Решение № 9/31.03.2017 г.
04-04-2017

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

9

                                

гр. София, 31.03.2017 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на първи март две хиляди и седемнадесета година в състав:

                   

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

             ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

              полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

                                                                             

 

при секретар Теодора Спасова

и с участието на прокурора полк. ЕВГЕНИ ИВАНОВ

разгледа административно наказателно дело № 3 по описа за 2017 година, докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по жалба от адв. К. от АК-С. – защитник на обвиняемия старшина Й. А. К. от в. ф. *** - Ш. срещу решение № 1/10.01.2017 г. по анд № 132/2016 г. на Сливенския военен съд.

 

         Производството е по чл. 378 във вр. чл. 318 от НПК.

С обжалваното решение състав на Сливенския военен съд е признал обвиняемия старшина Й. А. К. от военно формирование ***-Ш. с местослужене във военно формирование ***. - роден на *** година в град С., постоянен адрес: с. Г., област С., улица ***, настоящ адрес: град С., улица „***, ЕГН: ***, за виновен в това, че:

На 04.09.2015 година в град Сливен съзнателно се ползвал от неистински официални документи удостоверение за осигурителен доход образец УП-2 изх. №***гл и удостоверение за осигурителен стаж образец УП-3 изх. №*** г., като ги представил пред ТП на НОИ-С. и за самото съставяне на документите от него не може да се търси наказателна отговорност-престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК, е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1700,00 (хиляда и седемстотин) лева.

Обвиняемият е осъден да заплати на РС “Военна полиция“-С. – направените по делото разноски в размер на 143,58 лева (сто четиридесет и три лева и петдесет и осем стотинки).

Първоинстанционният съд се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

В жалбата защитникът на обвиняемия посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност по отношение на определения размер на наложеното наказание. Сочи, че от страна на подзащитния – ст. К. е налице пълно самопризнание, активно съдействие на разследващия орган, добри характеристични данни, няма причинени от деянието имуществени вреди или материално облагодетелстване и чисто съдебно минало. Защитникът навежда доводи за явна несправедливост на наложеното наказание спрямо извършеното деяние, което вместо да е към минимума, е към средния размер, каквото наказание бил поискал и представителя на държавното обвинение. Защитата на обвиняемия в подкрепа на изложеното прилага и съдебна практика на Сливенски военен съд.

В съдебно заседание защитата и обвиняемият не се явяват.

Представителят на държавното обвинение пледира за потвърждаване на осъдителното решение и така наложеното наказание глоба в размер на 1700 лева не било явно несправедливо, а било малко под средния размер, с което били постигнати целите на индивидуалната и генералната превенции.

Военно-апелативният съд, като взе предвид становищата на страните,  провери изцяло правилността на присъдата, по която е прието за установено от фактическа страна следното:

През месец август 2015 година старшина К. решил да направи проверка относно това дали отговаря на условията за пенсиониране до края на годината. С тази цел, той посетил Национален осигурител институт- Териториално поделение-С., от където получил справка за това, че не му достигат 6/шест/ месеца осигурителен стаж, за да може да се пенсионира. При излизане от сградата на НОИ, обвиняемият се заговорил с непознато за него лице, като при разговора К. споделил, за това, че не му достига трудов стаж за пенсиониране. Непознатото лице предложило на обвиняемия срещу сумата от 250,00/двеста и петдесет/ лева да му осигури документи доказващи липсващия трудов стаж. К. се съгласил, след което получил от непознатото за него лице удостоверение Образец УП-2 с №*** година, издадено от ЕТ “***“, за това, че за периода от 13.02.1994 година до 11.09.1995 година К. е работил във фирмата, като „***“. Предал му и удостоверение Образец УП-3 с №0012/12.09.1995 година, издадено от ЕТ “***“, в която също било вписано обстоятелството, че К. е работил, като „***“ във фирмата, за периода от 13.02.1994 година до 11.09.1995 година. В двата документа били положени подписи за „**“ и „***“, а в УП-3 и подпис за ***, като бил положен и печата на ЕТ. Двата документа били неистински с оглед на това, че не били изготвени от лицата посочени, като автори на документа. Доказано е по делото, че ЕТ “***“ е регистриран през 1997 година и е функционирал до края на 2000 година и там са работили единствено собственикът Х. П. и свидетелите И. П. и Х. П. съответно син и снаха на собственика. Самият Х. П. е починал 08.10.2012 година. Съгласно заключението на съдебно-почерковата експертиза положените подписи в двата документа не са изпълнени от подсъдимия или от разпитаните по делото свидетели, а от неустановено лице. Бланките върху, които са изготвени двете удостоверение УП-2 и УП-3 са били утвърдени за употреба след 07.12.2000 година, поради което не е било възможно същите да са били налични към 12.09.1995 година, която дата е посочена, като такава за издаването й. Наред с това към посочената дата не е бил регистриран и ЕТ, тъй като датата на регистрация е 13.10.1997 година.

Въпреки, че обвиняемият К. знаел, че документите са неистински ги взел от неустановеното лице и ги представил в ТП на НОИ-С. на 04.09.2015 година, за да докаже наличието на осигурителен стаж, който да му послужи при пенсиониране. Служителите приели документите от К. се усъмнили в редовността им и след извършена проверка на обвиняемия не е била отпусната пенсия.

Настоящият състав констатира, че от фактическа и правна страна гореизложеното е в съответствие със закона и не се оспорва от страните по делото. Единствено защитата на обвиняемия и самият обвиняем обжалват размера на така наложеното наказание, като искат намаляването му до възможния законов минимум – хиляда лева.

Изложеното във въззивната жалба, като основание за намаляване на наказанието изцяло се споделя от настоящия състав, а именно от страна на обвиняемия е налице пълно съдействие на органите на досъдебното производство, признанието на вината и разкаянието на обвиняемия; наличието на много добри характеристични данни – награждаван е многократно, без да е бил наказван; от служебната характеристика се установява, че обвиняемия К. по време на службата си се справял „отлично“, което обстоятелство е убягнало както от съставителя на обвинението, така и в мотивите на основния съд. Обвиняемият е неосъждан, друг път не е бил наказван по административен ред. Не без значение за наказанието е и наличието на имуществени вреди, като в конкретния случай такива не са установени по делото. Явно нарушението на обвиняемия е изолирано в неговия живот и наказанието следва да бъде изменено към своя минимум, а именно хиляда лева, с което обвиняемият К. ще се поправи и превъзпита.

Предвид горното и на основание чл. 334, т. 3 във вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК Военно-апелативният съд

             

Р   Е   Ш   И   :

        

        

ИЗМЕНЯ решение № 1/10.01.2017 г. по анд № 132/2016 г. на Сливенския военен съд в наказателната част, като вместо хиляда и седемстотин лева глоба му налага наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

 

        

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                  ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg