Решение № 11/10.04.2017 г.
12-04-2017

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 11

                                

гр. София, 10.04.2017 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

ЧЛЕНОВЕ: полк. ПЕТЬО ПЕТКОВ

 полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

                                                                

при секретар Теодора Спасова

и с участието на прокурора полк. ДАНЧО ДАНОВ

разгледа административно наказателно дело № 4 по описа за 2017 година, докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по протест от ВОП-Пловдив срещу решение № 1/12.01.2017 г. по анд № 324/2016 г. на Пловдивския военен съд.

 

         Производството е по чл. 378 във вр. чл. 318 от НПК.

С протестираното решение състав на Пловдивския военен съд е признал обвиняемия ст. серж. П. К. П. от военно формирование *** – С. З., роден на *** г. в гр. Н. З., живущ в гр. Н. З., ж.к. ***, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **, за виновен в това, че в периода от 02.02.2012 г. до 04.07.2012 г., във военно формирование *** – С. З., в условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от неистински частни документи – 6 броя разписки за наем, и ги употребил, като ги представил пред командването на военно формирование *** – С. З., за да докаже изпълнението на своето задължение по наемно правоотношение с П. М. Г., като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, в маловажен случай – престъпление по чл. 316, алт. 1, вр. чл. 309, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не му е наложил наказание поради изтекла погасителна давност.

Обвиняемият П. е осъден да заплати в полза на РС „Военна полиция” П. направените по делото разноски в размер на 135,00 лева.

Първоинстанционният съд се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

 

В протеста на прокурора се прави искане за налагане на административно наказание по така внесеното от военния прокурор предложение за освобождаване от наказателна отговорност, като се предлага въззивната инстанция да отмени решение № 1 от 12.01.2017 г. постановено по анд № 324/16 г. на пловдивски военен съд, с което обв. ст. с-т П. К. П. от в.ф. *** – С. З. е бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 316, алт.1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и признат за виновен по чл. 316, алт.1, вр. чл. 309, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като въззивната инстанция да постанови ново решение, с което да се признае обвиняемия за виновен и да му бъде наложено наказание по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно по чл. 316, алт.1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление.

 

В съдебно заседание военно-апелативния прокурор пространствено се аргументира, че първоинстанционния съд неправилно е приложил института на чл. 93, т. 9 от НК – „маловажен случай“, като поддържа така направения протест от ВОП – гр. Пловдив.

 

В съдебно заседание защитата и обвиняемият излагат съображения за отхвърляне на протеста като неоснователен и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, като обоснован, правилен и законосъобразен.

 

Военно-апелативният съд, като взе предвид становищата на страните, провери изцяло правилността на решението, по което е прието за установено от фактическа страна следното:

Съгласно наредба Н-22/10 г. на министъра на отбраната, в сила от 10.08.2010 г., картотекирането на нуждаещите се лица – военнослужещи и цивилни служители в МО, се извършва въз основа на заявление-декларация по образец, съгласно приложение № 1, подадено в два екземпляра до жилищната комисия на формированието, като към него се прилагат, освен останалите документи, удостоверяващи жилищната нужда, заверено от наемателя копие от договор за наем – за онези военнослужещи, които ползват под наем жилище при условията на свободно договаряне, както и копие от адресна карта – чл. 7 от Наредбата. При промяна в семейното, имотното състояние, в служебното и/или наемното правоотношение, картотекираните лица са длъжни в 15-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство да подадат ново заявление-декларация – чл. 7, ал. 4 от Наредбата. Право на картотекиране имали онези лица, които не притежават в населеното място, в което служат, собственост или вещно право на ползване върху жилище или вила, годни за постоянно обитаване, като изискването се прилага и за населеното място, в което живеят при условията на свободно договаряне, когато е различно от това по местослужене, не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване, през последните 5 години преди подаването на заявлението-декларация на други лица, освен на държавата или на община и в случаите на прекратяване на съсобственост – чл. 7 от Наредбата. Самите жилищни комисии се назначават със заповед на командира на военното формирование и изпълняват дадените им по наредбата правомощия – чл. 5 от Наредбата. От жилищните комисии се изготвя предложение до Централно военно окръжие за картотекиране на нуждаещите се, ведно с необходимите документи. От централно военно окръжие подготвят проекто-списъци на нуждаещите се от картотекиране и го изпращат на министъра на отбраната за одобряване и обявяване на списъка на картотекираните лица – чл. 9 от Наредбата. След това списъците се връщат обратно в жилищните комисии, а министъра на отбраната издава заповед за настаняване – чл. 16 от Наредбата. Съгласно чл. 5 от Наредбата, на онези военнослужещи или цивилни служители в МО, на които не може да се предложи жилище и които живеят на свободно договаряне, се изплащат месечни компенсационни суми от бюджета на МО. Право да ги получават имат лицата, които са картотекирани във втора група, ползват жилище при условията на свободно договаряне, които жилища не са собственост на техни роднини – чл. 36 от Наредбата, като за изплащането на сумите се подава ежемесечно заявление-декларация до командира на формированието по образец приложение № 8, както и копие от договора за наем, като документите за предходния месец се подават до 5-то число на следващия месец – чл. 37 от Наредбата, като въз основа на така представените документи и обявените списъци на картотекираните като нуждаещи се лица – чл. 38 от Наредбата, се издавала заповед на командира на формированието за изплащането на сумите – чл. 39 от Наредбата.

Обвиняемият бил запознат с този ред за картотекиране по наредбата. Тъй като живеел под наем в гр. Н. З. и служил във военно формирование  *** – С. З., същият решил да се картотекира във военното си формирование като военнослужещ, живеещ при условията на свободно договаряне и да получава компенсационни суми за това. Подал всички изискуеми документи и тъй като отговарял на изискванията, бил картотекиран като военнослужещ, живеещ при условията на свободно договаряне, като периодично подавал необходимите документи до жилищната комисия на военното си формирование. За да му бъдат изплащани квартирните пари, същият, наред със заявленията-декларации до командира на военното формирование, следвало да подава и документи, от които да било видно, че живее под наем, а именно копие от договора за наем. Освен тези документи, по инициатива на председателя на жилищната комисия, без да е нормативно регламентирано, от военнослужещите се изисквало да представят и документ, от който да е видно, че са платили наемната цена на своите наемодатели. Това се изисквало с цел по-голяма достоверност и пълнота на изискуемите документи.

През 2008 г. обвиняемият П. заживял на квартира в гр. Н. З. с наемодател св. Г.. Жилището се намирало в кв. ***. Двамата сключили договор за наем, а в жилището обвиняемият живял до месец октомври 2012 г. Такива договори за наем обвиняемият и неговата наемодателка сключили на няколко пъти. Дължимият месечен наем редовно се плащал от обв. П.. Същият редовно заплащал и дължимите консумативи по жилището. Предвид изискванията на жилищната комисия, заедно с ежемесечните заявления-декларации до командира, придружени с копия и от договора за наем, той започнал да представя и разписки за платен наем. Тези разписки обаче не били подписвани за „наемодател“ или за “получил сумата“ от св. Г., а били разписвани от неустановено по делото лице. Целта била с тези разписки за платен наем да докаже извършеното плащане на наемната цена по съществуващото наемно правоотношение. След съставянето на тези разписки за платен наем, обвиняемият ги и ползвал, като ги депозирал ежемесечно пред жилищната комисия на военното си формирование. По този начин, за времето от 02.02.2012 г. – 04.07.2012 г. той представил 6 разписки за платен наем, както следва:

- 1 (един) брой разписка за наем от 02.02.2012 г. представена към заявление – декларация до командир военно формирование *** – С. З. от дата 02.02.2012 г.;

- 1 (един) брой разписка за наем от 05.03.2012 г. представена към заявление – декларация до командир военно формирование *** – С. З. от дата 05.03.2012 г.;

- 1 (един) брой разписка за наем от 05.04.2012 г. представена към заявление – декларация до командир военно формирование *** – С. З. от дата 05.04.2012 г.;

- 1 (един) брой разписка за наем от 03.05.2012 г. представена към заявление – декларация до командир военно формирование *** – С. З. от дата 02.05.2012 г.;

- 1 (един) брой разписка за наем от 05.06.2012 г. представена към заявление – декларация до командир военно формирование *** – С. З. от дата 05.06.2012 г.;

- 1 (един) брой разписка за наем от 09.07.2012 г. представена към заявление – декларация до командир военно формирование *** – С. З. от дата 04.07.2012 г., в които разписки за наем подписите за „Получил сумата” не били изпълнени от наемодателката му св. Г..

Целта на представянето на посочените документи била допълнително да се докаже по този начин изпълнението на своето финансово задължение по това наемно правоотношение.

За авторството на инкриминираните документи е била назначена почеркова експертиза (л. 77-84 от ДП), според която подписите за „получил сумата“ не са изпълнени от св. Г., а експерта не може да отговори дали техен автор е подсъдимия, тъй като има недостатъчна съвкупност, в количествено съотношение, на съвпадения или различия в елементите на подписите, които да могат да доведат до категоричен извод за това дали са изпълнени или не от обвиняемия. Допълнителната почеркова експертиза пък уточнява, че ръкописния текст в инкриминираните документи е написан от обвиняемия П. (л. 84-95 от ДП).

Фактическата обстановка, установена от основния съд, не се оспорва от страните, и същата се приема изцяло и от настоящия състав.

Правната квалификация, така както е внесено предложението от представителя на държавното обвинение, безспорно се споделя от страните и по нея не се спори.

Подаденият протест е неоснователен.

Правният спор е налице по отношение приложението на законово предвидената норма на чл. 93, т. 9 НК, която е приложил решаващият състав на Пловдивски военен съд. Недоволна от това решение е останала страната, която поддържа обвинението, поради което същата е подала протест в законовия срок. Първоинстанционният състав е разгледал делото в рамките на фактическите положения, посочени в прокурорското постановление, като не е установил нови такива. В мотивите и диспозитива на решението си съдът е констатирал идентичност между фактическа и правна страна и е признал обвивиняемия П. за виновен по възведеното обвинение. Въззивният състав изцяло споделя мотивите, които първоинстанционният съд е изложил по отношение приложното поле на чл. 93, т. 9 НК - „маловажен случай“, като счита, че не се налага да ги преповтаря. Смисловият и информационен ресурс на изложените в тази връзка доводи и аргументи изпълва изцяло съдържанието на посочените във въпросната правна норма признаци, обуславящи маловажността на деянието.  Въззивният състав намира за необходимо да добави още две обстоятелства, подкрепящи извода относно приложението на чл. 93, т. 9 НК а именно, че въпросните шест броя разписки не са били необходими, за да обосноват законовото основание за получаването на така наречените „квартирни пари“ при живеенето на свободен наем. Тези разписки са извън фактическия състав на престъплението по чл. 316, във вр. чл. 309, ал. 1 НК и строго формално погледнато представянето им е било правно ирелевантно. Второто обстоятелство е, че въпросните шест разписки са били представени за един кратък период от време, който е бил предшестван и последван от изрядни наемни отношения, които не са били прекратени и по силата на които регулярно е била заплащана съответната наемна цена, предмет на сключваните договори за наем, за която както наемодателя, така и наемателя са нямали никакви претенции. Наемното правоотношение между страните е било прекратено няколко месеца след инкриминирания период от време. Налага се изводът, че както преди инкриминирания период, така и след него, между наемател и наемодател е съществувал наемен договор и са били изготвяни истински частни документи, а шестте броя неистински разписки са безспорно изолиран и маловажен случай.

В тази връзка правилно основният съд е преквалифицирал деянието на подсъдимия по чл. 309, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, приемайки че е „маловажен случай“ и като съответна последица от това законосъобразно е приложил и нормата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, приемайки, че е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, поради което обосновано и правилно не е наложил и наказание на подсъдимия.

Настоящият състав намира, че поради гореизложените съображения протестът следва да бъде оставен без уважение, а протестираният съдебен акт като обоснован и законосъобразен следва да бъде потвърден.

Предвид горното и на основание чл. 338 НПК Военно-апелативният съд

 

                  

            Р   Е   Ш   И   :

        

        

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/12.01.2017 г. по анд № 324/2016 г. на Пловдивския военен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                    

  ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg