Решение
11-05-2016
РЕШЕНИЕ № 17 гр.София, 11 май 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав: при секретар Емилия Стоянова и с участието на прокурора под и. ЕВГЕНИ ИВАНОВ разгледа наказателно общ характер дело № 34 по описа за 2016г. докладвано от съдията полк. Странджански, образувано по въззивна жалба на подсъдимия редник В.И. Г. от в. ф. ХХХ – С. З., срещу присъда № 15/16.02.2016г. по нохд № 289/2015г. по описа на Пловдивския военен съд. С присъда № 15/16.02.2016г. по нохд № 289/2015г. състав на Пловдивския военен съд е признал подсъдимия редник 3-ти клас В. И. Г. от в. ф. ХХХ – С. З., за виновен в това, че на 05.08.2015г., към 04.10 часа. в гр. Д., по бул. „Г.С. Р.“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „М. Е 300 Д“ с ДК № ХХХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.27 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер ХХ“ с инв. ХХХ, поради което и на основание чл. 3436 ал.1 и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ месеца, условно с три години изпитателен срок и на основание чл. 343г вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК го е лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години. ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ ЧЛЕНОВЕ:полк. РУМЕН ПЕТКОВ полк. ПЕТЬО ПЕТКОВ 2 В подадената въззивна жалба от подсъдимия Г. се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована, налице са съществени процесуални нарушения при постановяването й, а видът и размерът на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС са явно несправедливи и завишени като не се излагат конкретни съображения в подкрепа на тези твърдения. Иска се присъдата да бъде отменена изцяло е произтичащите всички законови последици. Алтернативно се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, да бъде оправдан подсъдимия и да бъде признат за невиновен или ако бъде признат за виновен да му бъде наложено наказание „пробация“ вместо „лишаване от свобода“ или алтернативно да бъде намален срока на наложеното наказание лишаване от свобода до предвидения в закона минимум, а срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС да бъде намален от три години на шест месеца. Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна и не следва да бъде уважавана, а първоинстанционната присъда като законосъобразна, мотивирана и справедлива следва да бъде потвърдена. Съставът на Военно-апелативния съд след като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната присъда на Софийския военен съд на основание чл. 314 от НПК, намира за установено следното: С обжалваната присъда съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият редник 3-ти клас В. И. Г. от в.ф. ХХ – С. З., е на кадрова военна служба от 30.01.2006 година. Същият е правоспособен водач на МПС от 02.09.2013 година. За времето от 19.00 часа на 04.08.2015г. до 07.00 часа на 05.08.2015г. св. Б. - младши инспектор в група „ХХ“ при РУ – Д., и св. Н. - младши инспектор в група „ООР“ при РУ – Д., били назначени като дежурен автопатрул в гр. Д., 1-ви патрулен участък. Старши на патрула бил св. Б.. Към 04.00 часа полицейските служители се намирали в гр. Д. , на бул. „Г. С. Р.“, в близост до бензиностанция „ХХ“. Към тях се приближил автомобил, който те решили да спрат за рутинна проверка. По това време на денонощието нямало голямо движение и във връзка със зачестили кражби спирали всеки преминаващ автомобил. Двамата свидетели се намирали извън служебния автомобил като подали сигнал със стоп-палка. Вместо да спре, автомобилът завил надясно по пресечка, намираща се малко преди полицейските служители и дори не подал мигач. Това веднага усъмнило двамата служители на реда. Тъй като било тихо и се чувал шума от двигателя на автомобила, свидетелите 3 установили, че автомобилът минава по вътрешна пресечка на булеварда, заобикаля и пак се насочва към самия булевард, е цел да излезе отново на него, но вече след полицейските служители. Поради тази причина те реши ли да се преместят и да го пресрещнат отново. Докато обаче се изместят, автомобилът се появил пред тях от странична пресечка и тръгнал отново по булеварда. Тогава полицаите подали светлинен и звуков сигнал със служебния автомобил и последвали съмнителното МПС като го спрели до бензиностанция „ХХ“. Установили, че се касае до л.а. „Мерцедес Е 300 Д“ с per. № ХХ. Автомобилът бил управляван от подсъдимия Г. , който бил сам в колата. При поискване на документите от водача за проверка, полицейският служител Б. усетил остра миризма на алкохол, идваща от подсъдимия. Веднага разпоредил на св. Н. да извика колегите им от сектор „Пътен контрол“ в РУ Д. - свидетелите младши автоконтрольор А. Г. А. и младши автоконтрольор В. П. И., за да тестват водача на спрения автомобил за алкохол. Към 04.10 часа св. А. и св. И. пристигнали на място. Подсъдимият се съгласил да бъде тестван за алкохол с технически изправното средство „Алкотест Дрегер ХХ“ с инв. № ХХ. Тогава св. И. му обяснил, че за да отчете техническото средство липса или наличие на алкохол, следва да подава въздух в него минимум 6-7 секунди, в противен случай техническото средство няма да отчете нищо. Подсъдимият Г. подал на два пъти въздух в „Алкотест Дрегер ХХ“ е инв. № ХХ, но на дисплея не се отчел никакъв резултат, тъй като и двата пъти подавал въздух в техническото средство за време по- малко от 6-7 секунди. При третото подаване на въздух от страна на подсъдимия, след като стриктно спазил даваните му указания от полицейските служители, уредът отчел концентрация на алкохол в издишания от редник Г. въздух 1.27 на хиляда. Поради тази причина му бил съставен акт за установяване на административно нарушение № ХХ/05.08.2015г. за нарушение на чл.5 ал.З т.1 от Закона за движение по пътищата. Били му иззети СУМПС № ХХ и контролен талон № ХХ. Подсъдимият подписал акта без възражения. Бил му издаден талон за медицинско изследване № ХХ в 04.30 часа. В самия талон било отразено, че до 30 минути, тоест до 05.00 часа следва да се яви в съответното лечебно заведение за даване на кръвна проба. Още като разбрал, че техническото средство, с което е изпробван, отчита наличие на алкохол в кръвта му над 1.2 на хиляда, подсъдимият започнал да говори по мобилния си телефон, като първия разговор провел в 04.16 часа. В хода на тези разговори се опитвал да получи съвет дали да дава или да не дава кръвна проба. Полицейските служители св. Б. и св. Н. към 04.40 - 04.45 часа отвели подсъдимия в ЦСМП - гр. Д.. Преди това минали през полицейското управление, за да 4 вземат книгата за преглед на задържано лице, както и спрели до магазин за хранителни стоки, откъдето купили вода на подсъдимия. До пристигането в болницата подсъдимият провел по телефона си още три разговора отново на тема дали да дава кръвна проба или не. В болницата подсъдимият Г. бил освидетелстван от св. д-р Б., която го попитала дали ще даде кръв за алкохолна проба. Подсъдимият казал, че трябва да помисли, излезнал през ЦСМП и седнал на пейка до входа като отново започнал да говори по телефона си. След няколко минути отново влязъл вътре в сградата. Св. Б. повторно го попитала дали ще дава кръв за алкохолна проба, тъй като времето изтичало. Подсъдимият не отговорил на лекаря, а отново започнал да разговаря по мобилния си телефон. Свидетелите Б. и Н. също се опитали да му кажат да даде кръвна проба, тъй като това е изцяло в негов интерес, но той игнорирал и техните думи. Казвали му, че времето му за даване на кръвна проба изтича, казвали му колко време му остава, за да вземе по-бързо решение, но подсъдимият не обръщал внимание на думите им и само е жестове им казвал на тях и на св. Бакърджиева да изчакат, след което отново почвал да говори по телефона си. В присъствието на полицейските служители св. Б. и св. Н. и на св. К. - парамедик в ЦСМП, св. Б. помолила подсъдимия още на два пъти да спре да разговаря по телефона и да й отговори дали ще даде кръв за алкохолна проба. Той обаче невъзмутимо продължил да разговаря по телефона си до към 04.57-04.58 часа. В болницата провел общо три разговора. През цялото това време у свидетелите се създало впечатлението, че подсъдимият протака във времето даването на отговор дали желае или не да даде кръвна проба, за да може да изтече указаното време. Вече след 05.00 ч., подсъдимият казал, че ще даде кръв за алкохолна проба. Тъй като вече било просрочено времето за даване на кръвна проба, св. Бакърджиева отразила в протокола за медицинска изследване, -че поради изтичане на определения срок от 30 минути в талона за медицинска изследване, алкохолната проба не е била взета. Като свидетели за това обстоятелство се разписали св. Б. и св. Н., като св. Б. отразила, че часът е 05.05 ч. От медицинското заведение полицейските служители отвели подс. Г. в помещението за временно настаняване на задържани лица в сградата на РУ - Д.. Тази така приета за установена от фактическа страна обстановка по делото от страна на първоинстанционния съд се доказва от събраните и проверени в съответствие е изискванията на процесуалния закон в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите Н., Б., Б., А., И., К., а така също и писмените доказателства по делото - акт за установяване на административно нарушение, подписан без 5 възражения от подсъдимия, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, характеристика, служебен картон, справки за техническата изправност на „Алкотест Дрегер ХХ“ с инв. № ХХ, за пробите е „Алкотест Дрегер ХХ“ с инв. ХХ, кадрова, за съдимост, и др. При тази правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи и относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние, а именно, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 3436 ал.1 от НК, тъй като на 05.08.2015г. около 04.10 ч. в гр. Д. по ул. „Г.С.Р.“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес Е 300 Д“ е ДК № ХХ, след употреба на алкохол е концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.27 на хиляда, установено по надлежния ред е техническо средство „Алкотест Дрегер ХХ“ с инв. № ХХ. Съставът на въззивния съд намира, че както фактическите така и правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни, тъй като съответстват изцяло на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Първоинстанционният съд много подробно е анализирал показанията на всички посочени по-горе и разпитани от него свидетели, чийто показания са ясни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се, като ги е съпоставил и е приложените по делото справки за проведените от подсъдимия телефонни разговори и аргументирано е приел за необоснована защитна позиция твърденията на подсъдимия, че никой не го е подканял да даде кръвна проба за алкохол. При определянето на вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание за това извършено от него престъпление първоинстанционният съд е събрал в съответствие е изискванията на процесуалния закон необходимите и съобразно принципа за индивидуализация на наказанието доказателства, преценил ги е правилно поотделно и в тяхната съвкупност като е определил справедливо по вид и размер наказание лишаване от свобода под средния размер и близо към минимума на предвиденото в закона. Законосъобразно първоинстанционният съд е съобразил промяната в текста на закона, извършена от законодателя след извършването на деянието и отнасяща се до значително завинтване на санкционната част на тази норма като правилно е свързал налагането на наказанието с чл.2 от НК и на практика е приложил по-благоприятния за подсъдимия закон, действащ към момента на извършването на деянието. Законосъобразно съдът е приложил и разпоредбите на чл. 66 ал.1 от НК е оглед добрите характеристични данни за подсъдимия и чистото му съдебно минало. Законосъобразно е определено и е справедливо по размер и наложеното наказание лишаване от право на подсъдимия да 6 управлява моторно превозно средство с оглед посочените в мотивите на съда обстоятелства за многократното санкциониране на подсъдимия за системни нарушения на правилата за движение, а така също и с оглед завишената степен на обществена опасност на тези деяния след употреба на алкохол, което е наложило и промяната на закона в посока на завишаване на налаганите санкции. Поради това и направените алтернативни искания във въззивната жалба за намаляване на наложените наказания на подсъдимия също са неоснователни. При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на обжалваната присъда на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което въззивният съд счита, че посочената присъда на Пловдивския военен съд следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и правилна, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА присъда № 15/16.02.2016г. по нохд № 289/2015г. по описа на Пловдивския военен съд като обоснована, законосъобразна и правилна. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано в 15- дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg