Определение № 19/13.03.2017 г.
13-03-2017

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 19

 

гр. София, 13 март 2017 година

 

 

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

         Военно-апелативният съд на Република България, в закрито съдебно заседание на втори март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                  ЧЛЕНОВЕ:  полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                                         полк. РУМЕН ПЕТКОВ

 

 

при секретар Е. Стоянова

разгледа частно наказателно дело № 5 по описа за 2017 година

докладвано от съдията полк. Странджански

образувано по частен протест на полк. Ед. Владимиров – военен прокурор във Военно-окръжна прокуратура – гр. София, против разпореждане от 11.01.2017 г. по наказателно общ хорактер дело № 295/2016 г. по описа на Софийския военен съд.

 

         С обжалваното разпореждане съдия-докладчик по делото от състава на Софийският военен съд е прекратил съдебното производство по нохд № 295/2016 г. по описа на Софийския военен съд и е върнал делото на Военноокръжна прокуратура – гр. София за допълнително разследване с указания да се отстранят посочените в разпореждането съществени процесуални нарушения.

         С подадения частен протест срещу посоченото разпореждане на Софийския военен съд се иска същото да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Твърди се, че констатацията по атакуваното разпореждане за несъответствие на обвинителния акт с разпоредбата на чл.246 от НПК е голословна и необоснована, а срещу подсъдимия старшина от резерва А. в хода на досъдебното производство е повдигнато и предявено точно и конкретно обвинение.

         Военно-апелативният съд намира, че подаденият частен протест е неоснователен.

         В протестираното разпореждане на първоинстанционния съд правилно е посочено на какви процесуални изисквания следва да отговаря повдигнатото обвинение, за да може същото да отговаря на изискванията за законосъобразност, тъй като именно чрез повдигнатото обвинение се определят границите на предмета на доказване по делото, а по този начин се осигурява и възможността на обвиненото лице в рамките на така определения предмет на доказване по делото да осъществи пълноценно и гарантираното му от закона право на защита. Посочването на различни крайни времеви граници на осъществяване на инкриминираното деяние, както в диспозитива, така и в обстоятелствената част на обвинителния акт,  на практика създават неяснота на обвинението относно периода на осъществяване на инкриминираното деяние и по този начин нарушават и гарантираното от закона право на защита на подсъдимия. Поради това и изложените от първоинстанционния съд съображения в тази насока са основателни и законосъобразни. В протестираното разпореждане на първоинстанционния съд съвсем конкретно са посочени допуснатите нарушения и са дадени и съвсем конкретни указания за тяхното отстраняване. Ето защо въззивният съд намира, че възраженията по частния протест са неоснователни.

         При служебната проверка въззивният съд констатира, че частния протест е подаден срещу разпореждане от 11.01.2017 г. по нохд № 295/2016 г. по описа на Софийския военен съд, но по делото разпореждане от тази дата няма постановено. Има постановено разпореждане от дата 13.01.2017 г. по същото дело на същия съд и доколкото в частния протест съображенията съответстват на изложеното в разпореждането от дата 13.01.2017 г. на Софийския военен съд, то настоящият състав на въззивния съд счита, че посоченото в частния протест относно разпореждане от 11.01.2017 г. е грешка и че всъщност частния протест е насочен против разпореждането от 13.01.2017 г. на Софийския военен съд, в какъвто смисъл е и произнасянето в настоящия съдебен акт.

Ето защо, като съобрази тези обстоятелства, въззивният съд намира, че протестираното разпореждане на първоинстанционния съд  следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, а въззивния протест следва да бъде оставен без уважение като неоснователен.

По тези изложени съображения и на основание  чл.  249 ал. 3 вр. чл.345 от НПК Военно-апелативният съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 13.01.2017г. по наказателно общ характер дело № 295/2016 г. на Софийския военен съд като законосъобразно и правилно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:   

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg