Мотиви
25-04-2017

МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът установи следното:

С решение № 2 от 26. 01. 2017 г. по АНД № 224/2016 г. по описа на съда за 2016 г. състав на Пловдивския военен съд е признал обвиняемия младши сержант П. Г. Я. от военно формирование-С. З.за виновен в това, че:

В периода от 01. 02. 2012 г. до 23. 09. 2013 г. включително във военно формирование-С. З. при условията на продължавано престъпление на тринадесет пъти съзнателно се ползвал от неистински частни документи – тринадесет броя разписки за наем от дати, както следва: от 01. 02. 2012 г., от 02. 04. 2012 г., от 02. 05. 2012 г., от 02. 07. 2012 г., от 01. 08. 2012 г., от 01. 10. 2012 г., от 01. 11. 2012 г., от 02. 01. 2013 г., от 01. 02. 2013 г., от 01. 03. 2013 г., от 01. 04. 2013 г., от 01. 07. 2013 г. и от 03. 09. 2013 г., представени със заявления-декларации до командира на военното формирование, като подписите за „получил сумата“ в тринадесетте броя разписки за наем не били положени от Д. А. К. от гр. П. и ги употребил, като ги представил пред командването и жилищната комисия на военно формирование 48430-С. З., за да докаже изпълнението на свое наемно задължение по наемно правоотношение с ц. л. Д. А. К. от гр. П., като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, алт. 1 вр. с чл. 309, ал. 1, алт. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на хиляда лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК обвиняемият е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд-Пловдив сумата от 277,69 (двеста седемдесет и седем и 0,69) лева, както и сумата от 93,66 (деветдесет и три и 0,66) лева в полза на РС „Военна полиция“-Сливен за съдебно-графологическа експертиза.

Съдът се е разпоредил приложените по делото веществени доказателства – 13 броя разписки,  да се унищожат като вещи без стойност след влизане на решението в законна сила.

Недоволен от това решение обвиняемият в срок обжалва решението на съда чрез защитника си адв. П. К. М. от АК-Я. Във въззивната жалба се правят доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Твърди се, че вината на обвиняемия не е доказана по безспорен и категоричен начин, което се извежда от доказателствата по делото.

Пред първата инстанция са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на обвиняемия, изразяващи се в:

-        Постановлението на Военно-окръжна прокуратура-Пловдив по чл. 375 НПК не отговаря на изискванията на закона;

-        В това постановление не се прави предложение до ВС-Пловдив за освобождаване на обвиняемия мл. серж. Я. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Думите „предлагам“ съответно „правя предложение“ не се съдържат в текста на постановлението;

-        Със самото постановление прокурорът, който го е внесъл, освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание;

-        В заглавната част на постановлението прокурорът е посочил и номера на съдебното дело, по което се произнася, а именно анд № 224/2016 г., като начин към момента на внасяне на постановлението във ВС-Пловдив на прокурора да му е известен номерът на делото, което ще бъде образувано от съда;

-        Има съмнение, че постановлението е изготвено след образувано на делото в съда или допълнения в постановлението са правени, след като делото е било образувано във ВС-Пловдив;

Прави се искане да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да се върне делото за ново разглеждане от прокурора или на първоинстанционния съд, както и алтернативно да се постанови съдебен акт, с който да се признае обвиняемият за невинен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, като се развиват доводите, изложени в нея.

Първоинстанционният прокурор е депозирал становище по жалбата, в което се твърди, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като законосъобразно и мотивирано, а вината на Я. е доказана по безспорен начин. Развиват се съображения в тази насока.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинителната теза и иска потвърждаване на осъдителното решение.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият младши сержант Я. бил родом от гр. Я. Тъй като местослуженото му било в гр. С. З., а именно военно формирование-С. З., за времето от 01. 06. 2010 година до края на месец ноември 2013 година той живял под наем в жилище, собственост на Д. А. К., с която нямал роднинска връзка. Подписали писмен договор за наем от 01. 06. 2010 година. Жилището се намирало в гр. С. З., кв. К, вх., ет., ап. Срокът на договора бил за една година. В жилището мл. серж. Я. живеел заедно със свидетелката ц. л. Л. Г. от гр. К.

Уговореният със свидетелката К. наем бил в размер на 200 лева, който винаги бил заплащан по банков път, тъй като наемодателката К. живеела и работила в гр. П. Преводите били извършвани предимно от Г., но се случвало и мл. серж. Я. да изпраща дължимите суми по банков път по посочена от наемодателката сметка.

На 01. 06. 2011 година мл. серж. Я. и св. ц. л. К. подписали втори договор за наем с предмет същото жилище, същия размер на наема и срок на наемното правоотношение – една година.

На 01. 06. 2012 година между тях бил подписан и трети такъв договор за наем със същите параметри.

Единствено първият договор, този от 01. 06. 2010 година, бил в оригинал и съответно доброволно предаден от ц. л. К. за нуждите на проверка по преписка № 1358/31. 08. 2015 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура-Пловдив. Другите два представлявали копия на договори за наем.

К. рядко се връщала в гр. С. З. Тя работила в МБАЛ-П. на длъжност „лекар“. Единственото й виждане с наемателите било при подписването на договорите за наем. Контактите им се осъществявали по телефона, като тя предимно се чувала с приятелката и съквартирантка на мл. серж. Я. – Г.

През инкриминирания в постановлението период от време е действал следният подзаконов нормативен акт, уреждащ условията за картотекиране на нуждаещите се и за изплащане на компенсационни суми на живеещите при условията на свободно договаряне:

Съгласно Наредба № Н-22/2010 г. на министъра на отбраната в сила от 10. 08. 2010 г. картотекирането на нуждаещите се лица – военнослужещи и цивилни служители в МО, се извършва въз основа на заявление-декларация по образец, съгласно приложение № 1, подадено в два екземпляра до жилищната комисия на формированието, като към него се прилагат освен останалите документи, удостоверяващи жилищната нужда, заверено от наемателя копие от договор за наем – за онези военнослужещи, които ползват под наем жилище при условията на свободно договаряне, както и копие от адресна карта – чл. 7 от Наредбата. При промяна в семейното, имотното състояние, в служебното и/или наемното правоотношение, картотекираните лица са длъжни в 15-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство да подадат ново заявление-декларация – чл. 7, ал. 4 от Наредбата. Право на картотекиране имали онези лица, които не притежават в населеното място, в което служат, собственост или вещно право на ползване върху жилище или вила, годни за постоянно обитаване, като изискването се прилага и за населеното място, в което живеят при условията на свободно договаряне, когато е различно от това по местослужене, не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване през последните 5 години преди подаването на заявлението-декларация на други лица, освен на държавата или на община и в случаите на прекратяване на съсобственост -  чл. 7 от Наредбата. Самите жилищни комисии се назначават със заповед на командира на военното формирование и изпълняват дадените им по наредбата правомощия – чл. 5 от Наредбата. От жилищните комисии се изготвя предложение до Централно военно окръжие за картотекиране на нуждаещите се, ведно с необходимите документи. От Централно военно окръжие подготвят проектосписъци на нуждаещите се от картотекиране и го изпращат на министъра на отбраната за одобряване и обявяване на списъка на картотекираните лица – чл. 9 от Наредбата. След това списъците се връщат обратно в жилищните комисии, а министърът на отбраната издава заповед за настаняване – чл. 16 от Наредбата. Съгласно чл. 5 от Наредбата на онези военнослужещи или цивилни служители в МО, на които не може да се предложи жилище и които живеят на свободно договаряне, се изплащат месечни компенсационни суми от бюджета на МО. Право да ги получават имат лицата, които са картотекирани във втора група, ползват жилище при условията на свободно договаряне, които жилища не са собственост на техни роднини – чл. 36 от Наредбата, като за изплащането на сумите се подава ежемесечно заявление-декларация до командира на формированието по образец приложение № 8, както и копие от договора за наем, като документите за предходния месец се подават до 5-то число на следващия месец – чл. 37 от Наредбата, като въз основа на така представените документи и обявени списъци на картотекираните като нуждаещи се лица – чл. 38 от Наредбата, се издавала заповед на командира на формированието за изплащането на сумите – чл. 39 от Наредбата.

Обвиняемият бил запознат с този ред за картотекиране по наредбата. Тъй като живеел под наем в гр. С. З. и служил във военно формирование 48430-С. З., същият решил да се картотекира във военното формирование като военнослужещ, живеещ при условията на свободно договаряне, и да получава компенсационни суми за това. Подал всички изискуеми документи и, тъй като отговарял на изискванията, бил картотекиран като военнослужещ, живеещ при условията на свободно договаряне, като периодично подавал необходимите документи до жилищната комисия на военното си формирование. За да му бъдат изплащани квартирните пари, същият наред със заявленията-декларации до командира на военното формирование, следвало да подава и документи, от които да било видно, че живее под наем, а именно копие от договора за наем. Освен тези документи, по инициатива на председателя на жилищната комисия, от военнослужещите се изисквало да представят и документ, от който да е видно, че са платили наемната цена на своите наемодатели. Това се изисквало с цел по-голяма достоверност и пълнота на изискуемите документи.

За нуждите на картотекирането си пред жилищната комисия на военно формирование-С. З., обвиняемият мл. серж. Я. представил тринадесет броя разписки за платен наем, които обаче не носели подписа на неговата наемодателка К. за „получил сумата“, а били поставени от неустановено лице. Тези документи мл. серж. Я. представил пред комисията в оригинал като доказателство за заплащания от него наем. Конкретно той представил 13 броя разписки с дати от 01. 02. 2012 г., от 02. 04. 2012 г., от 02. 05. 2012 г., от 02. 07. 2012 г., от 01. 08. 2012 г., от 01. 10. 2012 г., от 01. 11. 2012 г., от 02. 01. 2013 г., от 01. 02. 2013 г., от 01. 03. 2013 г., от 01. 04. 2013 г., от 01. 07. 2013 г. и от 03. 09. 2013 година. Тях ги представил заедно със заявления-декларации до командира на военното формирование.

От справка за изплатените на обвиняемия мл. серж. Я. компенсационни суми било видно, че същият бил получавал такива от 01. 01. 2012 г. до 01. 11. 2013 г. включително. Като първоначално изплащаната му сума била в размер на 70 лева месечно, а считано от месец февруари 2013 г. по 80 лева месечно. Тези суми обвиняемият мл. серж. Я. получавал на правно основание, защото той действително живеел при условията на свободно договаряне под наем в жилище, собственост на К. и редовно заплащал уговорената между тях писмено наемна цена в размер на 200 лева.

За авторството на инкриминираните документи е била назначена почеркова експертиза – л. 60-62 от досъдебното производство, според която подписите за „получил сумата“ не са били изпълнени от свидетелката К.

Кредитирано е изцяло заключението на почерковата експертиза като вярно.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е признал обвиняемия, че е извършил престъпление по чл. 316, алт. 1, вр. с чл. 309, ал. 1, алт. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като на основание л. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

Военно-апелативният съд като прецени събраните по делото доказателства, доводите, възраженията на страните и след като направи цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискването на чл.314 от НПК, намира за установено, че спор относно фактическата обстановка няма. Първоинстанционният съд правилно я е изяснил. Още повече, че производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на Глава 28 от НПК при условията на непосредственост, устност и състезателност за страните.

По отношение на доказателствените материали събрани от първата инстанция въззивният съд приема, че те са допустими, относими, достоверни и достатъчни, за да се установят релевантните факти от предмета на делото. Изцяло възприема доказателствата събрани от Пловдивския военен съд.

Сочените в жалбата на обвиняемия доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото пред първата инстанция са основателни.

Тези доводи на защитата са правени и пред Пловдивския военен съд. В решението му са изложени мотиви, от които се прави заключение, че няма извършени нарушения. Този извод на съда не е правилен. Наказателният процес в Република България е формален и строго подчинен на изискванията на закона. В чл. 375 НПК изрично е посочено с какъв акт следва прокурорът да сезира първоинстанционния съд за образуване и разглеждане на административно наказателно дело, а това е мотивирано от постановление, с което се прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Видно от приложеното по делото  постановление по чл. 375 НПК същото не съдържа реквизитите на „предложение за освобождаване“, а в диспозитива се сочи императивно „да бъде освободен от наказателна отговорност“ обвиняемият. Формално постановлението не съдържа реквизитите, които са посочени в закона.

На второ място, в постановлението е посочено и номерът на административното наказателно дело при Пловдивския военен съд, което внася съмнение кога е изготвено постановлението и кога е образувано делото. Не е възможно към момента на внасянето на постановлението във Военен съд-Пловдив на прокурора да му е известен номерът, под който делото ще бъде образувано. В мотивите си съдът е посочил, че това е задължение и е извършено от съответния служител от регистратурата на Военен съд-Пловдив. Това твърдение не е съобразено с изискванията на нормативната уредба и е недопустимо служител на съда да внася корекции и допълнения в актовете на прокуратурата. Няма такова изискване в ПАС както сочи първоинстанционният съд. Това е грубо нарушаване и вмешателство в работата и актовете на прокуратурата. Следвало е съдът да констатира тези нарушения и да върне делото на прокуратурата за отстраняването им, а не да допуска да се развие наказателния процес в съдебна фаза.

Посочените нарушения сами по себе си са основание за отмяна на делото и връщането му за ново разглеждане, но в настоящия случай е налице Argumentum a fortiori (аргумент за по-силното основание), поради което делото беше решено по същество с произнасяне по вината на обвиняемия мл. серж. П. Я.

Както пред първата инстанция, така и пред въззивната съществува спор между страните по отношение на приложението на материалния закон.

Първоинстанционният съд е направил неверен извод за вината на обвиняемия и съставомерността на обвинението, което му е повдигнато.

Военно-апелативният съд намира, че решението на първоинстанционния съд, с което обвиняемият мл. серж. П. Г. Я. е признат за виновен и освободен от наказателна отговорност е незаконосъобразно и затова жалбата на обвиняемия пред настоящата инстанция е основателна.

Липсва един от елементите на престъплението, поради което деянието не може да бъде обявено за престъпление и затова настоящата инстанция оправда обвиняемия мл. серж. Я.

Няма спор, че са представени в поделението, в което служи обвиняемият мл. серж. Я., тринадесет броя разписки за наем. Същите обаче са с вярно съдържание и отговорят на обективната действителност, че мл. серж. Я. е изпълнявал своите задължения като наемател и редовно е плащал наемната цена. Разписките по своята същност представляват частен документ. Неправилно първоинстанционният съд е преценил, че тази разписки за наем изцяло попада в категорията на „неистински документ“ по смисъла на чл. 93, т. 6 НК. Същите съдържат три части – волеизявление от Д. А. К. като наемодател, че е получила от наемателя мл. серж. Я. определена сума пари - наем по сключения между тях договор и подписи на „броил сумата“ и „получил сумата“.

В първата част относно волеизявлението в разписката няма спор, че обвиняемият е плащал наемната цена, тоест частният документ е истински и с вярно съдържание

Видно от експертна справка № 149/27. 10. 2015 г. (л. 61 ДП) в тринадесетте броя разписки за наем подписът, поставен в графа „броил сумата“ е изпълнен от обвиняемия мл. серж. П. Я., тоест и в тази част частният документ е истински.

Само в частта относно графа „получил сумата“ подписите не са изпълнени от Д. К., тоест само в третата част частният документ е неистински.

Неправилно първоинстанционният съд е преценил, че целият документ (разписка за наем) е неистински. Не е направил разграничението в отделните му части.

Първоинстанционният съд е възприел, че с влизане в сила на Наредба № Н-22/16. 07. 2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещи и цивилни служители, които живеят при условията на свободно договаряне е отпаднало нормативно уреденото до този момент изискване военнослужещите да представят освен договора за сключен наем и разписки, подписани от наемодателя, с които се установява изпълнението на наемното правоотношение по сключения договор. С този подзаконов нормативен акт е отпаднало изискването за представяне на разписки за платен наем, поради което и същите са без правно значение за изплащане на компенсационните суми на военнослужещите. Аргументът, възприет от съда, че с изискването на тези разписки „…е било начин за контрол дали се спазват изискванията на наредбата…“, е неправилен и неверен. Не може нещо, което не се изисква, да е задължително и още повече да служи за контрол по спазване на наредбата. Обвиняемият си е плащал наема по банков път и е имал за това платежни нареждания (за това спор не съществува по делото). Спазил е и всички изисквания на закона и наредбата относно получаването на компенсационните суми за наем при условията на свободно договаряне.

В тази насока настоящата инстанция намери, че за деянията на обвиняемия мл. серж. Я. са налице предпоставките за приложението на  чл. 9, ал. 2 от НК, а именно, че в случая се касае за малозначителност. Обществената опасност на тези деяния по своята същност е малозначителна и не е налице като един от елементите на престъплението, за съставомерността по чл. 316, алт. 1 вр. с чл. 309, ал. 1, алт. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

При изследване на причините за извършване на деянието трябва да се има предвид, че по никакъв начин не са засегнати обществените отношения, свързани със съставянето и използването на документооборота както и тези с използването на документи с цел измама.

 От всичко изложено настоящият състав единодушно стигна до извода, че обвиняемият мл. серж. П. Г. Я. не е извършил престъпление и не следва да бъде освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

          При разглеждане на делото не са направени разноски и пред двете инстанции.

Поради изложеното Военно-апелативният съд отмени изцяло решението на Пловдивския военен, като призна за невинен и оправда мл. серж. Я. по обвинението по чл. чл. 316, алт. 1 вр. с чл. 309, ал. 1, алт. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

          По изложените съображения настоящият състав постанови решението си.

          Мотивите са изготвени на 25 април 2017 г.

 

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                

                                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg