, л. 8. от договора, завода – възложителят осигурил необходимите изделия /т. 4, л. 11-13 от ДП/ - от договора с приемо-предавателен акт № 2 и протокол от 27.01.2003 година /т. 4, л. 24-25 от ДП/. В под. * били получени от горецитираните изделия в разновидности - 790 практ, партия 3/02 - 8 каси по 8 бр. или общо 64 бр. и една каса с 64 бр. взриватели, а от изд. 790 бойни, партия 4/02 - 3 каси по 8 бр. или общо 24 бр. Посочените изделия не били заведени като материални активи в поделението, тъй като са собственост на „ВМЗ” – * и са били осигурени само за изпитания съгласно договора. С протокол № 49/31.01.2003 год. /т. 4, л. 26-27 от ДП/ било отчетено, че при изпитанията са изстреляни всички 64 бр. НАРС практ и 18 бр. НАРС от втория вид. В протокола не било отразено какво се е случило с останалите неизстреляни 6 бр. НАРС. В началото на 2012 година подс. С. отсъствал в продължение на около три месеца от работа, поради ползване на болнични и годишен отпуск. След завръщането си на работа С. установил, че в складовете, за които отговарял и в които се съхранявало оръжие и боеприпаси било влизано от други длъжностни лица от поделението. Той започнал подреждане и проверка на числящото се имущество и установил, че в един от складовете се намират в повече от заведения брой боеприпаси от типа НАРС. С. отделил сандъците с намерените в повече боеприпаси и уведомил за това своя непосредствен началник – подс. Н.. Последният лично направил проверка в склада и също установил по-голям брой НАРС от водещото се по документи. Част от тях били и процесните 6 бр. НАРС от типа на използваните при изпитанията през месец януари 2003 година. Н. потърсил документация за тези боеприпаси и тъй като не открил такава, стигнал до извода, че снарядите са останали от изпитанията и са собственост на „ВМЗ” – *. Той докладвал за това на своя пряк началник - заместник командира по логистиката на поделението св. Б. и изказал предположението си, че снарядите са на ВМЗ – *. Н. предложил да се обади в завода, за да си получат снарядите. * Б. не се противопоставил на това предложение на подсъдимия Н.. На 04.06.2012 година /т. 4, л. 9-10 от ДП/ последният се обадил по телефона на изпълнителния директор на ВМЗ – * – св. С.. В разговора Н. уведомил С., че във формированието са останали реактивни снаряди, собственост на завода при проведените изпитания през 2003 година, които следва да им бъдат върнати. С. се съгласил да организира превоза на снарядите и възложил тази дейност на св. Т., който влязъл във връзка с Н.. В разговор двамата уточнили, че превозването на снарядите може да стане на 07.06.2012 година, тъй като било необходимо да се изпълнят процедурите за превозване на взривни вещества и боеприпаси. Св. Т. изрично попитал подс. Н. какво е количеството на снарядите и опаковката, за да прецени какъв по товароносимост автомобил да изпрати. Н. казал на Т., че се касаело за 26 бр. НАРС, без да уточни модификацията. На 05.06.2012 година било подадено заявление от името на „ВМЗ” – * до Началника на РУ”Полиция” гр. К. за транспортиране на 26 бр. НАРС /т. 4, л. 33 от ДП/, като завода имал разрешително за транспортиране на такива изделия /т. 1, л. 40-46; т. 4, л. 37 от ДП/. Било уточнено превоза да се извърши с автомобил „Мерцедес” рег. № ** с шофьор св. Л., а охраната била поверена на св. Г.. Т. уведомил по телефона Н. за номера на автомобила и трите имена на шофьора, които следвало да пристигнат във формированието на уговорения ден преди обяд. Н. уведомил св. Б. за договореното предаване на снарядите и за това, че се очаква на 07.06.2012 година представители на ВМЗ – * да пристигнат във формированието за да си ги получат. *. Б. разпоредил на подс. Н. да докладва за това на командира на формированието – св. Д. . На 06.06.2012 година Н. докладвал на полк. Д. за констатирани излишъци, които според него са собственост на ВМЗ – * и за договореното, представители на завода да си ги получат обратно. Св. Д. попитал * Н. дали във формированието има документи за собствеността, на което Н. отговорил, че при тях такива документи няма, но от завода щели представят. Полк. Д. разпоредил боеприпасите да не се предават, без да има надлежно оформени документи. Такова разпореждане той дал и на св. Б. . На 07.06.2012 година подс. Н. докладвал на св. Б. , че се очаква същия ден преди обед да пристигне автомобила на ВМЗ – * за получаване на снарядите, като се обадил по телефона и на дежурния по КПП – св. П. . Уведомил я, че се очаква да пристигне лекотоварен автомобил „Мерцедес” с пловдивска регистрация с шофьор Й. Л. . Разпоредил на свидетелката да му се обади, когато пристигне автомобила. Свидетелят Б. също се обадил на дежурния по КПП и я попитал дали е уведомена за това, че се очаква да пристигне автомобил с шофьор Л. . П. му казала, че е уведомена, след което Б. също й разпоредил да го уведоми при пристигането на автомобила. Към 10.20 часа пред КПП на формированието пристигнал автомобила, управляван от Л. . П. проверила самоличността на водача и докладвала на подс. Н. за пристигането му. Н. разпоредил на П. да изчака и затворил телефона. След това св. П. докладвала и на подп. Б. за пристигането на автомобила. Той приел информацията и казал, че няма да се занимава с тях. През това време подс. Н. се обадил на подс. С. и му разпоредил да отиде до КПП от където да съпроводи до сградата на щаба на формированието пристигналия автомобил. С. отишъл до КПП и след като автомобила само с водача бил пропуснат от дежурните, го съпроводил до сградата на щаба. Там св. Л. бил посрещнат от подс. Н., който проверил документите за самоличност на водача и тези, касаещи превоза на боеприпаси и взривни вещества. След като се уверил в редовността на документите, заедно с подс. С. придружили автомобила до района на складовете. Под ръководството на подс. Н. и със съдействието на св. А., И. И. и Л. , двамата подсъдими изнесли от склада общо 103 бр. НАРС, между които и шестте броя процесни НАРС и ги натоварили в лекотоварния камион. Сандъците със снаряди били запечатани, а след това била запечатана с пломба и товарната част на автомобила. В Анекс към разрешение приложение № 7 /т. 1, л. 47 от ДП/ подс. Н. собственоръчно вписал, че на 07.06.2012 година е предал неуправляеми авиационни ракетни снаряди – 103 бр., за което се подписал и поставил печат на формированието. С този анекс боеприпасите следвало да бъдат приети от длъжностното лице във ВМЗ – *. След оформяне на документите автомобила напуснал района на формированието, но в района на гр. С. бил спрян за проверка и бил върнат във в.ф. **. Съставът на решаващия съд посочил и доказателствата на които се основава описаната фактическа обстановка, а именно от обясненията на двамата подсъдими, дадени в съдебно заседание на 09.03.2016 година пред настоящия състав на съда; от показанията на свидетелите, депозирани на досъдебното производство и пред други състави на Сливенски военен съд по НОХД № 255/2012 година и НОХД № 48/2013 година; от експертното заключение на в.л. К. От цялото досъдебно производство и в съдебните заседания по НОХД № 255/2012 година и НОХД № 48/2013 година на Военен съд – гр. С., като всички те са приобщени към доказателствения материал на основание чл. 373, ал. 1 от НПК по реда на чл. 283 от НПК в съдебно заседание на 09.02.2016 година; от заключението на тройната съдебно-химическа и балестична експертиза; от останалите приложени по делото книжа. Въззивният състав споделя изцяло фактическата обстановка установена от първостепенния съд, както и направените на тази база правни заключения. Правилно решаващият състав обосновано е направил извода, че обвиненията срещу двамата подсъдими не са доказани по несъмнен начин, както изисква разпоредбата на чл. 303 от НПК. Настоящият състав счита, че извършеното от двамата подсъдими не съставлява престъпление. Обвинението за престъпление по чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК касаещо двамата подсъдими. Правните изводи на основния съд са правилни и отговарят на събрания доказателствен материал, като се подкрепят безрезервно от настоящия състав. Като военнослужащи целият личен състав във военното формирование борави с оръжия и боеприпаси, което обстоятелство се следва от цялото законодателство в РБ, изхождайки от целите и задачите на въоръжените сили. Изводът дали и имали ли са надлежно разрешение за придобиване, държане или предаване на друго лице, без да са имали, затова надлежно разрешение безспорно се следва, че подсъдимите са имали тези права изхождайки от длъжностните характеристики на двамата подсъдими, които документално и фактически са придобивали ежегодно за целите на формированието боеприпаси за огнестрелни оръжия, оръжия и необходимата военна техника. Безспорно е също така и количеството боеприпаси за огнестрелни оръжия, което е винаги в голямо количество, с което са боравели подсъдимите, т.е. с цялото въоръжение, боеприпаси и оръжия намиращи се във военното формирование, в което са служели. Нелогичен и правно неиздържан е изводът, който е направил представителят на обвинението, че двамата подсъдими са нарушили режима на предаване на боеприпаси за огнестрелни оръжия. Цялото досъдебно производство се е водило под № **/07.06.2012 г. с оглед на обвинение за незаконно предаване от подсъдимите на гр.л. Й. Л. Л. – шофьор във „ВМЗ ЕАД”- гр. * на боеприпаси за огнестрелно оръжие – реактивно авиационно оръдие от типа * или * с калибър * мм – в голямо количество, а именно 103 бр. НАРС от склад № * на военното формирование, без да са имали, затова надлежно разрешение и без да са съставили необходимите отчетни документи затова. /виж НОХД № 48/2013 г. по описа на Военен съд – гр. С./. С присъда № 10/ 15.11.2013 г. състав на цитирания съд е осъдил двамата подсъдими само за предаване на шест броя НАРС, които са с взриватели и представлявали боеприпаси за огнестрелно оръжие. Тъй като останалите 97 бр. – НАРС били без взриватели не представлявали боеприпаси за огнестрелно оръжие и подсъдимите били оправдани. В тази си оправдателна част на присъдата със свое решение № 270/10.06.2014 г. състав на ВКС по КНОХД № 710/ 14 г. я е потвърдил и същата влязла в законна сила, а по отношение на осъдителната част, а именно за 6/шест/ броя НАРС с взриватели същият състав е отменил въззивното решение. В решението изрично било посочено, че пределите на касационната проверка са определени от иницииралите производството, като липсва протест за частичното оправдаване и същото не подлежи на касационна проверка. Следва правилният извод, който е възприел и решаващият състав на Военен съд – гр. С., че по отношение на 97 бр. НАРС липсва престъпление по чл. 339 от НК, тъй като същите не са боеприпаси за огнестрелно оръжие. По това обвинение оправдателната присъда е влязла в законна сила. Без да се съобразява с този окончотелен съдебен акт представителят на държавното обвинение повдига ново обвинение на двамата подсъдими, като преобразува въпросните НАРС във взривно вещество със съответен тротилов еквивалент, което е част от цялото, за което има оправдателна присъда. Правилно основният съд е оправдал подсъдимите по това обвинение, тъй като е налице влязла в законна сила присъда и не може подсъдимите да бъдат съдени два пъти за едно и също нещо /non bis in idem/. Правилно основният съд се е произнесъл с присъда, а не с определение по реда на чл. 289 от НПК, тъй като обвинението за взривните вещества е само част от няколкото обвинения по делото и представлява част от цялото обвинение по чл. 339 от НК. По отношение на останалите 6 бр. НАРС основният съд обосновано се е мотивирал, че не е нарушена процедурата по предаване и приемане от страна на упълномощен представител на „ВМЗ-ЕАД” - гр. * на въпросните боеприпаси за огнестрелно оръжие. Спазени са били всички законови и подзаконови нормативни документи и съответни срокове и разрешения за предаване и пренос на въпросните НАРС. Установено било също така чия собственост са въпросните шест броя НАРС. Те са били собственост на „ВМЗ-ЕАД” – гр. *, но по неизяснени причини са останали на съхранение в поделение **. Сливенският военен съд е направил тези свои изводи базирайки се на показанията на свидетелите С., Д. и Д., от писмените доказателства – съответния договор за изпитание на различни видове НАРС, както и от заключението на съдебно-балестическата експертиза на в. л. К.. Последната установява, че изделията от първия тип бойни общо 24 бр. са били оборудвани с взриватели, а от втория тип практ общо 64 бр. са били без взриватели, като взривателите им се съхранявали отделно от снарядите. Тези свидетели потвърждават, че именно тези снаряди от двата типа са били предназначени за изпитанията. От показанията им било установено също така, че именно „ВМЗ-ЕАД” – гр. * единствено в страната произвежда този тип снаряди и снабдява военните формирования в цялата страна. На 07.06.2012 г. при спазване на всички правила за безопасност, подсъдимите са предали въпросните 103 бр. НАРС/като само шест броя са с взриватели и представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие/ на упълномощеното от „ВМЗ-ЕАД” – гр. * св. Л. , като законосъобразно оформили всички изискуеми документи, запечатали и пломбирали въпросните сандъци и товарната част на лекотоварния автомобил. С описаното основният съд е направил вярната констатация, че липсва нарушение и липсва изпълнителното деяние – предаване на шест броя боеприпаси – НАРС, без да са имали надлежно разрешение за това подсдимите. Съставът на Военен съд – гр. С. мотивирано е разгледал и отхвърлил като несъстоятелни всички форми на изпълнително деяние, посочени в основния състав на чл. 339 от НК по отношение на двамата подсъдими, съобразявайки и настоящата и действащата към момента на получаването на въпросните НАРС за съхранение във военното формирование. Съдът правилно е посочил, че придобиването, държането и предаването другиму на боеприпаси за огнестрелни оръжия е правно регламентирана дейност и очевидно получаването на разрешение от командира на формированието, както е описано на стр. 4 от обвинителния акт, не покрива съдържанието на изискващото се в чл. 339, ал. 1 от НК надлежно разрешение. Цитираните в обвинителния акт подзаконови нормативни документи, посочени като нарушение от страна на подсъдимите и по конкретно Правилник П-7/2011 г., чл. 94 – 100 касаят задължения на длъжностни лица, които задължения липсват в длъжностните характеристики на двамата подсъдими. Текстовете касаят снемане от употреба на боеприпаси, което по необходимост налага същите да са били зачислени за употреба във Въоръжените сили, за да могат да бъдат снети от употреба. Въпросните снаряди са били собственост на „ВМЗ ЕАД” – гр. * и си остават такива. Несвоевременното им връщане, след частичното им експериментално ползване през 2003 г. не касае заприходяването им. Тъкмо обратното подс. Н. проверявайки всички обстоятелства по наличието на въпросните НАРС е стигнал до правилното заключение, че същите са собственост на държавното предприятие „ВМЗ ЕАД” – гр. * и само поради липса на командирско решение същите не са били върнати своевременно. На 07.06.2012 г. след съгласуване, както с командирите си, така и с ръководството на „ВМЗ ЕАД” – гр. *, * Н. е организирал транспортирането и предаването им на собствениците. Определено * Н. е взел предвид всички НАРС – 103 броя, които са били без никаква документация и не са се водили на отчет в поделението, като една част от тях е било констатирано, че са негодни, друга голяма част са били с изтекъл срок на годност, а общо 97 броя са били без взриватели, което практически ги прави негодни за употреба. Констатацията на * Н., която била потвърдена и от доказателствата по делото, че за всички 103 бр. НАРС няма документация била правилна и че само от педприятието „ВМЗ ЕАД” – гр. * можело да се предостави такава, което било достатъчно основание и мотив подс. Н. да предприеме законосъобразни действия по връщането на въпросните НАРС на собственика им - „ВМЗ ЕАД” – гр. *. Отделно само последните и единствено те можели да направят проверка на годността на боеприпасите и евентуалната им повторна употреба или влагането им в нови НАРС. Правилно съставът на Сливенски военен съд направил заключение, че действащият в момента подзаконов нормативен акт, а именно заповед № * на Министъра на отбраната касае МО, БА и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и се явява вътрешно ведомствен акт, който е неприложим по отношение на боеприпасите, собственост на ВМЗ – *, който е в структурата на друго Министерство. Гореизложеното се отнася и за Наредба приета с ПМС № 278/30.11.2010 г., която касае като краен получател структури от Въоръжените сили на РБ. Срещу подсъдимия Н. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 372, ал. 1 НК, за това, че на 07.06.2012 година във в.ф. **, не изпълнил заповед на началника си – *. Д. , отдадена му непосредствено и устно на 06.06.2012 година към 09.00 часа, да не предава боеприпаси, които не са документално заведени във военното формирование и находящи се в склад № * и предаването им на представители на „ВМЗ ЕАД” – гр. *, поради липса на надлежно разрешение за това. Основният съд мотивирано с посочване на съдебна практика на Военна Колегия на ВС е приел, че * Н. не е извършил престъплението, в което е обвинен, а именно първо - пряката/непосредствена/ и на второ място устно издадена заповед не е неизпълнена, а тъкмо обратното, изпълнена е точно и в пълен обем. Прекият началник – св. * Д. и непосредственият началник – св. * Б. , както на досъдебното производство, така и пред състави на съда потвърждават, че: Св. Д. – „ боеприпасите ще се сдават само ако има необходимите документи” / НОХД № 255/12 г. стр. 72/, „ да не се дават боеприпаси, без съответните документи”/ пак там/;” На 06 юни при мен дойде * Н. със свитък документи, които трябваше да подпиша, тогава ми спомена за няколко ракети НУРС, като не ми уточни бройка, собственост на ВМЗ – *. Каза, че е уговорил да дойдат да си ги вземат. Аз му казах, ако няма нареждане от ВВС и надлежно оформени документи от завода, да не сдават никакви боеприпаси /НОХД №48/2013 г. стр 126/; ”По този повод проведох разговор с * Н. и му дадох срок до 30 май 2012 г. склада да бъде приведен в съответствие с нормативните изисквания…”/ показанията му от ДП – т. 2, стр. 133, гърба/. Св. Б. : „ Н. каза, че те/ВМЗ-*/ ще донесат документи. …На същия завод сме предавали такъв тип ракети за удължаване ресурса на ракетите…” /НОХД № 48/2013 г стр. 121-гърба/ Тези показания се потвърждават и от разпитаните свидетели от страна на ВМЗ-ЕАД – гр. * – свидетелите С., Л. , Н.. При разпита си в съдебно заседание подс. Н. заявява, че не е получавал заповед от * Д. да не предава боеприпасите, а за това при предаването им да се спазват мерките за безопасност. При проведената очна ставка между подс. Н. и св. Д. , двамата са потвърдили, че заповедта на * Д. е била ракетите да се предадат само след представяне на необходимите документи. При тази очна ставка не било установено да е разпоредена изрична забрана за предаване на боеприпасите, обвързана със завеждането им във формированието и разрешение от МО и Щаба на ВВС. Заповядано било да се предадат боеприпасите при представянето на необходимите документи. От горното следва правилния извод на решаващия състав, че подс. Н. е действал именно в изпълнение на заповед на началника си да изчисти въпросния склад № *, като върне на ВМЗ ЕАД – гр. * въпросните НАРС, като представителите на завода ще представят необходимите документи. Решаващият съд позовавайки се на съдебната практика /Р-70/93 г. ВК/ е приел, че в предмета на доказване по чл. 372 от НК се включва отдадената заповед, нейното възприемане от адресата, отношението на дееца към заповедта и обективираните форми на нейното неизпълнение. Подс. Н. в никакъв случай не е искал да нарушава отдадената заповед от прекия си началник, а я е изтълкувал, че следва да действа, като я изпълни точно, изчиствайки въпросния склад от безотчетни боеприпаси – НАРС, допуснати в течение на времето да се натрупат в склада и то не по негова вина. За подсъдимия не е имало съмнение, че са налице условията за предаването на боеприпасите, с което изпълнява заповедта на командира си. В този смисъл Н. собственоръчно оформил представения му от Л. анекс, в който вписал точния брой изделия и се пописал. Следва правилният извод направен от основия съд, че * Н. от субективна страна не е имал представата, че не изпълнява заповед, категорично и безусловно забраняваща предаването на боеприпаси. Тази забрана е била под условие, че липсват всички необходими документи, а те са били налице. Подс. Н. предварително бил установил в разговори с представители на „ВМЗ ЕАД” – гр. * и са приложени по делото всички необходими документи, удостоверяващи собствеността на ВМЗ – * върху ракетите и документа, с който те са били приети през 2003 година във формированието. Основният съд е констатирал правилно, че са налице и косвени доказателства за наличието на разрешение за изнасянето на въпросните НАРС. Така на 07.06.2012 година на св. Б. било докладвано за пристигането на автомобила, с който следвало да се превозят НАРС. Ако е имало недвусмислена и безусловна заповед да не се предават боеприпасите, по реда на подчинеността той би следвало да забрани влизането на автомобила във формированието и товаренето на боеприпасите, но това не се случило. Съдът установил също така, че по време на товаренето на автомобила в района на складовете била извършена проверка от ВРИД НЩ на формированието за носене на караулната служба. Наличието на цивилен автомобил в района на складовете без разрешение би било нарушение, което е следвало да се отрази във ведомостта /т. 3, л. 74 от ДП/. Такова нарушение не било отразено, от което следва извода, че и временно изпълняващия длъжността началник щаб е бил наясно с предаването на боеприпасите и не е предприел мерки за предотвратяването му, ако е имало забрана за това. От всичко изложено, решаващият съд е направил верния извод, че заповедта към подсъдимия Н. е била под условие и на Н. било предоставено да прецени дали са налице условията, за да предаде боеприпасите. По обвинениетона подс. Н. за престъпление по чл. 387, ал. 1 във вр. чл. 26 от НК. Срещу Н. било повдигнато обвинение и затова, че във военно формирование **, в качеството му на длъжностно лице – началник отделение „**” в същото военно формирование, в условията на продължавано престъпление за периода от началото на месец април на 2012 г. до 07.06.2012 г. умишлено не изпълнил задълженията си по военна служба и превишил властта си, от което са произлезли вредни последици. Въззивният състав споделя изцяло обоснованите мотиви на първоинстанционния съд, с които подс. Н. е бил оправдан. Правилно решаващият съд е приел, че подс. Н. си изпълнявал добросъвестно служебните задължения съгласно УВС на РБ. Налице са били редица проверки на складовете на подчинените му служители, като всяка проверка била отразявана в съответните книги. Отделно * Н. докладвал незабавно за нередностите на своя непосредствен началник – * Б. и прекия му началник * Д. – командир на формирование ***. По делото било установено, че при проверка на склад № 230 /Авиационно въоръжение/ извършена със заповед № 931/18.08.2011 г. за регулярна инвентаризация на отбранителни продукти били констатирани излишъци на патрони, като със заповед № 1290/05.12.2011 г. командира на формированието наказал подс. С. с предупреждение за понижаване във военно звание с една степен и за срок от една година, а подс. Н. бил наказан със страго мъмрене. От декември 2011 г. до 01.04.2012 г. подс. С. бил в отпуск по болест. При завръщането си и при направената проверка констатирал, че в склад № ** било влизано от други военнослужещи, неустановено как. При беглата проверка, ст. С. констатирал, че има наличие на боеприпаси НАРС в по-големи количества, като за тях нямало отчетни документи. Ст. С. веднага докладвал на своя непосредствен началник – подс. Н., който след като извършил лична проверка на въпросния склад и като се убедил, че действително има наличие на боеприпаси от типа НАРС в повече, а за същите нямало отчетни документи, веднага докладвал на непосредствения си началник – * Б. и на прекия си такъв * Д. . Последният разпоредил въпросния склад да се приведе в съответствие с нормативните документи и отчетност. Последвала изложената фактическа обстановка, описана в мотивите на Военен съд – гр. С. – действията на подс. Н. били съобразени с устава на ВС на РБ и нормативната база. Наличието на 103 бр. НАРС констатирани при извършената проверка в никакъв случай не могат да ангажират отговорността на * Н., че не изпълнявал служебните си задължения или че превишил правата си. Установено по делото е обстоятелството, че инкриминираните шест бр. НАРС са били получени от друго материално отговорно лице - * А.. По делото е установено, че са били извършвани множество реорганизации на складовете във военното формирование, като различни военнослужещи са били МОЛ. Изводът, който се налага, че подс. Н. не може да му се търси наказателна отговорност за действия извършени от други длъжностни лица, които непосредствено са отговаряли за наличността и движението на въоръжението и бойната техника. Не на последно място по делото не се установяват и вредните последици, които следва реално да са настъпили и които са елемент от състава на престъплението по чл. 387 от НК. Обвинението по чл. 372 от НК е конкретното обвинение по отношение на * Н., а чл. 387 от НК е субсидиарен текст, дотолкова доколкото липсва конкретно престъпление от страна на военнослужещия – * Н.. На следващо място инкриминирания период обхваща началото на месец април 2012 година – 07.06.2012 година, което е между нормативно предвидения срок за проверки. През този период Н. е отразил проверка - на 27.04.2012 година в хранилище № 1а /т. 3, л. 73 от ДП/; на 11.05.2012 година и на 12.05.2012 година в хранилище № 2б /т. 3, л. 92 от ДП/; на 12.05.2012 година в хранилище № 3а /т. 3, л. 94 от ДП/; на 11.05.2012 година в хранилище № 6б /т. 3, л. 104 от ДП/. Само това обстоятелство прави обвинението по този текст несъстоятелно. Изложеното по предходните две обвинения дава отговор и прави несъстоятелно обвинението обвинението за неизпълнение на задълженията по чл. 172 и чл. 175, ал. 2 от Счетоводния документооборот, касаещ извършването на проверки и докладването на установените нередности. Другата форма на изпълнително деяние по това обвинение също е несъстоятелно, а именно за превишаване властта си, като разпоредил еднолично на дежурния по КПП на 07.06.2012 година да пропусне автомобил с гражданска регистрация на територията на формированието, което не било в неговите правомощия и предал без позволение боеприпаси в нарушение на чл. 94-100 от обсъждания по - горе Правилник П-7/2011 година и чл. 21 и чл. 35 от Наредбата, приета с ПМС № 273/30.10.2010 година. С изложеното по предните две обвинения безспорно е доказано, че всъщност * Н. е действал в своята оперативна самостоятелност по изпълнение именно на командирската заповед да приведе фактически и документално съответствие на наличностите в складовете на военното формирование. Констатациите на основния съд са правилни, обосновани и в съответствие със събраната доказателствена съвкупност. Правилни са и цялостните констатации на основния съд, че се касае за поредица от нарушения, датиращи от края на месец януари 2003 година до 07.06.2012 година, допуснати от много длъжностни лица от и извън в.ф. ** Относно възражението на представителя на държавното обвинение, че са били приобщени показанията на свидетеля Д., които били дадени по други дела са също така несъстоятелни. Действително настоящото дело е било гледано по реда на глава 27 от НПК. Делото е внесено с нов обвинителен акт, след ново привличане на обвиняеми и отказа да се гледа делото по тази глава би било съществено процесуално нарушение. Отделно правомерно защитата на подс. Н. е поискала разпит на свидетеля Д. . Военният прокурор е дал съгласие и съдът е допуснал този свидетел, като същият е бил разпитан. Последният е потвърдил, че поддържа показанията си дадени на досъдебното производство /което е едно и също и по трите дела на Военен съд – С./ и пред другите състави на Военен съд – гр. С.. Не е налице процесуално нарушение от категорията на съществените такива, което да води до отмяна на съдебния акт. Съставът на съда с оглед нормата на чл. 13 от НПК правилно е допуснал и разпитал св. Д. . Съставът на първоинстонционния съд правилно е приобщил като доказателства разпитите на свидетелите и експертите и другите писмени и веществени доказателства по другите дела по същото досъдебно производство, а именно НОХД № 255/12 г.; 4882013 г. и 37/2015 г. С оглед на постановената оправдателната присъда и съгласно разпоредбата на чл. 190 ал. 1 НПК правилно основният съд е присъдил разноските по делото да останат за сметка на държавата. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид изложеното обжалваната присъда е законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Предвид горно и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4 от 09.03.2016 г. по НОХД № 208/2015 г. на Военен съд – гр. Сливен. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред Върховния касационен съд на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено. . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg